Jump to content
Ани

1932_08_19 Дѣлата Божии

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ДѢЛАТА БОЖИИ.

Ще прочета 9 гл. отъ Евангелието на Иоана.

Отговори Исусъ: „Нито е той съгрѣшилъ, нито родителитѣ му, но да се явятъ дѣлата Божии на него.“ (— 3 ст.)

Ще дамъ едно малко обяснение върху слѣпородения, за когото се говори въ прочетената глава.

Ако видите сутринь кепенцитѣ на нѣкоя кѫща затворени, какво лошо има въ това? Кой е виновенъ, или кой е сгрѣшилъ, че кепенцитѣ сѫ затворени? — Никой не е виновенъ, никой не е сгрѣшилъ. Кепенцитѣ сѫ затворени, защото хората още си почиватъ. Като се събудятъ, тѣ ще отворятъ кепенцитѣ, ще видятъ външния свѣтъ, ще видятъ Славата Божия. Такова било положението на този слѣпороденъ. Запитали Христа: Кой е сгрѣшилъ, че кепенцитѣ му сѫ затворени, бащата или майката? — Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явятъ дѣлата Божии на него. Слѣдователно, кепенцитѣ на хората се отварятъ, когато тѣ трѣбва да видятъ. Славата Божия, дѣлата Божии. Кепенцитѣ се затварятъ, когато тѣ почиватъ. Противорѣчието, което се явява тукъ, е слѣдното: какъ е възможно човѣкъ да се е родилъ слѣпъ безъ да е сгрѣшилъ? Казвамъ: нѣма слѣпи хора въ свѣта. Когато хората спятъ, всички сѫ слѣпи. Щомъ се събудятъ, очитѣ имъ се отварятъ, и тѣ проглеждатъ.

Размишление върху 35 ст. отъ прочетената глава: „Чу Исусъ, че сѫ го изпѫдили вънъ, и като го намѣри, рече му: Ти вѣрвашъ ли въ Сина Божия?“ Изводътъ отъ този стихъ е, че великиятъ свѣтъ се интересува отъ човѣка, иска да знае, защо сѫ го изпѫдили. Когато хората те изпѫдятъ вънъ, само тогава Христосъ ще те намѣри и ще те запита: Ти вѣрвашъ ли въ Сина Божия? Обаче, за да те изпѫдятъ, това показва, че очитѣ ти сѫ отворени. Слѣпия човѣкъ никой не пѫди вънъ. Щомъ се отворятъ очитѣ му, тогава го пѫдятъ вънъ. Значи, могатъ да изпѫдятъ вънъ само хора, очитѣ на които сѫ отворени.

Казвате: какъ ще познаемъ, кой човѣкъ е слѣпъ, и кой е съ отворени очи? Ще ви дамъ нѣколко мисли да видите, какъ се познава човѣкътъ.

За да познаешъ човѣка, погледни го въ очитѣ, погледни го въ ушитѣ, погледни го въ носа, погледни го въ устата, погледни го въ рѫцѣтѣ, погледни го въ краката и слѣдъ това тегли права линия отгорѣ до долу. Ако главата му е свѣтла, ако краката му сѫ топли, това е човѣкътъ. Ако при главата на този човѣкъ можешъ да прочетешъ книгата на своя животъ, той всѣкога може да ти бѫде приятель. Ако при краката на този човѣкъ можешъ да сготвишъ своето ядене, той всѣкога може да ти бѫде полезенъ.

Сега ще ви дамъ още нѣколко мисли за приложение въ живота.

Ако въ пѫтя на живота, въ който си тръгналъ, твоята звѣзда постоянно изгрѣва, ти си въ пѫтя на свѣтлината.

Ако въ пѫтя, въ който си тръгналъ, твоята звѣзда постоянно залѣзва, ти си въ пѫтя на тъмнината.

Слѣдвай пѫтя на водата: дѣто минешъ, мий и задигай всичко. Каквото намѣришъ по пѫтя, търкаляй, обръщай, макаръ и да окаляшъ.

Ходи и тамъ, дѣто не те канятъ.

Излизай оттамъ, отдѣто те пѫдятъ.

Младата булка вода не кани, тя изпраща водата.

Понѣкога хубавитѣ сѣмена и въ кальта добрѣ растатъ.

Каль, която не можешъ да впрегнешъ на работа, показва твоето невѣжество.

Каль, която можешъ да впрегнешъ на работа, показва твоето знание.

Водата е и въ океана, и въ морето, и въ езерото, и въ локвата, и въ дъждовнитѣ капки, но различно се проявява.

Въ океана водата дава угощение на голѣмитѣ риби, въ морето — младитѣ забавлява, въ езерото — малкитѣ отглежда, въ локвитѣ — жабитѣ всрѣдъ лѣто на сухо оставя.

Ако си на угощение, въ океана си; ако си на забавление, въ морето си; ако се клатушкашъ като листъ, въ езерото си; ако си безъ петаче въ джоба, въ локвата си. Когато локвата изсъхне, жабитѣ започватъ да скачатъ отъ едно мѣсто на друго. Тѣ мязатъ на малкитѣ дѣца, които прѣскачатъ вѫжето отъ едната и отъ другата страна.

Трѣбва ли да плачешъ за изсъхналата локва на страданието?

Трѣбва ли да се отчайвашъ за изсъхналата локва на мѫчението?

Слѣдвай пѫтя на жабитѣ. Защото жабитѣ най-много пѣятъ, когато наближи врѣме локвата да изсъхва. Думитѣ на жабешката пѣсень сѫ: кумъ-кво-ква — дойде врѣме за човѣшкото спасение. Въ началото на лѣтото вие слушате вѣстьта на тѣзи Божии пророци, които се провикватъ отъ изсъхналитѣ блата: Свѣстете се, хора, и тръгнете въ пѫтя, който води къмъ голѣмото море.

Всѣка форма на Духа е написанъ листъ отъ великата книга на живота. Блаженъ е онзи, който може да чете по този листъ.

Има двѣ важни книги: книгата на живота и книгата на смъртьта. Листата отъ книгата на живота нито овехтяватъ, нито съхнатъ, нито се откѫсватъ, нито се изгубватъ. Тѣ винаги сѫ здрави, сочни, като прѣснитѣ плодове.

Листата отъ книгата на смъртьта сѫ сухи и разхвърляни по цѣлата земя. Не плачи за нейнитѣ изсъхнали листа. Не тѫгувай за нейнитѣ листа, разхвърляни по цѣлата земя.

Благословенъ е онзи домъ, който е изчистенъ отъ изсъхналитѣ листа на смъртьта.

Умъ, населенъ съ свѣтли мисли, сърце, обитаемо отъ свѣтли чувства и воля, изразителна на благородни постѫпки, сѫ вѣчнитѣ потици на Духа на Доброто. Непрѣстанно слѣдвай този пѫть.

Когато господарьтъ идва, вратата се отваря.

Когато господарьтъ влиза, вратата се затваря.

Когато Духътъ идва, вратата на твоето сърце се отваря.

Когато Духътъ влиза, вратата на твоето сърце се затваря.

Всѣко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършенъ разуменъ процесъ.

Не отваряй вратата, прѣди Духътъ да е дошълъ.

Не затваряй вратата, прѣди Духътъ да е влѣзълъ.

*

19 августъ, 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...