Jump to content

1931_08_01 Обичь, разумность и истинолюбие


Ани

Recommended Posts

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ОБИЧЬ, РАЗУМНОСТЬ, ИСТИНОЛЮБИЕ.

    Вчера четохте 26 гл. отъ Битие. Какво разбрахте отъ тази глава? (— Божието благословение минава отъ единъ човѣкъ върху другъ.) Така е. Дѣто има условия, благословението минава отъ човѣкъ на човѣкъ. Значи, всѣка рѣка тече прѣзъ такива мѣста, дѣто има условия за нея; всѣко дърво расте тамъ, дѣто има условия за него; всѣки човѣкъ живѣе тамъ, дѣто има условия за неговото развитие, за събуждане на неговата мисъль. Законътъ е такъвъ. Нѣкои казватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добрѣ. Щомъ работитѣ имъ не вървятъ добрѣ, това показва, че тѣ не сѫ попаднали въ благоприятни за тѣхъ условия. Какво трѣбва да направятъ тогава? — Да измѣнятъ условията, въ които се намиратъ. Щомъ измѣнятъ условията, и работитѣ имъ ще тръгнатъ напрѣдъ. Нѣкой се оплаква, че житото му не израсло. Защо? — Понеже го посадилъ на камъкъ. Ако той промѣни условията, житото му ще израсте. Да посадите житото на камъкъ и да очаквате да израсте, то е все едно да се качите на една скала и да кажете: нѣма кой да ми донесе парче хлѣбъ. Никой не ме обича! Казвамъ: слѣзте отъ скалата, идете въ долината, между хората, тамъ ще намѣрите хлѣбъ. — Какъ тъй? Хората трѣбва да знаятъ, че съмъ се качилъ на скалата и да ми донесатъ малко хлѣбъ. — Трѣбва да знаятъ, но не искатъ да знаятъ. Какво ще правишъ тогава? Нищо друго не остава, освѣнъ да слѣзешъ отъ скалата, да отидешъ въ долината, да си вземешъ хлѣбъ, колкото искашъ. Отдѣ знаешъ, може-би нѣкои хора знаятъ, че си на планината, знаятъ, че имашъ нужда отъ хлѣбъ, но нѣматъ възможность да дойдатъ при тебъ. Може-би условията не имъ позволяватъ да влѣзатъ въ връзка съ тебъ.

    Съврѣменнитѣ хора, като не се разбиратъ, лесно се докачватъ. Запримѣръ, като слушатъ да говори нѣкой, тѣ казватъ: еди-кои си думи се отнасятъ точно за менъ. Казвамъ: ако, наистина, думитѣ на нѣкой говоритель се отнасятъ до кривата мисъль на единъ отъ слушателитѣ, нека той я хвърли, нека я отстрани отъ себе си; ако пъкъ думитѣ му се отнасятъ до неговата права мисъль, нека той я задържи въ себе си. Нѣкой казва: азъ направихъ една лоша постѫпка. — Тази постѫпка сѫ я правили и прадѣдо ти, и прабаба ти, и дѣдо ти, както и баба ти, но и ти я прѣповтаряшъ. Повечето хора днесъ правятъ точно като прадѣдитѣ и прабабитѣ си: много хора пъкъ постѫпватъ и като животнитѣ, но всички трѣбва да се отвикнатъ отъ тия стари навици. Врѣме е вече хората да се откажатъ отъ старитѣ навици, придобити отъ тѣхнитѣ прадѣди, както и отъ тия на животнитѣ.

    Запримѣръ, влизате въ единъ чуждъ дворъ, и кучето веднага започва да лае срѣщу васъ. И светия да сте, щомъ влизате въ чуждъ дворъ, кучето непрѣменно ще лае. Съ лаенето си то иска да каже: какъ смѣешъ да влизашъ въ чуждъ дворъ безъ позволение? Като не разбирате този законъ, вие взимате единъ камъкъ, хвърляте го върху кучето и казвате: кой те постави стражарь въ този домъ? Въ този случай кучето се озѫбва срѣщу влѣзлия и му казва: ти знаешъ ли, че господарь има тукъ? Вие хвърляте камъка върху кучето и казвате: никакъвъ господарь не признавамъ! Кучето постѫпва по животински, но и вие не постѫпвате по-добрѣ. Вие не трѣбваше да хвърляте камъкъ, но да се запитате, защо кучето лае. За да лае кучето, все трѣбва да има нѣкаква причина. Ако срѣщу това куче излѣзе мечка, то веднага ще отстѫпи, ще се скрие нѣкѫдѣ и ще прѣстане да лае.

    Единъ важенъ въпросъ, който трѣбва да се разгледа, е въпросътъ за четивата, които ви се даватъ прѣзъ деня. Отъ всѣко четиво човѣкъ трѣбва да извади поне едно основно правило, или единъ основенъ законъ, понеже между него и това, което той е прочелъ, има извѣстна връзка. Ако между вчерашния день и днешния нѣма нѣкаква вѫтрѣшна връзка, както и ако между днешния и утрѣшния день нѣма връзка, тогава всичко, което човѣкъ върши, е безполезно. Нѣма ли връзка между отдѣлнитѣ факти и явления въ живота, и благословението не може да дойде. Като свързватъ отдѣлнитѣ факти и явления въ живота си, по този начинъ хората ще се научатъ да мислятъ право. Главната цѣль въ живота имъ е да се научатъ да мислятъ като Бога. Отъ хиляди години насамъ хората сѫ живѣли и въ монастири, и въ пустини, слѣдвали сѫ университети и редъ други учебни заведения съ единствената цѣль да се научатъ да мислятъ право, като Бога. Ако тѣ не могатъ да постигнатъ това, всѣкакви усилия, всѣкаква наука ще бѫде безполезна.

    Питамъ: кои сѫ основнитѣ качества на Божията мисъль? Едно отъ сѫщественитѣ качества на Божията мисъль е непрѣривностьта: между всички Божии мисли има тѣсна връзка. Нищо не е въ състояние да отдѣли една Божия мисъль отъ друга. Тѣ сѫ неразривно свързани помежду си. Въ човѣшката мисъль, обаче, това качество липсва. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има добро мнѣние за приятеля си. Дойде нѣкой при него и каже нѣщо лошо за приятеля му. Той веднага измѣня мнѣнието си и вече не мисли, както по-рано. Питамъ: приятелското чувство може ли да се измѣня? По сѫщество то е неизмѣнно, понеже Богъ го е вложилъ въ човѣка. Щомъ приятелството е Божествено чувство, нищо въ свѣта не е въ състояние да го измѣни. Слѣдователно, ако приятелството на нѣкои се измѣня, то не е отъ Бога. Това всѣкога трѣбва да имате прѣдъ видъ. Нѣкой казва: азъ имахъ силна вѣра, но сега се намали. — Ако твоята вѣра е отъ Бога, нищо не е въ състояние да я измѣни. Измѣни ли се, тя не е отъ Бога. Изобщо, вѣра, която се промѣня, не е отъ Бога.

    Нѣкой казва: защо Господъ не мисли за менъ? — Защото и ти не мислишъ за Него. — Защо Господъ не ме обича? — Защото и ти не Го обичашъ. Ти си се затворилъ, а искашъ да те обичатъ. Ако дѣтето затвори устата си, какъ ще може майката да изяви любовьта си къмъ него? Тя му донася чаша млѣко, парче хлѣбъ, но то седи прѣдъ нея съ затворена уста, не я отваря. Щомъ отвори устата си, и майката ще го обича. Сѫщото нѣщо правятъ много отъ съврѣменнитѣ хора по отношение на Бога. Тѣ затварятъ сърцето си за Него, не Го пущатъ вѫтрѣ, а сѫщеврѣменно искатъ отъ Бога да ги обича. Какъ ще ги обича? Трѣбва ли Той да дойде съ клещи и така да отваря сърцата на хората? Не, това е насилие, а любовьта не си служи съ насилие. Богъ казва на хората: „Потърсете ме въ день скърбенъ!“ Тѣ не Го слушатъ, не се молятъ, не Го признаватъ, докато дойде единъ день ангелътъ на смъртьта и ги задигне. Казвате: еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Този човѣкъ е билъ едно гърне, за което грънчарьтъ казва на слугата си: счупи това гърне, то не трѣбва повече да живѣе! Казвате: ние не знаемъ, защо трѣбва да се молимъ. — Който иска да живѣе, да не го чупятъ, като грънчарско гърне, той трѣбва да се моли. — Азъ искамъ да живѣя, да уча, да се радвамъ на Божия свѣтъ. — Щомъ искашъ да живѣешъ, ще се молишъ на Бога, ще вѣрвашъ, ще учишъ.

    Мнозина искатъ да знаятъ, какво прѣдставя Богъ. Казвамъ: който иска да знае, какво е Богъ, той първо трѣбва да знае нѣщо за себе си, какво той прѣдставя. — Обича ли ме Богъ? — Първо трѣбва да знаешъ, дали ти обичашъ Бога. Ако знаешъ, че ти Го обичашъ, ще знаешъ, че и Той те обича. — Справедливъ ли е Богъ? — Ако ти си справедливъ, ще знаешъ, какво прѣдставя Божията Правда. Ако ти не си справедливъ, по никой начинъ не можешъ да разберешъ Божията Правда. Казано е въ Писанието: „Гнѣвътъ Божи ще се излѣе върху синоветѣ на непослушанието“. На човѣшки езикъ този стихъ означава: „Гнѣвътъ Божи ще се излѣе върху всички гърнета, които не вършатъ Неговата воля и ще ги разчупи на хиляди парчета“. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Кой грънчарь, като види, че нѣкои отъ гърнетата му не сѫ направени, както трѣбва, не взима чукъ да ги направи на хиляди парчета? Щомъ ги счупи, той казва: нови, по-хубави гърнета ще направя! Кой човѣкъ не е чупилъ шишета или гърнета? Щомъ вземе едно гърне или шише въ рѫцѣтѣ си и забѣлѣжи, че мирише, той веднага го хвърля на земята, да се счупи и казва: ново ще си купя!

    И тъй, отъ тѣзи разсѫждения изваждамъ слѣдното заключение: всѣка мисъль или всѣко чувство, които не ви служатъ, хвърлете настрана, нека се счупятъ. Всѣко лошо желание, което веднъжъ сте опитали и видѣли, че е вмирисано, хвърлете настрана. Всѣка лоша постѫпка хвърлете настрана. Защо ви сѫ тѣзи стари, вмирисали шишета и гърнета? Нека се счупятъ, тѣ не сѫ потрѣбни. Безъ тѣхъ ще бѫдете по-добрѣ; вие не сте родени съ тѣхъ. Тѣ отпослѣ сѫ дошли. Купете нови, хубави, чисти гърнета! Щомъ се освободите отъ старитѣ, вмирисалитѣ, у васъ ще остане само Божественото. Тогава Богъ ще ви познава, и вие ще Го познавате. Познава ли ви Богъ, вие ще бѫдете радостни, весели и силни. Познава ли ви Богъ, вие ще имате връзка съ Него. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да е свързанъ съ Бога!

    Нѣкой казва: като се свържа съ Бога, ще Го виждамъ ли? Какво значи да виждашъ нѣщо? Човѣкъ може да вижда единъ прѣдметъ, или едно лице, само ако го обича. Човѣкъ може да вижда нѣщата, само когато съзнанието му е абсолютно будно въ свѣта на любовьта, въ който живѣе. Не е ли будно съзнанието му въ този свѣтъ, той вижда като прѣзъ мъгла, а това не е виждане, но прозиране. Който може да се ползува отъ плода на ябълката, той я вижда и разбира. Не може ли да се ползува отъ плода и, той нито я вижда, нито разбира. Щомъ не се ползува отъ плодоветѣ на ябълката, колкото и да убѣждавате другитѣ, че я виждате, вие и себе си заблуждавате, и другитѣ искате да заблудите. Вие употрѣбявате храна, която разваля стомаха ви и казвате, че тази храна не е добра. Трѣбва ли да дойде нѣкой отвънъ, да ви убѣждава, че тази храна е добра? Вашиятъ стомахъ е специалистъ. Той провѣрява, изпитва храната и се произнася. Всѣко друго убѣждение, което иде вънъ отъ васъ, е заблуждение, а всѣко заблуждение е старо учение.

    Казвамъ: днесъ всички хора се нуждаятъ отъ прави разбирания, отъ прави възгледи за нѣщата. Не е достатъчно човѣкъ да мисли, че върши волята Божия, но той трѣбва правилно да я изпълнява. Ние сме дошли тукъ да разберемъ волята Божия и да я изпълнимъ. Който не е готовъ за тази работа, той не трѣбва да дохожда повече на езерата. Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е свободенъ, но да идва тукъ, да се заблуждава, че върши волята Божия, това не е позволено. Както азъ служа на Бога, така и вие трѣбва да служите. Нѣма защо да губите врѣмето си въ залъгвания само, че това ще направите, или онова ще направите. Небето е сито отъ залъгвания и неизпълнени обѣщания на хората. Какво правятъ хората днесъ? Събератъ се около нѣкой ученъ и започватъ да го ласкаятъ, да го величаятъ, да изтръгнатъ нѣщо отъ него. Какво прѣдставятъ тѣзи ласки, това хвалене? Тѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ юлари на главата и самари на гърба му. Не, хвърлете всѣкакви юлари, всѣкакви самари настрана! Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ! Че тѣзи юлари били златни или сребърни, това нищо не значи — все юлари сѫ. Свободниятъ човѣкъ не търпи никакви юлари, никакви самари, никакви гвоздеи. Той иска краката и рѫцѣтѣ му да бѫдатъ свободни отъ окови, умътъ му — свободенъ отъ юларъ, сърцето му — свободно отъ самаръ, а душата и духътъ му — свободни отъ всѣкакви гвоздеи! Тази е новата философия на живота!

    И слѣдъ всичко това ще дойдатъ невѣжитѣ да разправятъ, че Богъ имъ говорилъ чрѣзъ нѣкаква пророчица, или чрѣзъ дѣдо имъ и баба имъ, които сѫ заминали за онзи свѣтъ. Какво имъ говори Богъ? — Че трѣбвало да се раздава жито за заминалитѣ. Казвамъ: ако вашитѣ заминали за онзи свѣтъ искатъ жито да ядатъ, положението имъ не е много добро. Който иска да яде жито, да дойде на този свѣтъ. Житото не може да се раздава отъ този свѣтъ за онзи. Света Богородица казала чрѣзъ нѣкоя пророчица, че ако хората искатъ да успѣватъ въ работитѣ си, трѣбвало да ѝ палятъ свѣщи и кандила. Какво пророчество е това? Света Богородица не се нуждае отъ вашитѣ свѣщи и кандила. Това сѫ заблуждения! Не се пророчествува така. Нѣкой измислилъ нѣщо, и хората го считатъ пророкъ. И въ старо врѣме е имало пророци, и днесъ има много пророци, но истинскиятъ пророкъ коренно се отличава отъ лъжепророка.

    Питамъ: каква е разликата между истинския пророкъ и лъжепророка? Лъжепророкътъ е като бозаджията. Той върви по улицата и вика: боза, боза! Щомъ изпиете една чаша, той веднага казва: платете сега! Срѣщате нѣкоя религиозна, набожна сестра, която разправя, че съ Бога говори, по Бога живѣе, а ходи при тази или онази гледачка, да ѝ гадае на восъкъ. Казвамъ: ако тази сестра вѣрва въ Бога и живѣе съобразно Неговитѣ закони, трѣбва ли, слѣдъ като се е нахранила съ чиста, здрава храна, каквато природата дава, да отиде при нѣкой пророкъ или при нѣкоя пророчица, да яде отъ тѣхнитѣ баници? Щомъ хапне такава баница, стомахътъ ѝ се разваля. Когато стомахътъ на човѣка се разваля отъ баницата на нѣкой пророкъ или нѣкоя пророчица, тѣ сѫ лъжепророци. Такъвъ пророкъ минава за банкеръ между хората, и кой каквото му поиска, той казва: лесна работа, всичко ще наредимъ. И наистина, той лесно нарежда работитѣ. Взима по 40—50 % лихва и не мисли. Кожата одира на хората. Азъ наричамъ тия лъжепророци търговци на човѣшки кожи. Минавамъ покрай дюкяна на единъ отъ тия търговци и чета надписъ: „пророчески дюкянъ“. Казвамъ: въ такъвъ дюкянъ не влизамъ! Ако пророкътъ става бакалинъ, той е лъжепророкъ. Търговията не е за пророка.

    И тъй, Божието благословение минава и върху насъ, както мислитѣ се прѣдаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Едни мисли вървятъ по закона на любовьта, други — по закона на мѫдростьта, а трети — по закона на истината. Обаче, по какъвто пѫть и да вървятъ мислитѣ, резултатитѣ имъ сѫ едни и сѫщи и за учени и прости, и за праведни и грѣшни. Водата еднакво измива и праведния, и грѣшния. Разликата седи само въ слѣдното: отъ грѣшния водата става много нечиста, много мѫтна, а отъ праведния е по-чиста, по-бистра. Това зависи отъ степеньта на чистотата. Когато водата, съ която се мие нѣкой човѣкъ, е съвсѣмъ чиста, този човѣкъ е светия. Както водата се опетнява отъ грѣшнитѣ хора, така и нѣкои мисли сѫ въ състояние да опетнятъ човѣка. Нѣкой човѣкъ е неразположенъ духомъ, недоволенъ. Защо? — Нѣкоя лоша мисъль е влѣзла въ ума му и го мѫчи. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Да хвърли вмирисалото гърне на земята и да го счупи. Лошата мисъль е нечисто гърне, което непрѣменно трѣбва да се счупи. Това гърне е останало отъ дѣдо ви, отъ баба ви, но днесъ вече не ви трѣбва. Казвате: какво ще правимъ въ бѫдеще? — Ще работите, да направите нови гърнета, които да напълните съ нови, чисти мисли.

    И тъй, като дохождаме на езерата, ние имаме прѣдъ видъ да изпълнимъ волята Божия. Щомъ изпълняваме волята Божия, и природата ще бѫде по-разположена къмъ насъ. Щомъ вършимъ волята Божия, и Богъ се интересува отъ насъ и ни благославя. Ако не вършимъ волята Му и не вървимъ въ Неговия пѫть, и Той не се интересува отъ насъ. Законътъ е такъвъ. Не правите ли и вие сѫщото съ вашитѣ слуги? Когато имате единъ добъръ слуга, вие се интересувате отъ него и увеличавате заплатата му. Ако слугата ви не е добъръ и не изпълнява вашата воля, вие не сте доволни отъ него, не се интересувате отъ неговото положение. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на мнозина сѫ неправилни, а въпрѣки това тѣ искатъ небето да се интересува отъ тѣхъ. Небето се интересува за хората дотолкова, доколкото и тѣ се интересуватъ за него. Съврѣменнитѣ хора знаятъ това, но все-таки сѫ наклонни да мислятъ, че, и като грѣшатъ, Богъ пакъ имъ прощава. Тази мисъль е права, но при нѣколко условия, а именно: Богъ прощава грѣховетѣ на хората, ако тѣ иматъ любовь въ себе си, ако сѫ разумни и ако обичатъ истината. Слѣдователно, ако човѣкъ обича Бога, ако е разуменъ и ако е истинолюбивъ, какъвто грѣхъ и да направи, ще му се прости. Който нѣма тѣзи три качества въ себе си, никакъвъ грѣхъ не може да му се прости. Стихътъ „и ще залича грѣховетѣ имъ“ се отнася, именно, за този случай. Богъ ще заличи грѣховетѣ на хората, ако иматъ любовь, ако сѫ разумни и ако сѫ истинолюбиви.

    Казвамъ: нѣма по-красиво нѣщо отъ това, човѣкъ да има любовь въ себе си, да е разуменъ и да обича истината. Каквото каже такъвъ човѣкъ, всичко става. Който нѣма тѣзи качества въ себе си, той нищо не може да направи. Рече ли да пророкува нѣщо, той ще излъже. Неговото пророчество никога не се сбѫдва. И това не е лошо, но то всѣкога трѣбва да се има прѣдъ видъ, да не изпада човѣкъ въ заблуждение. Защото, и когато лъже човѣкъ, той все пакъ върши нѣкаква работа. А на човѣкъ, който е работилъ, трѣбва да се плати нѣщо за труда. Дали повече или по-малко ще му се плати, зависи отъ характера на работата и ползата отъ нея. Изобщо, трудътъ на човѣка никога не може да се плати. Колкото и да му се даде, все ще бѫде недостатъчно. Какъ и колко може да се плати за услугата, която нѣкой ти е направилъ? Три условия се изискватъ отъ човѣка, за да бѫде той въ състояние да се отплати на всѣки, който му е услужилъ съ нѣщо, или му е направилъ нѣкакво добро. Тѣ сѫ слѣднитѣ: той трѣбва да обича човѣка, който му услужва; той трѣбва да бѫде разуменъ и най-послѣ, той трѣбва да бѫде истинолюбивъ. Тъй щото, ако искате да се подигнете, да имате постижения, приложете любовьта, разумностьта и истината въ живота си. Приложите ли тия нѣща, каквото кажете, ще стане.

    Казвате: какво може да каже човѣкъ, което да се изпълни? Запримѣръ, той може да каже на мъглата и облацитѣ да се дигнатъ нагорѣ, за да се изясни врѣмето. Каже ли това, врѣмето ще се изясни. Той може да събори всички върхове около насъ, да прѣдизвика землетресение. Питамъ, обаче: при това положение, въ което сега се намираме, какъвъ смисълъ има да се събарятъ върховетѣ, да става землетресение? Ако тукъ има праведни хора и срѣщу тѣхъ дойде голѣма армия отъ войници, да ги убива, тогава има смисълъ да се прѣдизвика землетресение, да се събарятъ планински върхове. По този начинъ поне ще се помогне на праведнитѣ хора, ще имъ се отвори пѫть да се спасятъ. Нѣкои казватъ: значи, този човѣкъ, който може да прѣдизвика землетресение въ природата, той е много силенъ. Съ единъ примѣръ ще обясня, каква е силата на този човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкой ученъ направи една бомба, която съдържа голѣмо количество взривно вещество. Тази бомба има една малка запалка, която учениятъ може само да цъкне, и бомбата да се възпламени и да избухне. Този човѣкъ е силенъ, наистина, защото е могълъ да направи бомбата и знае, какъ да я запали. Обаче, и едно малко, слабо дѣте може да запали бомбата, и тя да избухне. Значи, и дѣтето може да направи чудото, което учениятъ прави. Разликата между силата на учения и на дѣтето седи въ слѣдното: когато бомбата избухне, дѣтето ще пострада, а учениятъ нѣма да пострада. Защо? — Защото дѣтето е неразумно, а учениятъ е разуменъ, знае, какъ да я запали. По сѫщия начинъ много отъ съврѣменнитѣ хора, като малкитѣ дѣца, щомъ се намѣрятъ прѣдъ такива бомби, запалватъ ги, и тѣ избухватъ. За тази цѣль невидимиятъ свѣтъ съзнателно е поставилъ хората далечъ отъ тия бомби, да не избухватъ. На много мѣста въ Рила има такива бомби, затова, като върви човѣкъ и дойде до нѣкоя отъ тѣхъ, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не докосва запалкитѣ имъ, да не избухватъ. Мѣста, на които има такива бомби, сѫ много опасни, и тѣ трѣбва да се избѣгватъ.

    Сѫществената мисъль, върху която човѣкъ трѣбва да работи, е да намѣри начинъ за чистене на съзнанието си. За тази цѣль той трѣбва да държи връзка съ Бога, да бѫде въ единство съ Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Веднъжъ човѣкъ живѣе и се движи въ Бога, той трѣбва да бѫде въ връзка съ Него, за да не прѣкѫсва мисъльта си. Каквото да му се говори отвънъ, той трѣбва да има нѣщо постоянно въ себе си. Само по този начинъ човѣкъ може да се подмлади. Първото условие за подмладяване е да имате връзка съ Бога. Ако не кѫсахте тази връзка, досега всички бихте станали светии. Който има непрѣривна любовь къмъ Бога, само той може да стане светия. Азъ разглеждамъ любовьта отъ ново гледище. Любовьта е сила, която дава еднакви блага и еднакви условия за развитие на всички хора. Тя дава свобода, просторъ на човѣка, да се прояви въ всички посоки на живота.

    Казвате: може ли всичко да се обича? — Само разумното се обича. Човѣкъ е разумно сѫщество, слѣдователно той заслужава да бѫде обичанъ. Когато обичате човѣка, вие обичате Бога въ него. Който е излѣзълъ отъ Бога, той може да бѫде обичанъ; който не е излѣзълъ отъ Бога, той не заслужава да бѫде обичанъ. И обратно: всички, които сѫ излѣзли отъ Бога, трѣбва да Го обичатъ. Въ това отношение, любовьта трѣбва да сѫществува като вѫтрѣшенъ законъ въ човѣка. Чрѣзъ любовьта човѣкъ държи връзка съ Бога и съ всички живи сѫщества. Тъй щото, любовьта е благо прѣди всичко за самия човѣкъ, а послѣ и за окрѫжаващитѣ. Реалното въ любовьта е връзката между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, както на отдѣлния човѣкъ, така и на всички хора. Тази любовь е достѫпна за всички. Тя е любовь отъ първа степень. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има връзка между ума, сърцето и волята си?

    Казвамъ: дръжте въ ума си мисъльта — любовь къмъ Бога. Съ тази мисъль ще разрѣшавате всички въпроси. Тя е ключъ въ живота на човѣка. Безъ нея вие ще се натъкнете на другъ принципъ въ живота, за който не трѣбва много да се говори. Този принципъ сѫществува и въ самата природа. Натъкне ли се човѣкъ на него, той става киселъ, сърдитъ и вѣчно недоволенъ. Дойдете ли до този принципъ, не се старайте да го укротите. Отстранете се отъ него и не го бутайте! Щомъ човѣкъ се докосне до този грубъ принципъ, и той става грубъ, сърдитъ и казва: не ме пипайте, много съмъ сърдитъ. И като погледнете този човѣкъ, виждате, че цѣлъ е настръхналъ. Сърдитото не е самиятъ човѣкъ, но онзи грубъ принципъ, съ който той е влѣзълъ въ съприкосновение.

    Сега, всички се интересувате отъ въпроса, какво ще стане съ васъ. Азъ ще ви кажа, какво ще стане съ васъ. Ако имате връзка между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, всички ще станете царе. Питамъ: ако всички станете царе, кои ще бѫдатъ поданици? При това, като царе, за всички нѣма да има мѣсто на земята, вслѣдствие на което ще се разпръснете. Едни ще отидатъ на луната, други — по различнитѣ звѣзди и отдалечъ само ще се поздравлявате. Тази е външната, физическата страна на въпроса. Обаче, подъ думата „царь“, въ нейния вѫтрѣшенъ смисъль, азъ разбирамъ свободенъ човѣкъ. Абсолютно свободенъ може да бѫде само съвършениятъ. Свободниятъ човѣкъ казва: азъ съмъ царь, нищо не ме безпокои. Защо? — Защото съмъ свободенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Свободата подразбира още и хармония. Щомъ човѣкъ е свободенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, той е въ хармония съ себе си, съ природата и съ Бога. И тогава той казва: днесъ съмъ царь! Утрѣ изгубва тази връзка, казва: днесъ съмъ детрониранъ. Възстанови връзката си, пакъ става царь. Сѫщото става и съ васъ: ту ви качватъ на царския прѣстолъ, ту ви свалятъ. Свобода, хармония и съвършенство сѫ качествата на истинския царь. Не е царь този, който външно само заема това положение. Ние виждаме, че царетѣ въ свѣта не сѫ свободни, тѣ сѫ зависими отъ много нѣща.

    Когато се говори за прѣчистване на съзнанието, човѣкъ трѣбва да е запознатъ съ закона на различаването, да различава Божественото отъ човѣшкото. Всѣка мисъль, която не се измѣня при всички условия, тя е Божествена. Всѣко чувство, което не се измѣня при най голѣмитѣ пертурбации, то е Божествено. Мисли и чувства, които се измѣнятъ при условията на живота и зависятъ отъ тѣхъ, тѣ не сѫ Божествени. Щомъ се домогнете до тази философия на живота, вие трѣбва да я прѣдадете и на другитѣ хора Какъ ще я прѣдадете? Истината, любовьта се прѣдаватъ чрѣзъ контактъ, а не по механически начинъ. Човѣкъ не може да прѣдаде нѣщо на другитѣ, ако той не го носи въ себе си. Да мисли човѣкъ, че безъ да има нѣщо въ себе си, може да го прѣдаде на другитѣ, това е равносилно да запали огънь безъ нѣкаква запалка. Огънь чрѣзъ огънь се запалва. Отдѣ идатъ запалкитѣ? — Отъ Бога. Запалката на огъня е любовьта, която иде отъ Бога. Понеже любовьта, мѫдростьта и истината идатъ отъ Бога, ние можемъ да ги възприемаме отъ Него и да ги прѣдаваме на другитѣ хора. Въ такъвъ случай, всички можемъ да бѫдемъ носители, проводници на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Да бѫдемъ проводници, това значи да имаме връзка съ Бога.

    Казвамъ: който иска да бѫде проводникъ на Бога, той трѣбва да Го намѣри и да се свърже съ Него. Като намѣрите Бога, какво ще Му кажете? Всички трѣбва да знаете това, нѣма защо да ви се казва. Какво правите, когато сте гладенъ и намѣрите единъ самунъ хлѣбъ? Взимате хлѣба съ двѣтѣ си рѫцѣ, пригръщате го близо до себе си, натискате го и започвате да си чупите парченца отъ него, да ядете. Слѣдъ това се усѣщате доволенъ, разположенъ. Щомъ разчупвамъ хлѣба, той се е разцъвтѣлъ въ рѫцѣтѣ ми; щомъ го ямъ, той вече е узрѣлъ; щомъ се нахраня, той вече е влѣзълъ въ мене, станалъ е едно съ мене. Слѣдъ това азъ и хлѣбътъ се разхождаме, разговаряме, разглеждаме Божиитѣ имения. Прѣзъ цѣлия день и двамата сме весели и доволни. Тъй щото, когато разчупвате хлѣба, той не умира, но влиза у васъ, да живѣете заедно съ него. Докато човѣкъ не стисне хлѣба между рѫцѣтѣ си, докато не го разчупи и сдъвче между зѫбитѣ си, той не може да го познае. Съ други думи казано: докато човѣкъ не обикне хлѣба, докато не познава елементитѣ, които го съставятъ и докато не влѣзе въ съприкосновение съ условията на неговия животъ, той нѣма да знае, какво нѣщо е хлѣбътъ.

    Врѣме е вече хората да освободятъ съзнанието си отъ всички наслоявания на миналото. На тѣзи наслоявания се дължатъ всички болести, всички неразположения на хората. Нѣкой седи, мълчи, но въ това врѣме той мисли за нѣкоя своя болесть; другъ мисли за кѫщата си, че не е уредена; трети мисли, че нѣма нови дрехи, обуща. Не казвамъ, че тѣзи нѣща сѫ лоши, но тѣ отдалечаватъ човѣка отъ правия пѫть, по който той трѣбва да върви.

    И тъй, отъ всички се изисква единство въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. Всичко, което чухте тукъ, можете да забравите, обаче, помнете едно: всѣки трѣбва да има единство въ мисъльта, единство въ чувствата и единство въ постѫпкитѣ си. Ако дойдете идната година на езерата и запазите това единство въ себе си, вие ще придобиете голѣми блага и богатства отъ природата. Нѣмате ли единство въ себе си, неприятельтъ ще бѫде около васъ и ще ви обстрѣлва съ картеченъ огънь. Искате ли неприятельтъ да не ви обстрѣлва, работете усилено и съзнателно върху чистене, върху освобождаване на съзнанието отъ всички утайки и наслоявания на миналото.

*

3. Бесѣда отъ Учителя, държана на

1 августъ, 1931 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...