Jump to content
Ани

1938_07_17 От пръститѣ на ръцетѣ

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Отъ пръститѣ на рѫцетѣ

Сега е десеть часа. Всички сте се събрали тукъ, да ви се говори, безъ да държите смѣтка, че това време, този часъ не благоприятствуватъ. Слънцето грѣе силно и пече върху главитѣ ви, вследствие на което нѣкой може да слънчаса. Да слушате беседа при това горещо време, туй значи, да натоварите нѣкой човѣкъ съ 50 клгр. тежесть на гърба му и да го заставите да играе. За васъ слънцето е силно, но за цвѣтята е добре. Тѣ растатъ на това слънце и се радватъ, че могатъ да се ползуватъ отъ благотворнитѣ му лѫчи. Че нѣкой може да слънчаса, това не ги интересува. Това показва, че щастието на нѣкои сѫщества се гради върху нещастието на други.

Като ученици, вие се нуждаете отъ практически правила за живота. За васъ е важно, запримѣръ, да можете да координирате органитѣ си. Вие трѣбва да знаете, какъ да слушате, да виждате, да отваряте и затваряте устата си и т. н. Съвременнитѣ хора иматъ очи и уши, но не знаятъ, какъ да ги направляватъ, за да могатъ правилно да възприематъ впечатленията отъ външния свѣтъ. Тѣ иматъ уста, но не знаятъ, кога колко да я отварятъ и затварятъ, вследствие на което при дъвчене на храната си, често прехапватъ езика или устнитѣ си. Тѣ иматъ крака, но като не познаватъ законитѣ на правилното ходене, често изкълчватъ единия или другия си кракъ. Една отъ причинитѣ за падането на човѣка и за изкълчването на рѫката или на крака му се крие въ отсѫтствие на координация между мислитѣ и чувствата му. Много нещастия и страдания на човѣка се предизвикватъ, именно, отъ липса на координация въ мислитѣ и чувствата му.

Съвременнитѣ хора не разбиратъ закона за координиране на силитѣ, вследствие на което седатъ и критикуватъ свѣта. Тѣ казватъ, че Богъ не е създалъ свѣта, както трѣбва, и търсятъ начинъ да го изправятъ. За да имъ даде добъръ урокъ, да ги научи да не критикуватъ Великото, невидимиятъ свѣтъ ги заставя да се оженятъ. Като имъ се родятъ нѣколко деца, той имъ казва: Хайде сега, приложете вашето знание. Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъвъ домъ, какъвто искате. Вашиятъ домъ представя единъ, малъкъ свѣтъ, който ви е даденъ като задача, да го създадете, както намирате за добре. Като се намѣрятъ въ семействата си, въ своя малъкъ свѣтъ, критицитѣ започватъ да се оплакватъ, че не могатъ да го оправятъ. Едното дете вика на една страна, второто — на друга, жената — на трета, и свѣтътъ имъ остава неуреденъ. — Защо? — Всѣки говори на непознатъ езикъ, никой не може да го разбере и да му помогне.

Едно двегодишно дете искало нѣщо отъ майка си. Нѣколко часа наредъ то казвало: Мамо, искамъ маро. Майката се чудила, какво значи думата „маро“. Въ това време въ кѫщата влѣзла една циганка и почнала да се разговаря съ домакинята. Последната се обърнала къмъ циганката съ думитѣ: Не зная, какво иска това дете отъ мене. Отъ нѣколко часа ми говори нѣщо, но не го разбирамъ. Казва ми, че иска нѣкакво „маро“. Като чула тази дума, циганката се засмѣла и казала: Хлѣбъ иска детето. Значи, детето искало хлѣбъ отъ майка си на цигански. Често децата говорятъ на майкитѣ си на непознатъ езикъ. Тѣ искатъ отъ тѣхъ „маро“, но майкитѣ не разбиратъ езика имъ. Трѣбва да дойде нѣкоя циганка въ дома имъ, за да каже, че децата имъ искатъ хлѣбъ.

Сега, щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да се ползувате отъ благата, които ви сѫ дадени. Природата е сложила богата трапеза предъ всѣки човѣкъ, предъ всѣко живо сѫщество, но на никого не казва, какво трѣбва да яде и какъ да яде. Всѣки самъ трѣбва та си избира съответна храна. Нѣкои храни сѫ общи за всички хора, но има храни, които сѫ специални. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, коя храна е опредѣлена специално за него. Яде ли храна, която не е за него, той се натъква на страдания. Всѣка храна, която не съответствува за даденъ човѣкъ, предизвиква разстройство въ неговия организъмъ.

Като говоримъ за благата, които природата предлага на човѣка, ние не разбираме само ония блага, които подържатъ неговия организъмъ, но имаме предъ видъ всички блага, които му помагатъ да върви напредъ въ пѫтя си. Нѣкой човѣкъ върви по полето измѫченъ, обезсърдченъ, не може да реши задачата си. По едно време той вижда предъ себе си едно жълто цвѣте и се чуди, защо се изпрѣчило на пѫтя му. — Много просто. Жълтото цвѣте иска да му каже, че той може да реши задачата си съ мисъль. Като мисли право, лесно ще реши задачата си. По нагоре вижда едно синьо цвѣте. Още по-нагоре — червено цвѣте. Синьото цвѣте му казва, че, за да реши задачата си правилно, той трѣбва да има вѣра. Червеното цвѣте му казва, че той се нуждае не само отъ мисъль и вѣра, но и отъ любовь. Дребни, малки величини сѫ цвѣтята, но вие не трѣбва да ги пренебрегвате. Тѣ представятъ езикъ на природата, който трѣбва да изучавате. Колкото да сте учени, не пренебрегвайте малкитѣ величини. Нѣкой може да е свършилъ два факултета, но пакъ не може да се назначи за учитель въ гимназия. Какво трѣбва да прави този ученъ човѣкъ? Ако нѣкой богатъ го покани да се занимава съ неговото петгодишно дете, той не трѣбва да отхвърля това предложение. Ако пъкъ срещне на пѫтя си човѣкъ, на когото кракътъ е счупенъ, сѫщо не трѣбва да го пренебрегва. Нека се спре при него, да го дигне на гърба си, да го занесе у дома му. Болниятъ ще му благодари. Ако е богатъ, той щедро ще го възнагради. Провидението е поставило този човѣкъ на пѫтя му за изпитание. Чрезъ него той ще разреши мѫчнотията по отношение на своя економически въпросъ. Никога не пропущайте случаитѣ да помагате на хората. Каквато работа да имате, вие пакъ можете да услужите.

Вие сте дошли на планината да разрешите нѣкоя задача. Както търкаляте камънитѣ, така трѣбва да търколите мѫчнотията, която седи на пѫтя ви, и да се освободите отъ нея. Искате ли да знаете, какъ ще търколите мѫчнотията си, нека всѣки отъ васъ търколи по десеть камъка, да видите, какво ще стане. Не е лесно да търколите десеть голѣми камъка, които седатъ на пѫтя ви.

Въ древностьта единъ окултенъ учитель далъ на единъ отъ мързеливитѣ си ученици задача, да търколи отъ нѣкой планински връхъ десеть камъка. Понеже работитѣ на този ученикъ не вървѣли добре, той си казалъ: Ще изпълня задачата, която учительтъ ми дава, дано ми провърви. Той се качилъ на единъ планински връхъ и започналъ да търкаля камъни. Въ това време, именно, единъ богатъ човѣкъ се качвалъ на сѫщия връхъ. За да не падне нѣкой камъкъ върху него и да го удари, той погледналъ къмъ младото момче и му казалъ: Момче, не търкаляй камънитѣ. Почакай да стигна до върха и после продължи работата си. Момчето послушало богаташа и престанало да търкаля камъни. Щомъ богатиятъ стигналъ на върха, младото момче продължило работата си. Следъ това богаташътъ му казалъ: Виждамъ, че си бедно момче, и понеже ме послуша, поемамъ издърѫката ти презъ цѣлия ти животъ. — Какво показва това? — Че задъ всѣко противоречие се крие нѣкакво благо. Въ голѣмо противоречие изпадналъ ученикътъ, когато учительтъ му далъ задачата, да търколи десеть камъка, но той я изпълнилъ добре. Следователно, който изпълнява Божия законъ на време и на мѣсто, той осмисля живота си.

Всичко въ природата е на мѣсто. Цвѣтята, изворитѣ, камънитѣ представятъ писма, по които всѣки може да чете. Ако разбирате написаното по тѣхъ, вие ще създадете цѣла поема. Който разбира музиката въ нейнитѣ естествени прояви, отъ търкалянето на камънитѣ той може да създаде цѣла симфония.

Като ученици, вие трѣбва да учите, да работите съзнателно, за да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ живата природа. Запримѣръ, въ пръститѣ на рѫцетѣ ви се криятъ редъ енергии, които можете да използувате на време. Ако ви липсва благородство, погладете показалеца си, да се свържете съ енергиитѣ, които текатъ презъ него. Чрезъ този пръстъ вие ще възприемете енергии, които идатъ отъ Юпитеръ. Ако ви липсва справедливость, свържете се съ енергиитѣ на срѣдния пръстъ. Ако не сте разположени, погладете малко безименния си пръстъ. Нѣма да мине много време, и вие ще усѣтите, че ставате веселъ, разположенъ по духъ. Достатъчно е да сложите нѣколко пѫти срѣдния си пръстъ, добре измитъ, въ чиста вода, за да приеме водата енергиитѣ, които изтичатъ отъ него. Ако изпиете тази вода, разположението ви ще се подигне. Това сѫ особенъ родъ лѣкарства, които се криятъ въ самия човѣкъ.

Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да подозиратъ, че щастието се крие въ тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки. Щастието на човѣка се крие въ ума, въ сърдцето и въ волята му. За да придобиятъ това щастие, всички хора трѣбва да се научатъ да мислятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ право. За да дойдатъ до това положение, тѣ трѣбва да се самовъзпитаватъ. Не е лесно човѣкъ да се самовъзпита. За да се самовъзпита човѣкъ, изисква се много време. Както скулпторътъ дълго време работи върху една статуя, докато я извае, така и човѣкъ дълго време трѣбва да работи върху ума, сърдцето и волята си, докато изработи нѣщо хубаво въ себе си. Красивитѣ, великитѣ работи изискватъ дълго време и постоянство. Човѣкъ може да разчита само на своя възпитанъ умъ, на своето възпитано сърдце и на своята възпитана воля. При това положение, човѣкъ може да разчита и на тѣлото си, като резултатъ на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Върху съзнателната работа на отдѣлния човѣкъ се гради неговото лично щастие, както и щастието на семействата, на обществата, на народитѣ и на цѣлото човѣчество.

И тъй, въ задачата на самовъзпитанието на човѣка седи и задачата за координиране на неговитѣ органи, както и координирането на природнитѣ сили. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да координира топлината и свѣтлината въ себе си. Когато свѣтлината въ човѣка се намалява, топлината му трѣбва да се увеличава. Когато топлината му се намалява, свѣтлината му трѣбва да се увеличава. Чрезъ мисъльта си човѣкъ координира енергиитѣ на свѣтлината, чрезъ сърдцето си енергиитѣ на топлината, а чрезъ волята — резултатитѣ получени отъ свѣтлината и топлината. Това е неразбрано за васъ, защото е теория. То трѣбва да се приложи на практика, за да ви стане ясно. Ученицитѣ не сѫ въ състояние да разбератъ, какъ водородъ и кислородъ могатъ да образуватъ вода, докато учительтъ не направи опита предъ тѣхъ. За да станешъ ученъ, или музикантъ, ти трѣбва да употрѣбишъ най-малко 20 — 30 години въ усилена дейность. За да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да употрѣби много време. Като работи за постигане на своя идеалъ, той се подмладява. Който не работи за постигане на идеала си, той преждевременно остарява. Стремете се да постигнете всичко онова, което е възвишено и благородно. Стремете се да постигнете любовьта, мѫдростьта и истината. Не е въпросъ да разберете любовьта, но да я постигнете. Постигнете ли я, тя ще ви учи презъ цѣлата вѣчность. Колкото време и да ви учи, вие никога нѣма да се отегчите отъ нея. Това означава стихътъ въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Човѣкъ може да се обича за неговия умъ, за неговото сърдце, за неговата воля и за неговото тѣло. Тѣлото на човѣка е направено по образъ и подобие на Божествения свѣтъ. Следователно, разчитайте на това, което е вложено въ васъ. Бѫдете доволни отъ тѣлото си и не казвайте, че не се харесвате. Мнозина боядисватъ лицата си, главно женитѣ, да изглеждатъ красиви. Боядисвайте лицето си, но съ боята на любовьта.

Сега, желая ви напълно да се боядисате съ любовьта. По-безопасна боя отъ любовьта не сѫществува. Човѣкъ трѣбва не само външно да се боядиса отъ любовьта, но да я остави да проникне въ цѣлото му тѣло. Всѣки организъмъ, създаденъ по законитѣ на любовьта, се отличава съ голѣма устойчивость. Умътъ, сърдцето и волята на такъвъ човѣкъ функциониратъ правилно. Нѣма по-велика сила въ свѣта отъ любовьта, която твори, организира и пресъздава нѣщата. Когато любовьта посети човѣка, умътъ, сърдцето и волята му проявяватъ разумна дейность. Дето умътъ, сърдцето и волята на човѣка не работятъ разумно, тамъ никаква любовь не сѫществува. Това, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь. Глава, която се изпразва отъ любовьта, е далечъ отъ любовьта. Въ празната глава на човѣка можете да грухате жито, да чукате соль, да биете масло, но нищо повече не може да излѣзе отъ нея.

*

17 юлий. 10 ч. с.

 

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...