Jump to content
Ани

1938_08_28 Желаниятъ миръ

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани в София - Изгрѣвъ
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Желаниятъ миръ

Днесъ, повече отъ всѣки другъ пѫть, съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ миръ. — Защо? — Защото, мирътъ осигурява най-голѣмитѣ придобивки на културата. Бѣлата раса е на пѫть да осигури мира. Днесъ, повече отъ всѣко друго време, има разумни хора, които сѫ дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човѣчеството е мирътъ. Ето защо, днесъ всички съзнателни и разумни хора работятъ за придобиване на мира. Въ миналитѣ времена и раси водителитѣ на човѣчеството сѫ мислѣли, че свѣтътъ може да се оправи само чрезъ война. Впоследствие всички водители на човѣчеството сѫ се убедили въ погрѣшностьта на това разбиране. Бѣлата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса — раса на братство между народитѣ. Шестата раса е носителка на любовьта между всички хора, както и между всички народи. Тогава всички народи ще живѣятъ едни за други: голѣмитѣ народи ще бѫдатъ голѣмитѣ братя въ семейството, а малкитѣ народи — малкитѣ братчета. И еднитѣ, и другитѣ ще живѣятъ въ миръ и съгласие помежду си. Това е волята на Бога, Създательтъ на свѣта. — Кога ще дойде това време? — Въ близкото бѫдеще.

Съвременното човѣчество се намира въ предверието на новата епоха, понеже слънчевата система е влѣзла вече въ областьта на Божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошитѣ хора нѣма да има условия за животъ. Единъ следъ другъ тѣ ще измратъ, и земята ще се освободи отъ тѣхъ. Новитѣ условия, които идатъ, не търпятъ злото. Тѣ сами ще го разрушатъ. Тъмнината ще дигне своитѣ завеси и ще отиде на друго мѣсто. Злото ще дигне своитѣ капитали и ще отиде на друго мѣсто, дето ще основе свои банки и кантори. Достатъчно е да четете Свещенитѣ книги, за да се убедите сами, че бѫдещата епоха не е далечъ отъ васъ. Отъ всички хора днесъ се иска разумна, съзнателна вѣра. — Какъ ще познаете идването на новата епоха? — Както познавате изгрѣването на слънцето. Трѣбва ли да се доказва на човѣка, че следъ пукването на зората настѫпва изгрѣването на слънцето? Когато зората на новия животъ започне да се пропуква, слънцето изгрѣва вече. Въ Писанието е казано, че когато тази епоха настане на земята, слънцето ще започне да потъмнява, и луната ще изгуби своята свѣтлина. Тогава Синъ Человѣчески ще яви своето знание на земята. Подъ думитѣ „слънцето ще потъмнѣе,“ разбираме времето, когато хората престанатъ да мислятъ, че единъ народъ може да се наложи на другъ съ силата си. „Луната ще изгуби свѣтлината си“, разбираме времето, когато религиитѣ и религиознитѣ системи престанатъ да мислятъ, че могатъ да оправятъ свѣта.

И тъй, когато всички народи, всички религии, всички държави престанатъ да мислятъ, че сѫ въ сила да оправятъ свѣта, тогава Синъ Человѣчески ще се яви на земята съ своето знание. Безъ да се доказва това, човѣкъ самъ ще го види. Какъ ще докажете на човѣка, че слънцето изгрѣва? Изгрѣването на слънцето не се нуждае отъ никакво доказателство. Достатъчно е човѣкъ да погледне презъ прозореца или да излѣзе вънъ, за да види и да се убеди самъ, че наистина слънцето изгрѣва. Човѣкъ трѣбва да даде пѫть на новото сърдце въ себе си, което е изтъкано отъ мека материя, а не отъ камъкъ, каквото е сегашното. Мекото сърдце е изтъкано отъ материя на милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърдцето е милостиво, е кандидатъ за новата раса. Мекотата на сърдцето е единъ отъ признацитѣ на хората отъ шестата раса. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново“. Коравитѣ, каменни сърдца на хората ще се употрѣбятъ за павиране на улицитѣ, а мекитѣ сърдца ще останатъ да трептятъ, да изнасятъ предъ свѣта великото и красивото въ Божествения животъ. За този день, именно, е казано въ Писанието, че Богъ ще вложи Духа си въ мекитѣ сърдца на хората и ще Го познае малко и голѣмо. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пѫпкитѣ на цвѣтята се пукатъ пролѣть, за да цъвнатъ и да завържатъ плодъ.

Великото въ живота на хората се заключава въ пробуждането на съзнанието и освобождаването имъ отъ несгодитѣ и мѫчнотиитѣ, въ които се намиратъ. Въ живота на човѣка има хиляди нѣща, които могатъ да го смутятъ, но има и хиляди нѣща, които могатъ да го радватъ. Който разбира великитѣ Божии закони, той трѣбва да се радва, че е срещналъ единъ добъръ, уменъ, ученъ човѣкъ; той трѣбва да се радва, че е срещналъ единъ поетъ, писатель, музикантъ, художникъ, земедѣлецъ, каменарь и т. н. Радвайте се, когато срещнете човѣкъ, който работи за подигане на човѣчеството. Като не разбирате, какво представя човѣкътъ, вие се отнасяте съ пренебрежение къмъ него и казвате: Земедѣлецъ, каменарь е този човѣкъ. Който облагородява почвата, той е земедѣлецъ; който облагородява камънитѣ, той е каменарь; който облагородява човѣшкитѣ лица, той е художникъ; който изправя погрѣшкитѣ на хората, той е скулпторъ. Изобщо, всѣки човѣкъ, който създава нѣщо ценно, съ което облагородява, подига и весели хората, е на мѣстото си. Мощна сила се крие въ словото на всички писатели, поети, учени, философи. Мощно нѣщо е словото!

Единъ младъ момъкъ се отчаялъ отъ живота и решилъ да се самоубие. Той взелъ единъ револверъ въ джоба си и тръгналъ къмъ една гора да изпълни решението си. Безъ да подозира, една млада мома го последвала. Въ момента, когато пристѫпилъ къмъ самоубийството, младата мома се приближила до ухото му и тихо му казала една дума. Като чулъ тази дума, момъкътъ веднага хвърлилъ револвера настрана и казалъ: Нѣма да се самоубия. Ще живѣя за себе си, за ближнитѣ си, за цѣлото човѣчество. Животътъ има смисълъ, заслужава човѣкъ да живѣе!

Коя е думата, която момата казала на момъка? Вие я знаете, нѣма защо да ви я казвамъ. Има случаи, когато една дума само е достатъчна, за да освободи човѣка отъ тежкото състояние, въ което се намира. Не е нужно много да се говори на човѣка. Достатъчно е една дума да му се каже, но тя трѣбва да е Божествена. И каквото се каже, трѣбва да стане. Богъ каза: „Да бѫде виделина“! — и стана виделина. Презъ шестьтѣ дни, когато е създавалъ свѣта, Богъ е казвалъ само по една дума, но тия думи сѫ били мощни, понеже сѫ думи на Божествения езикъ. Каквото Богъ е казалъ, всичко е ставало. На седмия день Той не е казалъ нищо, защото почивалъ.

Време е вече всички хора да се обединятъ по умъ, по сърдце и по воля, да работятъ заедно за въдворяване на мира. Всички хора, вѣрващи и свѣтски, трѣбва да се проникнатъ отъ тази идея. Казано е въ Писанието: „Който изтърпи докрай, той спасенъ ще бѫде“. Съ други думи казано: „Който спечели войната за мира, той спасенъ ще бѫде“. Сегашнитѣ вѣрващи говорятъ за любовьта, но не я прилагатъ. Който има любовьта въ себе си, той трѣбва да подига и сваля температурата си, доколкото градуса иска и когато пожелае. Кой може да се противи на човѣкъ съ десеть хиляди градуса? Каквото препятствие срещне на пѫтя си, той моментално ще го отстрани. По този начинъ той ще покаже на хората, какво представя Божията Любовь. Дето мине, пѫтьтъ му ще бѫде отворенъ. Човѣкътъ на любовьта може да увеличи не само топлината, но и свѣтлината си, да стане хиляда пѫти по-силна отъ слънчевата. Тази свѣтлина е въ състояние да ослѣпи и най-многобройната и силна армия. Човѣкъ не може да си представи свѣтлина, която е хиляда пѫти по-силна отъ слънчевата. Съ тази свѣтлина всичко може да се постигне. Всѣки, който има топлина, равна на десеть хиляди градуса, и свѣтлина, хиляда пѫти по-силна отъ слънчевата, той може да стопи каситѣ на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърдца, да махне всички прегради, които човѣшкиятъ егоизъмъ е поставилъ на пѫтя си.

Голѣма топлина и свѣтлина идатъ въ свѣта. Тѣ сѫ Божествена сила, която ще стопи и просвѣти човѣшкитѣ сърдца и умове. Когато свѣтлината и топлината на любовьта дойдатъ въ свѣта, тѣ ще стопятъ, ще изгорятъ всички лоши, престѫпни хора, и ще останатъ да живѣятъ само праведнитѣ и добритѣ, да се разбере, че съ любовьта не се играе. Не е позволено на човѣка да си играе съ любовьта. Днесъ хората се ужасяватъ отъ мисъльта, че могатъ да бѫдатъ подложени на десеть хиляди градуса температура, а какво ще бѫде положението имъ, когато Христосъ дойде на земята? Тогава температурата ще бѫде много по-голѣма отъ десеть хиляди градуса. Христосъ казва: „Моятъ миръ ви оставямъ“. Значи, и Христосъ е за мира. Той е за онзи миръ, който е основанъ на любовьта, на братство между всички народи, общества и хора по лицето на земята. Братската и сестринска любовь не сѫ нищо друго, освенъ клонетѣ на бѫдещата култура. Тази любовь стои по-високо отъ майчината. Колкото да е велика майчината любовь, въ нея все още има малко егоизъмъ. Запримѣръ, вземете любовьта на тигрицата къмъ нейнитѣ малки. За любовьта си къмъ тѣхъ, тя всѣки моментъ е готова да отнеме живота на всѣко живо сѫщество, което се изпрѣчи на пѫтя ѝ. Въ този смисълъ майчината любовь представя коренитѣ на живота, а братската и сестринската — клонетѣ.

Божествената любовь представя плодове на дървото на живота. Отъ коренитѣ на майчината любовь, отъ клонетѣ на братската и на сестринската любовь произлизатъ плодоветѣ на Божествената любовь. Отъ тѣзи плодове, именно, бѫдещитѣ хора ще се хранятъ и ще придобиятъ безсмъртие. Тѣзи плодове ще бѫдатъ носители на новия животъ. Дето да отидете по свѣта, навсѣкѫде ще срещнете хора на новия животъ. Тѣзи хора се отличаватъ по меката и приятна свѣтлина, която излиза отъ очитѣ имъ. Ние наричаме новитѣ хора „братя и сестри на човѣчеството“, носители на Божественото начало въ себе си. Христосъ е отъ новитѣ хора. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратилъ. Азъ дойдохъ да донеса миръ на свѣта“. До идването на Христа, еврейскиятъ народъ се придържаше въ буквата на Мойсеевия законъ. До това време евреитѣ колѣха агнета, овце, волове и принасяха жертва на Бога. Съ идването на Христа, обаче, животътъ имъ коренно се измѣни. Съ единъ замахъ Христосъ унищожи стария животъ. Тѣ дойдоха до съзнание, че истинската жертва се заключава въ добри мисли, чувства и постѫпки.

Въ какво се заключава новата религия? Първиятъ членъ на новата религия гласи: Азъ вѣрвамъ, че любовьта на майка ми и на баща ми сѫ корени на дървото на великия животъ — животъ на любовьта. Вториятъ членъ гласи: Азъ вѣрвамъ, че любовьта на сестра ми и на братъ ми сѫ клоне на дървото на великия животъ — животъ на любовьта. Третиятъ членъ гласи: Азъ вѣрвамъ, че Божествената любовь е плодъ на дървото на великия животъ. Всичко, което излиза отъ моя умъ и отъ моето сърдце, се превръща въ плодове на любовьта. Който яде отъ тѣзи плодове, той придобива безсмъртие. Христосъ казва: „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, той има животъ въ себе си“. Значи, който яде отъ дървото на живота, т. е. отъ майчината и бащина любовь, както и отъ братската и сестринска любовь, той има животъ въ себе си.

Сега, като знаете, въ какво се заключава новото вѣрую, бѫдете смѣли и решителни, да приложите това вѣрую. Мнозина чакатъ нѣщо ново. Новото се заключава въ примиряването на хората. Новото примирява всички противоречия. Какъ ще стане примиряването между хората? Много лесно. Който има да взима, да прости дълга на брата си. Който има да дава, да бѫде готовъ да си плати дълга. Като отиде при своя кредиторъ да плаща, последниятъ да му каже, че въ името на братството той прощава дълговетѣ му и го признава за свой братъ. Когато двама души се признаятъ за братя, дълговетѣ имъ сами по себе си падатъ, спороветѣ се прекратяватъ, и недоразуменията изчезватъ. Азъ бихъ желалъ хората да спорятъ, но само за едно: кой повече да даде и да помогне на брата си. Когато нѣкой забележи, че братъ му е много уморенъ и не може повече да дига и слага мотиката, нека той я вземе отъ рѫката му и извърши работата вмѣсто него. Когато види, че братъ му изнемогва подъ тежестьта на своя товаръ, нека снеме товара отъ гърба му, да го тури на своя гръбъ, и двамата да продължатъ пѫтя си и братски да се разговарятъ. Когато срещне брата си на улицата и разбере, че е гладенъ, три деня не е ялъ, нека го покани у дома си, да го нагости добре и да му каже, че когато пожелае, може да го посети пакъ. Това сѫ братски отношения.

Днесъ хората очакватъ Христа втори пѫть да дойде на земята, да оправи свѣта. — Не, по външенъ пѫть свѣтътъ не може да се оправи. Христосъ трѣбва да дойде вѫтре въ всѣки човѣкъ. Само по този начинъ свѣтътъ ще се оправи. Ако поставите милиони желѣзни стърготини една до друга, тѣ нѣма да се сплотятъ, да образуватъ едно цѣло. Поставите ли ги, обаче, подъ известна температура, тѣ ще се стопятъ, ще се слѣятъ една съ друга и ще образуватъ течна маса. Въ случая, огъньтъ представя онази вѫтрешна сила, която споява желѣзнитѣ стърготини и ги превръща въ едно цѣло. Следователно, Христосъ трѣбва да дойде въ сърдцата и въ умоветѣ на хората като вѫтрешна сила, която ще ги обедини въ едно цѣло. Тази вѫтрешна сила е любовьта, която носи животъ за човѣшкитѣ души. Само чрезъ любовьта хората могатъ да работятъ въ единство. Които не разбиратъ любовьта, тѣ сѫ готови да я критикуватъ.

Сега, като говоря за любовьта, азъ зная, какво можете да приложите. Изобщо, азъ зная, кои нѣща сѫ приложими за сегашния човѣкъ и кои сѫ неприложими. Запримѣръ, колкото да се говори на човѣка за слънцето, за възможноститѣ му да го посети, днешниятъ човѣкъ не може да направи това. — Защо? — Условията на слънцето сѫ съвсемъ различни отъ тия на земята. Човѣкъ по никой начинъ не може да отиде на слънцето съ сегашното си тѣло. Ако нѣкой човѣкъ тежи 60 кгр., като отиде на слънцето, тѣлото му ще тежи милиони килограма. Какъ може да се движи на слънцето съ такава грамадна маса на себе си? Красивъ е животътъ на слънцето, но той още не е достѫпенъ за хората на земята. Мислено човѣкъ може да отиде на слънцето, но не и въ действителность. Знаете ли, какъ живѣятъ сѫществата на слънцето? Знаете ли, какъвъ е тѣхниятъ езикъ? За насъ е достатъчно, че имаме възможность да се ползуваме отъ слънчевитѣ лѫчи. Когато искате да се лѣкувате, излагайте гърба си на раннитѣ слънчеви лѫчи. Когато искате да придобиете вѫтрешенъ миръ, излагайте гърба си на залѣзващото слънце, а лицето си отправете къмъ изтокъ. При това положение вие ще изпитате дълбокъ вѫтрешенъ миръ и ще разберете, че не трѣбва да се тревожите за нищо и за никакво. Жителитѣ на слънцето живѣятъ въ голѣмо изобилие, вследствие на което не се тревожатъ за нищо. Тѣхната задача е да изпращатъ блага по цѣлата слънчева система. Тѣ опредѣлятъ бюджета на всички сѫщества, на всички хора, на всички държави и народи, на цѣлото човѣчество, на всички планети.

Като говоря за слънцето, азъ не искамъ непременно да ми вѣрвате. Дали вѣрвате или не, това не ме интересува. Азъ се интересувамъ само отъ едно: вѣрно ли е това, което говоря, или не е вѣрно. Вѣрвайте въ това, което Богъ е създалъ. Щомъ вѣрвате, че Богъ е създалъ небето и земята, съ всички свѣтила, съ всички живи сѫщества, вѣрвайте и въ тѣхния Създатель. Щомъ вѣрва въ тия нѣща, човѣкъ трѣбва да изучава и небето, и земята. Той трѣбва да изучава и слънцето, и луната, и всички звезди на небето, както астрономитѣ и ученитѣ постѫпватъ. За да разбере живота на слънцето, човѣкъ първо трѣбва да намѣри своето слънце. Всѣки човѣкъ има въ себе си едно малко слънце, което се намира въ центъра на човѣшкия мозъкъ. Голѣмината на това слънце за всѣки човѣкъ е различно, въ зависимость отъ голѣмината на планетитѣ въ него. Чрезъ това слънце, именно, душата придобива знания. Между външното слънце и планетитѣ на небето и вѫтрешното слънце и планетитѣ въ човѣка има нѣщо общо: въ изгрѣването, въ залѣзването имъ и т. н. Ако вѫтрешното слънце на човѣка престане да изгрѣва, и външното изгубва смисълъ за него. Значи, между външното и вѫтрешното слънце на човѣка има известна зависимость. Ако тази зависимость се прекѫсне, човѣкъ нѣма да има никаква вѫтрешна свѣтлина. Когато вѫтрешното и външното слънца едновременно свѣтятъ, човѣкъ има условия да вижда. Ако вѫтрешното слънце загасне, човѣкъ ослѣпява. Той се лишава отъ условията да вижда, да възприема Божественото знание.

И тъй, Божественото знание, къмъ което мнозина се стремятъ, има за цель да научи хората да ценятъ вѫтрешното слънце въ себе си, чрезъ което тѣхната душа се учи и развива. Когато нѣкой казва, че е тъмно въ душата му, това показва, че вѫтрешното слънце въ този човѣкъ е престанало да свѣти. Докато вѫтрешното слънце въ човѣка свѣти, той мисли и чувствува правилно. Престане ли това слънце да свѣти, съ него заедно и умътъ, и сърдцето му се помрачаватъ. Ето защо, за да не се помрачи това слънце, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Лошиятъ животъ, изразенъ въ лоши мисли, чувства и постѫпки, предизвиква голѣми изпитания, които помрачаватъ небето, на което свѣти вѫтрешното слънце на човѣка.

Мнозина, учени и прости, не разбиратъ, какво грамадно влияние иматъ мислитѣ и чувствата върху вѫтрешния животъ на човѣка, а оттамъ и върху неговото здраве, вследствие на което търсятъ щастието си по неестественъ пѫть. Тѣ искатъ да станатъ богати, да се оженятъ за красива жена, да придобиятъ много знания, безъ да подозиратъ, че по този начинъ тѣ сами си приготвятъ своето нещастие. Не е лошо да придобие човѣкъ знание, сила, красота, богатство, но той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Турцитѣ казватъ: Благословение е за човѣка да гледа красиви нѣща. Наистина, естествено е човѣкъ да се стреми къмъ красотата, да се вдъхновява отъ нея, но не и да я обсебва. Въ природата и красотата, и грозотата иматъ свое мѣсто, както свѣтлината и тъмнината. Свѣтлината царува, докато слънцето грѣе. Щомъ слънцето залѣзе, тъмнината иде. Обаче, безъ тъмнина звездитѣ нѣмаше да свѣтятъ. Значи, въ човѣшкия животъ тъмнината е необходима, за да се проявятъ добродетелитѣ, — звездитѣ.

Сега, като говоря за Божественото въ свѣта, нѣкои се обезсърдчаватъ, мислятъ, че не могатъ да го постигнатъ. За да не се обезсърдчаватъ, Богъ имъ е обещалъ да влѣзе вѫтре въ тѣхъ. Бѫдещето царство ще се създаде отвѫтре, а не отвънъ. Чрезъ любовьта на цѣлото човѣчество ще се реализиратъ всички Божии планове. За да се постигне това, нужни сѫ работници. Днесъ всички хора трѣбва да работятъ въ това направление, да бѫдатъ носители на Божественитѣ идеи, че като влѣзе Богъ въ тѣхното слънце, да се прояви навънъ. На всѣки човѣкъ е дадена специална мисия, да бѫде носитель на Божията любовь, на Божията мѫдрость и свѣтлина, на Божията истина и свобода, по свой специфиченъ начинъ. Само при това положение човѣкъ може да постигне всички свои желания. Всички несгоди, всички мѫчнотии и страдания, които човѣкъ днесъ преживява, ще бѫдатъ условия за познаване на Бога, на великото въ свѣта. Богъ ще бѫде съ васъ въ всичкитѣ ви пѫтища. Тогава ще кажете: Радваме се, че живѣемъ въ епоха, когато можемъ да опитаме и познаемъ Божията любовь, да станемъ работници на Неговата нива.

Бѫдете радостни и весели, за да постигнете идеалитѣ на вашата душа. Кога ще ги постигнете, това зависи отъ васъ. Още днесъ можете да ги постигнете. Единъ Божественъ день се равнява на хиляда години. Значи, следъ хиляда години вие можете да постигнете това, което днесъ желаете. Съзнателна работа се изисква отъ човѣка! Божественото е вече предъ прага на вашия домъ. Отворете вратитѣ на вашитѣ сърдца и умове, да влѣзе въ тѣхъ Божествената свѣтлина и топлина.

*

28. августъ, 10 ч. пр. об.
София. — Изгрѣвъ.

 

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...