Jump to content
Ани

1938_08_21 Степени на съзнанието

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Степени на съзнанието

Лука, 12 гл.

Много нѣща сѫ дадени на човѣка, но всички не сѫ еднакво ценни. Най-ценното нѣщо за човѣка, това е животътъ. Не само човѣкъ, но всички живи сѫщества ценятъ живота, по свой начинъ, и се стремятъ да го запазятъ. Изгуби ли живота си, човѣкъ изгубва всичко и става нещастенъ. Въпрѣки това, всички хора, учени или прости, могатъ да задържатъ живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, съ човѣка става нѣщо особено и, въпрѣки желанието си, той изгубва своя животъ. Кѫде отива животътъ му, и той не знае. Животътъ на човѣка се топи като снѣжна топка. Докато мисли, че се е осигурилъ и го държи въ рѫката си, самъ не забелязва, какъ постепенно се топи и изчезва нѣкѫде въ пространството.

Двама братя живѣли добре помежду си, но единиятъ отъ тѣхъ решилъ да се посвети въ служене на Бога. За тази цель той отишълъ на една планина, да прекара въ постъ и молитва, въ пълно уединение, далечъ отъ грѣха и съблазнитѣ. Така прекаралъ той цѣли 20 години въ чистота и светость. Единъ день той решилъ да слѣзе въ града при брата си, който останалъ да работи между хората, да се учи отъ тѣхъ. За да изкарва прехраната си, той станалъ обущарь. Цѣли 20 години той правилъ обуща на хората и станалъ виденъ обущарь. При него дохождали най-знатнитѣ хора отъ града да си порѫчватъ обуща. Като слѣзълъ въ града да види брата си, светията взелъ въ рѫката си една топка снѣгъ, да му покаже, че снѣгътъ не се топи отъ топлината му. Съ това той искалъ да подчъртае своята чистота и светость. Както се разговаряли, въ магазина на брата му влѣзла една красива, знатна мома, да си порѫча обуща. Младата мома събула обувката си, за да ѝ вземе обущарьтъ мѣрка. Като видѣлъ крака на младата мома, красиво изваянъ, светията се загледалъ въ него и започналъ да си мисли, че и въ свѣта, дето братъ му живѣе, има красиви нѣща, които заслужаватъ внимание. Унесенъ въ красивия кракъ и въ размишленията, на които той го навелъ, светията не забелязалъ, че снѣгътъ въ рѫката му започналъ да се топи. — Братко, снѣгътъ ти се топи, казалъ обущарьтъ и продължилъ работата си.

Коя е причината за топенето на снѣга въ рѫката на светията? Когато българинътъ иска да произведе огънь, той взима парче кремъкъ и го удря съ парче стомана. Отъ това удряне се образува искра, огънь, който запалва праханьта. Следователно, като наблюдавалъ крака на младата мома и размишлявалъ върху красивитѣ нѣща въ свѣта, въ сърдцето на светията се образувалъ огънь, който стопилъ снѣга въ рѫката му. Ще кажете, че светията се е съблазнилъ. — Не, никаква съблазънь не е това, но мислитѣ му сѫ минали отъ едно състояние въ друго, както съзнанието минава презъ различни фази.

Съвременнитѣ хора признаватъ главно живота на самосъзнанието, въ който се движатъ. Обаче, въ живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Въ подсъзнанието влиза цѣлия неорганически свѣтъ; въ съзнанието — цѣлия органически свѣтъ, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества — растения и животни; въ самосъзнанието влиза човѣкътъ; а въ свръхсъзнанието — ангелитѣ. Ако влѣзе въ подсъзнанието, човѣкъ ще се натъкне на неорганическия свѣтъ, въ който сѫществува голѣмо противоречие. Щомъ влѣзе въ съзнанието, въ него се заражда голѣма борба, следъ която той започва да работи. Щомъ се качи въ самосъзнанието си, той започва да се измѫчва, защо нѣщата не ставатъ, както трѣбва, защо хората не мислятъ и не чувствуватъ правилно. Най-после, като влѣзе въ свръхсъзнанието, човѣкъ попада въ блаженството на живота, къмъ който всички хора се стремятъ. Кѫде се намиратъ мѣстата на тия съзнания? За опредѣляне мѣстата на четиритѣ вида съзнания можемъ да дадемъ приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човѣка се намира въ сърдцето му, а самосъзнанието — въ неговия умъ. Значи, въ сърдцето на човѣка живѣятъ растенията и животнитѣ, въ ума — хората, а въ подсъзнанието му — неорганизиранитѣ сѫщества. Страшно е да живѣете между неорганизирани сѫщества. Човѣшкиятъ организъмъ е съставенъ приблизително отъ 30 милиарда клетки, разпредѣлени въ човѣшкитѣ удове: въ мозъка, въ дробоветѣ, въ стомаха, въ сърдцето, въ очитѣ, въ ушитѣ, въ устата, въ мускулитѣ, въ коститѣ, въ космитѣ и т. н. Всички тия клетки се различаватъ помежду си по степень на развитие и строежъ. За да образуватъ човѣшкото тѣло, тѣ се подчиняватъ на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи въ единство. Сами по себе си тѣ сѫ неорганизирани, и ако не сѫществуваше тази сила, никакъвъ човѣкъ не би сѫществувалъ.

Кѫде е човѣкътъ? Човѣкъ се намира въ онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и имъ дава различни заповѣди и направления. Що се отнася до човѣка, всички хора иматъ смѫтна представа. Тѣ казватъ, че човѣкъ е сѫщество, което се ражда и умира. На пръвъ погледъ тѣ сѫ прави, но какво означава раждането и какво — смъртьта? Всѣко нѣщо, което умира, се отдалечава отъ центъра. Значи, то върви къмъ периферията. Всѣко нѣщо, което се ражда, върви отъ периферията къмъ центъра. Тѣзи процеси се превеждатъ съ думитѣ „минаване отъ смърть въ животъ и отъ животъ въ смърть“. Хората не желаятъ смъртьта, защото губятъ ония условия, съ които сѫ привикнали. Представете си, че нѣкой човѣкъ е живѣлъ 30 години въ затворъ. Колкото да е тежъкъ животътъ му въ затвора, той е свикналъ съ тамошнитѣ условия и мисли, че вънъ отъ затвора не може да се живѣе. Обаче, дохожда день, когато трѣбва да напусне затвора. Предлагатъ му да излѣзе, но той не се решава, страхува се да отиде въ широкия свѣтъ. Като не иска доброволно да излѣзе отъ затвора, насила ще го заставятъ. Като влѣзе въ широкия свѣтъ и се окопити, човѣкъ вижда, че вънъ отъ затвора животътъ е по-красивъ и смисленъ отъ този въ затвора. Въ този смисълъ човѣшкото тѣло представя затворъ, съ условията на който човѣкъ свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагатъ, той не иска да напусне затвора. — Защо? — Защото не знае, кѫде ще отиде и какви условия го чакатъ. Той не познава нито небето, нито ада.

Следователно, човѣкъ се страхува отъ смъртьта, защото не познава условията задъ нея. Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигуренъ. Щомъ се отдалечи отъ хората, отъ близкитѣ си, той се страхува. Докато ножътъ, сабята висятъ на тѣлото на военния, той е осигуренъ, има на какво да разчита. Отнематъ ли му ножа и сабята, той изгубва вѣрата си. Докато учениятъ има на масата си перо и хартия, той е спокоенъ, има на какво да разчита. Отнематъ ли му тия пособия, той се обезсърдчава. Какво ще бѫде положението на военния, на когото рѫцетѣ сѫ парализирани? Той иска да посегне къмъ ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бѫде положението на учения, на когото мисъльта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, задъ силата на военния, задъ мисъльта на учения, задъ чувствата на всѣки човѣкъ се крие велика реалность, за която хората нѣматъ никакво понятие. Коя е тази реалность? — Любовьта. Младитѣ ще кажатъ, че познаватъ любовьта. Старитѣ пъкъ ще кажатъ, че любовьта е нѣщо промѣнчиво: докато е младъ, човѣкъ може да люби; като остарѣе, любовьта го напуща. Значи, стариятъ отрича любовьта, както болниятъ отрича здравето. Колкото е вѣрно твърдението на стария, че старъ човѣкъ не може да люби, толкова е вѣрно твърдението на болния, че нѣма здраве за него.

Какво нѣщо е любовьта? Каквито опредѣления да се даватъ за любовьта, тя всѣкога ще остане неразбрана. Когато човѣкъ мине презъ любовьта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовьта. Любовьта на свръхсъзнанието крие въ себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия отъ гроба, както семенцата никнатъ отъ земята. Тя организира частицитѣ му и го връща къмъ животъ. Това, което възвръща човѣка къмъ живота, който той е изгубилъ, е любовьта. Обратно: това, което става причина човѣкъ да изгуби ценното — своя животъ, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовьта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. — Коя е причината, която кара хората да живѣятъ? — Любовьта. — Коя е причината, която ги заставя да умиратъ? — Безлюбието. Значи, единъ трѣбва да живѣе, а другъ — да умре. — Защо трѣбва да страда и да умира човѣкъ? — Законътъ е такъвъ. При сегашнитѣ условия на живота не може другояче. — Ние искаме да живѣемъ братски. — Знаете ли, какво изисква братскиятъ животъ, въ широкъ смисълъ на думата? Да живѣешъ братски съ всички сѫщества, това значи, на никого да не причинишъ и най-малкото страдание. Какво ще правишъ тогава безъ жито, безъ млѣко, безъ яйца, безъ плодове, безъ кокошки, безъ агънца? Като живѣе, човѣкъ все ще смели нѣколко житни зърна, все ще изяде нѣколко плода, нѣколко яйца и т. н. Живѣе ли по този начинъ, той е нарушилъ вече принципа на великия братски животъ.

Следъ всичко това хората търсятъ животъ безъ страдания. Това е невъзможно. Ако нѣкой мисли, че има такава възможность, нека даде свой моделъ за създаване на новъ свѣтъ. Само онзи може да не страда, който свързва всички нѣща въ едно цѣло. Богъ може да направи това. Той живѣе въ всички форми, които сѫществуватъ въ природата. Той се жертвува заради насъ, да живѣемъ и да Го познаемъ. Затова е казано въ Писанието: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който Ме яде, той ще има животъ въ себе си“. На Бога е приятно да Го ядатъ, да се жертвува; на хората, обаче, не е приятно да се жертвуватъ.

Това е положителната, опитна философия на живота, между фактитѣ на която сѫществува пълна последователность. Въ тази философия нѣщата растатъ и се осмислятъ, безъ да губятъ своята красота. Това става съ всѣки човѣкъ, който живѣе правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастенъ и най-после старъ човѣкъ, безъ да губи своята красота. Старъ човѣкъ не подразбира човѣкъ съ бѣла коса. Бѣлата коса, т. е. бѣлиятъ цвѣтъ е символъ на щедрость, на даване. Значи, стариятъ човѣкъ е щедъръ, всичко дава. Отъ стария човѣкъ изтича Божествена енергия. Младъ човѣкъ не е само този, който има черна коса. Човѣкъ съ черна коса е касиеръ, който постоянно взима. Стариятъ дава, младиятъ взима. Стариятъ празни хамбара си, а младиятъ го пълни. Когато искатъ да кажатъ за нѣкого, че е старъ, българитѣ казватъ, че е празна глава. Празната глава подразбира бѣла глава, а бѣлата глава винаги дава. Пълната глава подразбира младъ човѣкъ, косата на когото е още черна. За да уравновеси своитѣ енергии, природата си служи съ точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, тамъ да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побѣлѣе. Тя поставя стария въ долината на живота, да раздава отъ своитѣ блага. Щомъ раздаде всичко, стариятъ започва отново да събира, докато главата му почернѣе. — Кой е по-добъръ: стариятъ или младиятъ? — И двамата сѫ добри. Дали косата на човѣка е черна или бѣла, това е все единъ човѣкъ — една идея въ различни форми.

Древниятъ окултизъмъ изобразява жената съ черна коса, а мѫжътъ — съ бѣла. Жената била носителка на тъмнина, а мѫжътъ — на свѣтлина. Тъмнината представя първичната материя, отъ която свѣтътъ е произлѣзълъ. Свѣтлината подразбира проявения, организирания свѣтъ. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сѣнка върху нѣщата, вследствие на което изглеждала тъмна. Отъ свѣтлината пъкъ се създаватъ новитѣ свѣтове. Значи, тъмнината е складъ, отъ който Богъ вади нѣщата, за да създаде свѣта на свѣтлината. Свѣтлината излиза отъ тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че нѣкой е лошъ, знайте, че въ него има нѣщо добро. Тигърътъ, едно отъ свирепитѣ животни, може да бѫде нѣженъ, добъръ. — За кого? — За своитѣ малки тигърчета. Ако стоите на пѫтя на този тигъръ, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трѣбва да стоите далечъ отъ неговия пѫть. Искате ли да избѣгнете противоречията на живота, водете се по разумнитѣ, закони на Битието. Който знае закона за смаляваното и увеличаването, той лесно ще се справи съ своитѣ мѫчнотии. Много хора днесъ страдатъ, защото сѫ научили само изкуството да се увеличаватъ. Тѣ трѣбва да изучават закона на смаляването, да се смирятъ. Малкият, смирениятъ човѣкъ може да мине отвсѣкѫде. Голѣмиятъ, обаче, се спъва и отъ най-малкото препятствие.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ външни нѣща: къмъ външна сила, външно богатство и знание. Тѣ не се спиратъ да пресметнатъ, какви грамадни богатства се криятъ въ всѣки човѣкъ. Всѣки носи въ себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури па цѣлъ животъ. Човѣкъ може да стане гениаленъ музикантъ и пѣвецъ — отъ него зависи. — Възможно ли е това? — Възможно е. Ако преди 50-60 години нѣкой би се осмѣлилъ да каже, че ще дойде день, когато хората ще хвърчатъ съ машини изъ въздуха, или ще могатъ да слушатъ, какво става и въ най-отдалеченитѣ страни на свѣта, щѣха да го нарекатъ лудъ. Днесъ, обаче, всичко това се реализира. Въ бѫдеще се очакватъ още по-голѣми открития. Ще дойде день, когато хората ще се съобщаватъ съ своитѣ близки, заминали на другия свѣтъ. Тѣ ще знаятъ последнитѣ новини отъ онзи свѣтъ. Засега съобщенията съ онзи свѣтъ не сѫ усъвършенствувани, вследствие на което тамошнитѣ жители мълчатъ.

Христосъ казва: „Търсете първо Царството Божие“. Превеждамъ този стихъ: Търсете първо онова, което е ценно за васъ — живота. Христосъ дава правила и закони, по които може да се живѣе, т. е. да се запази живота. Човѣкъ едновременно носи въ себе си и тъмнина, и свѣтлина, вследствие на което неизбѣжно е изложенъ и на страдания, и на радости. Страданията произлизатъ отъ неорганизираната материя на тъмнината, а радоститѣ — отъ организираната материя на свѣтлината, която твори и създава нѣщата. Когато любовьта дойде, тя ще примири тъмнината съ свѣтлината. Съ други думи казано: животътъ ще примири човѣка съ страданията. Когато човѣкъ се убеди, че страданието е обвивка на радостьта, невежеството — на знанието, безсилието — на силата, неговиятъ животъ ще се изпълни съ радость и щастие. Влѣзе ли човѣкъ въ любовьта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбиратъ това, хората търсятъ Бога вънъ отъ себе си. — Не, Богъ е въ любовьта. Кой дава животъ на човѣка? Кой го утешава? Кой освобождава народитѣ отъ робството, въ което се намиратъ?

Следователно, познайте Бога, познайте любовьта въ всички форми, въ които се проявява. Търсете Го въ силния и въ слабия, въ учения и въ простия, въ богатия и въ бедния, въ всѣко растение и животно. Търсете Го въ музиката, въ поезията, въ изкуството, въ науката. И най-слабитѣ сѫщества сѫ силни, щомъ Богъ присѫтствува въ тѣхъ. Погледнете мъховетѣ, които растатъ върху канаритѣ. Съ години тѣ живѣятъ по камънитѣ, извличатъ нѣкаква храна отъ тѣхъ, и по този начинъ ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трѣбва да взимате поука отъ тѣхъ. Тѣ не чакатъ да дойде щастието имъ отвънъ нѣкѫде. Тѣ работятъ, прилагатъ силитѣ, които сѫ вложени въ тѣхъ, и сами се осигуряватъ. — Защо? — Животъ иматъ въ себе си — най-ценното въ свѣта.

Търсете първо Царството Божие. Търсете Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Любовьта ще внесе въ васъ ценната топлина, мѫдростьта — ценното знание и свѣтлина, истината — ценната свобода — необходими условия за живота па земята.

*

21 августъ, 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...