Jump to content
Ани

1932_07_27 Подражатели на Бога

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ПОДРАЖАТЕЛИ НА БОГА.

Размишление върху добритѣ условия и върху 8 ст., 8 гл. отъ Евангелието на Иоана: „И пакъ се наведе долу и пишеше на земята“.

Ще прочета 5 гл. отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ, а ще говоря върху първия стихъ: „И тъй, бивайте подражатели на Бога!“

Тази глава отъ Посланието за мнозина е неразбрана. Нѣкой ще каже: защо жената трѣбва да се покорява на мѫжа и да се бои отъ него? Питамъ: отъ какво се бои човѣкъ? Човѣкъ се бои отъ това, което не разбира. Всѣка опасность въ живота произтича отъ това, което човѣкъ не знае и не разбира, а не отъ това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, нѣма никаква опасность да падне нѣкѫдѣ и да си строши крака; обаче, за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае, какъ да се качва, има опасность да падне и да си строши крака. Въпрѣки това, всѣки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човѣка, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: приятно ми е да се качвамъ по високи върхове, да гледамъ оттамъ крѫгозора, който се открива. И наистина, нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ стремежа му да постигне най-високия върхъ. Какво е придобилъ при това изкачване на върха и дали се оправдаватъ усилията му, той самъ знае.

Питамъ: ако гладниятъ яде и не придобива сила, има ли смисълъ това ядене? Когато човѣкъ яде и не придобива сила, той мяза на натоварено животно, което чака само да дойде нѣкой и го освободи отъ товара. Има смисълъ да се товари човѣкъ, но съзнателно. Да се товаришъ съзнателно, подразбира самъ да се товаришъ и самъ да се разтоваряшъ. Който самъ се товари и разговаря, той знае, какво има въ чувала и може да спре, когато пожелае. Щомъ спре, ще извади часть отъ товара, ще се облекчи и пакъ ще продължи пѫтя си. Остави ли човѣкъ други да го товарятъ и разтоварятъ, това говори за неговото невѣжество. Такъвъ човѣкъ, въ края на краищата, ще каже: условията на живота сѫ такива, така сме създадени отъ Бога, родени сме съ слабости, майка ни и баща ни сѫ били слаби хора, но ще поживѣемъ малко на земята и като умремъ единъ день, всичко ще се свърши.

Такива сѫ размишленията на невѣжия, на простия човѣкъ, на животното. То казва: както се родихъ, така ще умра. Ако има ядене, ще ямъ и послѣ ще легна да си почина. Ако нѣма ядене, ще тръгна да търся начинъ, какъ да се нахраня. Така ще се нижатъ день слѣдъ день, докато най-послѣ всичко ще се свърши съ мене. Така разсѫждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастона на съврѣменнитѣ хора. Много аристократски синове, като не могатъ да свършатъ университета, тѣ се облѣкатъ добрѣ, взематъ бастона въ рѫка, въртятъ го, съ което искатъ да кажатъ: дали сме свършили университетъ или не, земята продължава да се върти, както ние въртимъ бастонитѣ си. Вѣрно е, че земята непрѣстанно се върти, но тя носи нѣщо съ себе си. Казвате: ние въртимъ ли се? Всѣки човѣкъ се върти налѣво, надѣсно, напрѣдъ, назадъ. При това, човѣкъ не само се върти, но още се и огъва. Добро нѣщо е огъването. Какво щѣше да прѣдставя земята, ако не бѣше огъната? Тя щѣше да бѫде плоскость, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т. н. Голѣмото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е прѣтърпѣвала. И до днесъ още земята продължава да се огъва. Питамъ: какво ще стане съ земята, ако върховетѣ се прѣвърнатъ въ полета, а полетата въ върхове? Върхове безъ полета и полета безъ върхове си приличатъ. Главата на човѣка прѣдставя върхъ. Кое прѣдставя полето?

Сега, въ този смисълъ, ще дамъ едно изречение за размишление: глава, която храни свѣтли мисли, сърце, което храни свѣтли чувства, тѣло, което храни свѣтли сили и кратуна, която възприема чиста вода, сѫ желателни нѣща.

Тази мисъль е неразбрана; дълго врѣме се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни свѣтли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни свѣтли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни дѣтето си? Въ правъ смисълъ на думата, майката не храни дѣтето си, то само се храни. Обаче, майката дава условия само на дѣтето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато дѣтето дъвчи храната си, редъ фактори взиматъ участие въ този процесъ. Тѣ помагатъ за развитието на дѣтето. Тъй щото, да хранишъ една свѣтла мисъль, това подразбира още да ѝ дадешъ възможность да се прояви, да намѣри своето мѣсто.

Възъ основа на това, правя слѣдния изводъ: когато мислитѣ сѫ на мѣстото си, когато чувствата сѫ на мѣстото си, когато силитѣ сѫ на мѣстото си, когато кратуната е на мѣстото си, тогава се постигатъ желанитѣ нѣща въ живота. Какво се разбира подъ думата мѣсто? Не може да се нарече мѣсто онова, за което хората се каратъ. То е арена на сблъсквания, на борби, на противорѣчия. Дѣто ставатъ борби, тамъ има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, въ правъ смисълъ на думата, мѣстото означава онзи пунктъ, въ който никой не е влизалъ. Когато мисъльта попадне въ този пунктъ, именно, тамъ е нейното мѣсто. Сега вие сте на този връхъ, но мисъльта ви не е на тѣзи камъни. Тукъ присѫтствува само кратуната ви, но отъ нея трѣбва да се започне. Хората се смѣятъ на думата „кратуна“, и когато казватъ за нѣкого, че има кратуна, тѣ искатъ да кажатъ, че този човѣкъ има празна глава. Значи, само празната глава е кратуна. Щомъ главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тонъ на нѣщата. За такава глава може да се каже изречението: умъ безъ противорѣчия, сърце безъ скърби, дъно безъ каль, желателни добрини сѫ.

Въ Посланието къмъ Ефесянитѣ се говори за отношенията между мѫжа и жената, възъ основа на което азъ ще направя едно сравнение, какво прѣдставя мѫжътъ и какво — жената. Слънцето, което грѣе отгорѣ и дава условия на зрънцето да расте, е мѫжътъ. Слѣдователно, зрънцето трѣбва да се бои, да не се лиши отъ свѣтлината, да прѣстане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на мѫжа къмъ жената. Каквато е любовьта на слънцето къмъ зрънцето и на зрънцето къмъ слънцето, такава трѣбва да бѫде любовьта на мѫжа къмъ жената и обратно. Така е въ природата. Въ живота, обаче, жената взима единъ мѫжъ, натовари го съ редъ ангажименти и отъ день на день си умръзватъ единъ на другъ, ставатъ нетърпими. Жената казва: омръзна ми този човѣкъ, не искамъ повече да го гледамъ! Слѣдъ всичко това тя ще го накара да ѝ свърши нѣкаква работа. И мѫжътъ има сѫщитѣ отношения къмъ жената. Това не е нито мѫжъ, нито жена.

И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце къмъ слънцето, такова е отношението на човѣшката душа къмъ Божествения Духъ. Човѣшката душа трѣбва да изпитва страхъ и трепетъ къмъ Божия Духъ, защото животътъ, растенето ѝ зависи отъ Него. Тѣзи отношения опрѣдѣлятъ живота, който по механически начинъ не може да се нареди. Божиятъ Духъ всѣки день изгрѣва, всѣки день ни донася своитѣ блага доброволно, безъ да сме го канили, безъ да очаква нѣкакво възнаграждение, И тогава, като излизамъ да посрещна слънцето, азъ казвамъ, че то изгрѣва за мене, и азъ излизамъ за него. Това не значи, че слънцето може да се обсеби отъ нѣкого. Не, никой не е въ състояние да обсеби слънцето. Обаче, едно е вѣрно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всѣкиму дава по нѣщо специално. Иначе, даде ли нѣкому туй, което се пада на другъ човѣкъ, това ще прѣдизвика голѣмо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всѣки човѣкъ е специално за него. Ако нѣкой се откаже отъ своето благословение за смѣтка на другитѣ, това е прѣстѫпление. Тъй щото, грѣшкитѣ, страданията и нещастията на съврѣменнитѣ хора се дължатъ на обстоятелството, че тѣ отхвърлятъ благословенията, които Богъ имъ е далъ. Запримѣръ, Богъ казва на хората да бѫдатъ умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но тѣ отхвърлятъ всичко това, отказватъ се да изпълнятъ Неговата воля.

Новото опрѣдѣление за мѫжа и жената, е като зрънцето, което расте и слънцето, което го огрѣва. Това показва, че тѣ трѣбва да бѫдатъ единъ за другъ винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание единъ къмъ другъ, всичко между тѣхъ изчезва. Това вече не е нито мѫжъ, нито жена. Когато мѫжътъ види жената, тя трѣбва да му причини радость. Когато жената види мѫжа, и той трѣбва да ѝ причини радость. Когато човѣкъ види слънцето, той се радва, понеже има отношение къмъ него. Когато отношенията на хората къмъ слънцето сѫ правилни, и врѣменнитѣ имъ отношения къмъ другитѣ сѫщества ще бѫдатъ правилни. Когато нѣкой се жени, това е врѣменно положение. Мѫжътъ за жената и жената за мѫжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето — за малкото момченце. Букварьтъ е залъгалка за напредналия ученикъ. Яденето е залъгалка за хората на земята. То е врѣмененъ процесъ. Задъ яденето седи нѣщо по-велико — храненето, което ще дойде по-късно. Всички съврѣменни хора се приготвятъ за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава съ кукли, не имъ шие дрешки, то се прѣпорѫчва злѣ. Всички намиратъ, че има нѣкаква анормалность въ това момиченце. Защо? — Защото задъ куклата се крие нѣкаква велика идея. Малкото момиченце има ли нѣкаква идея за мѫжа? Не, за него мѫжътъ е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щомъ си хареса една кукла, то ще каже на баща си: татко, искамъ да ми купишъ една кукла. Бащата го завежда на пазара, влизатъ въ единъ магазинъ, и слѣдъ като гледа тѣзи — онѣзи, голѣми и малки кукли, най-послѣ то казва: тази кукла ми хареса. Бащата купува куклата, и двамата радостни се връщатъ дома си. Не е смѣшно, когато малкото момиченце иска кукла да играе съ нея, но смѣшно е, ако това момиченце пожелае да се жени, прѣди да е играло съ кукли.

Питамъ: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за животъ. Който мисли да се жени, той иска да живѣе. Живѣешъ ли, ти вече си жененъ. Иначе, искашъ ли да се женишъ, споредъ съврѣменнитѣ разбирания на хората, това подразбира да се подложишъ доброволно да те натоварятъ, като животно. Натоваренъ ли си, ти си жененъ. Хората тепърва трѣбва да се женятъ, въ правия смисълъ на думата. Още съ раждането си човѣкъ се жени. Ако разбира женитбата въ този смисълъ, прѣзъ цѣлия си животъ той трѣбва да търси Онзи, Който му е далъ животъ. Създаде ли си тази задача, и животътъ му ще се осмисли, ще стане разбранъ. Сега хората постоянно спорятъ, какво нѣщо е мѫжътъ, и какво — жената. Казвамъ: мѫжътъ е слънцето, жената е растещото сѣменце. Когато твоитѣ мисли и чувства се развиватъ правилно, ти си жена. Ти трѣбва да се радвашъ на Божествения Духъ, Който те вади отъ безсмислието на живота, подига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Богъ всѣки день ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно.

Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богатъ човѣкъ. Въ планината има чистъ въздухъ, чиста вода, но тя носи и голѣми опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадецъ, лъжецъ, да спъне своя животъ. Когато нѣкой не разбира сиромашията, той ще бѫде въ положението на орелъ, който се издига високо изъ въздуха, върти се, слѣди да зърне отдалечъ нѣкоя жертва. Види ли нѣкое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига въ висинитѣ. Орелътъ е учитель, който задига пилцитѣ отъ полето и ги занася въ горното училище, да се учатъ. Когато орлитѣ ядатъ малкитѣ пиленца, съ това въпросътъ не се разрѣшава. Обаче, когато тѣ прѣнасятъ своитѣ малки отъ едно гнѣздо въ друго, работата е другояче поставена.

Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаятъ, защо сѫ дошли. Ние сме дошли тукъ да разберемъ волята Божия и да я изпълнимъ. Нѣкой се плаши, че като се разболѣе тукъ, може да умре. Какво лошо има въ това? Ако нѣкой умре тукъ, поне на високо мѣсто ще умре. Да умре нѣкой, това не значи, че той ще изчезне. Всѣко правилно прѣминаване отъ едно състояние въ друго е смърть. Всѣко нѣщо, което се промѣня и измѣня, минава прѣзъ смъртьта. Всѣко нѣщо, което влиза въ нова форма, при нови условия, минава прѣзъ живота. Смъртьта освобождава човѣка отъ лошитѣ условия; животътъ дава на човѣка нови условия, по-добри отъ старитѣ, за да познае Бога.

Апостолъ Павелъ казва: „Тази тайна е голѣма, но азъ говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всѣки единъ отъ васъ, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои отъ мѫжа си“. (—ст. 32, 33). Подъ думата „Христосъ“ се разбира една велика идея, Божественото начало въ човѣка, което спасява, носи свѣтлина. Първо човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина въ ума, отъ чистота въ сърцето и отъ благородни пориви и постѫпки, за да се налѣе чиста вода въ кратуната. Кой е този въ човѣка, който се бои? — Жената се бои. Кой люби? — Мѫжътъ люби. Самиятъ ти кой си? Ти си роденото дѣте отъ този, който люби и отъ този, който се бои. Дѣтето мисли и чувствува. Значи, любовьта е проява на бащата, на мѫжа. Страхътъ е проява на майката, на жената. Човѣкъ още не е видѣлъ своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има въ себе си Божествено начало, т. е. благоприятни условия за растене. Страхъ, който нѣма въ себе си условия за растене, не е страхъ. То е бѣгане, упражнение. Въ страха сѫ вложени три нѣща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможность слънцето да го огрѣва, да му влияе. Страхътъ въ човѣка произлиза отъ това, да не спре по нѣкакъвъ начинъ вѫтрѣшниятъ процесъ на растене. Този страхъ е потрѣбенъ като импулсъ въ живота. Ученикътъ се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учительтъ му е прѣподалъ. Страхътъ подържа отношенията къмъ Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се единъ другиму въ страхъ Божий!“ (—21 ст.). „Жени, покорявайте се на мѫжетѣ си, както на Господа; защото мѫжътъ е глава на жената, както Христосъ е глава на църквата, и Той е спаситель на тѣлото“. (— 22, 23 ст.). За да се разбератъ тѣзи стихове, вие трѣбва да се освободите отъ буквата на нѣщата. Освободете ума и сърцето си отъ всички странични, врѣменни разбирания. Ако дъното на една рѣка е кално, тинесто, а вие искате да влѣзете вѫтрѣ, да я изучите, водата ще се размѫти, и вие нищо нѣма да разберете. Затова казвамъ: не гази рѣка, на която дъното е кално. Влѣзешъ ли въ такава рѣка, ще се окаляшъ, ще размѫтишъ водата и нищо нѣма да научишъ.

Какво нѣщо е жената и какво мѫжътъ, какви сѫ отношенията помежду имъ, това сѫ редъ философски разисквания. Обаче, този социаленъ въпросъ и до днесъ още не е разрѣшенъ. Законъ е: не гази кална вода, да не се размѫти. Жената е вода, която тече. Сега хората искатъ съ законъ да направятъ жената чиста. Ако дъното на рѣката е кално, жената непрѣменно ще се оцапа. Границитѣ, брѣговетѣ на рѣката прѣдставятъ мѫжа, който здраво пригърналъ жена си и казва: тукъ ще седишъ! На друго мѣсто, при другъ мѫжъ нѣма да ходишъ. За да бѫде жената чиста, мѫжътъ трѣбва да гледа, дъното на рѣката всѣкога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малъкъ наклонъ, да има силно течение, за да може да се чисти отъ утайкитѣ на брѣговетѣ. Слѣдователно, кальта иде отъ мѫжа, отъ брѣговетѣ, които често се ронятъ. По този начинъ мѫжътъ изпитва жена си, може ли да чисти кальта, която той прави. Ако може да чисти кальта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вслѣдствие на което водата ѝ ще бѫде мѫтна, нечиста.

И тъй, жената е вода, която всѣкога трѣбва да тече, чиста да бѫде. Мѫжътъ е граница, брѣгове. Обаче, това е материално схващане за мѫжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мѫжа и жената сѫ двата образа: слънцето и сѣменцето, което пониква и расте. Въ този смисълъ, отношението между мѫжа и жената прѣдставя отношение между човѣшката душа и Божествения Духъ. Ако си нещастенъ, въ рѣката си. Ако се страхувашъ, сѣменце на полето си.

Днесъ е срѣда, день, въ който не се сѣда. Ако човѣкъ седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срѣдата нѣкои я наричатъ рада, което означава възприемане, работене. Слѣдователно, срѣда е день на мисъль, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срѣдата е день на почивка. Кога почива човѣкъ? — Когато е ходилъ да воюва. Въ вторникъ човѣкъ воюва, а въ срѣда почива, лѣкува ранитѣ си. Не, това не е срѣда. Срѣда е день на учене, на изкачване по високи мѣста, на пиене чиста вода, на ядене чистъ хлѣбъ. Срѣда е день, въ който човѣкъ се учи, какъ да се моли, какъ да постѫпва, какъ да се сприятелява, какъ да забогатява и т. н. Не знае ли човѣкъ тия работи, никаква срѣда не сѫществува за него. Мѫдрецътъ разбира значението на срѣдата въ нейнитѣ букви. Буквата „С“, обърната съ изпѫкналата си часть надѣсно, прѣдставя ножъ, съ който може да се нарани нѣкой. Ако се постави вдлѫбнатата часть на буквата „С“ нагорѣ, образува чаша. По написване на буквата „С“, познаваме, какъвъ е човѣкътъ. Когато умътъ, сърцето и силитѣ въ организма на човѣка дѣйствуватъ хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически законъ. Когато човѣкъ е хармониченъ, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щомъ човѣкъ е нехармониченъ, той има нѣкакво страдание, нѣкаква мѫчнотия. Вие живѣете въ единъ свѣтъ, пъленъ съ блага, и при това голѣмо изобилие ви мързи да прострете рѫката си, да си откѫснете единъ плодъ. Минавате покрай една круша и казвате: да има нѣкой да ми откѫсне единъ плодъ. Имате хлѣбъ у дома си и казвате: да ще нѣкой да ми донесе парче хлѣбъ. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: да дойде нѣкой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облѣка. Какъвъ е този свѣтъ безъ слуги? Не, слугитѣ сѫ у тебе. Кажи на рѫката да се простре, и хлѣбътъ ще бѫде прѣдъ тебе. Кажи на краката да се подвижатъ, да те заведатъ до извора. Направи рѫката си на чашка и ще се напиешъ.

Сега, като говоря по този начинъ, азъ раздвижвамъ кальта отъ дъното на рѣката. Обаче, едно правило спазвамъ: мѫтна, кална вода не обичамъ да газя! Да се калямъ, не обичамъ, нито на васъ прѣпорѫчвамъ. Дойдете ли до мѫтна вода, прѣскачайте, не я газете. Нагазите ли въ такава вода, мѫжътъ на тази жена ще ви бие. Мѫжътъ е голѣмъ ревнивецъ. Като види, че газите въ водата, той ще ви хване, ще ви потопи въ нея и ще каже: защо петнишъ жена ми? Затова, видите ли мѫтна вода, отдалечъ още се пригответе да прѣскачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите нѣкоя беля, прѣскочете я. — Мога ли? — Можете, разбира се. Като прѣскочите отъ единия на другия брѣгъ, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. Съ други думи казано: не възприемай мисли, които могатъ да размѫтятъ ума ти. Не възприемай чувства, които могатъ да размѫтятъ сърцето ти. Не възприемай сили, които могатъ да покварятъ тѣлото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постѫпки, прѣскочете ги.

Сега вече идеята за мѫжа и жената е ясна. Вие трѣбва сами да си я сдъвчете. — Какво значи това? — Сдъвчете всичко, което ви е дадено, послѣ ще ви кажа, какво значи дъвченето. — Послѣ какво ще правимъ? — Ще работите. — Ами като свършимъ работата си? — Като я свършите, ще ви се каже, какво прѣдстои по-нататъкъ. — Ами послѣ? — Вие вървете напрѣдъ, идете до опрѣдѣленото мѣсто, че послѣ ще ви се говори. Питамъ: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздухъ? Външно, скѫсахте обущата си, скѫсахте тукъ — тамъ дрехата си, но все придобихте нѣщо. На планината човѣкъ придобива само чистота. Планината е кредиторъ, който дава на своитѣ клиенти. Тѣ идатъ при него съ заявления, съ писма и изтеглятъ извѣстна сума. Дойдете ли на планината, вие трѣбва да изтеглите нѣщо отъ нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползували отъ планината. Щомъ сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е опрѣдѣлено. И послѣ, като се върнете въ свѣта, въ полето, тамъ ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, послѣ паритѣ и всичко това ще впрегнете на работа.

Казвамъ: ако не бѣхте дошли на планината, нѣмаше да научите тѣзи нѣща, които днесъ ви говорихъ. Днесъ ви казахъ една толкова възвишена мисъль, за която хората на миналото сѫ посветили десетки години да я научатъ. За тази истина Питагоръ е посветилъ цѣли 30 години, за да я научи. За нея той е ходилъ въ Палестина, въ Египетъ, въ Вавилонъ и могълъ да разбере само три думи. Той се радвалъ и на тѣзи три думи отъ великата истина. Тритѣ думи, които той научилъ, се заключаватъ въ това, че свѣтътъ е направенъ отъ числа. Какво ще разберете отъ тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтянитѣ минавали на врѣмето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и съ слѣднитѣ думи: свѣтътъ е направенъ отъ разумни сѫщества, които мислятъ правилно. При това, разумното е строго опрѣдѣлено, изразено въ числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумность, трѣбва да дойдете въ извѣстно отношение съ нея. Иначе, числата не могатъ да се разбератъ. Достатъчно е човѣкъ да разбере вѫтрѣшното значение и смисълъ на числата отъ 1—10. Останалитѣ числа сѫ съставени отъ първитѣ десеть. Всѣко число прѣдставя едно разумно сѫщество. Деветьтѣ е сѫщо разумно сѫщество, но сборъ, общъ резултатъ на всичкитѣ числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: дълбоки работи сѫ тия нѣща. Казвамъ: дълбокитѣ работи сѫ приятни. Небето е дълбоко и неизмѣримо. Обаче, въ дълбочината човѣкъ никога не се дави. Въ неразбраното се дави човѣкъ. Ангелитѣ плуватъ въ дълбочинитѣ на небето и никога не се давятъ. Правата мисъль е дълбоко мѣсто, обаче, въ нея човѣкъ не се дави. Човѣкъ се дави въ мѫтна, въ тинеста вода.

„Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени!“ Тази е най-важната мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си. Въ какво трѣбва де бѫдете подражатели? — Въ любовь. Ходете въ любовь, както Христосъ ни възлюби и прѣдаде себе си за насъ приносъ и жертва Богу въ благовонна миризма. Апостолъ Павелъ казва: „Бивайте подражатели на Бога!“ Какъ е възможно да подражавашъ на нѣщо, което никога не си виждалъ? Защото, казано е, че Бога никой никога не е виждалъ. Тази е права мисъль. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъль. Значи, умниятъ прилага нѣщата, безъ да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира.

Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е далъ. Благодарете на Бога за хубавитѣ мисли и чувства, за добритѣ условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силитѣ, които е вложилъ въ тѣлото ви. Старайте се този день да бѫдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде лѫчъ отъ Божията Любовь и винаги да дава нѣщо отъ себе си. Той не трѣбва само да възприема, но каквото възприеме, да го прѣработи въ себе си и да изпрати отъ своето изобилие на ближнитѣ си. Човѣкъ трѣбва да бѫде фенеръ, който изпраща свѣтлина, да освѣтлява, както своя пѫть, така и пѫтя на своитѣ ближни. Нѣкои хора свѣтятъ само за едного, други — за повече, а трети изпращатъ свѣтлината си навсѣкѫдѣ.

Казвате: ние можемъ ли да направимъ нѣщо, можемъ ли да постигнемъ нѣщо? Всѣки човѣкъ може да направи нѣщо, да извърши нѣкаква работа. Когато кибритенитѣ клечки питатъ, какво е тѣхното прѣдназначение, казвамъ: вашето прѣдназначение е да горите, да свѣтите, да палите огъня. Всѣка клечка пита: азъ сама мога ли да свърша нѣкаква работа? — Можешъ. — Кога? — Когато ти дойде врѣмето. Въ даденъ случай всѣки човѣкъ е запалена свѣщь, която гори, свѣти, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човѣкъ свѣти, безъ да гасне. Истински огънь, истинска свѣтлина е само тази, която свѣти, гори, безъ да изгасва.

„И тъй, бивайте подражатели на Бога!“ Подражавайте на Бога, безъ да сте Го видѣли. И на Мойсея Богъ каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка часть отъ Него. Слѣдователно, подражавайте на Бога въ Неговитѣ качества. Богъ е благоутробенъ, милостивъ, съжалява бѣднитѣ, сирачетата, страдащитѣ и всѣкога е готовъ да имъ помага. Той помага на всички, които Го призоваватъ.

„Бивайте подражатели на Бога!“

*

27 юли, 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...