Jump to content

1935_08_12 Божествениятъ рѫбъ


Ани

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Божествениятъ рѫбъ.

Съвременнитѣ хора, особено религиознитѣ, говорятъ за чистота, външна и вѫтрешна. Тѣ очакватъ Богъ да ги очисти. — Не, всѣки самъ ще се очисти. Сами сте се цапали, сами ще се чистите. За да се очистите, отъ всички се изисква работа. И богати да сте, пакъ ще работите. Провидението ще ви постави на последно мѣсто, за да ви научи да работите. То нѣма да тури пари въ банката на ваше име да ви осигури. Божественитѣ закони не позволяватъ никакво осигуряване. Като работи съзнателно, стѫпка следъ стѫпка, човѣкъ върви напредъ.

Сегашнитѣ християни говорятъ за покаяние, за очистване отъ грѣховетѣ, за служене на Бога. Това сѫ елементарни работи. Когото срещнете, всѣки казва, че не иска да грѣши. Това е елементарна работа. Това е букварь за първо отдѣление. Нѣма защо да се връщате къмъ букваря. Веднъжъ сте го минали, вървете напредъ.

Едно е важно за васъ: да се освободите отъ вашата воля. Какво значи да се освободите отъ вашата, отъ човѣшката воля? Представете си, че вървите по билото на една планина, която отъ дветѣ страни е стръмна. Като се подхлъзнете, вие слизате по стръмнината и стигате до подножието на планината. Хлъзгането по стръмнината представя движение по теченията на човѣшката воля. Ако вървите по рѫба, по билото на планината, вие се движите по Божията воля. Да се освободишъ отъ човѣшката воля, значи да се научишъ да пазишъ равновесие. Докато слизашъ надолу, ти си въ човѣшкия редъ на нѣщата, ти изпълнявашъ своята воля. Щомъ започнешъ да пъплишъ нагоре и да вървишъ по рѫба, по билото на планината, безъ да се подхлъзвашъ налѣво и надѣсно, ти си въ Божествения редъ на нѣщата, ти изпълнявашъ Божията воля.

Следователно, движението на човѣка по теченията на неговата воля подразбира слизане надолу. Защо слиза човѣкъ надолу? — Защото въ тѣзи течения нѣма никаква устойчивость. Обаче, трѣбва да се прави разлика между съзнателно слизане и подхлъзване.

Ще кажете, че подхлъзването, падането, клатушкането на една и на друга страна е грѣхъ, престѫпление. И като видите, че нѣкой грѣши, вие сте готови да го осѫдите. — Не, когато виждате чуждитѣ погрѣшки, считайте, че вие грѣшите. Научете се въ лицето на всички да виждате себе си. Като постигнете това, въ погрѣшкитѣ на хората ще виждате свои погрѣшки, и въ добродетелитѣ на хората ще виждате свои добродетели. Мислете тогава върху погрѣшкитѣ на хората, защото сѫ и ваши погрѣшки. Радвайте се на добродетелитѣ на другитѣ, защото сѫ и ваши добродетели. Щомъ сгрѣши нѣкой, кажете: Тази погрѣшка е моя. Щомъ направи нѣкакво добро, кажете: Това добро е мое.

Инжинеръ направилъ мостъ, който въ скоро време се срутилъ. Защо? — Защото е билъ слабо построенъ. Както минавалъ единъ човѣкъ по него, мостътъ се срутилъ, и човѣкътъ си счупилъ крака. Той веднага си казалъ: Кой е построилъ този слабъ мостъ, че трѣбваше да падна и да счупя крака си? Ти, който питашъ, трѣбва да знаешъ, че погрѣшката е твоя. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като видятъ, че нѣкой грѣши, тѣ дебнатъ да го уловятъ, а не се спиратъ да разсѫдятъ малко, да видятъ, че погрѣшкитѣ на другитѣ сѫ и тѣхни погрѣшки. Докато виждате погрѣшкитѣ на другитѣ хора, трѣбва да знаете, че и вие имате сѫщитѣ погрѣшки. Докато виждате добродетелитѣ на другитѣ хора, ще знаете, че и вие имате сѫщитѣ добродетели. Който вижда погрѣшкитѣ на другитѣ хора, а не вижда своитѣ, той не е отъ напредналитѣ, и върви въ кривъ пѫть. Това сѫ елементарни работи, отъ които трѣбва да се освободите. Умни трѣбва да бѫдете! Какво прави умниятъ човѣкъ? Като види, че нѣкой ученъ носи инструменти, съ които да прави изследвания, а нѣма кѫде да ги постави, умниятъ веднага се навежда, подлага гърба си и казва на учения: Моля, турете инструментитѣ си на моя гръбъ. Учениятъ му благодари за услугата, използува гърба му и свършва работата си. Така постѫпва умниятъ човѣкъ, който въ случая може да е нѣкой селянинъ. Учениятъ се заинтересува отъ селянина, влиза въ разговоръ съ него, и между двамата се създава приятелска връзка. Глупавиятъ, обаче, и да види, че умниятъ се нуждае отъ подложка за инструментитѣ си, ще стои настрана и ще гледа, като аристократъ. Той даже не се сѣща да подложи гърба си въ услуга на учения. Следователно, правете добро на време и на мѣсто.

Срѣщамъ въ гората овчарь, който носи на гърба си агне. Ще кажете, че този овчарь е добродетеленъ човѣкъ. По какво познавате, че е добродетеленъ? Вълкътъ не носи ли агнето на гърба си? Като задигне нѣкое агне отъ кошарата на овчаря, вълкътъ го туря на гърба си и бѣга съ него. Добродетеленъ ли е вълкътъ? Овчарьтъ е добродетеленъ, милосърденъ, само ако е намѣрилъ агнето въ гората и го носи на майка му. Но ако го е взелъ отъ кошарата и го носи на пазара, да го продаде за клане, той не е добродетеленъ човѣкъ. Въ този случай, нито овчарьтъ, нито вълкътъ сѫ добродетелни. Значи, когато силниятъ услужва на слабия безкористно, той прави добро.

Разликата между услугата на добродетелния овчарь и тази на вълка можемъ да сравнимъ съ следния примѣръ. Господарь има двама слуги. Извиква единия слуга и по него изпраща известна сума на единъ търговецъ. Слугата взима паритѣ и ги занася направо на търговеца. Следъ това господарьтъ дава друга сума на втория слуга да я занесе на единъ неговъ приятель. Слугата взима паритѣ и ги занася въ банката на свое име. Първиятъ слуга е добродетелниятъ овчарь. Вториятъ слуга е вълкътъ. Господъ казва на овчаря: Вземи агнето и го занеси на майка му. Обаче, каквото носи, вълкътъ го туря въ банката на свое име. Който туря въ банката на свое име онова, което Богъ му е повѣрилъ, той върши престѫпление.

Единъ човѣкъ срещналъ Христа и Го запиталъ: Ти вѣрвашъ ли въ Христа? Какъ мислите, какво му е отговорилъ Христосъ? Предполагамъ, че не му е отговорилъ направо на въпроса, но трѣбва да е казалъ: Едно зная — работата на Христа на земята бѣше много трудна. Кръвь излѣзе отъ поритѣ Му! Ще питате, дали великитѣ хора страдатъ. Страданията на великитѣ хора сѫ много по-голѣми отъ тия на обикновенитѣ. Вие нѣмате представа за тѣхнитѣ мѫчнотии. Не мислете, че ги посрѣщатъ съ вѣнци. Колкото по-великъ е човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ неговитѣ страдания, толкова по-страшни сѫ неговитѣ разочарования. За да разберете, каква е разликата между страданията на великия и на обикновения човѣкъ, представете си две бременни жени. И едната, и другата носятъ плода въ утробата си по деветь месеца, но въ деня на освобождението си, едната ражда живо дете, а другата — мъртво. Първата се радва, че се е родилъ човѣкъ на свѣта, но за нея се откриватъ нови изпитания и страдания, нови грижи и мѫчнотии. Такова е положението на великия човѣкъ. Той е изложенъ на постоянни грижи, на постоянна работа, но всичко това се увѣнчава съ успѣхъ. Втората жена, която ражда мъртво дете, скърби, плаче, но следъ време всичко забравя. Скръбьта забравя, но и радость нѣма. Умниятъ ражда живи деца, а глупавиятъ — мъртви. Ако родишъ живо дете, светия си; ако родишъ мъртво, обикновенъ човѣкъ си. Стихътъ отъ Евангелието: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“, се отнася до външната страна на живота. Това значи: по плодоветѣ ще познаете, дали човѣкъ е добъръ, или лошъ. „Жена кога ражда на скръбь е“ — този стихъ се отнася до вѫтрешната страна на живота. Раждането е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ, по който се различава светията отъ обикновения човѣкъ.

Мнозина правятъ разлика между великитѣ хора, кой е по-великъ, най-великъ и т. н. Това е личенъ въпросъ. После говорятъ за спасението, кой е спасенъ, и кой не. И това е личенъ въпросъ. Оставете личнитѣ въпроси настрана. Други пъкъ говорятъ за служене на Бога, за изпълнение волята Божия. Върху този въпросъ не се говори. Като чуятъ, че искате да служите на Бога, ще искатъ услуги, ще искатъ да имъ правите добрини. Ако се откажете, веднага ще ви изобличатъ. Правете услуги на хората, правете имъ добро, безъ да казвате на кого служите. Въ това седи изпълнението на волята Божия.

Въ Персия живѣлъ единъ турчинъ светия, който ималъ много последователи. Единъ день той решилъ да изпита последователитѣ си да види, колко отъ тѣхъ сѫ вѣрни на учението. За тази цель той събралъ последователитѣ си и имъ казалъ: Имамъ заповѣдь отъ Аллаха да ви изколя всички. Онѣзи отъ васъ, които сѫ готови да се пожертвуватъ и да изпълнятъ волята на Аллаха, нека влѣзатъ въ опредѣлената за това стая. Явили се хиляда души, но само двама се решили да влѣзатъ вѫтре. Двамата души били единъ младъ момъкъ и една млада мома, които се обичали. Момъкътъ погледналъ момата и казалъ: Азъ трѣбва да се пожертвувамъ! Следъ него влѣзла и момата. Въ това време светията заклалъ единъ овенъ и пусналъ кръвьта му да тече навънъ. Като видѣли кръвьта, последователитѣ, които чакали вънъ да видятъ, какво ще стане, уплашили се и избѣгали. Тѣ не издържали изпита. Тогава светията благословилъ двамата млади и имъ казалъ: Идете въ свѣта, между хората, и проповѣдвайте моето учение.

Сега на васъ казвамъ: Трѣбва да учите! Животътъ е велико училище, великъ университетъ. Като влѣзете въ него, трѣбва да учите. Ученицитѣ въ обикновенитѣ училища си служатъ съ различни хитрини: преписватъ едни отъ други, пишатъ нѣкои формули по рѫкавитѣ си, на рѫцетѣ си и т. н. Въ университета на живота не се позволяватъ никакви хитрини. Като влѣзешъ тамъ, ще учишъ самостоятелно, съзнателно и ще държишъ матура. Тамъ не се позволяватъ подсказвания, преписвания отъ другитѣ ученици. Всѣки самъ трѣбва да учи. Ако те скѫсатъ, ще повтаряшъ съ години наредъ, докато най-после завършишъ съ успѣхъ. Учителитѣ на Великата Школа сѫ щедри на времето. Хиляди години можешъ да учишъ, докато научишъ нѣщата така, че никога да не ги забравишъ. Слабата страна на съвременното християнство се заключава въ това, че ученицитѣ, последователи на Христа, учатъ, минаватъ отъ класъ въ класъ, но безъ матура. И въ гимназиитѣ има ученици, които свършватъ осми класъ, но безъ матура. Има християни, свършили учението си съ матура, а има такива, които сѫ свършили безъ матура. Който е свършилъ безъ матура, той ще замине за онзи свѣтъ гладенъ, безъ хлѣбъ. Който е свършилъ съ матура, той ще получи хлѣбъ. Направете преводъ на думата „матура“ въ християнски смисълъ и тогава елате да говорите.

Лесно е да се говори теоретически: Да | живѣемъ за Господа, да се пожертвуваме за Него, да се обичаме, да сме братя, да живѣемъ общо и т. н. Това сѫ общи изрази, които не сѫ приложени. Да живѣете общо, това не подразбира физическа близость. Двама души могатъ да иматъ нѣщо общо помежду си, въпрѣки това единъ отъ тѣхъ да е на единия край на земята, а другиятъ — на противоположния край. Щомъ има нѣщо общо между тѣхъ, тѣ ще се срѣщатъ съ аероплани — съ мисъльта си, и пакъ ще се отдалечатъ. Сега нѣкои хора сѫ едва на стотина метри едни отъ други и казватъ, че сѫ много отдалечени. Тѣ не знаятъ, че за да живѣятъ добре, трѣбва да сѫ на известно разстояние едни отъ други. Като сѫ раздалечени, тѣ нѣма да виждатъ погрѣшкитѣ си.

Хората нѣматъ представа, какво значи „далечъ и близо“. Допуснете, че всички хора на земята се намиратъ въ седемь концентрични сфери, поставени една въ друга. Най-вѫтрешната сфера е най-малка. Представете си, че единъ отъ хората на най-вѫтрешната сфера намѣри единъ малъкъ отворъ и влѣзе въ съседната по-голѣма сфера, между други хора. Той ще изпита различието между едната и другата сфера, но ще се почувствува далечъ отъ ония, съ които е билъ въ първата сфера. Така той ще минава отъ една сфера въ друга, докато дойде до най-външната, дето ще се почувствува много далечъ отъ първитѣ свои съжители, но затова пъкъ съвършено свободенъ отъ всѣкакви връзки. Следователно, стремете се да излѣзете отъ центъра къмъ периферията, на по-голѣмо разстояние единъ отъ другъ! Щомъ усѣтите, че сте близо до хората по плъть, повдигнете мисъльта си така, като че не живѣете на земята, като че нищо не ви засѣга. Хората около васъ могатъ да пѣятъ, да играятъ, да скачатъ, вие ще бѫдете тихи и спокойни, като че не сте между тѣхъ. Че нѣкѫде биятъ тѫпанъ — нищо отъ това. Че въ кошарата на овчаря овца блѣе — нищо отъ това. Разумность се изисква отъ хората!

Всички хора искатъ да бѫдатъ разумни, но условия се изискватъ за разумностьта. Запримѣръ, децата, които се раждатъ въ сегашната епоха, сѫ по-разумни, по-умни отъ ония на миналата епоха. Децата на бѫдещето поколѣние ще разполагатъ съ по-голѣма разумность отъ сегашнитѣ. Глупавитѣ, като умратъ, въ бѫдеще ги очакватъ по-добри условия. Като се родятъ отново, тѣ ще бѫдатъ по-умни. Умниятъ мисли, чувствува и постѫпва право. Баща и синъ пѫтуватъ съ магарето отъ селото до близкия градъ. Бащата се качилъ на магарето, а синътъ вървѣлъ пешъ. По пѫтя ги срещналъ единъ селянинъ и казалъ: Байо, слѣзъ отъ магарето. Синътъ ти трѣбва да се качи на магарето, а ти да вървишъ пешъ. Бащата слѣзълъ отъ магарето и качилъ сина си на него. По-нататъкъ ги срещналъ другъ, който имъ казалъ: Качете се и двамата на магарето. Защо трѣбва бащата да ходи пешъ? И двамата се качили на магарето. Срещналъ ги трети и имъ казалъ: Защо сте се качили и двамата на магарето? Я слѣзте отъ него! Вмѣсто да ездите магарето, турете го на гърба си и така вървете. Бащата послушалъ и третия. Той искалъ да научи нѣщо отъ съветитѣ на хората, но въпросъ е сега, кой съветъ е правиятъ?

Какво показва този примѣръ? Че много отъ съвременнитѣ хора мислятъ повърхностно и то главно върху онова, което Първата Причина е създала. Запримѣръ, като погледнете наоколо, вие виждате голѣмо безредие: камъни, скали — всичко е въ пъленъ безпорядъкъ. Докато сѫществува този безпорядъкъ, вие не можете да четете, не можете да разберете, какво е писала природата. Книгата, която е изнесена предъ васъ, е разхвърляна: листа, корици, заглавия — всичко е разбъркано. Щомъ сте дошли на планината, вие трѣбва да възстановите първичния редъ на нѣщата, всичко да поставите на своето мѣсто и тогава да четете. Голѣма красота се крие въ тази разхвърляна книга, но човѣкъ трѣбва да разбира тази красота, да може да я използува.

Като работите върху себе си, като се вдълбочавате въ явленията на природата, не мислете, че ще разрешите всички въпроси изведнъжъ. Защо? — Защото въ васъ още не сѫ развити ония чувства и способности, чрезъ които можете да изследвате нѣщата. Човѣкъ има около сто чувства и способности, за развитието на които се изискватъ редъ години. Не е лесно да стане човѣкъ господарь на едно свое чувство, или на една своя способность. Запримѣръ, много време е нужно, докато човѣкъ научи, какъ и кѫде да проявява своето милосърдие, или докато се научи да наблюдава, да прави връзка между причини и последствия на нѣщата. Ако не знае, какъ да се справи съ щеславието си, човѣкъ може да си създаде редъ неприятности. Човѣкъ живѣе едновременно съ много отъ своитѣ чувства, затова трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ. Христосъ казва: „Не търсете слава отъ човѣцитѣ, но отъ Бога“. Щомъ знаете това, като ученици на тази Школа, вие трѣбва да работите върху себе си, да се самовъзпитавате. Ако не работи съзнателно и съ любовъ върху себе си, ученикътъ може да се натъкне на опасностьта да излѣзе преждевременно отъ Школата. Нѣкой може да напусне училището още отъ първи класъ, другъ — отъ втори класъ и т. н. Ученикътъ трѣбва да работи върху чистотата, върху справедливостьта, върху обходата, да развива въ себе си чувството любовь къмъ Бога. Това сѫ трудни задачи, както за учителя, така и за ученика. Теоретически лесно се предаватъ методитѣ, но практически мѫчно се прилагатъ. Мѫчно се възпитава човѣкъ. Той прилича на земята. За да се огрѣва отъ всички страни, земята трѣбва да се върти около осьта си.

Следователно, за да развие всички свои чувства и способности, човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога буденъ, да не изгуби добритѣ условия на живота си. Запримѣръ, за да развие милосърдието си, човѣкъ трѣбва да бѫде окрѫженъ отъ хора, които иматъ нужда отъ него. Вие не можете да помагате на хора, които не се нуждаятъ отъ вашата помощь.

Когато постѫпва въ Божествената Школа, ученикътъ трѣбва да бѫде здравъ. Болниятъ не може да влѣзе въ Школата, защото вниманието му ще бѫде насочено изключително къмъ болестьта. Болеститѣ, погрѣшкитѣ спъватъ ученика. Тѣ му препятствуватъ да върви напредъ. Когато изтъква предъ ученицитѣ си една погрѣшка, учительтъ нѣма предъ видъ едного, но всички. Погрѣшката на едного е погрѣшка на цѣлото човѣчество, на цѣлия свѣтъ. Казвате, че еди-кой си е горделивъ. Гордостьта е обща чърта на хората, на животнитѣ и на растенията. Лошата страна на гордостьта е, че тя суши човѣка. Чрезмѣрната гордость изсушава човѣка. Когато е на мѣсто, тя го прави самостоятеленъ. Честностьта е въ зависимость отъ чувството на самоуважение въ човѣка. Честностьта не е морално чувство. Тя е едно отъ личнитѣ чувства. Справедливостьта, обаче, е морално чувство. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ къмъ всички живи сѫщества. Когато развива едно, или друго чувство, човѣкъ се поставя на изпитъ, самъ да види, докѫде е стигналъ. Това значи: При свършване на всѣки класъ, ученикътъ държи матура. Матурата опредѣля положението на ученика. Ако не държи матура за всѣки класъ, ученикътъ ще изпадне въ заблуждение да счита, че знае много, че има право да изправя другитѣ хора. Той ще мисли, че другитѣ сѫ причина за злото, за нещастията въ свѣта. — Не, всѣки трѣбва да знае, че той е причина и за злото, и за доброто въ свѣта. Нѣкой отива при свой приятель да го морализира, да го учи, какво да прави. Приятельтъ самъ вижда погрѣшкитѣ си и се мѫчи да ги изправи — нѣма защо ти да му четешъ моралъ.

Като сте дошли на планината, изучавайте линиитѣ на огъванията, да видите тѣхната красота. Нѣкои линии сѫ отъ миналото, други — отъ настоящето, а трети — сега се чъртаятъ; тѣ сѫ линии на бѫдещето. Това показва, че планинитѣ се намиратъ въ процесъ на развитие, не сѫ завършени. И сега се строи нѣщо ново въ тѣхъ, и въ бѫдеще ще се строи. Нѣщата въ природата сѫ осмислени. Строи се нѣщо велико, което ще се открие въ бѫдеще, Всѣки планински връхъ отразява свѣтлината по особенъ начинъ. Отразената по този начинъ свѣтлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи сѫщества. Това влияние се отразява върху мислитѣ и чувствата на човѣка. За обикновения човѣкъ всички нѣща въ природата сѫ разхвърляни; за учения всички нѣща въ природата сѫ на мѣсто поставени. Защо? — Защото той ги съпоставя и хармонизира.

„А земята бѣше неустроена и пуста“. И до днесъ още земята се устройва. Докато човѣкъ се развива, и земята ще се развива. Когато човѣкъ мине въ по-висока стадия на развитие, съ него заедно и земята ще се повдигне. Формитѣ на земята ще ставатъ все по-красиви и съвършени. Процесътъ на развитие, презъ който земята минава сега, е бавенъ, равномѣренъ. Въ миналото развитието на земята е било бързо, придружено съ голѣми катастрофи.

Като ходите по планинитѣ, вървете бавно, спокойно, безъ бързане. На всѣки сто метра спирайте на малка почивка, на кракъ, около 30 секунди. Въ време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по-бавно ще вървите. По този начинъ ще се приспособите къмъ силитѣ на природата и ще ги използувате правилно. Иначе, тѣ ще ви противодействуватъ; щомъ силитѣ на природата ви противодействуватъ, вие ще харчите енергията си, безъ да се ползувате отъ тѣхъ. Всѣка частица отъ планината е свързана съ разумното начало, което работи по природата. Следователно, като се качвате въ планинскитѣ върхове, мислете за службата, която тѣ изпълняватъ въ природата, за да се свържете съ разумностьта въ нея. Всѣка планина, всѣки връхъ, всѣко езеро има свое велико предназначение.

Помнете: Дето и да ходите — по езера, по планини или върхове, работете съзнателно, учете и прилагайте. Докато работата е приятна, тя е Божествена. Щомъ не е приятна, щомъ се вкисвате, тя е човѣшка. Работете съ приятность и радвайте се на Божието дѣло!

*

12 августъ, 8 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...