Jump to content
Ани

1932_08_11 Общото благо

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ОБЩОТО БЛАГО.

Ще прочета 38 Псаломъ и 10 гл. отъ Посланието къмъ Римлянитѣ. За размишление ще вземете 7 ст., 12 гл. отъ Дѣянията на апостолитѣ: „И, ето, ангелъ Господенъ прѣдстана, и свѣтлина осия стаята; и ангелътъ, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро! И паднаха веригитѣ отъ рѫцѣтѣ му“.

Когато човѣкъ размишлява върху нѣщо, той трѣбва абсолютно да се освободи, да се откѫсне отъ всички странични мисли, чувства и постѫпки. Тѣ сѫ излишенъ товаръ, който го обрѣменява и спъва въ развитието му. Освободи ли се веднъжъ отъ тѣхъ, товарътъ му олеква, и той се чувствува като новородено дѣте. Въ живота на човѣка има много ненужни, непотрѣбни работи, отъ които той трѣбва да се освободи. За да се освободи, той трѣбва да има знания, да знае, какъ, именно, да постѫпи. Значи, свободата произтича отъ знанието.

Въ древността, ученицитѣ, които свършвали своето духовно образование, прѣди да получатъ дипломъ за свършенъ курсъ, трѣбвало да издържатъ послѣдния си изпитъ, който се заключвалъ въ продаване на всички непотрѣбни нѣща за тѣхъ, но потрѣбни за хората. Ученикътъ турялъ на гърба си различни прѣдмети, макари, игли, пръстени, чаши, чинии, тигани, котли, подкови, инструменти за оране, чукове и други подобни и трѣбвало цѣлъ день да ходи изъ града, да вика, да обърне внимание на минувачитѣ, да ги купятъ. Ако до вечерьта успѣе да продаде всички нѣща, той ще вземе дипломъ. Ако не успѣе да ги продаде, нѣма да получи дипломъ. На другия день отново тръгва изъ града, да вика, да продава. Докато не продаде всичко, което носи на гърба си, дипломъ не му се дава. Той е принуденъ да вика, да обикаля всички улици на града, дано успѣе да продаде стоката си. Върви, вика той, а всички прѣдмети на гърба му се удрятъ единъ въ другъ, дрънкатъ като звънци. Не е лесно положението на този ученикъ. Той се е натоварилъ все съ такива нѣща, които сѫ непотрѣбни за него, но потрѣбни за хората. Изпитътъ е такъвъ, трѣбва да ги продаде.

Казвате: смѣшна работа е тази. Смѣшно е, наистина, да видишъ човѣкъ така натоваренъ. Обаче, такова нѣщо прѣдставя човѣкъ въ умствения свѣтъ. Въ умствено отношение човѣкъ мяза на търговецъ, натоваренъ съ голѣмъ багажъ, и то все непотрѣбенъ за него. Какво ли нѣма въ ума на човѣка? И този търговецъ е длъженъ да вика изъ улицитѣ, да продава, да се освободи отъ този багажъ. Не е лека работата на този търговецъ. Цѣлъ день вика, дрънка съ звънцитѣ, и като се върне вечерьта дома си, вижда, че продалъ едва четвъртъ отъ всичкия товаръ. На другия день пакъ ще вика, ще дрънка съ звънцитѣ. Какво ще прави иначе? Не може да не вика, защото дипломъ трѣбва да получи. Върви той, размишлява си нѣщо, а тиганитѣ и котлитѣ дрънкатъ, напомнятъ му, че не сѫ продадени. Щомъ ги продаде, и тѣ ще прѣстанатъ да дрънкатъ. — Дотегнаха ми вече тѣзи тигани, тѣзи дрънкалки! — Днесъ сѫ ти дотегнали, но едно врѣме и ти си служеше съ тѣхъ, пържеше си яйца, чушки и др. Сега ще ги носишъ, ще ги продадешъ на хора, които и днесъ още се нуждаятъ отъ тѣхъ.

Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение — продаватъ тигани, котли, чаши, макари и викатъ изъ улицитѣ: хайде, тигани, котли, чаши, макари! Това наричатъ нѣкои хора позоръ, гонение, поругание. Както и да го наричатъ, това положение е неизбѣжно, то трѣбва да се мине, да освободи човѣка отъ непотрѣбния багажъ въ ума и въ сърцето му. Викате ли изъ улицитѣ, все ще дойде нѣкой да си купи чашка, макара или друго нѣщо. Не е въпросътъ, че ще продадете една, двѣ или повече макари, но едноврѣменно съ това трѣбва да кажете и по една добра дума на купувача, да остане той доволенъ отъ васъ, да ви прѣпорѫча и на други. Иначе, никой нѣма да купува отъ васъ, и вие напразно ще обикаляте града. Вие знаете, какво слѣдва по-нататъкъ — дипломъ нѣма да получите.

Казвамъ: който прави добро, той е търговецъ, продава вещитѣ на доброто. Тѣзи вещи се работятъ на небето, а се продаватъ на земята. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде продавачъ на тия вещи. Който не умѣе или не иска да ги продава, той минава за лошъ или за неопитенъ търговецъ. Нѣкой казва: азъ не съмъ роденъ за продавачъ. — За какво си роденъ тогава? Щомъ дойде въпросъ за оране, за копане, за учене, отъ всичко се отказвашъ. За работа не си роденъ, а си роденъ за удоволствия, за разходки, за лекъ животъ. Това е криво разбиране на живота. Въ правъ смисълъ на думата, човѣкъ е роденъ за доброто. Щомъ е роденъ за доброто, той трѣбва да го носи на гърба си и да го продава. На кого ще го продава? На всички хора: на царе, на князе, на владици, на свещеници, на учители, на държавници, на майки, на бащи. Когото срещне на пѫтя, все ще прѣдлага. Ако хората нѣматъ нужда отъ звънци, поне за говедата имъ сѫ нужни. Пуснете ли говедото безъ звънецъ, то ще се изгуби. Турете му звънецъ, отдалечъ да дрънка, да не го изгубите.

Казвамъ: въ правъ смисълъ на думата, човѣкъ не може да тръгне по улицитѣ, да продава непотрѣбни вещи; обаче, въ прѣносенъ смисълъ това е възможно. Ако въ букваленъ смисълъ човѣкъ е принуденъ да направи това нѣщо, той ще изживѣе голѣмъ срамъ. Що е срамътъ? Срамътъ има смисълъ само тогава, когато служи като прѣграда за грѣха. Праведниятъ, чистиятъ, светиятъ човѣкъ не се срамува. Той се е издигналъ надъ срама. Едно врѣме срамътъ е служилъ за спирачка, въздържалъ е човѣка отъ грѣхъ, отъ прѣстѫпления. Днесъ, обаче, срамътъ трѣбва да се замѣсти съ благочестие. Благочестивиятъ човѣкъ не може да се срамува. Ако човѣкъ не е благочестивъ и нѣма срамъ, той е изложенъ на голѣма опасность, той може да стане безочливъ. Засега тази опасность е почти изключена, защото хората се намиратъ подъ мощното влияние на обществото. Отъ сутринь до вечерь тѣ мислятъ само за общественото мнѣние, какво ще каже, или какво ще помисли обществото за тѣхъ. Днесъ хората мислятъ много малко за Господа. Най-много тѣ мислятъ за себе си, послѣ за хората, а едва сега сѫ започнали да мислятъ за Господа. Въ това отношение тѣ мязатъ на дѣцата, като тѣхъ мислятъ само за себе си.

Между изреченията, които ви дадохъ миналата бесѣда, едно отъ тѣхъ бѣше: Не благодари, когато те миятъ. Нѣкои ме запитаха: какъ е възможно, да миятъ единъ човѣкъ, и той да не благодари? Питамъ: новороденото дѣте, което майката мие, кѫпе въ продължение на цѣла година, благодари ли затова? Не само че не благодари, но отгорѣ на това вика, крѣска, пѫди майка си, не иска да го кѫпе. Защо дѣтето не благодари на майка си? На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Има случаи, когато дѣтето ще благодари на майка си, ученикътъ ще благодари на учителя си. Кога? Когато дѣтето порасне и стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, то ще благодари на майка си за всички грижи, които тя е положила за него. Когато ученикътъ постѫпва въ училище, той не благодари на учителя си. Защо ще му благодари? Прѣди всичко той не знае, какъ ще се отнесе съ него учительтъ, каква бѣлѣжка ще му постави и т. н. Ако днесъ му благодари, утрѣ може да му постави слаба бѣлѣжка или да го наругае. Когато учительтъ ругае ученика, послѣдниятъ се сърди, недоволенъ е отъ него. Да наругаешъ нѣкого, значи да му туришъ такива епитети, да му прикачишъ такива панделки, каквито той не обича. Щомъ не обича тѣзи панделки, той става за посмѣшище прѣдъ хората. Слѣдователно, за истинска благодарность може да става дума само тогава, когато човѣкъ се намира прѣдъ единъ завършенъ процесъ. Ученикътъ ще благодари на учителя си само слѣдъ като свърши училището, слѣдъ като получи нужното образование.

Питамъ: какви епитети може да прикачи учительтъ на ученика си? Той може да му каже, че не е способенъ, че не е даровитъ, че не е роденъ за ученикъ, че по-добрѣ ще направи, ако отиде на нивата да оре или на полето говеда да пасе. Има ли право учительтъ да казва на ученика така, или нѣма право? — Има право. Защо? Когато ученикътъ храни лоши мисли и чувства, не е ли той говедарь? Лошитѣ, отрицателнитѣ мисли, чувства и желания въ човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ говеда, свине, които ровятъ навсѣкѫдѣ. Има ли такива мисли и чувства въ себе си, човѣкъ е принуденъ да ги пасе. До кога? — Докато ги възпита, докато ги постави на мѣстото имъ. Та когато учительтъ. казва на ученика си, че не е роденъ за ученикъ и трѣбва да отиде на нивата да оре или на полето да пасе говеда, това още не значи, че този ученикъ е роденъ за говедарь или за овчарь, но врѣменно само има такива състояния. За момента, обаче, учительтъ е правъ. Въ този смисълъ, не е било случай да се каже нѣщо на човѣка, което да не е вѣрно. То не се отнася за всѣкога и за всички случаи въ живота му, но само за даденъ моментъ. И за това, когато човѣкъ възпита говедата въ себе си, той казва: едно врѣме имахъ говеда, които самъ пасѣхъ, бѣхъ тѣхенъ говедарь, но тѣ се възпитаха вече и днесъ сами излизатъ сутринь на паша и вечерь сами се връщатъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За обикновенитѣ говеда това е невъзможно, но за умственитѣ говеда е възможно. Запримѣръ, човѣкъ изпрати една своя мисъль нѣкѫдѣ изъ пространството, тя обиколи, измине извѣстенъ пѫть и слѣдъ това отново се връща при него. При това, този човѣкъ знае, че тази мисъль е излѣзла отъ него и сега я разглежда, какво ново носи тя съ себе си, какъ се е видоизмѣнила.

Отъ казаното за учителя и за ученика, ще извадя слѣдното заключение: учительтъ нѣма право да ругае ученицитѣ. Ако става въпросъ за свѣтскитѣ училища, тамъ, както и да е, учительтъ може да си позволи да наругае единъ ученикъ, щомъ послѣдниятъ се е провинилъ. Обаче, дойде ли до Божествената Школа, тамъ учителитѣ не ругаятъ ученицитѣ си. Тѣ считатъ това за губене на врѣме и за празно харчене на енергия. Учителитѣ на тази Школа сѫ много умни и постѫпватъ особено внимателно съ ученицитѣ си. Тѣ избѣгватъ всички случаи за обида, за огорчение. Когато учительтъ види, че нѣкой ученикъ не е приготвилъ урока си, той го праща да донесе вода или да свърши друга нѣкоя работа, да не го изложи. Слѣдъ това му казва да се обърне къмъ другаритѣ си, да му разправятъ това, което той е пропусналъ да чуе. Методитѣ, съ които си служатъ учителитѣ отъ Божествената Школа, сѫ различни отъ тия, съ които си служатъ учителитѣ отъ обикновенитѣ училища. Въ Божествената Школа неспособнитѣ ученици заематъ първо мѣсто, а способнитѣ, даровититѣ заематъ послѣдно мѣсто. Ако единъ ученикъ отъ нѣкое свѣтско училище отиде въ Божествената Школа, той ще бѫде поставенъ на първо мѣсто. Ако на земята е билъ способенъ и заемалъ първо мѣсто, въ Божествената Школа ще бѫде на послѣдно мѣсто. Това подразбира стиха, който Христосъ е казалъ: „Първитѣ ще бѫдатъ послѣдни, а послѣднитѣ — първи“.

Сега ще приведа единъ анекдотъ, отъ който се вижда, какво нѣщо прѣдставя истинското знание. Двама приятели, слѣдъ нѣколко годишна раздѣла, се срещнали и разговаряли помежду си. Единиятъ свършилъ въ Германия за инжинеръ, а другиятъ слѣдвалъ въ Франция по астрономия. Тѣ се разговаряли, кой какво научилъ, какви професори имали и т. н. Единъ тѣхенъ съученикъ ги слушалъ, какъ се разговарятъ, но той не могълъ да вземе участие въ разговора имъ, понеже не билъ ученъ, нищо не свършилъ. Родителитѣ му били бѣдни, та не могли да го подържатъ да учи. Съученицитѣ му го поглеждали изъ високо, считали го простъ, недостоенъ за тѣхния разговоръ. Както вървѣли, и тримата се отбили при едни свои познати, дѣто заварили едно отъ дѣцата почти на смъртно легло. Отчаяни, родителитѣ на това дѣте се обърнали ту къмъ единия ученъ, ту къмъ другия, дано могатъ да помогнатъ на дѣтето имъ. Единиятъ казалъ: извинете, нищо не мога да направя, азъ съмъ свършилъ за инжинеръ, нищо не зная отъ медицина. Другиятъ казалъ: и азъ не мога да помогна на дѣтето, свършилъ съмъ по астрономия. Третиятъ, който нищо не свършилъ, се обърналъ къмъ майката на дѣтето и казалъ: ще ми позволите да видя дѣтето. Азъ мога да лѣкувамъ, моятъ дѣдо ме е училъ. Той влѣзълъ при дѣтето, прѣгледалъ го, далъ му нужнитѣ наставления и си излѣзълъ. Отъ този моментъ положението на дѣтето се подобрило и въ скоро врѣмето напълно оздравѣло.

Слѣдователно, истинското знание се заключава само въ това, което въ даденъ моментъ човѣкъ може да направи, да приложи. Съ това не искамъ да намаля цѣната на знанието, но казвамъ, че всѣко знание трѣбва да има приложение. Всѣко знание е полезно и приложимо за насъ само тогава, когато то минава прѣзъ три свѣта, а именно: прѣзъ физическия, духовния и Божествения. Щомъ знанието мине прѣзъ тритѣ свѣта и въ всѣки отъ тѣхъ даде плодъ, то е истинско, сѫществено знание. Ако единъ ангелъ дойде на земята, той ще очуди хората съ своята срѫчность и сила. Пѫтувате съ него въ гората, но замръкнете, стане студено, а вие нѣмате дрехи, нѣма дѣ да се подслоните. Ангелътъ веднага ще запали огънь да се сгрѣете, ще направи колибка да се приберете и да прѣкарате нощьта. Продължавате пѫтуването си. Срѣщате голѣма рѣка, нѣма мостъ, не можете да я прѣгазите. Ангелътъ веднага ви взима на рѫцѣ, хвърля се прѣзъ рѣката и минава на другия брѣгъ. Изкачвате се по единъ високъ планински връхъ, почти непроходимъ. Ангелътъ се поогледа натукъ-натамъ и изведнъжъ ви повежда по най-хубавъ пѫть. Не усѣщате, какъ сте се изкачили на върха. Това значи да пѫтувате съ приятель, който носи въ себе си истинско знание, приложимо въ всички свѣтове. Той може да ви помогне при всички мѫчнотии въ живота. Въ какво ще ви ползува онзи приятель, който на теория знае много, но щомъ се намѣри прѣдъ нѣкоя мѫчнотия дига рамѣнѣ и се чуди, какво да прави?

Двама другари, единиятъ свършилъ осми класъ съ отличие, другиятъ пропадналъ на матура, тръгнали единъ день на разходка изъ гората. По едно врѣме насрѣща имъ излѣзла мечка. Тѣ се погледнали и се запитали: какво да правимъ сега? — Да бѣгаме. Хукватъ и двамата да бѣгатъ. Питамъ: какво ги ползува въ случая образованието? Онзи, който билъ скѫсанъ на изпита, бѣгалъ по-добрѣ отъ този, който свършилъ съ отличие. При бѣгането първиятъ ималъ отличие, а вториятъ билъ по-слабъ. Мечката била професоръ, който се произнесълъ за пропадналия ученикъ: щомъ можешъ да бѣгашъ толкова бързо, ти ще можешъ да свършишъ гимназия отлично. Този ученикъ се насърдчилъ и слѣдната година, като се явилъ на изпитъ, издържалъ матура съ отличие. Той се увѣрилъ въ себе си, че има сили, способности да учи.

Казвамъ: ако въ врѣме на мѫчнотия краката на човѣка сѫ дълги, това показва, че и за учене го бива. Страхливиятъ човѣкъ може да свърши много работи съ успѣхъ. Понѣкога въ страха умътъ на човѣка работи толкова бързо, че той моментално разрѣшава въпроситѣ. Този страхъ е благословение за човѣка. Щомъ се уплашите и бѣгате добрѣ, знайте, че и въ учението можете да свършите добрѣ. И въ Писанието е казано: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ.“ Значи, страхъ, който удължава краката, е добро условие за работа. Страхъ, който скѫсява краката, той парализира всѣка дѣйность у човѣка.

Сега, да се върнемъ къмъ главната мисъль — мисъльта за свободата. Човѣкъ може самъ да извоюва свободата си. Какъ? Както ученикътъ на древната школа трѣбвало да продава всички свои непотрѣбни вещи, за да получи дипломъ. У човѣка има много мисли, чувства, желания, отъ които той трѣбва да се освободи. Тѣ сѫ останали у него отъ дѣди и прадѣди. И днесъ той трѣбва да ги тури на гърба си и да тръгне изъ улицитѣ да ги продава. Щомъ продаде тия непотрѣбни вещи, той трѣбва да си купи нова, чиста стока. Тогава нѣма да става нужда да ходи той по улицитѣ да вика, да продава непотрѣбнитѣ си вещи, но ще си отвори дюкянче, ще седне вѫтрѣ, и купувачитѣ сами ще дохождатъ да купуватъ.

Днесъ много хора говорятъ за кармата, прѣдставятъ си я нѣщо страшно. Нищо страшно нѣма въ кармата. Кармата не е нищо друго, освѣнъ непотрѣбна стока, която не може да се продаде. Успѣе ли човѣкъ да я продаде, ще му олекне, ще се освободи отъ кармата. Кармата е торъ, съ който хората трѣбва да наторяватъ нивитѣ си. Съврѣменнитѣ хора иматъ криви понятия за кармата. Дѣ какво стане, тѣ все на кармата го отдаватъ. Нѣкой пострадалъ нѣщо, карма било това. Разболѣлъ се, карма било това. Умрѣлъ, карма било. Ученикъ пропадналъ на изпититѣ си, пакъ карма. Пукнали нѣкому главата — карма. Това не е разрѣшение на въпроса. На кого пукатъ главата? — Само на онзи, който скѫпо продава звънцитѣ си. Продава ли ги евтино, главата му остава здрава. Кармата е задача, дадена на човѣка, която той трѣбва правилно да рѣши. Тя подразбира разумно справяне съ миналото. Може ли човѣкъ да се справи съ миналото си, той е разрѣшилъ задачата си, освободилъ се е отъ кармата. Грѣхътъ пъкъ се явява като резултатъ на желанието у човѣка да заобиколи по нѣкакъвъ начинъ кармата, да я избегне. Дадатъ нѣкому нѣкаква работа, но той не иска да я свърши, търси този-онзи да му я стовари. Това пъкъ, което християнитѣ наричатъ благодать, прѣдставя добритѣ условия, чрѣзъ които невидимиятъ свѣтъ иска да помогне на хората, да ги освободи отъ кармата имъ. Мъглата прѣдставя лошитѣ условия за човѣка, при които той се губи, забърква пѫтя, не може да се освободи отъ кармата. Изгрѣе ли слънцето, мъглата се разпръсва, дохождатъ добритѣ условия, които отварятъ пѫтя на човѣка, и той може свободно да се движи, да работи, да разрѣшава задачата си.

И тъй, благодарете на Бога за всички блага, за всички добрини, които ви е далъ. Не се оплаквайте отъ положението си, но работете, правилно да рѣшите задачитѣ си. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Понѣкога ученицитѣ продаватъ звънцитѣ си единъ на другъ. Ученикъ на ученикъ звънци не може да продава. Ученикътъ трѣбва да продава звънцитѣ си вънъ, на чужди хора. Когато се казва, че човѣкъ не трѣбва да си създава нова карма, подразбира, че той не трѣбва да продава лоша стока. Иска ли да се освободи отъ кармата си, той трѣбва да продава, макаръ и непотрѣбна, но хубава стока. Въ какво седи хубавата стока? Хубавата стока се заключава въ това, дѣто минешъ, на каквото нещастие или страдание се натъкнешъ, да кажешъ по една добра дума. Срѣщнешъ ли боленъ човѣкъ, кажи му: не се отчайвай, ще оздравѣешъ. Това е за твое добро. Нѣкой ученикъ пропадналъ на изпитъ, кажи му една насърдчителна дума. Другъ нѣкой счупилъ крака си, притечи се на помощь, услужи му въ нѣщо. Добритѣ думи, доброто прѣдставятъ благоприятнитѣ условия въ живота.

Днесъ ви държахъ тази бесѣда, за да размишлявате върху нѣколко по-важни мисли, а именно: подържай малката свѣтлина на ума си. Подържай малката топлина на сърцето си. Подържай слабото усилие на волята си. Слушай душата си, слушай и духа си. Мине ли нѣкоя неприятна мисъль прѣзъ ума ви, усилете свѣтлината си, и тя ще изчезне. Какъ ще я усилите? Както усилвате свѣтлината на газенитѣ лампи: хванете фитила отстрана и го подигнете нагорѣ. Лампитѣ, за които ви говоря, не сѫ електрически. Тѣ горятъ съ фитилъ, и вие можете да усилвате свѣтлината имъ, колкото желаете. Тѣзи лампи могатъ да даватъ свѣтлина, като слънчевата. Тѣ свѣтятъ като слънце. Газенитѣ лампи, съ които си служите днесъ, не даватъ голѣма свѣтлина, и затова ги замѣстиха съ електрически.

Мнозина очакватъ да имъ кажатъ нѣкои нѣща направо, или да имъ дадатъ запалени лампи, а тѣ само да ги носятъ. Това е невъзможно. Всѣки самъ трѣбва да работи, ако иска да придобие нужната свѣтлина. Има нѣща, които не могатъ да се кажатъ. Защо? — Защото тѣ непрѣменно изискватъ приложение. Не се ли приложатъ, тѣ ще бѫдатъ спънка въ живота на човѣка. Ако дамъ на нѣкого една торба съ десеть килограма злато, той веднага ще започне да мечтае, какъ по-добрѣ да нареди живота си: ще мисли за автомобилъ, за хубава вила, за слуги, за хубави дрехи и т. н. Обаче, всичко това ще го спъне, той ще загуби своята свобода, ще загуби възможностьта самъ да работи. Положението, въ което днесъ се намирате, е хиляди пѫти по-завидно отъ това на богатия човѣкъ. Много ангели желаятъ да слѣзатъ при васъ, да бѫдатъ въ вашето положение, но не имъ позволяватъ. Та не забравяйте: добро е вашето положение, но първо вие трѣбва да съзнаете това, за да го използувате разумно. Имате златенъ пръстенъ на рѫката си, вадите го, поглеждате го, радвате му се. Защо? — Нѣкаква скрита идея има въ него. Тази идея е сила, която движи човѣка. Речете ли да прѣвърнете тази златна халка въ златна прѫчица, тя губи вече силата си. Въ случая златната халка е подобна на жица въ електрическата инсталация. Врътнешъ ключа, и свѣтлината моментално се явява. Слѣдователно, всѣка мисъль, поставена въ Божествената инсталация, е сила, съ която човѣкъ може всѣкога да си послужи. Ето защо, вашитѣ умове и сърца трѣбва да се инсталиратъ, за да могатъ при всички условия на живота да ви служатъ.

Съврѣменнитѣ хора лесно се отекчаватъ, тѣ търсятъ все нови нѣща, търсятъ разнообразието. Нѣкой казва: защо ще ходя на планината? Нали бѣхъ миналата година? И миналата като сегашната. Не е правъ този човѣкъ. Щомъ той е изгубилъ възхищението си отъ планината, това показва, че той е живѣлъ механически. Има нѣща, отъ които човѣкъ не може да се отекчи. Тѣ сѫ като една свещена книга, която, колкото повече четешъ, толкова по-нови нѣща откривашъ. Такива нѣща сѫ, напримѣръ, планината, морето, земята, слънцето и др.. Може ли слънцето да отекчи човѣка? Трѣбва да се благодари на този голѣмъ конь, който всѣки день и всѣка нощь прѣпуска, тича по равния пѫть, тегли земята, на която ние живѣемъ.

Това, което говоря сега, е благо за цѣлото човѣчество. Има единъ пѫть, по който всѣки трѣбва да мине, за да се прѣчисти. Прѣчистването се отнася до тѣлото, до мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка. Тѣ прѣдставятъ ровка почва, която трѣбва да се обработи. Мѫчнотията за човѣка се заключава, именно, въ това, да прѣработи той тази почва, да я облагороди. Отъ свършването на тази работа зависи неговиятъ бѫдещъ успѣхъ. Работата върху тази почва може да се уподоби на изучването на една хубава книга. Вие взимате книгата, разглеждате я, намирате, че хартията и подвързията ѝ сѫ хубави, но тя трѣбва да се чете. Сѣдате на едно мѣсто, отваряте книгата и започвате да учите. Слѣдъ половинъ часъ я затваряте и казвате: не мога повече да уча, главата ми ще се пръсне. Не, ще продължавашъ да учишъ, да разработвашъ това вещество, турено въ главата ти. Ще четешъ, ще учишъ, докато дойде комисия отъ невидимия свѣтъ, да се произнесе, дали си свършилъ работата си добрѣ. Ако намѣрятъ, че мозъкътъ ти е добрѣ разработенъ, тѣ го смѣнятъ съ по-голѣмъ. По сѫщия начинъ човѣкъ трѣбва да разработва и сърцето си, да стане то обширно, да приеме всички хора въ себе си. Сърцето на нѣкои хора е толкова малко, че обхваща само едного — себе си. Колкото повече хора обича човѣкъ, толкова повече сърцето му се разширява. Обичай себе си, обичай ближнитѣ си, обичай и Бога, за да имашъ богато, обширно сърце. Мисли за себе си, мисли за ближнитѣ си, мисли за Бога, за да имашъ свѣтълъ умъ. Ако мислите и чувствувате по този начинъ, вие сте въ правия пѫть. И тогава, каквото и да се случи, вие ще го разглеждате все отъ добрата му страна.

Нѣкой казва: не зная, защо толкова много погрознѣхъ. Грозотата се дължи на лошитѣ мисли, чувства и желания у човѣка, отъ които той трѣбва да се освободи. Тѣзи мисли и чувства сѫ прѣдадени по наслѣдство отъ неговитѣ дѣди и прадѣди. Тѣ прѣдставятъ необработенъ материалъ, който трѣбва да се облагороди. Непотрѣбното ще се изхвърли навънъ, а потрѣбното ще се задържи като основенъ материалъ, съ който да се започне градежътъ. Непотрѣбното въ човѣка, това сѫ неговитѣ тревоги, безпокойства. Безпокои се човѣкъ, какво ще стане съ него слѣдъ смъртьта му. Наистина, страшно нѣщо е смъртьта, но питамъ: войникътъ, когото убиватъ на бойното поле, не се ли бои? Светията, когото изгарятъ на кладата, не се ли бои? Страшно е тѣхното положение, но тѣ казватъ: Господи, дай ни сила да понесемъ тия страдания. Разумниятъ човѣкъ е надъ страданията, надъ мѫчнотиитѣ. Човѣшкиятъ духъ е надъ всичко. Нѣма сила въ свѣта, която може да го съкруши. Знае ли това, човѣкъ трѣбва да прави усилия, да побѣждава мѫчнотиитѣ. Днесъ всѣки иска да забогатѣе, да стане ученъ, добъръ, за да подобри положението си. Това е личенъ пѫть на работа. Обаче, личното подигане, личното благо не води къмъ щастие. Какво ви ползува знанието, богатството, добротата на единъ човѣкъ, ако той нѣма отношение къмъ васъ? Какво ви ползува свѣтлината или знанието на единъ човѣкъ, щомъ той го задържа само за себе си? Да разработва човѣкъ даденото му отъ Бога и да се стреми още да придобива, съ цѣль да помогне на себе си и на своитѣ ближни, разбирамъ. Такова богатство, такова знание е на мѣстото си. Това значи изпълнение на волята Божия.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ на услуги, както на себе си, така и на другитѣ. Дойде ли до нѣкаква мѫчнотия, нека започне да ѝ пѣе, докато мѫчнотията се умори да го спуща и си замине. Дойде ли до нѣкаква погрѣшка, да е готовъ да я поправи. Човѣкъ отъ всичко трѣбва да се учи. Ако е младъ, ако е ученъ, той не трѣбва да мисли, че знае всичко. Мисли ли, че всичко знае, той ще мяза на онзи младъ, буенъ конь, който изпочупилъ грънцитѣ на господаря си. Този младъ конь срещналъ единъ старъ конь, който теглилъ една кола съ грънци. Стариятъ конь слизалъ бавно отъ височината, за да не счупи грънцитѣ. Младиятъ конь му казалъ: Защо вървишъ толкова бавно? Никога ли не си слизалъ бързо? Не знаешъ ли какъ се прѣпуска? — Като знаешъ толкова, опитай се. Ела ти на моето мѣсто, да видимъ, какво ще направишъ. Младиятъ конь веднага заелъ мѣстото на стария и бързо се спусналъ отъ височината. Той слѣзълъ скоро, но грънцитѣ се изпочупили.

Сега повечето хора бързатъ, тѣ искатъ въ малко врѣме да свършатъ много работа. Тамъ е всичката имъ погрѣшка. Има законъ, който опрѣдѣля бързината на движението. Човѣкъ не може да се движи по-бързо, отколкото му е опрѣдѣлено. Движи ли се по-бързо, отколкото трѣбва, той ще прѣдизвика цѣла катастрофа въ себе си. Човѣкъ трѣбва да пести енергията си. За всѣки моментъ той трѣбва да изразходва само опрѣдѣлено количество енергия. Помнете, че въ този пѫть можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, безъ бързане. Работете, безъ да се заблуждавате отъ външната обстановка. Ако уловятъ нѣкого и го турятъ въ затворъ, облѣкатъ му халатъ, намажатъ лицето му съ катранъ и му дадатъ огледало, да се види, въ сѫщность, това той ли е? Този човѣкъ ще се погледне въ огледалото и ще каже: това не съмъ азъ. И сега хората ще ти казватъ, че дѣдо ти остарѣлъ, баба ти остарѣла, и ти ще остарѣешъ като тѣхъ. Не, ще знаешъ, че ако ти си остарѣлъ, това е лицето на баба ти и на дѣдо ти, а не твоето. Ти ще вземешъ чиста вода и сапунъ и ще се измиешъ добрѣ. Послѣ, ще хвърлишъ затворническия халатъ и ще облѣчешъ чисти, нови дрехи. Като се погледнешъ въ огледалото, ще видишъ, че си съвсѣмъ другъ, по нищо не приличашъ на първия.

Нѣкой изпадне въ лошо разположение на духа и казва: нѣма да я бѫде тази работа. — Намазанъ си съ катранъ. Измий лицето си, облѣчи се, и работата ще я бѫде. Кого не сѫ мазали съ катранъ? Когато намажатъ кѫщната врата на нѣкого съ катранъ, това се счита у българитѣ за позоръ. Когато човѣкъ изпадне въ неразположение, въ обезсърдчение, това се дължи на души, изостанали въ развитието си, които, като не искатъ да вървятъ въ правия пѫть, влияятъ на хората и ги спъватъ. Тѣ намазватъ лицата имъ съ катранъ и казватъ: вижте, какви сте, на нищо не мязате. Нѣкой намисли да направи нѣщо хубаво, но изведнъжъ дойде при него едно отъ тия сѫщества и му нашепва: какво мислишъ да правишъ? Я се откажи отъ тази работа! Тя е трудна, намѣри нѣщо по-лесно. Азъ ще ти покажа лесенъ начинъ за постигане на всичко, което желаешъ. Не, не се подавайте на чужди съвѣти. Всѣки чуждъ съвѣтъ внася въ човѣка противорѣчия. Дойдете ли до противорѣчие въ мислитѣ си, спрете, нищо не прѣдприемайте. Тукъ се борятъ два лагера души: еднитѣ сѫ на ваша страна, другитѣ сѫ противъ васъ. На васъ не остава нищо друго, освѣнъ да застанете на особено мнѣние. Кажете: днесъ не съмъ разположенъ да се присъединя нито къмъ едното, нито къмъ другото мнѣние, имамъ своя работа. Този день трѣбва да бѫдете много внимателни, съ никого да не се разправяте, да не се карате, за да запазите равновѣсие въ себе си. Иначе, или ще изпаднете въ песимизъмъ, или въ гнѣвно състояние. Ако сте нѣкой виденъ философъ, облѣчете се този день въ най-скѫсанитѣ си дрехи, съ скѫсанитѣ си обуща, а можете да тръгнете и босъ. Като ви видятъ тия сѫщества въ такъвъ жалъкъ видъ, тѣхното честолюбие ще се засегне, и тѣ ще кажатъ: оставете този простакъ свободенъ. Отъ него нищо не може да излѣзе. Щомъ ви освободятъ, вие ще се облѣчете, ще си гледате работата. Тъй щото, докато тѣ ви хвалятъ, че сте способенъ човѣкъ, работитѣ ви нѣма да вървятъ. Откажатъ ли се отъ васъ, като отъ неспособенъ, всичко ще ви тръгне напрѣдъ. Смирение трѣбва да има човѣкъ, за да се освободи отъ тия състояния.

Често срѣщамъ изъ улицитѣ ученици отъ противоположния лагеръ, които сѫщо така продаватъ своитѣ непотрѣбни вещи: пушки, саби, револвери, разни огнестрѣлни орѫжия и т. н. Една лоша дума е такова орѫжие, резултатитѣ на което сѫ пагубни за човѣка. Лошата дума, лошата мисъль, лошото чувство не сѫ нищо друго, освѣнъ такова орѫжие, изработено отъ нѣкои фабрики още прѣди хиляди вѣкове и днесъ го продаватъ. Който продаде едно отъ тѣзи орѫжия, той послѣ съжалява, защото носи тежки послѣдствия. Новото учение изисква отъ своитѣ ученици да се откажатъ да продаватъ произведенията на ученицитѣ отъ противния лагеръ. Защо? Защото, ако се порѣжатъ съ едно отъ тѣхнитѣ ножчета, или ще свършатъ съ живота си, или ще се осакатятъ за винаги. Страшни сѫ тѣхнитѣ орѫжия, и затова трѣбва да се избѣгватъ.

Двама души пѫтували въ едно купе на трена. Единиятъ прѣдложилъ на другия една цигара. Послѣдниятъ взелъ цигарата, изпушилъ я и веднага заспалъ. Първиятъ се приближилъ полека до него и го обралъ. Като се събудилъ, пѫтникътъ забѣлѣзалъ, че нищо нѣма въ джобоветѣ си. Значи, изпушишъ ли една цигара, тя ще те упои, ще заспишъ, петь пари нѣма да имашъ въ джоба си. Защо? — Обралъ те е нѣкой. Слѣдователно, прѣдлагатъ ли ви цигара, откажете се отъ нея.

Когато нѣкой направи една погрѣшка, той съжалява, разкайва се, защо я направилъ. Казвамъ му: ти не си направилъ погрѣшката, на ония отвѫтрѣ, които те съвѣтваха да я направишъ. Твоята вина седи въ това, че си изпълнилъ тѣхния съвѣтъ. Ти се намирашъ въ положението на разсилния въ едно училище, който дрънка звънеца и казва: ако не бѣхъ дрънкалъ звънеца, ученицитѣ нѣмаше да влѣзатъ въ класъ. Не, лъже се този разсиленъ. И безъ него ученицитѣ щѣха да влѣзатъ въ класъ. Той е само изпълнитель на една работа, но не е главенъ факторъ. Нима пѫтницитѣ днесъ не влизатъ въ трена и безъ звънци? Едно врѣме звънѣха три пѫти, и тогава тренътъ тръгваше. Днесъ той и безъ звънци тръгва. Божественитѣ тренове пѫтуватъ безъ звънци. Проповѣдницитѣ още си служатъ съ звънци. Запримѣръ, нѣкой проповѣдникъ казва: като нашата църква нѣма друга — дрънъ! Като нашето вѣрую нѣма подобно — дрънъ! Тукъ дрънъ, тамъ дрънъ, но работата не върви. Сега има ново разпореждане, да се прѣмахнатъ всички камбани, всички звънци отъ църквитѣ, отъ треноветѣ — всичко да става тихо и мълчаливо.

И тъй, всичко е въ приложението на нѣщата. Кой прилага? Прилежниятъ, способниятъ ученикъ прилага. Той учи малко, прилага много. Можете ли да наречете вола прилеженъ? Наистина, волътъ по цѣли дни работи на нивата, но прилеженъ е онзи, който го боде съ остена, който го кара да работи. Ученикътъ учи въ училището, но това се дължи на учителя, който го боде съ остенъ. Отъ друга страна родителитѣ поощряватъ дѣцата си да учатъ, като обѣщаватъ, че ще имъ купятъ това-онова, и тѣ учатъ. Такова учене не е резултатъ на прилежание, но на насилие. Прилеженъ ученикъ е онзи, който учи отъ любовь къмъ знанието.

Азъ говорихъ днесъ много, за да продамъ звънцитѣ си. Сега и на васъ казвамъ: като направите едно добро, дрънкайте звънцитѣ. Като направите нѣщо лошо, или нѣкаква погрѣшка, звънцитѣ да мълчатъ. Какво значи звънцитѣ ви понѣкога да дрънкатъ, а понѣкога да мълчатъ? Ето каква идея се крие въ тѣзи думи. Когато нѣкой човѣкъ направи едно добро, нека отиде при Бога и каже; Господи, азъ направихъ едно добро. Моля Те, ела да се произнесешъ, добрѣ ли е направено, или не. Богъ ще изпрати комисия да прѣгледа постѫпката му, и ако намѣри, че е направена добрѣ, тя ще тури марка върху нея, съ което разрѣшава на този човѣкъ да изнесе постѫпката си прѣдъ цѣлия свѣтъ. Той взима звънцитѣ си и дрънка, съобщава на хората, че е направилъ едно добро. Тогава тѣ се събиратъ на едно мѣсто и питатъ: защо дрънка звънецътъ? — Извършило се е едно добро въ свѣта. Доброто дѣло е общо за всички. То принадлежи на цѣлото човѣчество. Истинско добро е това, на което всички хора се радватъ. Това добро е направено отъ любовь къмъ Бога и затова е общо благо. Добро, на което се радватъ само нѣколко души, е частично добро. То се нарича още лично добро.

Да благодаримъ на Бога за общото благо, което всѣки день ни дава и отъ което непрѣкѫснато се ползуваме.

*

11 августъ, 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...