Jump to content
Ани

1938_07_17 Качества на езика

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Качества на езика

Размишление.

Иоана 12: 1—12.

Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ работитѣ си, защото нѣматъ търпение. — Защо трѣбва да търпятъ? — За да не дойде неволята. Който търпи, той носи единъ килограмъ тежесть на гърба си. Който не търпи, той носи сто килограма тежесть. Тъй щото, искате ли да не ви товарятъ много, трѣбва да търпите.

Едно време дяволътъ билъ поставенъ на голѣмъ огънь. Така прекаралъ той цѣли хиляда години. Като издържалъ съ търпение този изпитъ, той си казалъ: И азъ съмъ силенъ като Бота, не ме е страхъ отъ огъня. Обаче, като го поставили на гладъ, той едва издържалъ хиляда години и казалъ: Не мога повече да търпя, по-слабъ съмъ отъ Господа. Следователно, що се отнася до огъня, всички хора минаватъ за търпеливи като дявола, издържатъ. Но дойде ли до глада, тамъ търпението имъ се свършва, не могатъ да издържатъ. Защо хората издържатъ на огъня, а на глада не издържатъ? — Защото, докато сѫ въ огъня, тѣ все приематъ нѣщо, но щомъ се подложатъ на гладъ, тѣ започватъ да даватъ отъ себе си, безъ да приематъ нѣщо отвънъ. Наистина, докато човѣкъ получава нѣщо отвънъ, работитѣ му вървятъ добре. Щомъ започне да раздава, работитѣ му се объркватъ.

Сегашнитѣ хора сѫ изучавали и изучаватъ търпението при условия на взимане. Всѣки човѣкъ иска да бѫде богатъ, ученъ, силенъ, да придобие нѣщо. Докато се надѣва, че ще придобие нѣщо, той има търпение да работи, да се труди и казва, че свѣтътъ е красивъ, че животътъ има смисълъ и т. н. Започне ли да раздава отъ себе си, безъ да получава нѣщо, той става нетърпеливъ, и работитѣ му постепенно се объркватъ. Въ сѫщность, объркването на работитѣ води къмъ оправяне. Когато човѣкъ придобие търпение, всичкитѣ му работи се оправятъ.

Единъ мисионеръ отишълъ въ Мадагаскаръ да проповѣдва на езичницитѣ Христовото учение. Той проповѣдвалъ цѣли 20 години, но нѣмалъ никакъвъ резултатъ. Често се молилъ на Господа, да му покаже, коя е причината за неуспѣха му. Най-после въ ума му дошла идеята, че не само на теория трѣбва да проповѣдва, но да приложи учението на практика. За тази цель той събралъ своитѣ слушатели и започналъ да имъ проповѣдва, като казалъ, че досега той проповѣдвалъ Христовото учение на теория, но отсега нататъкъ иска да го приложи тъй, както е писано. Запримѣръ, Христосъ е казалъ: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си. Който иска да бѫде мой ученикъ и да ме следва, той трѣбва да продаде всичкото си имане и да го раздаде на сиромаситѣ“. Като чули тази проповѣдь, езичницитѣ започнали да се трупатъ предъ кѫщата му и всѣки отъ тѣхъ да иска нѣщо: кой дреха, кой маса, кой столъ и т. н. Каквото му поисквали, той всичко раздавалъ, докато единъ день се намѣрилъ въ празна кѫща, съ една риза на гърба си. Следъ това проповѣдникътъ се обърналъ къмъ Б0га съ думитѣ: Господи, още какво трѣбва да направя, за да предамъ истината на хората? Какво се случило после? Езичницитѣ останали доволни отъ проповѣдьта на мисионера, но въ тѣхъ започнала да работи мисъльта, че обрали този човѣкъ като последни разбойници. Тѣ си казали: Отъ 20 години насамъ този човѣкъ работи между насъ безъ пари, правилъ ни е много добрини, а въ замѣна на това ние го обрахме. Трѣбва да върнемъ всичко, каквото сме взели отъ него. Единъ по единъ тѣ започнали да връщатъ взетитѣ отъ него нѣща, и въ скоро време той дошълъ до първото си положение.

Това, което се е случило съ този мисионеръ, се случва и съ васъ. Като проповѣдвате истината на хората, казвате, че сѫ ви обрали. — Не, никой не ви е обралъ. Ако вие наистина проповѣдвате правото учение, никой не може да ви обере. Привидно можете да изгубите всичко, каквото имате, но въ скоро време положението ви ще се възстанови. Като работите и помагате на хората, тѣ трѣбва да ви обичатъ. Сѫщевременно, вие трѣбва да знаете защо ви обичатъ. Ако ви обичатъ за красотата, за силата, за знанието или за богатството ви, ще знаете, че тѣ не ви обичатъ за самитѣ васъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде обичанъ за самия него, а не за това, което всѣки моментъ може да изгуби. Вие трѣбва да обичате, както Богъ обича. Той обича човѣка за самия него, а не за богатството, силата, знанието, красотата или добротата му. Какъ може Богъ да ви обича за богатството ви, когато не сте богати, или за силата ви, когато не сте силни, или за знанието ви, когато не сте учени, или за доброто, когато не проявявате онази вѫтрешна, непреривна доброта?

Какво е доброто на сегашнитѣ хора? Тѣ правятъ добро, но искатъ да имъ се плати за доброто. Истинското добро не се нуждае отъ никакво възмездие. Доброто има предъ видъ една цель — да се бори съ злото и да го победи. Следователно, добро е само това, което се бори съ злото. Добро, което не се бори съ злото, не е добро. Нѣкой казва, че иска да бѫде добъръ. Това е най-лесното. Всѣки човѣкъ може да бѫде добъръ. — Кога? — Когато се бори съ злото. Добъръ човѣкъ е онзи, който се бори съ злото. Ако се бори съ доброто, той е лошъ човѣкъ. Доброто може да направи човѣка лошъ. — Кога? — Когато той се бори съ него. Ако се бори съ злото, човѣкъ става добъръ. Значи, отъ човѣка зависи да бѫде добъръ или лошъ. Като казвамъ, че трѣбва да се борите съ злото, това не значи, че вие сами трѣбва да се борите, но доброто у васъ трѣбва да се бори. Турете доброто на фронта, да се бори съ злото, а вие му бѫдете тилъ и му помагайте. Това подразбира добъръ човѣкъ. Обаче, ако сте тилъ на злото и му помагате въ борбата съ доброто, вие сте лошъ човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да знае, на кого помага: на доброто или на злото. Взима ли страната на злото, той минава за лошъ, зълъ човѣкъ. Взима ли страната на доброто, той минава за добъръ човѣкъ.

Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани и да обичатъ, т. е. да придобиятъ любовьта. За да придобиятъ любовьта, тѣ трѣбва да ѝ помагатъ въ борбата, която тя води въ свѣта. — Съ кого се бори любовьта? — Съ умразата. Колкото слаби да сте, вие можете да помагате на всички, които воюватъ съ отрицателнитѣ сили въ природата. Ще кажете, че не можете да вземете участие въ неравнитѣ борби на живота. Наистина, доброто и злото, любовьта и умразата сѫ неравни сили по количество, но успѣхътъ на една страна не се опредѣля само отъ количеството на воюващитѣ. Отъ голѣмо значение е и качеството на тия, които воюватъ. Обикновено срещу единъ добъръ човѣкъ се опълчватъ хиляда лоши. Като се види самъ срещу хиляда лоши хора, добриятъ ще се уплаши, но лесно ще се справи съ тѣхъ. Качествено неговата сила е равна на силата на хилядата души. Въ края на краищата, тия сили ще се уравновесятъ. Доброто е умно, знае, какъ да се справя съ злото. Като срещне лошитѣ хора, добриятъ ги раздвоява. Щомъ се раздвоятъ, тѣ отслабватъ. По този начинъ добриятъ се бие съ отдѣлни части на лошитѣ хора, които постепенно удрятъ на бѣгъ. Като се види отново самъ, добриятъ човѣкъ казва, както нѣкога е казалъ пророкъ Илия: Господи, останахъ самъ въ живота си, могатъ да ме убиятъ. Господъ му отговорилъ: Не се страхувай, защото въ Израилъ има още седемь хиляди като тебе, които не сѫ се поклонили предъ Ваала. Силата на тия седемь хиляди е равна на силата на единъ великъ, мощенъ духъ. При това положение тия седемь хиляди ставатъ седемь милиона. Това вече не сѫ обикновени хора, но седемь милиона войници, готови за бой, екипирани по модеренъ начинъ, съ всички бойни орѫжия. Ако силата на единъ добъръ човѣкъ е равна на силата на хиляда лоши, на колко ще бѫде равна силата на единъ ангелъ? Силата на единъ ангелъ се уравновесява съ силата на 150,000 лоши хора.

И тъй, знайте, че силата на всѣка добра мисъль, на всѣко добро чувство и на всѣка добра постѫпка е равна на хиляда лоши мисли, чувства и постѫпки. Значи, една добра мисъль е въ състояние да се бори съ хиляда лоши мисли. Едно добро чувство се уравновесява съ хиляда лоши чувства. Една добра постѫпка може да победи около хиляда лоши постѫпки. Доброто е въ състояние да превърне злото въ пухъ и прахъ. Види ли доброто срещу себе си, злото удря въ бѣгъ. Всѣка добра мисъль е Божи посланикъ. Задъ нея се крие великиятъ Божественъ свѣтъ, който воюва заради хората и всѣкога имъ помага.

Като говоря за силата на доброто, мнозина се съмняватъ въ това. Фактътъ, че всѣки се стреми къмъ доброто, показва, че думитѣ ми сѫ истинни. Обаче, не е достатъчно само, човѣкъ да се стреми къмъ доброто, но той трѣбва да знае, какъ да го прилага. Знае ли да го прилага, той ще знае истината по отношение на него.

Едно малко дете видѣло въ избата една кошница съ яйца. То запитало майка си: Мамо, отде дойдоха тѣзи яйца? — Кокошката ги снесе. — За какво се употрѣбяватъ? — За ядене. Тѣ се варятъ, пържатъ, пекатъ. Следъ тѣзи обяснения, майката забелязала, че яйцата започнали да намаляватъ, докато единъ день кошницата съвсемъ се изпразнила. Кѫде отишли яйцата? Детето всѣки день си взимало по едно яйце, докато въ кошницата нищо не останало. Докато детето не знаело нищо за службата на яйцата, кошницата била пълна съ яйца. Щомъ научило тѣхната служба, въ скоро време кошницата се изпразнила. Какво показва това? Това показва, че детето се е домогнало до известна истина, но не я приложило, както трѣбва. Щомъ детето е пожелало да опита тази истина, трѣбвало е да се обърне къмъ майка си, тя да му даде яйца и да му покаже, какъ да ги приготви. Всѣки се стреми къмъ красивитѣ работи, но трѣбва да знае, какъ да ги приложи. Всѣки иска да бѫде красноречивъ, сладкодуменъ, но трѣбва да придобие ония качества, които могатъ да го направятъ такъвъ.

Какви качества трѣбва да притежава човѣшкиятъ езикъ? Езикътъ трѣбва да бѫде твърдъ като камъкъ, подвиженъ като водата, услужливъ като вѣтъра и благотворенъ като свѣтлината. Това сѫ четиритѣ качества на езика. Твърдостьта подразбира устойчивость. За да разбирате тия качества, вие трѣбва да изучавате свойствата на твърдата, на течната, на въздухообразната и на свѣтлинната материя. Значи, отъ езика на човѣка трѣбва да изтичатъ четири струи. Като казвамъ, че езикътъ на човѣка трѣбва да бѫде твърдъ като камъка и подвиженъ като водата, имамъ предъ видъ човѣшкитѣ убеждения. Въ убежденията си човѣкъ трѣбва да бѫде твърдъ, устойчивъ, непоколебимъ като камъка, но и подвиженъ като водата. Водата минава презъ пусти и населени мѣста, презъ чисти и нечисти мѣста, но дето мине, тя всичко чисти. Човѣкъ трѣбва да има свойствата на въздуха и на свѣтлината. Въ която кѫща влѣзе, въздухътъ веднага внася провѣтряване: нечистото изкарва навънъ, а чистото внася вѫтре. Сѫщото прави и свѣтлината. Тя не чака да я канятъ. Щомъ намѣри отворенъ прозорецъ, тя влиза вѫтре и носи Божиитѣ благословения на хората.

Съвременнитѣ учени говорятъ за свѣтлината, но трѣбва да знаятъ, че слънчевата свѣтлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме свѣтлината въ дадения моментъ, но кога е излѣзла тази свѣтлина отъ слънцето, какво е претърпѣла, не знаемъ. Сѫщото се отнася и до свѣтлината на звездитѣ. Чрезъ очитѣ си ние възприемаме свѣтлината на нѣкоя звезда, но преди колко години е излѣзла тя отъ звездата, какви пречупвания и промѣни е претърпѣла, докато стигне до насъ, не ни е известно. За да възприематъ свѣтлината на нѣкоя звезда, астрономитѣ си служатъ съ различни телескопи. Що се отнася до обикновенитѣ хора, които гледатъ звездитѣ направо съ очитѣ си, безъ никакви телескопи, тѣ нищо не могатъ да възприематъ отъ тѣхната свѣтлина. Сѫщитѣ тия хора искатъ да се домогнатъ до Божествената свѣтлина, до Божествената мѫдрость. Тѣ не могатъ да възприематъ физическата свѣтлина на звездитѣ, а искатъ да възприематъ Божествената. — Не, свѣтлината на Божествената мѫдрость не е достѫпна още за човѣшкитѣ умове. Единственото нѣщо, което е достѫпно за сегашния човѣкъ, това е топлината на любовьта. Щомъ възприеме топлината на любовьта, човѣкъ ще се домогне и до свѣтлината ѝ. Съ други думи казано: първо човѣкъ трѣбва да чувствува нѣщата, а после да дойде до мисъльта. Възвишенитѣ чувства сѫ подготовка за красиви и свѣтли мисли. Ето защо, усилията на невидимия свѣтъ сѫ отправени къмъ сърдцето. Човѣшкото сърдце още не е готово да възприеме Божията Любовь въ нейния дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ.

Какво представя любовьта? — Любовьта е онази неразбрана сила въ свѣта, която е достѫпна за всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. За да дойдете до разбиране на любовьта, вие трѣбва да изучавате най-елементарнитѣ ѝ прояви и постепенно да отивате къмъ великитѣ ѝ прояви. Не разберете ли елементарнитѣ прояви на любовьта, по никой начинъ не можете да разберете великитѣ ѝ прояви.

И тъй, въ каквато форма и да ви посети любовьта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне на пѫтя си. Благодарете на водата, която тече, защото измива пѫтя, по който вървите. Ще кажете, че тази вода носи каль съ себе си. Благодарете и за кальта. На нѣкои мѣста водата каля, но на други — чисти. Водата, която тече, се предпочита повече отъ замръзналата, т. е. отъ леда. Ледътъ не причинява толкова пакости, колкото течащата вода, но последната донася такива блага, каквито ледътъ не може да донесе. Страданието може да се уподоби на течаща вода, която е въ постоянно движение. Каквито пакости и нещастия да носи страданието въ себе си, едновременно съ това то носи и редъ благословения. Пакоститѣ ще се изправятъ, нечистото ще се изчисти и ще остане само чиста, благородна материя.

Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, всички искатъ да бѫдатъ обичани и тѣ сами да обичатъ. Това е естествено. Желанието на човѣка да бѫде обичанъ и да го обичатъ е Божествено. Въпрѣки това, хората едни други се мѣсятъ въ работитѣ си и се критикуватъ, защо еди-кой си обичалъ нѣкого. Да питате, защо единъ човѣкъ обича другъ, то е все едно да питате пощаджията, защо носи писма на даденъ човѣкъ. Пощаджията ще ви отговори: Да нося писма па този или на онзи, това е моя длъжность. — Защо не носишъ на други хора? — Това не зависи отъ мене. Азъ съмъ длъженъ да занеса любовното писмо на онзи, за когото е предназначено. Нѣкой писалъ любовно писмо на нѣкого, азъ трѣбва да му го занеса. Да обичате нѣкого, това значи, да му занесете любовното писмо, изпратено отъ неговия ближенъ. Какво е съдържанието на това писмо, вие не знаете. Всѣки пощаджия, който се осмѣли да разпечата любовното писмо на нѣкого, изпратено отъ невидимия свѣтъ, подлежи на отговорность. Само получательтъ на писмото има право да отвори плика и да прочете отъ писмото си два-три реда отъ най-красивитѣ. — На кого? — На когото той пожелае.

Сега и азъ мога да ви прочета нѣколко реда отъ беседитѣ „Крадецъ и пастирь“. Отъ васъ ще искамъ да посочите една страница, която да бѫде удобрена отъ всички. — Коя страница искате? — 14. — Числото 14 е число на жертва. — Тогава 67. — Числото 67 показва, че ще ви биятъ за сухитѣ клечки, които си позволявате да събирате въ сѫбота. Това е значението на числото 67, но споредъ Мойсеевия законъ. — 12? — Ще станете робъ на единъ мѫжъ. — 15? — Каквото имате, ще го изгубите. — 90? — Цѣлъ животъ ще слугувате, безъ да ви плащатъ. Като казвамъ, че ще станете робъ на единъ мѫжъ, имамъ предъ видъ отрицателното значение на това число — ще станете робъ на единъ изопаченъ умъ, който не може да управлява добре. Добриятъ умъ подига човѣка. — 95? — На 95 страница е заглавието на беседата „Духътъ Господенъ“.

Желая ви Духътъ Господенъ да дойде върху васъ, за да благовествувате на сиромаситѣ. Да благовествувате на сиромаситѣ, това значи, да благовествувате на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки.

Дето е Духътъ Господенъ, тамъ е животътъ. Дето Духътъ отсѫтствува, тамъ е смъртьта. Докога човѣкъ ще умира? — Докато смъртьта е по-силна отъ него. Щомъ стане по-силенъ отъ смъртьта, той нѣма да умира. Днесъ всички хора се борятъ съ смъртьта, и при всѣка борба тѣ придобиватъ нѣщо, каляватъ се. — Защо се бори човѣкъ съ смъртьта? — Да я победи. — Кога ще стане това? — Още днесъ. Отъ човѣка зависи да може по-скоро да победи смъртьта. Достатъчно е човѣкъ да възприеме Бога въ душата си съ любовь и да чувствува тази любовь, за да победи смъртьта. Достатъчно е човѣкъ да служи на доброто и на разумностьта въ живота, за да победи смъртьта. Усъмни ли се въ любовьта, смъртьта взима надмощие надъ него и той умира. Следователно, искате ли да живѣете, не трѣбва да се съмнявате въ любовьта, въ Бога.

Днесъ всички хора говорятъ за любовь, но въпрѣки това се запитватъ, коя е истинската любовь. Любовьта е една и недѣлима. Тя не може да се сравнява съ нищо. Дойде ли любовьта при васъ, заедно съ нея идатъ мѫдростьта и истината. Съ любовьта иде и цѣлото небе. Любовьта носи всичко съ себе си. Тя е носителка на блага и радости въ живота. Ако не искате да страдате, избѣгвайте единичната любовь. Който люби едного само, той неизбѣжно е изложенъ на страдания. За да не страда, той не трѣбва да дѣли любовьта. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Нѣкой казва, че не може да обича еди-кого си, че не му е симпатиченъ, не може да го търпи. Чудно нѣщо! Сѫщиятъ човѣкъ обича кучета, милва ги, радва имъ се. Ако той може да обича и да се радва на едно куче, което често е по-лошо отъ най-лошия човѣкъ, защо да не обича човѣка? Човѣкъ седи много по-високо отъ кучето. Ако едно куче може да ви бѫде обично, колко повече човѣкъ заслужава да бѫде обичанъ. Ако учениятъ посвещава десетки години за изследване на микробитѣ, той прави това отъ любовь. Благодарение на любовьта си къмъ изследване на низшитѣ сѫщества, т. е. микробитѣ, той е открилъ нѣщо ново отъ тѣхния животъ. Благодарение ва новото, което е открилъ, той е спасилъ човѣчеството отъ явна смърть. Ще кажете, че това е задача на учения. — Не, той прави тѣзи нови открития, изучава живота имъ благодарение на любовьта, която има къмъ тѣхъ. Следъ усилена работа въ областьта на микробитѣ, този ученъ дава начини на хората, какъ да се пазятъ отъ бацилитѣ на туберкулозата, на чумата, на холерата и т. н. Искате ли да се освободите отъ вреднитѣ влияния на тия бацили, пречистете кръвьта си. Ако кръвьта ви е нечиста, бацилитѣ на различнитѣ болести намиратъ условия въ васъ, да се размножаватъ и растатъ. Чиста ли е кръвьта ви, тѣ умиратъ. Чистата кръвь е бичъ за бацилитѣ на болеститѣ. Пречистването на кръвьта става съ чисти мисли, чувства и постѫпки. Нечиститѣ мисли, чувства и постѫпки правятъ кръвьта нечиста и създаватъ условия за разни болести въ човѣшкия организъмъ.

Следователно, искате ли да победите смъртьта, вие трѣбва да дойдете до правата мисъль, до правитѣ разбирания и чувства. Срещнете ли единъ човѣкъ, потърсете красивото въ него. Той е подобенъ на орѣхъ и, за да го разберете и познаете, вие трѣбва да снемете горнитѣ му черупки, да дойдете до сладкото въ него. Кой яде орѣха съ зелената му обвивка? Даватъ ли ви такъвъ орѣхъ, вие веднага го обелвате, хвърляте зелената му обвивка. После го чукате, за да счупите горната, твърда черупка. Дойдете ли до ядката, първо я очиствате отъ нѣжната ципица върху нея и най-после пристѫпвате къмъ чистата, сладка ядка. Тъй щото, за да имате представа за човѣка, вие трѣбва да го очистите отъ външнитѣ му обвивки и да опитате ядката му. Отъ ядката ще познаете неговия вкусъ, т. е. истинското му естество. Привилегия е за човѣка да опита своя ближенъ. Достойнството на черешата се заключава въ нейния вкусъ. Вие ядете черешата, защото я обичате. Щомъ ядете една храна, вие я обичате. Не я ли ядете, не я обичате. Следователно, искате ли хората да ви обичатъ, трѣбва да бѫдете готови да ви ядатъ. Христосъ казва: „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, той има животъ въ себе си“. Сѫщото се отнася и до васъ. Обичашъ ли нѣкого, ти трѣбва да го изядешъ. Обича ли те нѣкой, той ще те изяде.

Съвременнитѣ хора, обаче, искатъ да бѫдатъ обичани, безъ да ги ядатъ. Щомъ обичатъ, тѣ считатъ за нужно да изядатъ своя възлюбенъ. — Не, както едното е неизбѣжно, така е неизбѣжно и другото. Чрезъ любовьта хората изучаватъ закона на яденето, като благословение въ живота. Яденето е на мѣсто, когато въ всѣка хапка човѣкъ чувствува присѫтствието на Бога. Ако въ храната, въ водата, въ въздуха, въ свѣтлината, които приема въ себе си, човѣкъ чувствува Божието присѫтствие, той е разбралъ смисъла на тия нѣща и се ползува отъ благословенията, които тѣ криятъ въ себе си. Ако въ процеса на мисъльта и на чувствуването човѣкъ вижда Божието присѫтствие, той може разумно да се ползува отъ благословенията, които тѣ носятъ въ себе си. Това е велика наука, която, съзнателно или несъзнателно, сте изучавали досега. Още хиляди години ще изучавате тази наука, докато се домогнете до нейния вѫтрешенъ смисълъ.

Сега, желая ви да станете красиви, всички хора да ви обичатъ. Като отворите устата си и проговорите, всички да останатъ очудени отъ сладкитѣ думи на езика ви. И змията си отваря устата, но отъ езика ѝ излиза отрова, а не сладка дума. Кога отваря змията устата си? — Когато я настѫпятъ. Щомъ я настѫпи нѣкой, тя отваря устата си и хапе. Докато никой не я е настѫпилъ, тя не хапе. Когато настѫпите змията, тя разбира, че не я обичате. Не я ли настѫпвате, вие я обичате. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато обичате нѣкой човѣкъ, вие не го настѫпвате. Щомъ не го обичате, настѫпвате го. Като ви настѫпятъ, непременно ще хапете. Като настѫпите, непременно ще ви хапятъ. Като знаете това, бѫдете внимателни, да не настѫпвате нито хората, нито змиитѣ. Спазвате ли това правило, никой нѣма да ви хапе. Обичайте се едни други, за да не се настѫпвате и да не се хапете. Защо трѣбва да се обичате? Заради присѫтствието на Бога въ васъ. Защо обичате огъня? Заради топлината, която носи въ себе си. Защо обичате слънцето? Заради свѣтлината, която ви изпраща. Защо обичате цвѣтята? Заради благоуханието, което излиза отъ тѣхъ. Защо обичате водата? Заради благата, които носи, както и за жертвата, на която ви учи.

Желая ви да бѫдете твърди и устойчиви като камъка, подвижни като водата, услужливи като въздуха и благотворителни като свѣтлината. Желая ви да придобиете твърдостьта и лѫчепречупването на диаманта, подвижностьта и чистотата на водата отъ планинскитѣ извори, чистотата и свежестьта на въздуха по високитѣ мѣста и благотворителностьта на свѣтлината, която слиза отъ небеснитѣ пространства.

*

17 юлий, 5 ч. с.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...