Ани Posted March 13, 2017 Report Share Posted March 13, 2017 "Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Който има уши, нека слуша Лука 8:8. Въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща. Несѫщественитѣ нѣща сѫ сѣнка на сѫщественитѣ. Всички разочарования идатъ все отъ несѫществени нѣща, все отъ сѣнкитѣ на нѣщата. Понѣкога сѣнката е толкова реална, че хората я приематъ за сѫществено нѣщо, но въ края на краищата се разочароватъ. Понѣкога на небето се явяватъ две слънца: едното е истинското слънце, а другото — негово отражение. Като се вгледате внимателно въ тия слънца, веднага намирате разлика между тѣхъ. Казвате: Сѫществено нѣщо ли е науката? Сама по себе си науката е резултатъ, а процесътъ на ученето е сѫщественото. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да учи. Не знае ли, какъ да учи, той дохожда до пресищане. Значи, както въ храненето има пресищане, така и въ ученето. Като яде много нѣща, човѣкъ се пресища и мисли, че съ дни нѣма да търси никаква храна. Обаче, като минатъ десетина часа, той отново огладнява и започва да мисли за ядене. Като огладнѣе отново, човѣкъ дохожда до своето нормално състояние. Дойде ли човѣкъ до положение да не приема никаква храна въ стомаха си, той получава дипломъ за свършенъ курсъ на училището. Той взима диплома си въ рѫка и заминава за другия свѣтъ, въ друго училище. Когато нѣкой се оплаква, че животътъ му е дотегналъ, това показва, че той не иска повече да се храни, т. е. не иска да се учи. Като замине за другия свѣтъ, човѣкъ отива въ друго училище, по-горно или по-долно отъ това, което е следвалъ на земята. Всѣка душа, която напуща земята, отива нѣкѫде, но кѫде — никой не знае. Тя не пише на никого писма, затова никой не знае, на коя улица живѣе, въ коя кѫща, и кой е номерътъ на кѫщата ѝ. При този неточенъ адресъ, можете ли да намѣрите нѣкоя душа? Единъ неграмотенъ турчинъ отишълъ при ходжата да му напише едно писмо. Турчинътъ диктувалъ, а ходжата писалъ. Като свършилъ писмото, ходжата запиталъ: Какъвъ е адресътъ на писмото? Ето адресътъ: гр. Призренъ. Въ този градъ има една улица, въ улицата — кѫща, на кѫщата — врата, на вратата — халка. Ще хванешъ халката, ще почукашъ на вратата. Отъ кѫщата ще излѣзе единъ човѣкъ съ бѣла брада. Този човѣкъ е баща ми. На него ще се предаде писмото. Точенъ ли е този адресъ? Въ Призренъ има много улици, а не само една. И въ всѣка улица има много кѫщи. Следователно, всѣко знание трѣбва да бѫде точно опредѣлено. Знаешъ ли нѣщо, знанието ти трѣбва да бѫде опредѣлено. Ако рисувате портрета на нѣкой човѣкъ, чъртитѣ на лицето му трѣбва да отговарятъ на действителностьта. Ако носътъ на този човѣкъ е дълъгъ четири сантиметра, а вие го нарисувате шесть сантиметра, той не отговаря на истинския образъ. Нарисувате ли носа, устата, веждитѣ на този човѣкъ по-дълги, отколкото сѫ въ действителность, вие давате представа за другъ човѣкъ, а не за този, когото сте рисували. Като рисувате образа на нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да предадете дължината на линиитѣ му въ абсолютна точность, нито съ милиметъръ по-дълги или по-кѫси. Всички хора страдатъ отъ лъжливи образи. Тѣ си въобразяватъ това, което не става. Нѣкой си въобразява, че ще стане високъ, снаженъ, ще обръща внимание на хората. Каква височина най-много може да достигне? — Най-много 2 — 2 ½ м. Колкото високъ да стане човѣкъ, това има значение само на физическия свѣтъ. Важно е човѣкъ да расте въ умствено и въ духовно отношение. Да се развива човѣкъ добре въ умствено и въ духовно отношение, това значи, да възпитава своитѣ удове, за да се ползува отъ тѣхъ правилно. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Значи, човѣкъ има уши, за да слуша и възприема звуковетѣ правилно. Той има очи, за да гледа и възприема красивитѣ образи и да се ползува отъ тѣхъ. Той има уста, за да приема чиста храна чрезъ нея и да предава Великото Слово на Бога. За да изпълнятъ своята задача, както трѣбва, ушитѣ, очитѣ, устата на човѣка трѣбва да бѫдатъ възпитани. Когато слуша, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постави ушитѣ си. Не ги ли постави, както трѣбва, той започва да се дразни. Дразни ли се отъ свѣтлината, човѣкъ не е поставилъ очитѣ си, както трѣбва. Дразните ли хората съ вашето говорене, вие не сте отправили думитѣ си къмъ тѣхъ, както трѣбва. Следователно, разуменъ човѣкъ е онзи, който може правилно да слуша, да гледа, да говори и т. н. Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, безъ да си даватъ отчетъ, какъ обичатъ, какъ проявяватъ чувствата си. Коя е първата проява на любовьта? Като обичашъ нѣкого, или като те обича нѣкой, ти се радвашъ. Щомъ видишъ човѣка, когото обичашъ, ти веднага се зарадвашъ. Радостьта е първата проява на любовьта. Когато видятъ круши на дървото, децата започватъ да се радватъ, и отъ очитѣ имъ излиза свѣтлина. Когато въ дома ви дойде единъ обикновенъ гостъ, вие запалвате една свѣщь. Дойде ли въ дома ви онзи, когото обичате, вие палите две, три и повече свѣщи. Тъй щото, обича ли ви нѣкой, той се радва. Обичате ли нѣкого, вие се радвате. Вънъ отъ радостьта всичко друго е второстепенно нѣщо, на последенъ планъ. Какво ще кажете за похвалата? Може ли тя да се счита за проява на любовьта? — Не, да хвалишъ човѣка, това не значи да го обичашъ. Има смисълъ да похвалите нѣкого, но ако е необходимо. Запримѣръ, вие можете да хвалите единъ художникъ за картината, която е нарисувалъ. Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваялъ. Учениятъ се хвали за придобивкитѣ му въ науката, поетътъ — за поезията му, проповѣдникътъ — за силната и красива проповѣдъ. Нѣма ли човѣкъ нѣщо, за което заслужава да бѫде хваленъ, трѣбва или да мълчите, или да го критикувате. Какво придобива човѣкъ отъ похвалата? Като хвалятъ нѣкого, той се радва, изпитва нѣкаква приятность. Приятностьта, която човѣкъ изпитва при похвалата, е подобна на онази, която жадниятъ усѣща, когато задоволи жаждата си. Прекалената похвала не е на мѣсто. Тя крие въ себе си нѣщо користолюбиво. Следователно, всичко, съ което човѣкъ прекалява, не допринася никаква полза. Нѣкои обичатъ да говорятъ много — прекаляватъ въ говоренето. Други говорятъ малко — прекаляватъ въ мълчанието. И еднитѣ, и другитѣ дотѣгатъ и не допринасятъ нѣкаква полза нито на себе си, нито на окрѫжаващитѣ. Какъвъ смисълъ има да говоришъ на човѣка съ часове, че го обичашъ? После той ще ти отговори, че те обича. Какво се придобива отъ тѣзи обяснения? — Нищо не се придобива. Така постѫпватъ и децата. Като видятъ една ябълка, натегнала отъ плодове, едно следъ друго тѣ се изреждатъ предъ нея, откѫсватъ си по една ябълка и заминаватъ. Като откѫснатъ и последната ябълка отъ дървото, тѣ не се явяватъ вече. — Защо? — Нѣма какво да взематъ отъ нея. Докато ябълката имаше плодове, тѣ я обикаляха, казваха ѝ, че я обичатъ. Значи, когато хората казватъ, че ви обичатъ, дървото ви е пълно съ плодове. Престанатъ ли да ви говорятъ за любовь, плодоветѣ на вашето дърво сѫ обрани. Не се сърдете на хората, когато говорятъ лоши нѣща за васъ, нито пъкъ се подавайте на тѣхнитѣ похвали, но провѣрявайте нѣщата, да видите, доколко думитѣ имъ сѫ истинни. Трѣбва ли художникътъ да се сърди, ако нѣкой му каже, че устата или веждитѣ на портрета, който рисува, сѫ по-голѣми, и не отговарятъ на действителностьта? Нѣма защо да се сърди. Той трѣбва да измѣри точно дължината на веждитѣ и устата на човѣка, когото рисува, и да види, отговаря ли на образа, който е сложенъ на платното. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да се усъвършенствувате. Дали рисувате, пѣете или свирите, вие трѣбва да задоволите първо себе си, а после другитѣ. Ако пѣвецътъ очаква отъ публиката одобрение, той не е пѣлъ добре. Най-добриятъ слушатель и ценитель на изкуството, което даденъ човѣкъ проявява, е той самиятъ. Щомъ той е доволенъ отъ своето пѣние, свирене или рисуване, и публиката ще бѫде доволна. Най-добриятъ учитель за човѣка е той самъ. Вѫтрешниятъ учитель на човѣка всѣки моментъ му нашепва, дали е постѫпилъ добре, дали е разрешилъ задачата си правилно. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Въ този стихъ Христосъ не говори за външнитѣ уши на човѣка, но за неговото разбиране. Истинско разбиране е това, което укрепява човѣка и го води къмъ подмладяване. Каква наука, какво разбиране е това, при което човѣкъ се обезсърдчава, отслабва и остарява? Много окултни ученици, които изучаватъ духовнитѣ и окултни науки, вмѣсто да се подмладяватъ, все повече остаряватъ. — Защо? — Защото не могатъ да се откажатъ отъ своитѣ стари разбирания. Като дойдатъ до нѣщо красиво, възвишено, тѣ казватъ: Това е детинска работа, това е заблуждение. По този начинъ тѣ преждевременно остаряватъ. Смисълътъ на живота не е въ остаряването, а въ подмладяването. Затова и въ Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. За да влѣзе въ Царството Божие, човѣкъ трѣбва да стане като детето. Такъвъ е законътъ на духовния свѣтъ. Споредъ този законъ, никой художникъ не може да рисува живи, свѣтли образи, докато не се подготви за тѣхъ. Започне ли да рисува единъ отъ тѣхъ, образътъ моментално се изгубва. По това може да се познае, дали даденъ художникъ е великъ. Нѣкой човѣкъ приема една свѣтла мисъль въ ума си, но скоро следъ това я изгубва. Той самъ се чуди, какво е станало съ него, че тъй лесно я забравилъ. Всѣка мисъль, за реализирането на която човѣкъ не е готовъ, лесно се заличава отъ паметьта му. Той не може да изнесе тази мисъль навънъ, защото лесно я забравя. Следователно, човѣкъ трѣбва да се занимава само съ такива нѣща, които изпъкватъ ясно въ съзнанието му. Единъ човѣкъ може да изпъкне ясно въ съзнанието ви, когато го обичате. Вие разбирате човѣка тогава, когато имате знание и можете да хвърлите свѣтлина върху него. Вие можете да разбирате едно сѫщество, когато го оставите свободно да се проявява. А При какви условия можете да създадете приятелски отношения съ единъ човѣкъ? За да си създадешъ приятелски отношения съ единъ човѣкъ, първо ти трѣбва да го обичашъ. Второ, ти трѣбва да мислишъ за него добре. Дръжъ всѣкога въ ума си мисъльта, че той е уменъ човѣкъ. И най-после, ти трѣбва да му дадешъ свобода, никога да не го ограничавашъ. Не можешъ ли да приложишъ тия правила къмъ даденъ човѣкъ, ти не можешъ да създадешъ приятелски отношения съ него, нито той може да ти бѫде приятель. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ Бога. Човѣкъ не може да си създаде връзка съ Бога, докато не Го обича, докато не мисли, че е всемѫдъръ и желае свободата на всички сѫщества. При каквито условия да изпадне, човѣкъ трѣбва да знае, че Богъ освобождава хората отъ всичкитѣ имъ противоречия, мѫчнотии, страдания. Той воюва за свободата на човѣка. Желанието на човѣка да бѫде свободенъ е Божествено. Затова, именно, като изгуби свободата си, човѣкъ става недоволенъ. Придобие ли я отново, той става вѫтрешно доволенъ. Не само хората, но и животнитѣ се стремятъ къмъ свобода и я ценятъ. Едно магаре било впрегнато въ една каменновѫглена рудница, нѣкѫде въ Америка, да пренася вѫглища отъ една галерия въ друга. Тамъ то работило цѣли четири години, лишено отъ свобода, безъ да види ясенъ, слънчевъ день. Единъ день решили да пуснатъ магарето на свобода за нѣколко часа. Като се видѣло свободно, безъ никакъвъ товаръ, магарето започнало да гледа къмъ слънцето, да се търкаля на земята, съ очи, отправени нагоре, и съ ревъ, който изразявалъ голѣма радость, че може леко, спокойно да диша чистия въздухъ. Така магарето е приело нѣщо ново. Когато придобие свободата си, и човѣкътъ, и животното приематъ нѣщо ново. Ще кажете, че магарето е животно, не разбира нѣщата като човѣка. Това не е право мислене. Магарето е животно, но има нѣщо разумно въ него. Формата на животното може да се уподоби на проста, работническа дреха на човѣка. Животното е работникъ, облѣченъ съ всѣкидневната си дреха. Когато видите аеропланъ на небето, можете ли да кажете, че аеропланътъ е птица? Аеропланътъ е машина, която авиаторътъ движи. Авиаторътъ е разумното, което движи машината. Човѣкътъ е разумното сѫщество въ аероплана. Следователно, коньтъ, волътъ, магарето сѫ аероплани, машини, съ които се движи едно разумно сѫщество. Сама по себе си машината не е разумна, но е разумно направена. Много има да се работи върху животното, за да дойде въ положението на човѣка. Като реве, магарето иска да каже, че не е дошло още до своята съвършена форма. То сега се учи да пѣе. Магарето реве всѣки часъ. По неговия ревъ вие можете приблизително да опредѣляте разстоянието отъ единъ часъ до другъ. Макаръ и животно, магарето има добри чърти, които заслужаватъ подражаване. Запримѣръ, магарето всѣкога пие чиста вода. Искате ли да знаете, кѫде има чиста вода, следвайте магарето. Пийте отъ водата, отъ която то пие. Въ това отношение то е специалистъ. Освенъ това, магарето никога не се обезсърдчава. Каквото и да е положението му, то всѣкога върви напредъ и води камилитѣ и овцетѣ. Магарето носи товара на господаря си, но пакъ върви напредъ като генералъ. Тъй щото, който иска да води хората, да бѫде тѣхенъ водитель, той трѣбва да върви напредъ, но и товарътъ имъ да носи. Не иска ли да носи товара на хората, той трѣбва да остане назадъ, на опашката. Първоначално животнитѣ, главно млѣкопитаещитѣ, се отличавали съ голѣмо спокойствие. Животътъ имъ се заключавалъ въ ядене и спане. Тѣ били будни само докато се нахранятъ. Щомъ се нахранвали, тѣ заспивали. За да не останатъ въ това лениво състояние, мухитѣ имъ дошли на помощь. Тѣ постоянно ги хапѣли, да ги изкарватъ отъ голѣмата леность и пасивность въ живота. Заспи ли нѣкое животно, мухитѣ го хапѣли силно, да провѣрятъ, будно ли е и колко дълбоко спи. Като дойде нѣкоя муха при него, то започва да върти опашката си, да удря, за да не го безпокои. Позволи ли си да настоява повече, животното скача отъ мѣстото си и бѣга. За него хапливитѣ мухи не сѫ нищо друго, освенъ лоши мисли, които минаватъ покрай човѣка и го безпокоятъ. Какъ трѣбва да се пази човѣкъ отъ тѣхъ? — Съ мисъльта си. Какво прави той? Вмѣсто да се пази отъ лошитѣ мисли, той отива да разправя на близкитѣ си, че нѣкакви лоши мисли го нападнали. Лошитѣ мисли сѫ като ученитѣ хора, които ходятъ отъ едно мѣсто на друго, да правятъ научни изследвания. Отличително качество на лошитѣ мисли е користолюбието. Всѣка лоша мисъль е користолюбива, вследствие на което внася въ човѣка страхъ, неприятность. Когато човѣкъ намисли да заколи една кокошка, тази мисъль е лоша за кокошката, но на човѣка е приятно, че ще опита нейното месце. Какво трѣбва да прави кокошката като разбере, че ще я колятъ? Трѣбва ли да чака спокойно ножа? Щомъ има крила, кокошката трѣбва да хвръкне и да избѣгне опасностьта, която ѝ се готви. Хвърченето е подобно на мисленето. Следователно, когато нѣкоя лоша мисъль нападне човѣка, той трѣбва да мисли. Когато нѣкоя скръбь го налети, той сѫщо трѣбва да мисли. Нѣкои хора плачатъ въ време на скръбь. Има скърби, които се махатъ съ плачъ, но има скърби, които съ плачъ не се уреждатъ. Тамъ трѣбва мисъль, работа. Ако въ крака на нѣкой човѣкъ влѣзе трънъ, плачътъ ще му помогне ли? Колкото да плаче, болката, страданието си оставатъ. Тукъ само щипцитѣ помагатъ. Ще вземешъ щипцитѣ, ще изтеглишъ тръна, ще дезинфекцирашъ мѣстото, ще го намажешъ съ дървено масло, и болката ще престане. И тъй, като знаете характера на лошитѣ мисли, пазете се отъ тѣхъ. Какъ ще се пазите? Като работите върху себе си, да станете неуязвими за тѣхъ, както златото е неуязвимо за кислорода. Благодарение на свойството на златото да не се окислява, всички го търсятъ. Златото се цени повече отъ желѣзото и отъ останалитѣ неблагородни метали. Като срещнете човѣкъ, който мисли и чувствува правилно, който знае, какъ да яде и пие, вие го наричате благороденъ, уподобявате го на златото. Срещнете ли човѣкъ, който нѣма тия качества, уподобявате го на желѣзото, което лесно се окислява лесно ръждясва. Когато иска да познае, дали даденъ човѣкъ е злато или желѣзо, невидимиятъ свѣтъ го поставя на редъ изпитания, да види, какви свойства има. Ако се окисли и изгуби металния си блѣсъкъ, той е желѣзо. Не се ли окисли, той е злато. Хората обичатъ лесния пѫть, вследствие на което очакватъ всичко отъ Бога. Тѣ искатъ да имъ се дадатъ дарби, съ които да подобрятъ положението си. Тѣ не подозиратъ, че въ всѣки човѣкъ се криятъ дарби и способности, които чакатъ условия да се развиятъ. Мѫчнотиитѣ и трудноститѣ сѫ условия за развиване на човѣшкитѣ дарби. Запримѣръ, единъ човѣкъ отива въ гората и срѣща на пѫтя си една рѣка, широка около метъръ и половина. Той дойде до рѣката и веднага отстѫпва, връща се назадъ. — Защо? — Не се решава да прескочи. Обаче, ако сѫщиятъ човѣкъ е преследванъ отъ разбойници, като дойде до нѣкоя рѣка, и по-широка да е отъ първата, той я прескача и бѣга напредъ. Значи, мѫчнотиитѣ въ живота заставятъ човѣка да реши задачата си по-лесно, отколкото при спокойни, добри условия. Единъ български свещеникъ, на възрасть около 85 години, разправяше една своя опитность. Като стигналъ до тази възрасть, той се почувствувалъ вече доста старъ, немощенъ. На всѣки две-три стѫпки трѣбвало да почива и все си казвалъ: Остарѣ вече, дѣдо попе! Какво се случило по-нататъкъ? Когато руситѣ бомбардирали Варна, една бомба паднала до църквата и разтърсила околнитѣ кѫщи. Както седѣлъ у дома си, свещеникътъ сѫщо се разтърсилъ и моментално решилъ да бѣга. Огледалъ се набързо въ стаята, сграбчилъ нѣщо и хукналъ да бѣга. Като видѣлъ, че е вънъ отъ града, успокоилъ се и седналъ да си почине. Каква била изненадата му, когато разбралъ, че се намира на два километра разстояние вънъ отъ града. Не само това, но въ рѫката си държалъ една тиква. Значи, страхътъ, който преживѣлъ, събудилъ въ него скрити сили, които му дали възможность не само да върви на далеченъ пѫть, но да тича и да носи тиква въ рѫката си. Той самъ се чудѣлъ, защо му трѣбвала тази тиква. Значи, мѫчнотиитѣ, страданията иматъ за цель да поставятъ човѣка въ прогресивно състояние, да събудятъ въ него всички скрити сили за животъ, за работа. Сѫщественото въ живота на човѣка е да пази любовьта, която има въ сърдцето си. Чрезъ любовьта човѣкъ може да запази ония нормални състояния, съ които природата го е надарила. Запримѣръ, една отъ нормалнитѣ прояви въ природата е вѣчното обновяване, т. е. вѣчното подмладяване. Дето любовьта цари, тамъ има вѣченъ, постояненъ приливъ на енергия. Само любовьта е въ състояние да подмлади човѣка. Тя внася въ него животъ, енергия. Щомъ любовьта напусне човѣка, и животътъ му се прекратява. И тъй, дайте широкъ пѫть на любовьта въ себе си. Не затваряйте прозорцитѣ на вашия умъ за Божествената свѣтлина. Обичайте свѣтлината, понеже тя се влияе отъ любовьта. Обичайте свѣтлината, за да ви бѫде приятна и да се ползувате отъ нея разумно. Който обича знанието, той може да го използува. Човѣкъ може да придобие нѣщо отъ науката, само ако я обича. Като ученици, пазете свѣтлината на ума си, пазете любовьта въ сърдцето си, пазете и свободата, която ви е дадена. Помнете, че Божественото се проявява и при най-лошитѣ и тежки условия на живота. Когато човѣкъ има вѣра и упование въ Божественото, той може и мечка да срещне на пѫтя си, безъ да го закачи. Това показва, че Божественото се проявява и въ мечката. Щомъ вѣрва въ Божественото, човѣкъ може да го види навсѣкѫде. Единъ каракачанинъ често ходѣлъ изъ Стара-планина, да събира дърва и да ги носи въ близкитѣ села за продаване. Пѫтьтъ, по който влизалъ въ гората, билъ една тѣсна пѫтека, презъ която само единъ човѣкъ могълъ да минава. Единъ день, като отивалъ въ гората, тръгналъ по сѫщата пѫтека, но останалъ малко изненаданъ, като видѣлъ, че срещу него върви една мечка. Той запазилъ присѫтствие на духа си и спрѣлъ за малко, да помисли, какво да прави. Въ сѫщото време и мечката спрѣла. Следъ това тя се изправила на заднитѣ си крака, а съ преднитѣ се закрепила за камънитѣ. По този начинъ тя дала възможность на селянина да мине презъ пѫтеката. Той миналъ спокойно край мечката, следъ което и тя продължила пѫтя си. Като се разминали, селянинътъ се обърналъ къмъ мечката, да види, какво ще прави. И мечката, отъ своя страна, се спрѣла да го гледа. Следователно, ще знаете, че всѣка мѫчнотия, която се изпрѣчва на пѫтя ви, не е нищо друго, освенъ мечка, съ която лесно можете да се справите. Това показва, че и въ мѫчнотията има разумность. Съ други думи казано: задъ всѣка мѫчнотия се крие известна разумность. Така трѣбва да гледате на мѫчнотиитѣ, за да можете лесно да се справяте съ тѣхъ. Не гледате ли така на мѫчнотиитѣ, вие ще се страхувате, ще се обезсърдчавате и нищо нѣма да придобиете. Едно малко момче често ходѣло да носи храна на баща си, който работѣлъ на нивата. За да отиде до нивата, детето минавало презъ една гора. Единъ день, като се връщало у дома си, то пакъ минало презъ сѫщата гора, но срещу него се задала една мечка. Пѫтеката, презъ която трѣбвало да мине момчето, била много тѣсна. Като видѣло мечката предъ себе си, то нѣмало накѫде да бѣга и се спрѣло — не знаяло, какво да прави. Въ този моментъ мечката дигнала на рѫце детето, завъртѣла се и го оставила отъ другата страна на пѫтеката, свободно да продължи пѫтя си. Безъ никакъвъ страхъ, детето продължило пѫтя си. И тъй, срещнете ли нѣкаква мѫчнотия на пѫтя си, приемете я спокойно, съ пълна вѣра въ Божествения Промисълъ. Мѫчнотията ще ви дигне на рѫце, ще се извърти и ще ви остави на пѫтя свободно да се движите. Помнете, че при всѣка мѫчнотия, която срѣщате въ живота си, ще имате помощьта на всички, които ви обичатъ. Никой човѣкъ не е самъ. Обаче, губи ли вѣрата си, той се чувствува самъ, отъ всички изоставенъ. Въ сѫщность не е така, но като изгуби вѣрата си, човѣкъ изпуща отъ рѫката си вѫжето, за което се държи. Хване ли се отново за това вѫже, той се насърдчава и тръгва напредъ. Мнозина казватъ, че сѫ остарѣли, че краката имъ не държатъ вече. Тѣ сѫ остарѣли, безъ да сѫ поумнѣли. Споредъ мене, само онзи има право да остарява, който е поумнѣлъ. Който не е поумнѣлъ, той нѣма право да остарява. Остарѣе ли, безъ да поумнѣе, човѣкъ е изложенъ на голѣмъ бой. Срещнете ли човѣкъ, който се оплаква, че го биятъ, ще знаете, че той е остарѣлъ, безъ да поумнѣе. Той казва: Едно време бѣхъ младъ, силенъ, никой не можеше да ме пипне, но като остарѣхъ, всички се подиграватъ съ мене. Станахъ посмѣшище на младитѣ. Биятъ те защото преждевременно си остарѣлъ. Ако бѣше уменъ, каквото страдание да ти дойде, щѣше да се радвашъ. Който разбира страданията и радоститѣ, той разбира смисъла на живота. Какво нѣщо е животътъ? — Най-великото изкуство на земята. Да може човѣкъ правилно да живѣе, това значи, да владѣе най-великото изкуство въ свѣта. Всичко въ живота е създадено за човѣка. Предъ него стои вѣчностьта. Той трѣбва да учи, да дойде до познаване на Бога, на цѣлата вселена. Въ Писанието е казано: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло това, което Богъ е приготвилъ за човѣка“. Когато любовьта дойде въ човѣка, тя ще отвори очитѣ му да вижда всичко, което е приготвено за него. Безъ любовь, човѣкъ е слѣпъ. Слѣпиятъ, като срещне своя ближенъ не намира никакво съдържание въ него. Обаче, като прогледа, той вижда красиви нѣща въ човѣка. Не е достатъчно само човѣкъ да има очи, но той трѣбва да знае да гледа. И въ най-грозния човѣкъ художникътъ намира нѣщо, за което заслужава да го рисува. И като го нарисува, той става знаменитъ. Въ грозното художникътъ намира красиви чърти, поради което грозотата се отваря за него и го прави великъ. Когато рисува нѣщо красиво, красотата сѫщо се отваря за него и му казва: Понеже ти вѣрвашъ, че можешъ да ме нарисувашъ, и азъ ще те направя великъ. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и въ грозотата, и въ красотата, той ще стане великъ. Грозотата и красотата еднакво прославятъ човѣка. Въ заключение на това, казвамъ: Който разбира смисъла на голѣмитѣ скърби и на голѣмитѣ радости, той великъ ще стане. Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане. Който разбира смисъла на ограниченията и противоречията въ живота, той свободенъ ще стане. Преди години, полицията въ Лондонъ успѣла да залови единъ отъ голѣмитѣ апаши, когото дълго време търсѣла. Вързали рѫцетѣ и краката му съ дебело, здраво вѫже, и така го затворили въ участъка, докато излѣзе присѫдата му. Стражарьтъ, който надзиравалъ апашитѣ и престѫпницитѣ, влѣзълъ въ стаята на този апашъ, съ запалена свѣщь въ рѫка, да му остави хлѣбъ и вода. Въ бързината си, обаче, той забравилъ свѣщьта. Като се видѣлъ самъ, апашътъ започналъ да мисли, какъ да се освободи. Изведнъжъ му дошла мисъльта, да дигне краката си на свѣщьта и да прегори вѫжето, съ което били завързани. Както намислилъ, така направилъ. После поставилъ и рѫцетѣ си до пламъка на свѣщьта. Щомъ освободилъ рѫцетѣ и краката си отъ вѫжетата, той започналъ да мисли, какъ да избѣга. На земята, вмѣсто легло, имало единъ здравъ чаршафъ. Разкѫсалъ чаршафа на тѣсни парчета, които завързалъ едно за друго и направилъ едно вѫже, съ което се спусналъ отъ прозореца. Ще кажете: Ималъ ли е право този апашъ да постѫпва така? Азъ взимамъ този примѣръ като символъ, отъ който можете да извадите следното заключение: когато дяволътъ върже рѫцетѣ и краката ви и ви затвори, но по невнимание забрави свѣщьта си, бѫдете умни да използувате запалената свѣщь, да прегорите превръзкитѣ си и да излѣзете вънъ, на свобода. Свободата на човѣка стои надъ всичко. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“. Когато истината дойде въ човѣка, той се освобождава. Естественъ е стремежътъ на човѣка къмъ свобода. Тъй щото, отнематъ ли свободата му той има абсолютно право да воюва заради нея, да я придобие. Ако си ограниченъ, имашъ право да се освободишъ. Ако срещнешъ нѣкой ограниченъ човѣка, помогни му да се освободи. Видишъ ли, че нѣкой е вързанъ за дърво, отрѣжи вѫжето и му кажи да пази свободата си. Каже ли нѣкой, че животътъ нѣма смисълъ, насърдчи го, докажи му по нѣкакъвъ начинъ, че има смисълъ да се живѣе. Оплаква ли ти се нѣкой, че е неспособенъ, че не е даровитъ, намѣри най-малката дарба въ него и му я посочи, да се насърдчи. Накарай го да рисува. Започне ли да рисува, той ще се окуражи. — Ама не съмъ училъ. — Вземи четка и почни. Когато мисъльта на човѣка се насочи въ правъ пѫть, все ще се роди нѣкаква идея въ него. Колкото малка да е тази идея, той трѣбва да ѝ даде ходъ. Тя ще роди нѣщо добро отъ себе си. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Който се вслушва въ Божественото въ себе си, той може великъ да стане. Той може да стане ученъ, поетъ, философъ, ораторъ, художникъ и т. н. Работете върху себе си, да развивате своята интуиция. Правете опити да познавате времето интуитивно. Спирайте се върху своето вѫтрешно разположение и наблюдавайте, има ли нѣкаква връзка между него и времето отвънъ. По този начинъ ще придобиете изкуството да гадаете, дали времето ще бѫде добро или лошо. Когато преживявате голѣма скръбь, знайте, че животътъ ви е на оправяне. Когато преживявате голѣма радость, животътъ ви е изложенъ на голѣма опасность. Значи, следъ всѣка радость иде скръбь и следъ всѣка скръбь иде радость. Радостьта представя години на изобилие, на плодородие въ човѣка, а скръбьта — гладни, мършави години. Разумниятъ събира отъ плодороднитѣ години, за да издържи, когато дойдатъ гладни времена. Като знаете това, приемайте съ радость скърбитѣ въ живота си, защото следъ тѣхъ иде нѣкакво велико благо. Като ученици на Велика Школа, благодарете и за радоститѣ, и за скърбитѣ. Благодарете за всички предмети, които ви се преподаватъ въ Школата. Отъ тѣхъ вие изучавате земята, камънитѣ, растенията, животнитѣ. За разумния ученикъ цвѣтята представятъ методи за примиряване на човѣка съ мѫчнотиитѣ, несгодитѣ и противоречията въ живота му. Синьото цвѣте казва на човѣка, че вѣра му е нужна; жълтото цвѣте му казва, че трѣбва да мисли; червеното цвѣте му казва, че трѣбва да има любовь въ сърдцето си, да обича хората. Всички цвѣтя говорятъ съ хората, казватъ имъ, какво трѣбва да развиватъ въ себе си. Всички цвѣтя, отъ най-малкото до най-голѣмото, иматъ своето велико предназначение. Всичко, което Богъ е създалъ, има велико предназначение. Цѣлата природа представя сборъ отъ сѫщества, които сѫ живѣли въ съгласие съ Божиитѣ закони. Днесъ тѣ се проявяватъ въ различни форми и раздаватъ отъ изобилието, въ което живѣятъ, на всички нуждаещи. Кой каквото нѣма, да го търси въ природата. Вслушвайте се въ гласа, въ езика на цвѣтята, на тревитѣ, на дърветата, на птицитѣ и на животнитѣ. Вслушвайте се най-после и въ вѫтрешния гласъ на Духа, който ви рѫководи къмъ красивото и великото, къмъ всичко онова, което Богъ е създалъ. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Блажени сте, че имате уши да слушате за всичко онова, което Великиятъ е създалъ. Блажени сте, че имате възможность да се ползувате отъ благата, които днесъ ви се даватъ, както и отъ тия, които въ бѫдеще ще ви се дадатъ. * 3 августъ, 5 ч. с. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now