Jump to content
Ани

1938_07_31 Възможни условия

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Възможни условия

Съвременнитѣ хора говорятъ за младость и старость безъ да разбиратъ дълбокия имъ смисълъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде младъ, т. е. всѣкога да се подмладява. — Защо? — Защото само младиятъ е готовъ да учи. Искате ли да накарате стария да учи, вие ще се намѣрите въ чудо. Той може да ви даде различни съвети, но не можете да го заставите да учи. Искате ли съветъ отъ младия, той ще ви причини редъ пакости и неприятности, отъ които съ години не можете да се освободите. Младиятъ може само да учи, но не и съвети да дава.

За да бѫде всѣкога младъ, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, т. е. на любовьта. Обаче, за да се прояви Божественото въ човѣка, нужни сѫ съответни условия. Докато не му се дадатъ тия условия, то не може да се прояви. Хиляди години могатъ да минатъ, но Божественото ще чака онзи моментъ, когато човѣкъ му създаде благоприятни условия, да се прояви. Прояви ли се веднъжъ, Божественото започва вече своята работа. — Какъ познаваме, че Божественото работи въ човѣка? — Човѣкъ започва постепенно да се подига и придобива онова, къмъ което се е стремѣлъ. Той придобива наука, любовь, щастие. Отъ день на день той става по-здравъ и готовъ за работа. Не даде ли пѫть на Божественото въ себе си, човѣкъ е изложенъ на голѣми противоречия. Това се отнася не само за отдѣлния човѣкъ, но и за обществата, за народитѣ, както и за цѣлото човѣчество.

Като не разбиратъ закона на щастието, хората преждевременно искатъ да бѫдатъ щастливи, богати, силни, учени, красиви. Това е невъзможно. За да придобие щастие, човѣкъ трѣбва да е приложилъ любовьта въ живота си. Безъ любовь никакво щастие не сѫществува. Хората искатъ да бѫдатъ здрави, никога да не боледуватъ. И това е невъзможно. Единствениятъ, Който никога не боледува, това е Богъ. Докато е билъ въ Бога, човѣкъ не е боледувалъ. Щомъ излѣзълъ отъ Него и се обособилъ като отдѣлна единица, болеститѣ започнали да го следватъ. Болеститѣ сѫ човѣшко изобретение. Единственото нѣщо, което отъ хиляди години насамъ човѣкъ е могълъ да създаде, това сѫ болеститѣ. Голѣми усилия е употрѣбилъ той, докато ги създаде. Следователно, дойде ли ви нѣкаква болесть, не се оплаквайте, не търсете виновници вънъ отъ себе си, но почнете да се разговаряте съ нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: Добре дошла при мене. Какви усилия съмъ употрѣбилъ, докато те създамъ. Моля те, като се нахранишъ добре, иди нѣкѫде да се разходишъ! Като ви посети нѣкоя болесть, не се плашете, но изучавайте характера ѝ. Има болести съ грубъ характеръ. Дойде ли такава болесть у човѣка, тя го заставя да вика, да се сърди, да удря и т. н. Има музикални болести. Такава болесть заставя човѣка да пѣе. Той се обръща ту на едната, ту на другата си страна и пѣе. Като заболѣе нѣкой човѣкъ, той става мекъ, внимателенъ. Това показва, че болестьта, която го е посетила има мекъ характеръ. Той се обръща къмъ близкитѣ си съ мекъ гласъ: Моля, ако обичате, услужете ми, дайте ми малко водица, или супица.

Какво представя болестьта? — Неорганизирана материя. — Какво представя здравето? — Организирана материя. — Какво е болестьта? — Неорганизирана сила. — Здравето? — Организирана сила. — Що е болестьта? — Неорганизирана мисъль. — Здравето? — Организирана мисъль. — Коя мисъль е организирана? — Която има основенъ тонъ. Вземете ли основния тонъ на дадена мисъль, тя става разбрана, ясна и приемлива. Мисъль, на която не можете да вземете основния тонъ, е неорганизирана. Такава мисъль всѣки моментъ може да избухне и причини експлозия, както парниятъ котелъ. Запушите ли парния котелъ, да не излиза парата навънъ, той непременно ще се пръсне.

Като не разбиратъ своя вѫтрешенъ животъ, мнозина казватъ, че ще се пръснатъ отъ мисъль. — Не, човѣкъ може да се пръсне отъ желания, които наклаждатъ силенъ огънь подъ неговия паренъ котелъ, но не отъ мисъль. Когато неестественитѣ желания на човѣка се изявятъ въ форма на мисли, тѣ причиняватъ голѣми нещастия. Запримѣръ, желанието на човѣка да бѫде богатъ е добро, но това желание може да му причини редъ нещастия. — Защо? — Защото всички хора искатъ да бѫдатъ богати. Станете ли богатъ, безъ да искате, вие се явявате като препятствие въ тѣхния животъ. Всѣки, който ви срещне на пѫтя си като препятствие, търси начинъ да се освободи отъ васъ. Има смисълъ да бѫде човѣкъ богатъ, но когато богатството иде въ живота му като резултатъ на разумна деятелность и правиленъ животъ, а не като резултатъ на нѣкаква амбиция въ човѣка, да бѫде богатъ, да бѫде знатенъ. Богатства, пари, злато въ свѣта има повече, отколкото хората предполагатъ. Който е заслужилъ богатство, той ще го придобие по честенъ пѫть. Който не го е заслужилъ, и той може да го придобие по нѣкакъвъ начинъ, но ще плати съ живота си. И апашътъ забогатява, но може да изгуби и свободата си, и живота си. Какво богатство е това, което се изкупва съ животъ?

Съвременнитѣ народи се стремятъ къмъ богатство, къмъ придобиване на земи, но въ края на краищата скѫпо плащатъ. Тѣ се разговарятъ помежду си съ бомби, съ куршуми и, вмѣсто да получатъ нѣщо добро отъ този разговоръ, връщатъ се по домоветѣ си куци, слѣпи, осакатени. Когато хората се биятъ помежду си, невидимиятъ свѣтъ наблюдава, какво правятъ. Войнитѣ на хората сѫ представления за тѣхъ. Когато умира нѣкой, сѫществата отъ невидимия свѣтъ казватъ, че единъ отъ актьоритѣ на земната сцена се преоблѣкълъ, т. е. свалилъ една дреха, за да облѣче друга. Не правятъ ли сѫщо и актьоритѣ въ представленията? Виждате единъ актьоръ въ първото действие съ една дреха, а въ второто — съ друга. Като поседи известно време въ невидимия свѣтъ, отново го пращатъ да слѣзе на земята. Той започва да търси нови майка и баща, които да го облѣкатъ въ нова, чиста дреха. Колкото повече човѣкъ слиза на земята, толкова повече условията му се подобряватъ. Той намира все по-добри майка и баща, братя и сестри, които му създаватъ добри условия за растене и за развиване.

Съвременнитѣ хора трѣбва да измѣнятъ своята мисъль, да станатъ хора на новитѣ идеи. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ нови хора. Нѣма по-опасно нѣщо за човѣка да мисли по единъ и сѫщъ начинъ за нѣщата и никога да не измѣни мисъльта си. Този човѣкъ е лишенъ отъ движение на своята мисъль, вследствие на което е изложенъ на катастрофа. Работа се изисква отъ човѣка и въ умствено, и въ духовно, и въ физическо отношение. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае поне два езика, да може да влѣзе въ връзка съ другитѣ народи, да се запознае съ тѣхния животъ и култура.

Като ученици, вие трѣбва да разглеждате всичко, което ви обикаля, да го изучавате въ неговия естественъ видъ. Запримѣръ, като гледате мѣстноститѣ, които ви обикалятъ, виждатъ ви се разхвърляни, безъ никакъвъ порядъкъ. Причината за тази разхвърляность се дължи на факта, че вие ги гледате отблизо. За да имате истинска представа за тия мѣста, вие трѣбва да ги гледате отъ невидимия свѣтъ. Тамъ Рила е микроскопическа въ сравнение съ тукашната, но е много красива. Тамъ можете цѣла да я обхванете съ погледа си. На физическия свѣтъ всички нѣща сѫ увеличени и разхвърляни. Тази е причината, поради която хората често изпадатъ въ противоречия. Стане ли въпросъ за любовьта, тѣ си я представятъ нѣщо грамадно, което обхваща само голѣмитѣ нѣща. — Не, любовьта работи съ най-малкитѣ величини. Ако проникнете въ атома, и тамъ ще видите любовьта. Като разберете любовьта, вие ще разберете и Бога. Като познаете Бога, вие ще имате правилни отношения къмъ Него и ще знаете, какво да искате. Нѣкой иска милиони, да забогатѣе. Ако разбира смисъла на голѣмото и на малкото, човѣкъ би предпочелъ да има едно житно зърно, отколкото нѣколко милиона лева. Житното зърно, посадено въ добра почва, следъ години може да изхрани цѣлия свѣтъ. Милионитѣ, обаче, могатъ лесно да изчезнатъ. Тѣ не съдържатъ въ себе си онѣзи условия за животъ, каквито житното зърно съдържа. Милионитѣ представятъ материалната страна на живота, а материалнитѣ, механическитѣ работи не разрешаватъ въпроситѣ. За да се разрешатъ въпроситѣ, нужно е нѣщо сѫществено. Сѫщественитѣ нѣща криятъ въ себе си условия за растене и развитие. Механическитѣ нѣща не растатъ и не се развиватъ, а органическитѣ растатъ, развиватъ се и плодъ даватъ.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на нѣщата, съ което да преустроятъ мозъка, дробоветѣ, стомаха, както и мускулната си система. Докато не преустрои своитѣ удове, човѣкъ не може да възприема правилно свѣтлината, която иде отъ слънцето. Дали вѣрвате въ това, или не вѣрвате, то е другъ въпросъ. Какъ ще вѣрвате, че въ една стая има хубава библиотека, инструменти и красиви мебели, ако не е освѣтена? Обаче, като отворите ключа на лампата, вие ще провѣрите, дали това, което ви казвамъ, е вѣрно. Да вѣрва човѣкъ въ нѣщо, което не е опиталъ, това значи, да живѣе въ тъмнина. Да вѣрва въ това, което е опиталъ, това значи, да живѣе въ свѣтлина. Значи, вѣра безъ опитъ има отношение къмъ тъмнината; вѣра съ опитъ има отношение къмъ свѣтлината, къмъ знанието.

Сега, като разглеждате бѣлитѣ камъни на планината, ще знаете, че тѣ ви учатъ на безкористие. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората станатъ напълно безкористни. Чернитѣ камъни говорятъ за голѣмото користолюбие на хората. Писанието казва, че човѣкъ трѣбва да се научи да дава. Като се научи да дава, и на него ще даватъ. Ако взима само, и отъ него ще взиматъ. Даването и взимането сѫ два велики процеса въ живота. Досега хората сѫ взимали повече, но отсега нататъкъ трѣбва да се научатъ да даватъ. Какъ разбирате стиха отъ Евангелието, въ който Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичко? Да раздаде човѣкъ всичко, това може да се уподоби на водата, която дава отъ себе си само парата, излизаща отъ нагорещения котелъ, но не и самата вода въ котела. Сегашнитѣ хора сѫ щедри, но на скѫсаното, на непотрѣбното, на нечистото. Що се отнася до ценнитѣ нѣща въ живота си, тѣ едва сега започватъ да се учатъ на щедрость. Ако е въпросъ за старото, за непотрѣбното, за скѫсанитѣ ви дрехи, азъ съмъ готовъ да ги купя, но следъ нѣколко години ще ви ги върна нови. Азъ имамъ способность да превръщамъ обикновенитѣ камъни въ скѫпоценни. На сѫщото основание, азъ мога да превръщамъ старитѣ и скѫсани дрехи на хората въ здрави, нови, чисти, които струватъ много повече отъ първитѣ. Като казвамъ, че азъ имамъ тази способность, подразбирамъ Онзи, Който седи задъ мене. Въ това отношение всѣки човѣкъ представя посланикъ на Бога, както всѣка държава изпраща свой посланикъ въ чуждитѣ държави. Задъ всѣки посланикъ стои държавата, която го изпраща. Той върши това, което държавата му заповѣдва. Следователно, въ готовностьта си да изпълнява волята Божия, човѣкъ трѣбва да слуша, какво Господъ му казва, и да изпълнява. Той трѣбва да се въорѫжи съ търпение, да чака момента, когато Божието благословение ще го посети.

Сега, като ученици, отъ васъ се иска права мисъль. Да мисли човѣкъ право, това значи, да превръща лошото въ добро, отрицателното въ положително. Ако се намѣри между десеть души, които говорятъ лоши нѣща, той трѣбва да ги превърне въ добри и тогава да ги отправи къмъ ушитѣ си. Кои нѣща наричаме лоши и кои добри? Лоши нѣща сѫ тия, които сѫ близо до насъ, вследствие на което дразнятъ нашия слухъ. Добри нѣща сѫ тия, които сѫ далечъ отъ насъ. Слънцето, запримѣръ, се намира на разстояние 92 милиона мили отъ насъ, поради което ни изпраща своята приятна свѣтлина и топлина. Ако по нѣкакъвъ начинъ слънцето дойде до насъ на разстояние нѣколко пѫти по-близо, отколкото е днесъ, органическиятъ животъ на земята коренно би се измѣнилъ.

Следователно, рече ли човѣкъ да се приближи до нѣкои тѣла повече, отколкото природата го е поставила, той се натъква на страдания и противоречия. Ако турите една златна монета близо до очитѣ си, вие нищо нѣма да виждате предъ себе си. Макаръ и малка, тази монета закрива всичко предъ васъ. Турите ли я далечъ отъ очитѣ си, свѣтътъ ще се разкрие предъ васъ. Въ този смисълъ, ние наричаме зло всѣко нѣщо, което човѣкъ е приближилъ до очитѣ си. То закрива неговия просторъ и му прѣчи да мисли право. Иска ли да мисли свободно, човѣкъ трѣбва да отдалечи отъ себе си всички нѣща, които е турилъ много близо до очитѣ си. Запримѣръ, да мисли и да се тревожи човѣкъ за утрешния день, това значи, да е турилъ мисъльта за себе си близо до своя умъ. Трѣбва ли човѣкъ да се безпокои за утрешния день? Той е пѫтникъ на земята, тръгналъ отъ нѣкое пристанище и пѫтува за друго. Кой откѫде е дошълъ и кѫде отива, не се знае. Обаче, капитанътъ на парахода, въ който сте се качили, има грижа за всички свои пѫтници. Той е написалъ имената имъ, отде идатъ и накѫде отиватъ и когато стигнатъ на опредѣленото пристанище, той ще ги предаде тамъ, дето трѣбва, заедно съ документитѣ имъ. Всички пѫтници пѫтуватъ безплатно въ парахода, въпрѣки това, всѣки се бори за своето мѣсто, иска да го обсеби, да го направи частна собственость. Достатъчно е, че за всѣки има опредѣлена каюта и легло въ парахода. Какво повече му е нужно? — Ама искамъ това легло и тази каюта да бѫдатъ собствени мои, никой другъ да не влиза тамъ. Докато нѣма частна собственость, хората се движатъ свободно отъ едно владение въ друго. Обявятъ ли нѣщата за собствени, веднага поставятъ телени мрежи между тѣхъ и започватъ сами да се спъватъ. Частната собственость носи нещастие за човѣчеството.

Какво представя страданието и нещастието за човѣка? Какво представя радостьта? Страданието и радостьта представятъ пробенъ камъкъ за човѣка. Чрезъ тѣхъ се изпитва любовьта, устойчивостьта на човѣка. Въ Америка, когато направятъ една машина, първо я изпитватъ, какъ работи, колко е устойчива, и тогава я пущатъ въ търговията за продаване. Ако пуснатъ нѣкоя машина въ работа, безъ да сѫ я опитали, тя може да причини нѣкаква пакость. Машинитѣ, съ които работятъ, се опитватъ почти всѣка година. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Човѣкъ се изпитва чрезъ страданията и радоститѣ. Когато намѣрятъ, че е готовъ за работа, пущатъ го въ свѣта. Не е ли изпитанъ, има опасность да причини редъ пакости. Не само единъ пѫть се изпитва човѣкъ, но почти всѣка година. Страданията и радоститѣ сѫ реални величини, чрезъ които разумнитѣ сѫщества работятъ. Чрезъ тѣхъ тѣ изпитватъ, изучаватъ човѣка, да видятъ, какво му липсва, за да има добъръ, правиленъ животъ. Щомъ видятъ, че условията на живота на нѣкой човѣкъ не благоприятствуватъ за изправянето му, тѣ веднага се притичатъ на помощь. Не е лесно да се изправи живота на човѣка. Не е лесно той да придобие богатство, знание, сила, доброта. Човѣкъ не може да стане богатъ, ученъ, силенъ, добъръ, красивъ, ако не го обичатъ добритѣ хора, ангелитѣ и Богъ. Безъ обичь, безъ любовь човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Ако има нѣщо, съ което човѣкъ може да се похвали, това е любовьта. Съ плътьта си човѣкъ не може да се похвали. Ако съ плътьта си може да се хвалите, тогава най-високитѣ и най-едри хора първи трѣбва да се похвалятъ. — Не, ръстътъ не опредѣля добродетелитѣ на човѣка. Водите ли се по ръста, непременно ще изпадате въ грѣшки.

Трима американци се разхождали изъ Лондонскитѣ улици и случайно прочели едно обявление, въ което се съобщавало, че нѣкой англичанинъ ще държи сказка за американцитѣ. Тѣ се заинтересували отъ тази сказка и отишли да чуятъ, какво ще говори сказчикътъ за американеца. Като излѣзълъ на трибуната. сказчикътъ започналъ да описва характернитѣ чърти на американцитѣ и, между другото, казалъ нѣщо за тѣхния ръстъ. Той казалъ, че американцитѣ сѫ низки, дребни, нервни хора. Въ това време, единъ отъ тримата американци, високъ 1,95 м., излѣзълъ предъ публиката и казалъ: Господа, азъ съмъ американецъ. Следъ него излѣзълъ вториятъ, който билъ два метра високъ, и казалъ: Господа, и азъ съмъ американецъ. Най-после излѣзълъ и третиятъ, който билъ надъ два метра високъ. Всички присѫтствуващи започнали да се смѣятъ, и сказчикътъ се принудилъ да напусне залата. Значи, тримата американци опровергали сказката на англичанина. Често теориитѣ на ученитѣ се опровергаватъ само съ явяването на двама-трима души предъ публиката.

Следователно, за да не изпада въ положението на този сказчикъ, човѣкъ трѣбва добре да познава свойствата на предмета, върху който говори. Запримѣръ, съвременнитѣ хора се произнасятъ лесно върху сиромашията и богатството, безъ да ги познаватъ. Тѣ казватъ, че сиромашията е нещастие за човѣка, а богатството — благо. Споредъ мене, неразбраното богатство е толкова голѣмо нещастие за човѣка, колкото и неразбраната сиромашия. Обаче, разбератъ ли се, и сиромашията, и богатството представятъ велики блага за човѣка. Който познава сиромашията и я обича, той открива въ нея знание, сила, благородство. Тя е готова да го учи. Не я ли обича човѣкъ, тя се отказва да го учи. Външно сиромашията е облѣчена съ скѫсани дрехи, а лицето ѝ е грозно. Обаче, тя е маскирана. Махне ли маската отъ лицето си и скѫсанитѣ си дрехи, тя се явява като млада, красива мома, облѣчена въ коприна. На главата и на рѫцетѣ ѝ свѣтятъ диаманти. Това показва, че задъ сиромашията се крие голѣмо богатство. Тя разкрива богатството си на онзи, който я обича и познава. Сѫщото може да се каже и за злото. Задъ злото се крие голѣмо богатство. Тъй щото. човѣкъ може да се ползува отъ богатството на сиромашията и на злото, само когато ги познава. Тѣ сѫ пробенъ камъкъ, чрезъ който Провидението изпитва човѣка.

Единъ персийски светия ималъ много последователи — млади и стари. Единъ день той решилъ да ги постави на изпитъ, да види, каква е вѣрата и любовьта имъ къмъ Аллаха. За тази цель той имъ казалъ: Аллахъ е решилъ да ви заколи. Утре въ 11 часа елате всички предъ кѫщата ми, дето единъ следъ другъ ще бѫдете пренесени въ жертва. На опредѣления часъ всички били събрани предъ кѫщата на светията, разговаряли помежду си, какво означава тази жертва, защо е нужна, но никой не се решавалъ да влѣзе вѫтре. Двама млади, момъкъ и мома, които се обичали и мислѣли да се женятъ, казали: Хайде да се пожертвуваме двамата. Вмѣсто да се женимъ, нека се предадемъ на Аллаха. Следъ решението имъ да се пожертвуватъ, и двамата влѣзли при светията, но треперѣли отъ страхъ. — Кѫде сѫ другитѣ? — запиталъ светията. Само вие ли се решихте да се принесете въ жертва на Аллаха? Тѣ мълчали и чакали момента, когато светията ще ги заколи. Той взелъ единъ ножъ и, вмѣсто да посегне къмъ тѣхъ, забилъ ножа въ единъ овенъ, който лежалъ на земята предъ краката имъ. Кръвьта отъ овена потекла навънъ. Последователитѣ на светията, които чакали отвънъ да видятъ, какво ще стане съ двамата млади, видѣли кръвьта и веднага избѣгали. Младитѣ, които останали при светията, получили неговото благословение. Той имъ казалъ: Идете сега по домоветѣ си и живѣйте. Вие сте достойни ученици на Аллаха. Той ще ви благослови.

Сега, желая ви да получите Божието благословение, да отидете въ свѣта като двамата последователи на светията, да живѣете и да работите въ името на любовьта. Ако остане нѣщо, което сами не можете да свършите, Богъ ще ви помогне. Всички ваши напреднали братя ще ви помогнатъ въ доброто, което искате да направите. Малкото добро, направено съ любовь, винаги се умножава. Идете въ свѣта да работите, да изучавате себе си, ближнитѣ си и Бога. Ще кажете, че ония, които се предали въ жертва, сѫ били двама и се обичали, а вие не сте въ сѫщото положение. Всѣки човѣкъ може да намѣри единъ, когото да обича, съ когото да се разбира и заедно да се пренесатъ въ жертва. Да се пренесатъ въ жертва, това значи, да приематъ съ радость страданието. Приематъ ли страданието съ радость, тѣ ще получатъ Божието благословение.

Въ любовьта между хората, между растенията, между животнитѣ има нѣщо свещено. Разбере ли човѣкъ свещената проява на любовьта, той е разбралъ смисъла на живота. Любовьта зло не прави. Въ любовьта хората живѣятъ. Любовьта носи животъ, а не смърть. Като се обичатъ двама души, тѣ ще се съединятъ съ други двама. Четиримата ще се съединятъ съ други четири и ще станатъ осемь. Осемьтѣ ще се съединятъ съ други осемь и т. н. Така съединени, хората заживяватъ въ Божията Любовь, въ която, именно, човѣшката душа расте и се разширява. Цѣлото човѣчество върви къмъ тази любовь. То се намира на границата между тъмния и свѣтлия вѣкъ, между старото и новото време. Земята се движи къмъ пристанището на любовьта. Тя влиза въ нова область, дето действуватъ други сили. Влѣзатъ ли хората въ тази область, всички спорове, недоразумения, борби преставатъ. Сега е краятъ на вѣка. Свърши ли се този вѣкъ, хората ще дигнатъ бѣли знамена, ще дойдатъ до границата на Царството Божие и ще кажатъ: Да живѣе любовьта! Да живѣе мѫдростьта! Да живѣе истината! Всички хора ще си подадатъ рѫка и ще заживѣятъ въ миръ и любовь, въ братство и свобода.

Божията Любовь носи великото благо на живота.

*

31 юлий, 10 ч. пр. об.

 

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...