Jump to content
Ани

1938_07_27 Ценности на Любовьта

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Ценности на любовьта

Размишление.

Матея, 12 гл.

Човѣкъ дава цена на следнитѣ три нѣща: на живота, който има, на знанието, което придобива и на свободата, която му е дадена. Човѣкъ едва сега започва да оценява живота, който има. Да оценявашъ живота, това значи, да го разработвашъ. Животътъ представя материалъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да разработи, както домакинята изработва вълната. Тя я изпира, изприда, тъче и после шие отъ нея различни дрехи. Не я ли обработва, тя нѣма съ какво да се облѣче. Съвременнитѣ хора се обличатъ, понеже заедно работятъ и си помагатъ едни на други. Обаче, въ духовно отношение човѣкъ самъ трѣбва да обработи вълната, самъ да я изпреде и изтъче, самъ да си ушие дрехата.

Днесъ голѣма часть отъ хората се намиратъ въ първата фаза на живота си, мислятъ само за ядене и пиене и казватъ: Човѣкъ трѣбва да си поживѣе. Това ще му остане. Какво разбирате подъ думитѣ „да си поживѣе човѣкъ“? Ако си поживѣе и изгуби здравето си, какъвъ смисълъ има този животъ? По какво се отличава болниятъ отъ здравия? Болниятъ всѣкога има нужда отъ помощьта на близкитѣ си; здравиятъ не се нуждае отъ тѣхната помощь. Болниятъ иска да му помагатъ; здравиятъ иска да помага. Болниятъ е слабъ като детето, което всѣкога се нуждае отъ помощьта на майка си. Ако не знае, какъ да кърми детето си, тя всѣкога ще го излага на страдания. Ако презъ време на бременностьта си майката се тревожи, това ще се отрази вредно върху живота на малкото дете.

Ще кажете, че това се отнася само за бременната майка. — Не, това се отнася за всѣки човѣкъ. Всички хора сѫ бременни съ новия, съ Божествения животъ. Ако постоянно се тревожатъ, тѣ внасятъ дисхармония въ новия животъ, съ който сѫ бременни. Да се тревожи човѣкъ, това не значи, че е лошъ, но той още не е организиралъ силитѣ на своя организъмъ. Каква е разликата между лошия и добрия човѣкъ? Нѣкой мисли, че е много добъръ, а другъ мисли, че е лошъ човѣкъ. Лошиятъ човѣкъ е мързеливъ, хитъръ. Той гледа да мине съ най-малко мѫчнотии и разходи. Той обича да използува труда на другитѣ хора. Добриятъ човѣкъ е работливъ, не се ползува отъ чуждия трудъ, нито пъкъ си служи съ насилие. Той не нарушава великитѣ закони на природата и на Битието.

Понеже сѫществуватъ два вида хора въ свѣта, добри и лоши, различаваме и два възгледа върху живота: Едни хора подържатъ възгледа, че безъ насилие не може да се живѣе. Да прилага човѣкъ насилието, това не значи, че той е силенъ. Силенъ човѣкъ е само онзи, който прилага законитѣ на живота, на знанието и на свободата. Силниятъ човѣкъ работи съ мисъльта си. Безъ никакви орѫжия той може да се справи съ най-добре и модерно въорѫженъ войникъ. Достатъчно е да концентрира мисъльта си къмъ този войникъ, за да може да стопи пушката му, и куршумитѣ му да изгърмятъ, безъ да причинятъ нѣкаква вреда. Силна е човѣшката мисъль! Тя може да действува на хиляди километри разстояние, когато куршумитѣ достигатъ на единъ-два километра. Като знае силата на своята мисъль, човѣкъ трѣбва да я упражнява въ живота си. При това, отъ човѣка зависи, дали ще прилага мисъльта си за добро или за зло. Ако съ мисъльта си човѣкъ воюва съ злото, съ грѣха, той е на правъ пѫть. Не е достатъчно човѣкъ само да се произнася, кой какъ живѣе, добре или лошо но той трѣбва да изправя своитѣ погрѣшки и слабости, главно съ силата на своята мисъль. Не бързайте да се произнасяте, че нѣкой човѣкъ е крадецъ, или престѫпникъ, но първо мислете върху кражбата и престѫпленията на хората и тогава кажете мнението си.

Може ли да се нарече крадецъ онзи, които кѫса плодове отъ собствената си градина? А кой може да нарече собствени дървета тия, за растенето на които свѣтлината, топлината, влагата, въздухътъ и почвата сѫ взели голѣмо участие?

Единъ царь решилъ да изпита министритѣ си, да види, съ каква разумность и съ какво сърдце разполагатъ. За тази цель той раздѣлилъ царството си на десеть голѣми области и на всѣки министъръ далъ по една область да управлява, а той самъ заминалъ за странство. Нѣколко години следъ това той се върналъ въ царството си, но преоблѣченъ, въ видъ на беденъ, окѫсанъ просякъ и посетилъ всички свои министри. Като влѣзълъ въ една отъ градинитѣ на своитѣ министри да си откѫсне единъ плодъ, веднага дошли слугитѣ на министра и го изпѫдили на улицата, подъ предлогъ, че крадецъ е влѣзълъ вѫтре. И десеттѣ министри се отнесли къмъ него по сѫщия начинъ. Тѣ го нарекли крадецъ, престѫпникъ и му подписали присѫдата — да бѫде изпѫденъ вънъ отъ предѣлитѣ на царството имъ.

Като изучава природата, човѣкъ се натъква на два порядъка: човѣшки и Божественъ. Въ човѣшкия порядъкъ има падане и ставане, скърби и радости. Той е порядъкъ на вѣчни промѣни. Въ този порядъкъ нѣщата постоянно се рушатъ и съграждатъ. Божествениятъ порядъкъ, обаче, е порядъкъ на вѣчна хармония и единство. Тамъ нѣма рѣзки промѣни. Дойде ли до този порядъкъ, човѣкъ правилно се развива. Тамъ процеситѣ се извършватъ, както въ природата. Тамъ работи Висша разумность. Посадите ли семето въ земята, то покълва, расте, цъвти и плодъ дава. Тѣзи процеси се извършватъ правилно, безъ никакви спънки и противодействия, вследствие на което всичко е красиво и хармонично. Следователно, когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, той живѣе въ човѣшкия порядъкъ. Вървятъ ли работитѣ му добре, той живѣе въ Божествения порядъкъ, въ свѣта на Вѣчната хармония и красота. Като съзнава това, човѣкъ трѣбва да воюва за възстановяване на Божествения порядъкъ въ свѣта.

Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ все трѣбва да воюва съ нѣкого. — Съ кого ще воюва? — Съ злото. За да воюва съ злото, човѣкъ трѣбва да разбира естеството му, да знае какъ да се бори съ него. Едно отъ свойствата на злото е това, че като се допре човѣкъ до него, губи часть отъ живота си, както топлото тѣло губи часть отъ топлината си, като се допре до нѣкое студено тѣло. Следователно, както студеното тѣло взима отъ топлото, безъ да дава нѣщо отъ себе си, така и злото всѣкога взима, безъ да дава. И личниятъ животъ на човѣка се отличава съ сѫщото свойство: взима, но не дава. Наистина, човѣкъ, който живѣе изключително за своята личность, казва: Азъ да взема, че каквото ще да става. Дойде ли до този животъ човѣкъ трѣбва да работи върху себе си да подчини личностьта си на Божественото. Не я ли подчини злото ще се вмъкне въ него и ще го разруши.

Синътъ на една вдовица се оженилъ за една млада, красива мома. Свекървата не обичала снаха си и постоянно търсѣла случаи да и напакости. Да я бие, не се решавала, защото снахата била силна здрава жена. Свекървата често си говорила: Защо родихъ и отгледахъ този синъ, да го дамъ въ рѫцетѣ на тази чужда жена да му заповѣдва? Единъ день тя намислила да отрови снаха си да се освободи отъ нея. За тази цель тя омѣсила прѣсна питка съ сирене, турила въ нея малко отрова и я опекла добре. Тя занесла питката на снаха си и казала: Дъще омѣсихъ една прѣсна питка съ сирене. Хапни си отъ нея, да придобиешъ сила. Днесъ много работи, трѣбва да се подкрепишъ. Понеже снахата имала още малко работа взела питката и я турила настрана. Въ това време единъ просякъ похлопалъ на вратата и поискалъ малко хлѣбъ. Снахата веднага излѣзла и дала питката на просяка като си помислила: Ще дамъ питката на този беденъ човѣкъ. Азъ всякога мога да си направя такава питка а той не може. Просякътъ турилъ питката въ торбата и продължилъ пѫтя си. На пѫтя нѣкѫде го срещналъ единъ пѫтникъ който умиралъ отъ гладъ, понеже идвалъ отъ далеченъ пѫть. Той спрѣлъ просяка и го запиталъ: Можешъ ли да ми дадешъ парче хлѣбъ? Умирамъ отъ гладъ. Просякътъ веднага извадилъ питката отъ торбата си и му казалъ: Заповѣдай, хапни си сладко и бѫди благодаренъ! Пѫтникътъ изялъ питката, но съ това заедно намѣрилъ смъртьта си. Какво излѣзло на края? Пѫтникътъ не билъ другъ нѣкой, освенъ синътъ на лошата свекърва. Значи, иска ли човѣкъ да направи зло на нѣкого, той го прави на себе си.

Сега, като знаете свойствата на грѣха и на злото, не се плашете отъ тѣхъ, но ги изучавайте. Не е достатъчно да знаете само едно отъ свойствата на грѣха и на злото, но трѣбва да знаете всичкитѣ имъ свойства. Чрезъ злото и грѣха човѣкъ се отдалечава отъ своя идеалъ, отъ Бога. Въ първо време злото се стреми да го убеди, че той може да направи всичко, че той е всесиленъ, докато помрачатъ ума му. Щомъ умътъ на човѣка се помрачи, лесно е вече да се отдалечи отъ Бога. Като го върже добре, злото отива при човѣка и му казва: Познавашъ ли кой съмъ? Знай, че ти не си никаква сила. Азъ съмъ твоятъ Богъ, на който трѣбва да се подчинявашъ. Каквото ти заповѣдвамъ, ще ме слушашъ. Като се види въ това положение, човѣкъ казва: Нѣма какво да се прави, заповѣдь е това. Ще изпълнявамъ всичко, каквото ми се казва.

Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ нектитѣ на злото и на грѣха и се чудятъ, защо е допуснато злото въ свѣта. Тѣ се натъкватъ на противоречието, какъ може злото да се промъкне въ свѣта, щомъ всичко е създадено отъ Бога. Наистина, всѣки потикъ е отъ Бога, но начинътъ на реализирането му не е Божественъ. Потикътъ въ човѣка да яде иде отъ Бога, но каква храна да употрѣбява и какъ да се храни, това човѣкъ решава. Човѣкъ самъ се е заелъ да отглежда кокошки, агнета и като пожелае да си хапне кокоше или агнешко месо, изважда ножа и ги коли. После ги готви по различни начини, съ различни приправки. Кой е научилъ човѣка да коли домашнитѣ птици и овце и да ги готви? Той самъ е дошълъ до това изкуство. Богъ никога не е училъ човѣка, какъ да коли и какъ да готви. Човѣкъ не трѣбва да търси начини да се оправдава, но той трѣбва да има ясна представа за нѣщата, за произхода имъ, за причинитѣ, които ги предизвикватъ.

Какво представя грѣхътъ? — Грѣхътъ е едно вѣрую, презъ което е минало цѣлото човѣчество. Грѣхътъ е създаденъ отъ разумни сѫщества, които сѫ живѣли въ далечното минало. Тѣ сѫ оставили своето влияние на следващитѣ поколѣния, вследствие на което ние виждаме грѣха и въ нашитѣ времена. Днесъ всички хора грѣшатъ. Ние казваме, че човѣкъ грѣши по атавизъмъ. Да, не е лесно човѣкъ да се бори съ своитѣ атавистични склонности.

Единъ виденъ мисионеръ-християнинъ отишълъ на единъ островъ въ Великия океанъ, между човѣкоядци, да имъ проповѣдва Христовото учение, да ги обърне къмъ Христа. Следъ нѣколко годишна усилена дейность, той успѣлъ да обърне много отъ тѣхъ къмъ Христа — въ правия пѫть. Случило се по това време, че една отъ новитѣ християнки, 80 годишна жена, заболяла сериозно. Като помислила, че нѣма да живѣе повече, тя извикала единъ свещеникъ у дома си, да я изповѣда. Обаче, тя не се изповѣдала, но му казала: Отче, ще те моля да ми доставишъ една малка рѫчичка на нѣкое дете. Мисля, че като изямъ тази рѫчичка, съвършено ще се излѣкувамъ. Какво показва това? — Това показва, че макаръ и обърната къмъ Христа, тя не може да се откаже отъ детската рѫчица, т. е. отъ канибализъма. Не само тази канибалистка се е върнала къмъ своето минало вѣрую, но и всѣки човѣкъ, въпрѣки убеждението си, че е християнинъ и не яде месо, все пакъ ще прояви своето старо вѣрую. Щомъ се види въ нѣкакво затруднение, той казва: Ако се намѣри отнѣкѫде една детска рѫчица, азъ непременно ще оздравѣя, и работитѣ ми ще се наредятъ.

И тъй, да се връщате къмъ канибализъма, това не е никакъвъ моралъ, никакво ново учение. Истински моралъ е този, който издържа презъ всички епохи. Запримѣръ, ако днесъ нѣкой мѫжъ се осмѣли да обича и друга жена, освенъ своята, считатъ го за немораленъ човѣкъ. Какво ще кажете, когато единъ братъ обича четиритѣ си сестри? И тѣ сѫ жени. Има ли право този човѣкъ да обича тия четири моми? Чий законъ е любовьта: на Бога, или на човѣка? Казано е въ Писанието, че двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ своитѣ пѫтища. Тогава може да се каже, че и двусърдечниятъ човѣкъ е двоеуменъ въ постѫпкитѣ си. Когато говоримъ за мѫже и жени, ние разбираме двата принципа: мѫжки и женски. Следователно, когато се казва, че човѣкъ не трѣбва да има две жени или двама мѫже, разбираме, че не трѣбва да има два ума и две сърдца. Работитѣ на всѣки човѣкъ, който има два ума или две сърдца, сѫ винаги объркани. Всѣки човѣкъ, който има два ума или две сърдца, се раздвоява. Раздвои ли се, той се отдалечава отъ Бога, защото умътъ му се помрачава, а сърдцето му се разколебава.

Мнозина се стѣсняватъ да говорятъ за любовьта. Нѣма защо да се стѣсняватъ. Въ любовьта нѣма никакъвъ грѣхъ. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Любовьта е отъ Бога. Всѣка любовь, която подига човѣка, иде отъ Бога. Любовьта се проявява въ даване и въ взимане. Когато въ любовьта си човѣкъ дава, и въ даването си се подига, тази любовь е Божествена. Ако нѣкой е обичанъ отъ нѣкого и е заставенъ да взима, и тази любовь е Божествена, но ако и двамата се подигатъ. Има случаи въ живота, когато човѣкъ може да бѫде спасенъ не само отъ ближния си, но и отъ дърво, камъкъ, ЖИВОТНО. Въ дадения случай той взима нѣщо отъ камъка или отъ дървото, както отъ човѣка.

Двама млади американци отишли да видятъ Ниагарския водопадъ. Тѣ влѣзли въ единъ хотелъ да си починатъ, дето пийнали повече, отколкото трѣбва. Като се развеселили, тѣ се качили на една лодка, да се поразходятъ по горното течение на водопада. По невнимание тѣ закарали лодката доста близо до падащата вода и незабелязано се спуснали по течението ѝ. Отъ силната вода лодката имъ се разбила, но тѣ могли щастливо да се спасятъ: единиятъ отъ тѣхъ стѫпилъ върху една отъ дъскитѣ на лодката и се оставилъ на водата, да го отнесе на спасителния брѣгъ. Вториятъ, обаче, скочилъ върху една голѣма канара и останалъ тамъ, докато му дойде помощь отвънъ. Хората, които били въ хотела и около водопада, се събрали на съветъ да обмислятъ, какъ да имъ помогнатъ. Значи, първиятъ получилъ нѣщо отъ дъската, а вториятъ — отъ канарата.

Тъй щото, когато говорите за живота, за любовьта, разглеждайте ги принципиално. Разглеждате ли нѣщата отъ лично становище, вие сте въ областьта на временното. Разглеждате ли ги принципално, вие сте въ областьта на вѣчното. Ако единъ светия дойде въ дома ви и обикне дъщеря ви, мислите ли, че той ще ѝ напакости? — Не, той ще я подигне, ще внесе въ ума ѝ нова мисъль, ново разбиране. Добриятъ, светиятъ човѣкъ не може да причинява пакости на хората. Той може само да раздвижи съзнанието на човѣка, да го пробуди, за да види ясно, че е попадналъ въ кривъ пѫть. Понѣкога човѣкъ се срамува отъ себе си. — Защо? — Срещналъ е на пѫтя си нѣкой светия, който съ свѣщьта си е освѣтилъ живота му. Отъ този моментъ той вижда ясно, че не живѣе добре и се срамува отъ постѫпкитѣ си. Ако светията дойде съ свѣщьта си и посочи погрѣшкитѣ на дадена култура, престѫпление ли върши той? Нѣкой художникъ си въобразява, че е гениаленъ. Той излага картината си на изложба и мисли, че всички хора ще се възхитятъ. Обаче, единъ прость човѣкъ гледа картината и казва на художника: Има нѣщо, което дразни окото ми. Не ми се харесва нѣщо въ картината. Ако художникътъ е разуменъ, ще се вслуша въ забележката на простия човѣкъ и ще види, че той наистина е билъ правъ. Човѣкъ трѣбва да носи великъ моралъ въ себе си, да бѫде снизходителенъ къмъ всички хора, както е снизходителенъ къмъ себе си. И учениятъ, и простиятъ иматъ право да даватъ мнението си. Разумниятъ ще ги изслуша и ще отдаде правото на единия отъ тѣхъ.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете снизходителни едни къмъ други, да не се сѫдите. Нѣкой върви по планината и се удари въ единъ камъкъ. Трѣбва ли да го сѫдите за това? Погрѣшката не е въ камъка, нито въ този, който се е ударилъ. Камъкътъ е на мѣстото си, а този, който върви по планината, той трѣбва да внимава, кѫде стѫпва. Като види нѣкой камъкъ, той трѣбва да подигне малко крака си, да прескочи камъка или да го заобиколи. Когато нѣкои хора отъ източнитѣ народи отиватъ на Западъ, силно тропатъ съ краката си — отдалечъ се чуватъ. — Защо вървятъ толкова шумно? — Защото тѣхнитѣ улици не сѫ павирани. Когато западнитѣ хора отиватъ на Изтокъ, спъватъ се на много мѣста. — Защо? — Понеже не сѫ привикнали да вървятъ по непавирани улици. Тъй щото, ако търсите нѣкаква погрѣшка въ самитѣ хора, вие нѣма да я намѣрите. Погрѣшката е въ павиранитѣ и непавиранитѣ улици, а не въ самитѣ хора. Въ далечното минало улицитѣ не сѫ били павирани, както сѫ днесъ.

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, вследствие на което често се спъватъ въ живота си. Въ това отношение противоречията имъ не сѫ нищо друго, освенъ камъни по улицитѣ на тѣхния миналъ животъ. Значи, тѣ се блъскатъ въ камънитѣ, т. е. въ възгледитѣ на своето минало. Срѣщате единъ човѣкъ съ добро, съ широко сърдце. Когато срещне на пѫтя си мѫжъ или жена, той се усмихва, но веднага се натъква на своитѣ стари възгледи и започва да свива устата си, да приема строго изражение. — Защо? — Много далъ на хората и се страхува да не го обвинятъ въ нѣщо лошо. Какво лошо има въ това, че нѣкой изворъ далъ много вода? Щомъ водата е чиста, нека тече, колкото може повече. Ако изворътъ има малко вода, малко дава; ако има много вода, много дава. Има ли нѣкакво престѫпление въ това?

И тъй, що се отнася до любовьта, бѫдете искрени въ нея. Любовьта изисква отъ човѣка искреность и чистота. Тя не търпи никакви примѣси, никакви петна върху себе си. Не петнете любовьта. Видите ли, че нѣкой младъ човѣкъ говори съ жената на своя познатъ, приятель или братъ, не хвърляйте никакво петно върху тѣхъ. Ама той я погледналъ особено мило. На криво ли трѣбва да я гледа? Знаете ли, че всѣка постѫпка, всѣки погледъ на човѣка се фотографира отъ невидимия свѣтъ? Тамъ държатъ смѣтка за всѣки кривъ погледъ на човѣка. Дали човѣкъ е отворилъ много очитѣ си, или ги е затворилъ, тамъ се държи смѣтка и за това. Срѣщате вечерь нѣкой човѣкъ съ силна свѣтлина. Вие веднага затваряте очитѣ си. — Защо? — Силна е свѣтлината на този човѣкъ. Срѣщате другъ нѣкой съ малка свѣщица, а вънъ е тъмно. Какво ще направите? — Ще отворите очитѣ си широко. Нѣма нищо престѫпно въ това, че нѣкой много отворилъ или затворилъ очитѣ си. Понѣкога казватъ на човѣка да отваря очитѣ си на четири. Значи, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да се предпазва.

Всички трѣбва да знаете, че въ любовьта нѣма престѫпление. Любовьта подига хората. Това, което ги съсипва и унищожава, е безлюбието. Дето сѫществува безлюбие, тамъ всѣкакви престѫпления ставатъ. Дето е любовьта, тамъ цари радость и веселие. Виждате, какъ нѣкой грижливо чисти, глади, храни коня си. — Защо? — Защото го обича. Ще кажете, че този човѣкъ обича коня си и се грижи за него, а не се грижи за децата и за жена си. — Не, щомъ обича коня си, той непременно обича и децата си, и жена си. Щомъ храни коня си добре, той ще храни и децата си добре. И обратно: щомъ обича децата си и ги храни добре, той ще се грижи и за коня си и ще го обича. Прави ли човѣкъ разлика въ любовьта си, той не изявява истинската любовь. Истинската любовь не прави разлика между сѫществата. Кое застави Христа да слѣзе на земята, да вземе грѣховетѣ на хората върху себе си и да ги спаси? Любовьта, която живѣеше въ Него. Христосъ трѣбваше да се нагърби съ велико търпение, за да освободи хората отъ грѣховетѣ имъ, въ които бѣха потънали.

Каква е задачата на съвременния човѣкъ? Да помогне на себе си, да се издигне, а по този начинъ да помогне и на цѣлото човѣчество. Като издига себе си, човѣкъ помага и на ближнитѣ си. И обратно: като помага на ближния си, човѣкъ подига и себе си. Видите ли, че нѣкой човѣкъ помага на бедни семейства, не му прѣчете. — Ама той е жененъ, има деца и жена, за тѣхъ трѣбва да се грижи. — Нищо отъ това. Грижи ли се за чуждитѣ деца, той непременно се грижи и за своя домъ. — Ама тѣ не заслужаватъ. — Не, всѣки човѣкъ има право да се ползува отъ Божиитѣ блага. Какво ще кажете за себе си? Вие заслужавате ли да ви грѣе слънцето на планината? Заслужавате ли да се радвате на красотата около васъ? Щомъ сте дошли тукъ, вие заслужавате това благо, но и другитѣ хора го заслужаватъ. Богъ не прави разлика между душитѣ.

Мнозина се стремятъ къмъ придобиване на богатства като блага на живота. Не, богатството не е благо, но условие. Човѣкъ може да бѫде убитъ за богатството си. Богатството не е благо, но и сиромашията не е нещастие. Тѣ сѫ условия. За предпочитане е нѣкога човѣкъ да бѫде сиромахъ, а не богатъ. Като сиромахъ, той ще бѫде безъ раница на гърба си и свободно ще се движи по всички планински върхове. Сиромахътъ се оплаква, че нѣма скѫпи дрехи като богатия.

Какво ще кажатъ тогава птицитѣ и животнитѣ, които презъ цѣлия си животъ носятъ само една дреха? Едно трѣбва да знаете: истинска дреха е онази, която е изтъкана отъ красиви и свѣтли мисли и чувства. Всѣки човѣкъ трѣбва да си изтъче такава дреха, именно, и съ нея да се облѣче.

Единъ баща изпратилъ сина си въ странство да учи. Които се връщали отъ чужбина, отивали при баща му и казвали: Твоятъ синъ не учи, живѣе разпуснато. Ще се оправи, всичко е до време. — Ама той краде, лъже. — Ще се оправи, всичко е до време, Въ писмата до сина си, обаче, той пишелъ: Синко, кой какъ дойде отъ странство, все те препорѫчва. Азъ вѣрвамъ, че човѣкъ ще станешъ. Гледай да оправдаешъ вѣрата ми, човѣкъ да станешъ. Като краде и лъже, човѣкъ се учи да мисли. Чрезъ кражбата и лъжата човѣкъ развива мисъльта си, но този методъ на работа е отживѣлъ времето си, заради което днесъ се преследва. Днесъ кражбата и лъжата се считатъ за голѣми престѫпления.

Нѣкога живѣлъ единъ голѣмъ лъжецъ. Единъ день султанътъ го извикалъ при себе си и му казалъ: Кажи ми една лъжа. — Вече не се занимавамъ съ лъжи, но като искашъ, не мога да ти откажа. Обаче, за да те излъжа, трѣбватъ ми такъми, инструменти, които струватъ триста лири. Ако ми дадешъ триста лири, ще отида да търся тия такъми и ще се върна да ти кажа една лъжа. Султанътъ му далъ триста лири да купи такъми за лъжата. Лъжецътъ взелъ паритѣ и заминалъ за Цариградъ. Следъ известно време той се върналъ при султана и му казалъ: Не можахъ да намѣря никакви такъми. Султанътъ го погледналъ съ недовѣрие. Тогава той казалъ: Тази е последната лъжа, съ която си послужихъ.

Не, лъжата не се нуждае 0тъ никакви такъми.

Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ лъжата и отъ кражбата, за да заживѣятъ добре. За да живѣятъ добре тѣ се нуждаятъ отъ знание. Като алхимици, тѣ трѣбва да превърнатъ лъжата въ истина, кражбата въ благодеяние. Всички престѫпления, които човѣкъ е извършилъ въ миналото си днесъ трѣбва да ги изправи. Ако нѣкога е билъ крадецъ, днесъ трѣбва да дава; ако нѣкога си е служилъ съ лъжата, днесъ трѣбва да говори изключително истината. Ако е говорилъ лошо за хората, днесъ ще говори добро. Тъй щото, не се осѫждайте, но изправяйте погрѣшкитѣ си. Като видя, че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ не го обвинявамъ, но казвамъ: Ти си добъръ художникъ, но си направилъ една погрѣшка въ картината си, която непременно трѣбва да изправишъ.

Единъ виденъ гръцки художникъ нарисувалъ единъ хубавъ портретъ, въ естествена голѣмина. Единъ обущарь посетилъ изложбата за да види този портретъ, именно, и намѣрилъ една малка погрѣшка, главно въ обущата. Той обърналъ внимание на художника за направената отъ него погрѣшка. Художникътъ веднага взелъ четката и изправилъ погрѣшката си. Обущарьтъ се насърдчилъ отъ това и започналъ да прави бележки на художника върху устата, носа, веждитѣ на портрета. Обаче, художникътъ му казалъ: Тѣзи забележки нѣматъ мѣсто. Що се отнася до забележката върху обущата, ти имаше право понеже си добъръ обущарь, но други бележки не можешъ да правишъ.

Като ученици, поставете си задача, да създадете въ себе си права мисъль. Върху какъвто въпросъ да разсѫждавате, винаги съпоставяйте нѣщата. Поставете предъ себе си и доброто, и злото, и тогава се произнасяйте. Вие искате да решавате въпроситѣ безъ огледъ на злото. — Не, въ сегашния порядъкъ на свѣта доброто и злото сѫ преплетени. Тѣ не могатъ едно безъ друго. Отхвърлите ли злото, доброто не може да се прояви. Злото е огъньтъ въ живота. Въ 1875 г. въ Чикаго една крава ритнала една запалена свѣщь, отъ която се запалилъ цѣлиятъ градъ. Голѣмо зло е причинилъ този пожаръ. Следъ това Чикаго билъ отново построенъ, обаче, по-красивъ, отколкото е билъ по-рано. Въ време на пожара единъ богаташъ срещналъ единъ работникъ и му казалъ: Давамъ ти 250,000 лева, ако влѣзешъ въ кѫщата ми и извадишъ навънъ касата ми. Работникътъ погледналъ къмъ огненитѣ вълни, които обхващали кѫщата на богаташа, и казалъ: И по-голѣма сума не може да ме накара да влѣза въ кѫщата ти. — Защо не искалъ да влѣзе въ кѫщата? — Голѣмо зло е огъньтъ. Има, обаче, случаи, когато огъньтъ е полезенъ.

Сѫщото може да се каже и за злото. Злото е сила, която, употрѣбена на мѣсто, носи голѣмо благо за човѣка. Не знае ли какъ да я употрѣби, тя е нещастие. Който не може разумно да използува злото, той казва: Злото трѣбва да се махне. — Не, ще туришъ злото на работа. Дойде ли злото при тебе, ще го туришъ на гърба на доброто. Ще дадешъ гемоветѣ въ рѫцетѣ на доброто, ще възседнешъ злото и ще тръгнешъ на работа. Ако не туришъ върху коня си седлото и гемоветѣ на доброто, той ще те понесе, дето не желаешъ. Едно време хората мислѣха, че като започнатъ да хвърчатъ изъ въздуха, свѣтътъ ще се оправи. Като започнаха да хвърчатъ, тѣ видѣха, че не излѣзе, както сѫ очаквали. Свѣтътъ не само че не се оправи, но съ хвъркането заедно дойде и злото. Днесъ тѣ се чудятъ, какъ да се избавятъ отъ това зло. Едно трѣбва да знаятъ хората: само любовьта може да оправи свѣта. Следователно, безъ любовь свѣтътъ не може да се оправи. Безъ мѫдрость знание не може да се придобие. Безъ истина свобода не може да се реализира.

И тъй, когато ви посети нѣкоя мисъль, нѣкое чувство, или нѣкакво желание, не бързайте да ги реализирате. Чакайте известно време, да чуете гласа на доброто въ себе си. Този гласъ ще ви каже, какво да правите. Въ човѣшкия животъ има две течения: едното течение е на доброто, на истината, а второто — на злото, на лъжата. Сѫществата, които сѫ свързани съ първото течение, всѣкога говорятъ истината. Човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ и съветитѣ на тия сѫщества. Второто течение е свързано съ сѫщества, които всѣкога си служатъ съ лъжата. Не се свързвайте съ второто течение, за да не страдате. Едно време Богъ изпращаше пророци до израилскитѣ царе, да имъ кажатъ, че това, което вършатъ, не е право. Като изпълняваха волята Божия, пророцитѣ излагаха живота си на смърть. Въпрѣки това, тѣ изпълняваха волята Божия. Тъй щото, каже ли ви Богъ да отидете нѣкѫде, вие трѣбва да изпълните волята Му. Не ви ли праща Господъ, не отивайте нито при царетѣ, нито при обикновенитѣ хора да имъ говорите.

Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль. Когато искате да сѫдите нѣкого, сѫдете го, но за основа на сѫдбата поставете любовьта, знанието и свободата. Правда и любовь сѫ дветѣ начала на живота. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени“. Значи, който сѫди другитѣ, той сѫди себе си. Да сѫдишъ другитѣ, това значи, да изправяшъ себе си. Само Богъ има право да сѫди, защото Той сѫди съ любовь.

„И слово Господне биде къмъ Иона и рече: Стани, иди въ голѣмия градъ Ниневия и проповѣдвай противъ него, защото нечестието имъ възлѣзе къмъ мене“. И стана Иона, та побѣгна отъ лицето на Господа въ Тарсисъ. Но Господъ подигна голѣмъ вѣтъръ и стана голѣма буря въ морето. Корабътъ бедствуваше да се разруши. Пѫтницитѣ се уплашиха и викнаха всѣки къмъ своя Богъ. Тѣ рекоха: Да хвърлимъ жребие помежду си да познаемъ, кой е причина за това зло. Хвърлиха жребие, и жребието падна върху Иона. — Какво да направимъ, за да се успокои морето? — Хвърлете ме въ морето, и бурята ще престане. Богъ бѣше опредѣлилъ една голѣма риба да погълне Иона и да прекара въ корема ѝ три дни и три нощи. Моли се той три дни и три нощи, докато заповѣда Господъ на рибата да го изхвърли на брѣга. Стана Иона и отиде въ Ниневия да проповѣдва Словото Господне. Всички повѣрваха въ Бога, облѣкоха се въ вретище, разкаяха се и се отказаха отъ лошия си животъ. Като видѣ това, Богъ отмѣни думата си и ги помилва. Наскърби се душата на Иона и каза: За това, Господи, бѣгахъ въ Тарсисъ. Зная, че си милостивъ, дълготърпеливъ и ще се смилишъ надъ грѣшницитѣ, но азъ ще стана за смѣхъ предъ тѣхъ. Излѣзе Иона отъ града и отиде на края нѣкѫде, дето си направи колибка. Тамъ си посади той една тиква, да му прави сѣнка, да го пази отъ силното слънце. Скоро израсна тази тиква и го пазѣше отъ слънцето. Една сутринь той видѣ тиквата изсъхнала, червей бѣше я поразилъ. И започна пакъ да негодува противъ Господа. Тогава Богъ му проговори: „Ти пожали тиквата, за която не си се трудилъ. Азъ не трѣбваше ли да пожаля голѣмия градъ Ниневия, въ който има хиляди хора, които не различаватъ дѣсницата отъ лѣвицата си?

„Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени“. Съ други думи казано: Сѫдете, както Богъ сѫди. Носете страданията си, както Христосъ носѣше своитѣ. Христосъ можа да измоли Господа да изпрати легионъ ангели да Му помогнатъ, но Той понесе своя кръстъ съ велико търпение. По-голѣмъ герой е онзи, който търпи, отколкото онзи, който заповѣдва и си служи съ насилие. Христосъ си каза: По-добре азъ да умра, но хиляди други да се спасятъ, отколкото азъ да живѣя, а хиляди души да страдатъ. Той избра най-добрия методъ. По-добре е хиляди да благуватъ, а единъ да страда, отколкото хиляди да страдатъ, а единъ да благува. Турете въ ума си мисъльта: по-добре е хиляди добри мисли да се реализиратъ, отколкото една лоша.

Като казвамъ, че не трѣбва да се сѫдите, нито да се критикувате, имамъ предъ видъ да превърнете това изкуство въ художество. Щомъ виждате погрѣшкитѣ, кривото въ човѣка, вие сте добри художници. Следователно, кажете ли, че очитѣ на нѣкого сѫ свити, пожелайте му да придобие повече свѣтлина, да се отворятъ. Кажете ли на нѣкого, че е тѣсногръдъ, вие трѣбва да му помогнете да се разшири. Кажете ли за нѣкого, че е песимистъ, безвѣрникъ, помогнете му да изправи носа си. Каквито дефекти да имате, не се смущавайте. — Ама отъ мене нищо нѣма да излѣзе. — Ако носишъ този умъ, наистина, отъ тебе нищо нѣма да излѣзе, но ако измѣнишъ мисъльта си, отъ тебе човѣкъ ще стане. Ти си дошълъ на земята да се учишъ, човѣкъ да станешъ.

Като наблюдавамъ съвременнитѣ хора, виждамъ, че тѣ сѫ добри художници, но грѣшката имъ седи само въ едно: Тѣ корегиратъ чуждитѣ картини, а съ своитѣ не се занимаватъ. — Не, поправяйте първо своитѣ картини, а после чуждитѣ. Ще дойде нѣкой да ви се оплаква, че нѣма пари, че три деня не е ялъ. Трѣбва ли да го морализирате, че нѣма хлѣбъ въ торбата си, защото е мързеливъ и не работи? — Не, не го морализирайте, но му кажете да благодари на Бога за това, понеже ще изтънѣе, линия ще придобие. Днесъ хората много се страхуватъ отъ затлъстяване.

Двама германци, добри приятели, се срещнали въ Америка, следъ 20 годишна раздѣла. Тѣ пожелали да се цѣлунатъ, но не могли да се приближатъ единъ до другъ — коремитѣ имъ прѣчили. За да се освободи отъ тлъстинитѣ си, човѣкъ трѣбва да има естествени мисли, чувства и желания. Всичко пресилено, всичко неестествено води къмъ затлъстяване.

Искате ли да дойдете до естествения животъ, дръжте въ ума си само добри мисли. Като срещнете нѣкой човѣкъ, колкото да е лошъ, намѣрете въ него една добра чърта и постоянно я дръжте въ ума си. Мнозина искатъ да имъ се покажатъ отрицателнитѣ чърти и погрѣшкитѣ имъ. Ако е за погрѣшки, всѣки знае, кѫде и кога грѣши. Той ги знае по-добре отъ всички. Пъкъ и съседитѣ знаятъ погрѣшкитѣ му. Ако питате мене, азъ бихъ посочилъ добритѣ ви чърти и ще кажа, какъ да работите, за да ги развивате. Правете сѫщото и съ себе си. Всѣки день намирайте по една добра чърта въ себе си и работете върху нея.

„Колко по-добъръ е човѣкъ отъ овца!“ Добъръ човѣкъ е онзи, който се рѫководи отъ Божията Любовь. Добъръ човѣкъ е онзи, който се рѫководи отъ Божията Мѫдрость. Добъръ човѣкъ е онзи, който се рѫководи отъ Божията Истина.

„Колко по-добъръ е човѣкъ отъ овца!“

*

27 юлий, 5 ч. с.

 

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...