Jump to content

1940_08_25 Дветѣ царства


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Дветѣ царства

Матея, 16 гл.

Мнозина се запитватъ, отъ какво зависи благото на човѣка. Много отговори могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но всички не сѫ абсолютно вѣрни. Едни отъ условията, които обуславятъ благото на човѣка, сѫ неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата воля, но това сѫ външни условия. Въ сѫщность, нито умътъ създава благото на човѣка, нито сърдцето, нито волята му. Нещастието на човѣка седи, именно, въ това, че той не разбира, на какво се дължи неговото благо. Първоначално, когато Богъ създалъ човѣка, последниятъ билъ щастливъ. Впоследствие човѣкъ е изгубилъ щастието си. Много хора сѫ загубили богатството си отъ чрезмѣрно ядене и пиене. Тѣ сѫ пропили и изяли всичко, каквото сѫ имали. Нѣкои хора сѫ изгубили щастието си отъ разточителность.

Единъ американски милиардеръ се оженилъ за една американка, която се отличавала съ голѣма разточителность. Следъ сватбата тѣ предприели едно пѫтешествие до Парижъ. Тя тръгнала отъ магазинъ на магазинъ да прави покупки и въ нѣколко деня само изразходвала грамадна сума. Като видѣлъ това, мѫжътъ й се уплашилъ. Той разбралъ, че съ тази разточителность тя ще го съсипе въ нѣколко години. Заради това, той решилъ да се разведе, но искалъ да я осигури. Направилъ й единъ голѣмъ палатъ, който струвалъ 15 милиона долара. Освенъ това, той й далъ въ рѫцетѣ една сума отъ шесть милиона долара и така се освободилъ отъ нея. Значи, трѣбвало да плати 21 милиона долара, за да се освободи отъ една разточителна жена. Азъ привеждамъ този примѣръ само за изяснение на идеята. Доколко е вѣренъ, не се знае.

Днесъ повечето хора страдатъ отъ разточителность. По естество човѣкъ е толкова разточителенъ, че какво ли не иска: той иска да живѣе въ палатъ, да бѫде облѣченъ въ коприна, да има изобилно ядене и пиене. Той е разточителенъ и въ своитѣ мисли и чувства. Изобщо, човѣкъ се отличава съ голѣма разточителность. Като се стреми къмъ разточителность, човѣкъ изпада въ суевѣрие и започва да вѣрва въ това, което не може да стане. Той вѣрва, че може да стане царь или царица, да бѫде божество за хората. И това е възможно, но не при даденитѣ условия.

Религиознитѣ хора говорятъ за своя праотецъ Адамъ и за своята прамайка Ева, отдето държатъ за своето високо произхождение. Кѫде е първиятъ човѣкъ — Адамъ и пьрвата жена — Ева? Ще кажете, че историята знае това. Вие говорили ли сте съ Адамъ и Ева? Нѣкои хора сѫ много смѣли и казватъ, че сѫ видѣли нѣщо особено, което не могатъ нито да опишатъ, нито да разкажатъ. Какво сѫ видѣли? Нищо не сѫ видѣли. Тѣ сами себе си лъжатъ, а мислятъ, че и другитѣ могатъ да се лъжатъ. Не, свѣтътъ не се оправя съ лъжа. Защо трѣбва да представяте позлатения предметъ за чисто злато? Като го употрѣбявате известно време, златото ще се изтрие и отдолу ще лъсне медната повърхность. Ще кажете, че не сте знаели, какъвъ е предметътъ. Като не знаете, защо го препорѫчвате за чисто злато? Нѣкой препорѫчва учение, подобно на Христовото. Той казва, че каквото пише въ Евангелието, това проповѣдвалъ. Какво нѣщо е Евангелието? Евангелието учи човѣка, какъ може да се избави отъ грѣха и да придобие свобода. Евангелието учи човѣка, какъ може да придобие безсмъртието.

Животътъ на съвременнитѣ хора е животъ на смъртьта и на страданията. Споредъ сегашния порядъкъ на живота, всички хора сѫ затворници. Всички се намиратъ въ карцеръ. Нѣма човѣкъ на земята, който да прави изключение отъ това правило. Вижте отъ какви страшни болести страдатъ хората. Слушате, че този ималъ туморъ въ стомаха, онзи —  въ мозъка и т. н. За да се справятъ съ тия болести, лѣкаритѣ трѣбва да отварятъ корема, черепа на човѣка, да рѣжатъ тумора. Въ това отношение всички хора сѫ бременни съ нѣщо чуждо въ себе си. За да се освободятъ отъ чуждитѣ тѣла въ своя организъмъ, хората трѣбва да мислятъ право. Нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ правата мисъль.

Сега, азъ не разглеждамъ личния животъ на човѣка. Азъ не се интересувамъ отъ личния животъ, защото е преходенъ. Въ този животъ има престѫпления, за които човѣкъ ще плаща. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ не е виновенъ за престѫпленията, които върши. Кой е виновенъ тогава? Ако съ единъ чукъ можете да убиете човѣка, кой е виновенъ за убийството: човѣкътъ или чукътъ? Ако съ единъ ножъ можете да прободете нѣкого, ножътъ ли е виновенъ или човѣкътъ? Въ това отношение хората сѫ подобни на ножа и на точилото. Точилото остри ножоветѣ, а ножътъ и брадвата сѣкатъ дърветата. Въ края на краищата, точилото и ножътъ се изхабяватъ.

Съвременнитѣ хора трѣбва да разсѫждаватъ правилно. Ако не разсѫждаватъ, както трѣбва, тѣ не могатъ да дойдатъ до никакво разрешаване иа въпроситѣ. Често слушате да се казва за нѣкого, че е вѣрващъ, а за другъ — че е безвѣрникъ. По какво се отличава безвѣрникътъ отъ вѣрващия? Безвѣрникътъ вѣрва само въ нѣща, които може да види, да пипне, да чуе. Той е реалистъ. Кой каквото да му говори, той казва: Докато не видя и не пипна, не вѣрвамъ. Вѣрващиятъ вѣрва въ нѣща. които не вижда. Той не се нуждае отъ виждане и пипане, за да вѣрва въ нѣщо. Ние казваме, че истинската вѣра включва въ себе си и физическия, и духовния, и Божествения свѣтъ. Ако вѣрата не включва и тритѣ свѣта въ себе си, не е истинска. Това е вѣра, която се обуславя отъ една временна обстановка на нѣщата. Материалиститѣ казватъ, че всичко въ свѣта е материя. Тѣ признавагъ само материалнитѣ работи, а нематериалнитѣ не ги признаватъ. Какъ може да признава човѣкъ това, което не вижда? Близкитѣ предмети сѫ видими, а далечнитѣ — невидими. Витоша, която е предъ васъ, е видима. Обаче, ако я отдалечите на 500 или на хиляда километра отъ очитѣ си, тя ще стане невидима. Значи, дали нѣщата сѫ видими или невидими, дали сѫществуватъ или не сѫществуватъ, това зависи отъ разстоянието, на което се намиратъ, и отъ силата на зрението.

Както хората дѣлятъ нѣщата на видими и на невидими, така се явява въ умоветѣ имъ идеята за сѫществуването или несѫществуването на Бога. Мнозина искатъ да разбератъ, какво нѣщо е Богъ. Какь ще схванете Бога? Той е безграниченъ. Той изпълва цѣлото Битие. Той включва въ себе си всички свѣтове, всички вселени. Какъ ще Го обхванете и опитаге съ малкия си умъ? Какъ можете да видите това, коего е невидимо? Нѣкой казва, че Богъ не е материално сѫщество. Съгласенъ съмъ съ това. Другъ казва, че Богъ, наистина, сѫществува. И съ това съмъ съгласенъ. Докато ти сѫществувашъ, и Богъ сѫществува. Щомъ ти изчезнешъ, и Богъ престава да сѫществува.

Когато нѣкой казва, че животътъ е само на земята, това означава човѣкъ, който е робъ на условията. Този човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Ако животътъ е само на земята, не очаквайте никакво щастие отъ него. Кого можете да следвате тогава? Има ли поне единъ щастливъ човѣкъ на земята? Нѣкои казватъ, че трѣбва да следваме Христа. Щастливъ човѣкъ ли бѣше Христосъ? Който следва Христа, той ще мине презъ Неговия пѫть. Какво очаква християнитѣ? Мнозина мислятъ, че като християни, очаквагъ ги златни вѣнци, корони. Вѣнцитѣ и коронитѣ не сѫ за този свѣтъ. Когато заведоха Христа при Пилата, последниятъ Му каза: „Знаешъ ли, че азъ имамъ власть да те пусна, имамъ власть и да те разпна“. Христосъ призна този фактъ и отговори: „Ти не би ималъ власть надъ мене, ако не бѣ ти дадена отгоре“. Питамъ: Кой отъ васъ нѣма да бѫде разпнатъ? На кого отъ васъ Пилатъ нѣма да каже, че има власть да го разпне, но има власть и да го пусне? И васъ ви очаква сѫщата сѫдба, каквато имаше Христосъ. Следователно, приемете участьта си доброволно, както Христосъ прие своята.

Сега се явява другъ въпросъ: Вѣрно ли е, че Христосъ възкръсна? Ако кажете, че Христосъ възкръсна, безъ да сте минали и вие презъ възкресението, това е теория само. Вашата вѣра въ възкресението още не е такава, каквато трѣбва. Обаче, който е миналъ презъ възкресението, той вѣрва абсолютно въ възкресението на Христа. Сегашнитѣ християни казватъ, че вѣрватъ въ възкресението. Кой съвремененъ християнинъ е готовъ да напусне баща си и майка си, да се откаже отъ всичкитѣ си богатства, да вдигне кръста си и да води чистъ, скроменъ животъ? Може да се намѣрятъ такива хора, но това сѫ единици.

Мнозина говорятъ за реалния животъ. Какво разбиратъ тѣ подъ думата „реаленъ животъ“? Споредъ тѣхъ, реалниятъ животъ подразбира, да имашъ на разположение кѫщи, ниви, лозя, да имашъ месеченъ приходъ отъ нѣколко хиляди лева, да бѫдешъ всѣкога здравъ, разположенъ и т. н. Колко хора сѫ собственици днесъ на кѫщи, на лозя и на ниви? Следователно, малко хора познаватъ този реаленъ животъ. Повечето хора сѫ наематели, живѣятъ въ чужди кѫщи. Днесъ живѣятъ въ една кѫща, следъ известно време напущатъ старата кѫща и отиватъ въ нова. — Защо? —  Хазяинътъ имъ предложилъ да си излѣзатъ. Той намѣрилъ други наематели, които ще му плащатъ повече. Тѣ му говорятъ за Христа. за Бога, но той не иска да знае. Той казва: Оставете Христа, ние не сме готови още за Негового учение. Христовото учение не е за нашия вѣкъ.

Питамъ: Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? — Не е за нашия вѣкъ. Докато хората се биятъ, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? Докато религиознитѣ хора се преследватъ едни-други, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? Докато мѫже и жени не могатъ да се спогодятъ, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? Докато синове и дъщери не живѣятъ добре съ майка си и съ баща си, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? — Христовото учение не е още за нашия вѣкъ.

Ние разглеждаме нѣщата отъ становището на сегашния животъ. Когато занесете парче желѣзо при желѣзаря, добро ли го очаква? Желѣзарьгъ взима желѣзото въ рѫка и го туря въ огъня, да омекне. Следъ това го изважда оттамъ и го туря на наковалнята. Тукъ чукътъ играе върху желѣзото. После пакъ го туря въ огъня, пакъ го вади и го чука на наковалнята, докато най-после изработи нѣщо отъ него. Като обработва желѣзото, добро или зло му прави желѣзарътъ? Той нѣма предъ видъ желѣзото, но прилага изкуството си. Той казва: Азъ не прилагамъ никакви почести къмь желѣзото. То е било дълго време на почивка въ земята, никаква работа не е вършило. Днесъ го взимамъ въ рѫката си и не го жаля. Израбовамъ го, за да бѫде въ услуга на човѣка.

Днесъ по цѣлия свѣтъ търсятъ желѣзото. Всичкитѣ държави — Англпя, Германия, Франция търсятъ желѣзни гвоздеи за своитѣ аероплани, които изпращатъ по свѣта, да поздравяватъ хората. Дето минатъ аеропланитѣ, наистина, поздравяватъ хората, но не имъ носятъ благословение. Хората пѣятъ отъ тия поздрави, но въ миньорна гама. Отъ рева на желѣзото много прозорци се чупятъ. Като се разиграятъ прозорцитѣ на кѫщитѣ, всички хора заплакватъ. — Кой е виновенъ за това? — Никой не е виновенъ. Нито хората сѫ виновни, нито съвременниятъ порядъкъ е виновенъ. Въ свѣта действуватъ две сили, които грѣбва да се впрегнатъ разумно на работа. Тѣзи сили сѫ доброто и злото.

И тъй. две царства сѫществуватъ въ свѣта: царството на злото и царството на доброто. Въ царството на злото, слабиятъ трѣбва да слугува на силния. Това е законъ. който никой не може да отмѣни. Въ царството на доброто, силниятъ трѣбва да слугува на слабия. Това е законъ, който сѫщо не може да се отмѣни. Доброто и злото сѫ две сили, които се обичатъ. Тѣ живѣятъ братски помежду си, защото носятъ въ себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяватъ. Злото носи въ себе си такава умраза, че, каквото срещне на пѫтя си, иска да го смачка, да го унищожи. Злото иска да срѣща само слаби хора. Намѣри ли нѣкой силенъ, то ще направи всичко, да го обезсили. Злото не иска да срѣща хора на два крака. Щомъ види нѣкой човѣкъ на два крака, веднага ще го събори. То обича хора, които ходятъ на четири крака. Въ царството на злото не можете да намѣрите хора съ вдигнати, т. е. съ изправени глави. Въ царството на злото само най-силнитѣ хора ходятъ съ изправени глави и на два крака. Слабитѣ ходятъ съ увиснали глави и на четири крака. — Защо е така? — Не е важно, защо е така. но това е фактъ.

Мнозина сѫ задавали въпроса, защо сѫществува злото въ свѣта, но досега никой не е могълъ да отговори на този въпросъ, нито е могълъ да се справи съ злото. Всѣки човѣкъ въ себе си е раздвоенъ: половината отъ материята на неговото тѣло принадлежи на злото, а другата половина — на доброто. Тази е причината, поради която въ човѣка има постоянна борба. Тази е причината, поради която човѣкъ понѣкога прави нѣща, които не харесва. Вземете детето, запримѣръ. То е малко още, но когато майка му го накаже, веднага си отмъщава. То забива зѫбитѣ си въ рѫката й и казва: Нѣмашъ право да ме биешь. Ако ме биешъ, азъ мога да забия зѫбитѣ си въ рѫката ти, да покажа, че имамъ орѫжие, съ което мога да се пазя.

Всички хора познаватъ злото въ свѣта, опитали сѫ неговитѣ закони. Злото казва на доброто: Днесъ азъ царувамъ. Каквото направя, ще го оставя на тебе. Когато ти дойдешъ да царувашъ, ще направишъ, каквото намѣришъ за добре. Обаче, докато азъ царувамъ, ти нѣма да се мѣсишь въ работитѣ ми. Щомъ е така, хората трѣбва да се подчиняватъ на злото. И Христосъ казва: „Не противи се на злото!“ Какъ ще се противишъ на силния? Какъ ще се противишъ на земята, която те носи въ пространството? Не само това, но ние не знаемъ, накѫде отиваме. Ние знаемъ само, че сме се качили на единъ параходъ и пѫтуваме. Кѫде ще ни заведе този параходъ, не знаемъ. Много пертурбации ставатъ съ този параходъ, но ние не можемъ да измѣнимъ хода на нѣщата. — Може ли християнскиятъ свѣтъ да измѣни хода на всички явления, които ставатъ въ съвременния свѣтъ? — Не може. — Може ли да избѣгне войната? — Не може. — Какво показва това? — Това показва, че при сегашнитѣ условия на живота войната е необходима. — Защо? — Герои се създаватъ. Безъ война герои не могатъ да се създадатъ.

Войната е зло, наистина, но въ царството на злото тя създава хубави работи. Запримѣръ, нѣкой мѫжъ набие жена си добре, но следъ това съзнава погрѣшката си и омеква. За да му прости, той отива на пазаръ да й купи нова рокля, нови обуща, нова шапка и се връща вкѫщи веселъ. Той й казва: Ще ме извинишъ, малко съмъ сприхавъ, не можахъ да се въздържа. Тя взима подаръцитѣ и му прощава. Не се минава много време, той пакъ я набие. Щомъ съзнае погрѣшката си, той пакъ отива на пазаръ да й купи нѣщо, и пакъ се извинява. Ако я бие 12 пѫти презъ годината, тя ще има 12 нови рокли. — Не може ли безъ бой? — Може и безъ бой, но въ царството на злото не може безъ бой. Когато съединявате две дъски въ едно, вие взимате нѣколко гвоздеи и ги набивате въ дъскитѣ. Дъскитѣ не обичатъ да забиватъ гвоздеи въ тѣхъ, но нѣма на кого да се оплачатъ. Такъвъ е законътъ на спояването. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да мине презъ царството на злото. Следъ това само той може да стане новъ човѣкъ —  човѣкъ на новото царство — царството на доброто.

Новиятъ човѣкъ трѣбва да носи свѣтлина въ себе си. Той трѣбва да бѫде господарь на своя умъ, на своето сърдце, на своето тѣло. Човѣкътъ на новото трѣбва да знае, какъ да се отнася съ себс си, съ своитѣ ближпи и съ Първата Причина. Ако човѣкь не знае, какъ да се отнася съ себе си, най-малко може да изисква отъ другитѣ хора да се огнасятъ добре съ него. Ще кажете, че човѣкъ е сѫщество, което мисли, което може да заповѣдва и да управлява. Преди да заповѣдва на другитѣ, човѣкъ трѣбва да заповѣдва на себе си. Той трѣбва да бѫде генераль на себе си. Какъвъ генералъ е този, който нѣма войници следъ себе си? Ако съ ума си не можешъ да заповѣдвашъ на своитѣ мисли, ти не си генералъ; ако съ сърдцето си не можешъ да заповѣдвашъ на своитѣ чувства, ти не си генералъ; ако съ волята си не можешъ да заповѣдвашъ на своитѣ постѫпки, ти не си генералъ.

Съвременнитѣ хора мислятъ, че могатъ да заповѣдватъ въ свѣта. Преди всичко, този свѣтъ е създаденъ отъ Бога, а не отъ тѣхъ. Тѣ нѣматъ право да заповѣдватъ въ чуждо царство. Тѣ трѣбва да се подчиняватъ на това, което Богъ е създалъ. Злото ще ги научи да се подчиняватъ и да слугуватъ, както трѣбва. Който е дошълъ на земята, той трѣбва да се научи да слугува — нищо повече. Никой не може да бѫде господарь, преди да е билъ слуга. Въ бѫдеще, когато на земята се въдвори порядъкътъ на доброто, които сѫ слугували, ще господаруватъ; които сѫ господарували, ще слугуватъ. Следователно, всѣки, който е господарь въ царството на злото, ще бѫде слуга въ царството на доброто; и всѣки, който е слуга въ царството на злото, ще бѫде господарь въ царството на доброто. Ако можешъ да управлявашъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, ти можешъ да бѫдешъ господарь. Ако не можешъ да контролирашъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, ти можешъ да бѫдешъ само слуга. Щомъ си слуга, другитѣ хора ще ти заповѣдватъ.

Нѣкои мислятъ, че могатъ да рѫководятъ човѣчеството. Днесъ злото повече рѫководи хората. — Защо? — Защото днесъ само то господарува. На когото е дадена власть, той ще господарува. Ще кажете, че сте свободни, независими и т. н. — Не, ти ще се подчинявашъ на властьта. — Ама, азъ имамъ право. — Ти можешъ да имашъ право, но той има власть въ рѫцетѣ си. Пилатъ каза на Христа: „Знаешъ ли, че имамъ власть да те разпна?“ Христосъ му отговори: „Зная, че имашъ власть, но тя ти е дадена отгоре. Ако не бѣше дадена отгоре, ти нѣмаше да имашъ власть“. Затова, именно, на друго мѣсто Христосъ казва: „Не противи се на злото“. Съ други думи казано: Не противи се на властьта, която злото носи въ себе си.

Сега, ако искате да се противите на злото, азъ мога да ви покажа, кой е пѫтьтъ за това. Пѫтьтъ за справяне съ злото, или за противене на злото, е любовьта. Който иска да се противи на злото, трѣбва да бѫде въорѫженъ съ най-доброто и мощно орѫжие — съ любовьта. Предъ любовьта злото веднага отстѫпва. Единствената сила, на която и доброто. и злото се подчиняватъ, е любовьта. Понеже любовьта иде вече въ свѣта, тя става господарь и на злото, и на доброто. Господарьтъ на злото и господарьтъ на доброто ще турятъ вѣнци предъ нозетѣ на любовьта и ще кажатъ: Управлявай, както знаешъ.

И тъй, докато дойде порядъкътъ на доброто, вие трѣбва да се подчинявате и на двамата господари — и на злото, и на доброто. Сега азъ ви говоря за една реална наука и казвамъ: Само това е реално, съ което можешъ да си помогнешъ въ даденъ случай. Въздухътъ, който приемате всѣки моментъ въ дробоветѣ си, е реаленъ; свѣтлината, която приемате чрезъ очитѣ си, е сѫщо реална; водата, храната, безъ които не можете да живѣете, сѫщо сѫ реални. Всѣко нѣщо, което причинява временно удоволствие на човѣка, не е реално.

Нѣколко ханъмки отишли при една богата българка, отъ старитѣ чорбаджийки, на гости. Тя ги почерпила съ старо вино, наречено „хардалия“. Тѣ изпили по нѣколко чаши и се развеселили толкова много, че започнали да играятъ. Като се върнали у дома си, тѣ казали на бея, че пили отъ старото вино — хардалия, вследствие на което се развеселили и си поиграли малко. Беятъ казалъ на чорбаджията: Чорбаджи, ти веселишъ хората съ твоята „хардалия“. Казвамъ: Човѣкъ може да се развесели и по другъ начинъ. Достатъчно е да получи известие, че му се падатъ 500 хиляди лева наследство, да видите, какви игри, какво въртене ще има. И паритѣ действуватъ на човѣка упоително. Хардалията е сила, на чието действие малцина устояватъ. И злото е сила, на която човѣкъ трѣбва да се подчинява. То засѣга еднакво всички хора. Огъньтъ гори, и всички растения, които сѫ близо до него, ще изгорятъ. Желѣзото, което не гори, се разтопява отъ огъня.

Злото е огънь, който изгаря всичко, каквото срещне на пѫтя си. То е безпошадно къмъ всички. Който не знае, какъ да се справя съ злото, или ще изгори, или ще се разтопи. Една отъ задачитѣ на злото е да унищожи всичко. Злото ни най-малко не се нуждае отъ красотата, която ни обикаля. Ако остане на него, то ще запали цѣлия свѣтъ. Злото казва: Всичко трѣбва да бѫде равно. Всички трѣбва да ми се подчиняватъ, навсѣкѫде трѣбва да има равенство. Дойде ли до любовьта, и тукъ злото прилага своитѣ закони. Въ първо време момата и момъкътъ си пишатъ любовни писма, че не могатъ единъ безъ другъ. Щомъ злото влѣзе между тѣхъ, тѣ измѣнятъ съдържанието на писмата си. Вмѣсто да пишатъ „безъ тебе умирамъ“, тѣ пишатъ: Отъ тебе умирамъ.

Казвате: Не може ли свѣтътъ да се по-строи другояче? — Какъ може да се построи свѣтътъ, това е другъ въпросъ. Ние говоримъ за построения вече свѣтъ. Кой е накаралъ момата да се жени за този мѫжъ? Никой не я заставилъ насила, но тя си мислѣла, че, като се ожени за него, ще му стане учителка. Женитѣ минаватъ за голѣми педагози. Момата казва: Като се оженя за възлюбения си, азъ ще го вкарамъ въ правия пѫть. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи професоръ — педагогъ, който се заелъ да работи съ лудитѣ, да имъ вкара ума на мѣсто. Донѣкѫде той успѣлъ въ задачата си, но главата му пукнали на 12 мѣста. Професорътъ се чудѣлъ, какъ получилъ толкова удари. Отдето не очаквалъ, оттамъ билъ изненадванъ.

Следователно, не си поставяйте за залача да възпитавате единъ мѫжъ или една жена. Единственото нѣщо, което не може да се възпитава, това е жената; единственото нѣщо, което не може да се възпитава, това е мѫжътъ. Тъй щото, дойдете ли до мѫжа и до жената, не ги възпитавайте, оставете ги такива, каквито Господъ ги е създалъ. Ако искате да ви е мирна главата, не ги възпитавайте. Нека мѫжъть се проявява такъвъ, какъвто си е; нека жената се проявява такава, каквато си е. Ако искате да възпитавате мѫжа и жената по новъ начинъ, да ги измѣните, тѣ ще станатъ два пѫти по-лоши, отколкото сѫ сега.

Едно време хората колѣха волове, крави, овце и кокошки за нуждитѣ си, да се нахранятъ. Сегашнитѣ хора, които минаватъ за културни, освенъ че не престанаха да колятъ добитъка, но следъ това консервиратъ месото имъ. — Защо го консервиратъ? — За да има, какво да ядатъ въ бѫдеще. Едно време хлѣбътъ се ядѣше прѣсенъ, а сега го пекатъ на сухари, да издържа нѣколко години. Каква полза ще имате отъ печенъ хлѣбъ?

Съвременпитѣ хора консервиратъ не само зеленчуци и плодове, но тѣ консервиратъ даже и доброто. Тѣ казввтъ: Трѣбва да живѣемъ добре! — Какъ ще живѣете добре? Това не е въ ваша власть. Ти можешъ да живѣешъ добре днесъ, да бѫдешъ разуменъ човѣкъ, да възприемашъ Божественото благо. Що се отнася до другия день, това не е въ твоя власть. Ако не сте силни, ако не сте слугували добре въ царството на злото, и да влѣзете въ доброто, пакъ не можете да възприемете любовьта. Тя ще остане неразбрана за васъ. Човѣкъ може да стане ученикъ и да разбере, какво нѣщо е любовьта, само следъ като е слугувалъ въ царството на злото и въ царството на доброто.

Вънъ отъ доброто и отъ злото любовьта остава неразбрана. Тя изважда навънъ погрѣшкитѣ на доброто и на злото, примирява ги и следъ това открива предъ човѣка новъ свѣтъ. Докато любовьта не дойде въ свѣта да царува, доброто и злото се смѣняватъ, както се смѣняватъ деньтъ и нощьта. Щомъ влѣзете въ любовьта, вие влизате въ вѣчния Божественъ день. Въ любовьта нѣма нощь, нѣма тъмнина. Казано е въ Писанието, че любовьта ще изтрие сълзитѣ на хората.

Човѣкъ може да се радва на добъръ животъ, но временно. Нѣма да се минатъ петь-шесть години, и добриятъ животъ ще се смѣни съ лошъ: ще дойдатъ болести, сиромашия, неразбирателство и др. Днесъ всички хора търсятъ щастие тамъ, дето го нѣма: въ паритѣ, въ силата, въ знанието. Не е лошо човѣкъ да уповава на паритѣ, но тѣ носятъ голѣми нещастия. За пари могатъ да убиятъ човѣка. Безъ пари можешъ да страдашъ вѫтрешно, съ пари ще страдашъ външно.

Сиромаха никой не го пипа. Казватъ, че вълкътъ билъ жестокъ. Жестокъ е, наистина, но той се отнася много добре съ болпитѣ овце. Като срещне нѣкоя болна овца, той я бутне оттукъ-оттамъ, помирише я и казва: Бѫди спокойна, азъ не съмъ лошъ. Съветвамь те да пасешъ повече тревица, да пиешъ чиста водица, да оздравѣешъ по-скоро. Каго мина втори пѫть край това мѣсто, ще опитамь, какво е състоянието ти. Овцата мисли, че вълкътъ, наистина, я съжалява и, каквото й каже е вѣрно. Азъ пъкъ съветвамъ овцата да си остане болна, та като дойде вълкътъ повторно, да не я пипа.

Като наблюдавамъ отношенията на мѫжетѣ и на женитѣ едни къмъ други, намирамъ, че жената е поумнѣла вече. Като види, че мѫжътъ й е сърдитъ, тя приема видъ на болна. Тя заема положението на болната овца, а той — на вълка. Той дойде при нея, поразговори се малко и казва: Нѣма нищо, ще оздравѣешъ. Така състоянието му се смѣня. Ще кажете, че това е лицемѣрие, че не е морално такова поведение. Прави сте, но питамъ: Въ какво се заключава вѣрата и морала на онзи, който казва, че е вѣрващъ. Какво виждаме днесъ? Онѣзи, които вѣрватъ въ Бога, не даватъ на никого отъ своитѣ пълни хамбари, но чакатъ да се повдигнатъ ценитѣ и тогава да продаватъ житото си. Онѣзи, които иматъ голѣми заплати, не ги сподѣлятъ съ беднитѣ, но очакватъ да имъ повишатъ заплатитѣ.

Сега се проповѣдва ново учение, че този свѣтъ не е създаденъ отъ Бога. — Отъ кого е създаденъ тогава? — Отъ злото, т. е. отъ сѫществата на злото. — Наистина, отрицателното въ свѣта е създадено отъ зли, но разумни сѫщества. Въ Писанието е казано: „Пазете се да не ви разврати сатаната!“ Опасно е, сатаната да не разврати хората. Нѣкой носи револверъ, но нѣщо му нашепва: Убий този човѣкъ! — Защо трѣбва да убивашъ човѣка? После гласътъ ще му пошепне: Извади ножа си, мушни онзи човѣкъ, вземи богатството му. — Защо трѣбва да мушкате човѣка? — Да не си вдига главата нагоре! То е все едно, когато мѫжътъ бие жена си. Той се страхува да не се издигне тя надъ него, да го владѣе. Днесъ женитѣ опитватъ на гърба си, какво значи да управлява мѫжъ. Когато казваме, че мѫжътъ трѣбва да управлява, ние разбираме човѣшкия умъ. Умътъ прави погрѣшки, но той трѣбва да управлява човѣка. Ако сърдцето управлява, погрѣшкитѣ ще бѫдатъ два пѫти повече. Ако волята управлява, погрѣшкитѣ ще бѫдатъ три пѫти повече.

Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ училище, въ което да се преподава Христовото учение, не само на теория, но и на практика. Споредъ нѣкои, свѣтътъ се нуждае отъ 12 души истински християни. Ако има такива 12 души, свѣтътъ щѣше да се оправи. Понеже свѣтътъ не е още оправенъ, това показва, че тия 12 души ги нѣма. Христосъ имаше 12 ученика, 12 апостола, което показваше, че свѣтътъ може да се оправи, ако има поне 12 души истински християни. Това сѫ 12-тѣ добродетели, върху които ще бѫде построенъ свѣтътъ. Христосъ е 13-тия, т. е. центърътъ. Това е числото, отъ което хората се страхуватъ. Центърътъ е Божията Любовь. Ако извадите Божията Любовь отъ центъра, ще дойдстс до най-опасното число, което сѫществува въ свѣта. Кѫде ще проявите своята любовь? За да има на кого да господарува, майката трѣбва да роди най-малко две-три деца. За да господарува, бащата сѫщо трѣбва да има нѣколко деца; учительтъ — нѣколко ученици, свещеникътъ — нѣколко пасоми. Всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо, на което да господарува. Ако остане самъ, той нѣма на кого да бѫде господарь. Земедѣлецътъ трѣбва да има ниви, лозя, градини, волове, овце, да има на какво да господарува. Човѣкъ трѣбва да господарува на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако остане самъ, безъ нищо, безъ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ нѣма на кого да заповѣдва.

Ние не трѣбва да се страхуваме отъ сегашния порядъкъ на нѣщата, но трѣбва да изучаваме свѣта, въ който живѣемъ. Лошиятъ човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, крие нѣщо хубаво въ ссбе си. На такъвъ човѣкъ може да се разчита. На здравъ конь може да се разчита, но на боленъ — не може. Свѣтътъ не се нуждае отъ кротки хора, които и на себе си не сѫ полезни. Защо ти е слабъ, хилавъ конь? Ще кажете, че слабиятъ конь не рита. Не рита той, но и работа не върши. Единъ лошъ човѣкъ може да свърши повече работа отъ единъ добъръ, кротъкъ, който и на себе си не е полезенъ.

Мнозина се хвалятъ съ това, въ какво вѣрватъ и какъ вѣрватъ. Това не е важно. Важно е, какво добро или какво зло може да направи човѣкъ. Ако си чукъ, ще чукашъ на мѣсто; ако си четка, ще направишъ това, което четката може да направи; ако си перо, ще пишешъ това, което перото може да напише. Дали перото е желѣзно или стоманено, това не е важно. И златното перо, и стоманеното могатъ да напишатъ умни работи. И обратно: и златното, и стоманеното перо могатъ да напишатъ глупави работи. Щомъ се управлява отъ разуменъ човѣкъ, перото е на мѣстото си.

Като не успѣватъ въ работитѣ си, хората лесно се обезсърдчаватъ. Слушате нѣкой да казва на приятеля си: На тсбе разчитамъ.  - Нѣма защо да разчиташъ на приятеля си; ще разчиташъ на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. И приятельтъ ти разчита на сѫщото. Щомъ и двамата разчитатъ на едни и сѫщи сили, ще се съединятъ и ще работятъ заедно. Ако човѣкъ не разчита първо на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, нищо не може да постигне. Сѫщо така всички хора трѣбва да разчитатъ на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля и да се обединятъ за реализиране на една обща идея. Каква е общата идея, за която трѣбва да работятъ всички хора? Да създадатъ по-красиви и по-здрави тѣла отъ тия, които иматъ днесъ. Днесъ човѣкъ живѣе и диша свободно въ въздуха. Бѫдещето тѣло на човѣка трѣбва да е нагодено не само за въздуха, но и за етера, кѫдето да живѣе безпрепятствено. Съ такова тѣло хората ще могатъ да отиватъ и на луната. Стане ли животътъ ви на земята труденъ, веднага ще отидете на луната. Забелязано е, че всички нещастни жени все къмъ луната поглеждатъ. Ако хората могатъ лесно да отиватъ на луната, всички спорове въ семействата ще изчезнатъ. Щомъ мѫжътъ погледне криво жена си, тя веднага ще отиде на луната; ако жената е недоволна отъ мѫжа, той ще отиде на луната.

Съвременнитѣ мѫже и жени трѣбва да си изработятъ отличенъ умъ, отлично сърдце и отлично тѣло. Тѣ ще бѫдатъ като писани яйца, като ангели Божии, слѣзли на земята. Човѣкъ има всички възможности въ себе си, да придобие, каквото желае. Вижте, какво става съ гѫсеницата. Тя се превръща въ пеперуда, съ безброй краски на крилцата си. Ако гѫсеницата може да се превърне въ пеперуда, съ нова дрешка, колко повече мѫжътъ и жената могатъ да се преобразятъ. Тѣ могатъ да постигнатъ това лесно, понеже носятъ въ себе си Божествени заложби. Науката и религията сѫ условия, които благоприятствуватъ за създаване на бѫдещия мѫжъ, на бѫдещата жена, на бѫдещитѣ деца, на бѫдещитѣ слуги и господари. Всичко старо трѣбва да се преобрази, да се обнови. Ако имате господарь, той трѣбва да бѫде и божество, и баща за васъ.

Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ едно мѣрило за нѣщата. Единствената права мѣрка за нѣщата е любовьта. Дето е любовьта, тамъ никакви противоречия не сѫществуватъ. Като работи съ любовь, човѣкъ всѣкога постѫпва право. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да заема известно положение заслужено. — Кой заема положението си заслужено? —  Който работи съ любовь. Всички признаватъ неговата работа. Такъвъ човѣкъ е изворъ на знания. Трѣбва ли да му завиждате? Дали е ученъ, или музикантъ, той дава отъ своето благо и на другитѣ. Цигуларьтъ свири и чрезъ цигулката си дава отъ своето благо и на окрѫжаващитѣ. Който слуша, той се ползува отъ свиренето му.

И тъй, когато хората говорятъ за любовьта, тѣ иматъ особено разбиране за нея. Любовь, която не може да примири противоречията на живота, е слаба. Истинската любовь, наречена Божествена, примирява всички противоречия, които се явяватъ въ ума, въ сърдцето, въ волята и въ тѣлото на човѣка. Само при такава любовь човѣкъ може да бѫде здравъ. Следователно, когато човѣкъ боледува, трѣбва да знае, че любовьта му е слаба. Преди да заболѣе и въ време на болестьта, човѣкъ усѣща голѣмо неразположение, нервность, сприхавость. Той не може да търпи хората, лесно се дразни. Всичко това показва, че любовьта му е слаба, не може да се справи съ мѫчнотиитѣ въ живота. Болнитѣ хора мязатъ на пружина. Достатъчно е да се докоснешъ само до нѣкого, за да отскочи като пружина. Ако настѫпишъ нѣкого, веднага става нѣщо нежелателно.

Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Животътъ представя човѣшкия умъ, пѫтьтъ — човѣшкото сърдце, истината — човѣшката воля. Чрезъ тѣхъ Богъ се проявява. Тъй щото, ако Богъ не се проявява чрезъ твоя умъ, чрезъ твоето сърдце и чрезъ твоята воля, какъвъ човѣкъ ще бѫдешъ? Какъ може тогава човѣкъ да каже като Христа: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ?“ Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така живѣя“. Съ други думи казано: Както ме е Отецъ научилъ, така говоря, така живѣя и така постѫпвамъ. Когато бѣше при умрѣлия Лазаръ, Христосъ се обърна къмъ Отца си съ думитѣ: „Отче, всѣкога си ме слушалъ. Послушай ме и въ този часъ“. Следъ това той се обърна къмъ гроба на Лазара и каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“. Правете и вие опити, да видите, каква е силата на любовьта ви. Като четете Евангелието, вие си казвате: Добре щѣше да бѫде, ако и ние сме живѣли въ времето на Христа, да бѫдѣхме Негови съвременници. Какво щѣхте да направите, ако бѣхте съвременници на Христа? — Щѣхте да бѫдете като евреитѣ. — Какво направиха евреитѣ съ Христа? — Тѣ Го биха, а следъ това Го разпнаха. Тѣ казваха: Това учение не може да се приложи. Трѣбваше да минатъ още две хиляди години следъ Христа, за да се убедятъ хората, че Христовото учение може да се приложи. Дошло е време вече да излѣземъ отъ областьта на доброто и на злото и да влѣземъ въ областьта на любовьта. Това всѣки може да направи. Защо да не влѣзете въ закона на любовьта и да живѣете. както трѣбва? Влѣзете ли въ любовьта, свѣтътъ ще се отвори предъ васъ. Любовьта учи човѣка.

Казвате, че има кой да ви учи. Какво значи, да ви научи нѣкой? Това значи, да ви покаже, че можете да растете, да станете силни. Ако дойда азъ да ви предамъ тази истина, ето какво трѣбва да направя: да ви туря въ земята, да ви покрия съ малко пръсть и да ви оставя известно време, да минете презъ процеса на гниене, покълване, растене и т. н. Само така вие ще разберете силата си. Само така ще видите, че има нѣщо Божествепо въ васъ. Това, което може да ви застави да излѣзете надъ земята, е Божественото. Когато изпаднете въ мѫчнотии и започнете да растете, ще знаете, че Божественото работи вече въ васъ. Мѫчнотиитѣ се даватъ на човѣка, за да се види силата му. Иначе, човѣкъ не може да се развива. Той познава силата си въ мѫчнотии и изкушения.

Въ Господнята молитва е казано: „И не ни въвеждай въ изкушение, но избави насъ отъ лукавия“. Какво означава този стихъ? Това значи: да не ни поставя Богъ на изпитания, за които още не сме готови. Да турятъ на гърба на юнака петь-шесть килограма тежесть, разбирамъ. Но да турятъ тази тежесть на гърба на малкото дете, това значи, да го поставятъ на изпитание. Човѣкъ трѣбва да се моли, да не изпада въ изпитания, преди да е развилъ силата си. Щомъ стане силенъ, каквито изпитания и да му дойдатъ, той може да ги преодолѣе. Христосъ бѣше поставенъ предъ нѣколко изпитания. Последното изпитание бѣше най-тежко. Сатаната му каза: „Ти си дошълъ да реформирашъ моя свѣтъ, но ще ти покажа, какъ ще го реформирашъ. Азъ ще те закова на кръста, да видишъ, какъвъ е резултатътъ на твоето учение. И наистина, той закова Христа на кръста. Следъ това хората взеха този кръстъ и го направиха свещенъ. Съвременнитѣ християни цѣлуватъ дървения кръстъ, но не прилагатъ учението на Христа. Приложение е нужно!

Днесъ всички хора носятъ кръста, на който Христосъ е билъ разпнатъ, но приложение на учението Му нѣма. Всички несгоди, мѫчнотии и страдания, които мѫжетѣ, женитѣ, децата, учителитѣ и ученицитѣ, господаритѣ и слугитѣ, генералитѣ и войницитѣ носятъ, не сѫ ли все Христовиягъ кръстъ? Страшенъ е кръстьтъ, който сеашиитѣ хора носятъ! Ние искаме да ликвидираме съ този кръстъ. Ние искаме да бѫде той разуменъ, да почне самъ да се движи.

Сега ще ви кажа следното: Вѣрвайте въ онова, което Христосъ говори на вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля и на вашето тѣло. Ако не вѣрвате въ това, вѣрвайте на всички добри и гениални хора, които говорятъ на вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля и на вашето тѣло. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ онѣзи, които стоятъ по-високо отъ него. Всички се учимъ отъ слънцето. Всички хора мислятъ за слънцето. Обаче, като четете Мойсея, виждате, че той казва на евреитѣ да не се кланятъ на слънцето. — Защо имъ казва така? — Защото хората сѫ крайно суевѣрни. Нѣма защо да се кланятъ на слънцето, но онова, което слънцето дава, трѣбва да се приеме и обработи. Всѣка сутринь слънцето изгрѣва и раздава изобилно отъ Божиитѣ блага. Човѣкъ трѣбва да приема енергия отъ слънцето за своя мозъкъ, за своитѣ дробове, за своя стомахъ и за своето тѣло. Въ тази енергия е скрито Божественото начало, т. е. разумностьта. Когато слънчевата енергия влѣзе въ човѣка, Божественото начало въ него започва да благодари на Бога за великото благо, което му изпраща.

Като благодарите за слънчевата енергия, като велико благо на живота, радвайте се, когато срѣщате и добри, и лоши хора. И добриятъ, и лошиятъ човѣкъ криятъ нѣкакво благо въ себе си. Лошиятъ ще ви направи смѣли. Ако търсите силни хора, ще ги намѣрите между лошитѣ; ако търсите меки хора, ще ги намѣрите между добритѣ. Човѣкъ е направенъ и отъ доброто, и отъ злото. Коститѣ му представятъ лошитѣ хора въ него, т. е. злото, а мускулитѣ —  мекитѣ, добритѣ хора въ него, т. е. доброто. Коститѣ и мускулитѣ, съединени въ едно, образуватъ човѣка. Мозъчната и симпатичната нервна системи представятъ Божественото въ човѣка, което свързва доброто и лошото и образува човѣка, който сега се проявява. Въ такова голѣмо противоречие живѣе човѣшката душа, но благодари на Бога за всички блага, които й се даватъ.

Сега и на васъ казвамъ: Благодарете на коститѣ си, че държатъ тѣлото ви право. Благодарете на мускулитѣ си, които работятъ за васъ. Благодарете на мозъчната и на симпатичната нервни системи, чрезъ които се проявява Божествената енергия въ васъ. Всѣки човѣкъ, когото срѣщате, разглеждайте като Божествена книга, отъ която всѣки день да отваряте по една страница. Четете страницитѣ на Божественитѣ книги, за да се ползувате отъ написаното въ тѣхъ.

Т. м.

*

18. Беседа отъ Учителя, държана на

25. августъ, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...