Jump to content
Ани

1931_07_21 Отпечатъци

Recommended Posts

"Любовь къмъ Бога", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1931 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера. Първо издание, София, 1931 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ОТПЕЧАТЪЦИ.

Днесъ ще размишлявате върху 17 стихъ, 1 гл. Послание Яковово: „Всѣко добро даване и всѣка съвършена дарба отгорѣ е, и слиза отъ Отца на свѣтлинитѣ, въ когото нѣма измѣнение или сѣнка на промѣняване“.

Днесъ е вторникъ. Ние нарекохме този день — день на доброто. Слѣдователно, днесъ трѣбва да правите само добро. Марсъ е свързанъ съ този день, затова трѣбва да воювате. Съ какво ще воювате? — Съ работа около палаткитѣ си, съ чистене, съ пране на дрехитѣ си. Както планетитѣ указватъ влияние върху днитѣ, така и хората си влияятъ едни-други. Това влияние се забѣлѣзва особено, когато хората се събиратъ по много на едно мѣсто. Нѣкои отъ разположенията и неразположенията имъ се дължатъ на взаимното общение между тѣхъ. Запримѣръ, ако хвърляте нечистотии на нѣкое чисто мѣсто, то непрѣменно ще започне да мирише. Тъй щото, каквито сѫ резултатитѣ въ физическия свѣтъ, такива ще бѫдатъ и въ духовния. Ето защо, всички проповѣдници, на миналото и на настоящето, сѫ прѣпорѫчвали и сега прѣпорѫчватъ абсолютна чистота. Безъ чистота — лична или обща, никакво развитие не може да има. Чистотата е първо и необходимо условие за правилното развитие на човѣка.

Казвамъ: всѣки трѣбва да работи върху себе си, а щомъ работи върху себе си, едноврѣменно той работи и върху другитѣ. Виждате, че нѣкой направилъ нѣкаква погрѣшка. Ако можете, изправете тази погрѣшка. Щомъ изправите погрѣшката на нѣкой вашъ ближенъ, вие правите добро и на себе си, и на него. Лошитѣ мисли и чувства произвеждатъ въ умствения и въ астралния свѣтъ такива нечистотии, каквито се произвеждатъ и въ физическия. Мислитѣ, добри или лоши, се въртятъ около човѣка, отъ когото сѫ излѣзли, като около центъръ. Често човѣкъ се чуди, отдѣ е дошла въ ума му нѣкоя лоша, или добра мисъль, безъ да подозира, че тя е онази мисъль, която той нѣкога е изпратилъ въ пространството. Като знаете това, трѣбва да бѫдете внимателни, да пазите всичко въ най-голѣма чистота. Отъ всички се изисква физическа, сърдечна и умствена чистота. Когато тѣлото на човѣка е чисто, той ще бѫде физически здравъ; когато сърцето на човѣка е чисто, той има лице свѣжо и очи ясни; когато умътъ на човѣка е чистъ, отъ лицето му излиза приятна, мека свѣтлина. Ако умътъ на човѣка е нечистъ, той прилича на замъждѣлъ огънь, който пуши толкова много, че никой не може да се приближи до него, да се стопли. Често такъвъ огънь се срѣща въ нѣкои селски кѫщи, дѣто огнището е всрѣдъ стаята и пуши. Цѣлата кѫща е толкова опушена, че не може спокойно да се гледа, очитѣ заболяватъ отъ голѣмия пушекъ.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва постоянно да се чисти, за което има редъ правила и методи. Нѣкой казва, че е нечистъ и се срамува отъ себе си. Нѣма защо да казва, че е нечистъ; то само по себе си се разбира. На физическия свѣтъ човѣкъ прѣдставя сѣме, което излиза отъ пръстьта. Вслѣдствие на това, сѣмето, което излиза отъ земята, е нечисто, защото и земята е нечиста. Обаче, колкото повече расте, то само вече се чисти и създава своя аура. Като пуща коренчета и стъбло, то излиза надъ земята и се освобождава отъ черната, нечиста пръсть. Който е ясновидецъ, той ще види това сѣменце като млада мома, която всѣка сутринь взима метлата и чисти, мете кѫщата. Здравето на сѣмето зависи отъ неговата чистота. Нѣкои градинари наторяватъ земята, за да могатъ растенията и плоднитѣ дръвчета да вирѣятъ добрѣ. Отъ тора сѣмето взима ония елементи, които сѫ потрѣбни за неговото развитие, и по този начинъ придобива сила по-добрѣ да се чисти. Тъй щото, човѣкъ не трѣбва да се срамува отъ своята нечистота, но да използува отъ нея потрѣбнитѣ за себе си елементи и да се чисти. Нечистотата е торъ, гюбре, отъ което човѣкъ може да използува нѣкои елементи, необходими за неговото растене и усилване.

Мнозина отъ васъ иматъ желание да бѫдатъ чисти, свѣтли като ангели, като светии. Казвамъ: едно врѣме човѣкъ е билъ въ Бога, живѣлъ е между ангелитѣ. Защо излѣзе оттамъ? Защо напусна небето и дойде на земята? Човѣкъ самъ пожела да излѣзе отъ Бога, да напусне небето и да слѣзе на земята, да учи. Щомъ човѣкъ самъ пожелалъ да слѣзе на земята, трѣбва ли днесъ да се оплаква отъ положението си? Нѣма нищо лошо въ това, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога и дошълъ на земята да учи; лошото, обаче, седи въ това, че рѫцѣтѣ на съврѣменния човѣкъ сѫ много деликатни, и той не може да работи. Той търси други хора да работятъ за него, но не намира такива и се вижда въ чудо. Слѣдователно, истинската причина за недоволството на човѣка не седи въ слизането му на земята, но въ невъзможностьта да намѣри хора, които да работятъ за него. Човѣкъ иска да бѫде господарь, да има нѣколко слуги на разположение. Той казва: да имамъ поне единъ вѣренъ слуга, да мете, да чисти кѫщата ми! Нѣма ли такъвъ слуга, той е недоволенъ отъ положението си.

Тѣзи дни наблюдавахъ, какъ една сестра се отнесе съ единъ братъ. Сестрата искаше да дигне единъ голѣмъ камъкъ, но не можа. Въ това врѣме покрай нея минава единъ братъ. Тя го спира и много меко, внимателно му казва: братко, моля ти се, дигни този камъкъ, защото е тежъкъ, азъ не мога да направя това. Когато братътъ бѣше готовъ да ѝ услужи, тя веднага стана сериозна, промѣни тона си. Въ тона ѝ вече имаше заповѣдь. Този тонъ прѣдизвика реакция въ брата, и той бѣше готовъ да ѝ откаже. Той се замисли за единъ моментъ и си каза: нищо, азъ ще ѝ услужа. Нейната работа е сѫщеврѣменно и моя. Той взе камъка, занесе го, дѣто трѣбваше и си замина. Казвамъ: нѣкога една работа може да се свърши само съ лѣвата рѫка, нѣкога — само съ дѣсната. Има случаи, когато и двѣтѣ рѫцѣ едноврѣменно взиматъ участие въ нѣкоя работа. Едно трѣбва да знаете: човѣкъ трѣбва да се отнася съ любовь къмъ всички свои удове, ако иска работитѣ му да се уреждатъ добрѣ.

И тъй, когато работитѣ ставатъ съ любовь, тѣ всѣкога сѫ чисти. Нѣма ли любовь въ всѣка работа, тя е продиктувана отъ интересъ, отъ нѣкакво користолюбие. Запримѣръ, нѣколко братя сѫ донесли тукъ фотографическитѣ си апарати, да правятъ снимки. Щомъ желанието имъ е чисто, то е добро. Тѣ искатъ да иматъ споменъ отъ прѣкарването си на Рила. Азъ съмъ ималъ случай да видя, както върви нѣкой човѣкъ замисленъ нѣщо, изведнъжъ нѣкой фотографъ цъкне съ апарата, фотографира го. Това вече е кражба съ користна цѣль, да продаватъ този портретъ, да печелятъ съ него.

Сега, азъ изнасямъ този фактъ за изяснение на единъ въпросъ, на който мнозина се натъкватъ. Казано е въ Писанието: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи.“ Отъ този стихъ искамъ да извадя слѣдната аналогия. Както нѣкои фотографи дебнатъ едно лице, безъ то да знае, да го фотографиратъ и послѣ да продаватъ портрета му, така прави и дяволътъ. Дяволътъ не е нищо друго, освѣнъ разумно сѫщество, което изкушава и праведни, и грѣшни хора, кара ги да извършатъ нѣкакво прѣстѫпление, да направятъ нѣкаква погрѣшка. Слѣдъ това той дебне, да улови момента на прѣстѫплението, да го фотографира съ своя апаратъ. Тъй щото, дяволътъ постоянно върви слѣдъ хората и фотографирва всичкитѣ имъ постѫпки, добри или лоши. Като види своитѣ постѫпки, изнесени прѣдъ свѣта, човѣкъ се чуди, кой го е видѣлъ, какво прави, кой е изнесълъ постѫпката му, и започва да страда, да се мѫчи. Той иска да купи тази фотографическа плоча, да я задържи за себе си, но дяволътъ не я дава. И затова човѣкъ се моли ту на дявола, ту на Господа, да купи отъ тѣхъ плочитѣ на своитѣ прѣстѫпления. Слѣдъ голѣми молби, най-послѣ той успѣва да купи тия плочи. Той вече се успокоява, мисли, че никой нѣма да знае за неговитѣ грѣшки и прѣстѫпления, че всичко вече е свършено. Не се минава много врѣме, дяволътъ пакъ тръгва подиръ него, слѣди то, и току вижъ, пакъ цъкне съ апарата си. Това показва, че съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно, да мисли, какво върши. Дяволътъ обича да фотографирва главно лошитѣ постѫпки на човѣка, понеже тѣ сѫ въ неговъ интересъ. Той постоянно го дебне, и щомъ го намѣри въ добро разположение, показва му една отъ плочитѣ на неговитѣ погрѣшки. Разположението на този човѣкъ веднага се помрачава, и той казва: толкова добри дѣла съмъ направилъ, а защо все лошитѣ изпѫкватъ въ ума ми? Дяволътъ се усмихва доволно и казва: мене лошото ми трѣбва, а не доброто. Психолозитѣ обясняватъ това явление по другъ начинъ. Тѣ казватъ: всѣка постѫпка, добра или лоша, има свое отражение, свое ехо. Тъй, щото, веднъжъ направена една грѣшка или едно прѣстѫпление, тѣ ще се повтарятъ до тогава, докато окончателно се заличатъ. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да знае, че има нѣкой, който, отъ сутринь до вечерь, го слѣди, какво прави, и постоянно цъка съ фотографията си. Който иска да не го фотографира дяволътъ, нека прави само добри дѣла. Дяволътъ не се интересува отъ доброто.

Казвате: нѣма ли нѣкое добро сѫщество, което да фотографира добритѣ дѣла? — Има добри сѫщества, наречени ангели, които по сѫщия начинъ, като дявола, ходятъ слѣдъ хората, да фотографиратъ добритѣ имъ постѫпки. Единъ ангелъ срѣща нѣкой обезсърдченъ, отчаянъ човѣкъ, който е рѣшилъ да се самоубие. Той веднага изважда фотографията си, цъкне съ нея и прѣдставя прѣдъ отчаяния една отъ неговитѣ добри постѫпки. Този човѣкъ погледне на фотографията, усмихне се, въздъхне спокойно и казва: значи, и у мене имало нѣщо хубаво! Щомъ е така, има смисълъ да се живѣе! Всѣки човѣкъ минава прѣзъ добри и лоши състояния, докато най-послѣ разбере смисъла на живота.

И тъй, хората трѣбва да разбератъ дълбокия смисълъ на живота. Дойдатъ ли до това положение, тѣ отъ нищо нѣма да се обиждатъ, нито пъкъ на похвалитѣ ще се подаватъ. Често хората се обиждатъ отъ нѣща, които не се отнасятъ до тѣхъ. Запримѣръ, мине нѣкой покрай васъ и каже: ти си лошъ човѣкъ! Вие веднага се обиждате, или пъкъ обезсърдчавате и казвате: отъ мене човѣкъ нѣма да стане! Питамъ: защо се докачате? Защо се обезсърдчавате? Това „ти“ не се отнася само до васъ. Всѣки може да бѫде „ти“. Вие трѣбва да си кажете: това не се отнася до мене. Азъ не съмъ номеръ „ти“. Това мѣстоимение може да се употрѣби и въ множествено число: за много хора може да се каже „ти“. Всѣки човѣкъ отдѣлно е пакъ „ти“. Нѣкой казва за себе си: азъ съмъ лошъ човѣкъ. И мѣстоимението „азъ“ пакъ обхваща всички хора. Едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ. Само тогава има смисълъ човѣкъ да каже нѣщо лошо за себе си, т. е. да констатира единъ фактъ, както е въ дѣйствителность, когато той може да се поправи. Обаче, ако човѣкъ не е готовъ да изправи погрѣшката си, тогава нѣма смисълъ да казва, че картината, която нарисувалъ, или писмото, което написалъ, не сѫ хубави. Не е достатъчно само човѣкъ да скѫса писмото, което е писалъ, но той трѣбва да го прѣпише нѣколко пѫти, докато самъ се задоволи. Каже ли човѣкъ за себе си, че не е добъръ, това подразбира, че работата, която той извършилъ, не е добра. Каже ли, че е добъръ, значи, работата, която той извършилъ, е добра и на мѣсто направена.

Значи, ние трѣбва да говоримъ за себе си само вѣрни нѣща. Кажемъ ли нѣщо, което не е вѣрно, трѣбва да го корегираме. Казвате: какъ ще познаемъ, дали това, което сме констатирали въ себе си, е вѣрно? Вѣрнитѣ нѣща лесно се познаватъ. Запримѣръ, ако вие напишете едно писмо и слѣдъ като го прочетете нѣколко пѫти, останете доволни отъ него, това писмо съдържа вѣрни факти. Ако не сте доволни отъ писмото си, това показва, че има невѣрни факти въ него, затова трѣбва да го корегирате. Отъ единия до другия край, животътъ е само корекции. Прѣдприемашъ нѣщо, което не излѣзе, както трѣбва, и ти започвашъ да го корегирашъ. Ние сме изпратени на земята да свършимъ работата си, както трѣбва. На всѣки човѣкъ е дадена специална работа, която той самъ трѣбва да свърши. Ако не свърши работата си, както Богъ изисква, той не може да бѫде свободенъ. Хиляди пѫти ще дохожда на земята, докато свърши работата си, както Богъ изисква.

Необходимо е човѣкъ да дохожда много пѫти на земята, да учи нейнитѣ закони, да се съобразява съ тѣхъ и да ги прилага въ живота си. При това, човѣкъ не живѣе само за земята; той не живѣе само за днешния день. Днешниятъ день зависи отъ вчерашния, а бѫдещиятъ — отъ днешния. Слѣдователно, настоящето е основа на бѫдещето. Възъ основа на това, всѣка мисъль и всѣко чувство, които вълнуватъ човѣка днесъ, служатъ за основа на ония мисли и чувства, които ще дойдатъ у него за въ бѫдеще. И затова, като се интересуваме отъ своитѣ мисли и чувства, трѣбва да знаемъ, че и невидимиятъ свѣтъ е заинтересуванъ отъ тѣхъ. И когато разумнитѣ сѫщества, които седатъ по-горѣ отъ насъ, видятъ, че ние не можемъ да свършимъ работата си сами, тѣ веднага ни се притичатъ на помощь. Щомъ дойдатъ тѣ, погрѣшкитѣ лесно се изправятъ. Запримѣръ, нѣкой ученикъ е способенъ, но мързеливъ, и не учи редовно. Учительтъ го изпитва, и като не знае, той му поставя слаба бѣлѣжка. Ученикътъ се стрѣска отъ слабия успѣхъ и започва да учи. Щомъ пожелае да учи, веднага отъ невидимия свѣтъ му идатъ на помощь, слѣдъ което всички учители се произнасятъ за този ученикъ, че е даровитъ. Отъ своя страна, и той самъ се чуди, отдѣ му дойде това вдъхновение и разположение къмъ учението. Когато ученикътъ има помощь отъ невидимия свѣтъ, всичкитѣ му работи тръгватъ напрѣдъ. Щомъ знаете това, и вие не трѣбва да се смущавате. Имате ли стремежъ за работа, правите ли усилия, и невидимиятъ свѣтъ ще ви помага. Имате ли помощьта имъ, ще станете даровити.

Сега, искамъ да обърна внимание на банитѣ, които правите въ езерата. Ако искате да направите студена баня, потопете се въ водата и бързо излѣзте вънъ. Не стойте много врѣме въ студената вода. Можете и десеть пѫти наредъ да се турнете въ водата, но веднага да излизате на брѣга. Какъвъ смисълъ има въ това, да влѣзете въ студената вода, да стоите тамъ извѣстно врѣме и послѣ да излѣзете цѣлъ замръзналъ и разтреперенъ? При това, човѣкъ трѣбва да се кѫпе въ опрѣдѣлени часове прѣзъ деня, когато въ атмосферата има топли, хармонични течения, които правятъ и водата такава. Ако се потопите въ такава вода, ще изпитате извѣстна приятность, ще се почувствувате бодъръ, веселъ и разположенъ. Такова кѫпане вече има смисълъ. Когато искате да се кѫпете въ студена вода, наблюдавайте, дали още съ приближаването си къмъ нея, тя ви привлича, или не. Ако ви привлича, влѣзте въ водата. Слѣдователно, има извѣстни условия при кѫпането въ студена вода, които трѣбва да се спазватъ. Трѣбва да се спазва врѣмето, атмосфернитѣ течения и редъ още условия. Спазватъ ли се тия условия, човѣкъ се чувствува доволенъ, разположенъ, че е направилъ една студена баня. Иначе, той ще остане недоволенъ, ще усѣща тръпки по тѣлото си и ще мисли, че се е простудилъ.

Казвамъ: отъ свои лични опити, както и отъ опититѣ на другитѣ хора, човѣкъ ще се домогне до положителни резултати по въпроса за кѫпането въ студена вода. Безъ опити нищо не се постига. Акробатитѣ, които виждаме въ цирковетѣ, изведнъжъ ли сѫ дошли до тия резултати? Не, тѣ дълго врѣме сѫ правили упражнения, докато сѫ постигнали нѣкакви резултати. На сѫщото основание, всѣки човѣкъ трѣбва да прави упражнения въ областьта, въ която иска да постигне нѣщо. Животътъ прѣдставя непрѣривна система отъ упражнения. Въ областьта на доброто се изискватъ сѫщо така редъ упражнения. Не е достатъчно само да се направи едно добро, но то трѣбва да бѫде направено на врѣме и на мѣсто. Земледѣлецътъ, напримѣръ, никога не хвърля сѣмето на камениста почва. При това, почвата, на която сѣе, трѣбва да бѫде добрѣ разорана. За злото не се изисква разработена почва. За доброто, обаче, почвата винаги трѣбва да бѫде добрѣ разработена.

Като говоря за разработена почва, разбирамъ освобождението ѝ отъ всички непотрѣбни вещества и прибавяне къмъ нея нови елементи. Сѫщото се отнася и до живота на човѣка. Въ цѣлокупния животъ на човѣка, изразенъ въ сѣмейството, въ обществото, въ религията и въ науката, има остатъци отъ миналото, които днесъ, за новия животъ сѫ непотрѣбни. Той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ, и отъ всѣкакъвъ атавизъмъ. Запримѣръ, въ религиозния животъ на хората има много атавистически прояви, било въ молитвитѣ, въ обредитѣ, въ формитѣ на служенето, отъ които той трѣбва да се освободи. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ полезни, нѣкои сѫ остарѣли вече и трѣбва или да се подновятъ, или съвършено да се изхвърлятъ. Много отъ убѣжденията и вѣрванията на хората сѫ сѫщо така стари дрехи, които трѣбва да се замѣстятъ съ нови. Запримѣръ, по старъ навикъ нѣкой се изпѫчва напрѣдъ, иска да бѫде смѣлъ, рѣшителенъ, да респектира хората. Това е стара дреха, която трѣбва вече да се замѣсти съ нова. Новата дреха въ случая е правата, свѣтлата мисъль на човѣка. Само тя е въ състояние да го направи смѣлъ, рѣшителенъ. Свѣтлата мисъль е запалена свѣщь. Отивате ли при Бога, свѣщьта ви трѣбва да бѫде запалена. Излизате ли вечерь, свѣщьта ви трѣбва да бѫде запалена. При това, тя трѣбва да гори добрѣ, да не пуши. Никакъвъ кадежъ не трѣбва да излиза отъ свѣщьта! И чувствата на човѣка трѣбва да бѫдатъ благородни, възвишени. Никаква горчивина не се позволява въ чувствата!

Казвате: какво трѣбва да правимъ, когато дойде нѣкакво страдание? Скърбитѣ, страданията сѫ на мѣстото си. Дойде ли нѣкаква скръбь или страдание, кажете: не страдамъ само азъ; въ този моментъ, съ мене заедно, страдатъ много хора още. Дойде ли нѣкаква радость, кажете: азъ се радвамъ сега, но съ мене заедно се радватъ много хора още. Слѣдователно, скърбитѣ, както и радоститѣ биватъ частни и общи. Нѣкой казва: какво ме интересува, че съ мене заедно страдали и други хора? За мене е важно, че азъ страдамъ. Казвамъ: колкото е важно, че ти страдашъ, толкова е важно, че и други хора страдатъ. Защо? — Защото скръбьта, страданието е работа, която трѣбва да се свърши; колкото повече хора страдатъ едноврѣменно, толкова по-голѣма е възможностьта за успѣшното свършване на работата. Тъй щото, скърбитѣ, страданията не сѫ произволни нѣща, но понеже разбиранията на хората за страданията не сѫ прави, тѣ страдатъ повече, отколкото трѣбва. За онѣзи, които разбиратъ страданията, тѣ сѫ Божие благословение. Азъ нѣмамъ прѣдъ видъ ненужнитѣ страдания, които хората сами създаватъ, но говоря за ония страдания, които се явяватъ като необходимо условие въ развитието на човѣчеството. Както при радоститѣ, така и при страданията, човѣкъ изпитва, провѣрява и калява себе си.

Единъ день се разговаряме съ единъ нашъ приятель за щедростьта. Той казва: азъ съмъ научилъ този урокъ, проявилъ съмъ щедростьта много пѫти и мога смѣло да кажа за себе си, че съмъ щедъръ. — Можешъ ли сега да проявишъ щедростьта си? — Мога, разбира се. — Тогава, услужи на единъ нашъ приятель съ петь хиляди лева, защото е въ голѣмо затруднение. — Ще помисля малко. Казвамъ: както те виждамъ, рѫцѣтѣ ти треперятъ, не можешъ да бръкнешъ въ джоба си, да извадишъ изведнъжъ петь хиляди лева. — По-малко отъ петь хиляди лева не може ли? — Не, точно петь хиляди трѣбватъ. Казвамъ: когато човѣкъ е научилъ закона на щедростьта, той трѣбва да е готовъ веднага да бръкне въ кесията си и да извади, колкото искатъ. Ако въпросътъ е да помогнешъ на единъ човѣкъ, да го извадишъ отъ голѣмото му затруднение, помогни до край. Кажешъ ли, че можешъ да помогнешъ, бръкни въ кесията си, извади паритѣ, дай ги на приятеля си и тръгни съ него да се разхождашъ. За послѣдствията не мисли. Само по този начинъ ще получишъ Божието благословение. Нѣма да мине много врѣме, и ще видишъ, че сѫщитѣ пари ще дойдатъ отъ другадѣ.

Казвате: споредъ нашитѣ разбирания, това е невъзможно! Не е лесно да дойде човѣкъ при тебе, да поиска една сума, и ти изведнъжъ да бръкнешъ въ кесията си и да му дадешъ. — Това е невъзможно за хора, които сѫ щерни, понеже у едни отъ тѣхъ водата е на дъното, у други — малко повечко. Единъ день, когато всички хора станатъ извори, чешми, тогава, кой какъ дойде при тѣхъ, ще даватъ изобилно. Нѣкой иска петь хиляди дева отъ васъ, вие ще му дадете десеть. Това е щедрость. Ще давате всѣкиму, колкото иска, защото водата и безъ това изтича навънъ. Само Богъ е абсолютно щедъръ, понеже Той е неизчерпаемъ изворъ. Ако нѣкой човѣкъ е щедъръ и дава на всички, това подразбира, че Богъ го е опрѣдѣлилъ за разпоредитель на Неговитѣ блага.

Днесъ хората сѫ затворили кесиитѣ си, забравили сѫ, че сѫ назначени на служба „разпоредители на Божиитѣ блага“, и никому нищо не даватъ. Нѣкой имъ иска петь лева, но тѣ казватъ: нѣмаме петь пари даже, не можемъ да ти услужимъ. Питамъ: какво ви костува да дадете на човѣка петь лева? Забѣлѣзано е, че когато поискатъ нѣкому пари въ името на Бога, и откаже да даде, той всѣкога е загубвалъ. Сѫщото се отнася и за онзи, който иска пари. Ако нѣкой иска пари за нѣкакво удоволствие, безъ да има нужда, той непрѣменно ще пострада въ нѣщо — нѣкаква бѣда ще му се случи. Ако нѣкой поиска петь лева за една хубава книга, или да се нахрани, не отказвайте на този човѣкъ. Потикътъ у него е правиленъ, и той трѣбва да бѫде задоволенъ. Този човѣкъ ще благодари и ще оправдае малката жертва, направена за него. Голѣмо съзнание се изисква, както отъ онзи, който дава, така и отъ онзи, който взима. Който дава, той трѣбва да бѫде чувствителенъ, отзивчивъ, да разбира нуждитѣ на човѣка и да му услужи, прѣди той да е поискалъ. Услужвате ли по този начинъ, вие ще изпълните задачата на деня на доброто.

Сега, азъ изнасямъ редъ практически правила, а не само теория. Смисълътъ на всичко седи въ приложението. Ние сме дошли на земята да прилагаме, да прѣдаваме Божиитѣ блага, а не да оправяме свѣта. Ако е въпросъ, кой ще оправи свѣта, Богъ е промислилъ за това. Има специалисти за тази работа. Сѫщото може да се каже и за живота на отдѣлния човѣкъ. Ако нѣкой срѣща трудни задачи въ живота си, има опрѣдѣлени хора, специалисти, които ще му дойдатъ на помощь. Ако пъкъ нѣкои отъ винтоветѣ на неговата машина не се движатъ, и за това има специалисти. Тѣ ще дойдатъ, ще намажатъ тия винтове, и машината ще тръгне. До това врѣме машината на този човѣкъ ще поскърца малко, но послѣ ще се изправи. Тъкмо той намислилъ да върши много работи, но специалистътъ иде, и замислената работа се прѣустановява. Той казва: спрѣ се работата ми. — Нищо отъ това. Щомъ винтоветѣ се намажатъ, работата ще тръгне по-добрѣ. Ако нѣкой отъ васъ има развъртяни винтове, да не се плаши, тѣ ще се завъртятъ. Важно е, кой ги е развъртѣлъ: дали нѣкой отъ светиитѣ, или дявола. И дяволътъ има отвертки, съ които развъртва винтоветѣ. Който и да ги е развъртѣлъ, като дойдатъ специалиститѣ, тѣ ще ги оправятъ.

„Всѣко добро даване и всѣка съвършена дарба отгорѣ е и слиза отъ Отца на свѣтлинитѣ, въ когото нѣма измѣнение, нито сѣнка на промѣняване.“

*

9. Бесѣда отъ Учителя, държана на

21 юли, 1931 г. 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...