Jump to content

1938_07_31 Първо и последно мѣсто


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Първо и последно мѣсто

Лука 8:8.

Всички учени, писатели, философи говорятъ и пишатъ върху въпроса, що е човѣкътъ. Всѣки мисли, че е човѣкъ, а като човѣкъ, не познава Бога, своя Създатель. Всѣки казва, че има само единъ Богъ, а въпрѣки това, покрай Единния Богъ, сѫществуватъ още много богове. Ако отидете между индуситѣ, ще видите, че тѣ иматъ милиони богове. Не само индуситѣ, но всички европейски народи — англичани, французи, германци, италианци, сѫщо така иматъ милиони богове. И българитѣ иматъ много богове. За да познае Единния Богъ, човѣкъ трѣбва да придобие истината. Като придобие истината, той ще придобие и свободата си.

Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. — Коя истина? — Която носи животъ въ себе си. Съвременнитѣ хора се биятъ, воюватъ помежду си, но въпрѣки това не придобиватъ свободата си. Единъ народъ е свободенъ, докато е победитель. Щомъ го победятъ, той изгубва свободата си. Щомъ губи свободата си, човѣкъ не е дошълъ до дълбоко, вѫтрешно познаване на истината. Когато народитѣ губятъ и придобиватъ свободата си, това показва, че тѣ не се стремятъ толкова за придобиване на свобода, колкото за придобиване на първенство, на надмощие. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ иска да заеме първо мѣсто. За да заеме първо мѣсто, какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ: голѣмъ или малъкъ? Какво забелязвате на планината? Кои камъни заематъ първо мѣсто: голѣмитѣ или малкитѣ? Камънитѣ на планината сѫ наредени по особени закони, а не произволно. Тѣ могатъ да се нареждатъ или по механически, или по органически закони. Когато нѣщата се нареждатъ механически, тамъ взима участие и човѣшката воля. Обаче, нареждатъ ли се органически, човѣшката воля не взима участие. Ако влѣзете въ една фабрика и разглеждате машинитѣ, ще видите, че въ една машина взиматъ участие и голѣми, и малки колела. Мѣстото на всѣко колело е опредѣлено отъ службата, която извършва. Колкото по-деликатна и тънка е работата на едно колело, толкова по-близо до центъра се намира. Изобщо, голѣмитѣ колела се намиратъ по-далечъ отъ центъра, а малкитѣ — по-близо. Голѣмитѣ колела каратъ машината. Остане ли на малкитѣ колела, машината неизбѣжно ще спре. Голѣмитѣ колела движатъ малкитѣ. Когато колелото е поставено на мѣстото си, машината върши работата си добре.

Сега, да се върнемъ къмъ мисъльта, що е човѣкътъ. Който не е мислилъ по този въпросъ, той лесно се произнася. Той казва: Това, което говори, мисли, чувствува и се движи, е човѣкъ. Какъвъ човѣкъ, обаче, е този, който днесъ мисли едно, а утре — друго? Какъвъ човѣкъ е този, който днесъ чувствува едно, а на другия день друго? Какъвъ човѣкъ е този, който по цѣли нощи не може да спи и търси лѣкари да му дадатъ нѣкакво лѣкарство за сънь? Какъвъ човѣкъ е този, който ходи отъ едно министерство на друго да му дадатъ нѣкаква служба? И следъ всичко това, чувате този човѣкъ да казва за себе си, че е господарь на положението си. Утре този господарь го уволняватъ. Следователно, това, което всѣки моментъ се мѣни, не е реално. Реалностьта никога не се мѣни. Значи, истинскиятъ човѣкъ е извънъ това, което се мѣни въ него. Като се мѣни, човѣкъ не губи цената си. Дали заема високо или долно обществено положение, човѣкъ не губи нищо отъ себе си. Ако поставите една порцеланова чиния на най-високата полица въ единъ шкафъ, тя не става по-ценна отъ друга порцеланова чиния, която е на долната полица. И дветѣ чинии сѫ отъ единъ и сѫщъ материалъ, отъ едно качество. На сѫщото основание казваме, че качествата, добродетелитѣ на човѣка не зависятъ отъ мѣстото, на което сѫ поставени. Не мисли ли така, човѣкъ постоянно ще се натъква на противоречия и страдания.

И тъй, страданията и нещастията на хората се дължатъ, именно, на това, че тѣ търсятъ своето щастие въ външни, въ преходни нѣща. Тѣ искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни, красиви и не мислятъ, че всѣки день могатъ да изгубятъ тия нѣща. Кой богатъ, силенъ, красивъ или ученъ човѣкъ е останалъ за винаги такъвъ? Какво е допринесло външното злато на човѣка? Какво сѫ допринесли скѫпоценнитѣ камъни на човѣка? Мнозина носятъ пръстени съ скѫпоценни камъни, подъ предлогъ, че тия камъни ги пазятъ отъ различни злини и бедствия. Какъ е възможно едно разумно сѫщество да има нужда отъ неразумното? Може ли камъкътъ да пази човѣка? Като казваме, че скѫпоценнитѣ камъни сѫ пазители на човѣка, това показва, че има нѣкаква сила въ тѣхъ, която влияе върху човѣка, независимо това, дали той знае или не знае нѣщо за тази сила. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ търси начини да си помогне, да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Тази е причината, поради която хората търсятъ щастие по какъвто да е начинъ — чрезъ наука, изкуство, богатство, сила, красота.

Като търсятъ щастието си, хората дохождатъ до въпроса за възпитанието и самовъзпитанието. Хиляди учени пишатъ върху този въпросъ, хиляди педагози прилагатъ редъ методи за възпитание на младото поколѣние, но не дохождатъ до никакви резултати. — Защо? — Защото между тѣхнитѣ методи, закони и правила и тия на природата има нѣкакво несъответствие. Докато хората не дойдатъ въ пълно съгласие съ природата, последната всѣкога ще разваля плановетѣ имъ. Запримѣръ, направете следния опитъ: наредете камънитѣ на нѣкой върхъ по ваше разбиране и вижте, какъ ще ги намѣрите следната година. Догодина, като дойдете на този връхъ, ще видите, че природата е размѣстила камънитѣ, наредила ги е по свой начинъ. Както и колкото пѫти да нареждате камънитѣ на планината, природата все ще ги размѣства. Тя ще покаже на хората, които не разбиратъ законитѣ ѝ, че тѣхниятъ редъ и порядъкъ всѣкога ще бѫде нарушенъ. Ако става въпросъ за редъ и порядъкъ, ние можемъ да го намѣримъ само въ живата, разумна природа. Вънъ отъ природата навсѣкѫде владѣе пъленъ безпорядъкъ. Цигулката е въ пъленъ порядъкъ, когато струнитѣ ѝ сѫ нагласени споредъ основнитѣ тонове, които всички цигулари познаватъ. Измѣните ли този порядъкъ, цигулката ще издава звукове, но въ тия звукове нѣма да има никаква хармония и мелодия.

Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава онзи неизмѣненъ порядъкъ на нѣщата, който сѫществува въ природата, и по него да живѣе. Въ този порядъкъ на нѣщата главата на човѣка е турена на най-високото мѣсто. Сърдцето и дробоветѣ сѫ турени въ срѣдата на тѣлото, а стомахътъ — въ долната часть. Споредъ мѣстото на удоветѣ въ човѣшкото тѣло се опредѣля и тѣхната служба. Почетно е мѣстото на главата, но и отговорностьта ѝ е голѣма. Главата страда най-много, защото е заела най-високото мѣсто. Тъй щото, срещнете ли човѣкъ, който страда много, ще знаете, че той е заелъ високо мѣсто. Иска ли да не страда, той трѣбва да слѣзе по-надолу, дето страданието ще мине покрай него безъ да го засегне. Наистина, буритѣ, вѣтроветѣ, свѣткавицитѣ върлуватъ главно по високитѣ мѣста.

Като не разбиратъ Божествения порядъкъ на нѣщата, хората си позволяватъ да критикуватъ свѣта. Слушате нѣкой да казва, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва. Казвамъ: Ти, който намирашъ недостатъкъ въ Божествения порядъкъ, дай свой планъ, по който свѣтътъ трѣбва да бѫде създаденъ. Всѣки, който се осмѣлява да критикува нѣщо, показва, че той има по-възвишенъ планъ отъ този, когото критикува. Нѣкой върви по улицата но се спъва въ единъ камъкъ и удря крака си. Той веднага започва да протестира, защо сѫ оставили този, камъкъ срѣдъ пѫтя, да удря краката си. Минава втори, трети, всички се спъватъ въ този камъкъ и започватъ да протестиратъ, кой е оставилъ камъка срѣдъ пѫтя, но никой не се сѣща да го отмѣсти настрана, за да не се спъватъ другитѣ хора, които идатъ следъ него. По сѫщия начинъ хората се спъватъ въ една своя мисъль, въ едно свое чувство или въ нѣкоя своя постѫпка и не се сѣщатъ да ги отстранятъ, но питатъ, кой ги е поставилъ на пѫтя имъ. Защо не питатъ себе си, кой ги е поставилъ на пѫтя имъ, но търсятъ виновници вънъ отъ себе си?

Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да познавате всички свои прояви. Като познавате себе си, ще познавате и своитѣ ближни. Чудите се, защо нѣкой човѣкъ говори много високо. Запитайте първо себе си, кога говорите високо. Ще кажете, че говорите високо, когато човѣкътъ, съ когото се разговаряте, е далечъ отъ васъ. Щомъ е близо, вие говорите тихо. Това, което се отнася до васъ, се отнася и до вашитѣ ближни. — Ама защо двама души се каратъ? — Защото се обичатъ. Когато двама души иматъ отношения помежду си и се обичатъ, тѣ често се каратъ. Така е въ човѣшката любовь. Какво представя спорътъ, разправията между двама души, които се обичатъ? Спорътъ, това е най-красивиятъ, най-поетичниятъ езикъ, съ който хората понѣкога си служатъ. Въ този разговоръ има дикция, изразъ, ритъмъ, граматика и т. н. Които не разбиратъ смисъла на този езикъ, казватъ, че това е аномалия, зло въ свѣта и се чудятъ, защо Господъ го е допусналъ. Преди всичко, тия хора не знаятъ, че въ свѣта, създаденъ отъ Бога, не сѫществува никаква аномалия, никакво зло. Освенъ това, тѣ не виждатъ Бога, не вѣрватъ въ Него, а се запитватъ, защо Той е допусналъ злото въ свѣта. Тѣзи хора не си служатъ съ точенъ езикъ. Преди всичко, тѣ трѣбва да си обяснятъ, кои нѣща се допущатъ. Споредъ мене, само слабиятъ може да допуща едно или друго нѣщо. Щомъ Богъ е допусналъ злото, предполага се, че Той е по-слабъ отъ него. — Не, Богъ не допуща нѣщата, но тѣ ставатъ по силата на тѣхното естество. Водата тече, защото естеството ѝ е такова. Слънцето изгрѣва и залѣзва, защото работата му е такава. Богъ не заповѣдва на слънцето да изгрѣва и залѣзва, понеже то е вънъ отъ Него. Въ сѫщность, слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Намъ се струва, че слънцето изгрѣва и залѣзва, поради обстановката, въ която се намираме. Излѣземъ ли вънъ отъ тази обстановка, отъ този порядъкъ на нѣщата. слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Когато страда, човѣкъ сѫщо така се намира въ особенъ порядъкъ на нѣщата. Когато се радва, той пакъ се намира въ особенъ порядъкъ на нѣщата. Оттукъ виждаме, че имаме порядъкъ на страданието, на радоститѣ и т. н.

Какво представя страданието? — Страданието е най-голѣмото благо, което природата може да даде на човѣка. То представя особенъ родъ работа, която човѣкъ непременно трѣбва да свърши. Да преживѣе човѣкъ едно страдание, това значи, да опере, да изпреде известно количество вълна и най-после да я изтъче. Докато обработва вълната, той трѣбва да се облѣче съ старитѣ си дрехи, да не се изцапа. Като пере вълната, той ще изпитва неприятни чувства: водата ще бѫде нечиста, миризлива. Като я преде, пръститѣ ще го болятъ. Като тъче вълната, краката му ще се уморяватъ. Но като си ушие нова, чиста дреха отъ тази вълна, той ще бѫде доволенъ, че е научилъ нѣщо.

Следователно, всѣко страдание представя суровъ, материалъ, който трѣбва да се обработи, за да влѣзе въ употрѣба. Страданието има за цель да обработи нѣщата и да ги постави на съответнитѣ имъ мѣста. Така постѫпва и природата: чрезъ вѣтъра, дъжда, тя пренася нѣщата отъ едно мѣсто на друго, докато ги постави при условия да се развиватъ и обработватъ. Рече ли човѣкъ да се намѣси въ порядъка на природата, тя ще му даде добъръ урокъ.

Въ срѣдната часть на Съединенитѣ Щати американцитѣ изсичали горитѣ си, за да ги превърнатъ въ плодни дървета и градини. Наистина, тѣ ги обработвали и насаждали съ цвѣтя, съ плодни дървета и зеленчуци, вследствие на което скоро забогатявали, но налитали на голѣмо зло. Вѣтърътъ свободно се ширилъ по тия незалесени мѣста и нанасялъ голѣми слоеве пѣсъкъ и прахъ. Количеството на пѣсъка и на праха станало толкова голѣмо, че тѣзи области се превръщали въ пустини. Едва сега американцитѣ разбрали, какво зло си причинявали съ изсичане на горитѣ.

За да не влиза въ стълкновение съ природата, човѣкъ трѣбва да има знание. Обаче, като придобие известно знание, той не иска да живѣе при условията, при които по-рано е живѣлъ, вследствие на което става нещастенъ. Има право човѣкъ да желае по-добри условия отъ тѣзи, въ които е билъ по-рано, но въ никой случай той нѣма право да влиза въ разрѣзъ съ природнитѣ закони. Влѣзе ли въ разрѣзъ съ тѣхъ, между него и природата се заражда борба, която не води къмъ добъръ резултатъ. — Защо се бори човѣкъ съ природата? — Защото не иска да ѝ се подчини. Казано е въ Писанието, че всички ще бѫдемъ научени отъ Бога. Следователно, докато хората едни-други се учатъ, никакво примиряване между тѣхъ не може да стане. Учатъ ли се отъ Бога, тѣ ще бѫдатъ щастливи. Ще каже нѣкой, че иска да ви научи, какъ да ядете. Когато пиленцето излѣзе отъ черупката на яйцето, какъ гълта зрънцата? Трѣбва ли отвънъ да го учатъ, какъ да яде? — Не, то само се учи. Трѣбва ли да учите българина, французина, или англичанина, какъ да говорятъ? Българинътъ, запримѣръ, казва: „Азъ обичамъ“, или само „обичамъ“. Англичанинътъ. обаче, казва: „Азъ обичамъ“. Въ този случай българинътъ има две форми на изразъ, а англичанинътъ само една. Това показва, че въ дадения случай англичанинътъ е по-беденъ на форми отъ българина. Българинътъ пъкъ казва, че има две форми, съ които може да живѣе. Той казва: И съ много, и съ малко мога да живѣя.

Следователно, както естествено човѣкъ се учи да говори, така естествено ще дойде и новата култура въ свѣта. Ако хората сами искатъ до пресъздадатъ свѣта, отсега нататъкъ да станатъ добри тѣ нищо не могатъ да постигнатъ. Какъ може единъ човѣкъ да изправи окрѫжаващитѣ, когато и той има сѫщитѣ недостатъци като тѣхъ? Може ли пчелата да учи хората, колко трѣбва да ядатъ? Или, може ли човѣкъ да учи пчелата, колко трѣбва да яде? Какво ще стане съ човѣка, ако започне да яде, колкото една пчела? Какво ще стане съ пчелата, ако започне да яде като човѣка? Докато е въ човѣшка форма, човѣкъ ще яде толкова, колкото ядатъ подобнитѣ му. Докато е въ формата на пчела, и пчелата ще яде, колкото ѝ е опредѣлено като пчела. — Какво показва това? — Че всѣко нѣщо въ живота е точно опредѣлено. Казвате, запримѣръ, че даденъ човѣкъ е добъръ, а другъ — лошъ. Но това сѫ относителни понятия. Кой човѣкъ е лошъ? Каменарьтъ, който удря канарата съ чукъ, лошъ човѣкъ ли е? Ако, вмѣсто канарата, той удари съ чука си върху рѫката на нѣкой човѣкъ, непременно ще мине за лошъ човѣкъ. Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голѣма е радостьта ѝ. Като откъртва парчета отъ нея, тя се радва, че се е освободила отъ робството, въ което съ години е живѣла. Сѫщото се отнася и за човѣка. Колкото повече го удрятъ съ чукъ, толкова повече той се освобождава отъ робството. Чукътъ представя страданието. Който не разбира предназначението на този чукъ, той се счита нещастенъ, че го чукатъ. Въ физическия, въ органическия и въ психическия животъ чукътъ е на мѣсто.

Представете си, че вие имате мисли и чувства, които сѫ подобни на канарата. Какъ ще се справите съ тия мисли: съ перо или съ чукъ? Ако нѣкои идеи иматъ естеството на леда, какъ ще се справите съ тѣхъ? Можете ли съ мекъ езикъ да ги стопите? За леденитѣ идеи е нуженъ огънь. Ако нѣмате огънь, слънчевитѣ лѫчи ще ви дойдатъ на помощь. — Ама ледътъ ще измѣни формата си. — Формата, състоянието му ще се измѣни, отъ твърдо състояние ще се превърне въ течно, но все вода ще остане. Има преходни форми и състояния, но има и постоянни. Както да измѣняте една форма, въ края на краищата природата ще я превърне въ постоянната ѝ форма. Коя форма е постоянна за човѣка: детската, формата на възрастния или тази на стария? — Нито една. И тритѣ форми се измѣнятъ, понеже тѣ представятъ условия за учене. Като минава отъ една форма въ друга, човѣкъ се учи. Коя е истинската, реална форма на човѣка? — Тази, която никога не се измѣня. Ако е въпросъ за една мисъль, лесно може да се каже, коя мисъль не се измѣня. Всѣка мисъль, която има толкова висока температура, че не се стопява и не изгаря даже въ атмосферата на слънцето, е постоянна, неизмѣнна, реална. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които не издържатъ при това условие, сѫ нереални. Обидата, запримѣръ, е нѣщо нереално.

Съвременнитѣ хора лесно се обиждатъ. Достатъчно е да кажете на вѣрващия, че е безвѣрникъ или на безвѣрника, че е вѣрващъ, за да се обидятъ и двамата. Обаче, кажете ли на безвѣрника, че е безвѣрникъ, и на вѣрващия, че вѣрва въ Бога, и двамата ще бѫдатъ радостни. Какво нѣщо е обидата? Тя е особенъ родъ енергия, която раздвижва въздуха и дохожда до ухото на човѣка. Тия вълни се възприематъ отъ мозъка и предизвикватъ цѣла пертурбация въ човѣка. Но обидата не е реално нѣщо, защото отъ една и сѫща дума единъ човѣкъ се обижда, а другъ не се обижда. Кое е правото положение: да вѣрва човѣкъ или да не вѣрва? Ако единъ вѣрва само външно, а другъ и външно не вѣрва, и двамата сѫ на кривъ пѫть.

Мнозина мислятъ, че вѣрата се предава по външенъ начинъ. Ученицитѣ на Христа казваха: „Придай ни повече вѣра!“ — Не, вѣрата не иде отвънъ, нито се предава външно. Вѣрата сѫществува въ човѣка като принципъ, като чувство. Ще кажете, че човѣкъ вѣрва въ Бога. Ами Богъ въ кого вѣрва? Богъ вѣрва въ себе си и въ хората. Преди Бога никой не е сѫществувалъ, Той е първиятъ. Щомъ Той е първиятъ, въ кого може да вѣрва? Всички хора се стремятъ да заематъ първи мѣста. Смѣшно е тѣхното желание. Първо мѣсто е това, на което никой не е седѣлъ преди тебе. Щомъ нѣкой другъ е билъ преди тебе, това мѣсто вече не е първо. Въ този смисълъ първо мѣсто не сѫществува. Въпрѣки това, хората се мѫчатъ да разрешатъ, именно, тази задача, какъ да заематъ първитѣ мѣста. Тази задача е неразрешима. Досега никой не я е разрешилъ и нѣма да я реши.

Като види. че не може да заеме първото мѣсто, човѣкъ се обръща назадъ, да вземе последното мѣсто. — И това е невъзможно. Следъ него все има другъ нѣкой. Следователно, човѣкъ не може да бѫде нито пръвъ, нито последенъ. Каже ли нѣкой, че му дали последно мѣсто, той се заблуждава. Той не може да вземе последното мѣсто, защото следъ него винаги има хора. Каже ли нѣкой, че му дали първо мѣсто, и той се заблуждава, защото преди него има други. Първото и последно мѣсто сѫ граници на Битието. — Кой заема първото мѣсто? — Любовьта. — Кой заема последното мѣсто? — Истината. Щомъ любовьта заема първото мѣсто, тя изисква много нѣща. Любовьта е много взискателна. Отъ любовьта произтича живота. Последното мѣсто пъкъ заема истината, която дава свобода. Тя дава свобода и на живота да се прояви. Цената на живота се опредѣля отъ свободата. Като дойде свободата, човѣкъ започва съзнателно да работи. Стреми ли се къмъ първото мѣсто, човѣкъ трѣбва да обича. Не обича ли, никакво мѣсто не може да заеме. Стреми ли се къмъ последното мѣсто, човѣкъ трѣбва да бѫде носитель на истината, на свободата.

И тъй, искате ли правилно да решите въпроса за първото и за последното мѣсто, ще знаете, че този въпросъ е неразрешимъ. Никой не може да седне на първото или на последното мѣсто. Никой не може да ви даде тѣзи мѣста. Искашъ ли първо мѣсто, ти трѣбва да работишъ съ любовьта и за нея, но първото мѣсто никога не можешъ да заемешъ. Искашъ ли последното мѣсто, ти трѣбва да работишъ за истината, но мѣстото ѝ никога нѣма да заемешъ. Богъ разполага съ първото и съ последното мѣсто. Само Той може да ти даде едно отъ тия мѣста. Да ти даде Богъ първото мѣсто, това значи, да любишъ, да обичашъ като Него. Речешъ ли физически да заемешъ първо мѣсто и да не се помѣстишъ отъ него, ти си въ голѣмо заблуждение. Статическото първо мѣсто причинява голѣми пакости и противоречия на човѣка. Ако подъ думитѣ „първо мѣсто“ разбирате любовьта, а подъ „последно мѣсто“ разбирате истината, каквито противоречия и да имате, вие ще ги разрешите правилно. Имате ли смущения и противоречия, които не можете да разрешите, вие не сте разбрали нито любовьта, нито истината. Единствениятъ, Който разполага съ първото и съ последното мѣсто, е Богъ. Хората разпореждатъ съ останалитѣ мѣста, между първото и последното. Като изпрати сиромашията или невежеството при нѣкой човѣкъ, Богъ го поставя на последно мѣсто, да учи. Като изпрати богатството или знанието при човѣка, Богъ го поставя на първо мѣсто. Той му дави нови условия да учи.

Какво разбирате подъ думата „невежъ, простъ“ човѣкъ? Какво лошо се крие въ тази дума, заради която човѣкъ може да се обиди? Простъ, невежа е този, който не знае ония нѣща, които ученитѣ знаятъ. Той не може да направи онова, което ученитѣ могатъ да направятъ. Учениятъ може да направи много добри работи, но сѫщевременно той може да причини и голѣми пакости и злини, голѣми разрушения. Следователно, радвай се, че си простъ, невежа, че не можешъ да направишъ такива злини и пакости, каквито учениятъ може да направи. Тъй щото, като разумни хора, не се стремете да изправите окрѫжаващитѣ. Дали нѣкой е простъ или ученъ, добъръ или лошъ, праведенъ или грѣшенъ, оставете всѣки самъ да се изправи. Представете си, че лѣвиятъ ви кракъ всѣкога излиза предъ дѣсния. Какъ ще го изправите? Ако всѣки моментъ го удряте съ прѫчка, да го заставите да се прибере вѫтре, кой страда: вие или кракътъ ви? — Вие страдате, а не кракътъ. Като се ударите нѣколко пѫти и пострадате, ще кажете: Оставямъ крака си самъ да се изправи. Наистина, оставите ли, крака си на свобода, той самъ ще се изправи. Оставите ли ума си свободно да мисли, безъ да му давате известни правила, той самъ ще свърши работата си по-добре отъ васъ. Оставите ли сърдцето си свободно да чувствува, безъ никакви външни ограничения и правила, то ще свърши работата си по-добре, отколкото предполагате.

Сега азъ смѣло мога да кажа на съвременнитѣ хора да оставятъ свободно своитѣ умове и сърдца да свършатъ сами работата си, която имъ е дадена. Ако всѣки умъ мисли така, както е създаденъ, и ако всѣко сърдце чувствува така, както е създадено, свѣтътъ би се изправилъ моментално. Животътъ на съвременнитѣ хора все повече се усложнява, понеже тѣ си служатъ съ насилие, не само едни върху други, но насилватъ и собственитѣ си умове и сърдца. Умътъ на съвременния човѣкъ не мисли така, както той дълбоко въ себе си разбира нѣщата. Съвременниятъ човѣкъ не чувствува нѣщата така, както неговото сърдце дълбоко въ себе си му подсказва, какъ трѣбва да чувствува. Умътъ и сърдцето на съвременния човѣкъ се движатъ по предписания, които му се диктуватъ отвънъ. Обаче, каквито усилия и да се правятъ, златото никога не може да стане желѣзо. Колкото да се мѫчите да го окислите, златото не се окислява при условията, при които неблагороднитѣ метали се окисляватъ.

На какво може да се уподоби окисляването? Окисляването е подобно на човѣшката алчность. Който желае да вземе нѣщо отвънъ, по насилственъ начинъ, той се окислява. Разумниятъ човѣкъ, който разбира Божиитѣ закони, не се окислява. Обаче, той разполага съ магическа сила въ себе си: каквото хване, облагородява го. Въ неговитѣ рѫце желѣзото се превръща на злато. Това подразбира: разумниятъ човѣкъ може да превръща отрицателнитѣ състояния въ положителни, низшето въ виеше, неблагородното въ благородно.

Мнозина се оплакватъ, че откакъ сѫ дошли новитѣ идеи въ свѣта, съвсемъ сѫ се объркали. — Защо се объркали? — Защото торбитѣ имъ се изпразвали. Другитѣ пъкъ, на които торбитѣ се пълнятъ, се радватъ. Кое е за предпочитане: да имате пълна или празна торба? Въпросътъ се разрешава другояче. Иска ли човѣкъ да раздава отъ своя хлѣбъ на другитѣ, за да не остане торбата му празна, той трѣбва да има на разположение още единъ хлѣбъ. Следователно, всѣка идея, която не може да роди друга, подобна на себе си, остава въ торбата. Роди ли друга идея, тя може да излѣзе навънъ. Значи, старитѣ идеи излизатъ, а новитѣ, младитѣ оставатъ въ торбата. Сѫщото може да се каже и за водата. Тази вода, която изтича, е стара. Тази, която въ момента извира, е нова. Старото излиза, новото остава. На този законъ е основанъ животътъ на пчелитѣ. Когато нѣкой кошеръ се рои, старитѣ пчели излизатъ, а новитѣ, младитѣ, оставатъ въ кошера. Между хората законътъ е точно обратенъ: старитѣ оставатъ на мѣстото си, а младитѣ отиватъ въ нова кѫща.

Съвременнитѣ хора не сѫ доволни отъ живота, отъ обществения строй, вследствие на което искатъ да го измѣнятъ. Това е невъзможно. — Защо? — Защото сегашниятъ животъ е резултатъ на редица опити, които природата е правила въ течение на хиляди години. Ако речете да измѣните този животъ въ единъ день, това значи, да предизвикате цѣла катастрофа. Следователно, както за създаването на живота сѫ употрѣбени усилия и опити на вѣковетѣ, така и за измѣнението му сѫ нужни вѣкове и хилядилѣтия. Като не разбиратъ този законъ, религиознитѣ хора искатъ изведнъжъ да станатъ светии. — Това е невъзможно. Да стане човѣкъ изведнъжъ светия, това значи, преждевременно да изсъхне и пожълтѣе. Сухиятъ човѣкъ е тънъкъ конецъ, а дебелиятъ — дебело вѫже. Съ тънкия конецъ може да се шиятъ дрехи, а дебелото вѫже може да влѣзе на работа въ парахода. Обаче, смѣните ли мѣстата имъ, тѣ сѫ безпредметни: нито дебелото вѫже е удобно за шиене на дрехи, нито тънкиятъ конецъ влиза въ употрѣбление при параходитѣ. Нещастията на хората се дължатъ на неправилното употрѣбление на тънкитѣ конци и на дебелитѣ вѫжета. Свѣтътъ ще се оправи, когато дебелото вѫже се употрѣбява въ парахода, а тънкиятъ конецъ — за шиене на дрехи. Дръжте въ ума си мисъльта, че свѣтътъ е оправенъ, но въ разбирането на хората трѣбва да стане превратъ. Външно, механически свѣтътъ нѣма да се оправи, нито се нуждае отъ оправяне. Оправянето на свѣта е вѫтрешенъ процесъ. Щомъ стане превратъ въ човѣшкитѣ умове, самъ по себе си свѣтътъ е оправенъ. Щомъ въ умоветѣ и въ разбиранията на хората стане промѣна, заедно съ това се промѣня и външниятъ свѣтъ.

И тъй, за да се измѣни свѣтътъ, отъ всички хора се иска съзнателна, вѫтрешна работа. Никакъвъ законъ не може да измѣни свѣта. Христосъ знаеше това и дойде въ свѣта да покаже на хората пѫтя, по който животътъ може да се оправи. Само любовьта е въ състояние да оправи свѣта и да примири всички противоречия въ живота. Ако всички хора приложатъ любовьта въ живота си, неуреденитѣ нѣща моментално ще се оправятъ. Въ общностьта си свѣтътъ е добъръ, но въ частностъ има нѣща, които не сѫ добри. Сѫщото може да се каже и за човѣка. По естество, по душа човѣкъ е добъръ и чистъ, вследствие на което злото не може да проникне въ душата му. Въ частностъ, обаче, има нѣщо лошо въ всѣки човѣкъ. Лошото, нечистото въ човѣка представя материалъ за горене. Този материалъ може да изгори само въ огъня на любовьта. Като знаете това, стремете се да придобиете любовьта, да се пречистите. Любовьта се придобива, но не се обсебва. Който изпълнява волята Божия, той може да придобие любовьта.

Следователно, за да придобие човѣкъ любовьта, това значи, да вземе първото мѣсто. Кое е първото мѣсто? Сиромашията, запримѣръ, представя първото мѣсто. Само сиромахътъ може да седне на първо мѣсто. Последното мѣсто представя богатството въ свѣта. Значи, богатиятъ има право да седне на последното мѣсто. Като седи на последното мѣсто, той постепенно се домогва до истината. Само при това обяснение, сиромашията и богатството се осмислятъ. Сиромашията е добрата почва за любовьта, а богатството — добрата почва за истината. Докато не осиромашее, човѣкъ никога не може да намѣри любовьта. Докато не забогатѣе, човѣкъ никога не може да намѣри истината. Щомъ намѣри любовьта и истината, човѣкъ ще намѣри знанието, а оттамъ и Божията Мѫдрость. Безъ любовьта и истината животътъ остава неразбранъ.

Сега, като се натъквате на противоречия, приложете новия методъ за разрешаването имъ. — Кой е новиятъ методъ? — Методътъ на любовьта и на истината. Какъ ще приложите любовьта? Когато дадете всичко, каквото имате въ себе си, когато станете сиромахъ. Какъ ще приложите истината? Като слѣзете отъ положението на богатъ въ положението на последенъ сиромахъ. Сиромахътъ да даде сиромашията си съ съзнание, че тя е велико благо въ живота, а богатиятъ да раздаде богатството си, безъ никакво съжаление, че губи нѣкакво благо. Това е новиятъ методъ за разрешаване на противоречията, това е правиятъ пѫть за отиване при Бога. Сиромашията и богатството представятъ истинска размѣнна монета за отиване къмъ Бога. Сиромашията е размѣнна монета за придобиване на любовьта. Богатството е размѣнна монета за придобиване на истината. Ще кажете на Господа: Господи, давамъ Ти всичката си сиромашия. Щомъ пожертвувате сиромашията си, въ замѣна на това ще получите любовьта. После ще принесете богатството си въ жертва на Господа, заради което ще получите истината. Колкото малко да дадете на Господа, въ замѣна на това ще получите отъ Него много и ще бѫдете щастливи. Ако не искате да Му дадете и малкото, което имате, вие нищо нѣма да получите.

Сега, вземете раницитѣ си и идете при Господа, да Му дадете сиромашията и богатството си, въ замѣна на които ще получите любовьта и истината.

*

31 юлий. 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...