1932_08_02 Завършени и незавършени процеси

[Ани]

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьтѣ рилски езера. Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ЗАВЪРШЕНИ И НЕЗАВЪРШЕНИ ПРОЦЕСИ.

Завършениятъ процесъ е Божественъ, а незавършениятъ е човѣшки процесъ. Запримѣръ, узрѣването на плода е Божественъ процесъ. Завършениятъ процесъ носи въ себе си ново начало, както узрѣлиятъ плодъ носи въ себе си начало на новъ животъ. Цъвтенето, запримѣръ, е незавършенъ процесъ, защото слѣдъ цъвтенето слѣдва вързване на плодъ и узрѣването му. Когато единъ цвѣтъ е цъвналъ, въ него нѣма още сладость, нѣма вързване на плодъ. Въ този смисълъ, доброто е завършенъ процесъ, съ ново начало въ себе си. Злото пъкъ е незавършенъ процесъ, безъ основа и безъ начало. Умниятъ, добриятъ човѣкъ знае, защо е създаденъ свѣтътъ, защо сѫ създадени небето и земята. Той знае и разбира всичко, което става въ тѣзи области. Лошиятъ, глупавиятъ човѣкъ не разбира тия нѣща, и той гледа на тѣхъ, като на безсмислени, безпрѣдметни явления. И когато върши зло, той не знае, защо прави това нѣщо.

И тъй, добритѣ нѣща на земята иматъ начало, иматъ и край. Лошитѣ нѣща нѣматъ нито начало, нито край. Подъ думата „начало“ въ природата се разбира онзи процесъ, въ който има проявление, т. е. никнене и цъвтене. Завършенъ процесъ въ природата е онзи, въ който има завързване, развиване на сладчина и зрѣене. Завършениятъ процесъ носи животъ въ себе си. Завършениятъ процесъ носи въ себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могатъ да се развиватъ, цъвтятъ и узрѣватъ. Незавършенитѣ процеси, обаче, не носятъ животъ въ себе си. Раждането е завършенъ процесъ, а смъртьта — незавършенъ. Слѣдователно, раждането и смъртьта сѫ два процеса, диаметрално противоположни единъ на другъ, вслѣдствие на което и проявитѣ имъ сѫ различни. Раждането носи радость въ себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човѣшката душа. Смъртьта носи въ себе си скръбь и страдания. Тя лишава човѣшката душа отъ благоприятнитѣ условия за нейното развитие. Щомъ човѣкъ се лиши отъ тѣзи добри условия, отъ благата, които Богъ му е далъ, той неизбѣжно е изложенъ на скърби и страдания. Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човѣка отъ благата, които сѫ му дадени отъ Бога, като негово право. Добритѣ хора даватъ, а лошитѣ взиматъ. Тѣ взиматъ и това, за което нѣматъ никакво право. Запримѣръ, тѣ убиватъ човѣка, отниматъ живота му, за което нѣматъ абсолютно никакво право. Законъ е: никой нѣма право да вземе това, което не е далъ. Съ други думи казано: никой нѣма право да жъне тамъ, дѣто не е сѣлъ. Никой не може да бѫде обичанъ, ако той самъ не е обичалъ. Слѣдователно, да обичашъ, това е начало; да те обичатъ, това е край. Когато обичашъ нѣкого, ти си въ началото и отивашъ къмъ края. Щомъ прѣстанешъ да обичашъ, ти си въ края. Тогава онзи, когото си обичалъ, той започва да те обича. Сѫщото нѣщо, казано въ положителенъ смисълъ: който сѣе, той може да жъне; който не сѣе, той никога не може да жъне.

Нѣкой казва: много нѣща не разбирамъ въ живота. Неразбирането на нѣщата въ живота се дължи на смѣсването на завършенитѣ и незавършенитѣ процеси. Плодътъ, който е завършенъ процесъ, слѣдъ извѣстно врѣме започва да гние. Гниенето е смѣсенъ процесъ; въ него става вѫтрѣшна промѣна, при която естеството на веществото коренно се измѣня. Сладчината въ него постепенно се изгубва и въ резултатъ на това се явяватъ съвършено нови материали, нови вещества. Ферментирането е сѫщо така смѣсенъ процесъ.

Оттукъ ние вадимъ слѣдното заключение: когато човѣкъ се смущава безъ нѣкаква дълбока причина, той се вкисва, т. е. у него става вече смѣсенъ процесъ — процесътъ на ферментацията. Тайната на живота седи въ това, да се спре по нѣкакъвъ начинъ процеса на ферментацията. Само една сила може да спре ферментацията. Тази сила е Истината. И сега ще знаете: всѣко нѣщо, което не може да спре процеса на ферментацията въ човѣка, това не е истина. Всѣко нѣщо, което е въ сила да спре ферментацията въ човѣка, е Истината.

*

2 августъ, 5 ч. с.