Jump to content
Ани

1932_08_20 Открити

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ОТКРИ.

Ще прочета първа глава отъ Дѣянията на апостолитѣ.

Размишление върху стиха: „А Богъ намъ откри“.

Постоянно се радвай, когато свѣтлината на Божествения свѣтъ те озарява и пѫтя ти показва.

Казано е: Богъ е свѣтлина, и дѣто е свѣтлината, тамъ Богъ дѣйствува. Който разбира свѣтлината, въ нея той ще познае тихия гласъ на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа въ живота. За онзи, който разбира свѣтлината, мъглитѣ въ съзнанието му ще се разпръснатъ и слънцето ще изгрѣе, както това става сега прѣдъ насъ. Щомъ се усъмни, мъглитѣ отново ще дойдатъ. Мъглата, която днесъ ни обикаля, е символъ на състоянието, въ което вие се намирате. Вие образувате тази мъгла. Вѣтърътъ, който днесъ духа, прѣдставя Божията мисъль, която постоянно работи върху съзнанието на човѣка да разпръсне мъглитѣ. Сама по себе си мъглата не е опасна. Опасностьта седи въ това, че въ мъгливо врѣме човѣкъ изгубва посоката на движението си. Падне ли мъгла, седни на едно мѣсто и размишлявай. Мръднешъ ли отъ мѣстото си, ти ще се изгубишъ. Мъглата показва, че нѣма условия за движение. Сега, като наблюдавате, виждате, какъ слънцето ту се покаже, ту се скрие. Мъглата не може изведнъжъ да се дигне. Сѫщото нѣщо става и съ васъ. Тъкмо хоризонтътъ ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господъ рече да ви прѣдаде единъ урокъ, но веднага дойдатъ отрицателни мисли и чувства въ ума и сърцето ви, и хоризонтътъ ви отново се замъгли. Вие изгубвате благоприятния моментъ и трѣбва да чакате новитѣ условия.

Единъ нумизматикъ намѣрилъ една златна стара монета, на която имало нѣщо написано. Той я далъ на слугата си да я измие леко само отъ пръстьта или отъ полепенитѣ нечистотии върху нея. Слугата взелъ монетата и отъ голѣмо усърдие я изчистилъ така хубаво, че изтрилъ и надписа ѝ. Желанието му било да я лъсне, да светне. Занесълъ монетата на господаря си и му казалъ: Господарю, много хубаво изчистихъ монетата. Не може да не останешъ доволенъ, тя цѣлата блещи. Така я лъснахъ, че нищо не е останало на нея. Господарьтъ погледналъ монетата и съ съжаление констатиралъ, че монетата изгубила цѣнностьта си. Наистина, чиста, лъскава била, но написаното върху нея изчезнало.

Казвамъ: и съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ положението на лъсналата монета. Нѣкои искатъ преждеврѣменно да станатъ свети. И наистина, тѣ успѣватъ: изтъркатъ всичко отъ себе си, светнатъ, но и светостьта, която Богъ е вложилъ въ тѣхъ, изчезва съвсѣмъ. Други искатъ да станатъ красиви. Ставатъ красиви, но съ това заедно изтъркватъ и красотата, която Богъ е написалъ върху тѣхъ. Тъй щото, човѣкъ може да стане такъвъ, какъвто пожелае, но ще изгуби онова цѣнното, което Богъ е написалъ върху него Истинската красота не е нѣщо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания. Красотата е нѣщо непрѣривно, тя изразява великитѣ потици на човѣшката душа, но сѫщеврѣменно тя се мѣни. Красивъ е човѣкъ, когато доброто е описано на неговото лице. Красивъ е човѣкъ, когато всичкитѣ добродѣтели, една слѣдъ друга, се описватъ на неговото лице. Каква по-голѣма красота ще намѣрите отъ слънцето? Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята свѣтлина и топлина. Какво би станало съ свѣта, ако слънцето прѣстане да изпраща свѣтлината и топлината си? — Нѣма да има животъ. Щомъ животътъ прѣстане, и красотата ще изчезне. Днесъ сѫществува красота, защото животътъ сѫществува. Слънцето пакъ изгрѣ, за да видите неговата красота. То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво. Красивъ човѣкъ е онзи, който всичко около себе си прави красиво. Чистъ човѣкъ е онзи, който всичко около себе си прави чисто. Дѣто мине, той все чисти.

Търси онази красота, която носи образа на Бога въ себе си. Красотата на Бога седи въ това, че Той едноврѣменно държи въ ума си живота на всички сѫщества. Той има прѣдъ видъ тѣхнитѣ нужди, страдания, скърби и ги напѫтва въ правия пѫть. Той улеснява всички сѫщества и въ радоститѣ, и въ скърбитѣ имъ. Които се радватъ, тѣ сѫ работници при Бога. Тѣзи, които скърбятъ, сѫ готовановци, на готово чакатъ. Това значи: които скърбятъ и не се радватъ на скръбьта си, тѣ сѫ готовановци. Който иска да не е готованецъ, щомъ дойде скръбьта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно съ нея ще отиде на нивата да работи. Свѣтътъ се нуждае отъ радостни хора, които работятъ на нивата и донасятъ хлѣбъ. Днесъ повечето хора скърбятъ и чакатъ на готово да ядатъ. Който иска да бѫде работникъ на Божията нива, той трѣбва да се радва при всички условия на живота.

Казвамъ: бѫдете радостни и весели и вѣрвайте въ разумното. Ако не вѣрвате въ разумното, вие сте готовановци. Ако се обезвѣришъ, ако станешъ лошъ човѣкъ, ти си готованецъ. Вълкътъ е единъ готованецъ, който отъ сутринь до вечерь мисли, какъ ще му падне нѣкоя жертва. Той на готово яде. По цѣли дни той философствува: едно врѣме имаше повече ядене, а сега настана голѣма сиромашия. Тежки врѣмена дойдоха! Така и много хора се оплакватъ отъ тежкитѣ условия на живота. Тѣ плачатъ, проливатъ сълзи, но отъ плача имъ условията не се подобряватъ. Когато врѣмето плаче, трѣвитѣ и цвѣтята се ползуватъ, но не и хората. Въ такова врѣме хората се изпокриватъ, бѣгатъ въ домоветѣ си. Защо се криятъ? — За да не заплачатъ и тѣ съ врѣмето заедно.

И тъй, растенията, които разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на дъжда, приематъ роснитѣ капчици въ себе си, за да ги утѣшатъ. Роснитѣ капчици сѫ дѣца, които нѣкога сѫ изгубили майка си и непрѣкѫснато я търсятъ. Растенията ги утѣшаватъ, казватъ имъ да не плачатъ, защото единъ день тѣ ще намѣрятъ майка си. Тѣ имъ даватъ първия урокъ въ живота. Казватъ имъ: вие сте богати. Отворете торбичкитѣ си да видите, какви богатства носите съ себе си. Щомъ отворятъ торбичкитѣ си, растенията взиматъ богатствата имъ и имъ показватъ пѫтя, по който могатъ да намѣрятъ майка си.

Слѣдователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно съ нея, но ѝ кажи: Не бой се, ти ще намѣришъ майка си. Не плачи за това, за което другитѣ плачатъ. Когато колата се счупи, какво трѣбва да правишъ: да плачешъ ли, или да се заемешъ да я поправишъ? Плачътъ спасява ли човѣка? — Не, плачътъ само утѣшава. Когато плачешъ около умрѣлия, ще го съживишъ ли? Ако можешъ да го съживишъ, плачи; ако не можешъ да го съживишъ, поне не го смущавай. На умрѣлъ човѣкъ тѫпанъ бие ли се? Ако може да чуе, удряй тѫпана, колкото искашъ; ако не може да чуе, поне врѣмето си не хаби.

За направени погрѣшки не плачи.

Изправяй погрѣшкитѣ си и мисли.

Радвай се за всѣка направена погрѣшка, защото имашъ възможность да я изправишъ и да познаешъ силата си.

Тѣзи мисли може да ви се виждатъ противорѣчиви, но тѣ почиватъ на извѣстенъ законъ. На какво се дължатъ погрѣшкитѣ? — На неразбиране. Когато нѣкое разумно сѫщество ви каже една велика мисъль, която не можете да разберете, вие непрѣменно ще сгрѣшите. Значи, задъ всѣка погрѣшка се крие една велика мисъль. Щомъ разберете погрѣшката си, ще разберете и великата мисъль, която се крие задъ нея. Тъй щото, всѣка погрѣшка води къмъ добро. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъ можете да направите една погрѣшка. Даватъ ви едно змийско яйце и ви казватъ да го държите на студено. Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и единъ день ще пострадате отъ него. Вие взимате яйцето, но се интересувате, какво може да излѣзе отъ него. Казвате си: Ще туря яйцето на топло, да видя, какво ще се излюпи. Туряте яйцето на топло и слѣдъ извѣстно врѣме отъ него излиза едно малко змийче. Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голѣма змия. Единъ день тази змия се увива около васъ и започва да ви души. Въ това отношение на змията не може да се разчита.

Много отъ противорѣчията въ живота се дължатъ на това, че хората само констатиратъ нѣщата и тамъ спиратъ. Тѣ казватъ, запримѣръ: Слънцето е изворъ на живота. То има влияние надъ насъ и т. н. Обаче, това още не е знание. Да констатирашъ нѣщата само безъ да ги проучишъ и приложишъ, това не е наука, нито знание. Ако човѣкъ би ималъ онази положителна наука, да разбира, запримѣръ, отъ цвѣтоветѣ и тѣхното приложение, той би направилъ чудеса съ тѣхъ. И тогава, ако прѣкара червения цвѣтъ върху умрѣлъ човѣкъ, той ще го съживи. Ако прѣкара червения цвѣтъ върху единъ простъ човѣкъ, той ще стане ученъ. Цвѣтоветѣ сѫ храна за хората. Цъвтенето на цвѣтята крие въ себе си велика сила, както за самитѣ тѣхъ, така и за хората. Голѣмо нещастие е да живѣе човѣкъ въ свѣтъ безъ цвѣтя.

Когато студътъ иде на гости, обличай най-дебелата си дреха.

Когато топлината иде на гости, обличай най-тънката си дреха.

Когато гладътъ иде на гости, затваряй и двѣтѣ си врати.

Когато ситостьта иде на гости, отваряй и двѣтѣ си врати.

Когато си здравъ, работи.

Когато си боленъ, почивай.

Когато си сиромахъ, радвай се.

Когато си богатъ, плачи. Азъ взимамъ думата плачъ не въ обикновенъ смисълъ. Всѣко нѣщо, което плаче, е живо. Всѣко нѣщо, което не плаче, е мъртво. Източнитѣ философи казватъ, че човѣкъ трѣбва да прѣстане да плаче. Казвамъ: да прѣстане умниятъ да плаче, разбирамъ. Обаче, опасно е, когато глупавиятъ прѣстане да плаче. За глупавия плачътъ е необходимъ, той е на мѣстото си, той е благословение за него.

Пуснали единъ голѣмъ мързеливецъ въ една стая, въ която съ помощьта на помпа вкарвали и изкарвали вода. Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече въ стаята, да видятъ, какво ще прави този мързеливецъ. Водата бързо текла въ стаята и дошла до глезенитѣ на мързеливеца. Той седѣлъ, не мърдалъ отъ мѣстото си. Водата се изкачвала все по-високо, дошла до колѣнѣтѣ му, той пакъ не мърдалъ. Послѣ се изкачила до шията му. Едва сега той се замислилъ, какво да прави, защото положението вече станало опасно. Тогава той взелъ помпата и започналъ съ нея да извлича водата, да я изхвърля навънъ. Отъ този примѣръ се вижда, че у всички хора има единъ мързелъ, нареченъ свещенъ мързелъ. Много хора, докато минаватъ за свѣтски, тѣ сѫ работливи. Щомъ станатъ религиозни, тѣ се отпущатъ, подаватъ се на мързела и не работятъ. Тѣ започватъ само да съзерцаватъ. Това съзерцание не е нищо друго, освѣнъ мързелъ. Като свѣтски хора, тѣ знаятъ, че трѣбва да копаятъ, да разоратъ нивата, да я посѣятъ и слѣдъ това вече очакватъ, каквото Богъ даде. Обаче, като духовни, тѣ нито копаятъ, нито оратъ, нито сѣятъ, очакватъ дано Богъ имъ даде нѣщо. Ако не получатъ нѣщо, тѣ се разочароватъ.

Слѣдователно, човѣкъ не трѣбва да изпада въ крайности. Докато живѣе на физическия свѣтъ, той трѣбва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щомъ стане духовенъ, той трѣбва да работи още повече и то и въ тритѣ свѣта. Разликата въ работата на свѣтския и на духовния човѣкъ е слѣдната: единъ земледѣлецъ отъ свѣта ще посѣе, напримѣръ, сто декара земя и ще получи нѣкакъвъ резултатъ. Единъ духовенъ човѣкъ ще посѣе само десеть декара земя, но класоветѣ ще бѫдатъ много по-едри и съ по-голѣмъ брой зърна. Съ други думи казано: свѣтскиятъ човѣкъ ще тури на гърба си единъ камъкъ 100 кгр. тежъкъ и ще се хвали съ силата си. Единъ духовенъ човѣкъ ще тури на гърба си единъ кѫсъ злато отъ 10 кгр. и ще се хвали съ разумностьта и знанието си. Чий товаръ е по-цѣненъ? Когато човѣкъ носи въ главата си една мисъль, той трѣбва да знае, камъкъ ли е тя, или злато. Умниятъ, като види, че тази мисъль е тежка като камъкъ, той ще я изхвърли отъ главата си. Глупавиятъ, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси нѣкой да го освободи. Който плаче, той има нѣкаква скрита мисъль въ себе си. Наблюдавалъ съмъ, какъ нѣкое малко дѣте плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утѣши. Колкото повече го утѣшава майката, то повече плаче. Щомъ майка му се отдалечи и прѣстане да го утѣшава, то млъква и тръгва подиръ нея. Възрастнитѣ пъкъ плачатъ, когато искатъ да смекчатъ сърцата на окрѫжаващитѣ. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мѣстото си. Казано е въ Писанието: „Ще обърша сълзитѣ имъ.“ — Кога? — Когато истинскиятъ животъ дойде. Щомъ истинскиятъ животъ дойде, плачътъ ще прѣстане. Тогава ще се явятъ изворитѣ на живота. Умниятъ човѣкъ, който се намира прѣдъ изворитѣ на своя животъ, никога не плаче.

Кой е уменъ човѣкъ? — Уменъ е онзи, който може да смѣни плача въ радость.

Уменъ е онзи, който може да смѣни скръбьта въ утѣха.

Уменъ е онзи, който може да смѣни отчаянието въ надежда.

Уменъ е онзи, който може да смѣни умразата въ любовь.

Уменъ е онзи, който може да смѣни невѣжеството въ знание.

Уменъ е онзи, който може да смѣни неправдата въ правда.

Уменъ е онзи, който може да смѣни робството въ свобода.

Уменъ е онзи, който може да смѣни сиромашията въ богатство.

Уменъ е онзи, който може да смѣни смъртьта въ животъ.

Уменъ е онзи, който и въ най-голѣмата тъмнина, може да намѣри пѫтя къмъ Бога.

*

20 августъ, 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...