1940_07_28 На сватба

[Ани]

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

На сватба

„Кога те кани нѣкой на сватба“.

Лука 14:8.

Нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ това, да те поканятъ на сватба. — Защо? — Защото нѣма да плачешъ. Други могатъ да плачатъ, но ти нѣма да плачешъ. Когато те поканятъ на умрѣло, ще плачешъ. Тамъ е мѣсто за плачене. Така е споредъ разбирането на съвременнитѣ хора.

Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ нова философия за живота. Тѣ не знаятъ, какъ да си почиватъ. Животътъ на сегашнитѣ хора е крайно интенсивенъ, вследствие на което умътъ, сърдцето, волята, тѣлото имъ се изтощаватъ. Мнозина мислятъ, че съ много работа, съ много мислене ще преобразятъ свѣта. Вѣрно е, че човѣкъ може да преобрази свѣта, но кой свѣтъ? Своя. — Какъ може човѣкъ да преобрази своя свѣтъ? — Като работи върху ума, сърдцето, тѣлото си. По този начинъ той ще ги координира съ външнитѣ сили. Като не разбиратъ, какъ да координиратъ силитѣ на своя организъмъ, хората се отклоняватъ отъ своята прѣка задача и започватъ едни други да се морализиратъ. Всѣки се счита за авторитетъ, намира, че неговитѣ близки не постѫпватъ, както трѣбва. Въпрѣки това, никой не може да покаже, какъ трѣбва да се постѫпва. Отвънъ никой никого не може да корегира. Ще кажете, че еди-кой си не ви дава бѣлъ хлѣбъ. Какво лошо има въ това? Въ сѫщность бѣлиятъ хлѣбъ не е много хранителенъ. Ако накарате една бѣла мома, която не е видѣла сльнце, да отиде на нивата, мислите ли, че тя ще свьрши много работа? Обаче, ако пратите на нивата една черничка, опечена отъ сльнцето мома, тя ще свърши много работа. Тя знае, какь да вдига и слага мотиката. Всѣки човѣкъ върши добра работа, като го поставите на мѣстото му. Религиозниятъ е добъръ на мѣстото си, учениятъ — сѫщо. Смѣните ли работитѣ имъ, тѣ ще създадатъ каша. Религиозниятъ разбира добре религиознитѣ въпроси, а учениятъ — научнитѣ.

Какво представя религията? Религията е наука за възпитанието на човѣшкото сърдце. Преди всичко, трѣбва да се възпита сърдцето. Ако чрезь религията човѣкъ не може да възпита сьрдцего си, да го разположи, тя е безпредметна. Науката пъкъ служи за възпитание на човѣшкия умъ. Ако чрезъ науката не можешъ да възпиташъ своя умъ, защо ти е тази наука? Ще кажете, че за човѣка е важенъ животътъ, той трѣбва да живѣе. Да живѣе човѣкъ, това значи, да възпитава тѣлото си. Ако на физическия свѣтъ човѣкъ не може да възпита тѣлото си, безпредметно е неговото знание.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на физическия свѣтъ, т. е. на тѣлото си. Да имашъ разположение, това значи, да разбирашъ законитѣ на твоето сърдце, да бѫдешъ религиозенъ. Тукъ е сѫщото положение, както на нѣкоя мома, която се влюбва въ единъ момъкъ и желае въ всичко да му угоди. Като му пише писмо, тя поставя точкитѣ и запетаитѣ на мѣсто, буквитѣ пише красиво, изреченията нарежда правилно. Момъкътъ чете писмото, доволенъ е отъ момата и казва: Стилъ има тази мома, учена е тя. Щомъ се оженятъ, той вижда, че стилътъ е изгубенъ, ученостьта я нѣма. Кѫде останаха тия нѣща? Изгубиха се. Нѣща, които се губятъ, не сѫ организирани. Въ организирания свѣтъ нѣщата никога не се губятъ. Тамъ се печели, но не се губи.

Сега вие не трѣбва да се спирате върху погрѣшкитѣ, които сте правили въ миналото. Всички хора сѫ грѣшили и грѣшатъ, но погрѣшкитѣ иматъ и добра страна. Погрѣшкитѣ, които днесъ виждаме въ живота на хората, въ миналото сѫ били добродетели. Запримѣръ, рогата на вола, съ които нѣкога се е бранилъ срещу неприятеля си, днесъ сѫ безпредметни. На времето волътъ считалъ за щастие, че ималъ рога. но днесъ не става нужда да се брани съ тѣхъ. Човѣкъ е впрегналъ вола на работа, турилъ го на нивата си да оре. Кого ще боде волътъ на нивата? Сега той пита господаря си, какъ да снеме рогата си.

Като изучавате животинското царство, виждате, какво голѣмо разнообразие сѫществува въ природата. Всяка животинска форма представя специфиченъ костюмъ, специална мода, въ която природата облича различнитѣ животпи. Като започнете отъ най-малката мушица и стигнете до човѣка, вие се натъквате на различни моди, една отъ друга по-красиви, по-сложни и по-усъвършенствувани. Голѣмо е разнообразието на костюмитѣ, съ които природата е облѣкла своитѣ деца. Единъ день, когато човѣкъ излѣзе отъ сегашната си форма, неговиятъ костюмъ ще остане въ архивата, закаченъ на нѣкой гвоздей, като антика, останала отъ миналото. Всѣка форма, колкото и да е малка, има свое предназначение. Запримѣръ, има бръмбари, наречени „попови прасета“, съ дълги антени, мустачки, които се движатъ въ пространството. Отъ движението имъ се сѫди, дали ще се развали времето, или ще се оправи. И пеперудитѣ иматъ антени, съ които познаватъ, какво ще бѫде времето. Това е наука, която нѣкога имъ е била известна, но днесъ е забравена. Като съзнание,. човѣкъ е миналъ презъ различни форми, отъ най-низкитѣ до тази, въ която днесъ живѣе. Различнитѣ форми, презъ които човѣшкото съзнание минава, представятъ велика школа. Не е въпросъ до формитѣ, важно е, какво е научилъ човѣкъ.

Формитѣ сѫ преходни нѣща. Ако овчарьтъ живѣе въ палатъ, нѣма да бѫде овчарь; и ако царьтъ живѣе въ овчарска колиба, не може да бѫде царь. Човѣкъ се опредѣля отъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ въ него. Въ човѣка има скрити дарби, които впоследствие ще се развиятъ. Доброто, запримѣръ, е скрита сила въ човѣка, която трѣбва да се прояви. Мнозина се питатъ, защо трѣбва да бѫде човѣкъ добъръ. Много просто. Човѣкъ трѣбва да е добъръ, за да бѫде здравъ. Здравето се обуславя отъ доброго. Безъ добро нѣма здраве. Значи, доброто, добродетельта е първото условие за здравето на човѣка. — Защо трѣбва да уча? — За да бѫдешъ силенъ и уменъ. Силага зависи отъ знанието. Ако нѣмашъ знания, не можешъ да проявишъ силата си. Запримѣръ, даватъ ви да вдигнете единъ тежъкъ предметъ отъ сто килограма. Правите опитъ да го вдигнете съ рѫцетѣ си, но не можете. Понеже имате знание, веднага прилагате лоста. И тогава, това, което не можете да направите съ рѫцетѣ си, правите съ лоста. Съ сложнитѣ лостове вдигатъ голѣми тежести.

Мѫчнотиитѣ, на които хората се натъкватъ, сѫщо така сѫ материални, физически тежести. Ако не можете да се справите лесно съ една мѫчнотия, ще потърсите лостъ. Една отъ мѫчнотиитѣ на сегашнитѣ хора е безпаричието. Нѣкой човѣкъ тури въ ума си мисъльта, че безъ пари не може да се живѣе. Паритѣ сѫ условие въ живота, което зависи отъ човѣка. Човѣкъ може да заповѣдва на златото. — Кога? — Когато знае, какъ да произнесе името му. Ако можете правилпо да произнесете името на златото, то веднага ще дойде при васъ. Направете този опит, да видите, какъвъ резултатъ ще имате. Когато видниятъ цигуларь вземе цигулката си въ рѫка и започне да свири, знаете ли, колко злато може да спечели за една вечерь? Той тегли лѫка нагоре-надолу, повдигне главата си кьмь слушателитѣ, иска да ги убеди, че заслужва да получи много пари.

Нѣкои казватъ, че идеалътъ въ живота имъ е музиката. Какво сѫ направили съ своята музика? Спрѣли ли сѫ вѣтъра, разсѣяли ли сѫ облацитѣ? Има тонове, гами въ музиката, които могатъ да спратъ буритѣ, вѣтроветѣ, но не могатъ всѣкога да се прилагатъ. — Защо? — Ще причинятъ нѣкакво зло. Следователно, ако бурята се спре, това може да причини по-голѣмо нещастие. — Защо идатъ буритѣ? — Защото хората свирятъ лошо. Ако искатъ да премахнатъ буритѣ, трѣбва да свирятъ добре. Ние взимаме думата свирене въ широкъ смисълъ. Свиренето подразбира живѣене. Свирете добре, ако искате буритѣ да престанатъ. Трѣбва ли да питате, защо бомбитѣ експлодиратъ и убиватъ хората? Бомбитѣ експлодиратъ, защото сѫ пълни съ взривни вещества и защото ги пускатъ въ действие. Като намѣри такава бомба, разумниятъ ще я отвори внимателно, ще извади експлозивното вещество навънъ, и тя ще стане безвредна.

Сегашнитѣ хора се плашатъ отъ външнитѣ, физически бомби, а не знаятъ, че криятъ въ себе си множество бомби, останали отъ минали сѫществувания. Като не знаете това, вие ги чоплите, човъркате, докато единъ день експлодиратъ и причинятъ редъ пакости. Разумни трѣбва да бѫдете, да се отнасяте внимателно къмъ тия бомби, за да не експлодиратъ. Експлодиратъ ли, ще причинятъ голѣми нещастия, както за самитѣ васъ, така и за окрѫжаващитѣ. Нѣкои мислятъ, че нѣматъ бомби въ себе си. Не, хиляди бомби имате. Какво представя гнѣвътъ? Разгнѣвишъ се, разсърдишъ се, това е бомба, която е избухнала вече. Ти си готовъ да запалишъ цѣлия свѣтъ. Докато мислишъ, че си тихъ и спокоенъ, като светия, щомъ се разгнѣвишъ, нарушавашъ мира си. Бомба е избухнала въ тебе. — Отде дойде тази бомба? 

Съвременната наука е намѣрила мѣстото на тѣзи бомби. Като измѣрвали човѣшката глава, ученитѣ намѣрили, че задъ ушитѣ има специално мѣсто, дето се криятъ бомбитѣ. Има бомби, които не убиватъ, но само нараняватъ. Доближишъ ли се до тѣхъ, ти отскачашъ на известно разстояние. Нѣкои бомби пъкъ убиватъ. Ще кажете: Защо сѫ турени бомби въ тази область на главата? Питамъ: Защо англичанитѣ миниратъ своитѣ морета? — За да се пазятъ отъ неприятеля. — Днесъ тѣ се пазятъ отъ неприятеля, но като се свърши войната, докато очистятъ моретата си отъ своитѣ мини, тѣ сами ще пострадатъ отъ тѣхъ. Сега всѣки човѣкъ се огражда съ мини, да се пази отъ враговетѣ си, но трѣбва да бѫдемъ внимателни, защото единъ день ще се натъкнемъ на собственитѣ си мини и ще пострадаме.

Като разглеждамъ проявитѣ въ човѣшкия животъ, азъ нѣмамь предъ видъ тѣхния личенъ животь, нито отдѣлнитѣ личности. Азъ оставямъ личностьта вастрана, понеже тя не е дошла до онова високо развитие, до което трѣбва да дойде. Личниятъ животъ едва сега се развива. За да се прояви като личность, човѣкъ трѣбва да носи въ себе си велика мѫдрость и да бѫде силенъ. Ако на съвременния човѣкъ се даде сила, власть, той би направилъ това, което не трѣбва. Какво може да направи човѣкъ при сегашното си развитие, не е важно. Азъ нѣмамъ намѣрение да се спирамъ върху отрицателната страна на живота и на природата. Като изучавате биологията, ще видите, че и злото, и доброто иматъ свое велико предназначение. Виждате, запримѣръ, че комарътъ, пчелата, осата, жилятъ, отдѣлятъ отъ себе си отрова. Обаче, тази отрова не е предназначена за жилене, за отравяне на хората. Змията сѫщо отдѣля отрова, но отровата й не е предназначена за хората. Първоначално Божествениятъ планъ е билъ съвършенъ, а не както днесъ се изявява. Той е изопаченъ впоследствие, когато човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть. Съ грѣхопадането на човѣка се измѣнили и животнитѣ.

Ще кажете, че човѣкъ, последното творение на Бога, не е съвършенъ. Очитѣ, ушитѣ му още не сѫ съвършени. Първоначално тѣ сѫ били съвършени, но впоследствие се изопачили. Окото на човѣка е уредъ, който, отъ дълго и неправилно употрѣбление, се развалилъ. Сѫщото е станало и съ ухото. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце първоначално не сѫ били такива, каквито сѫ днесъ. Казвате, че човѣкъ трѣбва да развива ума и сърдцето си. По-право е да се каже, че човѣкъ трѣбва да изправя ума и сърдцето си.

Въ развитието си, човѣкъ върви по два пѫтя: инволюционенъ и еволюционенъ. Въ инволюционния пѫть той слиза въ гѫстата материя и прави погрѣшки; въ еволюционния пѫть той излиза отъ гѫстата материя и самъ изправя погрѣшкитѣ си. Като слиза въ гѫстата материя, човѣкъ грѣши, съ което показва, че е свободенъ. Като излиза отъ гѫстата материя, той изправя погрѣшкитѣ си, съ което показва, че има воля. По този начинъ той усилва волята си. Тъй щото, като грѣши, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да изправя погрѣшкитѣ си. Въ широкъ смисълъ, погрѣшкитѣ сѫ на мѣсто. Запримѣръ, нѣкой шивачъ шие дреха на нѣкого, но по погрѣшка не взелъ точни мѣрки. Той ушилъ дрехата, но по мѣрки тя отговаря на другъ човѣкъ, а не на този, за когото се шие. Какво трѣбва да прави шивачътъ? Ще купи новъ платъ, ще вземе точни мѣрки и отново ще ушие дрехата. Скѫпа ще излѣзе тази дреха, но поне грѣшката ще се изправи. Колкото повече погрѣшки е правилъ шивачътъ въ кроенето и ги е изправялъ, толкова по-голѣмъ майсторъ е станалъ.

Следователно, заслужва понѣкога човѣкъ да грѣши и да изправя погрѣшкитѣ си, но майсторъ да стане. Въ този смисълъ погрѣшкитѣ иматъ значение. Казано е, обаче, на човѣка да не грѣши. Хиляди и милиони хора грѣшатъ. Като видишъ, че грѣшатъ, не прави тѣхнитѣ погрѣшки. Не подражавай на погрѣшкитѣ на хората. Позволено е на човѣка да грѣши, но по новъ начинъ, а не както сѫ грѣшили хората досега. Запримѣръ, ако искашъ да обидишъ нѣкого, не го обиждай, както досега си обиждалъ, но съвсемъ по новъ начинъ. Ако искашъ да му кажешъ сврака, кажи му гълѫбче. Пакъ птица ще го наречешъ, но ще му причинишъ приятность вмѣсто обида. Ако е въпросъ за интелигентность, свраката е по-умна отъ гълѫба, но гълѫбътъ е по добъръ и благороденъ. Свраката е специалистка по намиране на кокошитѣ яйца. Отдалечъ още тя чува, че кошката кудкудяка, че е снесла яйце, и започва да дебне. Щомъ кокошката излѣзе отъ курника, свраката влиза вѫтре, чукне яйцето, изпие го и се произнася, че е много прѣсно. После тя казва на кокошката: По-силно кудкудякай, да не би да не те чуя. За свраката е добре, че изпила яйцето, но за господаря не е добре. Той се сърди, че сврака изпила яйцето. Кое е по-добре: господарьтъ да яде яйцата, или свраката? Добре е господарьтъ да яде яйцата, но когато се научи самъ да ги снася, като кокошка. — Кога може човѣкъ да снася яйца? — Когато стане господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки.

Съвременниятъ свѣтъ не е нищо друго, освенъ велико училище, въ което Богъ изпраща всички способни души да се учатъ. Като се учатъ, тѣ сѫщевременно правятъ погрѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ допуснати. Не е въпросъ за грѣха, но за погрѣшкитѣ. Грѣхътъ е извънъ човѣшкия свѣтъ, той е отъ друго естество. Не смѣсвайте грѣха съ погрѣшкитѣ. Има случаи, когато погрѣшкитѣ сѫ свързани съ грѣха. Тогава човѣкъ може да бѫде сѫденъ. Обаче, като правите погрѣшки, не се обезсърдчавайте. Изправяйте погрѣшкитѣ си, безъ да се обезсърдчавате. Запримѣръ, нѣкой иска да говори, но се страхува, че ще направи нѣкаква погрѣшка. Нѣма защо да се страхува. Като сгрѣши, ще се изправи. Ако иска да не грѣши, преди всичко той трѣбва да познава добре въпроса, върху който ще говори. Нѣкой свършилъ университетъ и мисли, че знае всичко. Той излиза на сцената да говори върху въпроса, какъ трѣбва хората да се женятъ, какво се изисква за раждане на добри деца и т. н. Това е единъ отъ най-труднитѣ въпроси.

При какви условия трѣбва да се роди едно дете? За да се роди едно дете, бащата и майката трѣбва да сѫ работили съзнателно редъ поколѣния върху себе си, да сѫ събрали материалъ за съграждане на една здрава, хубава кѫща за детето. Ако нѣматъ такъвъ материалъ, по-добре да не се женятъ, да не градятъ кѫща, която следь нѣколко години ще се събори. Ако сѫ събрали здравъ материалъ, нека градятъ. Ще кажете, че е писано въ Свещенитѣ книги хората да се женятъ и размножаватъ. Отъ Божествено гледище това означава: Плодете се и размножавайте се по закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината. А тъй, да се плоди и размножава човѣкъ безъ участието на закона на любовьта, на мѫдростьта и на истипата, това не е никакво плодене и размножаване. Ще кажете следъ това, че човѣкъ е роденъ отъ Бога. Раждането отъ Бога е сложенъ процесъ. За да се роди нѣкой отъ Бога, нужни сѫ добри условия.

Времс с всче да се създадатъ благоприятни условия за раждане на децата. Жената, като бѫдета майка, има голѣма отговорность. Ако съзнава отговорностьта си, тя никога не би трѣбвало да отправя отрицателни мисли къмъ своя другарь. И да вижда погрѣшкитѣ му, никога не трѣбва да казва, че той съзнателно се е окалялъ. Както вървѣлъ, нѣкой го бутналъ въ кальта, и той се оцапалъ. Или, както спалъ, дошълъ нѣкой отвънъ и сипалъ малко ракия въ устата му. Жената го обвинява, че пилъ, защото мирише на ракия. Че мирише на ракия, това е вѣрно, но самъ ли е пожелалъ да пие? Другъ нѣкой го заставилъ да пие вмѣсто него, но той носи отговорностьта. За да не носи чужда отговорность, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. И като спи, пакъ трѣбва да бѫде буденъ.

Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, сѫ развили голѣма подозрителность, вследствие на което се дѣлятъ на наши и ваши. Въ църква ли ще отидете, или въ нѣкое научно общество, навсѣкѫде ще чуете да се говори: Този човѣкъ е нашъ, онзи не е нашъ. Споредъ мене, цѣлиятъ свѣтъ, въ който любовьта работи, е нашъ. Мѫже, жени и деца, отъ каквато нация и вѣроизповѣдание да сѫ, щомъ работятъ въ името на любовьта, сѫ наши. Всѣки човѣкъ, който говори истината, е нашъ; който не говори истината, не е нашъ. Единъ господинъ дохожда при мене и ми казва, че е отъ нашитѣ хора. Питамъ го: Жененъ ли си? — Жененъ съмъ. — Какъ живѣешъ съ жена си? — Отъ време на време я побивамъ. — Щомъ побивашъ жена си, не си отъ нашитѣ.

Единъ българинъ, много сприхавъ по характеръ, се оженилъ за една германка, възпитана и търпелива жена. Той често се гнѣвѣлъ и биелъ жена си. Тя търпѣла и нищо не казвала. Единъ день той пакъ се хвърлилъ върху нея да я бие, но тя успѣла да му удари две плесници и да го накара да се замисли. Съ това тя искала да му каже, че трѣбва да бѫде уменъ. Ако съ единъ ударъ, или съ една плесница нѣкой може да ви предаде любовь, мѫдрость и истина, ударътъ е на мѣсто. Ако чрезъ единъ ударъ можете да събудите доброто въ човѣка и го направите силенъ, ударътъ е на мѣсто. Ударътъ има добри и лоши резултати, зависи отъ подбудителната причина. Нѣкои родители биятъ децата си. Благодарение на този бой тѣ ставать човѣци. Боятъ внася нѣщо добро въ човѣка, особено, ако излиза отъ любещъ човѣкь. Азъ не сьмъ абсолютно противъ боя, но любовьта трѣбва да взима участие. Ако биете съ любовь, този бой е благословенъ, той лесно се забравя; ако биете безъ любовь, този бой никога не се забравя.

Следоватслно, ако биешъ отъ любовь, боятъ е на мѣсго. Ако грѣшишъ отъ любовь, погрѣшката е на мѣсто; ако грѣшишъ безъ любовь, погрѣшката не е на мѣсто. Ако правишъ добро съ любовь. доброто е на мѣстото си; ако го правишъ безъ любовь, не е на мѣсто. Добро, направено безъ любовь, не може да се реализира. Погрѣшка, направена безъ любовь, не може да се изправи. Щомъ погрѣшката е направена съ любовь, въ края на краищата ще се изправи. Следователно, каквато работа и да предприемете, прилагайте навсѣкѫде любовьта. Любовьта трѣбва да бѫде предохранителна сила, която да предпазва човѣка отъ зло. Чуете ли нѣкой да казва, че не може да търпи този или онзи, това показва, че любовьта не присѫтствува въ този човѣкъ.

Той не може да търпи, защото нервната му система е разстроена. Щомъ нервната му система е разстроена, любовъта е далечъ отъ него. Любовьта регулира всички енергии въ човѣшкия организъмъ.

„Кога те кани нѣкой на сватба“. Подъ думата „сватба“ ние разбираме духовния животъ. Значи, кога те кани нѣкой на сватба, кани те да влѣзешъ въ духовния животъ. Раждането пъкъ е физическиятъ животъ. Отъ духовния животъ отиваме къмъ физическия. Когато умира, човѣкъ отива въ Божествения свѣтъ. Така разглеждамъ въпроситѣ за раждането, женитбата и смъртьта. Азъ съмъ изучавалъ живота въ всички области и съмъ го разрешилъ. За всѣки въпросъ имамъ разрешение, и за всѣко нѣщо — цѣръ.

Преди нѣколко месеци дойде при мене една видна госпожа отъ София, да й дамъ нѣкакъвъ съветъ. Другарьтъ й, за когото се оженила, билъ на 55 години, заемалъ висока служба. Като я изслушахъ, казахъ й, че е дошла късно при мене. Ако бѣше дошла преди да се ожени, щѣхъ да й дамъ другъ съветъ, но сега ще й кажа нѣщо, което нѣма да й хареса. Сега я съветвамъ да търпи. Ако е направила една погрѣшка, сега трѣбва да търпи, да не направи втора, по-голѣма погрѣшка. По-рано щѣхъ да я посъветвамъ да не се жени за този човѣкъ, а сега й казвамъ да не го оставя и да го търпи. Въ какво седи нещастието на тази жена? Мѫжътъ й залюбилъ една мома. Тя трѣбва да търпи, особено, ако той е внимателенъ и къмъ нея. Нѣма да мине много време, момата ще залюби нѣкой момъкъ, и мѫжътъ ще се обърне пакъ къмъ жена си. Ако мѫжътъ обича идеално, какво лошо има въ това? Дето е Божествената любовь, тамъ е благого за човѣка. Дойдете ли до Божествената любовь, вие нѣмате право да се мѣсите тамъ.

Помнете следното правило: който нарушава закона на любовьта, той ще счупи главата си. Любовьта между хората трѣбва да се изявява правилно. Щомъ любовьта е правилна, тя е Божествена. Не е въпросъ за безлюбието. Азъ говоря за любовьта. Не питайте, защо тѣзи хора се обичатъ, кой кого обича и т. н. Ако ме слушате, приложете моя съветъ: Не се мѣсете въ работата на любовьта. Всѣки, който се е опиталъ да се мѣси въ работата на любовьта, главата му е счупена. За да не чупите главитѣ си, оставете този въпросъ на Бога. Който е предоставилъ въпроса за любовьта на Бога. той вече е възкръсналъ. Който се е заелъ самъ да го разрешава, той е счупилъ главата си. Богъ е Любовь. Следователно, Той самъ разрешава въпроса за любовьта.

Два велики закона сѫществуватъ въ свѣта: Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си. Ако не любите Господа и ближния си, какъ ще разберете тѣзи закони? Вие искате да знаете, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хора, които се обичатъ. Отношенията между хора, които се обичатъ, трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията на дѣсната рѫка къмъ лѣвата, на дѣсното око къмъ лѣвото, на дѣсното ухо къмъ лѣвото. Като носишъ една кофа вода, първо дѣсната рѫка я взима, после лѣвата, и така работата върви хармонично. Така се повдига ту едното рамо, ту другото. Самиятъ животъ ни показва, какъ трѣбва да постѫпваме. Както човѣкъ постѫпва съ рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ си, така постѫпва и съ устата си. Чрезъ устата се извършватъ два процеса: хранене и дишане. Устата върши и трета служба — чрезъ нея се излива любовьта.

Като говоримъ за любовьта, мнозина мислятъ, че сѫ професори по любовьта, че всичко знаятъ и разбиратъ. Най лесното и най-мѫчното нѣщо е да разберешъ любовьта. Колкото повече я чоплите, толкова повече я губите. Какво ще стане съ току що посаденото семе, ако постоянно го чоплите? То ще изсъхне, ще изчезне. Сѫщото става и съ любовьта. Ако не я чоплите, тя расте и се развива. Следователно, щомъ нѣкой каже, че е изгубилъ любовьта си, азъ зная вече, че той я чоплилъ. Въ това отношение, азъ съмъ ясновидецъ. Които не сѫ изгубили любовьта си тѣ не сѫ я чоплили. Това е 101% вѣрно. Азъ, съмъ провѣрявалъ тия нѣща много пѫти и зная, какви сѫ резултатитѣ. когато чоплите и когато не чоплите любовьта. Оставете хората да се обичатъ! Богъ ще ги научи, какъ трѣбва да проявятъ любовьта си.

И тъй, не се мѣсете въ работата на Бога, но се учете отъ Него. Азъ се уча отъ Него, искамъ и вие да се учите. Щомъ дойда до любовьта, и азъ се уча. Много съмъ говорилъ за любовьта. и сега ви говоря, но това още не е любовь. Ще питате, какво нѣщо е любовьта. Тя е подобна на захарьта, но и това още не е любовь. Като близнете една бучка захарь, вие усѣщате сладкия й вкусъ. Следъ време сладостьта изчезва. Любовьта е великъ процесъ, който постоянно усилва свѣтлината на човѣшкия умъ, топлината на човѣшкото сърдце и силата на човѣшкото тѣло. Любовьта прави човѣка съвършенъ. Любовьта е причина за вѣчното подмладяване, за вѣчното обновяване на човѣшката душа.

Сега, колкото и да говоримъ за любовьта, теорията не помага. За любовьта трѣбва да се говори малко; тя трѣбва да се прилага. Ония, които казватъ, че иматъ любовъ, ще ги заведемъ въ нѣкоя болница, да приложатъ любовьта си. Ако болнитѣ оздравѣятъ, любовьта имъ е силна; ако болнитѣ не оздравѣятъ, тѣ нѣматъ любовь. Любовьта на хората се изявява въ яденето, въ обличането, въ книгитѣ, които пишатъ — въ цѣлия имъ животъ. Всичко, което е казано за любовьта, е напечатано въ книги, които ангелитѣ четатъ. Всѣка мисъль, която е родена отъ любовьта, носи въ себе си знание; всѣко чувство, родено отъ любовьта, носи знание; всѣка постѫпка, родена отъ любовьта, носи знание. Това се отнася до настоящето и до бѫдещето, до цѣлата вѣчность. Следователно, живѣйте въ любовьта, за да станатъ тѣлата ви безсмъртни. Значи, когато любовьта обхване цѣлото тѣло на човѣка и започне да работи въ неговия умъ, въ неговото сърдце, въ неговата душа и въ неговия духъ, той става безсмъртенъ. Само безсмъртниятъ може да бѫде поканенъ на сватба, т. е. въ духовния свѣтъ. Да ви поканятъ на сватба, това значи, да се ожените, т. е. да се свържете съ църквата, дето ще дойде младоженецътъ. Младоженецътъ носи безсмъртието. Той носи любовьта въ себе си. Тогава всички ще бѫдатъ съвършени, ще обичатъ Бога, и Богъ ще ги обича. Всички ще бѫдатъ радостни и весели, ще се подчиняватъ на Бога.

Сега вие събирате масло за своитѣ масленици. Стремете се да имате достатъчно, преизобилно масло, та като дойде младоженецътъ, да не става нужда да взимате на заемъ.

Днесъ ви говоря на разбранъ езикъ. Това е най-малкото, което мога да ви кажа за любовьта. Ако ви кажа нѣщо повече, всички ще заспите. — Защо? — Защото не можете да издържите на трептенията на любовьта. Когато човѣкъ не може да издържа на известни трептения, заспива; когато може да издържа, той е буденъ. Сега всички сте будни, нѣма да заспите, но ако ви кажа, че на всѣкиго отъ васъ ще дамъ по сто хиляди лева, освенъ че нѣма да заспите, но ще отворите широко очитѣ си и ще чакате. Обаче, ако ви кажа, че следъ хиляда години ще станете светии, всички ще заспите. Азъ се радвамъ, че при паритѣ очитѣ на всички се отварятъ. Ще дойде день, когато, като ви кажатъ, че ще станете светии, очитѣ ви пакъ ще се отворятъ. Добре е, че очитѣ на човѣка се отварятъ предъ материалното, защото материалното е резултатъ на единъ духовенъ и на единъ Божественъ процесъ. Всичко, което става съ насъ на физическия свѣтъ, се връща на небето, да се провѣри, какъ е направено. Ако не е направено, както трѣбва, човѣкъ се натъква на сѫщото нѣщо нѣколко пѫти, докато го направи съвършено, безъ никаква погрѣшка. Човѣкъ постоянно слиза и възлиза, докато направи нѣщата на физическия свѣтъ безпогрѣшно, безъ никакви недостатъци. Затова на земята човѣкъ трѣбва да разполага съ достатъчно време, да работи.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че чрезъ вашитѣ добри мисли, чувства и постѫпки събирате материалъ за строежъ на вашето бѫдещо тѣло, на вашето бѫдещо сърдце и на вашия бѫдещъ мозъкъ. Какъвто материалъ съберете, това ще съградите.

Казано е въ Писанието: „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. На кого се дава даромъ? Даромъ се дава само на онзи, който люби. Който не люби, не може да получава даромъ. Когато се казва „даромъ сте взели, даромъ давайте“, имаме предъ видъ онова, което съ любовь се взима. Другояче казано: Това, което сте взели съ любовь, съ любовь ще го дадете. Щомъ взимате безъ любовь, безъ любовь ще давате. И това не е лошо. Това, което е взето и дадено безъ любовь, е осѫдено на окисляване. Въ него има недостатъци. Това, което е взето и дадено съ любовь, е съвършено. Когато дава съ любовь, човѣкъ отваря пѫть за Божията Любовь въ себе си. Каквото направи този човѣкъ, или каквото каже, това трѣбва да бѫде за доброто на самия него, за неговия домъ, за ближнитѣ му, за народа му, за цѣлото човѣчество, за славата Божия. Ако човѣкъ може да говори съ любовь, нека говори; ако не може, по-добре да мълчи. Защо трѣбва да кажете на ближния си, че е гарга? Кажете му, че е гължбче. Защо ще му кажете, че е грубиянъ? Кажете му, че говори сладко, че медъ капе отъ устата му. Може медътъ да не е добре пречистенъ, но все пакъ е медъ. Ще кажете, че това не е вѣрно. Кои нѣща сѫ абсолютно вѣрни? Въ свѣта сѫществуватъ два вида лъжи: бѣла и черна. Ако не можете да кажете истината, както трѣбва, за предпочитане е да кажете бѣла лъжа, отколкото черна.

Често хората се оплакватъ едни отъ други, че еди-кой си ги разигравалъ. Кой не е разиграванъ днесъ? Хората едни други се разиграватъ. Много естествено. Всички хора се намиратъ въ бурно море, и лодката, съ която пѫтуватъ, се люлѣе по вълнитѣ. Не се страхувайте. Лодкарьтъ е опитенъ човѣкъ, благополучно ще ви изведе на другия край. Искате ли да минете благополучно, безъ страхъ, прилагайте любовьта въ живота си. Изпълнявайте волята Божия и се вслушвайте въ Божествения гласъ. Той всѣкога казва, какъ трѣбва да постѫпвате. Питайте го единъ, два, три пѫти, докато разберете, какво трѣбва да правите. Божественото отговаря на човѣка по различни начини: чрезъ растения, чрезъ животни и чрезъ хора. Запримѣръ, забелязано е, че когато се спусне паякъ, или пѣтелъ кукурига и гледа къмъ вратата на кѫщата, гостъ ще дойде. Изобщо, всичко, което се случва въ живота на човѣка, е за добро. То е признакъ за онова, което предстои да стане. Какъ ще докажете, че спущането на паяка предсказва посещение отъ нѣкой човѣкъ? Ще каже нѣкой, че изгубилъ сто хиляди лева. Какъ ще се докаже това? На борсата всѣки день се губятъ хиляди и милиони левове, и въ края на краищата пакъ се придобиватъ. Единъ губи, другъ печели. Страшно нѣщо е да присѫтствува човѣкъ на борсата.

Една американка разправя своята опитность отъ борсата. Безъ да знае, какво нѣщо е борса, мѫжътъ й я завелъ, да види, какво се върши тамъ. Като поседѣла известно време, тя се обърнала къмъ мѫжа си съ думитѣ:

Толкова проста ли ме мислишъ, че си ме довелъ въ лудницата, а казвашъ, че това е борсата? Такъвъ страшенъ викъ и крѣсъкъ може да сѫществува само въ лудницата. Това сѫ луди хора тукъ! — Не, умни хора сѫ тия, спокойно отговорилъ мѫжътъ й. Лудитѣ крѣскатъ, безъ да има защо, а тукъ всѣки носи книги, прави изчисления. Тукъ ставатъ търговски сдѣлки, ценитѣ ту се намаляватъ, ту се увеличаватъ. Който изгуби всичкото си имане, изкарватъ го вънъ отъ борсата. Той влиза милионеръ, а излиза последенъ сиромахъ. Който не иска да излѣзе доброволно, изкарватъ го по принудителенъ начинъ. Съ други думи казано: Който нѣма добро сърдце, свѣтълъ умъ и сила, изкарватъ го вънъ отъ борсата, т. е. вънъ отъ живота.

Ще кажете, че сте чада Божии. Който е чадо Божие, съ едно махане на рѫка може да укроти и най-голѣмата буря. Съ едно махане на рѫка той може да се справи съ безпаричието, както и съ всички болести. Тъй щото, намѣрите ли се въ нѣкаква мѫчнотия, викайте чадата Божии. Тѣ ще ви помогнатъ. Чадата Божии постѫпватъ тъй, както любовьта изисква.

Казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“. Значи, ако искашъ да те обичатъ, трѣбва да обичашъ; ако искашъ да те уважаватъ, трѣбва да уважавашъ. Всичко, което желаешъ да получишъ. трѣбва да го дадешъ и на другитѣ. Щомь приложишъ Божия законъ, и Богъ ще приложи закона си къмъ тебе. Ако сте вѣрни на този законъ, и законътъ ще бѫде вѣренъ по отношение на васъ. Всичко, което човѣшката душа желае, е възможно и постижимо, но време се изисква за това. За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Кога ще се роди човѣкъ, или кога ще умре, и за това е опредѣлено времето. Нѣкой се готви да умре, а не умира. — Защо? — Не е платилъ дълговетѣ си. Докато не платите дълговетѣ си на земята, не бързайте да заминавате на онзи свѣтъ. Ако заминете съ неплатени дългове, още на границата ще ви спратъ. Щомъ платите дълговетѣ си, пѫтьтъ ви за онзи свѣтъ е отворенъ. Опасно е да заминете съ неизплатени дългове. Ликвидирайте съ дълговетѣ си и тогава заминавайте. Какво ще вземете съ себе си на онзи свѣтъ? Вие можете да вземете само онова, което не могатъ да задържатъ на митницата. Това сѫ вашитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки. Всичко непотрѣбно ще остане на земята.

Сега, желая ви, като заминете за другия свѣтъ, да вземете съ себе си своитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки, за да бѫдете радостни и весели. Следъ това ще се върнете отново на земята, да учите и другитѣ на това, което сте изработили и придобили.

Следвайте пѫтя на свещената любовь и нѣма да бѫдете далечъ отъ Царството Божие.

*

5. Беседа отъ Учителя, държана на

28 юлий, 1940 г. 10 пр. об. София. — Изгрѣвъ.