1931_08_02 Цѣнното в малкото

[Ани]

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ЦѢННОТО ВЪ МАЛКОТО.

    Днесъ ще размишлявате върху мисъльта: „надъ всичко прѣбѫдва Божието име“.

    Сега, ще прочета 4 глава отъ Евангелието на Иоана.

    Казвамъ: въ живота си човѣкъ се нуждае отъ петь нѣща. Тѣ сѫ слѣднитѣ: той трѣбва да има здрави крака, рѫцѣ, уши, очи и добрѣ развитъ мозъкъ, да мисли правилно. Ако човѣкъ е добъръ, и краката му ще бѫдатъ здрави. Безъ доброта краката не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ е справедливъ, и рѫцѣтѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ справедливость рѫцѣтѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ е разуменъ, и ушитѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ разумность ушитѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ обича истината, и очитѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ любовь къмъ истината очитѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ обича Бога, и умътъ му ще бѫде добрѣ развитъ. Безъ любовь къмъ Бога умътъ на човѣка не може да се развива правилно тогава и човѣкъ не може да мисли право.

    Нѣкои казватъ: най-мѫчното нѣщо е да бѫде човѣкъ добъръ. Не, най-лесното нѣщо е да бѫде човѣкъ добъръ. Нѣма по-лесна работа отъ тази. И ако човѣкъ не започне съ тази най-лесна работа, да бѫде добъръ, каквато друга работа да започва, тя всѣкога ще остава незапочната. Хората трѣбва да започватъ съ най-леснитѣ работи, а да свършватъ съ най-мѫчнитѣ. Който започва съ мѫчни работи, ще се върне къмъ леснитѣ. Който започва съ лесни работи, постепенно ще върви къмъ мѫчнитѣ. Понѣкога най-малкото добро, направено на врѣме, струва повече отъ голѣмото добро. Запримѣръ, единъ студенъ зименъ день отивате при една бѣдна вдовица, съ нѣколко малки дѣца, която е турила въ печката си нѣколко дръвца, но нѣма пари да купи кибритъ, да запали огъня. Обаче, вие имате кибритъ въ джоба си. Драсвате една клечица, и огъньтъ се запалва. Дѣцата се разшаватъ изъ стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше отъ ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дѣте може да свърши тази работа. Обаче, запалването на клечката кибритъ въ случая прѣдставя по-голѣмо добро, отколкото създаването на цѣлъ градъ, или спасението на цѣлъ народъ. Защо? — Защото веднъжъ запаленъ този огънь, той може вѣчно да гори. Ако пъкъ избавите единъ давещъ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне въ водата. Или, ако спасите единъ народъ отъ нѣкакво зло, той пакъ може да се върне къмъ него.

    Изобщо, не можете да спасите човѣкъ, на когото краката, рѫцѣтѣ, очитѣ, ушитѣ или мозъкътъ не сѫ здрави. Давещиятъ можете да спасите, само когато се моли, когато обича Бога. Щомъ се моли, Богъ ще изпрати нѣкой да извърши волята Му, да спаси този човѣкъ. Който се моли, това показва, че той е здравъ човѣкъ, и Богъ веднага изпраща нѣкой да му помогне, като казва: помогни на този човѣкъ, защото той иска моята помощь! Който спасява нѣкого, трѣбва да знае, че той само изпълнява волята Божия; той е свидѣтель на доброто, което Богъ прави. Когато обичате нѣкого, вие сте проводникъ, свидѣтель на любовьта, която Богъ изпраща чрѣзъ васъ. Така трѣбва да мисли човѣкъ! Този е правилниятъ начинъ на разсѫждение. Ако човѣкъ започне да мисли, какъ да направи нѣкому добро, какъ да обича Бога и какъ — хората, той ще разбере, че самъ, безъ Бога, нищо не може да направи.

    И тъй, въ разумния животъ всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто. Въ този смисълъ, питамъ: дървата ли горятъ или огъньтъ? Дървата не могатъ да горятъ безъ огънь, нито огъньтъ може да гори безъ дърва. Огънь има само тамъ, дѣто става горение. Сърцето тупти, пулсира, изпраща кръвь по цѣлото тѣло, вслѣдствие на което се развива топлина. Значи, огънь има въ сърцето. Дѣто има животъ, тамъ има и горение. И обратно: дѣто става горение, тамъ има животъ. Когато искате да накладете огънь, трѣбва да имате дърва. Дървата се сѣкатъ, прѣнасятъ и послѣ се кладе огъньтъ. Който не взима участие въ тази работа, той мисли, че е лесно да се накладе огънь. Добрѣ е всички да взимате участие въ сѣченето и прѣнасянето на дървата, че като се грѣете на огъня, да изпитвате приятность, че и вие сте взели участие въ общата работа.

    Сега, ще ви прѣпорѫчамъ слѣдното нѣщо. Добрѣ е всѣки отъ васъ да има по едно тевтерче, въ което да отбѣлѣзва, по колко желания на день се явяватъ да даде нѣкому нѣщо и по колко желания — да вземе отъ нѣкого нѣщо. Интересно е послѣ да направите смѣтка, колко отъ желанията ви прѣзъ деня сѫ отъ категорията да вземете нѣщо и колко — да дадете нѣщо. Започнете да събирате тѣзи статистически данни още отъ днесъ, да видите, кои желания прѣодоляватъ у васъ. Ето, вие отсега още започвате да събирате въ торбитѣ си. Естествено е човѣкъ да събира, но естествено е и да дава. Сега имате право да събирате, но послѣ ще видимъ, дали ще давате отъ придобитото и на другитѣ, или ще го турите въ банката си. Отъ сутринь до вечерь просякътъ събира, туря въ торбата си. Като вземе нѣщо той трѣбва веднага да отиде при Бога, да благодари, че е получилъ нѣкакво благо. Когато благодари на Бога, съ това той дава нѣща отъ себе си. Обаче, просякътъ не прави така. Цѣлъ день той ходи отъ кѫща на кѫща и навсѣкѫдѣ казва: Богъ ме изпрати да ми дадете нѣщо. Въ сѫщность, той си служи съ лъжа. Богъ го е изпратилъ само на едно мѣсто, да му дадатъ нѣщо, а не да ходи по всички кѫщи.

    Казвамъ: просията е отрицателно качество, което сѫществува и въ духовния свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой има една малка радость, но не е доволенъ отъ нея, иска още радости, да напълни торбата си. Имашъ ли една малка радость въ себе си, бѫди доволенъ отъ нея. Благодари на Бога, че ти е далъ тази радость за деня и не искай повече радости. Вие трѣбва да научите закона, който регулира радоститѣ и скърбитѣ въ живота. Прѣдставете си, че дрехитѣ, шапката, обущата ви сѫ скѫсани, и вие се чудите, какво да правите, какъ да излѣзете прѣдъ хората. Въ това врѣме дохожда при васъ единъ познатъ и ви донася нови, хубави обуща. Трѣбва ли сега да мислите, че нѣмате нови дрехи и нова шапка? Не, скрийте се нѣкѫдѣ, никой да не види и благодарете на Бога за обущата, които сте получили. Ако благодарите на Бога за обущата, и другитѣ нѣща ще дойдатъ. Благодарете за обущата и за нищо друго не мислете. Мислите ли, че нѣмате нови дрехи и шапка, и обущата ще изчезнатъ.

    Благодарностьта дава сила на човѣка да понесе всички несгоди въ живота, колкото и голѣми да сѫ; щомъ е благодаренъ, съ тази благодарность той покрива недостатъцитѣ, несгодитѣ си и ги носи по-леко. Такъвъ е духовниятъ законъ. Който е благодаренъ на малката добродѣтель въ себе си и я пази и грижливо отглежда, и другитѣ добродѣтели ще се присъединятъ къмъ нея и ще му дойдатъ на помощь. Такова е възнаграждението на всѣки, който вѣрва въ малката добродѣтель и е благодаренъ отъ нея. Ако човѣкъ отдѣли малката добродѣтель настрана отъ другитѣ, тя сама за себе си не може да се прояви. Вслѣдствие на това, въ съзнанието на този човѣкъ остава малка празнина. Когато човѣкъ има нови обуща, но не е благодаренъ и мисли, че нѣма нови дрехи, той изпада въ сѫщото положение и къмъ Бога. Запримѣръ, Богъ казва, че е заличилъ всичкитѣ ни грѣхове, но ние се съмняваме въ думитѣ Му и казваме: дали не е останалъ нѣкой грѣхъ незаличенъ? Това значи: като имаме нови обуща, ще имаме ли и нови дрехи и шапки, или ще останемъ съ скѫсанитѣ?

    Първото нѣщо, което трѣбва да придобиете, като ученици, е устойчивость, непоколебима вѣра. Вѣрата ви не трѣбва да бѫде като на онзи просякъ, който срещналъ единъ милионеръ и му поискалъ помощь. Милионерътъ му далъ половинъ левъ и казалъ: ела надвечерь у дома, да те нахраня добрѣ. Просякътъ останалъ недоволенъ отъ половината левъ и си казалъ: какво мога да направя съ половинъ левъ? Съ тѣзи пари не мога да си купя даже единъ пакетъ тютюнъ. Този милионеръ не бѣше готовъ на момента да ми даде една по-голѣма помощь, че ще остане да ходя у дома му, тамъ да ми даде нѣщо повече. Не вѣрвамъ! По сѫщия начинъ и вие срѣщате Бога и Му искате помощь. Той ви дава половинъ левъ и казва да отидете вечерьта у дома му, да ви нахрани добрѣ. Вие, обаче, не познавате Бога, не Му вѣрвате и казвате: този човѣкъ едва откѫсна отъ сърцето си половинъ левъ, че ще се надѣвамъ довечера да ме нахрани. Не вѣрвамъ, той е скѫперникъ. За какво по-напрѣдъ да употрѣбя този половинъ левъ: дали за обуща, за дрехи или за шапка? Кой ще чака до вечерьта? Не, почакай малко, иди въ дома на богатия, както ти е казалъ, и ще имашъ всичко: обуща, дрехи, шапка, а отгорѣ на това и ще те нахрани.

    Питамъ: ако ние не сме привикнали да вѣрваме на малкитѣ добрини и да благодаримъ за тѣхъ, на какво друго ще вѣрваме? Съврѣменнитѣ хора очакватъ да дойде нѣщо голѣмо, затова не обръщатъ внимание на малкитѣ работи. Младиятъ момъкъ казва: да имамъ богатъ баща, да свърша поне два факултета въ странство, че да стана професоръ или министъръ! Младата мома казва: да дойде отнѣкѫдѣ нѣкой князъ, да се оженя за него, че да разполагамъ, както разбирамъ! Всички хора се надѣватъ да дойде нѣщо отвънъ, да подобри положението имъ. И професоръ да станешъ, и министъръ да станешъ, и князъ или княгиня да станешъ, нѣщата отвънъ не се уреждатъ. Нѣкой казва: да се оженя, поне едно дѣте да имамъ! Питамъ: какво ще направишъ, ако имашъ едно дѣте? Дѣтето прѣдставя първата най-малка добродѣтель, която се ражда въ душата на човѣка. Ако човѣкъ нѣма тази добродѣтель въ себе си и не я цѣни, не я разработва, и десеть дѣца да има отвънъ, той пакъ е бездѣтенъ. Ако доброто, което сѫществува въ човѣшката душа, не се проявява, той винаги остава бездѣтенъ. Тази е великата истина на живота. Нѣкой казва: азъ да се оженя веднъжъ, че другитѣ работи лесно ще се наредятъ. Не, докато любовьта не дойде въ душата ти, винаги нежененъ ще ходишъ. Ти можешъ да имашъ връзка съ нѣкоя мома, да мислишъ, че си се оженилъ, но това още не прѣдставя истинска женитба. Дойде ли любовьта въ човѣка, той вече е жененъ. Любовьта иде само единъ пѫть въ живота на човѣка. Слѣдователно, той може да се жени само единъ пѫть! Дойде ли любовьта въ човѣка, той вече нищо не търси, за нищо друго не мисли. Днесъ женени и неженени, учени и прости, бездѣтни и съ дѣца хора, млади и стари, всички търсятъ любовьта. Дойде ли любовьта, всичко придобиватъ, животътъ имъ се осмисля, и тѣ живѣятъ въ миръ и съгласие съ Бога.

    Казвамъ: всички нѣща, които хората вършатъ на земята, прѣдставятъ символи, емблеми на духовния свѣтъ. По този начинъ духовниятъ свѣтъ ги напѫтва къмъ реалния животъ. Физическиятъ свѣтъ безъ духовния е свѣтъ на илюзии. Хората се женятъ, и все неженени оставатъ. Дѣца раждатъ, но тѣ се губятъ, топятъ и изчезватъ прѣдъ тѣхъ, като ледъ. Човѣкътъ на любовьта, като роди едно дѣте, то го слѣдва въ вѣчностьта. Това дѣте постоянно върви съ баща си и му казва „татко“. Съ това обръщение то иска да каже: Татко, Ти си начало на Любовьта. Сѫщото става и на земята. Когато дѣтето порасне, то върви слѣдъ баща си и му казва „татко“. Това значи: ти, който си излѣзълъ отъ любовьта, започвай всѣка работа съ добро и съ любовь! Доброто е свидѣтель на Великата Любовь.

    И тъй, когато дадатъ на човѣка нови обуща, той веднага проглежда. Защо съ старитѣ, съ скѫсанитѣ обуща той не вижда? — Защото краката му сѫ истинали, той се свива, гледа само къмъ земята и нищо наоколо не вижда. Когато хората измръзнатъ, тѣ затварятъ очитѣ си и нищо не виждатъ. Щомъ се стоплятъ, тѣ отварятъ очитѣ си. Слѣдователно, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде обутъ! Казвате: какво отношение има между обущата и виждането? Когато човѣкъ се обуе, т. е. когато доброто дойде въ краката му, тѣ ставатъ здрави, и той ходи доволенъ, щастливъ, съ отворени очи и всичко вижда. Това е законъ, който се отнася до съзнанието. Нуждитѣ и недѫзитѣ, които човѣкъ има, товарятъ съзнанието му съ непотрѣбенъ баластъ, който го отдалечава отъ истинската цѣль на живота.

    Запримѣръ, нѣкой човѣкъ води петь-шесть години религиозенъ животъ, но единъ день казва: защо трѣбва да се моля на Бога? Какво спечелихъ, като се молихъ толкова години? Не ми трѣбва вече молитва, не ми трѣбва Евангелие! И безъ това може. Казвамъ: този човѣкъ не може да води религиозенъ животъ, защото е босъ, защото краката му не сѫ здрави. Ако бѣше обутъ, ако краката, рѫцѣтѣ, очитѣ, ушитѣ и мозъкътъ му бѣха здрави, той щѣше да счита за привилегия да се качи на планината и да се помоли на Бога, да принесе своя даръ. Въ Стария Завѣтъ хората сѫ принасяли жертва на Бога, а съврѣменнитѣ хора отиватъ на молитва съ празни рѫцѣ. Какво означава жертвата на старозавѣтницитѣ? Днесъ хората отиватъ при нѣкой адвокатъ, но ако рѫцѣтѣ имъ не сѫ пълни, той не ги приема. Колкото и да е добъръ този адвокатъ, слѣдъ като му разправите, какво искате отъ него, той казва: за това дѣло ще ми заплатите петь хиляди лева. Като чуете, че адвокатътъ иска петь хиляди лева за дѣлото, очитѣ ви се отварятъ. Защо? — Пари трѣбва да му приготвите, той не работи безъ пари. Вие казвате: въпросъ е дали ще спечеля дѣлото. Обаче, адвокатътъ казва: спечеля дѣлото, или не, поне пари ще спечеля. Когато адвокатътъ иска пари отъ хората, той не отваря очитѣ си. Когато чуе гласа на звонковитѣ, тогава отваря очитѣ си.

    Днесъ, каквото да работятъ хората, тѣ все очакватъ да получатъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да приема, да получава нѣщо за труда, за работата си; това е въ реда на нѣщата. Обаче, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да работи даромъ, имамъ прѣдъ видъ слѣдната идея: всѣка работа трѣбва да става съобразно закона на любовьта, безъ огледъ на това, ще се плати ли за нея, или не. Всѣка работа, която се върши съ любовь, тя не може да се изплати; всѣка работа, вършена безъ любовь, тя се плаща. Адвокатътъ казва: искамъ за защита на еди-кое си дѣло петь хиляди лева! Този човѣкъ работи безъ любовь. Отивате при другъ адвокатъ, той не прави въпросъ за пари. Заема се за дѣлото, разглежда, проучва го и го спечелва. Неговиятъ клиентъ казва: на тебе не петь хиляди, но десеть хиляди лева ти давамъ. Доволенъ съмъ отъ работата ти. Азъ не мога да платя труда ти, но давамъ ти поне едно малко възнаграждение. Такива отношения сѫществуватъ само между разумнитѣ хора. Отивашъ при единъ бакалинъ, искашъ да ти даде единъ килограмъ захарь. Той прѣтегля захарьта, дава я и нито на тевтеръ бѣлѣжи, нито казва, колко струва захарьта. Ти взимашъ захарьта и му давашъ, колкото намирашъ за добрѣ. Това сѫ отношения на любовь. Споредъ сегашнитѣ отношения между хората, бакалинътъ казва: ти трѣбва да платишъ за захарьта 25 лева! Купувачътъ вади 25 лева и плаща. Споредъ закона на любовьта, търговецътъ нищо не казва за цѣната на захарьта, но купувачътъ вади банкнота отъ 50 лева, плаща захарьта и казва: азъ съмъ доволенъ, че намѣрихъ захарь въ твоя дюкянъ, а колкото се отнася до цѣната, и хиляда лева съмъ готовъ да дамъ. Какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ, ако имаше такива отношения между хората?

    Казвамъ: любовьта не може да се наложи на хората. Тя не признава насилието, но дава добри уроци на хората. Запримѣръ, когато хората не даватъ нищо за Господа, Той изпраща при тѣхъ разбойници, на които казва: понеже тия хора сѫ богати, нищо не даватъ въ мое име, затова нека дадатъ на васъ. Тѣ влизатъ въ нѣкоя богата кѫща, съ парабелитѣ си въ рѫцѣ, обератъ това-онова и излизатъ. Като излѣзатъ навънъ, богатитѣ хора казватъ: много нѣща взеха тѣзи разбойници, но благодаримъ на Бога, че поне живи останахме. Този примѣръ е само за изяснение на идеята. Въ този смисълъ, трѣбва да се знае, че всичко, каквото имаме, е Божие, а не наше. Какво ще разправя нѣкой, че внесълъ или изнесълъ пари отъ банката? Никой никакви пари не е внесълъ въ банката. Паритѣ и безъ него сѫществуватъ. Нѣкои хора сѣкли пари, а той минава за собственикъ на тия пари. Никой не е собственикъ на паритѣ. — Какъ да не съмъ собственикъ? Азъ употрѣбихъ толкова трудъ, толкова усилия, докато ги спечеля. — Трудътъ, усилието сѫ на живота, а не твои. Слѣдователно, нѣма собственици въ свѣта, защото нѣма и собственици на живота. Ако нѣкой се нарече господарь, собственикъ на живота, той би трѣбвало да бѫде човѣкъ на безсмъртието. Обаче, никой още не е дошълъ до безсмъртието. Безсмъртието ще дойде, когато хората влѣзатъ въ закона на любовьта. Сега тѣ изучаватъ закона на безсмъртието. Щомъ научатъ този законъ, тѣ ще знаятъ вече, какъ да любятъ. Докато хората умиратъ, тѣ не живѣятъ още въ закона на любовьта. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Щомъ познаете Бога, въ даръ на това Той ще ви даде вѣчния животъ — живота на безсмъртието.

    Казвате: кога ще стане това? Слѣдъ колко прѣраждания? Това ще стане въ бѫдеще, въ далечната вѣчность. Вѣчностьта пъкъ е область на истината. Тъй щото, когато нѣкой говори за вѣчностьта, азъ подразбирамъ истината. Вѣчностьта е образъ на истината, а истината е безгранична. Слѣдователно, всички нѣща се реализиратъ въ истината. Дали една идея ще се реализира слѣдъ година, двѣ, сто, хиляда или повече, това сѫ все граници на истината. Минута или вѣкъ, година или сто милиона години, това сѫ пакъ граници на истината. Туй показва, че човѣкъ може да постигне нѣщата и въ единъ моментъ, и въ милиони години. Каква е разликата въ тия два случая? Ако човѣкъ постигне своитѣ идеали въ продължение на милиони години, той ще изпита много тревоги и мѫчения. Ако ги постигне въ единъ моментъ, почти нѣма да има тревоги. Запримѣръ, нѣкой казва: знаешъ ли, колко е патила главата ми, докато спечеля богатството, на което днесъ се радвамъ? Обаче, тѣзи придобивки сѫ външни, и тѣ не съставятъ обектъ на истината, нито обектъ на живота. Богъ е обектъ на живота. Който намѣри Бога, той ще разбере дълбокия смисълъ на живота.

    Единъ день срѣщамъ единъ познатъ свещеникъ, който ми разправи нѣщо отъ живота си. Той ми каза: не зная, какво да правя. Кѫща имамъ, дѣца имамъ, грижи има около тѣхъ, но Богъ ми взе попадийката, остави ме самъ да се справямъ въ живота. Докато тя бѣше жива, азъ бѣхъ сиромахъ, дѣцата малки, трудно се живѣеше. Като израснаха дѣцата, положението ми се подобри, но тя отиде. Днесъ, и да искамъ да се оженя, не мога, попъ съмъ. Обаче, дотегна ми вече това джубе! Какъ бихъ желалъ да се освободя отъ него! Отиде ми попадийката! Правъ е човѣкътъ. Защо му е животъ безъ попадийка? Това значи: защо му е животъ безъ любовь? Животъ безъ любовь е подобенъ на попъ безъ попадийка.

    Днесъ всѣки се оплаква, че любовьта я нѣма, че попадийката си отишла. Това показва, че смисълътъ на живота е въ любовьта. Каквото богатство и да има човѣкъ, ако нѣма любовь, животътъ му е безсмисленъ. Послѣ, казвамъ на този попъ: твоята попадийка може да се върне, да възкръсне, защото любовьта никога не умира. Твоята попадийка може да оживѣе, и още тази вечерь може да дойде при тебъ. — Какъ? — Като обикнешъ Бога. — Какъ ще намѣря Бога? Какъ да Го обикна? Казвамъ: ако отъ редъ години насамъ ти ходишъ съ кадилницата, проповѣдвашъ на хората, говоришъ имъ за Бога, а самъ не знаешъ, дѣ е Той и какъ да Го намѣришъ, защо ги заблуждавашъ тогава? — Нека Богъ ме прости! И азъ самъ съмъ се объркалъ. По-добрѣ, ако можешъ, дай ми съвѣтъ, какъ да се освободя отъ това джубе, пъкъ азъ самъ ще си намѣря попадийка. — Правъ е човѣкътъ. Азъ прѣвеждамъ: джубето прѣдставя грѣховетѣ на хората, които ги отдалечаватъ отъ истината. Когато човѣкъ хвърли джубето отъ себе си, т. е. когато се отдалечи отъ грѣховетѣ си и когато истината оживѣе въ него, той пакъ ще си намѣри попадийката. И най-послѣ казвамъ на този попъ: хвърли джубето и тръгни съ менъ! — Ще помисля малко. И до днесъ той още мисли.

    Сега казвамъ: хвърлете джубетата! Вашата попадия е навсѣкѫдѣ. Не влагайте надеждата си, дѣто не трѣбва. Съграждайте живота си върху тритѣ важни основи: върху Божията Любовь, Мѫдрость и Истина! Дойдатъ ли Божията Любовь, Мѫдрость и Истина у васъ, каквато работа и да ви дадатъ, ще извършите съ любовь. Не правете разлика между една и друга работа. Всѣка работа, колкото нищожна, или колкото малка да е, щомъ се върши въ името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, тя е добра; така свършена, работата, придобива голѣма цѣнность. Казвате: какъ да любимъ, или какъ да придобиемъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина? Азъ ще ви отговоря, както отговорихъ на попа: толкова години вече, какъ пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете, какъ да любите? Вие говорите на хората за любовь, а при това питате, какъ да любите. Това е противорѣчие. Въ такова противорѣчие се намѣри и свещеникътъ. Той служи на Бога, проповѣдва на хората за любовь, а като му се каже, че има новъ начинъ, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вѣрва и признава само стария начинъ. Не, само по новия начинъ той ще се домогне до пѫтя, който води къмъ Божията Любовь. За това се изисква само една стѫпка напрѣдъ, а именно: да рѣши човѣкъ да даде нѣщо отъ себе си, т. е. да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога. Направи ли това, и работитѣ му ще се уредятъ.

    И тъй, отъ тази бесѣда искамъ да задържите въ ума си само основната мисъль. Всички непотрѣбни мисли отъ нея могатъ да се изхвърлятъ, а да задържите само една, като най-потрѣбна. Тя ще бѫде основната мисъль. Казвате: какъ ще познаемъ, кои сѫ потрѣбни и кои непотрѣбни нѣща? Прѣдставете си, че получите единъ скѫпоцѣненъ пръстенъ, поставенъ въ кутийка, която е увита въ много книги. Пръстенътъ съ кутийката тежи едва 25 гр., обаче, съ книгитѣ заедно тежи нѣколко килограма. Какво ще направите въ този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена отъ нея и ще го турите на рѫката си. Всичкитѣ книги, въ които пръстенътъ бѣше увитъ, ще хвърлите настрана, като непотрѣбни. Само пръстенътъ ще вземете, като потрѣбна вѣщь. Трѣбва ли да носите на гърба си празната кутия съ книгитѣ, въ които тя бѣше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгитѣ не ви трѣбватъ. Слѣдователно, пръстенътъ прѣдставя благоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Той е порѫчительтъ, гарантътъ, който се подписва на една полица, срѣщу който подписъ вие можете да вземете пари отъ нѣкоя банка. Полицата, съ подписа на гаранта прѣдставя прѣпорѫчителното писмо, което всѣки трѣбва да има.

    Слѣдователно, прѣпорѫчителното писмо е вѣрата. Безъ вѣра никѫдѣ не може да се отиде. Вѣрата е вѫжето, върху което акробатътъ играе. Волята пъкъ прѣдставя върлината, която акробатътъ държи въ рѫцѣтѣ си за равновѣсие. Ако върлината се загуби, той все пакъ може да се държи на вѫжето; обаче, скѫса ли се вѫжето, той е изгубенъ. Скѫса ли се вѫжето, ново вѫже трѣбва да се постави. Това показва, че безъ вѣра по никой начинъ не може да се мине отъ единия до другия край. Искате ли да прѣминете вѫжето отъ единия до другия край, непрѣменно трѣбва да го обтегнете, да вземете върлината въ рѫка и да го прѣминете. Като прѣминете вѫжето, тогава ще ви платятъ. И на цигуларя плащатъ, като свърши свиренето. Който отива на лозето да копае, получава заплатата си, като свърши работата. Изобщо, на работника се плаща, слѣдъ като свърши работата си. Адвокатитѣ правятъ изключение отъ това правило. Когато на нѣкой адвокатъ даватъ да защищава едно дѣло, той казва: ще взема това дѣло, но прѣдварително трѣбва да ми се заплати. Понѣкога адвокатитѣ искатъ да се заплати прѣдварително поне половината отъ това, което имъ се пада за работата. Тѣ сѫ изгубили довѣрие въ хората и казватъ: на мнозина сме работили, но не сѫ плащали за труда ни, затова искаме прѣдварително да се осигуримъ. Въ духовния свѣтъ законътъ за плащането е сѫщиятъ, какъвто и на физическия. Тамъ се плаща слѣдъ свършване на работата.

    Сега, сѫществениятъ въпросъ, върху който трѣбва да се спрете, е въпросътъ за потрѣбнитѣ и непотрѣбнитѣ нѣща. Потрѣбнитѣ нѣща сѫ отъ категорията на пръстена. Какво прѣдставя пръстенътъ? Пръстенътъ прѣдставя здравитѣ крака, рѫцѣ, очи, уши и умъ на човѣка. Това подразбира: топло сърце, свѣтълъ умъ, силна воля, широка душа и крѣпъкъ духъ. Като изброявамъ, какво трѣбва да има човѣкъ, съ това той се ограничава. Или, ако кажа, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, това още не значи, че той нѣма вѣра. Всѣки човѣкъ има вѣра, но не такава, каквато трѣбва. Вѣрата не може да се наложи по механически начинъ. Затова, казвамъ: безъ вѣра ще ходите! Какво подразбира това? Докато човѣкъ не се обезвѣри напълно, той не може да придобие вѣра. Съ други думи казано: докато човѣкъ не се обезвѣри, не изгуби вѣра въ лъжливото, въ прѣходното, въ което днесъ вѣрва, той не може да намѣри правия пѫть на истината. Запримѣръ, съ години вървите по единъ пѫть, докато най-послѣ изгубите вѣра въ него и казвате: нищо не постигнахъ въ този пѫть! Когато човѣкъ стане безвѣрникъ въ непостижимото, но придобие вѣрата, той е миналъ вече отъ безвѣрието въ вѣрата. Понѣкога става обратното: нѣкои отиватъ отъ вѣрата въ безвѣрието. Едни отиватъ отъ любовьта въ безлюбието, а други — отъ безлюбието въ любовьта. Това сѫ пѫтища, прѣзъ които хората вървятъ.

    Като говоря за безлюбието и за любовьта, не искамъ да кажа, че нѣмате любовь, но много отъ съврѣменнитѣ хора криво разбиратъ любовьта. Тѣ винаги я свързватъ въ образи на младъ момъкъ или на млада мома. При това, тѣ знаятъ, че като дойде любовьта, трѣбва да се даде нѣщо.

    При единъ американецъ милионеръ отива една млада, красива мома и го запитва: искашъ ли нѣкой да те обича? Той я поглежда, а послѣ навежда главата си, мисли, какво да ѝ каже. Той знае, че ако го обича нѣкой, много долари ще излѣзатъ отъ кесията му. Той знае, че много ще му костува красивата мома. Слѣдъ дълго мълчание той казва: този въпросъ е много труденъ. Елате слѣдъ нѣколко дни, тогава ще ви отговоря. Той се намира въ борба между любовьта на паритѣ и красивата мома, която трѣбва да обича. Ако обикне момата, паритѣ ще хвръкнатъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да любятъ, знаятъ да любятъ, но иматъ прѣдъ видъ голѣмата жертва, която любовьта изисква. Когато кажемъ на нѣкого, че трѣбва да люби Бога, той казва: искамъ да си поживѣя малко. Този човѣкъ не е готовъ да жертвува. Той е банкеръ, който обича паритѣ и казва: ще си помисля малко и тогава ще отговоря.

    И тъй, отъ всички се изисква ново разбиране на живота. За тази цѣль трѣбва да се направи вѫтрѣшенъ прѣводъ на външния животъ, всѣки да види своята слаба страна. Запримѣръ, нѣкой казва: трѣбва да се обичаме! Казвамъ: безъ Бога любовьта къмъ хората нищо не донася. Такава любовь мяза на житното зрънце, посадено на камениста почва, или на празенъ житенъ класъ. Виждали ли сте, какъ сѫ щръкнали нагорѣ празнитѣ класове? Когато земледѣлецътъ погледне къмъ щръкналитѣ житни класове, въздъхне дълбоко и казва: празни сѫ тия класове! Не може да се надѣвамъ на тѣхъ. Послѣ погледне къмъ пълнитѣ класове, тежки, увиснали надолу и казва: хубаво е това жито!

    Казвамъ: нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ пълнитѣ класове! Пълнитѣ класове прѣдставятъ любовьта на Бога къмъ насъ. Като влѣзе любовьта у насъ, тя оплодотворява всичко, развива дѣятелностьта ни и осмисля нашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Дойде ли любовьта у насъ, ние ставаме силни, бодри и радостни. При любовьта нашето състояние е подобно на този день: чисто, ясно небе; слънцето хубаво, приятно грѣе и врѣмето тихо, спокойно.

*

4. Бесѣда отъ Учителя, държана на

2 августъ, 1931 г. 5 ч. с.

☆