Jump to content
Ани

1938_08_28 Проява и постижение на Любовьта

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани в София - Изгрѣвъ
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Проява и постижение на любовьта

Размишление.

Иоана, 12 гл.

Съвременнитѣ хора казватъ, че нѣкои нѣща разбиратъ, а други — не разбиратъ. — Защо? — Защото въ разбирането на нѣщата има степени. Ако турите една семка въ джоба си и отъ време на време я поглеждате, вие ще имате едно разбиране за нея. Ако я изядете, ще имате друго разбиране. Обаче, ако я посадите въ земята и чакате да израсте, да цъвне и плодъ да даде, вие ще имате трето и пълно разбиране за семката. Става ли дума за духовни въпроси, мнозина не ги разбиратъ. За разбиране на духовнитѣ въпроси сѫ нужни образи. Безъ образи тѣ мѫчно се разбиратъ. Като не ги разбиратъ, хората започватъ да страдатъ. Разбиратъ ли ги, страданията изчезватъ. Наистина, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да разбира любовьта, мѫдростьта и истината. Който разбира любовьта, той придобива живота. Който разбира мѫдростьта, той придобива знанието. Който разбира истината, той придобива свободата. Какво по-голѣмо благо може да очаква човѣкъ, ако е придобилъ животъ, знание и свобода?

Ние говоримъ за свободата въ широкъ смисълъ на думата, а не въ този ограниченъ смисълъ, както днесъ се разбира. Нѣкой мисли, че е свободенъ, а въпрѣки това страда, умира, осиромашава, боледува и т. н. За него това сѫ редъ ограничения, отъ които той не може да се освободи. Това е относителна свобода, а не абсолютна. При тази свобода, чувате нѣкой да казва, че е господаръ на себе си. Само онзи е господарь на себе си, които разбира любовьта и я прилага. Любовьта е единствената реалность чрезъ която Духътъ се проявява въ цѣлото Битие. Когато любовьта се прояви, ние имаме предъ себе си живота. Коя е причината за разрушителното действие на гранатитѣ? — Енергията, импулсътъ, който имъ е даденъ. Ако всѣка граната се пръсне на опредѣлено мѣсто и убие десетки и стотици хора, войната свършва скоро. Значи, любовьта е импулсътъ на живота. Безъ любовь животътъ не би могълъ да се прояви. Ако всѣки импулсъ, т. е. ако всѣка най-малка проява на любовьта произвежда животъ, човѣкъ лесно свършва работитѣ си. Нѣма ли този импулсъ, и работитѣ му не се уреждатъ. Когато казваме, че езикътъ на любовьта е сладъкъ, красноречивъ, ние имаме предъ видъ думитѣ съ които тя си служи. Думитѣ на любовьта сѫ подобни на куршумитѣ, на шрапнелитѣ, съ които военнитѣ си служатъ въ време на война. Когато обичате нѣкого, тия куршуми и шрапнели удрятъ напразно, въ въздуха, само да го поздравятъ. Не го ли обичате, тѣ удрятъ на здраво месо и го разкѫсватъ. Тъй щото, ако съ думитѣ си поздравявате нѣкого, вие го обичате. Ако го хапете вие го мразите.

Като изучавате живота, ще видите, че той се изявява въ две противоположни посоки: нагоре и надолу надѣсно и налѣво. Затова, именно, навсѣкѫде въ живота срѣщате два вида хора: материалисти, които живѣятъ въ долинитѣ, и идеалисти, духовни, които живѣятъ по високитѣ върхове. Какво има въ долинитѣ? Всичкитѣ блага на живота сѫ въ долинитѣ. Тия, които живѣятъ въ долинитѣ, сѫ лишени отъ чистъ въздухъ отъ чиста вода, отъ красиви картини и просторъ. На високитѣ мѣста пъкъ се явяватъ голѣми бури и вѣтрове, които могатъ да свалятъ човѣка долу. Като се качватъ по високи планински върхове духовнитѣ хора мислятъ, че лесно могатъ да стигнатъ и на най-високия връхъ въ свѣта — Монъ Еверестъ. Отъ години насамъ англичанитѣ правятъ усилия да стигнатъ този връхъ, но въпрѣки голѣмитѣ имъ жертви тѣ сѫ далечъ още отъ него. И духовнитѣ хора не могатъ лесно да постигнатъ духовния връхъ Еверестъ. Хиляди години още трѣбва да работятъ върху себе си, за да стигнатъ този връхъ.

Като слушатъ да се говори така мнозина се обезсърдчаватъ. Тѣ мислятъ, че малко имъ трѣбва, за да стигнатъ върха Еверестъ. По-добре е човѣкъ да се обезсърдчи, но да знае истината, отколкото да се насърдчи и да бѫде въ заблуждение. По-добре е човѣкъ да знае, че не го обичатъ, отколкото да живѣе въ заблуждение, че е обичанъ. По-добре е да се обезсърдчи, че не го обичатъ, а въ сѫщность да го обичатъ. Днесъ много хора казватъ, че обичатъ, а въ сѫщность не обичатъ. Други пъкъ казватъ, че не обичатъ, а въ сѫщность обичатъ. Който казва, че не обича, а въ сѫщность обича, той е страхливъ човѣкъ. Той крие любовьта си, защото се страхува отъ хората. Който свободно изказва любовьта си, той се намира при благоприятни условия на живота, вследствие на което свободно рекламира чувствата си. Дойдатъ ли до любовьта, всички хора изпадатъ въ заблуждения, понеже всѣки излиза отъ лично гледище. Хората иматъ високо мнение за своята любовь. Каквото мнение да иматъ, любовьта имъ е човѣшка: днесъ се очароватъ, на другия день се разочароватъ. Не само хората обичатъ, но и растенията, и животнитѣ, и птицитѣ, и насѣкомитѣ. Всѣко живо сѫщество изказва любовьта си по особенъ начинъ, чрезъ специаленъ езикъ и специални отношения. Въ човѣшкитѣ езици, коренътъ на думата „любовь“ е единъ и сѫщъ.

Какво представя любовьта? — Стремежъ на човѣка къмъ една нова, непозната область, която го води къмъ освобождаване. Значи, любовьта е стремежъ къмъ освобождаване. Който живѣе въ тъмнина, той се стреми да вземе посока къмъ свѣтлината. Който живѣе въ смъртьта, той се стреми къмъ посоката на живота. Това сѫ все прояви на любовьта. Следъ голѣми усилия човѣчеството е дошло до посоката на свѣтлината. Причината за излизането му отъ областьта на тъмнината и влизането му въ областьта на свѣтлината е любовьта. Следователно, съ други думи казано: любовьта представя усилената деятелность не само на хората, но и на всички напреднали сѫщества, а главно на Бога. Чрезъ своя потикъ, т. е. чрезъ любовьта си, Богъ е създалъ небето и земята, всички свѣтила, растения и животни, а най-после и човѣка. Чрезъ любовьта Богъ е създалъ свѣта.

Казано е въ Битието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Кѫде е този човѣкъ днесъ? Ако го срещнете нѣкѫде, ще видите, че той коренно се различава отъ всички хора на земята. Той има свѣтло лице, чистъ погледъ, чисти мисли и чувства. Животътъ му е осмисленъ. Той има една идея въ живота си — да служи на Б0га. Който е изгубилъ първоначалния си образъ, той живѣе съ идея ва своето минало величие. Той иска Богъ да мисли само за него. Права е тази идея и това желание на човѣка. Богъ мисли за човѣка, но ако и човѣкъ мисли за Него. Обаче, ако човѣкъ мисли за Бога и Го вижда само въ отдѣлни лица, т. е. само въ частитѣ Му, той не е правъ. Мислете за Бога като за нѣщо цѣло. Мислете за всички части на цѣлото, а не само за нѣколко. Богъ се проявява и въ най-малкитѣ сѫщества, като части отъ Него, но сѫщевременно Той се проявява и въ Цѣлото, което наричаме законъ за единство, или великъ законъ на любовьта. Като мисли за Цѣлото, човѣкъ трѣбва да обхваща въ себе си всички Негови части. Дойде ли до това положение, човѣкъ е дошълъ до постижение на любовьта. Той трѣбва да започне съ проявата на любовьта и да свърши съ постижението ѝ.

Казано е, че Богъ е Любовь. Ние виждаме тази любовь проявена на земята. Питаме тогава: Кое е накарало любовьта да дойде на земята? За човѣшкото съзнание този въпросъ е неразрешимъ. Новороденото дете знае ли, защо и какъ майка му го е родила? Цѣли деветь месеца детето прекарва въ спяще, въ подсъзнателно състояние въ утробата на майка си, но нито единъ човѣкъ досега не е описалъ състоянието си и фазитѣ, презъ които е миналъ тамъ. Сѫщо така човѣкъ е прекаралъ хиляди години въ утробата на своята Велика Майка — любовьта, но никой нищо не помни за това време. Следъ като Богъ е вдъхналъ презъ ноздритѣ на човѣка и го е одухотворилъ, човѣкъ е започналъ да живѣе самостоятелно, да диша и да мисли. Като не помни своето минало, т. е. времето, когато е билъ въ утробата на любовьта, човѣкъ признава за майка и баща ония, които вижда около себе си. То е все едно да познавате само външната природа. Ако изучавате само външната природа, вие ще имате едно разбиране за нея. Каква представа имате за картината на нѣкой художникъ, ако, вмѣсто очи, вежди, носъ и уста, той е турилъ нѣколко прави линии? Искате ли да имате ясна представа за цѣлия човѣкъ, на мѣстото на тѣзи линии турете две очи, две вежди, носъ, уста съ съответнитѣ имъ размѣри и форми.

Като изучавате човѣшкото лице, виждате, че между всички негови удове има опредѣлени математически и геометрически съотношения. Запримѣръ, веждитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ толкова дълги, колкото е дълъгъ носътъ. Устата му трѣбва да е толкова голѣма, колкото сѫ дълги веждитѣ. Такава трѣбва да бѫде и дължината на ушитѣ. Това сѫ мѣрки, взети отъ природата. При това, всички линии на човѣшкото тѣло, които се образуватъ отъ действието на мисъльта, обикновено биватъ прави. Линии, които се образуватъ отъ действието на чувствата, биватъ криви. Какво представя правата линия и какво — кривата? По този въпросъ сѫ дадени различни опредѣления. Нѣкой ще каже, че правата линия представя най-кѫсото разстояние между две точки. Другъ ще каже, че права линия е тази, която не може да стане крива. Крива линия е тази, която не може да стане права. Трети пъкъ ще започне да разглежда смисъла на правата и на кривата линия въ духовно отношение. Като мисли по единъ или по другъ начинъ върху този въпросъ, човѣкъ може да дойде до забъркване на ума. — Защо? — Защото е вложилъ своя малъкъ умъ въ голѣмо предприятие. Затова, именно, не влагайте малкия си умъ, т. е. малкия си капиталъ при разрешаване на голѣми, велики въпроси или предприятия. Вложите ли го тамъ, цѣлиятъ ви капиталъ ще пропадне.

Едно отъ великитѣ предприятия въ човѣшкия животъ е въпросътъ за Бога. Всички се запитвате, какво нѣщо е Богъ. Преди да отговорите на този въпросъ, отговорете на въпроса, какво представя човѣкъ. Лесно може да се отговори на този въпросъ. Човѣкъ е сѫщество, което мисли. А какво представя мисъльта? Мисъльта е область на свѣтлината. Значи, човѣкъ е сѫщество, което живѣе въ свѣтлина. Нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ тъмнина, но като се стремѣлъ къмъ ново положение, той измѣнилъ посоката на своето движение и влѣзълъ въ областьта на свѣтлината. Всѣко сѫщество, което се движи отъ тъмнина къмъ свѣтлина, е човѣкъ. Всѣко сѫщество, което се движи отъ свѣтлина къмъ тъмнина, не е човѣкъ. Всѣко нѣщо, което е посадено въ земята и отива въ тъмнина, е семе. Всѣко нѣщо, което излиза отъ земята и отива къмъ свѣтлината, е растение. Всички недоволни хора отиватъ отъ свѣтлина въ тъмнина, за да разбератъ, какво нѣщо е свободата. Които умиратъ, сѫщо така отиватъ въ тъмнина, за да разбератъ, какво представя животътъ. Недоволниятъ, безвѣрникътъ, сиромахътъ, богатиятъ, малодушниятъ, болниятъ сѫ все кандидати за свѣтлината. Като влизатъ въ тъмнината, тѣ ще научатъ урока си. За да излѣзе човѣкъ отъ тъмнината, отъ ограничението, въ помощь трѣбва да му дойде Богъ. Само великата, мощна сила на Бога е въ състояние да освободи човѣка отъ тъмнината, отъ робството, въ което е попадналъ. Той е употрѣбилъ велика, творческа сила, за да разбие този мракъ, да освободи заробенитѣ отъ него сѫщества и да имъ даде условия за новъ животъ — животъ на свѣтлина и свобода. Не е лесно да се създаде единъ такъвъ свѣтъ. Не е лесно да се освободи живота отъ оковитѣ на ограничението и мрака. Човѣшкиятъ умъ не може да си представи, каква мощна, гигантска сила, какъвъ свръхгениаленъ умъ е работилъ при създаването на свѣта. Съ човѣшкия езикъ нѣщата ставатъ лесно. Богъ казалъ да бѫде виделина и се явила виделина. Какви усилия се искатъ, докато дойде тази виделина!

Съвременнитѣ хора търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ, като кажатъ нѣщо, да стане, както сѫ казали. Тѣ искатъ да станатъ красиви, но нека се опитатъ да придобиятъ красотата, да видятъ, лесно ли се придобива. Тѣ искатъ да бѫдатъ силни, учени, здрави, но усилие е нужно, за да се постигне това. Каквото пожелаете, можете да го постигнете, но знание се иска. На всѣко действие има и противодействие. Следователно, пожелае ли човѣкъ да постигне нѣщо красиво, той ще срещне на пѫтя си голѣми противодействия. За да се справи съ тия противодействия, той трѣбва да разполага съ голѣма сила. Ако не може да преодолѣе тия препятствия, човѣкъ се лишава отъ благата, които му се падатъ. Казано е въ Писанието: „Който победи докрай, той спасенъ ще бѫде“. От тукъ вадимъ заключението: Който не победи, той робъ ще бѫде.

Тъй както ви говоря сега, вижда се, че вие сте голѣми ученици, а не деца отъ първо отдѣление. На децата отъ първо отдѣление се преподаватъ само буквитѣ: а. б, в, г, д, и т. н. Нѣкои отъ тия букви сѫ взети отъ египетскитѣ иероглифи. Буквата „а“ означава натоварена камила, т. е. семе, което е още въ хамбара. Буквата „б“ означава посѣто семе. Буквата „В“ — разпукване на семето, отъ което се образуватъ стъбълце и коренчета. Тази буква може да се напише въ видъ на котвичка. Буквата „Г“ е законъ на безконечностьта. Тя показва, че съ единия си край растението се е закачило за слънцето, отдето приема енергия, която предава на земята. Тълкуванията на буквитѣ не се предаватъ на деца отъ първо отдѣление. На васъ, обаче, могатъ да се дадатъ. За да се развивате добре, вие трѣбва да знаете значението на буквитѣ. Като знаете вѫтрешния имъ смисълъ, вие ще ги пишете правилно, и по този начинъ ще се ползувате отъ тѣхъ. Като пишете буквата „Г“ красиво и съ съзнание, вие се свързвате съ енергиитѣ, които се съдържатъ въ тази буква. Сѫщото се отнася до всички останали букви. Упражнявайте се въ писане на буквитѣ, за да изправите характера си. Красивиятъ почеркъ се отразява върху характера на човѣка.

Като ученици, за да дойдете до вѫтрешното познаване на нѣщата, вие трѣбва да развивате интуицията си, да си служите съ нея. За да дойдете до вѫтрешно познаване на нѣщата, вие трѣбва да съгласувате мислитѣ и чувствата си. За да реализирате своитѣ мисли и чувства, волята ви трѣбва да бѫде възпитана. Иска ли човѣкъ да успѣва въ живота си, любовьта му трѣбва да бѫде съвършена безъ никакви ограничения. Като обича, човѣкъ не трѣбва да мисли, че неговата любовь е по-голѣма отъ любовьта на другитѣ. Любовьта по количество не се мѣри. Ако нѣкой носи една кофа вода, а другъ — една чаша, това още не значи, че първиятъ има по-голѣма любовь. По форма той е по-голѣмъ отъ втория, затова и съдържанието му е по-голѣмо. По качество, обаче, водата въ чашата и въ кофата сѫ еднакви. Чашата, въ която се налива вода, представя човѣшкото сърдце, което постоянно се пълни и празни. Самъ по своя воля, човѣкъ не може да пълни и празни сърдцето си. Другъ е, Който пълни и празни сърдцето на човѣка. Каквото да правите, вие никога не можете да подкупите любовьта. Любовьта е неподкупна. Тя не се интересува нито отъ богати, ни го отъ сиромаси. Тя не се интересува и отъ учени и прости. Никой не може да я застави насила да отиде при нѣкого. Любовьта се интересува само отъ едно нѣщо: разбиратъ ли я хората и могатъ ли да я приложатъ. И като я приложатъ, важно е да подобрятъ живота си. И като го подобрятъ, важно е да бѫдатъ доволни отъ него. Любовьта крие въ себе си магическата тояжка, която окултнитѣ ученици и въ миналото, и сега още търсятъ.

Магическата тояжка не е нищо друго освенъ силата на любовьта. Тя нѣма опредѣлена форма и голѣмина, но въпрѣки това съ нея се измѣрватъ всички нѣща въ свѣта. Който притежава тази тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладенъ ще тропне съ магическата прѫчица, и предъ него ще се яви трапеза, съ всѣкакви ястия и плодове. Щомъ се нахрани, пакъ ще тропне съ прѫчицата си, и трапезата се скрива. Ако е въ пустинята кѫдето нѣма капка вода, той пакъ ще тропне съ прѫчицата си, и предъ него се открива изворъ съ чиста, кристална вода. Мойсей разполагаше съ магическата тояжка. Той направи съ нея редъ чудеса предъ Фараона и предъ еврейския народъ въ пустинята. Докато не бѣше придобилъ тази тояжка, той минаваше за обикновенъ човѣкъ. Щомъ я придоби, той стана силенъ, великъ. Тогава той се натовари съ мисията да освободи израилския народъ отъ египетското робство и да го изведе презъ пустинята.

Нѣкога, въ далечното минало, всички хора сѫ притежавали магическата тояжка. Днесъ е останало отъ нея само едно блѣдо копие. Това копие е човѣшкиятъ езикъ. Ако знае, какъ да огъва езика си, колко трептения да произвежда при всѣка дума, човѣкъ би направилъ чудеса съ тази магическа тояжка. При изговаряне всѣка дума произвежда известенъ брой трептения. Ако езикътъ може да възприема и предава тѣзи трептения правилно, думата би предизвикала въ човѣка красиви и възвишени мисли и чувства. Въ този смисълъ, всѣки езикъ, на който хората днесъ говорятъ, ще бѫде красивъ. Само красивиятъ езикъ произвежда нужното въздействие върху човѣка. За да говори добре единъ езикъ, човѣкъ трѣбва да има свѣтълъ умъ. Всички хора не сѫ еднакво способни за изучаване на езици. Хора, на които очитѣ сѫ изпъкнали, лесно учатъ езици. Сѫщевременно тѣ иматъ дарба да говорятъ добре — красноречиво. Ония пъкъ, които не сѫ способни къмъ изучаване на езици, иматъ вдълбнати очи. Вдлъбването на очитѣ се дължи на голѣмо безпокойство. Жизнерадостнитѣ хора обикновено иматъ изпъкнали очи. Като говоря за изпъкнали и за вдлъбнати очи, имамъ предъ видъ известна мѣрка. Има изпъкнали очи, които сѫ приятни, красиви. Има изпъкнали очи, които сѫ неприятни за гледане. Сѫщото се отнася и за вдлъбнатитѣ очи. Изобщо, вдлъбнатитѣ очи приематъ по-малко, даватъ повече, а изпъкналитѣ — обратно: приематъ повече, даватъ по-малко. Хора съ изпъкнали очи сѫ щедри, сприхави, но съ добро сърдце.

И тъй, магическата тояжка въ човѣка е неговиятъ езикъ. Учете, работете върху себе си. да владѣете тази тояжка. Молете се на Бога. да благослови езика ви, че всѣка дума, която излиза отъ него, да бѫде балсамъ за страдащитѣ души. Човѣшкиятъ езикъ може да превърне всѣки металъ въ злато, а всѣки обикновенъ камъкъ въ скѫпоцененъ. Както въ езика на човѣка се крие силата на магическата тояжка, така и въ душата му се крие Божествена сила.

При единъ богатъ банкеръ въ Америка се явила една комисия отъ нѣколко възрастни, почтени дами, да искатъ помощь за нѣкакво благотворително дружество. Като ги изслушалъ, той извадилъ отъ касата си сто долара и казалъ: Заповѣдайте, вземете тази сума. Повече не мога да дамъ. Тѣ излѣзли отъ кантората му недоволни, съ общо впечатление, че е голѣмъ скѫперникъ. Една млада, красива мома, отъ сѫщото дружество, решила да посети този банкеръ, да види, колко може да пожертвува отъ себе си. Тя влѣзла въ кантората му, вежливо се поклонила, усмихнала се и свободно, съ отворено сърдце и душа, разказала, какво иска. Като я погледналъ, банкерътъ моментално отворилъ сърдцето си за нея и, безъ да я изслуша докрай, предложилъ ѝ голѣма сума. На излизане отъ кантората му, банкерътъ я поканилъ и втори пѫть да го посети. Той ѝ казалъ, че е готовъ да ѝ услужи, че на всѣко време е на нейно разположение. Като останалъ самъ въ кантората си, той въздъхналъ дълбоко и си казалъ: Дано пакъ ме посети!

Следователно, когато хората въздъхватъ следъ васъ и пожелаватъ пакъ да ги посетите, ще знаете, че вие сте влѣзли вече въ реалния животъ. Кажатъ ли следъ васъ: „Дано пакъ дойде“! — знайте, че Богъ е въ васъ. Само Великото, Божественото Начало въ човѣка е въ състояние да раздвижи заспалитѣ умове и затворени сърдца. Само тогава човѣкъ става мощенъ, готовъ на всѣкаква жертва, на всѣкаква милость. Когато дадете пѫть на Божественото въ себе си, вие нѣма да бѫдете облѣчени съ черни дрехи, но ще се облѣчете съ дреха, съставена отъ седемтѣ цвѣта на спектъра. Червениятъ цвѣтъ е проява на живота; оранжевиятъ означава индивидуализиране на живота; зелениятъ — стремежъ къмъ растене; жълтиятъ — проява на интелигентностьта въ живота; ясносиниятъ — проява на вѣрата; тъмносиниятъ — придобивка въ живота; виолетовиятъ — проява на силата въ живота. Цвѣтоветѣ на спектъра, събрани заедно, показватъ, че всички спорове и недоразумения между хората изчезватъ. Бѣлиятъ цвѣтъ на свѣтлината показва, че човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да служи на Господа съ всичката си душа, безъ никакви външни правила и методи. Всѣки трѣбва да служи на Бога, както разбира, по вѫтрешенъ пѫть, като децата. Красивото въ децата е това, че опредѣлятъ отношенията си къмъ хората по вѫтрешното си разположение. Днесъ хората се страхуватъ едни отъ други, изгубили сѫ довѣрието си. Едни други се убеждаватъ въ нѣщо, но не си вѣрватъ. Когато иска да сподѣли убежденията си съ хората, човѣкъ трѣбва да каже само това, което знае, което е опиталъ и въ което вѣрва.

Сега, благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете и за богатството, и за сиромашията, въ които живѣете. За предпочитане е човѣкъ да бѫде сиромахъ, но да знае, защо живѣе, отколкото да бѫде богатъ и да не знае, защо живѣе. И като богатъ, и като сиромахъ, човѣкъ трѣбва да знае, защо живѣе. Сиромашията и богатството сѫ две състояния въ човѣшкия животъ, които се смѣнятъ. Сиромашията може да се уподоби на изгрѣващото слънце, при което човѣкъ става отъ сънъ и отива на нивата да работи. Богатството е подобно на залѣзващото слънце, при което човѣкъ се е прибралъ отъ нивата и отива да спи, да почине отъ дневната работа. И като работи, и като почива, човѣкъ непременно трѣбва да благодари.

Сега, ще ви дамъ нѣколко напѫтвания за работа върху себе си, за да се свържете съ разумнитѣ сили въ природата. Всѣка сутринь прекарвайте показалеца си по дължината на носа, отгоре до долу, и мислено си кажете: Господи, понеже въ началото Ти вдъхна живо дихание презъ носа ми, благослови пѫтя, презъ който животътъ влѣзе. После, прекарайте пръста си надъ веждитѣ и кажете: Господи, дай ми свѣтлина да разбирамъ границата между физическия и духовния свѣтъ и да мога правилно да минавамъ отъ единия въ другия. Веждитѣ сѫ граница между тия два свѣта. Следъ това съ сѫщия пръстъ обиколете ухото си и кажете: Господи, дай ми възможность да чувамъ ясно Твоитѣ думи да Те разбирамъ правилно, пъкъ и азъ да бѫда разбранъ. Като прекарвате пръста си по дължината на ухото, вие събуждате въ себе си чувството на честность и на справедливость. Отъ време на време допирайте двата си пръста до меката часть на ухото ва да придобиете нѣжность и мекота. Ако майката знае, какъ да хване ухото на детето си, тя би му подействувала благоприятно. Това може да се приложи като добъръ методъ при възпитанието на детето. Обаче, дърпането на уши, както нѣкои майки и учители правятъ, не дава добри резултати. Най-после при леко докосване на пръститѣ до устата си, кажете: Господи, вложи любовьта си въ сърдцето ми, да говоря меко и сладко да изразя Твоята любовь.

Сѫщевременно вие трѣбва да изучавате и рѫката си. Тя е свидетелството на човѣка. Благородството на човѣка се крие въ първия пръстъ, въ показалеца; справедливостьта — въ срѣдния пръстъ; стремежътъ къмъ красивото, великото, изящното — въ безименния пръстъ; практичностьта — въ малкия пръстъ. Въ палеца е вложенъ Божествениятъ принципъ въ човѣка. Той управлява човѣшката воля. Следователно, ако волята на човѣка по известни причини отслабне, отъ време на време той трѣбва да глади палеца си, като се обръща съ мисъльта си къмъ Бога, да му даде сила и свѣтлина, да разбира волята Му и да я прилага. Когато палецътъ пострада, съ него заедно и волята се парализира. Въ далечното минало, когато сѫ искали да накажатъ нѣкой престѫпникъ, отрѣзвали сѫ палцитѣ на рѫцетѣ му. По този начинъ той загубвалъ волята си, ставалъ безвреденъ. На палеца е написана цѣлата история за създаването на свѣта: на горната, мека часть е написано, какъ е създаденъ свѣтътъ; на срѣдната е написано, какъ е организиранъ, а на долната — материалното положение на свѣта, т. е. какъвъ е материалниятъ или физическиятъ свѣтъ.

Радвайте се на лицето си, на главата си и на всички тѣхни удове. Радвайте се на краката и на рѫцетѣ си и на службата, която тѣ извършватъ. Радвайте се на вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия духъ. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Слушайте гласа на вашия небесенъ Баща, Който ви е пратилъ на земята да учите и Който всѣки день ви говори!

Великиятъ Божи Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

28. августъ, 5 ч. с.
 София. — Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...