Jump to content
Ани

1932_07_31 Двата пѫтя

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ДВАТА ПѪТЯ.

Два пѫтя има, по които ходятъ всички живи сѫщества на земята: пѫтьтъ на хлѣба и пѫтьтъ на водата. Първиятъ пѫть се казва гладъ, вториятъ се казва жажда. Първиятъ пѫть е пѫтьтъ на хлѣба. Вториятъ пѫть е пѫтьтъ на водата. Хлѣбътъ посѣщава само гладнитѣ, а водата посѣщава само жаднитѣ. Хлѣбътъ и водата прѣдставятъ реалната страна на живота. Слѣдователно, когато животътъ иска да се прояви, да стане видимъ, той се проявява като хлѣбъ и като вода. Когато животътъ отива на гости, той се облича въ дрехата на любовьта, която се казва хлѣбъ и вода. Щомъ гладниятъ види живота, облѣченъ въ дрехата на любовьта, той съблича тази дреха и се облича въ нея. Щомъ жадниятъ види живота, облѣченъ въ дрехата на любовьта, той съблича тази дреха и се облича въ нея.

И тъй, хлѣбътъ и водата сѫ реалната страна на проявения животъ. Безъ тѣхъ животътъ не може да се прояви. Другояче казано: безъ хлѣбъ и вода животътъ не е достѫпенъ за живитѣ сѫщества. Живѣе само този, при когото хлѣбътъ и водата присѫтствуватъ. Расте и се развива само този, при когото хлѣбътъ и водата присѫтствуватъ. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето, и живата вода, която извира отъ човѣшкитѣ сърца“. Когато бѣше разпнатъ на кръста, Христосъ каза: „Жаденъ съмъ“ — и поиска вода. Той поиска това, чрѣзъ което животътъ се проявява. Въ единъ отъ стиховетѣ на Евангелията е казано: „Тамъ имаше сѫдъ сложенъ, пъленъ съ оцетъ; и войнитѣ напълниха гѫба съ оцетъ, обвиха я съ исопъ и принесоха я на устата Му.“ И като прие Исусъ оцета, рече: „Свърши се!“ — прѣклони глава, и прѣдаде духъ. Защо умрѣ Исусъ? — Защото не Му дадоха вода.

Казвамъ: добритѣ мисли и добритѣ чувства сѫ водата на живота — живата вода. Лошитѣ мисли и лошитѣ чувства прѣдставятъ оцетъ, отъ който всички умиратъ. Който пие този оцетъ, той непрѣменно ще умре. Добритѣ постѫпки сѫ хлѣбътъ на живота — живиятъ хлѣбъ. Лошитѣ постѫпки прѣдставятъ обикновения хлѣбъ, отъ който хората умиратъ. Защо хората умиратъ отъ този хлѣбъ? — Защото този хлѣбъ лесно плесенясва. Слѣдователно, не пие ли човѣкъ само отъ живата вода и не яде ли само отъ живия хлѣбъ и него ще сполети това, което сполетѣ и Христа. И въ края на краищата, и той ще каже: свърши се!

Росата, която слиза нощѣ, дъждътъ, който слиза денѣ, носятъ Божиитѣ блага — благата на живота. Всѣка добра мисъль и всѣко добро чувство и желание сѫ роса, която слиза нощѣ. Всѣка добра постѫпка е дъждъ, който слиза денѣ. Ако приемешъ росата и дъжда, ти ще бѫдешъ радостенъ и веселъ, като малкитѣ трѣвици сутринь и вечерь. Ако приемешъ росата и дъжда, ти ще мязашъ на отворенъ цвѣтъ, който завързва плодъ и узрѣва. Ако не живѣешъ добрѣ, ти си подобенъ на Пилатъ, който разпна Исуса; ако не мислишъ добрѣ, ти си подобенъ на единъ отъ войнитѣ, който изплете тръненъ вѣнецъ и го положи на главата Исусова. И най-послѣ, ако не постѫпвашъ добрѣ, ти си подобенъ на единъ отъ служителитѣ, който даде на Исуса оцетъ да пие. Когато Божественото въ тебе умре, и ти ще умрешъ. Когато Божественото замине отъ този свѣтъ, и ти ще изчезнешъ. Защо разпнаха Исуса? — За да се видятъ хората, какви сѫ и доколко изпълняватъ Божия законъ. Защо умрѣ Исусъ? — За да покаже на хората, какъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ човѣкъ — човѣкътъ на послушанието, който и отъ смъртьта не се бои.

Въ заключение на всичко говорено тази сутринь, ще кажа слѣднитѣ мисли:

Дѣто любовьта присѫтствува, страхътъ остава отвънъ.

Дѣто е животътъ, любовьта се изявява отвънъ.

Когато човѣкъ се облѣче съ дрехата на любовьта, съ него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва.

Когато човѣкъ живѣе, свѣтлината идва.

Когато човѣкъ умира, тъмнината идва.

Свѣтлината прѣдставя животъ, който идва.

Тъмнината прѣдставя животъ, който заминава.

Добритѣ мисли, добритѣ чувства и желания сѫ лѫчи на свѣтлината, които носятъ храна за живота и за душата, която слиза на земята.

Добритѣ постѫпки сѫ лѫчи, цвѣтове на свѣтлината, които носятъ живия хлѣбъ за душата, за да познае Този, Който я е родилъ.

*

31 юли, 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...