Jump to content

1940_08_25 Неоцененото богатство


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Неоцененото богатство

Исаия, 64 гл.

Въ живота на съвременнитѣ хора сѫществува едно голѣмо богатство, за което тѣ не подозиратъ. Ако го знаеха, тѣ щѣха да бѫдатъ кандидати за него. Всички хора сѫ слушали да се говори за това богатство, но подъ много прозаично име, вследствие на което не сѫ гледали на него като на нѣщо ценно. — Кое е това богатство? — Недоволството. Дето и да отидете, навсѣкѫде ще срещнете недоволни хора. — Защо сѫ недоволни? — Защото търсятъ нѣщо, което никѫде не сѫществува. Мнозина мислятъ, че сѫ дошли на земята да благуватъ и, ако не намѣрятъ това, което очакватъ, ставатъ недоволни. Много естествено, че човѣкъ не може да намѣри всичко, каквото желае. Запримѣръ, нѣкой може да иска млѣко отъ птичка. Ще намѣри ли? Не може да намѣри. Днесъ никѫде не можете да намѣрите птиче млѣко, а дали нѣкога ще намѣрите, това е въпросъ. Обаче, сега има вече масло отъ чесънъ, съ което лѣкуватъ различни болести. Едно време чесново масло не сѫществуваше. Едно време чесънътъ минаваше за нѣщо просто, малцина го употрѣбяваха, а днесъ и най-образованитѣ хора го ядать. Лѣкаритѣ препорѫчватъ чесъна за лѣкуване на много болести.

Казвамъ, че недоволството е едно отъ голѣмитѣ богатства. Защо? Защото всички хора ставатъ недоволни, следъ като минатъ презъ голѣми изпитания и мѫчнотии. Детето расте, става ученикъ, слуша лекциитѣ на своитѣ учители и професори за създаването на свѣта. То се запимава съ различнн изчисления, решава задачи по математика и геометрия. Докато е въ теориитѣ на науката и на живота, човѣкъ е доволенъ; той мисли, че се намира въ рая. Щомъ влѣзе въ опитната страна на нѣщата, той вижда, че теорията не се съгласява съ практиката и започва да става недоволенъ. Младата мома и младиятъ момъкъ си теоретизиратъ, какъ ще живѣятъ, какъ ще си помагатъ. Докато се оженятъ, тѣ си пишатъ любовни писма, доволни сѫ отъ живота. Щомъ се оженятъ, теорията имъ пропада, и тѣ ставатъ недоволни. — Защо? — Всѣки търси своето право.

Всички хора се оплакватъ отъ неправдата на живота. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ къмъ себе си, т. е. къмъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Често човѣкъ мисли, чувствува и постѫпва не така, както трѣбва, и изпада въ вѫтрешна борба. Докато момата и момъкътъ не сѫ женени, тѣ мислятъ, че сѫ отъ Бога създадени, че по-добри и благородни сѫщества отъ тѣхъ нѣма, но като се оженятъ, виждатъ, че се излъгали, че сѫ изгорѣли. Тѣ търсятъ начинъ да се освободятъ единъ отъ другъ. Въ края на краищата, и двамата отстѫпватъ. Тѣ намиратъ, че заради доброто, заради съдържанието, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ, могатъ да се търпятъ. И домакинята, като готви, постѫпва по сѫщия начинъ. Като пърже нѣщо въ тигана, тя случайно се изгаря и решава да го захвърли настрана. Обаче, като види съдържанието въ тигана, тя си казва: Заради доброто и хубавото, ще търпя болката и ще си продължа работата.

Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на нѣщата, мнозина запитватъ. защо даденъ човѣкъ постѫпва по единъ, а не по другъ начинъ. Каквито обяснения и да се даватъ, пакъ ще останете недоволни. То е все едно да питате, защо рѣката тече. защо вѣтърътъ вѣе, защо земята се върти и т. н. Много научни теории обясняватъ движението на земята около осьта й и около слънцето, но и тѣ не сѫ задоволителни. Това сѫ повече предположения. Ние живѣемъ въ свѣтъ на голѣми противоречия. Всички обикновени хора, даже и великитѣ, сѫ дошли на земята да изпиятъ горчивата чаша на страданията и следъ това да си заминатъ. И въ рая даже първитѣ човѣци опитаха горчевината на живота. Тамъ имаше две дървета: дърво на живота и дърво за познаване на доброто и на злото. — Защо Богъ постави дървото на доброто и на злото въ рая? — Като предметно учение. Той каза на първитѣ хора: Ще изучавате това дърво, безъ да ядете отъ него. Вие можете да изучавате свойствата на отровитѣ само външно, безъ да ги употрѣбявате вѫтрешно. Запримѣръ, вие можете да употрѣбявате сѣрната киселипа външно само, за чистене на металически предмети, за получаване на различни съединения. Приемете ли я вѫтрешно, тя ще ви изгори. Пазете се отъ отровитѣ, били тѣ физически или психически. Лошитѣ и отрицателни думи сѫ психически отрови, които причинявать голѣми пакости. Не е лесно човѣкъ да се справи съ една психическа отрова. Защо трѣбва да казвате на човѣка, че е нечистъ, че е грубъ, че нѣма любовь и т. н.?

Кой човѣкъ днесъ има такава любовь, каквато трѣбва? Кой човѣкъ се е пожертвувалъ отъ любовь за другитѣ хора? Като насилятъ нѣкого, той се жертвува, но тази жертва не е доброволно дадена. Така се жертвуватъ и кокошката, и овцата, и рибата. Много жертвоприношения има въ свѣта, но тѣ ставатъ чрезъ насилие, а не доброволно. Човѣкъ страда, но не доброволно. Възлюбената страда отъ своя възлюбепъ, но не доброволно. Тя пъшка, мѫчи се, търси начинъ да се освободи отъ него. За предпочитане е възлюбената да напусне кѫщата на своя възлюбенъ, отколкото цѣлъ животъ да се каратъ и да се гледатъ накриво. Другъ е въпросътъ, ако тя може доброволно и съ любовь да остане при него, да дѣлятъ скърбитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота. Тя седи при него и си мисли, че ще го възпита, ще го облагороди. Лъже се тя. Невъзможно е да възпиташъ единъ човѣкъ, ако той самъ не желае да се възпита. Ако момата успѣе да възпита възлюбения си, ще получи голѣмо възнаграждение. Въ небето е опредѣлена голѣма премия за този момъкъ или за тази мома, които успѣятъ единъ другъ да се възпитатъ. Това е задача, дадена на човѣка. Досега никой не е решилъ задачата.

Иоанъ Веслей, виденъ английски реформаторъ и проповѣдникъ, почувствувалъ, че е самъ въ свѣта, както Адамъ се почувствувалъ въ рая, и си казалъ: Господи, добра работа си ми далъ, но ако ми дадешъ една другарка, съ която да се разговарямъ, ще проповѣдвамъ още по-добре. Молбата му се чула, и следъ време той се оженилъ. На третия день следъ женитбата си. той казалъ на единъ отъ добритѣ си приятели: Не струва човѣкъ да се жени. Скоро следъ женитбата му дошълъ единъ отъ неговитѣ ученици да го пита добре ли ще направи, ако се ожени. Намѣрихъ, казалъ ученикътъ, една добра мома между сестритѣ, много набожна и предана християнка. Вѣрвамъ, че съ нея ще живѣя добре. Иоанъ Веслей му отговорилъ: Момата е добра, съ Христа може да живѣе добре, но не и съ тебе.

Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ погрѣшки. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да не повтаря погрѣшкитѣ на свѣта. Навсѣкѫде виждате картини, въ които има много погрѣшки. Защо трѣбва да мислите, че сѫ идеални? Което е хубаво, трѣбва да признаете, че е хубаво, но погрѣшката си е погрѣшка, нѣма защо да затваряте очитѣ си предъ нея. Казано е въ Писанието, че Богъ твори новъ свѣтъ — ново небе и нова земя. Сегашниятъ свѣтъ трѣбва да мине презъ огънь, да се пречисти и претопи. Вгледайте се въ отношенията на хората, да видите, колко сѫ изопачили живога си.

Двама братя, съседи, говорятъ за любовь, за братски отношения, за християнство, а вдигнали помежду си голѣма ограда, или бодливъ телъ, да не объркатъ границитѣ си. Две сестри живѣятъ заедно, но една за друга говорятъ лошо. Едната е богата, другата — бедна, но не си помагатъ. Достатъчно е да се вслушате вечерь въ човѣка, когато остане самъ, да чуете оплаквания, мърморене, недоволсгво. Като слушамъ съ радиото си тия нѣща, казвамъ, че това сѫ актьори, на които добре плащатъ. Нѣкой е написалъ голѣма житейска драма, и хората играять роли на действуващитѣ лица. Защо се оплаквате отъ ролитѣ си? Никой не ви е заставилъ насила да играете една или друга роля. Всѣки актьоръ е добре платенъ. Колкото е по-даровитъ, по-добре му се плаща. Виждате, че нѣкой цигуларь свири. Вие отивате да го слушате. Казвате, че е великъ цигуларь. Великъ е, наистина, за една вечерь получава 50 — 60 хиляди лева. — Защо е виденъ този цигуларь? — Защото получава много пари. Предназначението на музиканга не седи въ събиране на пари. Споредъ мене, виденъ цигуларь или музикантъ е този, който, като свири въ нѣкой градъ, дето хората се каратъ, може да внесе поне за една седмица братски и приятелски отношения между тѣхъ. Не може ли да направи това, той не е още истински музикантъ.

Съвременнитѣ хора очакватъ да получатъ нѣщо отъ свѣта, но нищо нѣма да получатъ. Какво получава стариятъ волъ отъ господаря си, на когото години наредъ е оралъ нивата? Като остарѣе волътъ, господарьтъ му ще каже: Нѣма смисълъ да храня този старъ волъ, ще го заколя, месото му ще продамъ, а отъ кожата му ще си направя цървули. Добре е да имамъ споменъ отъ вола, който е работилъ заедно съ мене на нивата. Господарьтъ има много спомени отъ вола, но какъвъ споменъ има волътъ отъ господаря си? Той помни добре остена, който се забивалъ на гърба му. Той си казва: Това било християнски свѣтъ! Наистина, това е християнски свѣтъ, който само се бие. Отворете Библията и четете, какво пише за еврейския народъ, който минаваше за избранъ отъ Бога. Тѣ постоянно воюваха съ езичницитѣ. Правовѣрни и езичници се биеха, и всѣки се обръщаше къмъ своя Богъ съ молба, да победи неприятеля си. И днесъ християнски народи се биятъ, опустошаватъ цѣли градове и села, избиватъ мирното население, избиватъ се едни други. Следъ всичко това всѣки очаква резултатъ. Всѣки иска да знае, кой ще излѣзе победитель въ тази война.

Два вълка се борять за една овца. Тя стои настрана и гледа, кой отъ двамата ще победи. Минава единъ човѣкъ покрай овцата, вижда я, че стои и наблюдава, кой ще излѣзе победитель, и казва: Слушай, плюй на краката си и бѣгай. Нѣма какво да чакашь, да видишъ края на войната. Когато войната се свърши, нищо нѣма да остане отъ тебе. Докато кожата ти е здрава още, бѣгай. Така може да се каже днесъ на всички хора, до които огъньтъ още не е дошълъ. Не чакайте да видите, кой ще победи, но стойте далечъ отъ огъня, да не ви засегне. Когато войната се свърши, вълцитѣ ще се огледатъ и ще кажатъ: Напразно се бихме, овцата я нѣма.

Сегашнитѣ хора живѣятъ въ единъ свѣтъ на голѣми противоречия, въ който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията сѫ неизбѣжни. Сега се създава новъ свѣтъ, съ новъ редъ и порядъкъ, въ който доброто ще царува, а злото ще слугува. Нѣкои очакватъ този свѣтъ да дойде вече. Тѣ го очакватъ преждевременно. Злото не иска да отстѫпи царството си. То има още работа, има да взима отъ свѣта. Докато не получи своето си, злото нѣма да отстѫпи. Вижте, какви дълбоки корени е пуснало злото въ свѣта. Днесъ мнозина мислятъ, че като наругаятъ нѣкого, ще го оправятъ.

Днесъ навсѣкѫде виждате насилието да управлява, но свѣтътъ не може да се оправи чрезъ насилие. Какво може да донесе насилието? Ще кажете, че чрезъ насилието човѣкъ учи, опитности придобива. Каква опитность ще придобие момата отъ своя възлюбенъ? Тя казва: изгорихъ се малко, но поне го познахъ. Десеть момци ще я обикалятъ, и десеттѣ ще я изгорятъ, и тя мисли, че придобила нѣкаква опитность. Десеттѣ ще я изгорятъ по различенъ начинъ, а тя пакъ нѣма да ги разбере. Змията ще те ухапе по единъ начинъ, кучето — по другъ, комарътъ — по трети начинъ, но ти все ще бѫдешъ хапанъ и нищо особено нѣма да научишъ. Ако мислишъ че ще знаешъ, какво нѣщо е хапането, лъжешъ се.

Едно нѣщо трѣбва да знаете: злото царува въ самия човѣкъ, а не вънъ отъ него. Външнитѣ условия сѫ причина да се прояви злото навънъ, да излѣзе отъ човѣка, да види, какво се крие въ него. И най-кроткиятъ човѣкъ може да бѫде предизвиканъ, да прояви злото въ себе си и да ухапе. Въ стремежа си да се самозапази, човѣкъ може да убие човѣка.

По какъвъ начинъ трѣбва да се оправи свѣтьтъ? Единствената сила, която може да оправи свѣта, е любовьта. Прилагали ли сте любовьта, да видите, какъ действува тя? Мнозина си служатъ съ силни срѣдства, но, вмѣсто добро, тѣ сѫ причинявали зло. — Защо?    Количествата на силнитѣ срѣдства сѫ били голѣми. Тѣ сѫ ги използували като лѣкарства, но сѫ ги употрѣбили въ голѣмо количество. Не увеличавайте дозата на силнитѣ лѣкарства. Който си служи съ любовта, той трѣбва да знае, каква доза да употрѣби отъ нея. И злото, и доброто трѣбва да се употрѣбяватъ въ умѣрено количество.

Една отъ причинитѣ за злото въ свѣта е, че хората сѫ дошли по-близо единъ до другъ, отколкото трѣбва. Съ това тѣ измѣнять пѫтя на движението си. Когато дървото дойде до огъня, то непремѣнно ще изгори. — Какво трѣбва да правимъ, за да избѣгнемъ злото? — Да се отдалечите отъ него. Казано е въ Писанието: „Огдалечете се отъ злото“. Единственото нѣщо, което може да спаси свѣта, седи въ отдалечаване отъ злото. Човѣкъ трѣбва да застане на такова мѣсто отъ злого, че да не изгаря, но да се ползува отъ него. Засега злото. като мощна сила, е потрѣбно. Понеже злото господарува въ свѣта, вие трѣбва да се учите отъ него. Всички хора казватъ, че не обичатъ злото, а въ сѫщность правятъ зло. Значи, макаръ и несъзнателно, тѣ го обичатъ. Може ли човѣкъ да прави нѣщо, което не обича? Човѣкъ дава пѫть и на злото, което е вънъ отъ него. Той възприема нѣкоя лоша мисъль въ ума си, или нѣкое лошо чувство въ сърдцето си, храни ги известно време и следъ това ги изнася вънъ отъ себе си. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да не допуща злото въ себе си, да не дава въ услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърдцето си.

Като четете 64. глава отъ Исаия, виждате, че и той се е натъкналъ на злото между хората, вследствие на което изпада въ противоречие. Исаия казва за Господа: „Ето, Ти си се разгнѣвилъ, защото ние сгрѣшихме“.(—5 ст.). Исаия се ужасява отъ злото въ човѣка, което е причина за погрѣшки и престѫпления. И тогава предава думитѣ на Господа: „Дръжте злото вънъ отъ себе си, да не грѣшите“. Иска ли да не грѣши, човѣкъ трѣбва да държи злото и всички отрицателни прояви на естеството си вънъ отъ себе си. Това значи, да се очисти отъ злото. Страшно е положението на човѣка. който е влѣзълъ въ областьта на злото. И светията, който стои високо надъ обикновенитѣ хора, изпитва ударитѣ на злото. И той минава презъ голѣма вѫтрешна борба. докато се освободи отъ злото и противоречията въ живота. Много работа се иска отъ човѣка, докато се справи съ жестокостьта на своето сърдце. Виждате, че нѣколко малки деца стоятъ предъ едно коритце, въ което има сипани зрънца за птички. Тѣ държатъ коритцето съ една връвь и чакатъ да дойде нѣкоя птичка, да си клъвне отъ зрънцата. Външно дѣцата сѫ мили, кротки, но тѣ замислятъ нѣщо жестоко за птичката. Щомъ дойде нѣкоя птичка при коритцето, тѣ веднага дърпатъ връвьта. и тя остава подъ коритцето. После й се радватъ. — Защо? — Защото ще я опекатъ. Мома или момъкъ си пишатъ любовни писма: Ти си моето щастие, безъ тебе не мога да живѣя. — Докога не могатъ единъ безъ другъ? — Докато дръпнатъ връвьта. Който пръвъ е хваналъ птичката подъ коритцето, ще я опече и ще я опита. Следъ това жената казва: Жестокъ е моятъ мѫжъ! — Какъвто е той, такава е и тя.

Коя е причината за жестокостьта между хората? — Безлюбието. Когато любовьта царува между хората, тѣ не се измѫчватъ. Любовьта учи хората на законитѣ на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човѣкъ може да влѣзе и въ най-тѣсна стая, безъ да ограничава другитѣ. Представете си, че въ малка стая трѣбва да живѣятъ сто души. При обикновенитѣ условия на живота, докато хората иматъ голѣми форми, като сегашнитѣ, това е невъзможно. Обаче, при закона на любовьта това е възможно. — Какъ? — Ще се смалятъ. ще станатъ малки, като пчели. Не могатъ ли сто пчели да влѣзатъ въ една малка стая и да бѫдатъ доволни? Изобщо, любовьта учи човѣка, кога да се смалява и кога да се уголѣмява. Голѣмитѣ и много желания правятъ човѣка голѣмъ. И на широко да го туришъ, все му е тѣсно. Малкитѣ желания смаляватъ човѣка. Той е доволенъ и на тѣсно, и на широко.

Днесъ Богъ изисква отъ всички хора да Му служатъ. да бѫдатъ проводници на Неговата Любовь. — Защо е нужно човѣкъ да служи на Бога? — Защото само по този начинъ той ще изучи законитѣ на любовьта. Безъ любовь нѣма животъ, нѣма щастие, нѣма здраве. Ако не приематъ любовьта, хиляди години още хората ще се пържатъ въ собственото си масло, както сега. Днесъ мѫчно се прилага и възприема любовьта. — Защо? — Не сѫ готови още хората за нея. Който обича, не знае, какъ да обича; когото обичатъ, не знае, какъ да оцени любовьта.

Какво виждаме въ любовьта на съвременнитѣ хора? Нѣкоя млада мома обича единъ момъкъ. Той е доволенъ отъ любовьта на момата, уважава я, радва й се. Докато не се е оженилъ за нея, той се радва и на майка й, и на баща й, цени ги; щомъ се ожени, уважението къмъ родителитѣ на възлюбената му изчезва. Сѫщото прави и момата. Докато не се е оженила за своя възлюбенъ, тя уважава и цени и майка му, и баща му. Щомъ се ожени, тѣ оставатъ на заденъ планъ. Тя не имъ обръща никакво внимание. При такива отношения, злото царува въ свѣта, а доброто слугува.

Следователно, докато злото царува. вие трѣбва да му се подчинявате. Не се ли подчинявате на злото, ще се натъкнете на наказания и на закони. Законитѣ въ свѣта показватъ, че злото царува. Който не се подчинява на неговитѣ закони, смърть го очаква. Не изпълнишъ ли единъ отъ законитѣ на злото, ще те осѫдятъ и ще кажатъ, че Богъ е наредилъ така. — Това е въпросъ още. Дето Богъ царува, тамъ е раятъ. Дето злото царува, пакъ е рай, но за силнитѣ, за голѣмитѣ. Тамъ силнитѣ господаруватъ, а слабитѣ — слугуватъ. Въ рая, дето доброто царува, е обратно: слабитѣ господаруватъ, силнитѣ слугуватъ. Страшно е положението на слабия, когато силниятъ господарува. Какво трѣбва да прави слабия, за да се освободи отъ рѫцетѣ на силниятъ? Той трѣбва да се обърне къмъ Бога, да потърси помощьта Му. Днесъ Богъ иде въ свѣта да се всели между хората, да подкрепи слабитѣ. Само по този начинъ слабиятъ може да се освободи отъ силния. Значи, Богъ трѣбва да бѫде тилъ на слабия, за да го избави отъ рѫката на силния. Освенъ Бога, нкма друга сила, кояго може да освободи човѣка отъ властьта на злото. Колкото и да се биятъ хората, колкото и да воюватъ, ако Богъ не се всели въ тѣхъ, никаква свобода не могать да имать. Вънъ отъ Бога царува насилието, а въ Бога — свободата. Дето царува злото, въпроситѣ не се разрешаватъ правилно.

Разрешаването на въпроситѣ се заключава въ вселяването на Бога въ човѣшката душа. Казано е въ Писанието: „Азъ ще се вселя въ тѣхъ, тѣ ще ми станатъ народъ, и азъ ще имъ бѫда Богъ“. Слушате ли нѣкой да плаче и да се оплаква отъ сѫдбата си, ще знаете, че той е слабъ човѣкъ. Силниятъ не се оплаква. — Защо? — Защото Богъ се е вселилъ въ него. Той е пожертвувалъ живота си въ служене на Великия. Всѣка жена или всѣки мѫжъ, които жертвуватъ живота си въ служене единъ на другъ, не сѫ силни хора. Мѫжъ, жена, майка, деца, всички трѣбва да пожертвуватъ живота си въ служене на Бога. Щомъ служатъ на Него, тѣ ще служатъ и на ближния си. Докато живѣе само за себе си, или за своя ближенъ, човѣкъ служи на злото. Щомъ живѣе за всички, щомъ обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трѣбва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. Въ Единния сѫ всички. Той включва въ себе сй не само хората, но и растенията, и животнитѣ. Дайте пѫть на доброто въ себе си, за да се всели Богъ въ васъ и да обичате всички. Какво по-голѣмо благо може да очаква човѣкъ отъ това, да разшири сърдцето си, да придобие вѫтрешенъ миръ и спокойствие?

Сегашнитѣ хора живѣятъ въ единъ свѣтъ, на който не сѫ господари. Тѣ иматъ единъ господарь, който ги заставя да правятъ това, което не искатъ. Никой не прави зло доброволно. Човѣкъ е заставенъ да прави зло, насила го каратъ. Благодарение на това, всички хора пъшкатъ подъ тежестьта на злото и очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. — Кой ще дойде? — Богъ. — Какъ ще ги спаси? — Като се всели въ тѣхъ. Кога познавате, че Богъ се е вселилъ въ човѣка? Единъ отъ признацитѣ за вселяването е, че човѣкъ става господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Видите ли, че нѣкой плаче, ще знаете, че той е далечъ още отъ вселяването. Светията не плаче. Не е лошо нѣщо да плаче човѣкъ. Плачътъ, както и дъждътъ въ природата, иматъ благоприятно въздействие върху човѣка. Като плаче, човѣкъ се лѣкува. Казано е въ Писанието: „Ще дойде Богъ и ще изтрие всѣка сълза отъ очитѣ на човѣка“. Тогава нѣма да има причини за плачъ. Днесъ хората плачатъ, защото има причини за плачъ. Новиятъ животъ изисква чисти, здрави, силни хора. Тамъ не се позволява никаква нечистота. Въ който домъ влѣзете, трѣбва да носите чистота. И тия, които ви приематъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ чисти. Само така можете да очаквате вселяването.

Свѣтьтъ се нуждае отъ герои, отъ силни хора. — Кой човѣкъ е силенъ? — Силенъ е онзи, въ когото Богъ живѣе, и който живѣе въ Бога. Ако Богъ не живѣе въ човѣка, и ако човѣкъ не живѣе въ Бога, той не може да бѫде силенъ. Този човѣкъ е робъ на злото и прави това, което не иска. Той не е виновенъ за това, но трѣбва да признае въ себе си, че е слабъ. Щомъ съзнае слабостьта си, той трѣбва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не сѫдимъ слабитѣ, но имъ посочваме пѫть къмъ освобождаване. Какъ ще сѫдите болния, че е нечистъ? Той е слабъ и, безъ да иска, цапа се. Трѣбва да дойде нѣкой силенъ, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се къмъ Онзи, Който може да ви очисти и излѣкува.

Време е вече силниятъ да приложи закона на любовьта. Силниятъ трѣбва да приложи силата си, да разтопи злото въ себе си и да го пусне да изтече навънъ. Умразата е злото въ човѣка. Тя е твърдо вещество, което трѣбва да се разтопи. Какъ ще разтопите злого? Ще пуснешъ повече топлина въ сърдцето си. Щомъ почувствувашъ вѫтрешно разположение въ себе си, ти си разтопилъ вече умразата. Щомъ разтопишъ злото, ти си на правъ пѫть. — Не обичамъ този човѣкъ. — Много естествено. Той е зелена круша още. Единъ день, когато узрѣе, ти ще го обичашь. Кой не обича зрѣлата круша?

Каква е задачата на злото въ свѣта? Злото приготвя условия за идване на доброто. Злото казва: Днесъ азъ съмъ господарь на свѣта. Азъ искамъ да туря редъ и порядъкъ, та като дойде доброто, нека използува този редъ и порядькъ, както намира за добре. Въ бѫдеще доброто ще се ползува отъ реда и порядъка, който злото е поставило. Днесъ, при царуване на злото, благата не сѫ еднакво разпредѣлени между хората. Въ бѫдеще, когато доброто царува, благата ще бѫдатъ еднакво разпредѣлени между хората, и тѣ ще иматъ добри отношения помежду си.

На едно мѣсто въ Писанието Богъ се обръща къмъ народитѣ съ думитѣ: „Докога ще ви търпя“? Наистина, докато хората се подчиняватъ на злото, тѣ не мо:атъ да бѫдатъ нито търпими, нито любими на Бога. Щомъ се откажатъ отъ злото и започнатъ да се подчиняватъ на доброто, тѣ ставатъ любими на Бога. Какво разбираме подъ думитѣ „любими на Бога“? Любимиятъ на Бога се ползува отъ Неговата сила и власть. Въ този смисълъ, човѣкъ и днесъ е любимъ на Бога, но външно, а не вѫтрешно. Днесъ той не се ползува отъ силата на Бога. — Защо? — Той не е готовъ още за тази сила. Ако днесъ има силата на Бога, човѣкъ би я употрѣбилъ само за зло. На сегашния човѣкъ е дадена малка сила, та като прави зло, да не бѫде голѣмо. Ако има голѣма сила, човѣкъ ще се почувствува господарь на свѣта и ще прави, каквото иска, а съ това ще увеличи злото, нещастията и страданията. Той не може да се справи съ малката сила, която му е дадена, че ще се справи съ голѣмата. По-добре, че има по-малка сила, да прави по-малки злини.

И тъй, докато злото царува, а доброто робува, радости не могатъ да сѫществуватъ. Когато доброто започне да царува, а злото да робува. тогава ще дойдатъ радоститѣ въ свѣта. — Очаквайте времето, когато Богъ ще се всели между хората, и доброто започне да царува, за да дойде и радостьта въ свѣта. Работете за идванетв на това време.

Доброто и злото не сѫ нищо друго, освенъ топлина и студъ. Топлината разтопява нѣщата, а студътъ ги смразява. Отворете сърдцата си за топлината, да се разтопи твърдото и кораво вещество въ тѣхъ и да изтече навънъ.

*

17. Беседа отъ Учителя, държана на

25 августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...