Jump to content
Ани

1932_08_12 Тритѣ свѣта

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ТРИТѢ СВѢТА.

Ще прочета 5 гл. отъ Посланието къмъ Галатянитѣ.

Размишление върху 22 стихъ: „А плодътъ на Духа е: любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость и въздържание: противъ таквизъ нѣма законъ“.

Ще прочета още и 15 гл. отъ Евангелието на Иоана. Въ стиха: „Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“, важна е думата „лоза“. Въ самата дума пъкъ важенъ е слогътъ оз.

„Всѣка прѫчка, която не принася плодъ, отрѣзва я; и всѣка, що дава плодъ, очиства я, за да даде по-много плодъ“. Въ този стихъ важна е думата „плодъ“, а въ нея е важенъ слогътъ од. Тукъ думата плодъ е употрѣбена три пѫти, въ тритѣ свѣта: въ физическия, въ духовния и въ Божествения. Значи, лозената прѫчка трѣбва да даде плодъ въ тѣзи три свѣта.

„Прѣбѫдете въ мене и азъ въ васъ. Както лозената прѫчка не може да принесе плодъ, ако не прѣбѫде въ лозата, така нито вие, ако не прѣбѫдете въ мене. Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ; безъ мене не можете нищо да сторите“. Оттукъ се вижда, че между всички нѣща сѫществува вѫтрѣшна връзка. Ако буквитѣ не се съединятъ, за да образуватъ думи, и ако думитѣ не се съединятъ, за да образуватъ изречения, мисли, тѣ нѣматъ никакъвъ смисълъ, никакво значение. Тъй щото, нѣщата се осмислятъ само тогава, когато между тѣхъ сѫществува вѫтрѣшна връзка.

За потвърждение на тази мисъль говори самото устройство на човѣшкия организъмъ. Тѣлото на човѣка е съставено отъ милиарди клѣтки, непрѣривно свързани помежду си. Вѫтрѣшната връзка, която свързва клѣткитѣ на организма въ една стройна единица, е храната. Възъ основа на този законъ, човѣкъ трѣбва да яде. И ние виждаме, че той яде по три пѫти на день, за да подържа тази връзка. Ако тази връзка не се подържа, и процеситѣ въ цѣлия организъмъ ще се прѣкратятъ. Прѣкратятъ ли се процеситѣ въ организма, спира и неговото сѫществуване. Слѣдователно вѫтрѣшната връзка трѣбва не само да се подържа, но и постоянно да се усилва. Това може да се постигне само при условие, да знае човѣкъ духовния законъ, който регулира тази връзка. Въ това отношение яденето не е нищо друго, освѣнъ съзнателна работа за подържане и засилване на вѫтрѣшната връзка. Този законъ се отнася не само до тѣлото на човѣка, но и до неговитѣ чувства и мисли. Задачата на човѣка е всѣки день да засилва връзката, както между клѣткитѣ на своя организъмъ, така и между своитѣ чувства и мисли. Когато връзката между клѣткитѣ на тѣлото отслабва, едноврѣменно съ това отслабва и тѣлото. Когато връзката между чувствата и мислитѣ на човѣка отслабва, заедно съ това отслабватъ неговитѣ чувства и мисли. Този е единъ отъ най-елементарнитѣ, отъ най-проститѣ закони, на който хората не обръщатъ никакво внимание. Обаче, колкото е простъ този законъ, толкова е и важенъ. Отъ спазването му зависи благосъстоянието на човѣка.

И тъй, всѣки моментъ въ човѣшкия организъмъ се извършватъ три непрѣривни процеса: първиятъ процесъ става между клѣткитѣ, вториятъ — между чувствата, а третиятъ— между мислитѣ. Когато ме питатъ, що е любовь, казвамъ: любовьта е вѫтрѣшна връзка, между частитѣ на живота. Ако тази връзка не функционира между частитѣ на живота, той постепенно отслабва. Значи, любовьта усилва и подържа живота. Безъ любовьта животътъ нѣма смисълъ. Безъ любовьта животътъ се разпада на своитѣ части. Ако любовьта не влѣзе въ човѣка като плодъ, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароватъ отъ живота, това се дължи на заблуждението, че тѣ очакватъ живота да дойде по нѣкакъвъ механически начинъ, да се налѣе отнѣкѫдѣ. Не, животътъ не е механически процесъ. Когато срещнемъ нѣкой здравъ човѣкъ, това показва, че той има животъ въ себе си, т. е. любовьта непрѣкѫснато е минавала и продължава да минава прѣзъ него, вслѣдствие на което е образувала връзка между отдѣлнитѣ части. Слѣдователно, който е здравъ, който мисли, чувствува и постѫпва добрѣ, той има въ себе си тази вѫтрѣшна връзка — Любовьта. Тази връзка е процесъ на Духа. Безъ нея нищо не се постига. Кѫсатъ ли се връзкитѣ на нѣкоя кола, и колата се разнебитва. Кѫсатъ ли се връзкитѣ на дрехитѣ, на обущата, и тѣ се кѫсатъ и остаряватъ.

Сега, имайте прѣдъ видъ слѣдното важно положение: не оставяйте други да държатъ връзката ви. Който държи връзката ви, той ще ви заповѣдва. Ако злото държи връзката ви въ рѫцѣтѣ си, вие ще бѫдете негови роби. Ако доброто държи вашата връзка, вие ще бѫдете свободни. Ако пъкъ вие сами държите връзката си, ще служите на Бога. Слѣдователно, най-добрѣ е човѣкъ самъ да държи връзката си, за да служи на Бога. Смисълътъ на живота седи въ служенето на Бога. Който не служи на Бога, животътъ за него губи всѣкакъвъ смисълъ. Казвате: не е ли достатъчно човѣкъ да вѣрва въ Бога? Вѣра и служене не е едно и сѫщо нѣщо. Вѣрата е връзка на чувствата. Ако вѣрата не свързва чувствата на човѣка, тя не е вѣра. Когато въ чувствата на човѣка се яви нѣкакво колебание, това показва, че вѣрата му се е разколебала. Истинската вѣра не допуща никакво колебание, никакво раздвояване въ чувствата.

Казвамъ: да се разколебава човѣкъ, това подразбира извѣстно невѣжество. Само невѣжиятъ се разколебава. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ става рано, излиза да посрѣща изгрѣва на слънцето и казва: какво придобихъ, като наблюдавахъ толкова години изгрѣването на слънцето? Да посрещнешъ изгрѣва на слънцето, това подразбира да се свържешъ съзнателно съ него, за да могатъ неговитѣ сили да потекатъ прѣзъ твоя организъмъ. Свърже ли се човѣкъ съ слънцето на физическия свѣтъ, едноврѣменно съ това той се свързва съ още двѣ слънца, съ слънцето на духовния и съ слънцето на Божествения свѣтъ. Значи, три слънца сѫществуватъ. Физическото Слънце изгрѣва отъ изтокъ; духовното — отъ западъ, а Божественото — отъ зенита, т. е. отгорѣ, отъ сѣверъ. Физическото слънце се движи въ граници отъ изтокъ къмъ сѣверъ. Духовното слънце се движи въ граници отъ западъ къмъ югъ, а зенитътъ е область на Божественото слънце. Слѣдователно, въ крѫга, дѣто е вложенъ Вѣчниятъ животъ, функционира Божественото слънце. Въ крѫга, дѣто сѫ вложени силитѣ за създаване на чувствата, функционира духовното слънце. Въ крѫга, дѣто сѫ вложени силитѣ за създаване на физическитѣ форми, функционира физическото слънце. Физическото слънце има четири точки, духовното — шесть, а Божественото — една. Физическото слънце се отнася до физическия свѣтъ; духовното — до свѣта на чувствата, а Божественото — до свѣта на мислитѣ. Истината подхранва чувствата на човѣка, но сѫщеврѣменно тя ги освобождава. Обаче, чувствата се освобождаватъ само тогава, когато се поставятъ въ формитѣ на правата мисъль.

И тъй, слѣдъ като посрещне човѣкъ изгрѣва на физическото слънце, той трѣбва да посрещне духовното и Божественото слънце. Тѣ изгрѣватъ едно слѣдъ друго, но човѣкъ трѣбва да знае точно часа и посоката на изгрѣването имъ. Физическиятъ изтокъ е точката, отъ която изгрѣва правдата. Затова, именно, посрещне ли човѣкъ слънцето, прѣзъ цѣлия день той трѣбва да урежда своитѣ взимания-давания съобразно правдата, да се справи съ противорѣчията си, да се справи съ всичкитѣ си недоразумения. На другия день той трѣбва вече да обърне новъ листъ, съ нови задачи за разрѣшение. Клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ разбиратъ добрѣ тия нѣща, и ако човѣкъ не ги смущава, тѣ ще свършатъ цѣлата тази работа тихо, спокойно, безъ да забѣлѣжи нѣкой, какъ е станало това. Щомъ човѣкъ е здравъ, между клѣткитѣ му ще има пълна хармония и единство. Щомъ клѣткитѣ му сѫ въ хармония, ще има хармония и въ неговитѣ чувства и мисли. Това значи да посрещне човѣкъ и тритѣ слънца на живота. Посрещне ли ги, той ще придобие активность на клѣткитѣ, топлина въ чувствата и свѣтлина въ мислитѣ си. Ако човѣкъ мисли, че съ едно посрѣщане на слънцето ще уреди всичкитѣ си работи, той е на кривъ пѫть. Да мисли човѣкъ така, това значи още на втория день да изгуби придобитата свѣтлина. Колкото повече се задържа тази свѣтлина въ ума на човѣка, толкова по-добрѣ за него. Изчезне ли тази свѣтлина отъ ума му, той седи затворенъ въ стаята си, съ спуснати кепенци на прозорцитѣ, безъ да вижда нѣщо отъ външния свѣтъ.

Мнозина влизатъ въ Божествения свѣтъ само за единъ день, взиматъ си оттамъ малко вода въ едно шише и казватъ: достатъчна ни е тази вода. Съ нея ще уредимъ всичкитѣ си работи. Обаче, още сѫщия день водата се свършва, и тѣ седатъ, чакатъ нѣкой да имъ напълни шишето. Не, съ едно шише вода работа не се върши. Всѣки день човѣкъ трѣбва да отива самъ на Божествения изворъ, да пълни шишето си и да се ползува отъ водата. Нѣма по-голѣма радость за човѣка отъ тази, да ходи на извора, да пълни шишето си съ вода и да се връща дома си. И десеть пѫти на день да ходи, той нѣма да се отекчи. Това е една отъ голѣмитѣ привилегии за човѣка.

Питамъ: колко пѫти на день човѣкъ посрѣща физическото слънце? — Единъ пѫть. Защо? — Защото той го е посрещналъ на първата му точка, отъ изтокъ. Обаче, това слънце има още три забѣлѣжителни точки, отъ които сѫщо така може да се посрещне. Изтокъ е правдата. Сѣверъ, зенитътъ, е истината. Тази точка наричаме още пладне, обѣдъ. Попадне ли човѣкъ точно въ този моментъ, той започва да яде, да се храни. Тогава, именно, той се свързва и съ любовьта, и съ истината. Долу, точно подъ истината, на югъ, живѣе доброто. Човѣкъ се движи непрѣривно между тѣзи двѣ точки — истината и доброто, т. е. между главата и краката, като образува единъ непрѣривенъ крѫгъ отъ сили. Той работи, чувствува и мисли. Ако доброто не бѣше долу, човѣкъ би потъналъ и безслѣдно изчезналъ, но благодарение на него той се държи и остава въ този крѫгъ. Този крѫгъ е Божествениятъ крѫгъ, който се образува около всѣки човѣкъ, както черупката на яйцето, и го пази отъ външни неблагоприятни условия. Изчезне ли този крѫгъ, човѣкъ умира. Изчезне ли този крѫгъ на яйцето, послѣдното се разваля. Когато пиленцето се излюпи, то сѫщо е обвито съ този крѫгъ. На сѫщото основание човѣкъ не трѣбва да разкѫсва своя Божественъ крѫгъ. Той е броня, която го прѣдпазва отъ външни неблагоприятни условия. Докато човѣкъ живѣе въ Божествения крѫгъ, той вижда Бога навсѣкѫдѣ и въ всичко. Излѣзе ли вънъ отъ този крѫгъ, гой се намира въ особена обстановка: животътъ му се обезсмисля, всичко наоколо става тъмно, не знае, коя посока да хване и се обърква. Такъвъ човѣкъ е вънъ отъ орбитата на слънцето. Той се намира въ положението на вързанъ човѣкъ, който търси начинъ да се освободи.

Прѣдставете си, че единъ човѣкъ се върже съ вѫже и по невнимание се спусне въ кладенеца. Какво ще прави той въ кладенеца? Първата му работа е да търси изходъ, да излѣзе оттамъ. Той се озърта натукъ — натамъ, да намѣри нѣкой да го изтегли навънъ. Не, както самъ е влѣзълъ, така самъ трѣбва да излѣзе отъ кладенеца. Щомъ вѫжето е около него, той има вече първата възможность да излѣзе вънъ отъ кладенеца. Той ще се навива около вѫжето и постепенно ще се издига нагорѣ. Въ това отношение мисъльта не е нищо друго, освѣнъ условие за минаване отъ едно състояние въ друго. Човѣкъ трѣбва да мисли, т. е. да навива вѫжето около себе си, за да прѣмине отъ едно състояние въ друго. Който не мисли, той не може да се освободи отъ ограниченитѣ условия на живота. Ако нѣкой ви пита, защо трѣбва да мислите, кажете: азъ трѣбва да мисля, за да излѣза отъ кладенеца, въ който съмъ падналъ по своя вина. Защо трѣбва да чувствувашъ? — За да излѣза отъ кладенеца.

Съврѣменнитѣ хора се оплакватъ, че нѣматъ голѣми постижения, че нѣматъ успѣхъ въ работата си. Защо нѣматъ успѣхъ? — Защото тѣ очакватъ повече отъ другитѣ, отколкото отъ себе си. Запримѣръ, нѣкой падналъ въ кладенеца и започва да се озърта, кой ще дойде да го извади. Той казва: кой ще дойде да навие макарата, да ме изтегли навънъ? Глупавиятъ чака да дойде нѣкой, да го извади отъ кладенеца. Умниятъ самъ навива вѫжето около макарата и излиза навънъ. Въ кладенеца има една малка пружинка, която щомъ се натисне, вѫжето започва да се навива. Глупавиятъ забравя, че има такава пружинна, вслѣдствие на което не може да свърже вѫжето съ нея, и седи въ кладенеца, чака да го освободятъ. Умниятъ е буденъ, той помни, че въ кладенеца има пружинка, съ която може да си помогне. Ако питатъ глупавия, какво прави въ кладенеца, той ще разправя, че като пѫтувалъ прѣзъ една тъмна нощь, не видѣлъ, че прѣдъ него има кладенецъ, спъналъ се и падналъ долу. Този човѣкъ не говори истината. Никой не може да падне въ кладенеца, ако не е търсилъ нѣкакво имане. Щомъ търсите имане вечерь, непрѣменно ще паднете въ кладенеца. Денемъ се търси имане, при изгрѣва на тритѣ слънца, а не вечерь.

Казвамъ: иска ли човѣкъ да успѣва въ живота си, всѣки день той трѣбва да посрѣща изгрѣва на тритѣ слънца, да се свързва съ тѣхнитѣ сили. Изтокъ прѣдставя правдата, която трѣбва да царува въ човѣка. Западъ е точка на приложението. Тамъ се прилага правдата. Сѣверъ е зенитътъ, дѣто истината изгрѣва. Югъ е точка на приложение. Тя се казва точка на доброто, въ която истината се прилага. Щомъ мине прѣзъ тѣзи четири точки, човѣкъ си дава отчетъ за всичко направено прѣзъ деня. На другия день той отново отива да посрѣща слънцето, да възприема и прилага.

Нѣкой казва: защо трѣбва да посрѣщамъ слънцето? — Ако не посрѣщашъ слънцето, животъ нѣма да имашъ. Нѣмашъ ли животъ, отъ тебе нищо не може да стане. Още прѣди изгрѣвъ на слънцето човѣкъ трѣбва да бѫде на кракъ, да получи дажбата си. Както ученикътъ трѣбва да влѣзе въ училището прѣди удрянето на звънеца, така и всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на кракъ прѣди първия лѫчъ на слънцето. Ако ученикътъ се излежава слѣдъ първия лѫчъ на слънцето и се оправдава съ нѣкакво неразположение, той никога нѣма да свърши училище. Първиятъ лѫчъ е звънецътъ на живота. Ученикътъ трѣбва да е станалъ нѣколко минути прѣди явяването на този лѫчъ. Става ли слѣдъ първия лѫчъ, т. е. слѣдъ първия звънецъ на живота, това не говори въ негова полза. Прѣди още да е ударилъ звънецътъ, ученикътъ трѣбва да е напълно готовъ, да посрещне своя изтокъ. Само така той ще има разположение да възприеме енергиитѣ на слънцето. Който знае врѣмето, когато слънцето изгрѣва, както и посоката, отъ която изгрѣва, той ще се ползува отъ него. Не знае ли това нѣщо, и на Хималаитѣ да се качи да посрѣща слънцето, пакъ нѣма да се ползува отъ енергиитѣ му. Ако човѣкъ знае законитѣ на разумната природа, той ще бѫде въ положението на ученикъ, който е научилъ добрѣ материала на отдѣленията и минава въ прогимназията. Като научи материала на прогимназията, минава въ гимназията, а оттамъ въ университета. Който свърши университетъ, той може да ходи въ отдѣленията, въ прогимназиитѣ и въ гимназиитѣ, да слуша, какъ учителитѣ прѣподаватъ по новитѣ методи. Нищо унизително нѣма въ това, единъ вишистъ да ходи въ училищата, да слуша, какъ учителитѣ прѣподаватъ. Основниятъ курсъ е университетъ съ четири факултета, прогимназията — съ три факултета, гимназията — съ петь факултета. Правилно би било, както основното образование продължава четири години, така да бѫде и прогимназиалното, гимназиалното и университетското. Слѣдователно, въ 16 години човѣкъ трѣбва да завърши своето образование въ училищата на земята. Числото 16 показва, че човѣкъ трѣбва да свърши 16 факултета, за да разпръсне всичката тъмнина или невѣжество отъ главата си. Да свършишъ тия четири факултета, това подразбира да работишъ, да се трудишъ, а не да седишъ подъ крушата и да чакашъ нѣкой плодъ да падне направо въ устата ти. Мнозина чакатъ да излѣзе вѣтъръ, да разтърси крушата, та плодътъ ѝ да падне прѣдъ тѣхъ. Тѣ искатъ да постигнатъ нѣщо безъ усилия. Ако се качимъ на крушата, може да си откѫснемъ една-двѣ круши. Обаче, ако я разтърсимъ, могатъ да паднатъ всичкитѣ круши.

Сега трѣбва да се направи вѫтрѣшенъ прѣводъ, какво означава капането на крушитѣ въ човѣшката мисъль. Трѣбва да се направи вѫтрѣшенъ, а не външенъ прѣводъ. Външнитѣ процеси иматъ различенъ произходъ отъ вѫтрѣшнитѣ. Външниятъ свѣтъ е сборъ отъ символи, чрѣзъ които трѣбва да се изучава вѫтрѣшния свѣтъ. Когато човѣкъ огладнѣе, той трѣбва да отиде при крушата, да си откѫсне една круша, да я разгледа, да ѝ се порадва и слѣдъ това да я изяде. Послѣ ще благодари на Бога за крушата и за това, че е направилъ връзка съ нея. Като направи връзка съ крушата, той ще научи единъ методъ на работа. Като научи този методъ, той ще отиде да работи между лошитѣ хора въ свѣта.

Питамъ: какво прѣдставятъ лошитѣ хора? Лошиятъ човѣкъ е подобенъ на камъкъ, който каменарьтъ всѣки день обработва съ чука и длетото си: тукъ удари съ чука, си, тамъ удари, или тукъ откърти отъ камъка, тамъ откърти, докато свърши нѣкаква работа. Той не може да изкърти цѣлата канара, но поне часть отъ нея. Нѣкой казва: трѣбва да се изправятъ лошитѣ хора. Ако всички лоши хора се изправятъ, тогава ти нѣма да имашъ работа и ще те уволнятъ като каменарь. Радвай се, че има много камъни въ свѣта, да иматъ каменаритѣ работа. Лошитѣ хора сѫ каменни кариери, срѣщу които трѣбва да отивате съ чукъ. Ако отивате при тѣхъ безъ чукъ, тѣ ще ви ухапятъ. Тѣ сѫ много хапливи. Камънитѣ не искатъ да знаятъ за човѣка, тѣ могатъ да строшатъ рѫцѣтѣ, краката, главата му, безъ да се замислятъ за него. Съ тѣхъ трѣбва да се работи внимателно. Отивате ли при лошитѣ, при хапливитѣ хора, трѣбва да имате голѣми лостове и чукове. При това чуковетѣ трѣбва да бѫдатъ добрѣ закрѣпени. Не сѫ ли добрѣ закрѣпени, тѣ могатъ да отскочатъ и да ви ударятъ.

Питамъ: що сѫ лостоветѣ? Лостоветѣ прѣдставятъ силната воля, силната мисъль и силнитѣ чувства на човѣка. Значи, понѣкога човѣкъ ще работи съ огънь, а понѣкога — съ барутъ. Че щѣло да пука отъ врѣме на врѣме, нищо отъ това. Обаче, когато камънитѣ започнатъ да пукатъ, човѣкъ трѣбва да бѣга, да се скрие нѣкѫдѣ. Той ще си направи една дупка, ще се скрие въ нея и ще слуша, какъ пукатъ камънитѣ. Който седи близо до тѣхъ и чува, какъ пукатъ, той трѣбва да вземе мѣрки, на врѣме да офейка. Кой офейква? Ученикъ, който не знае урока си, офейква. Който има да плаща нѣкаква полица, а не може да я изплати, офейква. Който направи нѣкакво прѣстѫпление, и той офейква. Всички хора трѣбва да бѫдатъ изправни въ задълженията си, да не офейкватъ. За тази цѣль отъ думата „офейква“ ще се извади буквата „о“ и ще остане само думата „фейка.“ Тази дума означава още фей, фея. Фея подразбира сѫщество, което играе на колело, т. е. цѣлъ день се върти, върши нѣкаква работа. Така се върти и домакинята около тенджерата. Тя вземе лъжицата, тури я въ тенджерата, разбърка яденето. Послѣ, извади съ лъжицата малко отъ яденето, погледне го отдалечъ, а слѣдъ това го приближи до устата си, опитва го на вкусъ. Казвате: проста работа е готвенето. Не, като влѣза въ единъ домъ, приятно ми е да гледамъ, какъ готвятъ. Домакинята върти лъжицата, разбърква яденето, а азъ чета. Отъ въртенето на лъжицата азъ зная вече, какъ живѣятъ хората въ този домъ, дали сѫ въ миръ, или не. Когато видя единъ впрегнатъ волъ, азъ зная вече, какво нѣщо е впрѣгането. Когато нѣкой каменарь чука камъни, азъ се спирамъ прѣдъ него, но на едно почтено разстояние, да не ме засегне нѣщо отъ камънитѣ. Наблюдавамъ, какъ този човѣкъ чука камъни и изучавамъ, какво нѣщо сѫ тѣ.

И тъй, стремете се да дойдете до онова дълбоко разбиране, да видите, какво Богъ е вложилъ въ всички нѣща. По този начинъ ще намѣрите вѫтрѣшната връзка между тѣхъ. Намѣрите ли тази връзка, радвайте се. Не мислете, че можете и безъ тази връзка. Всички връзки между нѣщата могатъ да изчезнатъ, обаче, една връзка само не може да изчезне. Тя е връзката на любовьта, най-важната отъ всички връзки. Връзката на любовьта е разумна връзка. Казвате: опасно нѣщо сѫ връзкитѣ. Не, не сѫ опасни връзкитѣ. Кога не сѫ опасни? — Когато човѣкъ самъ прави връзки и самъ ги развързва. Който дохожда при насъ, той самъ се вързва; единъ день той самъ ще се развърже. По-добрѣ е човѣкъ самъ да прави връзка, т. е. самъ да се вързва. Защо? — Защото, ако ние го завържемъ, може да се случи да забравимъ, че сме го вързали, и той ще седи цѣлъ день вързанъ, да чака нѣкой да го развърже. Който самъ се е вързалъ, той има сила и самъ да се развърже.

Слѣдователно, не казвамъ, че не трѣбва да се правятъ връзки, но съзнателни връзки трѣбва да се правятъ. Човѣкъ не трѣбва да оставя други да го вързватъ и послѣ да очаква да го развързватъ. Не е въпросътъ да се плаши отъ връзки, но той трѣбва да прави разумни връзки. Дойде нѣкой, започне да ти чете една своя книга, а ти слушашъ. Това е връзка между васъ. Обаче, връзката ще бѫде правилна, ако слѣдъ това вие започнете да му четете нѣкоя своя книга, а той да слуша. Обаче, рече ли само той да чете, а вие прѣзъ всичкото врѣме да слушате, тази връзка не е правилна. Прѣди всичко, той ще се умори отъ четене. Тъй щото, ако той чете, вие ще слушате; послѣ вие ще четете, а той ще слуша. Сѫщото се отнася и при правене на добро. Нѣкой направи едно добро, послѣ трѣбва да почине малко, да види, какъ другитѣ правятъ добро. Докато азъ правя добро, мене ще гледатъ; щомъ прѣстана да правя добро, ще гледамъ, какъ другитѣ правятъ добро. Забѣлѣжете, когато видниятъ цигуларь свири дълго врѣме, той прѣстава да свири и изпитва удоволствие да слуша другъ нѣкой цигуларь. Като слуша други цигулари, той все ще намѣри нѣщо специфично у тѣхъ, отъ което може да се възползува. Ако мисли, че всичко е придобилъ, той е на кривъ пѫть. Така мислятъ глупавитѣ хора. Веднъжъ живѣешъ на земята, ти имашъ нужда отъ водата, отъ въздуха, отъ свѣтлината, отъ вѣтъра, отъ всички растения, животни, хора и т.н. Щомъ видите круши, вие веднага ги заобиколите, искате да си купите. Нѣкой казва: круши сѫ това! Не, връзки сѫ това. Когато видите круши, ябълки, сливи и други плодове, радвайте се, защото имате възможность да направите връзки съ тѣхъ. Съзнавате ли това нѣщо, вие благодарете на Бога за всичко, което ви е далъ. Хапнете ли една круша, кажете: Господи, благодаря за хубавата круша, която си изпратилъ на земята. Изпращай ни повечко отъ тѣхъ, да си хапваме и да благодаримъ за това благо. Щомъ изядете крушата, трѣбва да я турите на най-хубавото мѣсто въ себе си. Така трѣбва да мислите и да постѫпвате.

Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Всѣки може да бѫде щастливъ, ако знае да мисли, да чувствува и да постѫпва правилно. Това сѫ три елементарни правила, три елементарни връзки, които пъкъ съставятъ цѣла наука. Тази наука се състои отъ три факултета, които всѣки трѣбва да свърши. Тъй щото, каже ли нѣкой, че иска да бѫде щастливъ, подразбирамъ, че той трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва правилно. Това е единъ завършенъ резултатъ. Засега човѣкъ може да бѫде щастливъ на земята само за моментъ. Той не е дошълъ още до постоянното, до непрѣривното щастие. Нѣкой има хубава дреха, той е доволенъ, чувствува се щастливъ. Не мине много врѣме, дрехата остарѣе, скѫса се, той е недоволенъ вече, чувствува се нещастенъ. Това е мимолетно щастие. Такова е щастието, съ което хората на земята постоянно се обличатъ.

Казвамъ: прѣдставете си, че единъ день природата ви облѣче, както облича животнитѣ, съ най-хубави костюми, украсени съ диаманти и брилянти. Вие се поглеждате, радвате се на своитѣ красиви костюми. Обаче, изгрѣе ли слънцето, вие изгубвате тѣзи костюми и започвате да скърбите и казвате: дѣ отидоха нашитѣ хубави костюми? Вие не трѣбва да скърбите, защото втория день тя ще ви облѣче въ другъ костюмъ. Стига да имате врѣме, природата е готова отъ сутринь до вечерь да ви облича, въ колкото костюми желаете. Тя може да ви облича и съблича всѣки день, но нѣкога ще ви дотегне това и ще заспите. Значи, слѣдъ като природата ви е обличала въ много костюми, вие заспивате, защото нищо не сте разбрали отъ това обличане. Вие спите и си почивате отъ обличане и събличане на костюми. Отъ сутринь до вечерь слънцето ви е обличало и събличало, като ви е питало: кой костюмъ искате да облѣчете? Казвате: не съмъ рѣшилъ още, трѣбва да си помисля. Това е нова философия, ново схващане на Божествения Духъ. Тази философия тепърва трѣбва да се разработи. Тя прѣдставя сѣмка, която може да се посѣе. Посѣе ли се въ земята, слѣдъ 10 — 12 години тя ще даде плодъ. Божественитѣ дървета даватъ плодъ на 12-та година отъ посаждането си.

„Ако не прѣбѫде нѣкой въ мене, изхвърленъ бива вънъ, както лозената прѫчка, и изсъхнува; и събиратъ ги, та ги кладатъ на огъня и горятъ“.

„Ако прѣбѫдете въ мене, и думитѣ ми прѣбѫдатъ въ васъ, каквото искате, ще просите и ще ви бѫде“. Въ този стихъ има три връзки, безъ които нищо не се постига. „Ако прѣбѫдете въ мене“ — първата връзка. „И думитѣ ми прѣбѫдатъ въ васъ“ — втората връзка. „Каквото искате, ще ви бѫде“ — третата връзка. Който чете този стихъ, той трѣбва да обръща внимание на тѣзи връзки. Запримѣръ, ученикътъ седи на чина, а учительтъ му говори, прѣподава урокъ. Ученикътъ разбира и прави първата връзка. Слѣдъ това ученикътъ възприема тѣзи думи, насажда ги въ себе си и размишлява върху тѣхъ — той прави втората връзка. Най-послѣ учительтъ дига ученика на урокъ, кара го да повтори онова, което му е прѣподалъ. Това е третата връзка.

„Въ това се прославя Отецъ ми, да приносяте много плодъ; и така ще бѫдете мои ученици“. Ако така разбирате Бога, Той ще прѣбѫде въ васъ. Щомъ прѣбѫдва въ васъ, вие ще разбирате Неговата Мѫдрость и ще Го славите. Ако не славите Бога, това показва, че сте невѣжи. Нѣкой казва: каква, нужда има Богъ да Го славимъ? Ние трѣбва да славимъ Бога, за да покажемъ, че имаме връзка съ Него, че Го разбираме. Не сѫ ученицитѣ, които подигатъ учителя си, но славата на учителя зависи отъ това, какви ученици той е изкаралъ. Ако ученицитѣ му сѫ способни, и учительтъ минава за способенъ.

„Както Отецъ възлюби мене, и азъ възлюбихъ васъ; прѣбѫдете въ моята любовь“. „Както Отецъ възлюби мене“ — първата връзка. „И азъ възлюбихъ васъ“ — втората връзка. „Прѣбѫдете въ моята любовь“ — третата връзка.

„Ако държите моитѣ заповѣди, ще прѣбѫдете въ любовьта ми, както съмъ азъ държалъ заповѣдитѣ на Отца си и прѣбѫдвамъ въ Неговата Любовь“. „Ако държите моитѣ заповѣди“ — първата връзка. „Ще прѣбѫдете въ любовьта ми, както съмъ азъ държалъ заповѣдитѣ на Отца си“ — втората връзка. „И прѣбѫдвамъ въ Неговата Любовь“ третата връзка.

„Тази е моята заповѣдь, да имате любовь помежду си, както ви азъ възлюбихъ“. „Тази е моята заповѣдь“ — първата връзка. „Да имате любовь помежду си“ — втората връзка. „Както ви азъ възлюбихъ“ — третата връзка.

„А васъ ви нарекохъ приятели, защото всичко, що чухъ отъ Отца си, явихъ ви го.“ Значи, Христосъ е направилъ връзка, за да изясни нѣщата. Безъ връзка нищо не се постига. Първата връзка ще бѫде съ Бога. Втората връзка ще бѫде съ Духа, който работи въ васъ. Третата връзка ще бѫде съ вашето съзнание, за да можете да слушате и да разбирате. Имате ли тѣзи три връзки, каквото поискате отъ Бога, ще ви се даде. Този законъ срѣща потвърждение навсѣкѫдѣ въ живота. Ако шивачътъ ушие една хубава дреха на своя клиентъ, послѣдниятъ ще остане доволенъ и добрѣ ще му заплати. Обаче, направи ли той една малка погрѣшка на дрехата, клиентътъ остава недоволенъ и гледа да откѫсне нѣщо отъ паритѣ, да не му плати, както е уговорено. Тъй щото, правимъ ли нѣщата, както Богъ изисква, Той е готовъ да ни даде нѣщо повече отъ това, което очакваме. Ако не изпълнимъ волята Му, Той не дава и това, което е обѣщалъ да ни даде. Колко благословения, колко обѣщания сѫ останали неизпълнени! Защо? Вие искате Богъ да бѫде добъръ спрѣмо васъ, а разваляте цѣлата инсталация, която Той е направилъ. Дълго врѣме трѣбва да мине, за да се изправи тази инсталация, или отново да се направи. Тази инсталация прѣдставя вѫтрѣшното разбиране у човѣка. Докато човѣкъ нѣма това дълбоко вѫтрѣшно разбиране въ себе си, никакво Божие благословение не може да мине прѣзъ него. Мине ли Божието благословение прѣзъ една развалена инсталация, то ще изтече, безъ да се задържи, безъ да остави нѣкаква придобивка за човѣка.

„Свѣтътъ ако ви ненавиди, знайте, че мене по-напрѣдъ отъ васъ възненавидѣ.“ Не се безпокойте, че свѣтътъ ви счита за прости, за глупави хора и не ви оцѣнява, както трѣбва.

„Помнете словото, което ви азъ рекохъ: Не е рабътъ по-голѣмъ отъ господаря си. Мене ако изгониха, и васъ ще изгонятъ; ако сѫ държали словото ми, и вашето ще държатъ“. „Всичко това ще ви сторятъ заради моето име, защото не знаятъ тогозъ, който ме е проводилъ“. Съ други думи казано: не се безпокойте, че проститѣ, невѣжитѣ хора не ви оцѣняватъ. Не съжалявайте, че търговцитѣ на стари дрехи, „битпазарджиитѣ“ не искатъ да ви продаватъ стари, скѫсани дрехи и обуща. Не купувайте стари дрехи, макаръ и евтино да ги продаватъ. Купувайте нови дрехи, макаръ и скѫпи.

„Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ, грѣхъ не щѣха да иматъ; сега, обаче, за грѣховетѣ си извинение нѣматъ“. Сега и азъ, като говоря, искамъ да избегна всички отрицателни думи, да не хвърлятъ сѣнка въ съзнанието ви. Отрицателнитѣ думи сѫ вехтории, които продаватъ на „битъ-пазаръ“. Човѣкъ не трѣбва да мисли за тия вехтории. Когато върви изъ улицитѣ и гледа, той не трѣбва да спира погледа си върху нѣща нечисти или стари. Щомъ има очи, нека спира погледа си върху хубави дървета, върху чисти извори, върху красиви, зрѣли плодове, върху хубави канари. Виждате нѣкой голѣмъ окалянъ камъкъ — минете-заминете, не го питайте, защо и какъ се е окалялъ. Камънитѣ, канаритѣ, скалитѣ сѫ отлични актьори. Щомъ завали дъждъ, тѣ започватъ да плачатъ. Не се спирайте прѣдъ тѣхнитѣ сълзи. Тѣ не сѫ истински. Канаритѣ могатъ да ви разправятъ, че сѫ пролѣли много сълзи, че иматъ голѣми страдания, но вие не имъ вѣрвайте. Тѣ никога не скърбятъ и не знаятъ, що е скръбь. Искате ли да не скърбите, идете при канаритѣ. Тѣ ще ви научатъ, какъ да носите скърбитѣ си. Ако вашитѣ сълзи паднатъ на канаритѣ, и тѣ ще плачатъ. Не паднатъ ли сълзитѣ ви върху тѣхъ, и тѣ нищо не даватъ. Тѣ казватъ: който даде нѣщо отъ себе си, и ние ще му дадемъ; не даде ли нѣщо отъ себе си, и ние не даваме. Виждате, запримѣръ, положението на мъховетѣ. Тѣ работятъ съ хиляди години върху тия канари, дано изкаратъ нѣщо отъ тѣхъ, и едва ще получатъ нѣкакво микроскопическо благо за голѣмитѣ имъ усилия, за голѣмия трудъ. Мъховетѣ взиматъ своитѣ чукове, длета и отиватъ на борба съ канаритѣ. Години наредъ тѣ прилагатъ своитѣ химически срѣдства и като получатъ малко нѣщо, канаритѣ имъ казватъ: достатъчно ви е това. Скържави сѫ канаритѣ. Много трѣбва да работишъ. върху тѣхъ, за да получишъ малко.

Сега, знаете ли защо азъ проповѣдвамъ на канаритѣ? — За да не бѫдете скържави като тѣхъ. Сѫществува слѣдниятъ законъ въ природата: два еднакви процеса произвеждатъ обратна реакция. Азъ похвалявамъ камънитѣ, че отъ толкова хиляди години тѣ държатъ въ себе си едно съкровище и никому не го даватъ. Тѣ сѫ банкери, които малко пари даватъ, но съ голѣми лихви. На глупави хора тѣ нищо не даватъ. Когато учени хора работятъ при канаритѣ и хлопатъ около десетина години усърдно надъ тѣхъ, най-послѣ канаритѣ казватъ: вижъ, на учени хора можемъ да дадемъ нѣщо. Канаритѣ иматъ една добра страна: своето никому не даватъ, а чуждото, което сѫ взели, даватъ. Слънчевата топлина, която сѫ погълнали прѣзъ деня, тѣ я даватъ, всѣки може да се ползува отъ нея. Ето защо, иска ли човѣкъ да приеме слънчева енергия отъ камънитѣ, нека седне върху тѣхъ да почива. Обаче, това трѣбва да става около обѣдъ, а не сутринь или вечерь. Който иска да възприеме слънчева топлина отъ камънитѣ, нека отиде по обѣдъ и седне върху тѣхъ да се разговаря. Той ще имъ даде угощение, но и тѣ ще му дадатъ угощение. Значи, гишето на камънитѣ е отворено само отъ 10 ч. прѣди обѣдъ до 2 ч. слѣдъ обѣдъ. Всѣко друго врѣме, тѣ взиматъ. Щомъ слънцето залѣзе, тѣ даватъ всичко, което сѫ приели отъ него, а запазватъ своето, което, обаче, по никой начинъ не даватъ никому.

Слѣдователно, добрата страна на камънитѣ седи въ това, че тѣ даватъ всичко, което сѫ взели отъ слънцето. Чуждото даватъ, своето ревниво пазятъ. Вие можете да седите върху тѣхъ, да се мѣстите отъ камъкъ на камъкъ, тѣ въ нищо нѣма да ви прѣчатъ. Тѣ казватъ: седете, дѣто искате, но ще знаете, че никой нѣма да ви посрѣща и изпраща. Ние нѣмаме слуги на разположение. Когато пожелаете да си отидете, ние ще ви пожелаемъ добъръ часъ — нищо повече.

Това сѫ иносказателни думи, които вие трѣбва да прѣведете въ живота си. Въ Писанието се говори за Вѣчната канара, на която човѣкъ е поставенъ. Седнете ли на канаритѣ въ природата, тѣ казватъ: можете да седите, колкото искате; можете да плачете, да се радвате, това е ваша работа. Ако сте скръбни, за себе си сте скръбни; ако сте радостни, пакъ за себе си. Ние нѣмаме врѣме нито скърбитѣ ви да слушаме, нито радоститѣ ви. Ние си гледаме работата. Ако сте дошли да вземете нѣщо, отъ своето нищо нѣма да ви дадемъ. Ако настоявате да искате нѣщо отъ насъ и продължавате още да седите, можемъ да ви дадемъ само отъ чуждото, което и ние сме взели. Отъ слънцето сме взели топлина, и на васъ можемъ да дадемъ отъ нея. Повече отъ това нищо не даваме. Камънитѣ сѫ добросъвѣстни. Това е тѣхна добра чърта, достойна за подражание. Тѣ сѫ проводници на слънчевата топлина. Бѫдете и вие проводници на благата, които Богъ ви дава. Не задържайте Божиитѣ блага само за себе си. Нека тѣ постоянно текатъ прѣзъ васъ, та кой какъ мине, да се ползува отъ тѣхъ. Ако камънитѣ биха задържали слънчевата топлина въ себе си, тѣ биха се стопили, биха прѣстанали да сѫществуватъ като камъни. На това основание, казвамъ: Божиитѣ блага, които минаватъ прѣзъ васъ, ще задържате въ себе си врѣменно, и веднага слѣдъ това ще давате — ще бѫдете като камънитѣ.

„Ако не бѣхъ сторилъ между тѣхъ дѣлата, които никой другъ не е сторилъ, грѣхъ не биха имали; но сега видѣха и възненавидѣха и мене, и Отца ми.“ Значи, тѣ не приеха знанието, което Христосъ донесе, за което ще понесатъ послѣдствията. Христосъ говори символично. Той иска да каже: човѣкъ трѣбва да обработва нивата си, ако иска да получи нѣщо отъ нея. На врѣме ще работи, за да получи на врѣме. Когато нѣкой пита, защо работата му не се е свършила както трѣбва, той трѣбва да знае, че причината за това се крие въ него. Той не е работилъ на врѣме и не може да получи на врѣме.

„А когато дойде Утѣшительтъ, когото азъ ще ви изпратя отъ Отца, Духътъ на Истината, който отъ Отца изхожда, Той ще свидѣтелствува за мене.“ „Но и вие свидѣтелствувате, защото отъ начало сте съ мене.“

И тъй, три изтока сѫ важни за човѣка: първиятъ изтокъ е изгрѣвътъ на физическото слънце. Вториятъ изтокъ е, когато слънцето се намира въ зенита си. Третиятъ изтокъ е срѣднощь. Послѣдниятъ, третиятъ изтокъ е на доброто. Иска ли човѣкъ да заякне въ доброто, той трѣбва да посрѣща този изтокъ. Тритѣ изтока образуватъ единъ триѫгълникъ. Изтокъ на физическото слънце прѣдставя правдата. Изтокъ на обѣдното слънце прѣдставя истината. Изтокъ на вечерното слънце прѣдставя доброто. Човѣкъ трѣбва да направи връзка съ тритѣ изтока. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да направи връзка съ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. При това, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му трѣбва да бѫдатъ хармонични. Обаче, хармоничнитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ резултатъ на нѣщо. Ако човѣкъ не посрѣща изгрѣва на физическото слънце, той не може да бѫде здравъ. Този законъ е познатъ не само на хората, но и на всички живи сѫщества. Ако човѣкъ не посрѣща изгрѣва на духовното слънце, връзката между чувствата му ще бѫде разкѫсана. И най-послѣ, ако човѣкъ не посрѣща изгрѣва на Божественото слънце, мислитѣ му ще бѫдатъ разпокѫсани. Такъвъ човѣкъ непрѣменно ще боледува по единствената причина, че го мързи да става рано и се излежава, чака други да му донесатъ благата. Не, всѣки трѣбва самъ да си получи благото на деня. Ако ученикътъ не отива самъ на училище съ своята торбичка, той не може да придобие знание. Ако човѣкъ не отива самъ на нивата да оре, той гладенъ ще умре. Ако човѣкъ не отива самъ въ градината да бере зрѣлитѣ плодове, той нѣма да вкуси отъ тѣхъ. Нѣма по-приятно нѣщо отъ това, човѣкъ самъ да посегне къмъ зрѣлия плодъ и да го откѫсне.

Нѣкой казва: омръзна ни да оремъ. Нѣма ли да се свърши това оране, да се замѣсти съ друго нѣщо? Казвамъ: иде день, когато орането на нивитѣ ще се замѣсти съ по-приятна, съ по-деликатна работа, обаче, като процесъ то никога нѣма да изчезне. Когато хората прѣстанатъ да оратъ земята, тѣ ще оратъ своитѣ чувства. Когато прѣстанатъ да оратъ чувствата си, тѣ ще оратъ мислитѣ си. Тъй щото, орането никога нѣма да прѣстане. Ако продължавамъ да разправямъ за орането въ по-високитѣ сфери, ще дойда до едно мѣсто, дѣто нѣщата ще станатъ за васъ неразбрани, понеже се отдалечаватъ. Казвате: какво ли ще е орането въ сърдечния и въ умствения свѣтъ? За да разберете орането въ висшитѣ сфери, на първо мѣсто вие трѣбва да научите орането на физическия свѣтъ. Орането на нивитѣ, копането на лозята, разработването на градинитѣ сѫ първата работа на физическия свѣтъ, която човѣкъ трѣбва да научи. Щомъ нивитѣ сѫ добрѣ изорани, лозята добрѣ разкопани, градинитѣ добрѣ разработени, а кѫщитѣ и мостоветѣ добрѣ съградени, ние имаме единъ добрѣ уреденъ физически животъ. Щомъ складоветѣ и хамбаритѣ сѫ пълни съ резервенъ материалъ, физическиятъ животъ е добрѣ уреденъ. Дойде ли до духовния животъ, тамъ има по-голѣмъ редъ и порядъкъ. Качите ли се въ Божествения свѣтъ, въ свѣта на мислитѣ, тамъ редътъ и порядъкътъ е още по-голѣмъ. Засега по-красивъ свѣтъ отъ умствения на може да се намѣри. Ако човѣкъ влѣзе въ умствения свѣтъ, той може да се захласне отъ това, което види тамъ. Той може да прѣкара въ този свѣтъ цѣли 250 години, а да мисли, че е стоялъ само двѣ минути. Речете ли да го бутнете, да слѣзе отъ този свѣтъ, той ще каже: моля ви се, не ме безпокойте, едва съмъ влѣзълъ, а вие ме карате да се връщамъ назадъ. Красивъ е умствениятъ свѣтъ.

И тъй, ние сме дошли на земята, да научимъ пѫтищата на правдата, на истината и на доброто. Затова казвамъ: търсете пѫтя на правдата, пѫтя на истината и пѫтя на доброто, отъ които слънцето изгрѣва. Който върви по тѣзи пѫтища, слънцето всѣкога насрѣща му ще изгрѣва. Вървете по пѫтищата, по които слънцето изгрѣва, ако искате да ходите винаги въ свѣтлина.

Сега, ще благодаримъ на Бога, че сме на планината при чистия въздухъ, при чистата вода и при изгрѣващето слънце. Ако искате да се ползувате отъ чистия въздухъ, качвайте се по върховетѣ. Ако искате да се ползувате отъ чистата вода, ходете при изворитѣ и оттамъ я носете. Водата е като дѣте, тя обича да я носятъ. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъль. Ще благодаримъ на Бога за топлината на слънцето, за голѣмия конь, който прѣпуска всѣки день по небето и изпраща благословение на всички сѫщества по лицето на земята. Ще благодаримъ на Бога за всички блага, които ни изпраща тукъ. И най-послѣ, ще благодаримъ на Бога за възможността, която ни дава, да вървимъ по тритѣ пѫтя, отъ които слънцето изгрѣва.

*

12 августъ, 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...