Jump to content
Ани

1938_07_22 Кѫсиятъ и дългиятъ пѫть

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Кѫсиятъ и дългиятъ пѫть

Матея 8: 8—20

Всички хора говорятъ за младость и за старость, но това говорене има смисълъ, когато е на мѣсто. Да говоришъ на стария за младостьта, не е на мѣсто. Какъвъ смисълъ има да говоришъ на 120 годишния дѣдо за младостьта? Каквото и да му говоришъ, той казва: Синко, краката ми вече не държатъ. Минаха красивитѣ години на младостьта, но не ги оценихъ! Ако на младия или на детето говоришъ за старостьта, тѣ нищо нѣма да разбератъ. Този разговоръ не е на мѣсто. Детето не знае, какво нѣщо е старостьта. Стариятъ знае, какво нѣщо е младостьта, но младиятъ не познава старостьта. Следователно, когато не знаете нѣкои нѣща, вие сте млади; когато знаете нѣкои нѣща, вие сте стари. Мнозина искатъ да знаятъ всичко. Значи, тѣ искатъ да бѫдатъ стари. Радвайте се, че не знаете всичко. Това, което не знаете, ще ви послужи, като стимулъ въ живота. Човѣкъ се стреми къмъ онова, което не знае. Казватъ за нѣкого, че е невежа. Кой знае, какво представя невежеството? — Стариятъ. Стариятъ знае, какво нѣщо е невежеството и знанието, а младиятъ не знае. Стариятъ може да оцени младостьта, а младиятъ не я оценява.

Сега вие сте дошли на земята да се учите. Каква специалность ще си изберете? Всички хора нѣматъ еднакъвъ стремежъ, вследствие на което всѣки си е избралъ специаленъ предметъ за изучаване. Запримѣръ, отъ детинството си още нѣкои хора се стремятъ къмъ богатство. Тѣ работятъ изключително съ опредѣлената цель, да станатъ богати. Богатството е свързано съ голѣма отговорность. Богатството е грамадно предприятие. Ако работитѣ на това предприятие свършватъ добре, печалбитѣ сѫ голѣми. Обаче, ако работитѣ не вървятъ добре, загубитѣ сѫ голѣми. Младитѣ не знаятъ това, но старитѣ го знаятъ. Младитѣ, които не знаятъ, какво представя богатството, искатъ да бѫдатъ богати. Тѣ мислятъ, че като станатъ богати, ще иматъ много пари на разположение и ще ги употрѣбяватъ, както искатъ. Младитѣ, които не разбиратъ, какво представя знанието, искатъ да бѫдатъ учени. Знанието, науката е сѫщо така голѣмо предприятие. Който се наеме съ това предприятие, той трѣбва да го приложи въ живота си. Младитѣ, които не знаятъ, какво представя любовьта, искатъ да придобиятъ Божията Любовь. Знаете ли, какво велико предприятие е любовьта? Който е придобилъ любовьта, той се нагърбва съ задачата да събужда заспали и да възкръсява умрѣли. Който е придобилъ любовьта, той трѣбва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата имъ. Мнозина мислятъ, че, като придобиятъ любовьта, ще станатъ щастливи. — Не, дето мине любовьта, всичко трѣбва да оживѣе и възкръсне. Любовьта носи животъ. Всички мъртви чувства, мисли и постѫпки оживяватъ отъ любовьта. Любовь, която не може да оживи и възкреси умрѣлитѣ мисли, чувства и постѫпки въ човѣка, не е истинска любовь.

Какво още знаятъ старитѣ, което младитѣ не знаятъ? Старитѣ знаятъ да спорятъ, да се каратъ. Азъ наричамъ спора, карането произвеждане на медъ. Отъ човѣшко гледище хората се каратъ, а отъ Божествено — медъ тече отъ устата имъ. Обаче, никой не иска този медъ. Като наблюдавамъ спора, азъ предлагамъ да купя този медъ, все ще му намѣря мѣсто, ще го туря на работа. Стариятъ знае, какво представя медътъ, но младиятъ не знае. Той не е употрѣбявалъ такъвъ медъ, не знае вкуса му. Колкото и да се каратъ хората, колкото медъ да произвеждатъ, тѣ пакъ не се разбиратъ. Има нѣщо въ живота, което съ каране, съ споръ не се нарежда. Не е достатъчно да говоришъ, да пѣешъ или да свиришъ на хората, но съ говора, съ пѣнието или свиренето, ти трѣбва да направишъ нѣщо. Сѫщото се отнася и до любовьта. Много може да говорите за любовьта, но ако любовьта не е въ състояние да съживи умрѣлия или да събуди заспалия, никаква любовь, никаква пѣсень не е това. Умрѣлитѣ хора, изсъхналитѣ дървета и листа, пресъхналитѣ извори сѫ ноти; несполукитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота сѫ ноти; горчивитѣ и обидни думи сѫщо сѫ ноти. Дойде ли любовьта въ живота, тя превръща всички тия ноти въ живи музикални тонове. Отъ тия тонове тя създава великата Божествена симфония. Само любовьта е въ състояние да направи това. Тя превръща горчивото въ сладко. Тя съживява мъртвитѣ нѣща. И мастилото е горчиво, но съ него се пишатъ сладки, красиви думи. Младитѣ изразяватъ любовьта си съ горчивото мастило, но думитѣ, съ които любовьта си служи, сѫ сладки.

Следователно, споредъ новото опредѣление за любовьта, ще знаете следното: любовь е това, което превръща горчивото въ сладко, умразата въ благость, сиромашията въ богатство, невежеството въ знание, грѣхътъ въ добродетель, неправдата въ правда, грѣшникътъ въ светия. Мнозина искатъ да станатъ светии. Приемете любовьта въ себе си, и тя ще ви помогне да станете светии. Обаче, докато живѣете съ старитѣ си разбирания и се страхувате да се приближите до грѣшникъ, любовьта ще бѫде далечъ отъ васъ. Докато праведниятъ се пази отъ грѣшника, да не се опетни, той никога нѣма да стане светия. Който живѣе съ такива разбирания, той самъ ще опита последствията на старото. При това положение и любовьта нѣма да се приближи при него. Любовьта е огънь, който изгаря всичко нечисто. Тя е като кибритената клечка. Като я запалите и турите на кожата си, веднага отскачате настрана. Следователно, дойде ли любовьта при васъ, тя ще стои на известно разстояние. Речете ли да я приближите при себе си, тя непременно ще ви изгори. За неразумнитѣ тя е огънь, който свѣти и изгаря; за разумнитѣ тя е благословение. Като видятъ свѣтлина, мушицитѣ отиватъ къмъ нея, но плащатъ съ живота си.

Това, което хората наричатъ нещастия и неуспѣхъ въ живота, не е нищо друго, освенъ мрежи за предпазването имъ отъ огъня на любовьта. Огъньтъ не представя любовьта, но лабораторията, въ която любовьта се произвежда. Та когато страдате, ще знаете, че ви предпазватъ, да не попаднете въ огъня на любовьта. Безъ страдания положението ви щѣше да бѫде още по-лошо. Сиромашията, невежеството сѫщо така сѫ предпазителни мрежи, които ограждатъ човѣка отъ огъня на любовьта. Като ви говоря за този огънь, вие не трѣбва да се страхувате, но мислете, какво трѣбва да правите и къмъ какво да се стремите. Ако сте ученикъ, вие ще се стремите къмъ знание. Това, което може да ви задоволи въ училището, не сѫ нито дрехитѣ, съ които сте облѣчени, нито столоветѣ, маситѣ и книгитѣ, нито красивата обстановка, но това, което учительтъ ви преподава. Най-интересното за ученика е знанието, което учительтъ му дава. Кое прави слънцето интересно за насъ? — Свѣтлината и топлината му. Ако слънцето не изпущаше никаква свѣтлина и топлина, ние нѣмаше да се радваме на всѣки неговъ изгрѣвъ. — Кое е най-важното въ любовьта? — Животътъ. Казано е, че любовьта ражда живота. — Кое е най-важното въ живота? — Страданието, — Кое е най-важното въ страданието? — Поуката. — Кое е най-важното въ поуката? — Вниманието. Наистина, следъ като придобие известна опитность, човѣкъ става внимателенъ. Той не се страхува, но внимателно изучава нѣщата.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да имате будно съзнание. Като отидете при нѣкой изворъ, не трѣбва веднага да пиете вода, но поседете малко и следъ това внимателно пристѫпете къмъ извора. Налѣйте вода въ чаша и пийте бавно, глътка по глътка. Ако сте сгорещени, изпотени, все едно, че пожаръ става въ организъма ви. Следователно, водата гаси вѫтрешния пожаръ въ човѣка. Всѣка болка показва, че пожаръ има въ васъ — гори нѣщо въ организъма ви. При пиене на вода, съзнанието ви трѣбва да е будно, за да може всѣка глътка та отиде на болното мѣсто, а не въ стомаха. Така постѫпвайте и съ любовьта. Като влѣзе въ организъма, отправете я къмъ болното мѣсто, да раздвижи кръвьта и да го съживи. Искате ли да се лѣкувате съ любовьта, спрете вниманието си върху нейнитѣ най-малки прояви. Най-малкитѣ прояви на любовьта, но добре използувани, даватъ по-голѣми резултати отъ голѣмитѣ прояви. Голѣмитѣ прояви на любовьта представятъ голѣми кутии по обемъ, но съ малко съдържание. Малкитѣ величини съдържатъ голѣма сила, голѣми възможности. Запримѣръ, за една година житното зърно свършва повече работа, отколкото човѣкъ. Работата, която житното зърно свършва за една година — покълване, растене, цъвтене и връзване, човѣкъ може да свърши за сто години.

Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношения къмъ Бога. Когато помислите за Бога, вие трѣбва да станете тихъ и спокоенъ, да се освободите отъ всички противоречия и да застанете въ положението на дете, което очаква да получи отъ майка си прѣсна питка, намазана съ масло и медъ, и да благодари за нея. Хлѣбътъ представя Словото Божие, което се дава на всѣки човѣкъ. Искате ли да приемете Словото вѫтрешно, вие трѣбва да бѫдете чисти като детето, когато отива при майка си. Човѣкъ трѣбва да има свещено чувство къмъ Бога. Отива ли при Бога съ свещено чувство, скърбитѣ и страданията му моментално ще изчезнатъ, и той ще преживѣе дълбока вѫтрешна радость, вѫтрешенъ миръ. При това положение човѣкъ се чувствува силенъ, смѣлъ, всичко може да направи. Отдалечи ли се отъ Бога, пакъ става слабъ.

Следователно, при всѣко отслабване, човѣкъ трѣбва да отива при Бога, както правятъ английскитѣ учени съ своя речникъ. Нѣкой виденъ английски писатель пише върху нѣкакъвъ важенъ въпросъ, но щомъ дойде до известна дума, въ правописа на която не е сигуренъ, отваря речника и се справя. После затваря речника и продължава да пише. Като дойде до друга, непозната дума, пакъ отваря речника. Като отваря и затваря речника, най-после написва работата си. Правете сѫщото и вие. Като дойдете до нѣкоя дума, на която не знаете правописа, отворете голѣмата книга, т. е. речника на живота, и вижте, какъ се пише и произнася тази дума. Запримѣръ, какъ се пише и произнася правилно думата „любовь“? Нѣма човѣкъ въ свѣта, който пише и произнася правилно думата „любовь“.

И тъй, не се стѣснявайте отъ това, че не можете да пишете и произнасяте правилно думата „любовь“. Като не знаете точното ѝ произношение и правописъ, ще отворите голѣмия речникъ на живота и ще се научите. Сега азъ говоря за онази любовь, която възкресява хората и ги прави богати, здрави, силни, учени. Любовьта дава всичко. Казвате, че любовьта е разнообразна. Наистина, любовьта на детето къмъ майката не е като тази на слугата къмъ господаря, нито като тази на ученика къмъ учителя, нито като тази на брата къмъ сестрата. Човѣкъ може да обича и камъкъ, и цвѣте, и животно, но всички видове любовь се различаватъ една отъ друга. Въ всички видове любовь има нѣщо специфично, което говори, именно, за разнообразието въ любовьта. Любовьта на човѣка къмъ дадена книга, запримѣръ, Библията, е съвършено различна отъ тази, която той има къмъ хлѣба. Като дойде хлѣбътъ при васъ, вие веднага отваряте устата си и му казвате: Заповѣдайте! — каните го на гости у васъ. Като дойде книгата на гости въ дома ви, вие я отваряте и затваряте и казвате: Не мога бързо да ямъ. Всичко, каквото ни давате, ще го вземемъ, но на гости не ни дохождайте, защото още не сме готови за васъ. Мислите ли, че ако изядете книгата, ще научите нѣщо? Тази книга е отровна, тя е написана съ горчиво мастило.

И тъй, каже ли ви нѣкой една обидна дума, не я изговаряйте, защото тя е написана съ горчиво мастило, което може да ви отрови. Турете тази дука далечъ отъ себе си. Каже ли ви нѣкой, че сте лошъ човѣкъ, не го слушайте. Оставете тази дума вънъ отъ себе си. Кой човѣкъ е лошъ? — Който отвънъ показва, че люби Бога, а отвѫтре люби себе си. Буквата „Л“ означава любовь къмъ Бога, а буквата „Ш“ — любовь къмъ себе си. Лошиятъ човѣкъ е поставилъ Бога напредъ, постоянно говори за Него, а всичко върши за себе си. Буквата „Ш“ разваля всички работи. Въ какво седи лошавината на хората? — Въ тѣхната лакомия. Има хора, които ядатъ извънредно много. Разправятъ за едного, че изяждалъ наведнъжъ закуската на 70 деца. За другъ човѣкъ разправятъ, че изяждалъ наведнъжъ едно агне отъ 12 клгр., и веднага следъ това — едно кило халва съ единъ голѣмъ хлѣбъ. Тази лакомия къмъ ядене говори за лакомията въ човѣка изобщо. Любовьта изключва всѣкаква лакомия. Малко ще ядешъ, но сладко, съ съзнание.

Като ученици, вие трѣбва да се научите да правите преводъ на всичко, което се случва въ живота ви. Вървишъ бързо и се ударишъ въ камъкъ. Не се сърди, не търси виновникъ за това, но спри се предъ камъка, помисли малко и благодари му, че само си се спъналъ. Камъкътъ иска да ти обърне внимание да не бързашъ много. Камъкътъ иска да ти каже: Имай търпение, не бързай много. Кѫде си тръгналъ толкова рано? Слънцето още не е изгрѣло. Дето отивашъ, тамъ още е тъмно, затова се удари. Когато слънцето изгрѣе, навсѣкѫде е свѣтло, и човѣкъ не се спъва. Кажатъ ли ви една обидна дума, не се обиждайте, но вижте, какво се крие въ нея. Нѣкой ви каже, че не сте добъръ човѣкъ. Не се сърдете, но помислете, какъвъ пѫть е доброто: на възлизане или на слизане. Доброто е пѫть на слизане. Само добриятъ човѣкъ слиза до положението на бедния, на слабия да му помага. Лошиятъ стои на висотата на положението си и оттамъ дава заповѣди. Мнозина искатъ да бѫдатъ добри, но стоятъ на висотата на положението си и оттамъ говорятъ и заповѣдватъ. Това не е доброта, това е крѣскане. Говоришъ ли отвисоко на хората, това не е добро. Щомъ всички хора чуятъ и разбератъ, какво правишъ, това не е истинско добро. Когато правите добро, говорете така, че никой да не ви чуе. Когато правите добро, само Единъ трѣбва да знае, какво правите. Вториятъ, който ще знае, това сте вие. Трето лице не трѣбва да знае, какво правите. Знае ли трето лице, това вече не е добро. Вие не сте въ пѫтя на доброто, т е. не сте въ правия пѫть.

Следователно, срещнете ли човѣкъ, който само заповѣдва, а не работи, той не е добъръ човѣкъ. Единъ день генералъ Вашингтонъ се разхождалъ въ околностьта на единъ градъ и видѣлъ въ двора на една казарма, какъ нѣколко войници се мѫчатъ да дигнатъ на раменетѣ си една голѣма, тежка греда. Той веднага отишълъ при тѣхъ и наблюдавалъ, какво става. Взводниятъ стоялъ при тѣхъ и командувалъ. Войницитѣ пъшкали, мѫчили се, но не могли да дигнатъ гредата. Генералътъ се обърналъ къмъ взводния съ думитѣ Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ взводенъ. Генералътъ турилъ рамото си подъ гредата и помогналъ на войницитѣ да я дигнатъ и пренесатъ. Следъ това далъ визитната си картичка на взводния и си отишълъ.

Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ стоятъ около войницитѣ си и като взводни само заповѣдватъ. Когато дойде на земята, Христосъ не заповѣдваше, но тури рамото си подъ гредата и я подигна. Днесъ всички проповѣдници, свещеници, учители искатъ само да заповѣдватъ. — Не, турете рамото си подъ гредата, както е направилъ генералътъ, и помогнете на 30-тѣ войника, да я премѣстятъ. Докато генералътъ не постави рамото си подъ гредата, никаква работа не може да стане. Въ новата култура генералитѣ ще работятъ заедно съ войницитѣ, а взводнитѣ ще заповѣдватъ. Какъвъ ще бѫде резултатътъ? — Генералитѣ ще се повишаватъ, ще вървятъ напредъ, а взводнитѣ ще оставатъ на едно и сѫщо мѣсто. Който туря рамото си подъ гредата, той става генерал! Какъвъ искате да бѫдете: взводенъ или генералъ? На колко души най-много заповѣдва единъ взводенъ? — На 30 души. — А генералътъ? — На хиляди души. — Какво представя генералътъ въ свѣта? Генералътъ е доброто, което слиза долу да помага. Доброто туря рамото си подъ гредата и я подига. Който се стреми къмъ добъръ животъ, той е ученикъ, отива да се учи, да знае, какъ да туря рамото си подъ гредата. Знанието е гредата, която трѣбва да се вдигне и премѣсти. Знанието не може да се придобие, ако не дойде любовьта и тури рамото си подъ гредата. Нищо въ свѣта не може да се постигне безъ любовь. Безъ любовь никаква команда, никаква заповѣдь не помага. — Ама взводенъ съмъ. — Кѫде е писано, че взводниятъ не трѣбва да помага?

Като ученици, вие трѣбва да се справяте съ всички положения въ живота. Обиди ли ви нѣкой, започнете да мислите, а не да се сърдите. Вие трѣбва да бѫдете умни, да предвиждате, че даденъ човѣкъ ще ви обиди. Като знаете това, или нѣма да се изпрѣчвате на пѫтя му, или ще се разговаряте съ него така, че да не го предизвиквате. Като минавамъ презъ нѣкое село, азъ предвиждамъ, че кучета ще ме лаятъ и всѣкога нося въ джоба си парче хлѣбъ да имъ дамъ. Щомъ ме залае нѣкое куче, азъ започвамъ да му говоря, дамъ му парче хлѣбъ и заминавамъ. Ще кажете, че е обидно за човѣка да се разговаря съ кучета. Кой създаде кучето? Онзи, Който тури хлѣба въ джоба ми, Той създаде и кучето съ Словото си. Тъй щото, лае ли ви нѣкое куче, не го замѣрвайте съ камъни, но му хвърлете парче хлѣбъ. Като го замѣрвашъ съ камъни, то ще бѣга, но повече ще лае. Обиди ли те нѣкой, не хвърляй камъни задъ него, но дай му парче хлѣбъ. Хлѣбътъ представя живото слово. Всѣка дума, колкото да е обидна, излиза отъ най-свещеното мѣсто на човѣка — отъ устата. Тя е скѫпоцененъ камъкъ, но нешлифованъ. Вземи я, шлифовай я и я тури на съответно за нея мѣсто.

Великото учение казва, че всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, е предметно учение, дадено отъ Господа. Камънитѣ на планината, водата, слънцето, вѣтърътъ, който сега духа, сѫ предмети за изучаване. Червениятъ цвѣтъ на изгрѣващото слънце показва, че се явява животътъ, съ всички свои противоречия. Вѣтърътъ, който духа отъ западъ къмъ изтокъ, показва, че трѣбва да вървите напредъ. Противоречията въ живота сѫ фонъ на една идейна, величествена картина. Ако нѣкога въ живота си можете да видите Божественото слънце, всички противоречия сѫ били на мѣстото си. Ако следъ всички страдания дойде любовьта въ васъ, тѣ сѫ на мѣсто. Страданията сѫ пѫтища, по които Божественото иде въ живота.

Следователно, радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодитѣ въ живота си, защото чрезъ тѣхъ идатъ Божиитѣ блага. Тѣ сѫ пѫтища, по които Божественото иде въ човѣка. Страданието е опаковка, въ която се крие нѣщо хубаво. За лошо ли пострада Христосъ? За лошо ли идатъ изпитанията на народитѣ? Следъ голѣмитѣ мѫчения Христосъ възкръсна. Следъ голѣми изпитания народитѣ се подигатъ. Когато страда, майката очаква нѣкакво благо. Който иска да съкрати пѫтя на своето развитие, той трѣбва да приеме страданията съ благодарность. Чрезъ страдания работитѣ ставатъ за една година, а безъ страдания — за хиляди години. Ще приемешъ страданията за една година, за да свършишъ работата си бързо, като житото. И пѣсъкътъ страда, но докато свърши работата на житото, нужни му сѫ милиони години.

И тъй, страданието е съкратенъ пѫть, по който Великото се изявява на човѣка. Искате ли да се развивате безъ страдания, ще изберете дългия пѫть.

Сега, желая ви да се движите по кѫсия пѫть. Желая ви да следвате пѫтя на доброто. Желая ви да подражавате на генерала, да туряте рамото си подъ гредата. Желая ви да дойдете до онова знание, съ което да превръщате горчивитѣ нѣща въ сладки. Желая ви лесно да се справяте съ всѣко куче, което ви лае, и да му кажете: Богъ те създаде съ Словото си, а мене направи съ рѫцетѣ си.

*

22 юлий, 5 ч. с.

 

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...