Jump to content
Ани

1938_07_24 Резултати и последствия

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Резултати и последствия

Съвременнитѣ хора сѫ научили изкуството да ядатъ, но не знаятъ още, какъ да придобиватъ храната си. Хлѣбътъ най-необходимата и свещена храна за тѣхъ, не допринася тази полза, каквато се очаква. — Защо? — Понеже е приготвенъ съ ругатни, съ недоволство, съ караници и т. н. Още като оре земята си, орачътъ вика, ругае воловетѣ, мушка ги. Като сѣе житото, като го мели на воденицата, той е все недоволенъ и сърдитъ. Когато мѣси хлѣба, фурнаджията е сѫщо така недоволенъ, сърди се на слугитѣ си, кара се, вика. Въ края на краищата, ние получаваме хлѣбъ, изработенъ само съ караници и недоволство. При това положение житото изгубва голѣма часть отъ мазнинитѣ си, които, изобщо, трѣбва да съдържа. Преди всичко, този хлѣбъ е изгубилъ естествената си чистота.

Сѫщото се отнася и до живота. Отъ най-ранната до най-късната си възрасть, човѣкъ все мърмори, недоволенъ е отъ живота си. При най-малката мѫчнотия човѣкъ пакъ мърмори. Може ли да се нарече този животъ щастливъ? Ще кажете, че все има щастливи хора на земята. — Колко души сѫ щастливи днесъ? Ако на хиляда души само десеть сѫ щастливи, какъвъ животъ е този? Щастливъ животъ е онзи, при който на хиляда щастливи се срѣщатъ десеть души нещастни. Въ първия случай се проявява човѣшкиятъ, личниятъ моралъ, а при втория — Божествениятъ. Това, което е добро за индивида, не е всѣкога добро и за обществото. Запримѣръ, ако нѣкой членъ отъ дадено общество урежда само своитѣ интереси, цѣлото общество страда. Значи, личниятъ и обществениятъ моралъ не се съвпадатъ. Сѫщо така и обществениятъ и Божествениятъ моралъ не се съвпадатъ. Богъ изисква едно, а хората и обществото — друго. Както да мисли, каквото да прави, човѣкъ не може да бѫде абсолютно щастливъ, докато окрѫжаващитѣ не сѫ щастливи.

На какво се дължи щастието на човѣка? Щастието на човѣка зависи отъ чистия въздухъ, отъ чистата вода, отъ чистата свѣтлина и отъ чистата храна. Нѣма ли нужната чистота въ тия четири елемента, никакво щастие не може да се очаква. Човѣкъ може да бѫде щастливъ, ако тия елементи сѫ пълни съ любовь. Щастието на човѣка зависи и отъ правилнитѣ му отношения къмъ хората. Ако любовьта цари между хората, тѣ ще бѫдатъ щастливи. Може ли земедѣлецътъ да сѣе жито на пѣсъчлива почва и да очаква резултати? — Не може. На сѫщото основание, невъзможно е Божественото да прониква въ едно жестоко, твърдо сърдце. Мекото, разумно сърдце е добрата почва, върху която Божественото семе трѣбва да падне и да даде — едно 30, друго 60 и трето — сто зърна.

За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да се справи съ недоволството. Той трѣбва да знае, че недоволството не е негово. То не е присѫщо на човѣшкото естество. Човѣкъ приема недоволството отъ низшитѣ сѫщества и го носи въ себе си, отхранва го, като свое. Запримѣръ, често човѣкъ изпада въ отрицателни състояния и, като дойде до уровена на нѣкое животно, той приема неговото недоволство и започва да роптае: Все мене ли ще преследватъ, мене ли ще онеправдаватъ, на мене ли ще отмъщаватъ? Това състояние не е негово. Той е изпадналъ въ положението на вълка, възприелъ е неговитѣ несгоди и започва да се оплаква отъ живота си. И вълкътъ даже нѣма причини да се оплаква. И той може да живѣе, както овцата. Достатъчно е да измѣни своя животъ, за да престанатъ изпитанията му, отъ които се оплаква. Трѣбва ли човѣкъ да е недоволенъ отъ живота си? За него се грижатъ родителитѣ му, за него работи цѣлата природа. Но човѣкъ не оценява това, което му е дадено. Той не оценява, какво сѫ направили родителитѣ му за него, презъ какви изпитания сѫ минали. За да оцени това, невидимиятъ свѣтъ го поставя да мине презъ сѫщитѣ изпитания. Като мине презъ тѣзи изпитания, той или запазва споменъ за тѣхъ, или съвършено ги заличава отъ съзнанието си. Ако ги забрави поставятъ го при условия, отново да ги преживѣе.

Следователно, за да бѫдете доволни, дръжте въ ума си мисъльта, че за създаването на красивия свѣтъ, въ който живѣемъ, безброй сѫщества сѫ станали жертва, въ смисълъ, безброй сѫщества сѫ пожертвували своето лично благо. Съ други думи казано: безброй сѫщества сѫ внесли своитѣ капитали за общото благо, безъ да очакватъ нѣкакви лихви. Тѣ сѫ направили грамадни жертви, съ единственото желание бѫдещето поколѣние да се радва на живота. Ако съвременнитѣ хора не сѫ щастливи, причината е въ тѣхъ. Тъй както хората търсятъ лично щастие, никѫде не могатъ да го намѣрятъ. Личното щастие се придобива само тогава, когато човѣкъ оценява въздуха, свѣтлината, водата и храната и знае, какъ да ги употрѣбява. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не е обичанъ. За да бѫде обичанъ, той трѣбва да е направилъ нѣщо, освенъ за себе си, още и за своя ближенъ. Вие обичате една книга само тогава, когато съдържанието ѝ е красиво, когато има нѣщо ценно написано въ нея. Нѣма ли нѣщо ценно въ нея, тя нищо не струва.

И тъй, ако книгата се обича заради написаното въ нея, колко повече човѣкъ може да бѫде обичанъ заради онова, което Богъ е написалъ въ неговия умъ, въ неговото сърдце, въ неговата душа и въ неговия духъ. Щомъ написаното въ васъ е чисто, четливо, който ви чете, той непременно ще ви обича. Той ще чете отъ васъ и ще се поучава. Ако сте заличили написаното, вие ще бѫдете проста хартия. Всички ще минаватъ и заминаватъ край васъ, безъ да се спиратъ. Камънитѣ сега сѫ проста хартия, върху която нѣма нищо написано. Днесъ се пише и върху тѣхъ, но написаното ще се чете въ далечното бѫдеще.

Сега, като сте дошли тукъ, азъ ви считамъ за добри хора. — Защо? — Вие сте оставили удобствата си, нарушили сте всѣкидневното си спокойствие и сте дошли тукъ да ви вали дъждъ, да ви бруля вѣтъръ и т. н. Мнозина могатъ да мислятъ за васъ, че сте глупави, дето се излагате на такива трудни условия. Други пъкъ ви съжаляватъ. Благодарете и на еднитѣ, и на другитѣ. Нека мислятъ, както искатъ, а вие бѫдете доволни и радостни, че се ползувате отъ благата, които планината ви предлага, съ своя чистъ въздухъ, чиста вода и красиви, величествени изгледи.

Помнете едно нѣщо: планината, високитѣ мѣста не търпятъ лоши мисли, чувства и желания. Атмосферата, както и всички условия на планината сѫ толкова чувствителни, че не могатъ да понасятъ никаква дисхармония. Най-малката погрѣшка, най-малкото престѫпление се отразява върху нея. Ако сѫщата грѣшка направите въ долината на живота, тамъ може да мине незабелязано, но тукъ не се прощава. Най-малката погрѣшка, направена на планината, е въ състояние да предизвика редъ експлозии, каквито бомбитѣ произвеждатъ. Дойдатъ ли лоши условия на планината — бури, гърмотевици, ще знаете, че тѣ сѫ резултатъ на лошия животъ, на погрѣшкитѣ на хората, които се намиратъ тамъ. Силнитѣ гърмотевици, които ставатъ на планината, сѫ предметно учение. Тѣ показватъ, какво нѣщо е истината. Силно нѣщо е истината! Съ нея не може да се играе. Истината изисква отъ човѣка абсолютно чистъ животъ.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ щастие, искатъ да бѫдатъ щастливи. Това зависи отъ самия човѣкъ. Ако учи добре, той ще бѫде щастливъ. Ако ученикътъ учи добре и заучава материала отъ всѣки класъ, той ще върви напредъ и щастливъ ще бѫде. Не заучава ли добре материала, който му се преподава, той не може да напредва, но все повече ще се затвърдява и нещастенъ ще бѫде. Това не значи, че той трѣбва да се страхува. — Не, страхътъ не е моралъ за човѣка. Страхътъ е моралъ за животнитѣ. Мисъльта е моралъ за човѣка. Човѣкъ трѣбва да мисли право. Като мисли право, той ще филтрира мислитѣ, чувствата и желанията, които минаватъ презъ ума и сърдцето му. Има мисли и желания, които сѫ остатъци отъ миналото и днесъ не могатъ и не трѣбва да се реализиратъ. Тѣ могатъ да останатъ само въ архивата на миналото като старини, като стари монети, които днесъ не вървятъ. Това, което въ далечното минало е било добродетель, днесъ не се приема. Днесъ е време за новото, за онова, което носи въ себе си великъ моралъ. Всѣки день носи въ себе си нѣщо ново, което трѣбва да се приеме и приложи. Новото носи щастието на човѣка. Като не знаятъ това, хората се мѫчатъ да уредятъ живота си. Животътъ на всички хора е уреденъ и осигуренъ, но тѣ не знаятъ това. Тѣ ходятъ като просяци отъ кѫща на кѫща, безъ да подозиратъ, че баща имъ е оставилъ голѣмо наследство. Като научатъ това, веднага положението имъ се измѣня.

Едно семейство въ Америка изпаднало толкова много, че всички негови членове се принудили да просятъ. Каквато покѫщнина имали, всичко разпродали. Останала имъ само една стара цигулка, която подмѣтали отъ едно мѣсто на друго, мислили, че нищо не струва. Като дошло редъ и нея да продаватъ, указало се, че тя била цигулка Страдивариусъ. Тѣ я продали много скѫпо. Значи, тази стара, ненужна цигулка спасила положението имъ. Какво показва това? Това показва, че Богъ се грижи за всички живи сѫщества и ги е осигурилъ. Като не знаятъ това, тѣ бързатъ да се осигуряватъ и се отклоняватъ отъ истинското си предназначение. Тамъ е голѣмата имъ погрѣшка. Осигурениятъ нѣма защо да се осигурява.

Следователно, има ли животъ въ себе си, човѣкъ е осигуренъ. Животътъ е почва, която носи всички условия въ себе си. Щомъ има условията, човѣкъ трѣбва само да работи. Като работи съзнателно, той ще бѫде доволенъ, при каквито условия на живота да се намира. Въ каквито мѫчнотии да се намира, човѣкъ трѣбва да предпочита живота предъ смъртьта. Нѣкой не може да понася условията, въ които е поставенъ, и казва, че иска да умре. — Не, най-лошиятъ животъ е по-добъръ отъ смъртьта. Самъ по себе си животътъ не може да бѫде лошъ. Подъ думата „лошъ животъ“ разбираме животъ, който носи съ себе си утайки, наслоявания отъ миналото. Щомъ утайкитѣ и наслояванията се махнатъ, животътъ остава чистъ, какъвто е излѣзълъ отъ Бога. Като разбере истината човѣкъ ще погледне на живота си като на велико благо, дадено му отъ Бога. Той ще го приеме въ неговата абсолютна чистота, каквато първоначално е ималъ. За това не се иска много. Достатъчно е човѣкъ да се върне една стѫпка назадъ и да поеме онзи пѫть, отъ който нѣкога се е отклонилъ. Тогава той ще прогледа и ще види ясно, че е заобиколенъ съ богатства, които днесъ не вижда. Много отъ върховетѣ, които сега ви обикалятъ, криятъ голѣми богатства и съкровища. Понѣкога тия богатства сѫ близо до васъ, но вие не можете да ги откриете. — Защо? — Не ви е дадено. Тѣ сѫ опредѣлени само за ония хора, които вършатъ волята Божия. Сега вие ходите по върхове и поляни, спирате вниманието си тукъ-тамъ, но нищо ценно не намирате. Около васъ има ценни растения, съ магическа сила, но не ги виждате. — Защо? — Не ви е дадено да ги видите.

Сега, като казвамъ, че ценнитѣ нѣща не сѫ дадени за васъ, нѣкои се обиждатъ. Тѣ сѫ честолюбиви и се засѣгатъ. Не е лошо човѣкъ да бѫде честолюбивъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ и гордъ. Като кажатъ на нѣкого, че е честолюбивъ или гордъ, той не е доволенъ, счита, че това е лошо нѣщо. Обаче, тъй както се пишатъ тия думи въ български езикъ, тѣ криятъ нѣщо добро въ себе си. Честолюбивъ човѣкъ е този, който самъ се уважава. Ако човѣкъ самъ не се уважава, окрѫжаващитѣ най-малко ще го уважаватъ. Ако човѣкъ самъ не се обича, окрѫжаващитѣ най-малко ще го обичатъ. Докато изворътъ не напълни първо своето корито, той никога не може да потече надолу.

Да обича човѣкъ себе си или своя ближенъ, това значи, да обича Божественото въ човѣка. Казано е въ Писанието: „И възлюби Богъ истината въ човѣка“. Истината, това е Божественото начало. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се събуди за Божественото въ себе си и въ своя ближенъ. Щомъ види Божественото въ себе си и въ своя ближенъ, той трѣбва да го цени.

Следователно, обичайте себе си, както и ближния си, заради Божественото начало, което се крие въ васъ. Щомъ познаете Божественото въ себе си, вие ще познаете и Бога като вашъ Баща. Днесъ познавате само баща си, който ви е родилъ на земята, но не познавате Баща си, Който ви е създалъ. Щомъ направите нѣкаква грѣшка, вие се страхувате отъ Бога, да не ви накаже. — Не, Той е толкова благъ и милостивъ, че никого не сѫди. Достатъчно е човѣкъ да се обърне въ страданията си къмъ Бога, за да получи великото благословение на живота. Той ще заповѣда да заколятъ за него най-тлъстото теле, да го облѣкатъ съ чисти и нови дрехи. Най-после Той самъ ще му тури пръстенъ на рѫката и ще го цѣлуне. Малцина сѫ дошли до това благословение, защото все още не имъ е дотегналъ животътъ по чужди господари. Мнозина ядатъ рожкови, но все още не искатъ да се върнатъ при своя Баща, да Му слугуватъ.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страданията си, но все още не искатъ да тръгнатъ въ правия пѫть. — Защо? Защото сегашнитѣ имъ страдания представятъ празни снаряди. Тѣ пукатъ, гърмятъ около тѣхъ, но не ги плашатъ, не причиняватъ никаква вреда. Дойде ли имъ нѣкакво страдание, което, като пъленъ снарядъ, изгърми въ тѣхъ, нищо нѣма да остане наоколо имъ, пъкъ и тѣхъ ще задигнатъ. Невидимиятъ свѣтъ ги пази, не допуща още да ги бомбардиратъ съ пълни снаряди. Много опасни мѣста има на физическия свѣтъ, но въпрѣки това, за всѣки човѣкъ има специални грижи. Всѣки човѣкъ е обиколенъ съ разумни сѫщества, които го пазятъ. Въ свѣта никой не е самъ. Човѣкъ е обиколенъ отъ сѫщества, които се грижатъ за него и за всѣка негова права или крива постѫпка му нашепватъ: Не постѫпи добре. Или: добре постѫпи. Той трѣбва да се вслушва въ този гласъ и да изправя погрѣшкитѣ си, защото отговорностьта лежи върху него. Волътъ на нѣкой селянинъ влѣзълъ въ градината на съседа му и опасълъ всичко. Какво става? Веднага викатъ господаря на вола подъ сѫдъ. Волътъ грѣши, господарьтъ плаща. Нѣкое куче ухапало едно дете. Веднага даватъ подъ сѫдъ господаря на кучето. Значи, кучето хапе, господарьтъ отговаря. Тъй щото, ако иска да не страда за своитѣ волове и кучета, човѣкъ трѣбва да ги възпитава.

Искате ли да се развивате правилно, работете въ червения цвѣтъ — въ почвата на живота. Орете и разработвайте тави почва. Работете съ жълтия цвѣтъ, съ разумностьта, да научите пѫтищата, които водятъ къмъ подмладяване. Казано е въ Писанието, че онѣзи, които очакватъ Господа, ще се обновятъ. Думитѣ „ще се обновятъ“ означаватъ „ще се подмладятъ“. Следователно, онѣзи, които не очакватъ Господа, ще остарѣятъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ подмладяване. Кое е отличителното качество на младия? — Служенето. Младиятъ трѣбва да служи. Който служи на ближния си отъ любовь, той има инициатива да прави опити. Като прави опити, той се учи и придобива знания.

Сега, като сте дошли на планината, стремете се да създадете помежду си красиви отношения. Всѣка правилна или неправилна обхода се пише. Каквото правите на земята, пише се на небето. Живѣйте добре, за да бѫде животътъ ви написанъ съ свѣтли букви на небето. Живѣйте добре на небето, за да бѫде написано това на земята. Както се нуждаете отъ добри приятели на земята, сѫщо така имате нужда отъ добри приятели и на небето. Горко на онзи, който нѣма приятели на небето! Тежъкъ е животътъ на земята на всѣки, който нѣма приятели въ невидимия свѣтъ. Добре е да имате приятели и на небето, и на земята, за да бѫде животътъ ви лекъ и красивъ.

Благодарете за днешния день, за всичко, което ви е дадено. Благодарете за сърдцето, за ума, за тѣлото, които ви сѫ дадени като пособия за работа. Щомъ благодарите за всичко, което ви е дадено и което ви се дава, и деньтъ ще бѫде за васъ радостенъ и веселъ.

*

24 юлий, 10 ч. с.

 

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...