Jump to content
Ани

1931_07_20 Теория и приложение

Recommended Posts

"Любовь къмъ Бога", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1931 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера. Първо издание, София, 1931 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ТЕОРИЯ И ПРИЛОЖЕНИЕ.

Сега, като сте дошли тукъ, вие трѣбва да бѫдете добрѣ разположени, да използувате всички условия, които природата прѣдлага. Разположението на човѣка е подобно на течението на рѣката. Когато една рѣка минава прѣзъ опрѣдѣлени за нея мѣста, тя принася полза. Възъ основа на това и всѣка добра мисъль, която минава прѣзъ ума на човѣка, сѫщо тъй принася полза. Слѣдователно, силата на мисъльта седи въ добритѣ мисли, а не въ многото мислене. Да мисли човѣкъ много, това подразбира да се грижи, а грижата нищо не принася. Като става сутринь, човѣкъ започва да мисли, какво ще яде. Послѣ, като се наяде, за какво ще мисли? Щомъ се нахрани човѣкъ, той започва да мисли, какво ще прави прѣзъ деня. Обаче, като огладнѣе, пакъ започва да мисли за ядене. Питамъ: какво сѫ придобили хората отъ хиляди години насамъ, слѣдъ като сѫ мислили само за ядене? Тѣ сѫ създали кухнята. Слѣдъ дълго мислене за ядене, и животнитѣ сѫ създали своя кухня. Най-главното нѣщо въ врѣме на яденето и слѣдъ него е работата, която извършватъ работницитѣ въ човѣшкия организъмъ. Ако тѣ не дойдатъ, да поставятъ всѣки елементъ отъ храната на своето мѣсто, човѣкъ непрѣменно ще заболѣе. За да избегне заболяването, той трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички тия работници.

Казвамъ: да бѫде човѣкъ въ съгласие съ работницитѣ въ своя организъмъ, това подразбира да бѫде той въ съгласие съ Божествения свѣтъ. Обаче, понѣкога човѣкъ се намира въ противорѣчие съ Божествения свѣтъ, а оттамъ въ противорѣчие и съ себе си. Да бѫдешъ въ противорѣчие съ Божествения свѣтъ, това значи да си въ положението на ученикъ, който чува, че учительтъ му прѣподава, но вниманието му е отклонено на друга страна. Човѣкъ е силенъ само тогава, когато умътъ и сърцето му сѫ на своето мѣсто. Ако умътъ и сърцето на човѣка не сѫ на мѣсто, т. е. ако тѣ сѫ откраднати отъ нѣкого, той мяза на празна кола. Дойде ли човѣкъ до това положение, животътъ му се обезсмисля. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е изпиталъ такова обезсмисляне на живота. Докато умътъ и сърцето на човѣка сѫ съ него, той има връзка съ Първата Причина, съ цѣлия невидимъ свѣтъ.

Често нѣкои отъ васъ казватъ: ние не разбираме, какъвъ смисълъ има нашето рано ставане тукъ и качването ни по височини? Когато слънцето изгрѣва, сънътъ е най-сладъкъ, а ние трѣбва да ставаме рано, да се качваме нагорѣ по планината. Казвамъ: когато слънцето изгрѣва, тогава, именно, най-мѫчно се спи, а не най-сладко, както нѣкои отъ васъ подържатъ. Да спи човѣкъ слѣдъ изгрѣвъ слънце, то е все едно да го поставятъ надъ водитѣ на нѣкой водопадъ, чиито вълни отгорѣ го биятъ. Такова дѣйствие има и слънчевата енергия върху нервната система на човѣка. Сънътъ има смисълъ за човѣка само като почивка. И като почивка, той е голѣмо благословение. Ако въ врѣме на сънъ дойдатъ работници, които да работятъ за човѣка, да изчистятъ тѣлото му, да го провѣтрятъ, на сутриньта той ще се почувствува спокоенъ и отпочиналъ. Не дойдатъ ли тия работници да работятъ вмѣсто човѣка, сутриньта той ще се събуди пакъ изморенъ, неотпочиналъ.

Слѣдователно, иска ли човѣкъ да разбира дълбокия смисълъ на свещенитѣ книги и да води правиленъ животъ, той трѣбва прѣди всичко да бѫде въ съгласие съ Божиитѣ закони. Силата на човѣка седи въ приложението на тия закони. Всѣки може да говори за Господа, но това още не е приложение. Приложението е една отъ великитѣ науки. Не е все едно, дали нѣкой ще говори върху теорията на любовьта, или ще я прилага. Казвате: лесно е да се приложи любовьта. За този, който знае, е лесно; обаче, за онзи, който не знае, това е мѫчна работа. Мѫчнотията седи въ това, че между теорията и приложението винаги има разлика, несъвпадение. Дойде ли човѣкъ до приложение на нѣщата, той винаги се натъква на нѣкакво противорѣчие, което, отъ своя страна, прѣдизвиква редъ съмнѣния. Въ приложението на истината човѣкъ се заинатява, става толкова упоритъ, че трѣбва да се взематъ десеть лоста, за да го помѣстятъ оттамъ, дѣто е заседналъ. Това не значи, че не иска да излѣзе отъ това мѣсто, но той се намира въ противорѣчие съ себе си, и непрѣменно трѣбва да дойде нѣкой, да му помогне. Освѣнъ съ себе си, човѣкъ може да дойде въ противорѣчие съ окрѫжаващата срѣда, както и съ Бога. Тъй щото, въ приложение на истината, човѣкъ трѣбва да се пази, да не дохожда въ противорѣчие съ великата Истина. Когато противорѣчията дойдатъ сами за себе си, това е другъ въпросъ; обаче, самъ човѣкъ не трѣбва да си прѣдизвиква никакви страдания, никакви противорѣчия.

Нѣкой пита: коя е причината за противорѣчията въ живота? Ще ви дамъ единъ примѣръ за обяснение на противорѣчията, които вие сами създавате. Прѣдставете си, че имате единъ добъръ приятель или благодѣтель, който всѣкога е билъ добъръ къмъ васъ, правилъ ви е всѣкакви услуги и добрини. Единъ день той се обръща къмъ васъ съ молба, да му услужите въ нѣщо, но вие веднага отказвате, подъ претекстъ, че имате работа. Съ този отказъ вие сами се натъквате на противорѣчие: нѣма да мине много врѣме, и той ще постѫпи съ васъ така, както вие постѫпихте съ него. По сѫщия начинъ хората постѫпватъ и съ Духа, отъ когото получаватъ всички блага. Вслѣдствие на това тѣ се натъкватъ на голѣми противорѣчия. Дойде Духътъ у тѣхъ, поиска нѣкаква услуга, но тѣ веднага отказватъ, подъ прѣдлогъ, че или врѣме нѣматъ, или условията не позволяватъ за извършването на тази работа, или нѣматъ разположение и т. н. Мнозина мислятъ, че трѣбва да служатъ на Бога само при добро разположение на духа. Не, човѣкъ всѣкога може да служи на Бога. Ако той е неразположенъ, но рѣши да служи на Бога, неразположението му веднага изчезва. По този начинъ човѣкъ провѣрява, че между Божествения и физическия свѣтъ има непрѣривна връзка. Запримѣръ, най-малкото противорѣчие въ Божествения свѣтъ произвежда най-голѣмо нарушение въ физическия. Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на съвършенство, свѣтъ на хармония. Влѣзе ли човѣкъ тамъ, той трѣбва само да учи. Искате ли да постигнете това съвършенство, мислитѣ и чувствата ви трѣбва да бѫдатъ абсолютно хармонични. Щомъ въ Божествения свѣтъ се запази хармонията, и на физическия свѣтъ послѣдствията ще бѫдатъ хармонични.

Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ силни, да бѫдатъ почитани и уважавани, всички да имъ правятъ пѫть, да имъ отстѫпватъ. Казвамъ: който има такива желания, той не е силенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че по пѫтя върви човѣкъ, който минава за силенъ, и срѣща едно малко дѣте. Въ ума на този човѣкъ минава мисъльта: отбий се отъ пѫтя си! Стори мѣсто на това дѣте, то да мине. Обаче, той казва: нима азъ, голѣмиятъ, силниятъ човѣкъ трѣбва да отстѫпя на това малко дѣте, то да мине първо? Това дѣте е малко, нека то се отбие отъ пѫтя си! Каже ли този човѣкъ така, той не разбира законитѣ на Божествения свѣтъ. Въпросътъ не е въ това, че трѣбва да се отстѫпва на малкитѣ дѣца, но въ непослушанието. Този човѣкъ не послуша и не изпълни това, което му се нашепва отъ невидимия свѣтъ. И послѣ той ще се чуди, отдѣ идатъ нещастията върху главата му. Каже ли ви нѣкой да направите пѫть на нѣкое дѣте, или на нѣкой бѣденъ, простъ човѣкъ, не питайте, защо трѣбва да направите това. Отбийте се отъ пѫтя! Послѣ ще разберете, защо е трѣбвало да постѫпите така.

Сега, като срещнете нѣкой човѣкъ на пѫтя си, вие не знаете, какъ да се отнесете съ него, какво да направите. Всѣки човѣкъ, когото срѣщате, той прѣдставя за васъ задача, която правилно трѣбва да рѣшите. Той е едно благо, което или ще придобиете, или ще изгубите — отъ васъ зависи. Ако постѫпите съ него, споредъ както Богъ е наредилъ, вие непрѣменно ще спечелите; не постѫпите ли така, ще изгубите. Въ отношенията съ хората вие трѣбва да прилагате Божията мѣрка, както войникътъ на бойното поле си служи съ мѣрникъ на пушката, за да стрѣля право въ цѣльта. Ако направлява мѣрника добрѣ, и резултатитѣ на стрѣлянето ще бѫдатъ добри. Човѣшката мисъль, обаче, опрѣдѣля посоката, цѣльта и разстоянието на прѣдметитѣ по-точно отъ мѣрника на пушката. Слѣдователно, ако човѣкъ не постѫпва съобразно законитѣ на Божията мисъль, той нищо не може да постигне. И слѣдъ това този човѣкъ ще каже, като войника, че или пушката му не мѣри добрѣ, или рѫцѣтѣ му треперятъ и т. н. Не, безъ, мѣрникъ не трѣбва да се стрѣля. Човѣкъ трѣбва да изпраща мисъльта си точно на нейното мѣсто, както войникътъ отправя патрона точно къмъ цѣльта. Ако човѣкъ не знае, дѣ и какъ да отправи мисъльта си да работи за него, той нищо не може да свърши. Мисъльта работи за човѣка. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ растенията. Забѣлѣжете, цвѣтоветѣ въ растенията се явяватъ прѣди листата. Това показва, че цвѣтоветѣ прѣдставятъ мислитѣ на растенията, които работятъ за тѣхъ. Съ благоуханието си, цвѣтоветѣ привличатъ пчелитѣ, пеперудитѣ и насѣкомитѣ, за да помагатъ за оплодяването имъ. Като мисли и чувствува, и човѣкъ изпраща своето благоухание къмъ разумнитѣ сѫщества. Тѣ се привличатъ отъ това благоухание и работятъ въ негова полза.

Тъй щото, ако човѣкъ иска да запази благоуханието на своитѣ мисли и чувства, той трѣбва да посвети живота си на служене на Бога. Служенето не трѣбва да става по принуждение. Принуждението не е Божественъ методъ. Служенето на Бога не става нито по законъ, нито по насилие, но доброволно, отъ любовь. Нѣма по-красиво, по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да става всѣка сутринь рано, да се помоли на Бога и да влѣзе въ общение съ Него. Често хората се търсятъ едни-други, искатъ да се срещнатъ, да се поразговорятъ. Питамъ: кой е най-важниятъ, когото всѣки день трѣбва да срѣщате? Нѣма по-важенъ моментъ въ живота на човѣка отъ този, да зърне само лицето на Бога. Обаче, ако излѣзете сутринь съ желание да посрещнете Бога, но се усъмните въ това и кажете, че Богъ нѣма да се занимава съ васъ, наистина, нѣма да Го срещнете. Какъ е възможно Богъ да не се интересува днесъ отъ тебе, отъ твоята работа, щомъ Той самъ те е създалъ и се е интересувалъ отъ тебе, още прѣди създаването ти? Веднъжъ те е създалъ, Той се интересува вече отъ тебе но ти не се интересувашъ отъ Него. Който не се интересува отъ Бога, той постепенно губи силитѣ си и остава назадъ въ развитието си, не прогресира. Да не се интересувате отъ Бога, подразбира да не се интересувате отъ това, което учителитѣ ви прѣподаватъ. Баща изпраща сина си на училище, но той не учи уроцитѣ си, бѣга отъ училище, и въ края на краищата, остава невѣжа. Такова е положението на всѣки, който не се интересува отъ Бога.

Слѣдователно, противорѣчията въ живота се дължатъ на това, че човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть. Вслѣдствие на това, хората се оплакватъ, че не разбиратъ много нѣща. Дѣйствително, когато е трѣбвало да учатъ, тѣ сѫ бѣгали отъ училище, затова и до днесъ мнозина не разбиратъ отъ музика, изкуство и отъ редъ клонове на науката. Много отъ съврѣменнитѣ хора не знаятъ правилно да се хранятъ, вслѣдствие на което стомахътъ имъ не работи добрѣ. Хората сѫ кръшкали въ много работи, затова сѫ останали назадъ въ развитието си. За тази цѣль невидимиятъ свѣтъ е приготвилъ планъ, съ който иска да помогне на човѣчеството да го върне въ правия пѫть, да продължи развитието си.

Казвамъ: досега Богъ изпращаше посланици отъ невидимия свѣтъ, да работятъ върху хората, като ги запитваше, желаятъ ли това, или не. Днесъ, обаче, Богъ изпраща работници отъ невидимия свѣтъ, които никого нищо не питатъ: тѣ взиматъ чуковетѣ си и започватъ да работятъ върху кѫщитѣ на хората. Врѣме е вече тѣ да излѣзатъ вънъ отъ кѫщитѣ си, подъ открито небе, на чистъ въздухъ. Това положение хората наричатъ неблагоприятни условия. Съ хубавото врѣме, което имаме днесъ, невидимиятъ свѣтъ обръща внимание на всички хора, че ако тѣ изпълняватъ волята Божия, и за въ бѫдеще небето ще бѫде така ясно и чисто, като днесъ, и слънцето ще грѣе и топли така приятно, като днесъ. Обаче, яви ли се между хората най-малката дисхармония, условията се измѣнятъ, а съ тѣхъ заедно и природата. Живата природа не е нищо друго, освѣнъ съвокупность отъ дѣятелностьта на безброй разумни сѫщества. Затова, именно, грѣхътъ се отразява врѣдно, както върху хората, така и върху природата. Забѣлѣжете, направите ли най-малкото зло на нѣкой човѣкъ, той вече реагира срѣщу васъ, изпраща ви своитѣ лоши чувства. Направите ли му най-малкото добро, той ви обиква и ви изпраща своитѣ добри чувства и разположения. Слѣдователно, добриятъ животъ на хората е първото условие за подобрение на човѣчеството, за изправянето на свѣта.

И тъй, за да се избегнатъ лошитѣ условия на живота, хората трѣбва да бѫдатъ внимателни въ приложението на своитѣ знания. Обаче, тѣ трѣбва да знаятъ, че вчерашното знание не може да имъ помогне. Днесъ хората се нуждаятъ отъ ново знание, отъ нова наука. Казвате: защо вчерашното знание не може да ни помогне? Вчерашното е дало вече своитѣ резултати, важно е днешното. Трѣбва ли дървото, което вчера е израснало единъ сантиметъръ, напримѣръ, да каже днесъ, че повече не трѣбва да расте? Вчерашното е било за вчера; днесъ се изисква нѣщо ново, единъ малъкъ придатъкъ къмъ старото. Малкиятъ придатъкъ, именно, азъ наричамъ ново знание, нова наука. Това, което днесъ придобиете, то ще ви ползува. Нѣкой казва: азъ вчера станахъ рано, качихъ се на върха, днесъ мога да си почина малко, да си поспя. Не, вчерашното се е минало, то е влѣзло вече въ градежа на твоето здание. Трѣбва ли, обаче, да спрешъ този градежъ? Всѣки день трѣбва да се гради по малко; всѣки день трѣбва да се прибавя нѣщо къмъ зданието. Гради ли човѣкъ непрѣривно, той изпълнява волята Божия и взима участие въ Неговата работа.

Сега, искате ли да градите правилно, трѣбва да държите въ ума си само хармонични, прави мисли. Тѣзи мисли ще се прѣдадатъ и на окрѫжаващата срѣда. Мисъльта е сила, която движи нѣщата. Ако човѣкъ мисли дълго врѣме върху единъ въпросъ, той ще направи чудеса въ това направление; ако пъкъ мисли дълго врѣме върху единъ прѣдметъ, да го подвижи въ извѣстна посока, той и това може да направи. Щомъ мисъльта на човѣка е непрѣривна, тя може да измѣни цѣлата обстановка, тя може да измѣни окрѫжаващата срѣда. Обаче, ако човѣкъ единъ день мисли едно, а на другия день мисли друго, или ако петь години наредъ мисли по единъ начинъ, а други петь години мисли по другъ начинъ, той нищо нѣма да постигне. Въ мислитѣ на човѣка върху даденъ въпросъ, трѣбва да има обща връзка, една непрѣривность.

Съврѣменнитѣ хора поставятъ прѣграда между физическия и духовния животъ, като казватъ, че между физическото и духовното нѣма никаква връзка. Понеже мислятъ така, тѣ често казватъ: този човѣкъ живѣе само физически животъ, той е голѣмъ материалистъ. За другъ казватъ, че е духовенъ човѣкъ, че е голѣмъ идеалистъ. Казвамъ: физическиятъ и духовниятъ животъ сѫ тѣсно свързани. Тѣ сѫ части на едно цѣло, на цѣлокупния, на Божествения животъ. Физическиятъ животъ е животъ на повърхностьта на водата, животъ на морскитѣ вълни. Когато наблюдавате морето, повърхностьта му може да бѫде спокойна или развълнувана. Ако морето се вълнува, движението на водата се прѣдава на дълбочина най-много отъ 10—15 м. Животътъ на водата до тази дълбочина прѣдставя физическия животъ. Колкото по-надолу се слиза въ морето, толкова по-тихо и спокойно става тамъ. Този животъ прѣдставя духовния. Питамъ: при това положение на нѣщата, може ли да се постави граница между физическия и духовния животъ и да се каже, че има разлика между материализъмъ и идеализъмъ? Въ сѫщность, между материализъмъ и идеализъмъ нѣма никаква разлика. Материята е материя; духътъ е духъ; мисъльта е мисъль; чувството е чувство. Обаче, нито материя безъ духъ може, нито духъ безъ материя; нито чувство безъ мисъль може, нито мисъль безъ чувство.

Мнозина мислятъ, че материалиститѣ не вѣрватъ въ Бога, че сѫ безбожници. Това не може да се вземе за общо правило, защото ще срещнете въ живота си материалисти, които сѫ набожни хора, и идеалисти, които не вѣрватъ въ Бога. Срѣщате единъ материалистъ, изгледате го отъ главата до петитѣ, казвате: този човѣкъ не вѣрва въ Бога, той мисли само за своето благоутробие. Обаче, тъкмо този човѣкъ ще ви покани дома си и ще ви нагости. Срѣщате слѣдъ това единъ идеалистъ, духовенъ човѣкъ, който по нѣколко пѫти на день се моли, чете молитви, обаче, въ случай на нужда нито парче хлѣбъ, нито пара ви дава. Питамъ какво ви ползува вѣрата на този човѣкъ? Истинска вѣра има този, който може да ви услужи, да ви помогне въ случай на нужда. Силата на човѣка седи въ приложението, а не въ теорията. Богъ е доволенъ отъ насъ, когато прилагаме, а не когато теоретизираме само. Отъ съврѣменнитѣ хора се изисква приложение! Който не е готовъ да прилага, той не трѣбва да се самоосѫжда, но всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо ново въ своя животъ.

Нѣкой мисли, че старитѣ хора сѫ по-духовни отъ младитѣ. Да се мисли така, това е заблуждение. Младиятъ човѣкъ може да бѫде по-духовенъ отъ стария, както и стариятъ може да бѫде по-голѣмъ материалистъ отъ младия. Младиятъ е готовъ на всѣкакви услуги. Стариятъ не обича да услужва. Ако накарате стария да ви услужи въ нѣщо, той веднага започва да се отдръпва, подъ прѣдлогъ, че краката му не държатъ, че е неразположенъ и т. н. Младитѣ сѫ хора на приложение. Нѣкой казва: уморихъ се вече! — Да, ти си се уморилъ, защото не прилагашъ. Умората е въ връзка съ закона на приложението. Който правилно прилага, той си почива; който неправилно прилага, той се уморява. Нѣкой чука по цѣлъ день, но като не знае, какъ да чука, отслабва, уморява се и се отказва по-нататъкъ да работи. Който знае да чука, той въ петь минути може да свърши работата си. Приложението иска умѣние, а не усилие. Нѣкой взима гвоздей, иска да го забие въ една дъска: удари единъ пѫть, не може да го забие; удари втори пѫть, пакъ не успѣва; удари трети пѫть, но майсторски, и гвоздеятъ влиза въ дъската.

Слѣдователно, всичко седи въ умѣнието да се прилагатъ нѣщата. Нѣкой иска да свърши една работа, но като не успѣва, започва да плаче, да се моли на Господа, да му помогне. Нѣма защо да плаче този човѣкъ, той трѣбва да работи, да постоянствува. Като работи, той ще се домогне до най-правилния начинъ на приложение. Нѣкой мисли, че като изтощава тѣлото си, като яде малко, ще стане духовенъ човѣкъ. Казвамъ: най-важно нѣщо при яденето е да ядешъ съ благодарность. Най-важно нѣщо въ търговията е да продавашъ и да купувашъ честно. Всѣка работа, която се върши съ любовь, е почтена. Дали ще работите въ физическия, или въ духовния свѣтъ, важно е да работите съ любовь.

И тъй, турете въ ума си мисъльта да не остарявате, но вѣчно да се подмладявате. Стариятъ човѣкъ иска да бѫде почитанъ и уважаванъ, но на какво отгорѣ? Ако той има любовь въ сърцето си, всички ще го обичатъ и уважаватъ. Иска ли да го обичатъ, нека вземе на гърба си една торба съ плодове и да влѣзе въ нѣкое село да раздава: на едно дѣте една ябълка, на друго — круша, на трето — орѣхче. Нѣма ли да го обичатъ дѣцата? Всички дѣца ще тичатъ подиръ него, ще искатъ да го видятъ, защото всѣкиму ще даде нѣщо. Обаче, влѣзе ли този старъ човѣкъ въ селото и вмѣсто по единъ плодъ, на всѣко дѣте даде по една плѣсница, тѣ ще го обичатъ ли? Не, всички дѣца ще бѣгатъ отъ този старъ човѣкъ и отдалечъ съ пръстъ ще го сочатъ. Слѣдователно, Божията Любовь се изразява на физическия свѣтъ съ торба, пълна съ плодове. Божията Любовь се изразява на физическия свѣтъ въ правилни отношения между хората. Срѣщате нѣкой обезсърдченъ, замисленъ, ще му кажете нѣколко насърдчителни думи, ще го поканите дома си, ще го нагостите, ще се разходите съ него, и по този начинъ състоянието му ще се измѣни. Който може да разбере нуждата на човѣка и да му помогне на врѣме, той е уменъ човѣкъ.

Ще приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо е услуга или помощь, направена на врѣме. Върви единъ пѫтникъ съ колата си, но по едно врѣме колата спира, не може да върви напрѣдъ. Коларьтъ слиза отъ колата, гледа натукъ-натамъ, нищо не вижда, не знае, дѣ е поврѣдата. Седи замисленъ, не може да продължи пѫтя си. Минаватъ покрай него единъ, двама, трима, всички го запитватъ, защо е замисленъ — и заминаватъ. Минава четвърти човѣкъ, спира се прѣдъ колата, поглежда на една, на друга страна и намира, че на едно отъ колелата е падналъ единъ гвоздей. Взима отъ земята една клечка, туря я на мѣстото на гвоздея, и колата тръгва. Коларьтъ благодари и продължава пѫтя си. Казвамъ: не питайте човѣка, защо и за какво мисли и страда, но турете една клечка на колата му и си заминете. Това е истинското приложение.

Казвамъ: на всички хора е паднала по една клечка отъ колата имъ, и непрѣменно трѣбва да дойде нѣкой да я тури на мѣстото ѝ. Срѣщамъ нѣкой човѣкъ замисленъ нѣщо. Казвамъ: паднала е една клечка отъ колата на този човѣкъ. Който е досѣтливъ, щомъ види една сестра, или единъ братъ замисленъ, безъ да му говори, той ще вземе една клечка, ще я тури на колата му и ще си замине. Този е правилниятъ начинъ на приложение закона на любовьта. Ако постѫпвате така, и животътъ ви ще се развива правилно. По този начинъ невидимиятъ свѣтъ помага на хората.

Сега, ще отидемъ до Бъбрека — V. езеро, дѣто ще направимъ нѣколко гимнастически упражнения и ще се погрѣемъ малко на слънце. Слѣдъ това ще слѣземъ на бивуака да обѣдваме и да благодаримъ за хубавия день. Какво ще стане съ васъ, не мислете за това. То е опрѣдѣлено отъ памти — вѣка още. Съ васъ ще стане това, което Богъ е опрѣдѣлилъ, а то е нѣщо много хубаво, неочаквано за всички.

*

8. Бесѣда отъ Учителя, държана на

20 юли, 1931 г. 5 ч. с.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...