Jump to content
Ани

1938_08_19 Силенъ и слабъ

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Силенъ и слабъ

Иоана 8 гл.

Единъ философъ върви по улицитѣ и срѣща едно малко момченце, което плаче. — Защо плачешъ? — Сираче съмъ, нѣмамъ майка и баща и не съмъ ялъ 24 часа. — Ела съ мене! По-нататъкъ той срѣща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и нѣма пари да купи лѣкарства да ѝ се помогне. — Не плачи, ела съ мене! Следъ това срѣща трето дете, сѫщо така разплакано. — Защо плачешъ? — Носѣхъ единъ хлѣбъ за дома си, но едно голѣмо момче ме срещна, наби ме и взе хлѣба отъ рѫцетѣ ми. — Ела съ мене! Кѫде ще заведе философътъ тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще имъ даде по нѣщо, за да ги утеши, Кой е този философъ? — Човѣшкиятъ умъ, който може да успокоява човѣшкото сърдце. Значи, умътъ е силниятъ, а сърдцето — слабиятъ.

Казано е въ Писанието: „Да се не смущава сърдцето ви“. Сърдцето на всички съвременни хора е смутено: ученикътъ се смущава, че нѣма срѣдства за книги, или че не е издържалъ изпититѣ си; младата мома се смущава, че годинитѣ минаватъ, а тя не се е оженила; чиновникътъ се смущава за службата си, да не го уволнятъ; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле да не го убиятъ. Ако пъкъ е убитъ, тя плаче, страда за него. Какъ ще се утешатъ тия хора? Какъ ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще ѝ кажете, че като душа той е излѣзълъ отъ Бога и трѣбва да се върне при Него. — Ама защо толкова младъ? — Той е повиканъ горе, тамъ да държи изпититѣ си. Условията на земята сѫ по-трудни отъ тия на онзи свѣтъ. Тамъ ще учи, ще следва университетъ и ще държи изпити. За да ги свърши успѣшно, никой отъ земята не трѣбва да го смущава и безпокои. — Защо моятъ синъ трѣбваше да бѫде убитъ? Азъ се молихъ много за него. Защо не сѫ чули молитвата ми? — Тамъ е въпросътъ. Много майки сѫ се молили за синоветѣ си, но на едни отъ тѣхъ молитвитѣ сѫ приети, а на други — не. Защо е така, никой не знае. Това не е наша работа.

Нашата работа се заключава въ обединението. Днесъ всички хора трѣбва да се обединятъ, да работятъ въ единство. Днесъ всѣки човѣкъ мисли само за себе си. Всѣка майка се моли само за своя синъ. Ако всички майки въ свѣта концентриратъ мисъльта си въ едно направление и отправятъ една обща молитва къмъ Бога, никаква война нѣмаше да има. Щомъ нѣма войни, и синоветѣ имъ ще бѫдатъ живи. Днесъ всѣки се грижи за себе си, всѣки мисли за себе си, какъ да стане чистъ, светъ, ученъ. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо свѣтътъ не може да се оправи. Свѣтътъ може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединятъ. При това положение всѣки човѣкъ трѣбва да мисли не само за себе си, но и за своитѣ ближни. Това, което е благо за него, да бѫде благо и за ближнитѣ му. Какъ ще се постигне това единство? — Много лесно. Вмѣсто да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на нѣколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могатъ всички хора да пиятъ и да се задоволятъ. Съ други думи казано: пуснете любовьта въ себе си, да напълни вашето корито. Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навънъ и ще задоволи жаждата на всички живи сѫщества.

Като се говори за любовьта, мнозина мислятъ, че тя е залъгалка за младитѣ. — Не, истинската любовь ни най-малко не подразбира залъгване. Да любишъ, това значи, да отправишъ погледа си къмъ Бога. Какво по-голѣмо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправятъ погледа си нагоре? Виждате единъ просякъ, съ часове седи спокойно по ѫглитѣ на улицитѣ и чака, моли се, дано пуснатъ нѣщо въ чинийката му. Какво ще му пуснатъ? — По единъ-два лева. И следъ това той ще се прехрани съ тѣхъ! Каква по-голѣма залъгалка можете да очаквате отъ тази? — Не, просякътъ трѣбва да стѫпи на краката си, да отправи погледа си къмъ Бога и да започне да учи. — Ама ще го считатъ за смахнатъ. — Да, всѣки момъкъ, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнатъ. За предпочитане е да гледашъ на едно лице, а не на две и на повече. Кое е това лице, на което всички хора трѣбва да гледатъ? — Божието.

Въ турско време още, при единъ сѫдия се явили двама тѫжители, съ желание да разрешатъ единъ споренъ въпросъ помежду си. Единъ отъ тѫжителитѣ влѣзълъ при сѫдията и му далъ една турска лира, като му казалъ: Моля те, да гледашъ на моето лице. Следъ него влѣзълъ вториятъ тѫжитель и далъ на сѫдията две лири, да разреши въпроса въ негова полза. Като започнало дѣлото, първиятъ тѫжитель се приближилъ при сѫдията и му пришепналъ: Господинъ сѫдия, гледай на лицето ми. — Синко, какво да правя съ онзи съ дветѣ лица?

Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ заблуждения и, за да излѣзатъ отъ тѣхъ, казватъ, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения. Кое е научното разрешение? То може да бѫде механическо, а може да бѫде и органическо. Двама цигулари свирятъ на цигулка: единиятъ свири механически, туря пръститѣ си по строго опредѣлени мѣста на цигулката, вследствие на което тоноветѣ му не сѫ чисти. Вториятъ цигуларь е майсторъ, той свири органически, вследствие на което опредѣля мѣстата на тоноветѣ чрезъ своя тънъкъ слухъ, а не по механическото имъ разпредѣление. Той свири съ голѣма точность и чистота. И първиятъ, и вториятъ цигулари свирятъ споредъ научното разпредѣление на тоноветѣ, но всички се възхищаватъ отъ втория. Сѫщото може да се каже и за любовьта. Мнозина говорятъ за нея, но неправилно я произнасятъ.

Какво виждаме въ живота на съвременнитѣ хора? — Навсѣкѫде неправилности, дисхармония. Тази дисхармония е причина за всички слабости и недѫзи на хората. Запримѣръ, не пѣе ли правилно, човѣкъ разваля гърлото си. Не мисли ли правилно, той разваля челото си. Ако не чувствува правилно, той разваля сърдцето си. Ако не постѫпва правилно, той разваля брадата си. Ако това не се отрази още на този животъ на човѣка, ще се отрази въ бѫдещето поколѣние. Изобщо, нѣма мисъль, чувство или постѫпка, които да не се отразяватъ върху човѣшкото лице.

И тъй, когато човѣкъ се подаде на своитѣ лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва въ мъгла, съ каквато днесъ сме обиколени. Само мисъльта на човѣка е въ сила да махне тази мъгла, да даде възможность на слънцето да проникне въ неговия умъ. Мисъльта на човѣка е подобна на вѣтъра въ природата. Духне ли той, мъглитѣ се разпръсватъ. Велико нѣщо е човѣшката мисъль. Тя опредѣля човѣка. По мисъльта, по погледа, по усмивката на човѣка ще познаете онова неизмѣнно, велико начало въ него. Това се отнася за онази мисъль, която движи човѣка напредъ; за онзи погледъ, въ който нѣма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърдцето на всѣки страдащъ. Само онзи човѣкъ може да даде такава усмивка, въ сърдцето па когото Богъ се проявява.

Днесъ всички хора искатъ да видятъ лицето на Бога. Когато дойде на земята, Богъ ще се изяви не само за хората, но за всички живи сѫщества. Това значи, че е дошло спасението на свѣта. Какъ ще Го посрещнатъ животнитѣ? — Чрезъ бѣгане. Спасението на животнитѣ е въ бѣгането. — Какъ ще Го посрещнатъ хората? Като мислятъ. Спасението на хората е въ мисъльта. Като мисли право, човѣкъ едновременно люби. Като мисли и люби, човѣкъ има всичко на разположение. Реалностьта на живота е въ любовьта. Като има любовь, дето и да се намира, човѣкъ разчита на нея. Любовьта дава ценность на всички нѣща. Тя съдържа въ себе си всички възможности. Въ това отношение тя е подобна на костилката въ плода. Любовьта се намира и въ плода, и въ костилката, но възможноститѣ на любовьта сѫ въ костилката. Достатъчно е да посадите костилката въ земята, за да видите всичкитѣ възможности, които се криятъ въ нея. Отъ една костилка се ражда само единъ плодъ. Това показва, че въ проявитѣ на любовьта сѫществува голѣмо разнообразие. Костилката на любовьта се отличава отъ костилкитѣ на останалитѣ плодове по това, че отъ нея произлиза не само единъ плодъ, но всички плодове въ цѣлото Битие. Живѣешъ ли въ любовьта, за какъвто плодъ мислишъ, такъвъ ще имашъ: ако мислишъ да станешъ музикантъ, музикантъ ще станешъ; ако мислишъ да станешъ философъ, поетъ, ученъ, такъвъ ще станешъ; ако искашъ красивъ да станешъ, и красота ще придобиешъ. Какъвто пожелаешъ да станешъ, непременно ще успѣешъ. Това е магията на любовьта. Много време трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да придобие костилката на любовьта. Той не е готовъ още за тази костилка. Ако днесъ му се даде, той ще я използува за несѫществени работи и въ скоро време ще я изгуби. Слушате нѣкой момъкъ да казва на момата, че я обича съ всичкото си сърдце. Този момъкъ не е намѣрилъ костилката на любовьта. Той се залъгва съ външната, съ месестата часть на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трѣбва да знаете: само Бога можете да обичате съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се отъ заблужденията на влюбването. Влюбване, въ което нѣма любовь, носи съ себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любовь може да очаквате между единъ луненъ и единъ сатурновъ типъ? Момъкътъ е луненъ типъ, а момата — сатурновъ. Той се мѣни като луната и живѣе въ въображението си, а тя критикува всичко въ него. Не минава много време, на сцената се явява още една луна. Какво ще прави това паднало божество съ две луни?

Велика, мощна сила е любовьта, но когато има предъ видъ изпълнение волята Божия. Тази любовь подига всички живи сѫщества. Нѣма ли предъ видъ изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония въ свѣта. Ще дойде нѣкой да ме пита, какво мисля за любовьта и въ коя любовь вѣрвамъ. Азъ вѣрвамъ само въ онази любовь, чиято свѣтлина никога не загасва. Въ свѣтлината на свѣщьта не вѣрвамъ. Тави свѣтлина трае нѣколко часа. При това, за да свѣтне свѣщьта, кибритъ е нуженъ. Азъ не вѣрвамъ въ свѣтлина, за която е нуженъ кибритъ. Донѣкѫде само вѣрвамъ въ свѣтлината на слънцето. Ще дойде день, когато и слънцето ще загасне. Следователно, азъ не мога да вложа всичката си вѣра въ тѣла, свѣтлината на които не е вѣчна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То освѣтява по-малкитѣ слънца. Този законъ се отнася и до душитѣ. Има малки, млади души, които се освѣтяватъ отъ по-голѣмитѣ. Последнитѣ пъкъ се освѣтяватъ отъ още по-голѣми и т. н. Богъ пъкъ освѣтява всички души. Човѣкъ трѣбва да знае, отде иде свѣтлината на неговата душа. Нѣкоя млада мома казва, че нѣкой момъкъ я освѣтява, т. е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението ѝ изчезнало, нѣмала вече свѣтлина въ себе си. — Защо? — Момъкътъ я напусналъ. Човѣкъ не трѣбва да разчита на свѣтлина, която ту се явява, ту се губи. Човѣшката душа се нуждае отъ непреривна свѣтлина. Дойдете ли до любовьта, вие трѣбва да знаете следния законъ: човѣкъ не може да бѫде обичанъ, докато той самъ не е обичалъ. Детето е привързано къмъ майка си и я обича, защото първо тя го е обичала.

Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта“. Значи, като е дошълъ на земята, Христосъ е станалъ отражение на Божествената свѣтлина. На сѫщото основание казвамъ, че всѣки човѣкъ на земята, който ви обича, е проводникъ или отражение на любовьта на нѣкое близко на васъ сѫщество отъ невидимия свѣтъ. Въ тази любовь нѣма никаква сѣнка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката сѣнка въ любовьта, това показва, че нѣкое тъмно сѫщество проявява своето неразположение къмъ васъ. Значи, единъ и сѫщъ човѣкъ може въ единъ случай да прояви любовь къмъ васъ, а въ другъ случай — умраза или неразположение. Въ истинската любовь нѣма никаква тъмнина, никакво обезсърдчаване, никакво обезвѣряване. Тамъ животътъ тече непрекѫснато. Искате ли да придобиете този животъ въ себе си, вие трѣбва да се калите, да издържате на мѫчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви нѣкой, че обича само единъ човѣкъ, ще знаете, че той е слабъ. Той може да носи само единъ килограмъ тежесть. Силниятъ човѣкъ може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичашъ всички хора, това значи, да ги съберешъ на едно мѣсто и отъ тѣхъ да образувашъ единъ човѣкъ. Въ този човѣкъ трѣбва да виждашъ красивото лице на Единния. Както слънцето огрѣва едновременно всички сѫщества, така и човѣкъ трѣбва да обича всички. — Слабъ съмъ, не мога да обичамъ така. — Слабъ си, защото не проявявашъ доброто въ себе си. Доброто прави човѣка силенъ. Иска ли да прояви добродетелитѣ си, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си закопа на любовьта. Любовьта не търпи никаква дисхармония. Най-малката дисхармония, вънъ или вѫтре въ човѣка, отнима възможностьта му да прояви любовьта си.

Днесъ слънцето грѣе силно, деньтъ е ясенъ, небето чисто. Когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ добри, и неговото слънце ще грѣе ясно, и неговиятъ день ще бѫде добъръ.

Желая ви сега да бѫдете силни, въ доброто, слаби въ злото; силни въ любовьта, слаби въ безлюбието; силни въ вѣрата, слаби въ безвѣрието; силни въ надеждата, слаби въ обезсърдчението.

*

19 августъ, 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...