Jump to content
Ани

1932_07_20 Най-малкото добро

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО.

Сега азъ ще говоря малко, само една минута и половина, върху темата: „Най-малкото добро.“ Кое е най-малкото добро въ живота? Най-малкото добро е това, съ което човѣкъ може въ даденъ моментъ да си помогне. При каквито условия и да се намира човѣкъ, това, съ което той може въ даденъ моментъ да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е въ състояние да спаси, да улесни човѣка въ труднитѣ положения на неговия животъ. Приближавате се при една голѣма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? — Защото ключътъ на тази врата е или ръждясалъ, или изкривенъ, или изгубенъ. Ако е ръждясалъ или изкривенъ, като го турите въ ключалката, вратата не се отваря. Ако ключътъ е въ изправность, щомъ го турите въ ключалката, вратата веднага се отваря. Слѣдователно, съ ръждясалъ или изкривенъ ключъ вратата не се отваря. Само съ рѫка не се отваря. Съ златенъ гвоздей даже, пакъ не се отваря. Какво трѣбва да направите? Да намѣрите новъ, чистъ, правъ ключъ за тази врата и съ него, колкото малъкъ да е той по отношение на голѣмата врата, да отключите и да влѣзете вѫтрѣ.

И тъй, най-малкото добро е талисманъ, тайна, която Богъ е повѣрилъ на човѣшката душа. Човѣкъ може да се стреми да стане царь, да бѫде ученъ, но ако нѣма най-малкото добро въ себе си, той нищо не може да постигне. Голѣмиятъ човѣкъ не яде ли? — Яде. Малкиятъ човѣкъ не яде ли? — И той яде. Тогава, каква е разликата между малкия и голѣмия, между слабия и силния човѣкъ? Ако голѣмиятъ, силниятъ човѣкъ не яде, той отслабва. Ако малкиятъ, слабиятъ човѣкъ не яде, той още повече отслабва. Обаче, малкиятъ, слабиятъ, като яде, колкото малъкъ и слабъ да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човѣкъ въ даденъ случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. Ако си боленъ или неразположенъ духомъ, това показва, че си изгубилъ ключа на твоята врата. Казвате: отъ какво е направенъ този ключъ? Дали ключътъ е отъ желѣзо, отъ сребро или отъ злато, това не е важно. Намѣри ключа и отвори вратата. Едно врѣме българитѣ си служили съ дървени ключове. Важно е човѣкъ да има ключъ, съ който да си отвори. Щомъ намѣрите ключа, вие започвате да философствувате: какво ще правя, като отключа вратата? Намѣришъ ли ключа, повече не питай. Отключи вратата, влѣзъ въ кѫщата си и тамъ ще намѣришъ малко хлѣбъ, съ който ще се нахранишъ. Щомъ се нахранишъ, ти се спасявашъ, продължавашъ живота си. Продължишъ ли живота си, нищо друго не ти трѣбва.

Слѣдователно, най-малкото добро седи въ това, да знаешъ, въ кой моментъ да мръднешъ езика си и какъ да го мръднешъ. Мръднешъ ли езика си на врѣме, всичкитѣ ти работи ще се наредятъ добрѣ. Не го ли мръднешъ на врѣме, нищо нѣма да постигнешъ. Човѣкъ трѣбва правилно да мърда езика си! Станете ли сутринь, правилно трѣбва да мръднете езика си. Казвате: какъ става правилното мърдане на езика? — Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата. Ключътъ на една врата може да се постави отвѣсно, наклонено, нагорѣ, надолу въ ключалката, обаче, само единъ начинъ има, по който вратата може да се отвори. Ще вземете ключа, ще погледнете накѫдѣ и какъ трѣбва да се постави, слѣдъ това ще го намѣстите внимателно въ отвърстието на ключалката и ще започнете да въртите на една или на друга страна. Казвате: не зная накѫдѣ да врътна ключа. Казвамъ: какъ можа да заключишъ, а сега не знаешъ да отключишъ? Както си могълъ да заключишъ, така ще можешъ и да отключишъ. Когато си заключвалъ вратата, ти си въртѣлъ ключа на една страна. Сега пъкъ ще завъртишъ ключа на другата страна, точно обратна на първата.

Сѫщиятъ законъ срѣщаме навсѣкѫдѣ въ природата, изразенъ съ думитѣ „прави и обратни дѣйствия“. Ако въ духовния свѣтъ човѣкъ е завъртѣлъ ключа десеть пѫти, за да заключи една врата, сѫщо така и на физическия свѣтъ трѣбва да го завърти десеть пѫти, но въ обратна страна. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора на земята? Тѣ намѣрятъ единъ ключъ, зарадватъ се, че сѫ го намѣрили, и веднага отиватъ да отварятъ съ него. Турятъ го въ ключалката, завъртятъ ключа единъ пѫть, но вратата не се отваря. Тѣ казватъ: не можемъ да отворимъ тази врата. И слѣдъ това идатъ обезсърдчения, отчаяния и т. н. Не, когато сте били въ духовния свѣтъ, вие сте затворили тази врата десеть пѫти, слѣдователно, по сѫщия начинъ и тукъ трѣбва десеть пѫти да въртите ключа въ обратна посока на първата, за да отворите вратата. Трѣбва да дойде нѣкой ученъ човѣкъ, да покаже на хората, какъ да отключватъ вратитѣ си. Той ще имъ каже: колкото пѫти сте въртѣли ключа въ една посока, толкова пѫти трѣбва да го въртите и въ обратна посока.

Казвате: нещастни хора има по свѣта. Кои сѫ нещастни хора? Нещастни сѫ тия, които въртятъ ключа само въ една посока. Запримѣръ, отивате при единъ вашъ съсѣдъ и му казвате: ти си лошъ човѣкъ! — завъртите ключа единъ пѫть. На другия день пакъ отивате при него и му казвате: ти си лошъ човѣкъ! — втори пѫть завъртите ключа. Отивате при него десеть деня наредъ и все завъртвате ключа въ сѫщата посока, като му казвате, че е лошъ човѣкъ. Слѣдъ извѣстно врѣме отивате при сѫщия съсѣдъ за нѣкаква услуга, да му искате нѣщо, но той не дава нищо. Върти си главата той и не иска да чуе, какво му говорите. Сега той не е готовъ за услуга, нищо не иска да ви даде. Вие, пакъ по старому, казвате: азъ нали зная, лошъ човѣкъ е той, не иска да ми услужи. Не, така не се говори, така не се отваря вратата. Ти трѣбва да завъртишъ ключа сега въ обратна посока и то толкова пѫти, колкото пѫти си заключвалъ. Какъ ще стане това? Ще отидешъ при съсѣда си и ще кажешъ: братко, моля те да ме извинишъ! Азъ сгрѣшихъ, мислихъ, че си лошъ човѣкъ, но съмъ се лъгалъ. Ти си добъръ човѣкъ. Така ще му говоришъ десеть деня наредъ, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искашъ. — Нѣмамъ свободно врѣме, да му се извинявамъ. Питамъ: какъ има врѣме да завъртвашъ ключа, а сега нѣмашъ врѣме да го отвъртвашъ? Който има врѣме да завъртва ключа, той ще има врѣме и да го отвъртва. Тази философия трѣбва да прилагате въ живота си.

Мнозина седатъ безъ работа и си говорятъ: азъ съмъ лошъ човѣкъ. Ти завъртвашъ ключа на една страна. Азъ прѣвеждамъ тѣхнитѣ думи: Господъ ме е създалъ лошъ. На другия день пакъ казвашъ: не съмъ добъръ като другитѣ хора — пакъ завъртвашъ ключа въ първата посока. Отъ мене нищо нѣма да излѣзе — пакъ завъртвашъ ключа въ сѫщата посока. — Не вѣрвамъ вече въ Бога, нѣма да Го слушамъ — пакъ завъртвашъ ключа. И наистина, день слѣдъ день ти ставашъ по-лошъ, по-упоритъ и започвашъ да се боришъ, да излѣзешъ навънъ. Обаче, колкото повече упорствувашъ, ти все повече се затваряшъ и казвашъ: лошъ е свѣтътъ лоши сѫ хората, затвориха ме! Не, ти самъ си се затворилъ и продължавашъ да се затваряшъ, а Господъ те поглежда отъ врѣме на врѣме. Това е по човѣшки казано. На Бога не дохожда на умъ даже да се занимава съ глупоститѣ на хората. Казвате: не вижда ли Богъ, че съмъ затворенъ? Когато вие се заключвате, Богъ не присѫтствува тамъ. Защо търсите Бога тогава? Защо държите Него отговоренъ?

Съврѣменнитѣ хора иматъ криви понятия за Бога. Тѣ трѣбва да знаятъ, че когато човѣкъ грѣши, Богъ не е тамъ. Когато човѣкъ върши добро, Богъ е тамъ. Богъ не присѫтствува въ грѣха. Щомъ човѣкъ грѣши, той е самъ, безъ Бога. Защо е мѫчно на човѣка, когато грѣши? — Мѫчно му е, защото Господъ не е при него, да види неговия грѣхъ. Човѣкътъ на грѣха казва: ако Богъ бѣше при мене, когато грѣшехъ, Той щѣше да ме види и нѣмаше да позволи да направя грѣхъ. Вѣрно е, Богъ не е въ грѣха. Когато човѣкъ върши добро, Богъ е при него, и за това той се радва. Грѣхътъ не е нищо друго, освѣнъ заключване на човѣка въ собствената му кѫща. Щомъ се види заключенъ въ кѫщата си, той казва: какво ще правя сега? — Ще седишъ затворенъ — нищо повече. — Изходенъ пѫть нѣма ли? — Има изходенъ пѫть, но трѣбва да знаешъ, какъ да завъртишъ ключа. Ще въртишъ ключа въ обратна посока. — Не, обратно не се връщамъ. — Тогава ще вървишъ напрѣдъ. — Вървя напрѣдъ, но вратата не се отваря. — Значи, нѣма другъ изходенъ пѫть, освѣнъ да се върнешъ въ обратна посока назадъ.

Питамъ: какво разбирате подъ думата „обратно, назадъ“? Думата „обратно, назадъ“ подразбира да намѣрите онази посока, онзи начинъ на дѣйствие, по който, като вървите, да отключите вратата на кѫщата си, да излѣзете вънъ. Иначе, въртите назадъ, не върви; въртите напрѣдъ, пакъ не върви; въртите нагорѣ, надолу, надѣсно, налѣво — все не върви. Тъй щото, като намѣрите ключа, ще го въртите нагорѣ и надолу, напрѣдъ и назадъ, надѣсно и налѣво, докато най-послѣ излѣзете навънъ на свобода и на свѣтлина. Това значи обратна посока на вашето минало. Нѣкои хора седатъ затворени въ кѫщитѣ си, а при това искатъ да видятъ Бога. Какъ могатъ да Го видятъ при това положение? Освѣнъ това, тѣ не Го познаватъ, а искатъ да Го видятъ. Какъ е възможно да видишъ нѣщо, което не познавашъ? Да виждашъ нѣщо, което не познавашъ, е все едно слѣпиятъ да вижда свѣтлината. Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане. Виждането подразбира знание, познаване на нѣщата. Слѣдователно, не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите. — Какъ ще Го позная? Другъ умъ, друго сърце и друга воля се изискватъ отъ тѣзи, които сега имашъ. Съ този умъ, съ това сърце и съ тази воля, които имашъ сега, Бога не можешъ да познаешъ. По този начинъ, както въртишъ ключа, Бога не можешъ да познаешъ. — Ама Богъ ме създалъ такъвъ. — Докато мислишъ по този начинъ, ти нѣма да познаешъ Бога.

Сега азъ ще дамъ ново опрѣдѣление за Бога. Богъ е най-малкото добро, което може да ви помогне въ даденъ случай, да излѣзете отъ една голѣма мѫчнотия. Вие търсите Господа, но никѫдѣ не Го виждате. Дѣ е Той? — Въ най-малкото добро у васъ. Имате ли най-малкото добро въ себе си, съ което можете да си помогнете, тамъ е Богъ, тамъ се проявява Той. Какво сѫ учили и учатъ философитѣ за Бога, това остава за тѣхна смѣтка. Какво сѫ говорили дѣдо ви и баба ви за Бога, и то остава за тѣхна смѣтка. Знайте, че ключътъ на философитѣ, ключътъ на баба ви, на дѣдо ви сѫ чужди ключове, които вие не можете да употрѣбявате, да отваряте своитѣ стаи. Всѣки има свой собственъ ключъ за стаята си. Ти имашъ сърце, за което Господъ ти е далъ ключъ, самъ да го отваряшъ и затваряшъ. Дадешъ ли ключа отъ сърцето си на хората, тѣ да го отварятъ и затварятъ, знай, че твоята работа е свършена, отъ тебе нищо нѣма да остане. Ще дойде единъ, втори, трети, ще отворятъ сърцето ти и ще пуснатъ въ него да влѣзатъ говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядатъ, ще цапатъ, ще развалятъ, а ти нѣма да имашъ възможность да прѣчистишъ, да освободишъ сърцето си отъ тѣзи неканени гости. Защо? — Ключътъ не е въ тебе.

Нѣкой казва: защо хората сѫ толкова лоши? Този въпросъ не може да се разрѣши. Той е толкова дълбокъ, че никой досега не е могълъ да го разрѣши. И ангелитѣ даже не сѫ разрѣшили този въпросъ. Хората сѫ лоши, защото сте имъ дали вашия ключъ, да разполагатъ тѣ съ него. За да не бѫдатъ хората лоши, ти трѣбва да държишъ въ рѫцѣтѣ си ключа на своето сърце и никому да не го давашъ. Само на Едного можешъ да повѣришъ ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога въ себе си. Само Богъ има право да държи ключоветѣ на човѣшкитѣ сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията въ живота е неправилното мислене на хората. Тѣ мислятъ, че всѣки може да държи ключа на тѣхнитѣ сърца. Така сѫ мислили вашитѣ дѣди и баби, но дѣ сѫ тѣ сега? И слѣдъ всичко това вие питате: кой ли е взелъ ключоветѣ ни? Не питайте, кой е взелъ ключоветѣ ви, но спомнете си, кому сте ги дали вие. Нѣкой човѣкъ е мързеливъ, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключъ нѣкому и казва: вземи този ключъ, отвори стаята ми и донеси това или онова нѣщо. Този човѣкъ е аристократъ, иска другитѣ да му служатъ. Обаче, онзи, на когото сте дали своя ключъ, отваря вратата на стаята ви, взима си хлѣбъ, затваря послѣ вратата и изчезва. Вие го чакате день, два, три, но той не се връща. Казвате: лошъ човѣкъ е той. Питамъ: той ли е лошъ, или вие? Този човѣкъ не постѫпи добрѣ по причина на това, че вие не излѣзохте уменъ.

Когато турцитѣ се намѣрятъ въ трудно положение, питатъ: какъвъ ще бѫде краятъ на тази работа? Какъ може да се оправи тя? Вие какъ ще оправите вашата работа? Трѣбва ли да тръгнете отъ човѣкъ на човѣкъ да се оплаквате, че еди-кой си взелъ ключа ви и не го върналъ? Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намѣрите стомната си пълна съ мѫтна, кална вода, да се оплаквате, че нѣкой злосторникъ е направилъ това. Какво се ползувате, ако тръгнете отъ съсѣдъ на съсѣдъ да разправяте, че стомната ви била пълна съ чиста вода, а нѣкой я излѣлъ и сипалъ въ нея мѫтна вода? Колкото и да се оплаквате на съсѣдитѣ си, водата въ стомната все мѫтна ще си остане. И цѣлото село да знае това, пакъ нѣма да ви помогне. Всички съсѣди ще минаватъ-заминаватъ и все ще питатъ: кой ли е сипалъ мѫтната вода въ стомната? Колкото и да се питатъ едни-други, никой не знае истината. Онзи, който ходи изъ цѣлото село да се оплаква, той мяза на селски кехая. Казвате: какво трѣбва да правя? — Ще напуснешъ кехаялъка. Какво прави кехаята? Той се качва на нѣкое високо мѣсто и оттамъ вика, съобщава на хората нѣщо ново. Днесъ това правятъ съ барабанъ. Тази е една отъ леснитѣ работи, за аристократи хора. Такъвъ аристократъ е билъ въ миналото и волътъ. Той се разхождалъ свободно изъ горитѣ, ялъ и пилъ, прахъ не е падалъ на гърба му. Той ялъ най-хубавата храна, пилъ най-чистата вода и се пекалъ на слънце. По едно врѣме волътъ чулъ, че човѣкътъ отворилъ странноприемница, въ която приемали всички пѫтници много добрѣ. Той отишълъ при него и започналъ тамъ да се храни. Въ първо врѣме човѣкътъ го угощавалъ добрѣ. Впослѣдствие, когато волътъ заборчлѣлъ, човѣкътъ го впрегналъ на работа, да му оре нивата. Тъй щото, и до днесъ още волътъ не може да се освободи отъ веригитѣ на човѣка. Вечерь, когато се прибере у дама си, и тукъ не е свободенъ. Питамъ този старъ аристократъ: защо му дойде това нещастие до главата? Защо го впрегнаха да оре? Бѣше врѣме, когато той свободно ходѣше по горитѣ, махаше опашката си и нищо не учеше. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Който не учи, който не знае, какъ да мърда езика, очитѣ, рѫцѣтѣ, краката си, той ще изпадне въ положението на впрегнатия волъ. Слѣдователно, видите ли единъ впрегнатъ волъ, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете въ такива лоши условия. Щомъ знаете това, не питайте, защо Господъ е създалъ така свѣта? Учете и работете, безъ да търсите разрѣшение на въпроса, защо има страдания.

Едно е важно за васъ: да намѣрите най-малкото добро. Изпаднете ли въ трудно положение, потърсете най-малкото добро — Бога — въ себе си. Боленъ си, нѣмашъ близки, нѣмашъ слуга да ти помага, чудишъ се, какво да правишъ. Потърси най-малкото добро въ себе си и поискай то да ти помогне. Щомъ апелирашъ къмъ него, то ще ти се притече на помощь: постепенно ще започнешъ да сваляшъ лѣвия си кракъ, послѣ дѣсния, ще слизашъ на земята, обаче, не ще можешъ да се изправяшъ на краката си; ще пълзишъ и полека-лека ще дойдешъ до вратата, която ще намѣришъ притворена. Ще я отворишъ внимателно и ще излѣзешъ вънъ отъ затвора. Така ще правишъ нѣколко деня наредъ, докато на десетия день вече се усѣтишъ доста силенъ и можешъ свободно да слизашъ отъ леглото си, да излизашъ вънъ. Слѣдъ това ще изпиташъ гладъ. Ще потърсишъ тукъ тамъ въ долапитѣ сухъ хлѣбецъ, който ще натопишъ въ малко вода и сладко ще го изядешъ, като благодаришъ на Бога за сухия хлѣбецъ, за водицата, за здравето. Щомъ се изправишъ на краката си, това се дължи на най-малкото добро въ тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господарь, да се изправи на краката си, да подигне главата си и да излѣзе вънъ отъ затвора.

Казвате: по-лесенъ начинъ отъ този нѣма ли? — Нѣма. Този е най-лесниятъ начинъ. — Не може ли изведнъжъ да се постигне това нѣщо? — Ако дочакате още десеть години, тогава ще ви кажа, по кой начинъ може да постигнете нѣщата изведнъжъ. Вие търсите лесния пѫть, но засега ще се задоволите съ най-малкия ключъ, съ най-малкото добро. Слѣдъ десеть години ще получите повече. Колко сѫ десеть години? Тѣ сѫ десеть секунди. За разбирането на това се изисква будно съзнание. Вие казвате: кой ще бѫде живъ слѣдъ десеть години? Казвамъ: ако съзнанието ви не е будно, каквото и да ви кажа, нѣма да го разберете, но и слѣдъ десеть години нѣма да го разберете. Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както ставатъ нѣщата, това е най-добрѣ. Богъ е създалъ единъ разуменъ свѣтъ, но вие не сте вървѣли правилно, вслѣдствие на което носите послѣдствията на вашия изопаченъ животъ. Съврѣменнитѣ хора се радватъ и скърбятъ, но тѣхнитѣ радости и скърби сѫ чужди. Тѣ се радватъ на чуждото, което всѣки моментъ може да имъ се отнеме. Нѣкой се радва, че намѣрилъ торба съ пари и казва: ще уредя работитѣ си! Обаче, не се минава много врѣме, тича единъ запъхтѣнъ, уморенъ човѣкъ слѣдъ него и пита: не намѣрихте ли на пѫтя една торба съ пари? Ако не дадете паритѣ на собственика, ще намѣрите затвора. Щомъ взематъ торбата съ паритѣ, вие започвате да скърбите. Питамъ; защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михала по горитѣ? Който има малкия ключъ въ себе си, т. е. ключа на най-малкото добро, и знае да отваря съ него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трѣбватъ. Чуждото не бутайте! Отъ своето можете да вадите, колкото искате, но съ чуждото нѣмате право да разполагате. Взимате ли отъ чуждото, вие вършите прѣстѫпление.

Нѣкой се натъква на редъ страдания и казва: голѣма беля ме сполетѣ. Въ какво седи белята на този човѣкъ? Той намѣрилъ нѣкѫдѣ чужди пари, които послѣ му взели. Ще ги взематъ, разбира се, чуждото всѣкога се взима назадъ. По-голѣма беля или страдание за човѣка отъ това нѣма. Или, дойде нѣкой, каже му една обидна дума. Запримѣръ, каже му, че е лошъ човѣкъ, че е грѣшникъ. Трѣбва ли да се обижда отъ това? Кой човѣкъ е лошъ, и кой — добъръ? Може ли да се нарече добъръ човѣкъ този, който не изпълнява волята Божия? Може ли Богъ да бѫде доволенъ отъ този човѣкъ? Обаче, истински добъръ човѣкъ е този, който, откакъ Богъ го е създалъ и досега, всѣкога е изпълнявалъ волята Божия. Отъ такъвъ човѣкъ и Богъ, и всички живи сѫщества около него сѫ доволни. Когато добриятъ човѣкъ направи една погрѣшка, той веднага тегли права линия подъ нея и я корегира. Като пише писмо, човѣкъ може да сгрѣши, но веднага слѣдъ това той зачерква погрѣшното и отгорѣ го изправя.

Тъй щото, страданията на съврѣменнитѣ хора сѫ фиктивни, тѣ сѫ страдания на сънъ, въ тѣхъ нѣма нищо реално. Когато нѣкой плаче, азъ виждамъ, че той има мѣхурчета съ вода около очитѣ, и като ги истисква, тѣ овлажняватъ очитѣ му, отъ което и той се трогва, и близкитѣ му се трогватъ. Въ сѫщность, той още не знае, какво нѣщо е скръбь, какво е страдание. Само онзи човѣкъ страда, който знае, какъ да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошълъ вече до края на страданията. Всѣки другъ, който охка, плаче и не туря ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е позналъ страданието. Тѣзи страдания мязатъ на страданията на гладния, който има хлѣбъ въ стаята си, има ключъ отъ вратата на стаята си, но нѣма желание самъ да си отвори. Той ходи тукъ-тамъ, разправя, че три деня е гладувалъ и пита: нѣма ли кой да ми даде малко хлѣбъ? Минаватъ покрай него единъ, двама, трима, заминаватъ си, никой не му дава хлѣбъ. Защо? Искатъ да го заставятъ, самъ да си вземе хлѣбъ. Нѣкой мине, казва: нѣмамъ хлѣбъ за такива будали, като тебе. Казвамъ: все ще се намѣри нѣкой да каже истината въ очитѣ. Хората и когато се обичатъ, и когато се мразятъ, все ще си кажатъ по нѣщо. Като види своята възлюбена, младиятъ момъкъ ѝ казва: ти си моята спасителка, моето божество. Ти осмисляшъ живота ми, безъ тебе не мога да живѣя. Не се минава много врѣме, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никѫдѣ не може да се намѣри и т. н. Защо я нарича лоша жена? — Защото не му е угодила въ нѣщо.

И тъй, най-важниятъ въпросъ въ живота е въпросътъ за най-малкото добро. Нека остане въ ума ви мисъльта, че най-малкото добро е това, което всѣки даденъ моментъ може да ви помогне. Речете ли, че Богъ не ви помага, че Той ви е забравилъ, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога. Въ този случай вие говорите за Бога като за човѣкъ. Само човѣкъ може да забрави човѣка, но Богъ никога не го забравя. Богъ не обича да го занимаватъ съ празни работи. Отидете ли при Него, нѣма да Му разправяте, че сте окаляни, че имате много грѣхове и т. н. Дойдете ли до Бога, първо ще влѣзете въ банята да се измиете, и то сами, безъ помощьта на слуги. Какви по-добри слуги отъ очитѣ, ушитѣ, носа, устата, рѫцѣтѣ и краката на човѣка? Богъ е далъ на разположение на човѣка 31 слуги: двѣ очи, двѣ уши, двѣ ноздри, една уста, два крака, двѣ рѫцѣ съ по десеть слуги на тѣхъ. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ тия 31 слуги? Природата е дала въ услуга на човѣка много слуги, но той не знае, какъ да се разпорежда съ тѣхъ, не знае имената имъ. Запримѣръ, каква е службата на малкия пръстъ на рѫката, не знаете; каква е службата на голѣмия пръстъ на крака, сѫщо не знаете. Вслѣдствие на това незнание вие сте объркали службитѣ на вашитѣ слуги и търсите други нѣкои да ви помагатъ. Ако човѣкъ знаеше, какъ да завърти рѫката си или единъ пръстъ отъ рѫката си, той щѣше да разрѣши единъ отъ важнитѣ въпроси на своя животъ. Отъ правилното движение на рѫката се опрѣдѣля, напримѣръ, рѣшението на една трудна задача. Казвате: възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ е затрудненъ нѣщо, седи замисленъ, рѣшава единъ въпросъ. Дохожда при него другъ и му казва: братко, подай си рѫката! Ако знаешъ, какъ да подадешъ рѫката си, този човѣкъ ще ти даде хлѣбъ и ще си замине. Трѣбва ли да питашъ, защо е този хлѣбъ, кой го дава и т. н.? Не, нищо не питай, вземи хлѣба и заповѣдай на слугитѣ си, да се разпоредятъ съ него, както трѣбва. Ще дойде първиятъ слуга — устата, и ще приеме хлѣба въ себе си. Той ще заповѣда на другитѣ 32 слуги, зѫбитѣ, да приготвятъ гитаритѣ си и да започнатъ да свирятъ. Капелмайсторътъ — езикътъ, ще даде тонъ, и оркестърътъ ще започне. Щомъ се свърши хлѣбътъ, и музиката ще прѣстане. Слѣдъ това хлѣбътъ ще влѣзе по-навѫтрѣ, а ти само ще наблюдавашъ, нѣма да давашъ мнѣнието си.

Казвамъ: необходимо е понѣкога човѣкъ да наблюдава, безъ да говори. Интересно е човѣкъ да наблюдава привидностьта на знанието. Прѣдставете си, че единъ човѣкъ се облѣче хубаво, като професоръ, и се разхожда между учени хора. Той може външно да се държи като професоръ, но има ли знанието на професора? Дрехитѣ на професора могатъ ли да му прѣдадатъ знанието? Не, дрехитѣ на професора не носятъ съ себе си знанието. Ако съблѣкатъ професорскитѣ дрехи на този човѣкъ, той губи ли нѣщо? Този човѣкъ нито губи, нито печели. Доброто не е външна дреха, като тази на професора, отъ която очаквате да ви прѣдаде нѣщо. Вие можете да облѣчете дрехата на доброто, можете да обуете неговитѣ обуща, да турите неговата шапка, но тѣ ще ви ползуватъ толкова, колкото професорската дреха ползува невѣжия. Вие можете да облѣчете дрехата на професора, да отидете съ нея между студентитѣ, но какво ще имъ прѣподавате? Какво ще бѫде вашето положение, ако студентитѣ знаятъ повече отъ васъ? Още при отваряне на устата, прѣди да изговорите първата дума, студентитѣ ще ви изпѫдятъ навънъ. Слѣдователно, искате ли да бѫдете професоръ, ще носите дрехитѣ на професора, но ще носите и неговото знание.

Иска ли човѣкъ да има тежесть прѣдъ себе си и прѣдъ другитѣ, той трѣбва да носи най-малкото добро въ себе си. Има ли най-малкото добро въ себе си, той е професоръ; нѣма ли го, той не е никакъвъ професоръ. Който нѣма най-малкото добро, работитѣ му, отъ единия до другия край, ще бѫдатъ затворени.

Много хора седатъ и мислятъ, че сѫ болни, че работитѣ имъ не сѫ уредени, че никой не ги обича, че всички сѫ ги забравили и т. н. Това сѫ лъжливи положения. Прѣди всичко, Богъ не е изпратилъ хората на земята да очакватъ любовь едни отъ други. За какво сѫ пратени хората на земята? Всѣки самъ трѣбва да си отговори на този въпросъ. Защо отива човѣкъ при извора? — Да пие отъ чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: всички хора все за водата на извора ли сѫ дошли? За какво сѫ дошли хората, изобщо, оставете този въпросъ на страна. Обаче, едно трѣбва да знаете: когато хората отиватъ къмъ извора, всички иматъ едно желание, една цѣль, единъ стремежъ — да пиятъ отъ водата на този изворъ, да утолятъ жаждата си. Щомъ се напиешъ отъ тази вода, благодари на Бога, че си я намѣрилъ. По-нататъкъ, кой какъ пие, не се интересувай. Нека всѣки пие, както намира за добрѣ! Единъ може да пие направо отъ извора съ устата си, другъ — съ рѫката си, трети — съ чашка и т. н. Всѣки ще пие вода по своему. Ако се намѣрите прѣдъ нѣкой кладенецъ, какъ ще пиете вода? Искате ли да пиете вода отъ кладенеца, тамъ ще имате нужда първо отъ кофа, а послѣ всѣки ще пие по свой начинъ.

Тъй щото, иска ли човѣкъ да се добере до най-малкото добро въ себе си, той трѣбва да се освободи отъ външнитѣ впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава съ тѣхъ. Прѣди всичко, хората не си приличатъ. Външнитѣ проявления, това не е човѣкътъ. Нѣкой се разгнѣвилъ — това не е човѣкътъ. Нѣкой се проявилъ злѣ — това не е човѣкътъ. Другъ постѫпилъ добрѣ — и това не е човѣкътъ. Това сѫ професорски дрехи само, но истинскиятъ професоръ не е въ тѣхъ. Може ли водата въ шишето да стане по-добра или по-лоша отъ водата на самия изворъ? Ако става въпросъ за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза отъ него и пълни шишетата. Сѫщото може де се каже и за хората. Тѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ шишета, стомни, които се пълнятъ отъ изворитѣ на живота. Слѣдователно, не приписвайте на човѣка качества, които не сѫ негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Богъ ги е създалъ. Ако не се изучавате по този начинъ, вие напразно губите врѣмето си. Искате ли да не губите врѣмето си, започнете съ най-малкото добро въ себе си. Изучавайте най-малкото добро въ себе си и въ другитѣ! Само то може да ви помогне.

Казвате: какъ ще намѣримъ най-малкото добро въ човѣка? Прѣдставете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откѫсвате си единъ плодъ и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото въ дадения случай то ви помага. Имате единъ учитель, който ви прѣподава по нѣщо. Вие го обичате, защото получавате нѣщо отъ него. Слушате единъ музикантъ или пѣвецъ, и него обиквате, защото ви дава нѣщо, помага ви. Обичате хлѣбаря за хлѣба, който ви дава. Обичате свѣщьта за свѣтлината, която ви дава. Обичате стомната за водата, която ви дава. Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви. Обичате цвѣтето за миризмата му. Обичате Бога за живота, за благата, които всѣки день ви дава. Слѣдователно, искате ли хората да ви обичатъ, непрѣменно трѣбва да имъ дадете нѣщо отъ себе си. Не давате ли нищо отъ себе си, не очаквайте да ви обичатъ. Вижте какво прави изворътъ и постѫпвайте като него! Изворътъ, който хиляди години тече въ планината, скърби ли, ако никой не го посѣти? Той извира, тече, подскача около камънитѣ, полива всичко, което срещне на пѫтя си, дава и заминава, безъ да се оплаква нѣкому, че непрѣкѫснато работи. Той се радва, че върши нѣкаква работа и отъ никого нищо не иска. Питамъ: трѣбва ли вие да се оплаквате? Вашето положение не е ли по-добро отъ това на извора?

Съврѣменнитѣ хора постоянно се оплакватъ, че кракъ ги боли, или глава, или око, или стомахъ — все отъ нѣщо страдатъ. Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трѣбва да се освободите отъ отрицателнитѣ състояния на живота. Тѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ резултатъ на онази наслоена каль, утайки отъ миналото. Освободите ли се отъ тѣхъ, и Богъ ще заличи грѣховетѣ ви. Веднъжъ за винаги забравете старото и не го споменавайте! И тогава, кажете въ себе си: азъ трѣбва да бѫда здравъ, както Богъ иска! Азъ трѣбва да бѫда добъръ, както Богъ иска! Азъ трѣбва да бѫда силенъ, както Богъ иска! Желанието на Бога е да бѫдете здрави, умни, добри, силни. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно. Всѣки день ще прибавяте по нѣщо къмъ здравето, добротата, силата и разумностьта си.

Мнозина казватъ: толкова години вече какъ работимъ, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави? — Отъ толкова години насамъ вие сте затваряли само, и сега трѣбва да отваряте. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Богъ да ви обикне. Не, Богъ ви обича такива, каквито сте заради това, което е вложилъ въ васъ още отъ създанието на свѣта. Нѣма защо отсега нататъкъ да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нѣщо и тогава Богъ да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облѣчете професорска дреха и така да се явите прѣдъ Господа да ви обикне. Обаче, види ли ви Господъ съ професорска дреха, Той веднага ще каже: съблѣчете професорската дреха на този човѣкъ! Нека той дойде при мене такъвъ, какъвто съмъ го изпратилъ на земята. Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблѣчете се отъ него. Останете само съ истината, която Богъ е вложилъ въ васъ! Само по този начинъ ще имате любовьта на Бога. Само по този начинъ ще имате правилни разбирания за живота.

Нѣкой казва: азъ благодаря на Бога за всичко, което ми е далъ. Ти благодаришъ, но лежишъ боленъ на леглото си. Ако, наистина, си благодаренъ, ти трѣбва да имашъ силата да станешъ отъ леглото, да излѣзешъ вънъ, да се печешъ на слънцето и да слугувашъ на хората. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро въ себе си, което въ даденъ моментъ може да му помогне. Турите ли въ ума си мисъльта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумностьта — всичко ще дойде. Не дохожда ли това нѣщо, ще знаете, че причината е у васъ. Тогава, ще работите, ще се молите, докато дойдете въ съгласие не само съ Бога, но съ всички живи сѫщества. Придобиете ли това, дѣто и да минете, всички ще ви познаватъ, ще гледатъ на васъ като на сѫщество, което не мисли да взима, но само дава. Влѣзе ли този човѣкъ въ нѣкоя градина, той веднага ще полѣе цвѣтята, въ благодарность на което тѣ ще му дадатъ своето благоухание. Слѣдователно, не мислете нито за себе си, нито за другитѣ това, което не сте. Спрете се върху Божественото у васъ. Вземете ключа на най-малкото добро и отворете съ него първата стая. Въ нея ще намѣрите онова, което отъ дълго врѣме чакате. Тамъ ще намѣрите много книги. Вземете първата книга, която ви се попадне и вижте, какво е написано въ нея.

Азъ казахъ още въ началото на бесѣдата, че ще говоря само една минута и половина, а говорихъ много повече. Всичко, което ви говорихъ извънъ тази минута и половина, е отъ вашата стара философия и наука, която съмъ възприелъ отъ васъ. Азъ говорихъ това, което вие сте учили, за да очистя праха около васъ и у васъ. Тъй щото, моето, което говорихъ, бѣше за най-малкото добро, съ което можете да си помогнете.

И тъй, най-малкото добро е това, което човѣкъ може всѣки день да приложи въ живота си. Вънъ отъ него всички нѣща сѫ ненужни терзания. Тамъ законътъ сѫществува. Дѣто нѣма законъ, тамъ има свобода. Дѣто има свобода, тамъ се проявява най-малкото добро, съ което човѣкъ може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро, и всичко непотрѣбно отхвърлете настрана. Отхвърлете болеститѣ, безпокойствията, страданията, тѣ не сѫществуватъ. Хвърлете товара отъ гърба си! Вие сте въ състояние да се освободите отъ него. Освободете се отъ ненужнитѣ страдания и не питайте, защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте, защо обущата и дрехитѣ ви сѫ скѫсани. Днесъ сте окѫсани, утрѣ ще бѫдете съ нови дрехи. Тѣзи нѣща сѫ врѣменни, а не постоянни. Мѣстото не е постоянно нѣщо, Днесъ сте на планината, утрѣ сте въ долината. Днесъ нѣщо нѣмате, утрѣ ще го имате. Нищо не е постоянно въ свѣта. Нѣкой направилъ кѫщата си тамъ, дѣто не трѣбва. Никой не живѣе тамъ, дѣто Богъ му е опрѣдѣлилъ. И затова, като сте дошли на планината, дѣто Богъ е опрѣдѣлилъ, мнозина казватъ: защо ли дойдохме тукъ да дивѣемъ? Да, тукъ се дивѣе, а по градоветѣ хората умиратъ. Кое е по-хубаво: да дивѣете или да умирате? За прѣдпочитане е човѣкъ да подивѣе, отколкото да умре. Защо хората сѫ недоволни отъ своя животъ? — Защото живѣятъ тамъ, дѣто Богъ не ги е поставилъ. И слѣдъ всичко това казватъ: азъ не искамъ да боледувамъ, не искамъ да страдамъ, не искамъ да бѫда невѣжа. Казвамъ: всичко това може да се избегне, като заемете мѣстото, което Богъ ви е опрѣдѣлилъ. Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежитѣ на своята душа.

Казвате: какъ се познава, дали имаме най-малкото добро въ себе си? Ако вашиятъ ключъ отваря вратата на вашето сърце, на вашия умъ и на вашата воля, то е най-малкото добро у васъ. Нѣкой казва: азъ не съмъ добъръ човѣкъ. — Значи, ти не си на мѣстото, дѣто Богъ те е поставилъ. — Какво трѣбва да правя тогава? — Ще намѣришъ мѣстото си, дѣто Богъ те е поставилъ. — Нѣма кой да ми помага. — Не, ти не говоришъ Истината. Досега ти си ималъ помощьта на Бога, на ангелитѣ, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признавашъ тази помощь, това говори злѣ за самия тебе. Това, което си придобилъ и изработилъ досега, показва, че си ималъ помощьта на много сѫщества и не ти остава нищо друго, освѣнъ да благодаришъ. Отъ всички сега се изисква да съблѣчете професорската дреха и да облѣчете дрехата на служенето. Само по този начинъ ще изразите благодарностьта си къмъ Бога за всичко, което ви е далъ и направилъ за васъ.

Сега, прѣзъ цѣлия день дръжте въ ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Богъ е направилъ за васъ отначало на създаването ви досега. И тогава, дойде ли новото, забравете старото. Безъ новото вие не можете да растете, да се развивате. И като дойде новото, трѣбва да го пазите. За тази цѣль отъ всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото отъ старото. Не запазите ли новото, нищо повече нѣма да ви се даде. Ако имате една хубава копринена дреха, нѣма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете, колко мѫчно се преде и тъче коприната. Не само вашиятъ трудъ е цѣненъ, но и този на бубитѣ. Знаете ли, колко буби ставатъ жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубитѣ казватъ: наша работа, нашъ животъ е тази дреха! Вие поглеждате новитѣ си обуща и се радвате, но воловетѣ казватъ: отиде кожата ни! Отиде животътъ ни! За да се оправдаятъ жертвитѣ на бубитѣ или на воловетѣ, вие трѣбва да носите въ себе си доброто, което тѣ иматъ. Не носите ли тѣхното добро, вие ще страдате, ще се мѫчите, ще умирате, безъ да знаете, защо става това.

Слѣдователно, искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро. Не бързайте да постигнете преждеврѣменно това, което не е по силитѣ ви. И най-хубавата професорска дреха да облѣчете, пакъ ще останете това, което сте. Съблѣчете тази дреха и останете съ вашата. Трѣбва ли да очаквате дѣдо ви да умре, да получите наслѣдството му и да станете богатъ човѣкъ? Ако вие очаквате наслѣдството на дѣдо си, а другъ нѣкой си купи десеть декара земя, които насажда съ хубави плодни дървета, кой отъ двамата по-скоро ще забогатѣе? Случва се, че дѣдото скоро не умира, и внукътъ дълго врѣме трѣбва да ходи съ скѫсани дрехи, защото, докато е живъ, дѣдото не дава пари. Онзи пъкъ, който е насадилъ десетьтѣ декара земя съ плодни дървета, въ нѣколко години само ще се ползува отъ плодоветѣ на своя трудъ. Казвамъ: не влагайте надеждитѣ си въ дѣдо си! Насадете нивата, която Богъ ви е далъ — вашето сърце, вашиятъ умъ и вашата воля — и на тѣхъ разчитайте! Въ тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надѣвайте. То е най-малкото добро, вложено въ душата на всѣки човѣкъ. Дръжте се за най-малкото добро въ себе си, за най-малкия ключъ, съ който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.

*

20 юли, 5 ч. с.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...