Jump to content
Ани

1931_07_14 День на доброто

Recommended Posts

"Любовь къмъ Бога", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1931 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера. Първо издание, София, 1931 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ДЕНЬ НА ДОБРОТО.

Днешния день ще наречемъ день на доброто.

Една житейска мѫдрость, една житейска философия казва: когато човѣкъ се нахрани, той не трѣбва да се безпокои, какъ ще се смели храната. Слѣдователно, седне ли човѣкъ прѣдъ трапезата, първо той трѣбва да изпита благодарность, че има възможность да се нахрани, да опита Божиитѣ блага; послѣ, трѣбва да започне да яде, като изпитва удоволствие отъ храната, която приема и най-послѣ трѣбва да благодари, че се е нахранилъ. Какъ ще се смели и прѣработи приетата храна отъ стомаха, по това не трѣбва да се прави никакъвъ въпросъ. Когато гладниятъ се намѣри прѣдъ ядене, мисли ли, какъ ще се нахрани, дѣ ще отиде храната и какъ ще се смели? Гладниятъ мисли само за едно: дали ще намѣри храна и колко храна ще намѣри.

Съврѣменнитѣ хора често мислятъ, какво ще стане за въ бѫдеще съ тѣхъ. Това не е тѣхна работа. Когато купите едно перо и го турите на перодръжката, мислите ли, какво ще стане съ него? Нищо не мислите. Туряте перото на перодръжката, и то пише. Когато поставяте чучуръ на нѣкоя чешма, мислите ли, каква работа ще върши той? Вие поставяте чучура, и нищо не мислите. Който погледне чешмата, той знае вече, каква работа ще върши чучурътъ. Трѣбва ли чучурътъ отъ своя страна да остави всичката си работа и да разправя на хората, каква му е службата? Чучурътъ изпълнява работата си и мълчи, а който дойде до чешмата, той разбира, че чучурътъ е на мѣстото си. Конетѣ, които теглятъ кола, трѣбва ли да спиратъ на пѫтя, да разправятъ на този, на онзи, каква работа вършатъ? Трѣбва ли коларьтъ да спре колата и да разправя на минувачитѣ, кой тегли колата и кой кара конетѣ? Достатъчно е само да се погледне къмъ колата, за да се разбере, кой каква служба изпълнява. Не е наша работа да разискваме върху въпроса, кой тегли колата и кой кара конетѣ. Да спирате колата, да разпитвате, кой я кара, това не е на мѣсто. Спира ви нѣкой и пита: защо си дошълъ на земята? Ще отговоришъ: азъ съмъ дошълъ на земята затова, за което и ти си дошълъ. — Азъ не зная, защо съмъ дошълъ. — И азъ не зная. Красотата седи, именно, въ незнанието. Ако знаемъ, защо сме дошли, нѣмаше да дойдемъ на земята. Понеже не знаемъ, дошли сме да научимъ, каква е задачата ни на земята. Като се научимъ, ще се върнемъ тамъ, отдѣто сме дошли. Ако нѣкоя риба се хване на вѫдицата, но успѣе да се освободи, втори пѫть ще се хване ли? Втори пѫть тя не се лъже. Тя вече се отказва отъ примамката на вѫдицата.

Казвамъ: въ съврѣменния свѣтъ има много хора, заинтересувани отъ рибитѣ, искатъ да ги ловятъ. И ще видите, че въ свѣта има много архаически, изостанали нѣща, които служатъ за примамки. Съблазнитѣ въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ вѫдици, съ които мамятъ хората. Въ това отношение свѣтътъ е бурно море, въ което сѫ поставени безброй вѫдици. Човѣкъ пъкъ е риба, която свободно се разхожда въ морето, докато се натъкне на нѣкоя вѫдица. Зърне ли отдалечъ още нѣкоя вѫдица, той отива къмъ нея, понеже мисли, че ще намѣри нѣщо особено. Закачи ли се за вѫдицата, той вече излиза отъ Бога. Щомъ излѣзе отъ Бога, изгубва свободата си, не е господарь на своето положение и го виждате, или върху нѣкоя перустия на огъня, или въ нѣкоя тенджера, или въ нѣкой човѣшки стомахъ.

Единъ день, като се върне въ морето, ще го питатъ: какво имаше на вѫдицата, съ която те извлѣкоха отъ морето? Какво научи отъ нея? Той ще отговори, като онзи американецъ, който влѣзълъ въ добрѣ осмолена и затворена бъчва и съ нея се спусналъ отъ Ниагарския водопадъ, по течението на водата. Като го запитали, какъ се чувствувалъ въ бъчвата, той отговорилъ: влѣзъ въ бъчвата, и самъ ще разберешъ. Едно важно нѣщо научихъ: и цѣлия свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не влизамъ въ бъчва, да прѣминавамъ съ нея водопада. Този човѣкъ искалъ да се прослави, всички вѣстници да пишатъ за неговия подвигъ. Обаче, слѣдъ опита си, той казалъ: какво ще пишатъ сега вѣстницитѣ за мене, това не ме интересува. Едно зная втори пѫть не влизамъ въ бъчва, която се върти на всички страни. Още въ първия моментъ изгубихъ съзнание. Тъй щото, отъ тази опитность не научихъ нищо ново.

И тъй, бъчвата прѣдставя безпорядъчния животъ, който нѣкои хора минаватъ. Който попадне въ този животъ, ще знае толкова, колкото е знаелъ прѣди влизането си въ него. Като излѣзе отъ този животъ, той все ще има нѣкаква опитность, но въ края на краищата, ще каже: втори пѫть не влизамъ въ този животъ! Съ този примѣръ искамъ да ви наведа на мисъльта, че бъчвитѣ сѫ създадени за изкушение. Кой има най-много бъчви? — Кръчмарьтъ. Той има мази, пълни съ бъчви, въ които има и старо, и ново вино. Още кой има много бъчви? — Търговецътъ на дървено масло и на други растителни масла, които продава на хората. Най-послѣ дохождаме до ония хора, които нѣматъ бъчви, но наливатъ гореща вода въ термуситѣ си, когато отиватъ на екскурзии по планинитѣ. Слѣдователно, най-много и най-голѣми бъчви има кръчмарьтъ.

Питамъ: нашитѣ мисли и желания въ голѣми, или въ малки бъчви трѣбва да се затварятъ? Който има нѣкоя голѣма мисъль, или нѣкое голѣмо желание, затворено въ голѣма бъчва, той се намира въ кръчма. Тази голѣма мисъль, затворена въ голѣма бъчва, слѣдъ врѣме ще експлодира, ще пръсне бъчвата и ще излѣзе навънъ. Такава мисъль можа да се уподоби на ново вино, което още не е ферментирало. Както младото вино, затворено въ бъчва, може да пръсне бъчвата и да се излѣе навънъ, така и голѣмата мисъль, като влѣзе въ човѣка, прѣдизвиква сѫщата експлозия. Ние казваме тогава, че този човѣкъ е пиянъ. Обаче, всѣка възвишена, всѣка красива мисъль е малка, като сѣменце, или като житно зърно. Тя не се нуждае отъ голѣми бъчви. За нея е достатъчна най-малката черупчица. Попадне ли въ почва, благоприятна за развитието ѝ, тя изниква и започва да расте, да се развива. Такива мисли не се нуждаятъ нито отъ бъчви, нито отъ хамбари. Турятъ ли ги въ хамбари, тѣхното прѣдназначение е друго. Ще кажете: тия мисли могатъ да се поставятъ въ хамбаритѣ, да се запазятъ. Не, всички мисли, които се поставятъ въ хамбари, сѫ опрѣдѣлени за проданъ.

Ние уподобяваме възвишенитѣ мисли съ житното зърно, защото въ него природата крие своитѣ велики тайни. Житото символизира великата жертва въ живота. Защо житото е дошло на земята, това знаятъ само онѣзи хора, които сѫ завършили своето развитие. Една отъ задачитѣ на житото е да подобри живота на хората, да имъ помогне въ еволюцията. Ако човѣкъ въ яденето на хлѣба не може да разбере и осмисли жертвата, която житото прави за него, той никога не би могълъ да разбере думитѣ, които Христосъ е изказалъ въ стиха: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето; който ме яде, ще придобие животъ въ себе си.“ Разберете ли дълбокия смисълъ на този стихъ, вие ще туряте хлѣба въ устата си съ трепетъ и съ благоговѣние, защото ще знаете, че Божественото влиза въ васъ. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора съ хлѣба? Нѣкои хора, като се нахранятъ, събиратъ трошицитѣ отъ хлѣба и ги хвърлятъ настрана, за кокошкитѣ, или за други птички; нѣкои пъкъ ги хвърлятъ на мравкитѣ. И това не е лошо. все ще се използуватъ тѣзи трошици. Има хора, които и така не използуватъ трошицитѣ, но ги оставятъ да се тъпчатъ по земята. Правилно е, когато човѣкъ се нахрани, да събере внимателно трошицитѣ и да измие мѣстото, дѣто тѣ сѫ паднали. Слѣдъ това, нека остави тѣзи трошици на нѣкое специално за тѣхъ мѣсто, дѣто нито кракъ да ги тъпче, нито вода да ги залива. Оставени на специално мѣсто, тѣ ще се използуватъ при извѣстни случаи най-правилно.

Изобщо, иска ли човѣкъ да живѣе правилно, той трѣбва да има вѣрни понятия за постѫпкитѣ си въ живота. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се храни, какъ да се мие, дѣ да изсипва водата, съ която е измилъ лицето и рѫцѣтѣ си. Сега хората се миятъ, дѣто намѣрятъ и слѣдъ това хвърлятъ водата безразборно, дѣто имъ е най-близо. Ще кажете: ако всѣки моментъ обръщаме внимание, дѣ сме хвърлили трошицитѣ отъ яденето, дѣ сме хвърлили водата слѣдъ измиването си, ние ще живѣемъ въ постояненъ страхъ. Както живѣятъ съврѣменнитѣ хора, тѣ сами създаватъ анормалности въ живота си, които се отразяватъ злѣ върху организма имъ. Ако сте на планината и трѣбва да измиете лицето си, какво ще направите? Ще отидете при нѣкой изворъ, ще гребнете отъ водата му и, малко настрана отъ него, ще измиете рѫцѣтѣ и лицето си. Ако на това мѣсто има езера, както тукъ, ще отидете до най-близкото езеро, ще влѣзете двѣ-три крачки навѫтрѣ, за да не пада водата отъ лицето ви вънъ отъ езерото. Ако пъкъ се намирате въ мѣстность, дѣто има цвѣтя, ще се измиете върху тѣхъ, водата да падне отгорѣ имъ.

Днесъ повечето хора се отличаватъ съ крайно непослушание. Тѣ мислятъ, че сѫ много послушни, а въ сѫщность не сѫ такива. Човѣкъ е изгубилъ двѣ сѫществени качества: послушание и смирение. Въ замѣна на това той е развилъ въ себе си чрѣзмѣрна гордость. Гордостьта е най-голѣмиятъ врагъ въ развитието на човѣка. Ако нѣкой човѣкъ е дошълъ до положението на адептъ, но има най-малката гордость въ себе си, той може да стигне прѣдъ вратата на Царството Божие, но веднага ще го върнатъ оттамъ. И най-малкиятъ недостатъкъ у човѣка е въ състояние да го спре прѣдъ вратата на рая. Тамъ не се търпи никаква нечистота, никакъвъ недостатъкъ. И въ окултната наука се казва, че който иска да влѣзе въ Царството Божие, той трѣбва да бѫде абсолютно чистъ! Безъ чистота, безъ смирение нищо не може да се постигне. Опасно нѣщо е гордостьта за духовния човѣкъ. Горделивиятъ прѣдставя високъ скалистъ връхъ, който нищо не дава. Горделивиятъ човѣкъ е скържавъ, той мисли само за себе си, иска всички хора да говорятъ само за него. Той мисли, че цѣлиятъ свѣтъ е създаденъ само за него. Всички стремежи на горделивия се дължатъ на неговия егоизъмъ, на желанието му да стане голѣмъ, великъ. Отъ осемь хиляди години насамъ човѣкъ се сили да стане голѣмъ, но освѣнъ, че не е успѣлъ въ това, той даже е издребнѣлъ и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ си.

Съврѣменнитѣ хора се хвалятъ съ голѣми постижения въ областьта на религията, на науката, на изкуството и на живота. Тѣ казватъ: вижте, какви изобрѣтения, какви картини, какво нѣщо сме направили! Прѣди години ме поканиха въ една гръцка църква въ Анхиало, да видя, какво е нарисувалъ единъ виденъ художникъ. Влизамъ въ църквата, на стѣната виси една картина, образа на Христа. Този художникъ искалъ да нарисува Христа, но го нарисувалъ съ несъразмѣрно голѣма глава, а чъртитѣ му, по скоро прѣдставятъ чърти на прѣстѫпникъ, отколкото тѣзи на Христа. Никакво художество нѣмаше въ тази картина. Тя трѣбваше да се изхвърли навънъ. Не се мина много врѣме, и тази църква изгорѣ! Казвамъ: на сѫщото основание всѣки човѣкъ трѣбва да се запита: образътъ, който нося, отговаря ли на Божественото въ менъ? Нѣкой казва: знаешъ ли кой съмъ? — Кой си? Този човѣкъ мисли, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Казвамъ: който мисли така, нека каже, кои сѫ отличителнитѣ чърти на образъ, създаденъ по подобие на Бога. Ако срещнете лице, направено по образъ и подобие Божие, ще видите, че отъ всѣка негова пора излизатъ лѫчеизпускания, трептения отъ електричество и магнетизъмъ, които го правятъ абсолютно чистъ. Никаква каль не може да се задържи на такова лице.

Сега ще приведа една положителна мисъль, разгледана и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Дойде при мене нѣкой и ме запитва: харесвашъ ли ме? Казвамъ му: ти си пръвъ на яденето, послѣденъ на работата. Той се замисли, не ме разбира. Казвамъ: това не е обидно, то е едно вѣрно положение, взето и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Прѣди да започне нѣкаква работа, човѣкъ първо яде, а послѣ работи. Като поработи малко, пакъ яде. Слѣдователно, работата седи между двѣ яденета. Сутринь човѣкъ яде, до обѣдъ работи, а на обѣдъ пакъ яде. Значи, яденето всѣкога прѣдшествува работата. То е потикъ, резултатъ на едно вѫтрѣшно желание у човѣка.

Сега ще прѣведа този законъ. Любовьта всѣкога прѣдшествува постѫпкитѣ, дѣйствията на човѣка. Човѣкъ не може да извърши нѣкаква работа, докато не е взелъ нѣщо отъ храната на любовьта. Не приеме ли нѣщо отъ тази храна, той не може да работи. И затова, като казвамъ, че нѣкой е пръвъ на яденето, разбирамъ, че е пръвъ въ любовьта. Който се храни отъ любовьта, неговата работа и въ началото, и въ края ще бѫде отлична. Такъвъ човѣкъ не трѣбва да има на лицето си никаква каль, която да запушва поритѣ; мислитѣ му трѣбва да бѫдатъ чисти, ясни. Тогава, каквито противорѣчия се явятъ въ сърцето му, тѣ моментално ще се разрѣшатъ. И той ще има противорѣчия и мѫчнотии, но ще ги разрѣшава правилно. И неговиятъ пѫть не е абсолютно правъ; и той ще обикаля оттукъ-оттамъ, но стѫпката му е сигурна. Когато минава прѣзъ опасни мѣста въ живота си, той поставя крака си така, като че го забива. Щомъ дигне крака си, той пакъ е свободенъ. Това значи да бѫде човѣкъ праведенъ.

Екскурзиитѣ, които правите изъ планинитѣ, прѣдставятъ външната страна на живота. Нима изпитанията на човѣка не сѫ екскурзии? Като вървите по високи, стръмни мѣста, вие се ужасявате, страхувате се да не се подхлъзнете и паднете. Нима бѣднотията, болеститѣ, несгодитѣ и несполукитѣ въ живота на хората не внасятъ въ тѣхъ сѫщо такъвъ ужасъ и страхъ? Тѣзи явления въ живота прѣдставятъ сѫщо такива стръмни планински мѣста, каквито и вие срѣщате по екскурзиитѣ. Като погледнете къмъ тия мѣста, вие се страхувате и казвате: какъ ще изкараме живота си, какъ ще се прѣхранимъ? Лоши хора има въ свѣта. Какво ще се прави? Казвамъ: това е най-малкото още. Нѣкога ще изгубите вѣрата си въ Бога, ще изгубите смисъла на живота си, ще изгубите всѣкаква свѣтлина и около васъ ще настане пъленъ мракъ. Другъ пѫть ще се намѣрите прѣдъ голѣми землетресения; около васъ ще гърми, ще се свѣтка; хоризонтътъ ви ще се заоблачи, ще почне да вали дъждъ, камъни ще се събарятъ около васъ, и надеждитѣ ви една слѣдъ друга ще се рушатъ, ще изчезватъ. Какво ще правите тогава? Има ли по-голѣмъ ужасъ за човѣка отъ тѣзи състояния? Обаче, който ходи въ закона на любовьта, той ще види, че всички тия нѣща сѫ привидни. Тѣ ще изчезватъ прѣдъ него, като сапунени мѣхури.

Разправяше единъ познатъ, че една вечерь му било много студено и, като си легналъ, турилъ на краката си единъ нагорещенъ камъкъ, да ги стопли. Обаче, цѣлата нощь сънувалъ, че ходи по нажежени планини. Като станалъ сутриньта, спомнилъ си съня и разбралъ, че този сънъ билъ прѣдизвиканъ отъ нагорещения камъкъ, който турилъ прѣзъ нощьта на краката си. Температурата на камъка била едва 35—40°, но въ съня впечатлението отъ него било прѣувеличено. На другата нощь той не турилъ нагорещенъ камъкъ на краката си и затова не сънувалъ, че ходи по нагорещени планини. Значи, между съня и дѣйствителностьта има извѣстно съотношение.

Сега, мисъльта, която искамъ да остане въ ума ви за днесъ е, че днешниятъ день е день на доброто. Човѣкъ трѣбва да воюва за доброто въ свѣта, но той трѣбва да знае, какъ да воюва. Значи, човѣкъ не трѣбва да бѫде миролюбивъ. Ако въпросътъ е за миръ, човѣкъ трѣбва да е въ миръ съ доброто, но не и съ злото. Между доброто и злото не може да има нито миръ, нито съгласие, нито равновѣсие. Злото всѣкога се стреми да подчини доброто, да му стане господарь и да го използува, но и доброто, отъ своя страна, се стреми да подчини злото. Въ края на краищата единъ отъ двата принципа ще подчини другия, ще го застави да му слугува. Досега доброто е слугувало на злото, но отсега нататъкъ злото ще слугува на доброто. Искате ли да бѫдете свободни, станете господари на злото. Вие не можете да бѫдете приятели съ злото, но господари можете да му станете. Дошло е вече врѣмето за това. Положението на злото се измѣня: който е билъ лошо, сега ще бѫде слуга. Щомъ стане слуга, може да му се прѣдскаже, какво го чака. Въ миналото добритѣ хора сѫ били слуги, а лошитѣ — господари. Сега ще стане обратното добритѣ хора ще бѫдатъ господари, а лошитѣ — слуги. Слѣдователно, ще имаме добри господари, а лоши слуги.

И тъй, опасностьта, която заплашва съврѣменното човѣчество, иде отъ слугитѣ, а не отъ господаритѣ. Понеже въ миналото злото е било господарь, а доброто слуга, затова сѫ казали, че който е господарь, той е на кривъ пѫть, а който е слуга, той е на правъ пѫть. Днесъ, обаче, трѣбва да бѫде обратното: доброто да е господарь, а злото слуга. Въ миналото доброто се е оплаквало отъ своя господарь, но сега, за да се оправятъ работитѣ, злото трѣбва да се хвали съ своя господарь. Само по този начинъ ще се реализира мисъльта, изказана отъ пророкъ Исайя: „Вълкътъ и агнето ще пасятъ наедно; и лъвътъ ще яде плѣва, както говедото, а храна на змията ще бѫде пръстьта: не ще да правятъ поврѣда, нито погубване“.

Сега, цѣльта на нашето прѣбиваване тукъ е да направимъ връзка съ невидимия, съ реалния свѣтъ. Вие мислите, че освѣнъ васъ, никой другъ нѣма тукъ; вие мислите, че планината е празна. Не, безброй очи има въ планината, които слѣдятъ всичко и ви изпитватъ. Щомъ има очи, има и уши, всичко се вижда и чува. Когато Мойсей изведе евреитѣ изъ Египетъ, той ги заведе въ пустинята, дѣто, като дѣца, трѣбваше да ги учи, какъ да стѫпватъ, какъ да пазятъ абсолютна чистота. Той имъ казваше: понеже Богъ се движи между васъ, вие трѣбва да пазите голѣма чистота, да не се натъкне Той на нѣкаква нечистотия. Обаче, и досега още евреитѣ не живѣятъ въ тази чистота. И българитѣ сѫщо не спазватъ тази чистота. Ако биха приложили чистотата въ живота си, тѣ щѣха да прогресиратъ по-бързо. Изъ цѣла България най-чисти хора сѫ еленчани. Въ това отношение тѣ седатъ по-високо и отъ американцитѣ. Лагерътъ ни трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, та който мине оттукъ, да остане доволенъ.

И тъй, ако искате да се ползувате отъ благата на природата, всѣки день трѣбва да си миете краката до колѣнѣтѣ, и то поне по три пѫти: сутринь се мийте съ топла вода, на обѣдъ можете да се измивате въ езерото и вечерь — пакъ съ топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте. Добрѣ е да се правятъ частични измивания на тѣлото. Понѣкога тѣ сѫ за прѣдпочитане прѣдъ цѣлитѣ бани. Изобщо, природата обича разнообразието. Германскиятъ лѣкарь Луи-Куне е схваналъ този законъ и затова на слаби, на болни хора той прѣпорѫчва седещи бани, т. е. да се измива само едната половина на тѣлото, а другата да остане суха, Запримѣръ, ако единъ день човѣкъ измие горната часть на тѣлото си, до кръста, другата часть, долната, трѣбва да остане суха; на другия день ще измие долната часть на тѣлото си, отъ кръста нататъкъ, а горната часть ще остане суха. Или, ако сутринь човѣкъ измие лицето си, на обѣдъ да намокри малко главата си отзадъ. По този начинъ се прѣдизвиква правилна обмѣна въ тѣлото. Който знае, какъ да мие рѫцѣтѣ си, тѣхното измиване ще се отрази добрѣ върху краката. И обратно: краката измити правилно, това се отразява и върху рѫцѣтѣ. При това, като миете краката си, не бързайте изведнъжъ да ги измиете. Бързото миене показва неразбиране на закона. Потопете краката си въ водата и поседете въ това положение малко врѣме. Мислено измивайте краката си, докато усѣтите нѣкаква приятность, нѣкаква реакция въ рѫцѣтѣ. Слѣдъ това бавно измивайте краката си. Като се миете по този начинъ, силитѣ въ организма се разпрѣдѣлятъ правилно. Щомъ започне реакция въ организма, човѣкъ може постепенно да измие всички части на тѣлото си. Само по този начинъ може да се прѣдизвика уравновѣсяване на енергиитѣ въ организма на човѣка.

Често хората се поврѣждатъ отъ банитѣ, понеже не знаятъ, какъ да ги използуватъ. Запримѣръ, нѣкой направи една топла баня, а слѣдъ това отиде на студенъ душъ. Тѣзи рѣзки промѣни върху тѣлото не сѫ за обикновения човѣкъ, тѣ сѫ само за боговетѣ. Който не е кaлèнъ, той трѣбва да прави топли бани, като оставя енергиитѣ на топлината да дѣйствуватъ върху организъма. Студенитѣ душове, които срѣщате въ природата, сѫ добри, но само при извѣстни условия. Нѣкой казва: азъ правя студени бани, да се каля. Докато човѣкъ се калѝ, тѣзи рѣзки промѣни ще прѣдизвикатъ най-различни реакции на втвърдяване въ тѣлото, вслѣдствие на което въ организма ще се натрупа повече електричество, съ което той мѫчно ще се справи. Ако е въпросъ за студени бани, азъ бихъ прѣпорѫчалъ на всички хора дъждовнитѣ бани, главно прѣзъ мѣсецитѣ май, юни, юли и най-много до половината на августъ. Дъждовнитѣ капки прѣзъ тѣзи мѣсеци сѫ топли и пълни съ електричество и магнетизъмъ. Дъждовни бани прѣзъ останалитѣ мѣсеци не прѣпорѫчвамъ. Когато не можете да правите дъждовни бани, добрѣ е да правите бани съ вода, която е нагрѣта най-много отъ 35—40°, близо до естествената топлина на тѣлото. Такива сѫ и много отъ естественитѣ извори. Надъ тази температура водата има вече разтегателна сила, която не е приятна за тѣлото. Добрѣ е дъждовнитѣ бани да не се правятъ направо на тѣлото, но прѣзъ нѣкаква тънка дреха. Така правени банитѣ, дъждовнитѣ капки развиватъ особена енергия, която се отразява върху организма благотворно. Вземете примѣръ отъ животнитѣ. Природата ги е покрила съ специални дрехи, посрѣдствомъ които дъждовнитѣ капки извършватъ своята служба много правилно. Тѣхнитѣ дрехи ги прѣдпазватъ и отъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Чрѣзъ козината си тѣ възприематъ енергиитѣ на природата и ги използуватъ правилно.

И тъй, човѣкъ трѣбва да държи тѣлото си въ голѣма чистота. Той трѣбва да прави редъ опити, докато намѣри единъ правиленъ и положителенъ начинъ за миене на рѫцѣтѣ. на лицето, на краката и на останалитѣ части отъ тѣлото. Има много начини за правилно миене, но всѣки самъ трѣбва да намѣри подходещъ за себе си. Въ това отношение азъ съмъ правилъ много опити и съмъ дошълъ до положителни резултати. И вие трѣбва да правите опити, да се домогнете до единъ специфиченъ начинъ за всѣки едного. Ще ви дамъ единъ съвѣтъ: не правете студени душове! По никой начинъ не мийте краката си съ студена вода, особено слѣдъ хранене. Единъ нашъ познатъ, прѣзъ единъ горещъ лѣтенъ день се нахранилъ, слѣдъ това измилъ краката си съ студена вода и задрѣмалъ малко. Отъ това измиване на краката, станало голѣмо изтичане на енергия отъ организма му, вслѣдствие на което положението му се бѣше толкова влошило, че едва го върнахме отъ онзи свѣтъ. Когато човѣкъ прави бани, той трѣбва да има прѣдъ видъ и разположението на духа си. Той трѣбва да е абсолютно свободенъ и разположенъ по духъ, да забрави всички мѫчнотии и грижи; така направена банята, тя доставя голѣмо удоволствие на човѣка и благодарность отъ топлата вода. Такава баня прѣдставя най-голѣмо благо за човѣка. Въ яденето, въ спането трѣбва да се спазва сѫщиятъ законъ. Човѣкъ трѣбва да яде и да спи при най-голѣмо разположение на духа. При всички положения въ живота си човѣкъ трѣбва да бѫде господарь.

Казвате: човѣкъ трѣбва да се пази отъ вѣтъръ, отъ течение, да не се простуди. Вѣрно е, че човѣкъ трѣбва да се пази, да не се излага на силни, голѣми вѣтрове, но има единъ приятенъ, тихъ вѣтрецъ, отъ който не трѣбва да се крие. Този вѣтрецъ прѣдизвиква голѣма приятность у човѣка. Този вѣтрецъ азъ наричамъ дихание на Бога. Сѫществата отъ невидимия свѣтъ, които ни обичатъ, изпращатъ този приятенъ, тихъ вѣтрецъ да ни полъха. Обаче, има силни, голѣми вѣтрове, топли течения, които сѫ опасни за човѣка, понеже извличатъ влагата отъ тѣлото му. Такива топли течения се явяватъ нѣкога денемъ, нѣкога нощемъ. Тихитѣ вѣтрове сѫ приятни за въздушни бани. Човѣкъ може да се излага на тѣхъ безъ никакъвъ страхъ. Днесъ изъ цѣла Европа хората правятъ такива въздушни бани, но понеже не знаятъ, по какъвъ начинъ и по кое врѣме да ги правятъ, тѣ нѣматъ добри резултати. Когато човѣкъ се домогне до правилния начинъ, по който могатъ да се правятъ въздушнитѣ бани, той ще разбере закона, на който се подчиняватъ неговитѣ мисли. Сѫщеврѣменно той ще научи закона, споредъ който ще може правилно да разпрѣдѣля дневната си работа: той ще знае, какво трѣбва да върши сутринь, какво слѣдъ обѣдъ и какво — вечерь.

Съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ голѣмъ хаосъ, не знаятъ кога, какво да работятъ, вслѣдствие на което много енергия иждивяватъ, а слаби резултати придобиватъ. Искате ли да имате успѣхъ въ работата, щомъ станете сутринь, още докато сте въ леглото си, благодарете на Бога за всичко, което ви е далъ. Вие ще кажете: дѣ е Господъ? — Господъ е задъ слънцето, задъ небето, задъ земята, задъ водата, задъ въздуха, задъ вѣтъра, задъ камънитѣ, задъ растенията, задъ животнитѣ, задъ хората — навсѣкѫдѣ е Богъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, задъ което да не е Богъ. Всичко, което е въ насъ и извънъ насъ, всичко, което ни заобикаля, прѣдставя фонъ, задъ който се крие Богъ, като великъ художникъ. Той иска да ни изпита, да провѣри, какъ ние разбираме нѣщата. Щомъ гледамъ природата и я разбирамъ, азъ зная вече, че задъ мене, надъ мене и около мене, навсѣкѫдѣ е Богъ; азъ се радвамъ на всичко, което Той е направилъ и мисля за Неговитѣ дѣла. Докато мисля за Господа, Той е прѣдъ мене; прѣстана ли да мисля за Него, Той е задъ мене.

Слѣдователно, когато Богъ е прѣдъ васъ, вие ще имате едно състояние; когато е задъ васъ, вие ще имате друго състояние. Кое отъ двѣтѣ състояния е по-добро? По-добро е, когато Богъ е прѣдъ васъ. Прѣдставете си, че вие сте самъ въ гората, объркали сте пѫтя, не знаете накѫдѣ да вървите. Изведнъжъ виждате насрѣща си човѣкъ, и веднага се зарадвате, че той ще може да ви ориентира. Снощи една сестра отишла да се разходи малко и се отдалечила отъ лагера. Като се видѣла сама, тя започнала да вика, да се моли, но никой не ѝ се обадилъ. По едно врѣме чува стѫпки задъ себе си; обръща се и вижда единъ братъ. Кой е този братъ, какъ се казва, това не я интересува. Тя била доволна, че има близъкъ човѣкъ, съ когото да се върне въ лагера. Тя викала, молила се, безъ да подозира, че Господъ е задъ нея. Въ дадения случай, въ лицето на този братъ тя видѣла Бога. Често хората изпадатъ въ такова положение въ живота си. Запримѣръ, нѣкой е затрудненъ, намира се въ безизходно положение, не знае, какво да прави. Изведнъжъ задъ него изкача единъ човѣкъ, потупва го по гърба и му казва: не бой се, азъ съмъ. Въ първия моментъ той се стрѣска, но послѣ вижда, че този човѣкъ е неговиятъ приятель, който иде да го извади отъ трудното положение, въ което се намира. Това е проява на Божията Любовь. Тъй щото, при най-голѣмитѣ изпитания, страдания и мѫчнотии за човѣка, Богъ ще му се яви въ една или въ друга форма, да го утѣши, да му помогне.

Казвамъ: ние сме дошли тукъ да изучаваме Божиитѣ дѣла, да видимъ, какво Богъ е направилъ; послѣ, ще се срещнемъ съ Него и ще си поговоримъ малко. Ако кажете на нѣкой външенъ човѣкъ, че сте се разговаряли съ Бога, какво ще помисли той за васъ? На хора, които не ви разбиратъ, трѣбва ли да имъ разправяте, какво сте видѣли и съ кого сте се разговаряли? Ако срещна художника, чиито картини съмъ разглеждалъ, ще му кажа: много се радвамъ, че видѣхъ твоитѣ картини, много ми харесватъ. Трѣбва ли да разправямъ за картинитѣ на този художникъ на човѣкъ, който нищо не разбира отъ художество? На човѣкъ, който не обича екскурзии и не прави никакви излети изъ планинитѣ, трѣбва ли да разправямъ, защо ходя на екскурзии? Каквото и да му кажа, той нѣма да ме разбере. Обаче, ако кажа на този човѣкъ, че на планината нѣкѫдѣ има заровено голѣмо количество злато, той веднага ще ме разбере. Колкото и да не обича екскурзиитѣ, макаръ и никога да не е ходилъ по планинитѣ, той веднага ще се приготви и ще тръгне на пѫть. Стремежътъ да намѣри заровеното злато ще му даде сила да прѣмине и най-трудния пѫть. Единъ день споменахъ прѣдъ нѣкои отъ приятелитѣ, че на много мѣста изъ Рила има злато. Тѣ веднага казаха: кажете ни, дѣ има тукъ злато, защото ни дотегна вече сиромашията. Казвамъ: на много мѣста изъ Рила, дѣто човѣшки кракъ не е стѫпвалъ, се намира този първиченъ, жизненъ елементъ, който още старитѣ алхимици сѫ търсили. Достатъчно е човѣкъ да стѫпи на мѣстото, дѣто е този елементъ, за да се подмлади моментално. Ако е билъ старъ, подмладява се; ако брадата му е побѣлѣла и окапала, изведнъжъ става черна и гѫста; ако косата му е побѣлѣла, моментално става черна. Като се види въ това положение, човѣкъ самъ ще се чуди, какъ се е прѣобразилъ. Ако нѣкой прѣкара извѣстно врѣме въ Рилската пустиня и се върне между познатитѣ си така прѣобразенъ и подмладенъ, какво ще кажатъ за него? Ще вѣрватъ ли въ това, което той ще имъ разправя? Никой нѣма да вѣрва. Всички ще го питатъ: кой си ти? Ние не те познаваме. Колкото и да имъ разправя, че той е сѫщиятъ тѣхенъ познатъ, тѣ нѣма да го вѣрватъ.

Апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Слѣдователно, всички трѣбва така да се измѣните, че никой да не ви познае. Единъ день и вие все ще стѫпите на това мѣсто; отъ тозъ моментъ за васъ ще настане нова епоха въ живота ви. На това мѣсто, именно, е стѫпилъ нѣкога Мойсей, заради което Богъ му каза: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което си стѫпилъ, е свето“. Отъ тозъ моментъ вече Мойсей стана силенъ, мощенъ и бѣше въ състояние да изведе израилския народъ изъ Египетъ. Обаче, Мойсей дълго врѣме се колеба, да приеме ли тази задача, или не. Откакъ Богъ започна да му говори, той стана смиренъ. Мойсей имаше много знания, но не се рѣшаваше да приеме възложената отъ Бога работа и казваше: Господи, тази задача е трудна за мене. Азъ не съмъ готовъ да се излагамъ на такива изпитания, азъ съмъ гъгнивъ. Възложи тази работа на другъ нѣкой. Господъ му каза: понеже ти стѫпи на свещената земя, на тебе възлагамъ тази мисия. Както каза Богъ, така и стана. Гъгнивостьта на Мойсея показва, че той е билъ страхливъ човѣкъ. Докато не бѣше убилъ египтянина, той не бѣше гъгнивъ. Щомъ го уби, той вече стана гъгнивъ. Човѣкъ става гъгнивъ, когато се уплаши. Мойсей нѣмаше право да убива, понеже бѣше членъ на Бѣлото Братство, а всѣки членъ който извършваше убийство, се наказваше строго. За да изкупи този грѣхъ, Мойсей трѣбваше цѣли 40 години да пасе овци въ пустинята. И слѣдъ това той трѣбваше да се ожени, за да може убитиятъ египтянинъ да се прѣроди чрѣзъ него. Както виждате, всѣки грѣхъ се изкупва скѫпо. Дълго врѣме ще трѣбва овци да се пасатъ, докато човѣкъ изкупи грѣховетѣ си. Казвате: работата на Мойсея бѣше друга, но нашето положение не е лесно. И на Мойсея положението не бѣше лесно. Единъ такъвъ ученъ, като него, извѣстенъ на цѣлия Египетъ, трѣбваше 40 години да бѫде овчарь, за да изкупи грѣха си. Голѣмо смирение и търпѣние се изискваше за това. Обаче, по този начинъ Мойсей изучаваше Божиитѣ пѫтища. Единъ день Богъ му се яви въ пустинята и каза: „Чухъ страданията и воплитѣ на моя народъ, затова ти ще отидешъ да го освободишъ отъ египетското робство.“

Животътъ на Мойсея прѣдставя история на човѣшкитѣ изпитания. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ тѣзи изпитания, за да може единъ день, когато Богъ му се яви, да знае, какво да прави. Яви ли се Богъ на човѣка, той го изпраща на работа. И който день Богъ го изпрати на работа, той трѣбва да бѫде готовъ. Въ първо врѣме ще се поколебае малко, но послѣ ще стане силенъ, ще приеме възложената работа и ще я свърши благополучно. Богъ се яви на Иона, когото изпрати въ Ниневия да проповѣдва на жителитѣ отъ този градъ да се разкаятъ. Не се ли разкаятъ, всички ще погинатъ. Ионъ не прие тази работа, но замина съ параходъ за Испания. Като се качи на парахода, по пѫтя се яви буря въ морето. И хвърлиха Иона въ водата, дѣто го погълна една голѣма риба, въ утробата на която той прѣкара три деня и три нощи. Когато съзна грѣшката си, рибата го изхвърли на брѣга на морето. Като се видѣ вънъ отъ утробата на рибата, той се обърна къмъ Бога съ молитвата: Господи, прости ме! Каквото ме накарашъ, азъ съмъ готовъ да го изпълня. Господъ го запита: Ще отидешъ ли сега да проповѣдвашъ? — Ще отида, Господи, дѣто ме пратишъ. Той отиде въ Ниневия да проповѣдва на хората, че ако не се разкаятъ, въ продължение на 40 дни ще погинатъ. Слѣдъ това той се качи на едно високо мѣсто, да види, дали ще се изпълнятъ Божиитѣ думи. Като видѣ, че не се изпълниха думитѣ Господни, той каза: азъ знаехъ, че така ще стане. Богъ ме постави на голѣмъ изпитъ. Сега всички ще кажатъ за мене: ето, единъ голѣмъ лъжецъ! Тогава Богъ го запита: Какъ мислишъ, не трѣбва ли да се смиля надъ тия хора, които, отъ царь до послѣденъ, се смириха и разкаяха? Слѣдъ това Богъ му даде единъ добъръ урокъ. Ионъ си направи една колиба, а заради скръбьта му, Богъ опрѣдѣли една тиква да му пази сѣнка. Обаче, на сутриньта червей порази тиквата, и тя изсъхна. Ионъ остана пакъ на открито, да го пече слънцето. Той се обърна къмъ Бога съ думитѣ: Господи, Ти ме прати да проповѣдвамъ и да прѣдамъ Твоитѣ думи на жителитѣ отъ града Ниневия, но тѣ не се сбѫднаха. Даде ми една тиква, и нея ми отне. Трѣбваше ли и тази тиква да ми вземешъ? И стана му мѫчно за тиквата. Богъ го запита: Ако на тебе ти домѫчнѣ за една тиква, за която нищо не си направилъ, не трѣбваше ли азъ да пожаля и да се смиля надъ цѣлъ народъ, който се разкая?

Казвамъ: Божиитѣ пѫтища сѫ велики и неизповѣдими. Искаме ли да познаемъ Божиитѣ пѫтища, не трѣбва да бѫдемъ страхливи като Мойсея и като Иона. Трѣбва ли да проповѣдваме въ Ниневия и слѣдъ това да слѣдимъ, дали ще се изпълнятъ Божиитѣ думи? Трѣбва ли, като ни даде Богъ една тиква и тя изсъхне, да негодуваме за нея прѣдъ Господа? Трѣбва ли, като Мойсея, да се отказваме отъ работата, която Богъ ни възлага, защото сме гъгниви? Богъ запита Мойсея: Кой създава красивата рѣчь? При това, ти знаешъ причината, защо си гъгнивъ. „Днесъ и вие, като Мойсея, не искате да напуснете овцитѣ си и да отидете да освободите народа си. Когато Богъ се яви на Мойсея, той бѣше на 80 години и си каза: какъ е възможно на тази възрасть да се наема съ толкова трудна задача, да освобождавамъ своя народъ? По-добре ще си паса овците, както досега съмъ ги пасълъ. При това, азъ съмъ гъгнивъ, не мога да говоря краснорѣчиво. Богъ му каза: Ти приеми тази работа, всичко друго ще се нареди. Ще извикамъ братъ ти, Ааронъ, да ти помага. Вземи тояжката си, т. е. знанието, напусни овцитѣ си и тръгни. Овцитѣ на Мойсея прѣдставятъ израилския народъ. Богъ каза на Мойсея: Колкото години бѣше овчарь, толкова години ще водишъ еврейския народъ въ пустинята, дѣто ще имашъ работа съ живи овци. При единъ случай Мойсей се обърна къмъ Господа съ думитѣ: Господи, овцитѣ, които ми даде, безъ малко щѣха да ме убиятъ съ камъни. Казвамъ: и вие, като Мойсея, сте били овчари, пасли сте овци въ пустинята, но отсега нататъкъ ще пасете живи овци. Прѣзъ всичкото врѣме, което евреитѣ прѣкараха въ пустинята, ангелъ Господенъ постоянно ги придружаваше и казваше имъ, какво трѣбва да правятъ. Отъ прѣбиваването си въ пустинята, Мойсей придоби нови знания и издържа изпита си, вслѣдствие на което ликвидира съ своята карма. Слѣдъ завършване на работата си, той остави еврейския народъ въ рѫцѣтѣ на своя замѣстникъ, да продължи пѫтя си за Ханаанската земя.

И тъй, новиятъ пѫть, по който сега вървите, е пѫть на учение. Каквото се случава въ живота на човѣка, то е опрѣдѣлено отъ Бога. Всѣко нѣщо е на мѣстото си. Първото нѣщо, което се изисква отъ всички, които сте дошли на екскурзия въ Рила, е абсолютна чистота: чистота физическа, чистота сърдечна и чистота умствена. Това значи: всѣка мисъль, всѣко желание и всѣка постѫпка трѣбва да се анализиратъ, да се види, кои отъ тѣхъ сѫ животински, кои човѣшки и кои Божествени. Слѣдъ това човѣкъ трѣбва да ги отдѣли едни отъ други, както се отдѣлятъ металитѣ отъ примѣситѣ, или отъ елементитѣ, съ които сѫ съединени. И най-послѣ, слѣдъ като е отдѣлилъ и класифициралъ желанията, споредъ тѣхнитѣ мѣста, да вземе отъ тѣхъ само Божественитѣ. Има желания, които не сѫ потрѣбни за човѣка — тѣхъ той ще остави настрана. Има желания, които му сѫ необходими — тѣхъ той ще употрѣби, като градиво, при строежа на Божественото здание.

Второ, необходимо нѣщо за всинца ви е да ставате рано, да не се облѣнявате. Щомъ сте дошли тукъ, всички ще пѣете заедно, ще работите заедно, ще се молите заедно и т. н. Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите. Човѣкъ може да бѫде уединенъ и всрѣдъ обществото. Уединението не е външенъ процесъ. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ управлява единъ корабъ всрѣдъ бурно море. Отъ какво зависи неговото благополучно пристигане на опрѣдѣленото мѣсто? — Отъ неговия умъ, отъ умѣнието му да направлява своя корабъ. Обаче, прѣзъ цѣлия си животъ той нѣма да бѫде все въ кораба. Корабътъ прѣдставя мѣсто на уединение. Слѣдователно, уединението на човѣка е врѣменно, то не може да продължава цѣлъ животъ. Уединението е изпитно състояние за човѣка. Мине ли изпита, прѣстава и уединението. Слѣдъ това той трѣбва да влѣзе между хората, да работи съ тѣхъ и за тѣхъ, като съзнава, че всички души сѫ едно и сѫщо нѣщо, понеже всички души сѫ излѣзли отъ Бога. Привилегия е за човѣка да има общение съ една душа, или съ растение, съ животно, съ водата, съ въздуха, съ вѣтъра, съ камънитѣ и т. н. Защо? — Понеже всичко е създадено отъ Бога.

Слѣдователно, който не разсѫждава по този начинъ, той ще остане само съ първоначалното си образование. Срѣдното и висшето образование започватъ съ дълбоко разбиране на живота. Който има такова образование, той вижда навсѣкѫдѣ въ живота пъленъ редъ и порядъкъ. Безъ този погледъ, човѣкъ вижда нѣщата разхвърляни, но и това положение съставя прѣдметно обучение. Всички камъни около насъ сѫ разхвърляни, тѣ чакатъ да дойде нѣкой отвънъ, да ги нареди. Тѣ сѫ материалъ за работа. Сега всички планини на Балканския полуостровъ прѣтърпяватъ едно снишаване, и слѣдъ нѣколко хиляди години тѣ ще се прѣвърнатъ въ долини, въ полета. На мѣстата на сегашнитѣ полета ще се явятъ нови планини. Тъй щото, сегашнитѣ планини ще се прѣвърнатъ въ долини, въ полета, а сегашнитѣ полета — въ планини. Или, другояче казано: почвата, която е била подъ водата, ще излѣзе надъ водата, като полета за обработване, а тази, която е била надъ водата, ще остане подъ водата. Това подразбира: високитѣ мѣста у насъ, на които нищо досега не е расло, ще се снишатъ, ще станатъ долини и полета, на които ще растатъ жито, царевица и разни плодове. Тогава животътъ на хората ще се подобри. И въ Писанието е казано: „Планинитѣ ще се снишатъ“, т. е. неблагоприятнитѣ условия на живота ще станатъ благоприятни.

Сега, като държа тази бесѣда, дохожда ми на умъ слѣдния примѣръ. Единъ ревностенъ евангелистъ ималъ едно малко дѣте, което често молило баща си да го заведе на църква, да види, какъ хората се молятъ. Бащата отказвалъ на дѣтето, намиралъ, че още е малко да го води на църква, но то все настоявало. Най-послѣ бащата се съгласилъ, завелъ дѣтето си на църква. Тѣхниятъ проповѣдникъ ималъ обичай, прѣзъ врѣмето, докато траела молитвата и проповѣдьта, да седи на колѣнѣ. Така правили и богомолцитѣ. Бащата казалъ на дѣтето си: и ти трѣбва да седишъ на колѣнѣ. Дѣтето послушало баща си и колѣничило. Като поседѣло половинъ часъ на колѣнѣ, дѣтето се уморило и запитало баща си: татко, много ли още ще седимъ на колѣнѣ? Баща му казалъ: чакай, проповѣдникътъ е още въ пустинята. Той трѣбва да излѣзе оттамъ, да прѣмине цѣлия Старъ Завѣтъ, и най-послѣ да навлѣзе въ Новия Завѣтъ, а за това се иска много врѣме. Проповѣдникътъ обикновено започвалъ отъ Битието и свършвалъ съ Откровението. Дѣтето, като седѣло толкова врѣме на колѣнѣ, казало на баща си: татко, много се уморихъ. Ще си помисля, дали втори пѫть ще дойда на църква. Сега, като ви говоря азъ, и вие си казвате: много трудна работа е тази, ще си помислимъ, дали можемъ да я изпълнимъ. Това дѣте трѣбваше да седи на колѣнѣ само 15 минути, и слѣдъ това да седне на столъ, да слуша, какво говори проповѣдникътъ. Казвамъ: всѣка истина, която може да се приложи въ живота, има форма, която съотвѣтствува на състоянието на ума, на сърцето и на волята на човѣка. Слѣдователно, всѣки ще я приложи споредъ своитѣ възможности и разбирания. Казвате: ами, ако направимъ нѣкаква грѣшка? Вие приложете истината, и ако направите грѣшка, тогава ще говорите.

Прѣдставете си, че нѣкой познатъ ви срѣща и пожелава да му кажете нѣщо за Господа. Отдѣ ще започнете да говорите? Ето какво трѣбва да правите. Щомъ излизате изъ града, вие всѣкога трѣбва да носите съ себе си торба, пълна съ ябълки, съ круши, съ сливи, съ праскови и т. н. Като ви помоли нѣкой да му кажете нѣщо за Господа, вие извадете отъ торбата си една ябълка и кажете: заповѣдай! Какво чувствувашъ? — Кажи ми нѣщо за Господа! Извадете една круша и кажете: заповѣдай! Какво чувствувашъ? Той взима и крушата, но пакъ иска да му кажете нѣщо за Господа. Вие ще вадите отъ торбата си още плодове и ще му давате, докато прѣстане да пита. Слѣдъ това ще се раздѣлите и ще му кажете: като се срещнемъ втори пѫть, пакъ ще си поговоримъ. Този човѣкъ остава въ недоумѣние. Срѣща единъ свой приятель и му казва: чудно нѣщо! Видѣхъ прѣди малко единъ свой познатъ, но много страненъ човѣкъ! Питахъ го да ми каже нѣщо за Господа, той извади отъ една торба една хубава ябълка и ми я подаде. Изядохъ ябълката, и пакъ повторихъ въпроса. Той ми подаде една хубава круша. Изядохъ и крушата. Щомъ го запитвахъ нѣщо за Господа, той само ми подаваше по единъ плодъ, и нищо не ми отговаряше. Най-послѣ, като прѣстанахъ да го питамъ, той затвори торбата си и ми каза: втори пѫть пакъ ще поговоримъ. Какво мислишъ ти за този човѣкъ? — Изпитва те нѣщо. — Възможно е.

И тъй, сега и на васъ давамъ тази задача. Всѣки трѣбва да носи съ себе си по една торба, пълна съ плодове, та като ви помоли нѣкой да му кажете нѣщо за Господа, прѣдложете му единъ отъ плодоветѣ, които носите. Ако не искате да носите торба съ плодове, тогава можете да носите една торбичка съ златни монети, които да раздавате на всѣки, който би ви запиталъ нѣщо за Господа. Обаче, този начинъ на проповѣдване е много скѫпъ. Така могатъ да проповѣдватъ само милионеритѣ. За васъ е първиятъ начинъ — да проповѣдвате съ плодове. Ето защо, всички трѣбва да имате по една торба, пълна съ различни и то най-хубави плодове. Щомъ носите тази торба съ плодове, и за васъ ще има, и за ближнитѣ ви ще има. Какъвъ по-практиченъ и по-реаленъ методъ за проповѣдъ може да има? И тогава стихътъ, че агнето, вълкътъ, лъвътъ и змията ще се хранятъ заедно и никому зло нѣма да правятъ, ще бѫде вѣренъ.

*

5. Бесѣда отъ Учителя, държана на 14 юли, 1931 г. 8 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...