Jump to content

1938_08_27 Подъ слънчевитѣ лѫчи


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Подъ слънчевитѣ лѫчи

Размишление.

Лука, 10 гл.

Въ живота на човѣка има два пѫтя, по които може да върви: пѫть на свѣтлината и пѫть на тъмнината. Въ пѫтя на тъмнината човѣкъ събира опитности, минава презъ преживявания, презъ радости и страдания. Съ една дума казано, въ пѫтя на тъмнината човѣкъ се учи. Въ пѫтя на свѣтлината човѣкъ се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, свѣтлината и тъмнината иматъ, както външно или обективно проявление, така и вѫтрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движатъ въ външната свѣтлина, но всички не сѫ свободни. Значи, външната свѣтлина е само едно отъ условията за развиване на човѣка, но тя не е въ състояние да го освободи. Възъ основа на сѫщия законъ, виждаме, че всички хора, праведни и грѣшни, учени и прости, се движатъ въ външната тъмнина, но всички хора не сѫ ограничени. Външната тъмнина е само едно отъ условията за почивка. Вѫтрешната тъмнина, обаче, ограничава човѣка.

Като се говори за свѣтлина и тъмнина, явява се въпросъ, коя е причината за противоречията и спънкитѣ, които вѣрващитѣ срѣщатъ въ разбиранията си. Преди всичко вѣрата е законъ на човѣшкия умъ, на човѣшката мисъль, а надеждата — законъ на човѣшкото сърдце, т. е на човѣшкитѣ чувства. Който не работи съ закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата въ човѣка трае отъ изгрѣването до залѣзването на слънцето. Тази е мѣрката, съ която надеждата опредѣля, т. е. мѣри нѣщата. Отъ сутринь до вечерь човѣкъ приема благата, които слънцето му дава, като се ползува отъ условията за развиване на своитѣ чувства: индивидуални, обществени, общочовѣшки и морални.

Какво представятъ моралнитѣ чувства? — Отношения на човѣка къмъ своя ближенъ, подобенъ на него, и отношенията му къмъ по долнитѣ отъ него — растения и животни. Човѣкъ не може да вземе отъ хората, отъ животнитѣ и отъ растенията нѣщо, ако нѣма правилни отношения къмъ тѣхъ. Да има човѣкъ правилни отношения къмъ всички живи сѫщества, това значи, да знае, какъ да дава и какъ да взима. Въ това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, въ която сѫ написани имената на всички хора. Срещу всѣко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този законъ се вижда ясно въ притчата за талантитѣ. Природата знае, на кого колко таланта да даде. На едного е дала единъ талантъ, но като не го е използувалъ разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който ималъ петь таланта. На втория дала два таланта, а на третия — петь. Тя дава на всѣки човѣкъ заслужено.

Днесъ, но цѣлия свѣтъ се проповѣдватъ две учения: материализъмъ и спиритуализъмъ. Споредъ материализъма всичко въ свѣта е материя. Следователно, човѣкъ е изключително материално сѫщество, което се явява и изчезва. Следъ смъртьта на човѣка всѣкакъвъ животъ престава да сѫществува. Вѣрно е, че задъ смъртьта нѣма животъ, но трѣбва да се обясни, кой животъ, именно, престава. Задъ смъртьта престава физическиятъ животъ но продължава духовниятъ. Що се отнася до духовния животъ, тукъ спиритуалиститѣ иматъ думата. Значи, духовниятъ животъ на човѣка продължава и задъ физическия, т. е. следъ смъртьта на материалния човѣкъ.

Какво представя смъртьта? — Най-голѣмото ограничение и най-голѣмата свобода. Мнозина мислятъ, че като умратъ ще бѫдатъ свободни. Само онзи ще бѫде свободенъ, който знае законитѣ, да излиза и влиза свободно въ тѣлото си. Който не знае тия закони, той е вързанъ за тѣлото си. Такъвъ човѣкъ и следъ смъртьта си не е свободенъ. Той се намира въ голѣми ограничения. — Защо? — Той самъ се е свързалъ съ хиляди нишки за скѫсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Богъ, обаче, е свързалъ човѣка само съ една нишка — съ любовьта. Докато е въ свѣта, благодарение на връзкитѣ, съ които самъ се е обвързалъ, човѣкъ се стреми къмъ центъра на земята. Като помисли нѣщо за центъра на слънцето, той усѣща, че земнитѣ нишки силно го теглятъ надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човѣка къмъ земята е по-голѣмо отъ това къмъ слънцето. Да бѫде човѣкъ духовенъ, това подразбира да има силенъ стремежъ къмъ Бога, къмъ Слънцето на живота. Ако този стремежъ въ него е естественъ, чрезъ съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да кѫса една следъ друга връзкитѣ, които го държатъ за земята, и да остане само съ връзката си къмъ Бога — съ връзката на любовьта. Само този човѣкъ следъ смъртьта си може да бѫде абсолютно свободенъ. Той ще бѫде свободенъ и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде день, когато хората ще се съобщаватъ направо съ слънцето, ще знаятъ всичко, каквото става тамъ. Дали вѣрвате въ това или не, то е другъ въпросъ. Слънцето изгрѣва и за вѣрващия, и за невѣрващия, но последниятъ малко ще се ползува отъ него, а първиятъ ще се ползува отъ всички блага, които слизатъ отгоре. Нѣкой казва, че докато живѣе, и слънцето изгрѣва, и Богъ сѫществува. Щомъ умре, всичко се свършва за него. И Настрадинъ Ходжа разсѫждавалъ така. Той казвалъ: Ако умре жена ми, половината свѣтъ се свършва. Ако умра азъ, цѣлиятъ свѣтъ се свършва. Значи, докато човѣкъ живѣе, има нѣкаква реалность. Щомъ умре, и реалностьта изчезва.

И тъй, хората свързватъ реалностьта на нѣщата съ своя личенъ животъ. Щомъ тѣ не сѫществуватъ, никаква реалность не сѫществува. Споредъ мене нереалниятъ животъ е животъ на страдания. Дето има страдания, тамъ ставатъ голѣми промѣни. А реалностьта никога не се мѣни. Реалниятъ животъ се заключава въ ония блага, които постоянно слизатъ отъ Бога къмъ всички живи сѫщества. Тѣзи блага, именно, подържатъ живота. Като не оценяватъ тия блага, хората не се спиратъ върху тѣхъ, не ги използуватъ разумно, но търсятъ външно щастие. Тѣ не знаятъ, че не е време за щастие. Тѣ не могатъ още да бѫдатъ щастливи. Какво щастие може да имъ се даде, когато тѣ не могатъ нито да дишатъ, нито да се хранятъ правилно? Като не знае да се храни правилно, човѣкъ изгубва и най-доброто си разположение. Който не дъвче храната си добре, той лесно разваля стомаха си, а съ това заедно губи и разположението си. Богатиятъ пъкъ не може да бѫде щастливъ, защото се страхува за живота си, да не го убие нѣкой за богатството му. На земята човѣкъ е изложенъ на редъ опасности. Както върви, може да падне на улицата, да счупи крака си, главата си и т. н. Нѣкой, както върви, пада на улицата и умира. После започватъ да разискватъ, кѫде е отишълъ този човѣкъ. Питайте спиритиститѣ. Тѣ знаятъ тия нѣща. Спиритиститѣ гледатъ и на физическия, и на духовния животъ съ отворени очи. Тѣ признаватъ и будния, и сънния животъ на човѣка. Мнозина не гледатъ сериозно на сънищата. Какво ще кажете за съня на Иосифа, на когото се яви ангелъ Господенъ на сънь и му каза: Вземи майката и детето и бѣгай въ Египетъ! За мнозина съньтъ представя благоприятно условие за предаване на Божиитѣ мисли, за разбиране на Божиитѣ пѫтища.

На земята човѣкъ има условия да придобие вѣра, надежда, любовь, но въпрѣки това пакъ се чувствува нещастенъ. Защо е нещастенъ? Защото хората не го разбиратъ. За да ви разбиратъ хората, първо вие трѣбва да познавате Онзи, Който ви е създалъ, понеже всички пребѫдватъ въ Него, и Той пребѫдва въ всички. Следователно, каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ Бога, такива ще бѫдатъ и отношенията на хората къмъ него. Човѣкъ получава отъ Бога изобилно, а дава оскѫдно. За да го научи, какъ да дава, природата държи смѣтка за всичко онова, което и на него е дадено. Единъ день, когато му се отнеме всичко, човѣкъ трѣбва да знае, че причината за това е той самъ. Когато му се е давало изобилно, той е задържалъ всичко само за себе си. Но и при това положение, като му отнематъ всичко, Богъ пакъ не го остава съвсемъ сиромахъ. Въ замѣна на отнетото му дава нѣщо ново. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ лихварството. Невидимиятъ свѣтъ държи смѣтка за всѣка напразно изразходвана енергия. Тъй щото мисли ли човѣкъ само да живѣе, той трѣбва да знае, че ще го държатъ отговоренъ за всички негови действия. За всѣка празна дума човѣкъ ще дава ответъ. Каже ли на нѣкого, че го обича или мрази, ще отговаря за думитѣ си. Не е позволено на човѣка да изразходва напразно Божествената енергия. И като обича, и като мрази, човѣкъ внася нѣщо въ живота си. Като обича, той увеличава щастието си; като мрази, той руши щастието си. Значи, умразата е обратната страна на любовьта. Нѣкой казва за нѣкого: Изяде ме този човѣкъ. — Щомъ те изяжда, той те обича. Човѣкъ яде това, което обича.

Защо трѣбва човѣкъ да обича? — За да живѣе. Като обича, човѣкъ живѣе въ топлината на живота. Като мрази, той живѣе въ студа на живота. Трѣбва ли човѣкъ да мрази? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да се пита, може ли безъ студъ въ живота. Презъ лѣтото, при хубаво време, децата играятъ по цѣли дни на двора, забравятъ да се прибератъ при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при голѣмитѣ студове, дето да отидатъ, тѣ бързатъ да се върнатъ у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е. на умразата въ живота, децата се връщатъ при майка си и при баща си. При щастливия животъ на земята хората забравятъ Бога. Дойде ли нещастниятъ животъ, тѣ започватъ да си спомнятъ за Него.

Споредъ една източна легенда, единъ отъ индускитѣ богове пожелалъ да слѣзе на земята, да види, какъ живѣятъ хората. Позволили му да слѣзе най-много за четири - петь години и следъ това да се върне, да продължи работата си на небето. Като слѣзълъ на земята, той решилъ да се въплъти въ животинска форма, оттамъ да изучава живота. Като видѣлъ едно прасе, харесала му тази форма и влѣзълъ въ нея. Съ тази форма заедно, той приелъ и качествата на свинята. Той расълъ, удоволствувалъ се въ живота и станалъ голѣмъ шопаръ. После се оженилъ родили му се нѣколко прасенца и се радвалъ на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислилъ да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видѣли, че доброволно нѣма да се върне, взели всичкитѣ му прасенца. Той пожалилъ малко, но си казалъ: Щомъ другарката ми е жива, можемъ да минемъ и безъ прасенцата. За да го накаратъ да се върне, взели и другарката му. Той потѫгувалъ и за другарката си, понеже останалъ самотенъ, но като се утешилъ, видѣлъ, че може и самъ да живѣе. Най-после взели и неговия животъ. Като се видѣлъ на небето, между своитѣ другари, той се засмѣлъ на себе си и разбралъ, колко безсмислено прекаралъ живота си на земята.

Такова е положението на всѣки човѣкъ, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъвъ смисълъ въ живота. — Не, животътъ има дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ, но човѣкъ трѣбва да намѣри този смисълъ. Ако е въпросъ да се удоволствува, човѣкъ може да си позволи и това, но само споредъ закона на любовьта. Като е дошълъ на земята, той не трѣбва само да обича живота, но сѫщевременно трѣбва да го разбира. Животнитѣ, които живѣятъ повече въ стадно състояние, и тѣ обичатъ живота и сѫ готови да се борятъ за него до смърть. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшенъ викъ, на който ще се отзоватъ всички свине отъ стадото и могатъ да ви разкѫсатъ. Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачатъ, като изгубятъ свой близъкъ. Тѣ плачатъ, защото не знаятъ, кѫде е отишълъ. Чрезъ тѣхъ плаче онзи, който е заминалъ. Почти всички хора умиратъ преждевременно. На всѣки човѣкъ е опредѣлено да живѣе на земята около 100 — 120 години. Всѣки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при единъ неопредѣленъ животъ. Онзи и този свѣтъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Достатъчно е да погледнете съ окото на ясновидеца, да видите, колко много сѫщества отъ невидимия свѣтъ ви обикалятъ. Много отъ вашитѣ скръбни и радостни състояния се дължатъ на тѣхъ. Като не знаятъ причината за своитѣ страдания, хората сѫ готови да я отдадатъ на Бога, Той не създава страданията на хората, но употрѣбява всички свои усилия да ги освободи отъ ненужнитѣ имъ страдания. За да се запази отъ тѣзи страдания, човѣкъ трѣбва да държи връзката си съ любовьта. Само чрезъ любовьта той може да приема Божественитѣ блага. Прекѫсне ли се тази връзка, страданията идатъ. Щомъ дойдатъ страданията, това показва, че връзката между човѣшката душа и Бога е прекѫсната, кредитътъ му е отнетъ, а заедно съ това и задълженията му оставатъ неплатени. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, на да служи“. Сѫщото се отнася и до васъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да служи, а не да му слугуватъ. Истинско служене е служене отъ любовь. Това значи, да направи човѣкъ такива връзки, които да отнесе съ себе си. Ако човѣкъ не прояви любовьта си, съ какво може да се похвали?

Кои сѫ отличителнитѣ качества на човѣка? Човѣкъ се отличава по три нѣща: по любовьта, която може да отправя къмъ всички живи сѫщества; по знанието и свѣтлината, които разнася по свѣта, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своитѣ ближни. Чрезъ любовьта той внася радость и веселие въ човѣшкитѣ души; чрезъ знанието и свѣтлината той помага при разрешаване на задачитѣ имъ, а чрезъ свободата, той ги въвежда въ свѣта на красотата. Всѣки човѣкъ иска да бѫде щастливъ, но той трѣбва да знае, че щастието му зависи отъ една страна отъ любовьта, която има къмъ ближнитѣ си и отъ тѣхната любовь къмъ него, а отъ друга страна — отъ любовьта му къмъ Бога и Божията Любовь къмъ него. Безъ тази любовь човѣкъ не може да има външно и вѫтрешно щастие. Чрезъ любовьта човѣкъ примирява всички противоречия. За любещия, за светия човѣкъ и смъртьта е благословение.

Нѣкой-си дѣдо Драганъ, отъ варненско нѣкѫде, 85 годишенъ старецъ, извикалъ тѣхния свещеникъ да поговори съ него. Въ това време дѣдо Драганъ поискалъ да му приготвятъ нѣкакво вкусно ядене, да си хапне. Свещеникътъ си помислилъ, че дѣдо Драганъ е боленъ, затова набързо взелъ причастието и кадилницата си и тръгналъ за дѣдо Драгановия домъ. Влѣзълъ въ стаята при него, но останалъ очуденъ, като го видѣлъ, че седи на леглото си здравъ, разположенъ и сладко яде. — Защо ме викашъ, дѣдо Драгане? — Искамъ да ми прочетешъ една молитва, да ме причестишъ, защото съмъ пѫтникъ. — Не се шегувай. Както виждамъ, ти ще изкарашъ до 120 години. Хайде, сбогомъ! Пъкъ втори пѫть не си играй съ мене, да ме карашъ да напущамъ работата си. Свещеникътъ взелъ шапката си и излѣзълъ. Едва стигналъ до пѫтната врата, когато чулъ плачове въ стаята на дѣдо Драгана. Веднага се върналъ назадъ и заварилъ дѣдо Драганъ въ агония. Както виждате, дѣдо Драганъ, безъ да е боледувалъ, знаялъ часа на своето заминаване. Светъ човѣкъ е билъ той.

Човѣкъ трѣбва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия животъ. Запримѣръ, той трѣбва да знае мѣстата, дето се проявяватъ неговата мисъль, неговитѣ чувства и неговата воля. Днесъ мисъльта се проявява чрезъ мозъка; чувствата — чрезъ симпатичната нервна система, въ тъй наречения слънчевъ вѫзелъ — plехus solaris, който неправилно наричатъ сърдце, волята се проявява чрезъ рѫцетѣ и краката. Сърдцето има свой представитель въ главата, а главата има свой представитель въ сърдцето. Когато нѣкой човѣкъ ви обича, той помага на сърдцето ви; когато нѣкой мисли добре за васъ, той помага на мозъка ви, т. е. на главата ви; когато нѣкой желае свободата ви, той помага на рѫцетѣ и на краката ви.

И тъй, за да се проявява човѣкъ правилно, всичкитѣ му удове трѣбва да бѫдатъ свободни, безъ никакъвъ дефектъ. Всѣка болка въ очитѣ показва, че въ свободата липсва нѣщо. Ако болката на човѣка е въ ушитѣ, въ знанието му липсва нѣщо. Ако носътъ го боли. въ интелигентностьта му липсва нѣщо. Ако въ устата си има нѣкакъвъ дефектъ, въ любовьта му липсва нѣщо. Ако рѫцетѣ го болятъ, той е нарушилъ Божията Правда. Ако краката го болятъ, той е нарушилъ нѣкаква добродетель. Който служи на истината, очитѣ му ще бѫдатъ здрави; който служи на мѫдростьта, ушитѣ му ще бѫдатъ здрави; който служи на любовьта, устата му ще бѫде здрава. Съ други думи казано: служите ли на добродетелитѣ, всички удове въ организъма ви ще бѫдатъ въ изправно положение.

И тъй, дайте пѫть на всички добродетели въ себе си, за да бѫдете здрави. Любете безъ страхъ, за да бѫдете здрави. Обичайте, за да ви обичатъ. Давайте, за да ви даватъ. Любовь, която дава и взима, е чиста, безкористна. Въ тази любовь става правилна обмѣна: когато единиятъ дава, другиятъ взима. Като се говори за любовь, нѣкои се страхуватъ отъ нея, да не изгорятъ. Добре, правилно изявената любовь не изгаря — тя носи щастие за човѣшката душа; зле проявената любовь изгаря човѣшкия животъ. Добре приложеното знание усилва човѣшкия мозъкъ; зле приложеното знание го разрушава.

Какъ можете да познаете, дали нѣкой човѣкъ ви обича? Който ви обича, той може да ви дигне отъ леглото, ако сте боленъ. При любовьта болниятъ оживява, а мъртвиятъ възкръсва. Една отъ главнитѣ причини за болеститѣ се крие въ недоимъкъ на любовь, на свѣтлина и на свобода. Ако влѣзете въ една стая, херметически затворена, въ скоро време ще почнете да се задушавате. — Защо? — Въздухътъ се е свършилъ. Ако въ ума си човѣкъ не внася всѣки день по една нова мисъль, той ще се задуши. Ако и въ любовьта си не внася всѣки день по нѣщо ново, той ще се подпуши. Любовьта е законъ на велико разнообразие. Обичате ли нѣкое дете, днесъ ще му дадете една ябълка, утре едва круша, после слива, череша и т. н. Всѣка проява на любовьта е на мѣсто, ако внася животъ, свѣтлина и свобода въ човѣшката душа. Иска ли да прояви любовьта, знанието и свободата си, човѣкъ трѣбва да се прояви такъвъ, какъвто е, безъ никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любовь изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията. Това значи, да даде човѣкъ възможность на Бога въ себе си да се прояви. Не ограничавайте Божествения Духъ въ себе си. за да влѣзете въ Царството на любовьта, на мѫдростьта и на истината.

Днесъ, както да се говори на съвременнитѣ хора, все ще се намѣри нѣщо, което не имъ се харесва. — Защо? — Защото не отговаря на тѣхнитѣ разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовьта си къмъ нея, той трѣбва да се отрече отъ майка си и отъ баща си. И момъкътъ ще каже на момата сѫщото. За потвърждение на своята мисъль, тѣ ще цитиратъ стиха отъ Евангелието, дето Христосъ е казалъ, че който не се отрече отъ майка си и отъ баща си той не може да бѫде мой ученикъ. Този стихъ се отнася до онѣзи майки и бащи, които сѫ се отклонили отъ пѫтя на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Ако не се откаже отъ кривата любовь, отъ фалшивото знание и отъ изопачената свобода, човѣкъ не може да бѫде ученикъ на Христа. Христосъ признава само единъ Баща и една Майка. Той признава само една любовь, една мѫдрость и една истина. Истинската любовь е слѣпа за погрѣшкитѣ на хората. И да вижда погрѣшкитѣ имъ, тя не ги отнася къмъ душата, но къмъ неустойчивото човѣшко естество. Душата, която е излѣзла отъ Бога и се стреми къмъ Него, не грѣши. Който люби, той преценява и най-малката проява на любовьта. Любовьта закриля и най-малкитѣ сѫщества.

Единъ свещеникъ пѫтувалъ отъ едно село въ друго. Като се уморилъ отъ пѫтя, той седналъ подъ една круша да си почине и задрѣмалъ. Щомъ се събудилъ, той усѣтилъ, че подъ кожухчето му мръднало нѣщо. Погледналъ вѫтре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила подъ кожухчето му, той започналъ да гледа нагоре, да види, каква опасность я накарала да се приюти подъ кожухчето му. Високо надъ главата му се виелъ единъ соколъ. Значи, соколътъ гонѣлъ чучулигата. Какво означава думата свещеникъ, или както нѣкои го наричатъ попъ? Попъ или папа означава баща. За да избѣга отъ ноктитѣ на сокола, птичката се скрила подъ кожухчето на баща си. Тъй щото, намѣрите ли се предъ нѣкаква опасность, скрийте се подъ кожухчето на вашия баща.

Всички хора сѫ дошли на земята да се учатъ. Искате ли да вървятъ работитѣ ви добре, всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, турете рѫцетѣ си на горната часть на главата и кажете въ себе си: Господи, искамъ да Ти служа съ всичкия си умъ съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичкия си духъ. Щастието на човѣка е въ горната часть на главата му. Дайте ходъ на Божественото въ себе си, на своитѣ красиви и възвишени мисли, чувства и постѫпки и не мислете за миналото. Какво ви ползуватъ тѣ, ако чрезъ тѣхъ не можете да подобрите живота си? — Ама беденъ съмъ. — Това не е вѣрно. — Боленъ съмъ. — И това не е вѣрно. — Не мога да живѣя добре. — И това не е вѣрно. Вие сте били богати, здрави, живѣли сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По старъ навикъ вие искате други да ви служатъ. Първо вие ще служите, после на васъ ще служатъ. Първо вие ще обичате, после ще ви обичатъ. Първо вие ще цените живота на ближнитѣ си, а после ще оценяватъ вашия. Нека всѣки отъ васъ се опита да утеши и подигне духа на нѣкой нещастникъ да опита любовьта си. Условия за това ви сѫ дадени. Ако успѣете да направите това, и на васъ ще помогнатъ.

Христосъ казва: „Нова заповѣдъ ви давамъ — любете се едни други“. Този законъ трѣбва да се изпълни. Безъ любовь, безъ мѫдрость, безъ истина, никой не може да пристѫпи въ Божествения свѣтъ. И децата познаватъ, кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се подаватъ на вашитѣ ласки. Тѣ не позволяватъ даже да се докоснете до тѣхъ. Обичате ли ги, тѣ позволяватъ да ги милвате. И тѣ, отъ своя страна, ви милватъ и пригръщатъ. Ще кажете, че децата нѣматъ разбиранията на възрастнитѣ. Кой човѣкъ е възрастенъ? Възрастенъ е този, който люби, който носи мѫдростьта и истината въ себе си. Сѫщото може да се каже и за младия. Младъ е онзи, който люби, който носи знанието и свободата въ себе си.

Христосъ казва: „Ако не се роди изново, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие“. Значи, само онзи ще влѣзе въ Царството Божие, който може да се подмлади, да стане младъ. Въ този смисълъ, младъ е онзи, който дава; старъ е онзи, който взима. Истинскиятъ животъ се изразява чрезъ даване. Давайте безъ страхъ. Едно отъ качествата на любовьта е даването. Колкото малко да ви дава нѣкой, щомъ е отъ любовь, оценявайте го. Като цените любовьта на човѣка, вие цените Бога, Който се проявява въ него. Какъвто плодъ да ви се даде, ценете го, защото той е резултатъ на любовьта.

Като ученици на Велика Школа, отъ васъ се изисква абсолютна любовь, мѫдрость и истина. Любовь, която при всички условия остава една и сѫща, е абсолютна. Мѫдрость, която при всички условия остава една и сѫща, е абсолютна. Истина, която при всички условия остава една и сѫща, е абсолютна. Вашата любовь, вашето знание и вашата свобода сѫ на мѣсто, но почвата имъ трѣбва да се подобри. Човѣкъ трѣбва да знае, каква почва е нужна за всѣка негова мисъль, за всѣко негово чувство и за всѣка негова постѫпка. Като знаете това, радвайте се, че имената ви сѫ записани на небето, а не за това, че духоветѣ ви се подчиняватъ. Радвайте се, че предъ васъ се разкрива велико бѫдеще. Казано е въ Писанието: „Всички нѣма да умремъ, но всички ще се измѣнимъ“. Да се измѣни човѣкъ, това значи, да се облѣче съ новата любовь, съ новото знание, съ новата свобода.

Желая Божието благословение да бѫде върху васъ.

Великиятъ Божи Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

27. августъ, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...