Jump to content
Ани

1931_07_16 День на Божията работа

Recommended Posts

"Любовь къмъ Бога", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1931 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера. Първо издание, София, 1931 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ДЕНЬ НА БОЖИЯТА РАБОТА.

Ще прочета 54 гл. отъ Исайя, която наричамъ глава на човѣшката душа. Който вѣрва, че душата е излѣзла отъ Бога, той никога нѣма да се лиши отъ Неговата любовь. Човѣкъ не е въ външната форма, която виждаме, облѣченъ въ плъть и кръвь, но той е въ душата си, която е излѣзла отъ Бога. Душата е Божественото въ човѣка, за което, именно, пише Исайя. Затова, когато човѣкъ се обезсърдчи, нека прочете 54 гл. отъ Исайя. Въ цѣлата книга на пророкъ Исайя ние виждаме, какво голѣмо съзнание е ималъ той, макаръ, че е живѣлъ прѣди Христа. Той съпоставя правилно нѣщата. Запримѣръ, той уподобява душата на жена и казва, че отношението на душата къмъ Бога е такова, каквото е отношението на земята къмъ слънцето. Ако земята не сѫществуваше, а слънцето изгрѣваше, както и сега, то щѣше да свѣти за себе си. Обаче, земята, като се върти около слънцето, то изгрѣва и залѣзва, а тѣзи прояви на слънцето — изгрѣвъ и залѣзъ, иматъ смисълъ за земята. Тъй щото, идеята за Бога е такова нѣщо за човѣшката душа, каквото е слънцето за нашата земя. Слѣдователно, само идеята за Бога е въ сила да оплодотвори човѣшката душа, да помага за нейното растене и развитие. Богъ е слънце за човѣшката душа. Докато това слънце грѣе, и човѣкъ се развива; прѣстане ли да грѣе, и човѣкъ прѣстава да се развива. Когато нѣкой запитва, защо трѣбва да вѣрва въ Бога, то е все едно да пита, защо слънцето трѣбва да изгрѣва? Въ този смисълъ вѣрата е движение. Като вѣрва човѣкъ, той се движи около Бога. И земята, като се движи, и тя обикаля около слънцето.

Днешниятъ день ще наречемъ день на Божията работа. Този день ще посветите за работа около лагера: навсѣкѫдѣ, дѣто има криви пѫтеки, ще се изправятъ; дѣто има пѫтеки обрасли съ трѣва, клекове, ще се изчистятъ. Каквито промѣни направите отвънъ, каквото изчистите отвънъ, това става и вѫтрѣ въ васъ. Колко часа ще опрѣдѣлите за работа за Бога? (Три часа). Значи, всѣки ще даде три часа отъ врѣмето си за работа, за чистене; като погледнете около лагера, и вие да сте доволни, и външнитѣ хора, които дохождатъ тукъ, да сѫ доволни. Който дойде отвънъ, да види, че тукъ живѣятъ хора съ велики идеи. Вие трѣбва да изчистите така, като че Господъ ще ви посѣти. Като работите съ любовь, вие ще бѫдете радостни и весели.

Мнозина седатъ, мислятъ за работитѣ си, безпокоятъ се, че не сѫ уредени. Трѣбва да знаете, че днешниятъ день съдържа всички блага въ себе си. Щомъ този день е добъръ, и утрѣшниятъ ще бѫде такъвъ. Ако днешниятъ день е лошъ, и утрѣшниятъ ще бѫде лошъ. Такъвъ е Божиятъ законъ. Ако дървото е хубаво, и плодътъ ще бѫде хубавъ. Въ Божия свѣтъ, каквото е началото, такъвъ е и краятъ. И обратно: какъвто е краятъ, такова е и началото. Въ човѣшкия свѣтъ, обаче, не е така.

Често хората не успѣватъ въ живота си, понеже влизатъ въ стълкновение съ двѣ идеи. Запримѣръ, започватъ една работа, и веднага мислятъ, какъвъ ще бѫде нейниятъ край. Тѣ мислятъ за нѣща, за които не трѣбва да се мисли. Ставатъ сутринь, виждатъ, че врѣмето е хубаво, но казватъ: какъвъ ли ще бѫде утрѣшниятъ день? Какъвто е днешниятъ день, такъвъ ще бѫде и утрѣшниятъ. Ако днешниятъ день е добъръ, утрѣшниятъ ще бѫде по-добъръ. Като дойдемъ до утрѣшния день, тогава той ще бѫде добъръ, а слѣдващиятъ ще бѫде по-добъръ. Думата „по-добъръ“ подразбира степень за сравнение, а думата „добъръ“ подразбира нѣщо, което може да се реализира. Затова, именно, днешниятъ день е всѣкога добъръ, понеже той ни дава възможность да реализираме нѣщо.

Казвамъ: който е дошълъ сега на Рила, той непрѣменно трѣбва да се освободи отъ нѣкакъвъ недѫгъ, или отъ нѣкакъвъ лошъ навикъ. Запримѣръ, нѣкой ходи много пригърбенъ. Щомъ сте дошли тукъ, никаква гърбица, никаква болка, никакъвъ недѫгъ не трѣбва да имате! Всички болки, всички недѫзи трѣбва да оставите въ водата и да отидете дома си свободни. Всички можете да се лѣкувате съ чистия въздухъ на планината. Ще дишате чистъ въздухъ, ще се миете по нѣколко пѫти на день. Запримѣръ, вие можете да миете рѫцѣтѣ си по 5-6-10 пѫти на день, и при всѣко миене да си казвате по едно хубаво изречение. Водата има свойство, дѣто я турите, тя пада, нищо не остава отъ нея. Миете ли лицето си съ вода, тя слиза надолу, безъ да остава върху него.

Тъй щото, значението на водата въ живота е двояко, което се вижда отъ стиховетѣ, които Христосъ нѣкога е казалъ: „Ако се не родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие. Родениятъ отъ вода и духъ всѣкога е чистъ“. Значи, водата е символъ на чистота. Може ли рибата да има каль на гърба си? Това е невъзможно. Щомъ рибата излѣзе отъ водата и започне да се търкаля на сушата, тя вече може да се окаля. Слѣдователно, понѣкога човѣкъ допуща нѣща, въ които нѣма никаква логика. Запримѣръ, невъзможно е да се спъва онзи човѣкъ, който наблюдава изгрѣването на слънцето, или въ душата на когото прониква слънчевата свѣтлина. Защо? — Защото той вижда, очи има този човѣкъ. Който има очи, той не може и не трѣбва при слънчевата свѣтлина да се спъва. Щомъ се спъва, това показва, че въ очитѣ, или другадѣ той има нѣкакъвъ дефектъ. Когато човѣкъ се спъва и пада, това показва, че два елемента липсватъ въ душата му: миръ и свѣтлина. Това е вѣрно и въ физическия свѣтъ. Влѣзе ли въ ума на човѣка нѣкаква отрицателна мисъль, той или ще се спъне, или ще падне. Въ този смисълъ всѣко обезсърдчение е спънка въ живота. Когато нѣкой се обезсърдчи, невидимиятъ свѣтъ му казва: слънцето на живота е изгрѣло. Вънъ е день, свѣтло е, нѣма защо да се обезсърдчавашъ. Тъй щото, обезсърдчението е врѣмененъ процесъ. Пророкъ Исайя казва: „Ни едно орѫжие, устроено противъ тебе, нѣма да благоуспѣе.“ Непобѣдима е човѣшката душа! Отвънъ могатъ да я обсаждатъ, да я атакуватъ, но нито едно орѫжие не е въ състояние да я побѣди. Нѣкой върви самъ изъ гората и си казва: ами ако излѣзе отнѣкѫдѣ мечка! Какво ще правя тукъ самъ, дѣ ще се крия? Богъ отвѫтрѣ му казва: „Нѣма орѫжие, нѣма разоритель, които могатъ да се опълчатъ противъ твоята душа“. Мечката пъкъ, отъ своя страна, ще го пита: знаешъ ли, кой ме създаде? — Господъ. — Щомъ признавашъ, че Богъ ме е създалъ, колкото и да обичамъ да давя коне и магарета, на тебе нищо нѣма да направя. Ако те срещне единъ разбойникъ, и той ще те пита: знаешъ ли, кой ме създаде? — Господъ. Щомъ признавашъ, че Господъ ме създаде, колкото и да се занимавамъ съ обиране и ограбване на хората, на тебе нищо нѣма да направя. Ти си свободенъ. Ще дойде при него чума, или друга нѣкаква болесть и ще го пита: знаешъ ли, кой ме създаде? — Господъ. — Щомъ признавашъ това, ще мина — замина покрай тебе и нищо нѣма да ти направя. Така е казалъ Господъ чрѣзъ пророкъ Исайя: „Нѣма разоритель, нѣма орѫжие, които могатъ да напакостятъ на човѣшката душа.“

Питамъ: защо идатъ болеститѣ въ живота? Когато човѣкъ има нѣкакви нечистотии въ себе си, тогава болестьта, като боклукчия, ще дойде съ своята кола, да изхвърли навънъ тия нечистотии. Като оздравѣе, нека се прѣтегли, да види, че болестьта е отнела около десетина килограма отъ теглото му. Тѣзи десеть килограма отъ теглото на човѣка прѣдставятъ теглото на нечистотиитѣ въ него. Докато е билъ здравъ, той се е каралъ съ този, съ онзи, но щомъ заболѣе, всичко това излиза навънъ, и този човѣкъ казва: слава Богу, че се освободихъ отъ едно голѣмо нещастие! Въ това отношение всички болести, страдания, нещастия въ живота на човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ благословения, които Богъ му изпраща, и за които той трѣбва да благодари. Слѣдъ всѣко подобно изпитание умътъ и сърцато на човѣка се намѣстватъ, и той се радва, доволенъ е, че всичкитѣ му работи вървятъ напрѣдъ. Въ съзнанието си той придобива вѫтрѣшенъ миръ и свѣтлина.

Сега, заемете се да очистите мѣстото около палаткитѣ си, да ги окопаете добрѣ, да махнете всички клечки около тѣхъ. Послѣ, излѣйте три кофи вода върху палаткитѣ си, да изчистите праха, който е полепналъ по тѣхъ. Не чакайте да завали дъждъ, че той да свърши тази работа. Водата е благословение въ живота. Взета като символъ, тя измива, разтваря и отнася всички нечистотии.

Когато сте неразположени, умѫчнени отъ нѣщо, правете различни опити, да трансформирате състоянието си. Ако човѣкъ е посветенъ, той ще се ползува отъ всичко. Вземете, запримѣръ, мъха. Камънитѣ, които не могатъ да служатъ като почва за висшитѣ растения, сѫ добра почва за мъха. За да живѣе върху камънитѣ, мъхътъ все извлича нѣкаква храна отъ тѣхъ. Въ такъвъ случай, когато сте скръбни, обрѣменени отъ нѣщо, направете слѣдния опитъ: вземете една кофа и полѣйте съ нея десеть пѫти вода върху нѣкой голѣмъ камъкъ, като си кажете: както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръбь. Вие ще кажете, че такъвъ опитъ е смѣшенъ , защото не може да даде никакви резултати. Опитайте се, може този камъкъ, като на мъха, да ви даде нѣщо. Питамъ: камънитѣ, като се пекатъ, не даватъ ли нѣщо? Вие пакъ ще кажете, че е невъзможно камъкъ да се пече. Какво ще кажете за варовика тогава? Когато варовикътъ се пече, отъ него се получава негасена варь и вѫгледвуокисъ. И послѣ, когато негасената варь се залѣе съ вода, тя се прѣвръща въ гасена, която има голѣмо употрѣбление въ живота. Слѣдователно, при заливането на камъка съ вода, все може да стане нѣкаква реакция, подобна на гасенето на варьта. И тогава, разумниятъ ще използува тази реакция, а неразумниятъ ще се откаже отъ всѣкакъвъ опитъ. Наистина, не всички камъни, като се заливатъ съ вода и като се пекатъ на огъня, даватъ нѣщо ново, но ученикътъ трѣбва да търси, да прави опити. Търсенето, опититѣ ще го доведатъ до нѣкакви резултати.

Единъ турчинъ се условилъ за работникъ на едно лозе, да го прѣкопае, да го изчисти отъ трѣвитѣ, отъ буренитѣ. Въ това лозе имало много тросакъ, който мѫчно се отскубвалъ. Той работилъ цѣлъ день усилено, но много се измѫчилъ. Вечерьта, когато си отивалъ, взелъ малко отъ тросака въ джоба си, понеже не знаелъ името му, та другъ пѫть да не отива на работа тамъ, дѣто има тросакъ. На другия день пакъ отишълъ на пазаря, да се услови на работа. Приближава се при него единъ господинъ и го повиква да отиде съ него заедно, да прѣкопае лозето му. Турчинътъ изважда трѣвата отъ джоба си и пита господина: въ лозето ви има ли такава трѣва?“ — Има. — Тогава не се наемамъ на тази работа.

И тъй, ще започнемъ деня съ работа и ще благодаримъ за хубавитѣ дни, които имаме.

*

6. Бесѣда отъ Учителя, държана на

16 юли, 1931 г., 5 ч. с.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...