Jump to content
Ани

1938_08_10 Здравословни и болезнени състояния

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Здравословни и болезнени състояния

Лука 12:12.

Въ човѣшкия животъ се забелязватъ две състояния: здравословно и болезнено. По-голѣмата часть отъ човѣчеството се намира въ болезнено състояние на живота. Тази е причината, поради която, когото срещнете днесъ, все за болестьта си говори. Рѣдко ще срещнете хора, които говорятъ за своето здраве. Ако срещнете нѣкой човѣкъ, който не говори за нѣкаква болесть, непременно ще ви говори за свои погрѣшки. Следователно, и погрѣшкитѣ на хората представятъ болезнени състояния на живота, презъ които човѣшката душа минава. Тѣ сѫ временни състояния, но неизбѣжни. Докато минава презъ болезненитѣ състояния на живота, човѣкъ не може да се домогне до истинското знание. Какво се ползувате отъ това, че знаете, кой колко прахъ дигналъ, кой колко пѫти се разгнѣвилъ, или кой колко болести има? Това сѫ относителни знания, които нищо не допринасятъ на човѣка. Разумниятъ, обаче, се учи и отъ отрицателнитѣ прояви на живота.

Въ древностьта, единъ младъ ученикъ отишълъ при единъ отъ великитѣ Учители на Индия, да му покаже правия пѫть на живота. Учительтъ не му казалъ нищо, но му далъ следната задача: Ще отидешъ при единъ воененъ, при единъ браминъ, при единъ адептъ и ще имъ ударишъ по една плесница. Следъ това ще дойдешъ при мене, да ми кажешъ, какво си научилъ. Ученикътъ пристѫпилъ къмъ приложение на задачата. той срещналъ на пѫтя си единъ воененъ и му ударилъ една плесница. Военниятъ веднага се обърналъ къмъ ученика, ударилъ му две силни плесници, търколилъ го на земята и заминалъ. Ученикътъ станалъ, изтърсилъ праха 0тъ дрехитѣ си и продължилъ пѫтя си. По-нататъкъ той срещналъ единъ браминъ, който се молѣлъ. Ученикътъ му ударилъ една плесница и продължилъ пѫтя си. Браминътъ дигналъ рѫката си, направилъ движение да го удари, но веднага свалилъ рѫката си и продължилъ молитвата. Най-после той срещналъ единъ адептъ, който билъ дълбоко вглъбенъ въ себе си. Ученикътъ се приближилъ до адепта и му ударилъ една плесница. Силно вглъбенъ въ своитѣ размишления, адептътъ не обърналъ никакво внимание на постѫпката на ученика.

Като изпълнилъ задачата добре, ученикътъ се върналъ при Учителя си и му разказалъ всичко, което видѣлъ и научилъ. Тогава Учительтъ му отговорилъ: Военниятъ, на когото удари една плесница, а получи две, представя хора, които се движатъ въ своитѣ болезнени състояния. Само такива хора се разправятъ съ плесници. На една плесница тѣ отговарятъ съ две. Наистина, плесницата е велико благословение за човѣка, но когато излиза отъ онзи, който го обича. Когато майката удря плесници на детето си, тя го благославя, Браминътъ, който дигналъ рѫката си и я свалилъ, представя човѣкъ, който отчасти живѣе физически, външенъ животъ, а отчасти духовенъ, т. е. вѫтрешенъ животъ. Като му удари плесница, той дигна рѫка да отговори съ сѫщото, по старъ навикъ, но веднага съзнава, че по-добре е да не се занимава съ разправии, да не разваля своето молитвено разположение. Адептътъ представя човѣкъ, който е надрасълъ обикновения животъ, вследствие на което не обърналъ никакво внимание на плесницата, не се засегналъ отъ нея, и останалъ въ своето дълбоко размишление.

Сега, пренесете тия положения по отношение на вашия умственъ животъ. Има мисли, които се натрапватъ на човѣка, както плесницитѣ. Той веднага скача, удря съ рѫце, маха, иска да се освободи отъ тѣхъ. Той е недоволенъ, на всички разправя, че го нападнали лоши мисли. Така се разправя съ лошитѣ мисли всѣки човѣкъ, който живѣе само физически. Ония, които се стремятъ къмъ духовенъ животъ, работятъ върху себе си да не се подаватъ на влиянието на лошитѣ мисли. Това сѫ така нареченитѣ брамини. И най-после, истински духовнитѣ хора, адептитѣ, чрезъ своята висша мисъль, сѫ оградени отъ влияния. Лошитѣ мисли ги обикалятъ, нападатъ ги, но адептитѣ оставатъ чужди за тѣхното влияние. Адептътъ разбира смисъла на лошитѣ мисли и желания въ човѣка, не се бори съ тѣхъ, не ги пѫди, но остава свободно да минаватъ покрай него и да си взематъ, каквото имъ е нужно. Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва въ желанието му и го задоволява. Щомъ задоволи желанието му, детето я оставя на спокойствие. Защо не гледате и вие по сѫщия начинъ на ония мисли и желания, които ви безпокоятъ? И тѣ сѫ ваши деца, които искатъ да имъ дадете нѣщо. Ученикътъ трѣбва да се спира върху мислитѣ и желанията си и да ги възпитава.

Лошитѣ мисли и желания представятъ локви на пѫтя, които могатъ да опръскатъ и окалятъ всѣки пѫтникъ. Минавате ли край тия локви, вървете далечъ отъ тѣхъ, на разстояние най-малко 15-20 м., да не се окаляте. Чуйте ли, че мѫжъ и жена се каратъ, не отивайте да ги примирявате. Тѣ се разговарят любовно помежду си и сами ще се споразумѣятъ. Отидете ли да ги помирявате, ще се оплескате. Не се мѣсете въ семейни работи. Ако чуете, че нѣкое дете плаче, иска нѣщо отъ майка си, не отивайте да морализирате майката, да я съветвате, какъ да укроти детето си. Майката знае това по-добре отъ васъ. Детето плаче, защото майка му дала едно орѣхче, а на брата му — две. Братътъ е два пѫти по-голѣмъ отъ него, затова майка му дала две орѣхчета, а на по-малкото — едно. Видите ли, че нѣкой човѣкъ се моли на Бога, не отивайте при него да го учите, какъ да се моли. Нека всѣки се моли, както разбира.

Единъ простъ овчарь живѣлъ на единъ уединенъ островъ. Той всѣкога се молѣлъ на Бога, но по свой начинъ: слагалъ тоягата си на земята и я прескачалъ. Като я прескачалъ отъ едната страна, той казвалъ: Господи, това правя заради Тебе. Прескачалъ я отъ другата страна и казвалъ сѫщото. Това била неговата свещена молитва. По едно време единъ руски параходъ спрѣлъ случайно на острова. Единъ руски архиепископъ слѣзълъ отъ парахода да разбере, защо този човѣкъ прескача тоягата, ту отъ едната, ту отъ другата страна. — Какво правишъ, Божи човѣче? — Моля се на Бога. — Така не трѣбва да се моли човѣкъ. Ето, азъ ще те науча една молитва. Започналъ той да го учи молитвата „Отче нашъ“. Архиепископътъ чете, овчарьтъ повтаря следъ него. Като се убедилъ, че овчарьтъ научилъ вече молитвата, архиепископътъ се отправилъ къмъ парахода, който скоро отпѫтувалъ. Щомъ останалъ самъ, овчарьтъ започналъ да чете молитвата, но останалъ огорченъ, като видѣлъ, че я забравилъ. Моментално той съблѣкълъ кожуха си, турилъ го на водата, седналъ на него и заплувалъ по направление къмъ парахода, да го стигне. Архиепископътъ видѣлъ, че овчарьтъ стигналъ парахода и търсилъ нѣкого, съ погледъ, устременъ къмъ хората. — Какво искашъ, Божи човѣче? — Отче, свети, забравихъ молитвата, искамъ да ме научишъ. — Върни се на острова и бѫди доволенъ отъ твоята молитва. Това, което ти можешъ да направишъ, азъ не мога да го направя.

Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже сѫ много нетърпеливи. Понѣкога тѣ търпятъ, но това е търпение по неволя, а не съзнателенъ процесъ. Когато началникътъ се кара на нѣкой свой чиновникъ, последниятъ мълчи, търпи, макаръ и да намира, че забележката на началника е несправедлива. Той търпи, защото се намира предъ по-силенъ отъ себе си. Намѣри ли се предъ по-слабъ, той започва да му се кара, да го хока. — Не, изкуство е човѣкъ да бѫде търпеливъ и предъ силния, и предъ слабия. Намѣришъ ли се предъ нѣкой силенъ и несправедливъ човѣкъ, направи бележка за погрѣшката му, но съ любовь. Човѣкъ трѣбва да говори съ любовь и на силния, и на слабия.

На времето си еврейскиятъ царь Давидъ направилъ едно престѫпление, което и до днесъ се споменава. Богъ изпратилъ при него пророкъ Натанъ да му обърне внимание, че е постѫпилъ крайно несправедливо. Пророкътъ не му казалъ направо за извършеното отъ него престѫпление, но по косвенъ пѫть: Царю, голѣма несправедливость е извършена въ царството ти. — Какво е станало? — На единъ богатъ човѣкъ, който разполагалъ съ хиляди овце и говеда, дошълъ гостъ отъ странство, неговъ добъръ приятель. Богатиятъ решилъ да угости приятеля си. Той заповѣдалъ на слугата си да заколи единствената овца на своя беденъ съседъ, за да нагости съ нея приятеля си. — Смърть за този човѣкъ! — извикалъ царьтъ. — Този човѣкъ си ти, казалъ спокойно пророкътъ. Царьтъ призналъ погрѣшката си и се разкаялъ, следъ което написалъ 51 Псаломъ, единъ отъ най-хубавитѣ Псалми.

Казвате, че престѫплението на Давида било голѣмо. Колко голѣмо е било престѫплението на Давида, никой не знае, но имайте предъ видъ, че за грѣховетѣ и престѫпленията на хората се сѫди по тѣхнитѣ последствия. Важно е, защо хората грѣшатъ. Първиятъ човѣкъ е създаденъ праведенъ. Коя е вѫтрешната причина за първия грѣхъ? Казвате, че причината за грѣхопадането се крие въ Ева, понеже яла отъ забранения плодъ. Коя е била побудителната причина, поради която Ева яла отъ забранения плодъ? И да знаете вѫтрешната причина, вие нѣма да се ползувате. Има смисълъ да знаете нѣщата само тогава, когато се ползувате отъ това знание. Какво ще се ползувате, ако знаете, кой е убиецътъ на дадено лице? Мислите ли, че въ случая можете да помогнете съ нѣщо? На убития не можете да помогнете съ нищо, но и на убиеца не можете да помогнете, Веднъжъ направено едно престѫпление, мѫчно можете да го изправите. Самъ човѣкъ не може да изправи погрѣшката си. — Защо? — Не знае начина и закона, по който може да я изправи. Начинитѣ и законитѣ за изправяне на погрѣшкитѣ сѫ въ Бога. Следователно, само Богъ може да ви покаже начинъ за изправяне на погрѣшкитѣ ви. Като не може самъ да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ се обезсърдчава и казва: Има нѣщо непоправимо въ мене. — Не, всичко е поправимо, но човѣкъ трѣбва да работи въ съгласие съ Божествения Духъ. Докато работи самъ, докато е въ противоречия, човѣкъ всѣкога ще се блъска въ своитѣ погрѣшки, въ своитѣ болезнени състояния.

Следователно, искате ли да бѫдете здрави, съ чистъ, ясенъ погледъ, съ мекъ характеръ и съ дълбокъ вѫтрешенъ миръ, дайте пѫть на Божественото въ себе си. Напусне ли ви Божественото, болеститѣ, страданията и мѫчнотиитѣ започватъ да ви следватъ. Като не разбирате, защо идатъ страданията въ живота, вие започвате да роптаете противъ Бога, противъ сѫдбата си. Държите ли въ ума си мисъльта, че само вие страдате, че сте голѣмъ грѣшникъ, вие не сте на правъ пѫть. Отъ една страна казвате, че всичко иде отъ Бога, добро и зло, а отъ друга страна роптаете противъ злото. Това е неразбиране на живота. Хората сѫ нещастни по единствената причина, че търсятъ щастието, както и смисъла на живота вънъ отъ себе си. Щастието и смисълътъ на живота сѫ въ човѣка вѫтре, а вънъ отъ него сѫ само условията на живота. Виждате, че нѣкой човѣкъ грѣши и искате да го изправите. Налагате му редъ наказания, но той не се изправя. Външно човѣкъ не може да се изправи. Изправянето на човѣка е вѫтрешенъ процесъ, а не външенъ. Виждате единъ вълкъ съ верига, лишенъ отъ възможностьта да яде овце. Като го развържете, ще видите, отказалъ ли се е да яде овце. При първа възможность той ще се нахвърли върху овцата у ще я задуши. Значи, изправянето на човѣка подразбира изправяне на човѣшкото естество.

И тъй, искате ли да се изправите, да постигнете своитѣ желания, турете любовьта за основа на живота си. Любовьта е въ човѣка вѫтре, а не вънъ отъ него. Докато любовьта е въ васъ, не търсете човѣкъ вънъ отъ себе си да го обичате и да ви обича. Външнитѣ отношения на хората се дължатъ на любовьта, която тѣ носятъ въ себе си. Това, че майката цѣлува, милва и пригръща детето си, още не показва силата на нейната любовь. Силата на любовьта въ човѣка се опредѣля отъ любовьта му къмъ Бога. Виждате, че нѣкоя майка обича детето си много, но ако се случи нещастие съ детето ѝ, тя веднага упреква Бога. Тя казва: Защо Богъ ми даде това дете, и защо го взима? Тази майка мисли криво. Богъ, най-съвършениятъ въ свѣта, не благоволява въ страданията и въ смъртьта на човѣка. Причината за страданията се дължи на самия човѣкъ. Следователно, когато се произнасяте за нѣщо, първо трѣбва да мислите, да разглеждате нѣщата добре и тогава да кажете мнението си.

Като ученици, вие не трѣбва да се спирате само върху външната страна на живота, но да се вглеждате и въ вѫтрешната му страна. Вѫтрешното е сѫщественото. Въ него се крие смисълътъ на живота. Нѣкой казва, че е Синъ Божий. Да съзнавашъ, че си Синъ Божий, това подразбира външната страна на живота. Да любишъ Бога, да любишъ ближния си, това е вѫтрешната страна на живота. Ако при това положение обичате нѣкого, той ще живѣе въ васъ, и вие — въ него. Има ли нужда да убеждавате този човѣкъ, че го обичате? Ако той не живѣе въ васъ, а вие го обичате, трѣбва да го убедите въ това по нѣкакъвъ външенъ начинъ: чрезъ подаръци, чрезъ нѣжности и т. н.. Обаче, външнитѣ нѣща сѫ условия, които днесъ сѫществуватъ, а утре ги нѣма, изчезватъ. Животътъ, който е осмисленъ отъ истинската любовь, никога не се мѣни. Всички блага и условия, които този животъ дава на човѣка, сѫ постоянни и неизмѣнни. Който е влѣзълъ въ Божествения животъ, той постоянно се подмладява.

Следователно, каже ли нѣкой, че е остарѣлъ, ще знаете, че той живѣе въ свѣта на промѣнитѣ, въ външнитѣ условия на живота. Като не различавате външния отъ вѫтрешния животъ на хората, вие се огорчавате, че нѣкой не ви погледналъ, както трѣбва, не ви обърналъ внимание. Нѣма защо да се сърдите — толкова разбира човѣкътъ. — Ама еди-кой прави различни движения съ мускулитѣ на лицето си. — Какво лошо има въ това? Той ви дава възможность да правите фотографии, да развивате своята наблюдателность. Наистина, тия образи ще бѫдатъ окарикатурени, но ще се упражнявате. Мнозина се възхищаватъ отъ нѣкой карикатуристь. Да бѫдешъ карикатуристь, това не е голѣмо изкуство. Децата сѫ голѣми карикатуристи. Съ нѣколко чърти тѣ даватъ образъ за известенъ предметъ. Безъ да искатъ, хората често представятъ карикатурни образи. — Защо? — Защото още не сѫ придобили самообладание. Каквото имъ кажете, лицето имъ веднага приема изразъ на недоволство, на огорчение, на обида и т. н. Лице, което не може да запази чърти, изразяващи вѫтрешенъ миръ, любовь и разположение на духа, е окарикатурено.

Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до онова дълбоко, вѫтрешно самообладание, при което да запазятъ естественитѣ чърти на лицето си. Вие виждате, какъ единъ криви лицето си, другъ се почесва по главата, трети маха съ рѫце, четвърти тропа съ крака и т. н. Това сѫ редъ неправилни, неестествени движения, които нарушаватъ красотата на човѣшкото лице. Сегашниятъ човѣкъ е изгубилъ своята първична красота, която трѣбва да възстанови. Казано е за човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Въпрѣки това, всѣки съзнава, че е изгубилъ този образъ и се стреми отново да го придобие. Колкото по-съзнателно работи човѣкъ върху себе си и изправя погрѣшкитѣ си, толкова по-лесно ще се върне къмъ своя първиченъ образъ. За да придобиете този образъ, отъ всички се изисква самообладание, справедливость, милосърдие. Това сѫ условия, необходими за здравословното състояние па човѣка.

„Духъ Светий ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете“. Въ какво седи истинското знание: въ изучаване на погрѣшкитѣ ли, или на добродетелитѣ на човѣка? — Въ изучаване на човѣшкитѣ добродетели. Само силниятъ може да изучава погрѣшкитѣ на хората. Ако слабиятъ ги изучава, ще се намѣри предъ опасностьта да направи сѫщитѣ погрѣшки, каквито хората правятъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да бѫде слѣпъ за погрѣшкитѣ на хората, но като се вглежда въ тѣхъ, погледътъ му трѣбва да бѫде насоченъ навѫтре, а не къмъ външния свѣтъ. Гледате ли само къмъ външния свѣтъ, вие ще изпадате въ редъ погрѣшки и противоречия. Запримѣръ, като срещнете нѣкой богатъ човѣкъ, ще мислите, че той е щастливъ. Това е криво разбиране. Ако една рѣка е голѣма, това още не значи, че тя може да бѫде плавателна. Тази рѣка може да се пресуши и нищо да не остане отъ нея. Колко пѫти цѣли континенти сѫ се снишавали и въздигали! Защо ставатъ такива промѣни въ природата, и ученитѣ не знаятъ. Такива промѣни на подигане и на понижаване на състоянията ставатъ въ всѣки човѣкъ. Днесъ сте весели, разположени, обичате всички хора, а на другия день състоянието ви се смѣня, никого не обичате, на никого нищо не давате.

Въ какво се крие силата на човѣка? — Въ вѫтрешната му връзка съ Бога. Докато е свързанъ съ Бога, човѣкъ може да учи, да работи, да обича. Прекѫсне ли се тази връзка, той всичко изгубва. И тогава, колкото повече животътъ му се разширява и развива, толкова повече той разбира Божиитѣ пѫтища и блага и се ползува отъ тѣхъ. Който не разбира Божиитѣ пѫтища, той иска да стане голѣмъ човѣкъ, министъръ на една държава. Този човѣкъ не знае, че ако свърши училището, въ което Богъ го е изпратилъ не само министъръ ще стане, но ще му дадатъ да управлява цѣла планета. Пъкъ и днесъ човѣкъ управлява повече хора, отколкото би управлявалъ като министъръ. Само въ главата си човѣкъ има около два милиарда и 600 милиона жители — мозъчнитѣ клетки, а въ цѣлото тѣло — около триста милиарда жители. Много отъ тия поданици сѫ учени, голѣми капацитети. Вие не се познавате съ тѣхъ, не можете да ги подчините на себе си, а искате да управлявате хората отвънъ. Нѣкой казва: „Да стана веднъжъ министъръ, ще накажа този-онзи, ще туря редъ и порядъкъ въ страната. Той мисли, че свѣтътъ се оправя съ наказания. То е все едно да счита, че като унищожи своитѣ мисли и желания и остане без тѣхъ, ще се оправи. Не е лошо човѣкъ да има много мисли и желания, но тѣ трѣбва да бѫдатъ на мѣстата си. Дадено желание е добро за едного а лошо за другиго. За човѣка топлата храна е добра, но за пчелитѣ не е добра. Тази храна може да ги умори. И ако човѣкъ се храни изключително съ сладкия сокъ които пчелитѣ ядатъ нѣма да се чувствува добре.

Нѣкои мислятъ, че ако се хранятъ само съ сладка храна ще бѫдатъ по-добри по-духовни. Пчелата която се храни съ сладъкъ сокъ, добра ли е? Достатъчно е да ви ужили единъ пѫть за да опитате нейната отрова. Какъ се образува тази отрова щомъ тя се храни изключително съ сладъкъ сокъ? Значи не само външно сладкитѣ сокове, но и свѣтлитѣ и благородни човѣшки мисли чувства и постѫпки представятъ неговата сладка храна. Добритѣ мисли, чувства и постѫпки представятъ условия за здравословно състояние на човѣка. Като здравъ, човѣкъ има условия да расте и да се развива да принесе плодъ. Само здравиятъ човѣкъ може да влѣзе въ Царството Божие. Казано е въ Писанието: „Ако не станете като децата не можете да влезете въ Царството Божие“. Значи, детето, въ широкъ смисълъ на думата, е здравъ човѣкъ. Следователно, докато мисли, че е дете на Бога, човѣкъ е на правъ пѫть. Докато мисли че е ученъ, силенъ, добъръ той е на кривъ пѫть. Съ какво може човѣкъ да привлѣче вниманието на Бога: съ ученостьта, съ добротата или съ силата си? Единственото нѣщо, съ което човѣкъ може да привлѣче вниманието на Бога, това е любовьта му къмъ Него. Какъ трѣбва да изявявате любовьта си къмъ Бога, това сами знаете. Питате ли ме, какъ азъ проявявамъ любовьта си, ще ви кажа да дойдете при мене и да гледате, какво правя. Правете това, което и азъ правя. — Какви ще бѫдатъ резултатитѣ? — Като тия при военния, при брамина или при адепта.

Сега, като ученици, приложете любовьта въ живота си. Радвайте се на придобивкитѣ на всѣки човѣкъ, за да се радватъ и на вашитѣ придобивки. Ако срещнете нѣкой здравъ, ученъ, силенъ човѣкъ, радвайте се за благото, което му е дадено. Като срещнете нѣкой човѣкъ, намѣрете доброто въ него, а не погрѣшкитѣ му. Не бутайте човѣкъ, който носи орѫжие. Не бутайте човѣкъ, който е пъленъ съ избухливи вещества. Дойдете ли до въорѫжения или до човѣка съ избухливитѣ вещества, стойте далечъ отъ него. Приближавайте се къмъ доброто на човѣка, но отдалечавайте се отъ неговото зло. Затова е казано въ Писанието: „Не противи се на злото!“ Съ други думи казано: не се бори съ своитѣ лоши мисли, чувства и постѫпки. — Защо? Тѣ представятъ болезнени състояния въ човѣка. Дръжъ се за своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки, както и за тия въ другитѣ хора. Тѣ представятъ здравословни състояния въ живота.

*

10 августъ. 5. ч. с.

 

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...