Jump to content

1931_07_22 Недоказани истини


Ани
 Share

Recommended Posts

"Любовь къмъ Бога", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1931 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера. Първо издание, София, 1931 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

НЕДОКАЗАНИ ИСТИНИ.

Сега, за размишление прѣзъ деня ще вземете стиха: „Истината ще ви направи свободни“. Днесъ малцина иматъ ясна, конкретна прѣдстава за истината. Ако за всѣки даденъ случай човѣкъ знае, какъ да направи нѣщо и може да го направи, това е пѫть, отношение къмъ истината. Да знае човѣкъ, дѣ е хлѣбътъ и да може да го приеме и обработи въ себе си, това е отношение къмъ истината. Ако човѣкъ знае мѣстото на хлѣба, и ако организмътъ умѣе да го приеме, той ще придобие свобода. Той ще бѫде свободенъ отъ гладъ, който обикновено отнима силитѣ. Въ случая истината прѣдставя отношение къмъ нѣщо. Ако не знаете, какво е отношението ви къмъ даденъ човѣкъ, вие не го познавате. Човѣкъ се изявява чрѣзъ своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. И ако не знаете, какво мисли, чувствува и прави нѣкой човѣкъ, вие не го познавате.

Съврѣменнитѣ хора искатъ да знаятъ, дѣ е Богъ и какво Той прѣдставя. Казвамъ: дѣто има животъ, дѣто има мисъль, дѣто има чувство, тамъ е Богъ. Ще кажете: какво нѣщо е животътъ? Азъ ще ви отговоря на този въпросъ, само ако вие ми кажете, отдѣ ви дойде тази мисъль. Ако вие искате да знаете, какво нѣщо е животътъ, азъ пъкъ искамъ да зная, отдѣ дойде този въпросъ въ ума ви. Отивате на училище, учительтъ взима тебеширъ и написва на черната дъска: нѣкой-си ималъ 200 овци. Питамъ: ученицитѣ виждатъ ли тѣзи овци на дъската? Никакви овци нѣма на дъската, но учительтъ само ги написва. Какво има прѣдъ видъ той съ написването на тия 200 овци? Ако въ училищата бѣше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овци напише учительтъ на дъската, всички тия овци трѣбваше да бѫдатъ прѣдъ дѣцата. Учительтъ пише на дъската десеть овци, и веднага въ стаята прѣдъ дѣцата влизатъ десеть овци. Защо да не дойдатъ тия овци въ класната стая? Нали е въпросъ за реалность? Всички хора говорятъ за реални работи, не признаватъ отвлѣченитѣ нѣща. Въпрѣки това, реалнитѣ нѣща ги нѣма на лице.

Нѣкой казва: азъ искамъ да се помоля на Бога. — Какъ ще се помолишъ на Бога, когото не виждашъ и за когото много хора казватъ, че не сѫществува? — Азъ вѣрвамъ въ Бога. — Какъ можешъ да вѣрвашъ въ нереални нѣща? Невъзможно е човѣкъ да вѣрва въ нѣща, които не сѫществуватъ. Щомъ вѣрвашъ въ Бога, значи Богъ сѫществува. Вѣрата въ нѣщо подразбира, че то сѫществува. Нѣкой казва: азъ, не вѣрвамъ въ Бога. — Щомъ въ Бога не вѣрвашъ, въ друго нѣщо вѣрвашъ. Това е все едно, нѣкой ученикъ да каже на учителя си: азъ не вѣрвамъ въ овцитѣ. Ако ти не вѣрвашъ въ овцитѣ, това още не значи, че тѣ не сѫществуватъ. Учительтъ взима ученика си за рѫка и го завежда при овцитѣ. Ученикътъ вижда, че овцитѣ сѫ трѣвопасни животни, покрити съ вълна, блѣятъ, даватъ млѣко и т. н. Той се убѣждава въ тѣхното сѫществуване, но и безъ това тѣ сѫществуватъ. Мнозина искатъ да намѣрятъ Бога по сѫщия начинъ, както ученикътъ видѣ, пипна овцитѣ и повѣрва въ тѣхното сѫществуване. Богъ не се намира само съ пипане на рѫка и съ виждане. Богъ се намира и съ пипане, и съ виждане, и съ чувствуване, и съ мисъль.

Сега, да допуснемъ, че вие седите и философствувате върху свободата, а единъ отъ васъ казва: азъ съмъ свободенъ човѣкъ, никой не може да ми заповѣдва. Прѣдставете си, че както седите, въ крака ви се забива една дебела игла. Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата въ крака ви, и вие усѣщате голѣма болка. Питамъ: щомъ сте свободенъ човѣкъ, защо не извадите иглата отъ крака си? Защо не се освободите отъ болкитѣ, които иглата ви причинява? Като привеждамъ този примѣръ, вие ще кажете, какво ли се крие въ този примѣръ? — Крие се нѣщо, но вие сами трѣбва да го разберете. Прѣдставете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но единъ день срѣща единъ младъ момъкъ, който тръгва подиръ нея. Момата мисли, че този момъкъ се влюбилъ въ нея, и тя започва да се интересува отъ него, става разсѣяна, иска и тя да го срѣща. Този момъкъ ни най-малко не се е влюбилъ въ младата мома. Обаче, той е намислилъ да се жени, и по този случай търси нѣкоя мома, която да изпълнява службата на слугиня. Тъй щото, това още не е нито любовь, нито женитба. Този младъ човѣкъ харесва момата, вижда, че е здрава, силна, иска да се ожени за нея, да я впрегне на работа, и слѣдъ нѣколко години, когато тя не може вече да работи, той ще я напусне. Питамъ: дѣ остана любовьта на този момъкъ? Това става не само съ момата, но и съ момъка. Момъкътъ търси слугиня, а момата — слуга. Това показва, че нито момъкътъ, нито момата сѫ свободни.

Казвамъ: дойде ли момъкътъ при нѣкоя мома и каже, че иска да се ожени за нея, тя трѣбва да разбира правилно отношенията въ живота и да се откаже отъ това прѣдложение. Момата трѣбва да му каже: докато съмъ въ бащиния си домъ, между любовьта на майка си и на баща си, азъ съмъ добрѣ, никому не ставамъ слугиня. Докато имамъ възможность господарка да бѫда, нѣма защо слугиня да ставамъ. Азъ познавамъ любовьта, и никой не може да ме излъже, нито съ писмата си, нито съ думитѣ си. Богъ ми даде животъ, и азъ ще служа на Него. Дойда ли при тебе, не само че не можешъ да подържашъ живота ми, но отгорѣ на това ще го отнемешъ. Сѫщото нѣщо и момъкътъ трѣбва да каже на момата. Въ живота на съврѣменнитѣ хора почти всѣки мѫжъ подозира жена си въ нѣкакво прѣстѫпление, и почти всѣка жена подозира мѫжа си въ сѫщото. И този животъ наричатъ бракъ! Слѣдъ всичко това мѫжътъ, жената, дѣцата даватъ видъ, че нищо лошо не мислятъ. Това не е сѣмейство; това не е бракъ. Това сѫ съдружия, основани на лъжа, на измама. Нищо лошо не мислятъ тѣ, а работитѣ имъ не вървятъ добрѣ.

Питамъ: отношенията, които сѫществуватъ между съврѣменнитѣ хора, съгласни ли сѫ съ волята Божия? Никой никого нѣма право да ограничава! Нѣкой грѣши — той самъ ще отговаря прѣдъ Бога за своитѣ грѣхове. Богъ ще го държи отговоренъ за грѣховетѣ му, а не хората. Нѣкой върши добро — пакъ той ще носи послѣдствията на своитѣ дѣла, нѣма защо хората да го хвалятъ. Когато нѣкой прави зло, азъ мога само да съжалявамъ; ако прави добро, азъ мога само да се радвамъ. Нѣкой човѣкъ се хвали, че е добъръ художникъ. Това означава, че той търси работа, да нарисува нѣкоя картина. Ако този художникъ не рисува, както трѣбва, никой нѣма да го търси. Обаче, ако той е великъ майсторъ, и може да рисува, както трѣбва, всички ще го търсятъ.

Тъй щото, ако нѣкой се хвали, че е добъръ човѣкъ, добъръ художникъ или музикантъ, това подразбира, че той иска да завърже приятелство съ васъ. Това приятелство ще издържи толкова, колкото ще издържи картината на нѣкой слабъ художникъ. То е все едно слабиятъ ученикъ да отиде при нѣкой учитель и да му каже, че иска да стане неговъ ученикъ. Този учитель ще си създаде голѣми неприятности съ такъвъ ученикъ. Защо? — Понеже той нѣма да учи, а ще иска отъ учителя си хубави бѣлѣжки и ще му се сърди, че не го възнаградилъ, както трѣбва. Ако ученикътъ не вѣрва на учителя си, че справедливо му е турилъ слаба бѣлѣжка, учительтъ може да извика комисия, която да прѣгледа картината му и да се произнесе. Хубавото, красивото всички харесватъ и правилно оцѣняватъ. Работата хвали човѣка, а не това, какво той мисли за себе си.

Сега, мнозина отъ васъ постѫпватъ като слабия ученикъ. Тѣ казватъ: като правимъ молитвата си сутринь, ние четемъ едни и сѫщи молитви — Добрата молитва, Отче нашъ. Искаме нови молитви, разнообразие искаме. Питамъ: като сте чели толкова пѫти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думитѣ „Господи, Боже нашъ“, съ които започва тази молитва? Да произнасяте тия молитви, безъ да разбирате тѣхния смисълъ, това е равносилно да произнасяте думитѣ „гладенъ съмъ“, безъ да разбирате смисъла на глада. Кога човѣкъ разбира смисъла на глада? — Когато се нахрани. И обратно: човѣкъ разбира смисъла на яденето, когато огладнѣе. Слѣдователно, гладътъ ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада. Ако човѣкъ не огладнява, той ще изгуби смисъла, на живота.

Значи, между глада и яденето отъ една страна, както и между страданията и радоститѣ отъ друга, може да се направи паралелъ. Страданието е гладъ, радостьта е ядене. Ако човѣкъ не скърби и не се радва, той нѣма да разбере смисъла на живота. Скръбьта и радостьта сѫ неизбѣжни спѫтници въ живота на човѣка. При това, човѣкъ нѣма само единъ пѫть да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всѣка скръбь той ще разбира смисъла на яденето и ще си прѣдставя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда въ него енергия за работа. Ситиятъ не работи, гладниятъ работи. Кое кара хората да работятъ? — Гладътъ. И затова, казвамъ: хората работятъ, благодарение на глада, благодарение на страданията. Иначе, отъ тѣхъ нищо не би излѣзло. Гладътъ, страданието сѫ потици, стимули, които заставятъ хората да работятъ, да се развиватъ.

Нѣкой казва: главата ми побѣлѣ отъ страдания! Този човѣкъ иска да се радва, безъ да страда. Това нѣщо е невъзможно. Невъзможно е радость безъ страдание и страдание безъ радость. Понеже Богъ е допусналъ страданията, този животъ засега е най-добъръ. Слѣдъ този животъ ще дойде другъ, по-добъръ. По-добриятъ животъ не изключва страданията, но обяснява тѣхния дълбокъ смисълъ. Днесъ хората страдатъ и сѫ недоволни отъ страданията. Тѣ се радватъ и сѫ недоволни отъ радоститѣ. Който е недоволенъ отъ страданието, той е недоволенъ и отъ радостьта. Нѣкой казва: радвамъ се, но не зная докога. Направихъ си кѫща, но не зная докога ще бѫде моя. Оженихъ се за добра жена, но не зная докога ще бѫде моя; утрѣ може да я хареса другъ нѣкой. Това показва, че въ всѣка човѣшка радость, въ всѣка човѣшка придобивка се крие единъ червей, който мѫчи човѣка. Прѣди всичко, Богъ не е изпратилъ човѣка на земята да има жена; нито жената е създадена да има мѫжъ и дѣца. Срѣщате единъ българинъ, облѣченъ въ европейски дрехи, хвърлилъ своята национална носия, мисли, че никой нѣма да го познае, какъвъ е. Каквито дрехи да облѣче човѣкъ, той все сѫщиятъ ще си остане. Дрехитѣ не правятъ човѣка. Тѣ сѫ моди, които иматъ врѣменно значение. Хубави сѫ европейскитѣ дрехи, модерно скроени, добрѣ ушити, но тѣ не опрѣдѣлятъ живота на човѣка. Днесъ французскитѣ дрехи сѫ на мода, утрѣ ще дойдатъ английскитѣ. Когато турцитѣ се възхищаватъ отъ нѣщо, че е много хубаво, умно, солидно, тѣ казватъ „ингилисъ акѫлѫ“. За нѣща, които сѫ външно красиви, тѣ казватъ, че сѫ направени „а ла франсе“.

Като говоря за модата, намирамъ, че тя не е нѣщо сѫществено. И безъ мода може да се живѣе. На сѫщото основание, казвамъ, че и безъ религия на формитѣ може да се живѣе. Такава религия не е нищо друго, освѣнъ външна дреха, модно скроена и ушита, която човѣкъ самъ е направилъ. И безъ такава религия може да се живѣе, както може да се живѣе безъ кокошки, безъ баници, безъ сладкиши. Обаче, безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Това показва, че въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща. Нѣкой казва: хлѣбътъ може ли безъ сирене? — Може. Вие искате да направите сиренето другарь на хлѣба, но хлѣбътъ казва: другарь не ми трѣбва. Азъ самъ свършвамъ работата си. Сиренето само залъгва хората, то не може да имъ даде необходимото, което хлѣбътъ дава. Хранете хората извѣстно врѣме само съ сирене, и ще видите резултатитѣ отъ него. Хората могатъ да се хранятъ само съ хлѣбъ, но само съ сирене — не могатъ. Ако се хранятъ само съ сирене, слѣдъ една седмица най-много ще го захвърлятъ настрана и ще кажатъ: хлѣбъ ни дайте! Слѣдователно, сиренето е притурка въ живота, несѫществено нѣщо. Трѣбва да се различава сѫщественото отъ несѫщественото. Сѫществено е само това, безъ което не можемъ. Хлѣбътъ е сѫщественъ елементъ за живота. Любовьта е сѫщественъ елементъ за живота, защото всичко произтича отъ нея. Тя е изворътъ на живота.

Мнозина, като слушатъ да се говори за любовьта, казватъ, че имало животинска, човѣшка, ангелска и Божествена любовь. Това сѫ форми на любовьта, които въ случая не важатъ. Какво се разбира подъ думата човѣшка любовь? Човѣшката любовь е вода, затворена въ шише. Ако шишето се отвори и обърне съ устата надолу, водата изтича. Отъ любовьта въ шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за любовьта, изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не прѣстава. Тази любовь подразбира вѣченъ животъ, вѣчно благо, вѣчно щастие, вѣчно знание, вѣчна свѣтлина, вѣчна сила. Имате ли любовьта, всички тия нѣща придобиватъ смисълъ. Изгубите ли любовьта, всичко се обезсмисля. Защо? — Сѫщественото въ живота изчезва. Начало на всѣка проява въ свѣта е любовьта. Задъ свѣтлината седи любовьта; задъ силата седи любовьта; задъ недоволството, задъ грѣха пакъ седи любовьта. Единствената сила, която направлява и корегира всичко въ свѣта, това е любовьта. Казвате: възможно ли е любовьта да седи задъ грѣха? Любовьта седи задъ грѣха, защото въ този случай любовьта още не се е проявила, но чака благоприятенъ моментъ да се прояви. Който не познава любовьта, той всѣкога върши грѣхове, прѣстѫпления. Щомъ познае любовьта, всѣкакъвъ грѣхъ, всѣкакво прѣстѫпление ще изчезнатъ. Слѣдователно, докато хората не познаятъ любовьта, и грѣхове ще има, и прѣстѫпления ще има.

Сега, ще обясня, какъ и отдѣ се раждатъ прѣстѫпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, съ вмѣстимость единъ литъръ, пълно съ вода. Вие пазите това шише, като особена цѣнность, и казвате: никой да го не бута! Обаче, дойде единъ вашъ приятель, и безъ да знае, налива чаша вода отъ това шише. Дойде втори, и той налива една чаша вода. Дойдатъ трети, четвърти, и тѣ наливатъ по една чаша вода, и погледнешъ, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: кой се е осмѣлилъ да направи това прѣстѫпление? Значи, когато нѣкой взима отъ малкото, което човѣкъ има, това е прѣстѫпление. Прѣдставете си, че този човѣкъ има на разположение не само едно шише вода, но голѣмъ изворъ, който непрѣстанно тече и дава на всички, колкото искатъ. При това положение, ще има ли условия за прѣстѫпления? При изобилието прѣстѫпления не се вършатъ. Често, въ любовьта между хората се явява ревность. Защо? — Понеже любовьта имъ е въ шишета. Като пийнатъ отъ нея една-двѣ чашки, и тя се свършва. Разликата въ любовьта на хората седи въ това, че шишетата на нѣкои сѫ по-малки, а на други — по-голѣми, но все шишета сѫ, не сѫ извори. Любовь, въ която има ревность, тя не е никаква любовь. Нѣкой казва: азъ имамъ любовь. — Дѣ е тя? — Въ това шише. Не искамъ да ми я бутате! Вземе ли нѣкой една капка отъ тази вода, той веднага вика: не взимайте отъ шишето ми вода! Всѣка капка отъ нея струва скѫпо. Азъ взимамъ единъ голѣмъ сѫдъ и поканвамъ този човѣкъ да дойде съ мене при единъ голѣмъ изворъ. Поставямъ сѫда подъ крана, водата въ него тече и прѣлива, и казвамъ: ето, това е любовь! Докато любовьта се цѣди на капки, тя не е дошла още до Божествения изворъ. Искате ли любовь, идете при Божествения изворъ, оттамъ да начерпите, колкото искате.

Казвате: дѣ е Богъ? — При извора. Ако искате да намѣрите Бога, трѣбва да отидете при Вѣчния Изворъ на живота. — Нѣма защо да ходимъ толкова далечъ, когато може да ни разправите нѣщо за този изворъ. — Идете сами и вижте извора, азъ нищо не разправямъ за него. Велико нѣщо е този Изворъ! Ако започна да го описвамъ, ще направя нѣкаква грѣшка, нѣма да го опиша вѣрно. Той не се подава на никакво разказване. Нѣма езикъ, съ който може да се опише. Ако азъ го опиша, вие нѣма да останете доволни. Идете сами да го видите. Азъ ходихъ самъ при този изворъ, разбрахъ го и сега мога само да ви посъвѣтвамъ: идете при този изворъ часъ по-скоро; не отлагайте! За дългия пѫть, който ще извървите, не съжалявайте. Всѣки самъ може да отиде при този изворъ. Тъй щото, дали имате човѣшка или ангелска любовь, едно е важно за васъ: и човѣшката, и ангелската любовь сѫ потрѣбни, но и хората, и ангелитѣ сѫ черпили и черпятъ любовьта си все отъ Божествения изворъ.

Казвамъ: ако искате да се освободите отъ терзанията на човѣшката любовь — зависть, съмнѣние, подозрѣние — идете при Божествения изворъ, да си начерпите вода, колкото желаете. Още по-добрѣ, свържете се съ този изворъ, да не се изчерпвате никога. Отрицателнитѣ прояви на любовьта се дължатъ на неразбирането ѝ. Нѣкой казва: азъ не вѣрвамъ въ твоитѣ думи. — Ти не вѣрвашъ въ когото трѣбва, че ще вѣрвашъ въ мене. Другъ казва: азъ вѣрвамъ въ думитѣ ти. — Каква нужда имамъ да вѣрвате въ мене? Какво печеля отъ това? Вѣрата подразбира отношения. Да вѣрваме въ Бога, това подразбира да направимъ връзка, да създадемъ отношения съ Бога, за да може Неговата Любовь да тече и прѣзъ насъ. Когато вѣрвамъ въ единъ човѣкъ, азъ трѣбва да направя връзка съ него, за да може любовьта ми да потече въ неговия домъ, и всички да се ползуватъ отъ нея.

Споредъ менъ, понятието вѣра е съвършено различно отъ това, което съврѣменнитѣ хора иматъ. Да вѣрвашъ въ нѣкой човѣкъ, това значи да завържешъ правилни отношения съ него, за да може Божествената Любовь да се прояви едноврѣменно и въ тебъ, и въ него. Каже ли човѣкъ, че вѣрва въ Бога, а нѣма правилни отношения къмъ Него, какво го ползува тази вѣра? Казвате, че вѣрвате въ мене, въ моята ученость, въ моята доброта. Единъ день вѣрвате, на другия день не вѣрвате. Каква е тази вѣра? Единъ день вѣрвате, че съмъ добъръ човѣкъ, на другия день не вѣрвате, измѣняте мнѣнието си за мене. Това не е вѣра, това сѫ човѣшки заблуждения. Истинската вѣра спасява. Тя подразбира да създадешъ непрѣривна връзка съ Бога, или съ даденъ човѣкъ. Такава е вѣрата на майката къмъ дѣтето. Отъ тази вѣра и дѣтето се ползува, и майката се ползува. Дѣтето расте, развива се и учи. Съ идването си на земята, дѣтето помага за развиване на чувствата на майката. Ако майкитѣ нѣмаха дѣца, тѣхнитѣ чувства биха се атрофирали, а при тѣзи условия и дѣцата не биха могли добрѣ да растатъ и да се развиватъ.

Казвамъ: много хора нѣматъ ясна прѣдстава за любовьта. Вслѣдствие на това, тѣ казватъ: насъ никой не ни обича. Питамъ: вие кого обичате? Ония, които считатъ, че сѫ ученици, кого обичатъ? Ако любовьта на съврѣменнитѣ хора се подложи на изпитъ, едни отъ тѣхъ ще издържатъ, други нѣма да издържатъ този изпитъ. За кого е любовьта? — За гладния. Ако нѣкой носи торба, пълна съ хлѣбъ, за кого е този хлѣбъ? — За онзи, който се нуждае отъ него. Слѣдователно, да обичашъ нѣкого, това значи, да си готовъ да му дадешъ хлѣбъ отъ своята торба. Прѣдстави си, че ти, който носишъ торба съ хлѣбъ, имашъ нужда отъ него. Какво ще направишъ тогава? Първо ти ще се нахранишъ, а послѣ ще дадешъ на другитѣ. Питамъ: може ли да люби онзи, който има нужда отъ хлѣбъ? Съберете на едно мѣсто двама души, които сѫ гладували десеть деня, дайте имъ парче хлѣбъ и вижте, какъ сѫ разбрали любовьта. Който е разбралъ любовьта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие съ нея парчето хлѣбъ, ще тури отгорѣ рѫката си и ще почака извѣстно врѣме. Нѣма да мине много, и парчето хлѣбъ ща почне да се увеличава, ще стане голѣмъ самунъ. Слѣдъ това и двамата ще почнатъ да ядатъ братски. Това сѫ хората на любовьта. Тѣ иматъ всичко въ изобилие.

Нѣкой вади отъ торбата си парче хлѣбъ и казва: сухъ е този хлѣбъ, не може да се яде. Щомъ този човѣкъ не може да направи сухия хлѣбъ мекъ, той е отъ обикновенитѣ хора, които знаятъ да залъгватъ другитѣ съ своята любовь. Ако не мога да прѣвърна сухия хлѣбъ въ мекъ, и азъ съмъ отъ обикновенитѣ хора. Когато нѣкой говори за любовьта, а не може да прѣвърне сухия хлѣбъ въ мекъ, вие не трѣбва да се съблазнявате отъ него, но ще знаете, че имате работа съ обикновенъ човѣкъ. Човѣкътъ на любовьта нито се съблазнява, нито служи за съблазънь на другитѣ. Който се съблазнява, той нѣма истинско понятие за Бога. Такъвъ човѣкъ нищо не може да постигне. Този човѣкъ се намира въ положението на ученикъ, който постоянно промѣня учителитѣ си. Отива при единъ учитель и казва: този учитель нищо не струва. Отива при другъ: и този нищо не струва. Въ края на краищата, този ученикъ нищо нѣма да научи. Ученикътъ не може да бѫде по-уменъ отъ учителя си. Дойде ли такъвъ ученикъ при нѣкой учитель, послѣдниятъ се затваря за него, защото знае, че той е невѣжа и не иска да учи. Въ този случай учительтъ дава само трицитѣ отъ своитѣ знания.

Подъ думата „трици“, азъ разбирамъ лъжливитѣ, кривитѣ положения въ живота, или остатъцитѣ отъ нѣщата, които нищо не струватъ. Всички трѣбва да знаятъ, че ако човѣкъ живѣе въ вѫтрѣшна самоизмама, това вече не е истина. Човѣкъ всѣкога чувствува, дѣ е истината, но не я признава. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е опрѣдѣленъ пръвъ да направи едно добро, да направи стѫпка напрѣдъ, но той казва: другъ да дойде вмѣсто мене! Така всички хора отлагатъ да изпълнятъ доброто, но по този начинъ влизатъ въ противорѣчие съ великия законъ, който работи у тѣхъ. Влѣзатъ ли въ противорѣчие съ този законъ, и Богъ ги напуща. Дѣто Богъ отсѫтствува, тамъ нищо не може да стане. Слѣдователно, всѣка работа, всѣко добро дѣло трѣбва да се гледа въ крайнитѣ си резултати. Крайнитѣ резултати прѣдставятъ идването на Бога, проявлението на Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина. Щомъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината се проявятъ, Божиятъ Духъ присѫтствува между насъ, и ние имаме истинската реалность на нѣщата. Съ това започва истинскиятъ животъ. Докато дойде този животъ, могатъ да минатъ години, двѣ, десеть, сто, но трѣбва да се чака това врѣме.

Казвамъ: смисълътъ на живота седи въ това, човѣкъ да дочака врѣмето за идването на абсолютната реалность. Има дървета, които цъвтятъ единъ пѫть на сто години. Какво трѣбва да правятъ тия дървета? Тѣ трѣбва да дочакатъ врѣмето си да цъвнатъ. Нѣкой чакалъ 99 години и казва: не мога да чакамъ повече, изгубихъ търпѣние! Казвамъ: толкова години си чакалъ, имай още малко търпѣние, остава ти само единъ часъ, докато цъвнешъ. Такова нѣщо прѣдставя проявлението на Божията Любовь въ вѣчностьта. Ти си чакалъ цѣла вѣчность, сега си на края на вѣчностьта. Почакай още единъ часъ, докато се прояви Божията Любовь. Внимавай да не изгубишъ този часъ! Защо? — Понеже Божията Любовь, Мѫдрость и Истина се проявяватъ само единъ пѫть прѣзъ цѣлата вѣчность. Хубавитѣ, великитѣ работи се явяватъ само по единъ пѫть прѣзъ вѣчностьта. И на васъ казвамъ: останало е само единъ часъ още, докато се прояви любовьта. Казвате: има врѣме още. — Никакво врѣме нѣма. Вие трѣбва да седите на постъ и да чакате идването на любовьта. Будни ще бѫдете, ще седите внимателно и нѣма да отклонявате мисъльта си на една, или на друга страна. Отклоните ли мисъльта си отъ цѣльта на вашето чакане, вие ще се намѣрите въ положението на онзи човѣкъ, който рѣшилъ да пробие дупка въ планината, да съедини едно царство съ друго. Който минавалъ покрай него, все го заговарялъ нѣщо, и той спиралъ работата си, обръщалъ внимание на всичко, което му се говорило. Като спиралъ вниманието си на този, на онзи, дупката се запушила, и той не могълъ да постигне цѣльта си. Сѫщото ще стане и съ васъ. Ще дохождатъ хора отвънъ, да ви теглятъ, да отвличатъ вниманието ви, но вие не трѣбва да се отклонявате. Ще дойдатъ нѣкои да ви разправятъ, какво мислятъ по вашата работа. Каквото и да мислятъ, то е за тѣхъ. Тѣхната мисъль не е сѫществена за васъ. Вие трѣбва да седите прѣдъ дупката и да работите, да чакате онзи, моментъ, когато дупката се пробие, и вие постигнете цѣльта си. Значи, дошълъ е часътъ, въ който ще стане съединението между двѣтѣ царства.

Мнозина отъ васъ сте дошли тукъ неразположени, отпаднали духомъ, понеже мислите, че Богъ не ви обича, не мисли и не се интересува за васъ. Това е голѣмо заблуждение, голѣма самоизмама. Въ любовьта на Бога нѣма никакво изключение. Нѣкой е недоволенъ отъ себе си, че нищо не е направилъ. Казвамъ: не се смущавайте! Знайте, че това, което се изисква отъ васъ, ще го свършите. Ако сте недоволни отъ положението си, какво ще кажете за малкитѣ мушици? Богъ едва сега е започналъ да дѣйствува върху тѣхъ. Обаче, ще минатъ още 10—20 милиони години, докато се види, какво Богъ е направилъ отъ тѣзи мушици. Едно е важно: да започне любовьта да дѣйствува. Когато се копае кладенецъ, важно е да се яви първата капка вода. Тя е признакъ, че има вода въ почвата. Отъ първата капка се образува голѣмъ изворъ, който ще напои всички градини.

И тъй, вие не трѣбва да губите вѣрата си въ Бога. Въ това нѣма никаква философия. Човѣкъ трѣбва да вѣрва! Да вѣрва въ Бога, това подразбира да направи връзка съ Него, да се прояви Божията Любовь. Тази е мистичната страна на въпроса. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за любовь между хората, това не значи, че трѣбва да обичашъ човѣка външно, но да направишъ връзка съ него, да му укажешъ пълно довѣрие. Имашъ ли вѣра въ човѣка, когото обичашъ, тогава Богъ ще се прояви въ тебъ. Сѫщото се отнася и до обичьта ви къмъ Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка съ Него. Щомъ направите тази връзка, всѣкаква тъмнина отъ ума ви ще изчезне, и всѣкакво притѣснение отъ сърцето ви ще се прѣмахне. Въ ума ви ще се яви свѣтлина, въ сърцето ви — разширение, миръ, радость и ще разберете, че Божията Любовь ви е посѣтила. Това проблесване на свѣтлина въ ума и на радость въ сърцето е признакъ, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае.

Сега, вие трѣбва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си съ Бога, да възстановите вѣрата си къмъ Него. Азъ наричамъ вѣрата законъ на хранене. Вѣрата подразбира правилни отношения между ума и сърцето. Щомъ сѫществуватъ такива отношения между ума и сърцето, въ ума ще се яви свѣтлина, въ сърцето — разширение; тогава тъмнитѣ нѣща ще станатъ ясни, а неразбранитѣ — разбрани. Отъ този моментъ ще се прояви истинскиятъ животъ. Сега нѣкой казва: азъ те обичамъ. Въ сѫщность, той не обича. Азъ вѣрвамъ въ тебе. Въ сѫщность, той не вѣрва. На този, който ме обича и казва, че има вѣра въ мене, казвамъ: дай ми хиляда лева на заемъ! — Нѣмамъ. Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вѣрва въ мене. Момъкъ казва на нѣкоя мома: хайде да отидемъ на разходка! — Имамъ работа, не мога да ходя по разходки. Въ сѫщность, момата има врѣме да се разходи, съ този момъкъ, но не му вѣрва, страхува се, да излѣзе сама съ него. Любовь ли е това, да се страхувашъ отъ човѣка, който те обича? Не е любовь. Любовьта е свещено нѣщо, въ нея страхъ нѣма. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да намѣришъ човѣкъ, въ сърцето на когото живѣе Божествената Любовь. То е все едно да намѣришъ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, да намѣришъ единъ чистъ, кристаленъ изворъ, който непрѣстанно извира, да влѣзешъ въ градина съ най-хубави плодни дървета, или най-послѣ да се запишешъ ученикъ въ добрѣ уредено училище.

Казвамъ: такава трѣбва да бѫде вашата прѣдстава за любовьта! Какви сѫ сегашнитѣ разбирания за любовьта, за мене не е важно, но ако влѣзете въ пустинята съ вашата любовь, устата ви ще засъхне. Ако влѣзете въ пустинята съ Божията Любовь, тя ще я прѣвърне въ градина. Влѣзете ли въ пустинята съ вашитѣ малки шишенца, пълни съ вода, пустинята ще остане пустиня, животътъ ѝ никакъ нѣма да се измѣни. Врѣме е вече да отидете при Божествения изворъ, оттамъ да черпите. Шишенцата съ вода днесъ не могатъ да ви задоволятъ. Всички трѣбва да тръгнатъ въ новия пѫть. Стариятъ пѫть, старитѣ разбирания нищо не даватъ. Тѣ сѫ опитани вече. Сега се изискватъ нови разбирания, нова свѣтлина.

Нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога. — Какъ ще Му служишъ? — Като Го обичамъ, като вѣрвамъ въ Него. Казвамъ: ако единъ човѣкъ постоянно безпокои Бога съ своята обичь, защо е тази обичь на Бога? Ако любовьта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любовь? Такaва любовь не е нищо друго, освѣнъ шумъ и прахъ. Това нѣщо сѫществува въ сегашнитѣ училища. Ученицитѣ казватъ, че обичатъ своя учитель, но докато той влѣзе въ класъ, тѣ играятъ, скачатъ изъ стаята, по чиноветѣ, дигнатъ толкова прахъ, че и учительтъ, и тѣ се задушаватъ, едва дишатъ. Работата на учителя тогава седи въ това, да отвори първо прозорцитѣ и да гледа часъ по-скоро да излѣзе отъ прашната стая. Ако ученицитѣ казватъ, че обичатъ учителя си, а задъ гърба му говорятъ лошо, любовь ли е това? И едното, и другото е измама. Ученицитѣ трѣбва да сѫ доволни отъ знанието на своя учитель, и учительтъ трѣбва да е доволенъ отъ ученицитѣ си. Между учители и ученици трѣбва да има пълна вѣра. Божествениятъ законъ не може да се прояви между хората, ако вѣрата имъ не е абсолютна.

Слѣдователно, всѣки ученикъ трѣбва да бѫде не само прилеженъ, но и способенъ. Нѣкой казва: азъ съмъ старъ вече. — Остарѣлъ си отъ лѣность. Човѣкъ остарява отъ лѣность, отъ мързелъ. Мързеливитѣ хора остаряватъ, а работливитѣ — никога. Нѣкой казва: дотегна ми вече да работя! Така може „да каже само мързеливиятъ. Човѣкъ трѣбва да работи съ приятность, съ любовь, никога да не се отекчава. Художникътъ рисува, наблюдава, пакъ рисува, докато най-послѣ свърши картината си. Всичко това той прави съ любовь. Какво правятъ хората? Докато сѫ млади, работятъ много; щомъ започнатъ да остаряватъ, тѣ казватъ: старини идатъ, трѣбва вече да си починемъ. — Това е криво разбиране. На стари години човѣкъ трѣбва да работи повече, отколкото като младъ. Малкитѣ дѣца, запримѣръ, нищо не работятъ. Стане ли човѣкъ на 120 години, тогава, именно, Богъ ще то впрегне да работи на нивата Му. Богъ не иска дѣца да Му оратъ и жънатъ. За тази работа Той ще впрегне дѣдовцитѣ.

Казвате: на стари години трѣбва да се почива; тогава всѣкаква работа трѣбва да прѣстане. Това провѣряваме всѣки день и въ обществото. — За кое общество говорите: за обществото на мързеливитѣ, или за обществото на работнитѣ, на трудещитѣ? Ако говорите за обществото на мързеливитѣ, оставете го настрана. Ще дойдатъ нѣкои да ми говорятъ, че еди-кой си билъ много ученъ. Ако говорите за учени, които залъгватъ хората съ своитѣ баници съ сирене, ние не се нуждаемъ отъ тѣхнитѣ баници. Ако тѣ ни прѣдлагатъ хлѣбъ отъ прѣсно жито, добрѣ омесенъ и опеченъ, ние веднага ще го приемемъ, но що се отнася до баницитѣ имъ, ние се отказваме отъ тѣхъ. Хлѣбътъ е необходимость, баницата не е необходимость. И безъ баница може да се живѣе, но безъ хлѣбъ не може.

И тъй, при всички изпитания, които ще минете въ живота си, гледайте сѫщественото да запазите. Единъ день, слѣдъ като ви напуснатъ всички хора и останете самъ, да знаете, че има нѣкой въ живота, който е винаги съ васъ. Дѣйствително, ще дойде день, когато човѣкъ ще остане съвършено самъ, ще го напуснатъ и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види въ тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Богъ при него и го запита: какво има? — Всички заминаха, оставиха ме самъ. — Не си самъ, не се безпокой, азъ съмъ съ тебе. Мнозина, мислятъ, че сѫ прѣкарали тази опитность. Не, вие не сте имали опитностьта, да прѣживѣете тази страшна самотия. Вие още не сте се видѣли въ рѫцѣтѣ на черния приятель, да знаете, какво значи страдание. Слизали ли сте въ ада, да видите, какво прѣдставя вѣчниятъ огънь? Нѣкой отъ васъ само се е опарвалъ малко отъ този огънь. Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огънь, който гори и никога не изгаря? Нѣкой казва: какво нѣщо е адътъ?— Азъ не обичамъ да говоря за ада, но казвамъ: влѣзъ и вижъ! — Какво нѣщо е небето? — И за небето не обичамъ да говоря, но казвамъ: иди и вижъ!

Има смисълъ да се опита и едното, и другото положение. Който не е слизалъ до дъното на ада, той не може да се качи и на небето; който пъкъ не се е качвалъ на небето, той не може да слѣзе и до дъното на ада. Какво ще разберете отъ това? И 500 години още да говоря, вие пакъ нѣма да разберете, какво нѣщо е адътъ, и какво небето, докато сами не ги посѣтите. Ако не ме разберете, азъ ще се радвамъ. Защо? — Радвамъ се, когато нѣкой човѣкъ не иска да яде баница. Щомъ не иска баница, той ме освобождава отъ ненуженъ трудъ, да смѣсвамъ брашното съ сиренето, да правя баница. Слѣдъ всичко това, нѣкой проповѣдникъ ще разправя, какво нѣщо прѣдставя адътъ. Той ще разправя, че адътъ билъ мѣсто на вѣчно мѫчение, на вѣченъ огънь, дѣто мушкатъ, изтезаватъ хората и т. н. Празни приказки сѫ тѣзи. Искате ли да знаете, какво нѣщо е адътъ, какво нѣщо е мѫчението, въ ада ще слѣзете. Вие не знаете още, какво нѣщо е мѫчението, но и азъ не искамъ да ви говоря за него. Вие не познавате още нито мѫчението, нито страданието.

Казвате: какъ е възможно да не познаваме страданието и мѫчението? Ние сме опитали и страдания, и мѫчения. Щомъ е така, азъ ще направя друго твърдение. Вие познавате страданията и мѫченията, но нѣмате любовь въ себе си. И на това твърдение пакъ възразявате: ние обичаме, познаваме любовьта. Питамъ тогава: ходили ли сте въ ада? Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада. Казвамъ: който е ходилъ въ ада, и огъньтъ на ада не е могълъ да го разруши, той е герой, той вече е облѣченъ въ дрехата на любовьта. Който не е ходилъ въ ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за любовьта. Ако по нѣкакъвъ начинъ отидете на небето, веднага ще ви питатъ: ходили ли сте въ ада? Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приематъ съ почить и уважение. Нѣкои мислятъ, че въ ада има само прости хора. — Не, въ ада нѣма нито говедари, нито месари, нито кръчмари — тамъ всичко подобно изгаря. Ако внесете ракия и вино въ ада, тѣ ще се изпарятъ, ще изчезнатъ. Казвате: тогава, какъвъ е животътъ въ ада? Който е ходилъ въ ада, той е научилъ великия законъ на любовьта. Христосъ е скрилъ тази мисъль въ стиха, въ който се казва за ангелитѣ: „Идете въ вѣчния огънь, приготвенъ за васъ, да научите законитѣ на великата любовь и правда!“ Значи, ония ангели, които не сѫ разбрали любовьта, Богъ изпраща въ вѣчния огънь, като мѣсто на учение. Щомъ минатъ прѣзъ ада, тѣ ще разбератъ тѣзи закони и ще взематъ обратния пѫть.

Слѣдователно, ние не трѣбва да се бъркаме въ Божиитѣ работи и да питаме, защо е създаденъ адътъ, защо е създадено небето? Защо адътъ е създаденъ, само Богъ знае. Защо небето е създадено, само Богъ знае. И адътъ е на мѣстото си, и небето е на мѣстото си. Така се говори по човѣшки, но отъ философско гледище въпросътъ седи другояче. Нѣкой казва на Бога: азъ не искамъ да отида въ ада. — И азъ не те пращамъ. Казвамъ: който иска да разбере Божията Любовь, той непрѣменно трѣбва да слѣзе въ ада.

Сега, азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които сѫ кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: ние мислимъ, че ще отидемъ на небето, а вие ни пращате въ ада. Тѣзи сѫ нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нѣщата, въ тѣхъ нѣма никаква философия, никакъвъ животъ. Давидъ казва: „И въ ада да отида, и тамъ ще ме наставлявашъ“. Азъ нѣмамъ прѣдъ видъ вашитѣ дѣтински схващания за ада, нито пъкъ срѣдновѣковнитѣ схващания, споредъ които адътъ е най-страшното мѣсто въ свѣта. Едно трѣбва да знаете: ако Богъ е въ ада, и азъ ще отида тамъ; иначе, кракътъ ми нѣма да стѫпи тамъ. Ако животътъ на Бога, ако Божията Любовь, Мѫдрость и Истина проникватъ въ ада и го владѣятъ, и азъ ще отида тамъ. Обаче, ако нито животътъ на Бога, нито Божията Любовь, Мѫдрость и Истина не сѫ тамъ, и моятъ кракъ нѣма да прѣкрачи прага на ада.

Желая на всички да имате трезви мисли и чувства! Въ всичко можете да се усъмните, но въ Бога — никога! Дойдете ли до Бога, вие трѣбва да имате трезва мисъль и трезво чувство, отъ нищо да не се разколебавате. Вашата мисъль и вашето чувство къмъ Бога не трѣбва отъ нищо да се разклащатъ. Дали сте въ ада, или на небето, мисъльта и чувството ви за Бога не трѣбва да се разколебаватъ отъ нищо. Мисъльта и чувството на човѣка могатъ да се разклатятъ и на небето, и въ ада — дѣто и да сте. Иначе, не би могло да се обясни падането на ангелитѣ. Кой стана причина тѣ да напуснатъ своето свещено мѣсто? Азъ нѣма да обяснявамъ причинитѣ за падането на ангелитѣ, но казвамъ: човѣкъ може да се усъмни и на небето, и въ ада. Съмнѣнието прониква навсѣкѫдѣ. Затова, само онзи духъ е съвършенъ, който нито на небето, нито въ ада може да се усъмни. Само онзи човѣкъ може да възприеме Божията Любовь, който и въ ада, и на небето остава единъ и сѫщъ. Този човѣкъ и въ скърбитѣ, и въ радоститѣ остава единъ и сѫщъ. Законътъ е еднакъвъ и въ двата случая. Трѣбва ли човѣкъ да се усъмни, когато дойдатъ скърби и страдания? Ако много страдате, Господъ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пакъ нищо не печели. Богъ всичко има, нѣма какво да печели повече. Обаче, човѣкъ губи. Защо? — Понеже той се лишава отъ едно благо. И въ страданията, и въ радоститѣ Богъ е прѣдвидилъ по едно благо за човѣка. Скръбьта е благо, и радостьта е благо. Богъ оставя тѣзи блага на човѣка, да ги събере и използува. Той изисква отъ хората да направятъ връзка, да създадатъ отношения между радостьта и скръбьта, и по този начинъ да ги помирятъ.

Казвамъ: на всѣки човѣкъ е дадена задача, да примири радостьта съ скръбьта. Животътъ е пъленъ съ такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостьта съ скръбьта въ себе си, той минава за ученикъ и върви вече въ правия пѫть. Тази е великата задача на живота — да примиряваме скърбитѣ съ страданията.

И тъй, главната мисъль на тази бесѣда е, че и въ ада, и на небето да сте, да не се роди у васъ никакво съмнѣние, но да останете едни и сѫщи и да благодарите на Бога, че Той е и въ ада, и въ рая. Момента, въ който се намирате въ ада, и дойдете до правилното разрѣшение на отношенията между скръбьта и радостьта, вие веднага ще отидете на небето. Ако пъкъ сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намѣрите въ ада. Запримѣръ, вие сте въ едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намѣрите ли се прѣдъ нѣкакво противорѣчие, веднага изгубвате мѣстото си и слизате въ ада. Вие ставате недоволни, кисели и казвате: всичко е изгубено! Не се минава единъ день, вие се намирате прѣдъ нѣкаква свѣтла идея, и отново се връщате на небето. Човѣкъ постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелитѣ отъ ада, като ви видятъ между тѣхъ, хващатъ ви като ябълка и казватъ: не ни трѣбва тази ябълка тукъ! — и ви изхвърлятъ навънъ. Вие имате тази опитность. Даденъ моментъ, имате щастливо състояние. Дойде нѣщо отвънъ, смути духа ви, и цѣлото небе прѣдъ васъ се разрушава. Тогава вие излизате отъ вашето небе и слизате въ ада. Слѣдъ малко, отново проблесне нѣщо въ ума ви, и вие пакъ сте на небето. Ако се усъмните, дали ще ви приематъ на небето, или не, пакъ слизате въ ада. Ангелитѣ си играятъ съ васъ, което показва, че вие сте непостояненъ човѣкъ. Тѣ трѣбва да прѣстанатъ да си играятъ съ васъ, като съ ябълка.

Разберете ли сѫщината на този въпросъ, вие ще знаете, че Богъ присѫтствува и въ ада, и на небето. Тогава вие ще бѫдете въ хармония съ себе си и съ другитѣ и ще кажете: да бѫде волята Божия! Въ каквото положение и да се намѣрите, у васъ не трѣбва да има сѣнка отъ нѣкакъвъ страхъ. Въ свѣта могатъ да ставатъ редъ пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Богъ винаги запазва едни и сѫщи отношения къмъ насъ и казва: „Написахъ ви на дланьта си“. Това показва, че Той всѣкога ни има прѣдъ очитѣ си, Той никога нѣма да ни забрави. Тази мисъль трѣбва да остане въ умоветѣ на всички, не само за насърдчение, но като велика истина. За онѣзи, които не искатъ да отидатъ въ ада и се страхуватъ, азъ имамъ мнѣние за тѣхъ, че сѫ страхливци. Нѣкой се страхува да отиде въ ада, защото тамъ имало вѣченъ огънь. Питамъ: ако той отиде на небето, какво ще прави? Тъй щото, сега нѣма кандидати нито за небето, нито за ада. Пъкъ и азъ не искамъ да ви пращамъ нито на небето, нитo въ ада, защото ще остана безъ ученици.

Слѣдователно, всички трѣбва да имате здрава, трезва мисъль, която отъ нищо да не се разколебава. Ще дойдатъ изпитанията — никой нѣма да избегне отъ тѣхъ. Ако вѣрвате въ Бога, всичко ще придобиете: ако не вѣрвате, всичко ще изгубите. Обаче, смисълътъ на живота седи въ вѣчното постигане на любовьта.

*

10. Бесѣда отъ Учителя, държана на

22 юли, 1931 г. 5 ч. с.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...