Jump to content

1925_08_26 Живитѣ образи


Ани
 Share

Recommended Posts

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя,
дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство,
при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Живитѣ образи.

Можете ли да ми кажете, защо ви пече днесъ слънцето? Слънцето може ли да пече нѣкого? Кого е изпекло до сега? Пече ли, или грѣе слънцето? (— грѣе и топли.) Ако ви пече, то е отъ васъ; ако ви грѣе и топли, то е отъ него. Когато нѣкой човѣкъ те пече, то е отъ васъ, а пъкъ когато той ви грѣе и топли, то е отъ него. Защо ви пече? Когато дойде нѣкой разбойникъ, защо ви пече? Защото не му давате пари. Дай му паритѣ си, нѣма да те пече. Въ печенето той влага нѣщо, все иска нѣщо. Онзи, който иска да вземе нѣщо, той те пече. Той иска да вземе най-доброто. И като те напече, като си вземе, каквото му трѣбва, не иска нищо повече.

Сега, като чета Евангелието на Иоана, спирамъ се на различни глави отъ него. Мислихъ да ви чета 8-ма глава, но тя е много корава за васъ; дойдохь до 14-та, казвамъ много е костелива; 15 та — много е тежка. Избрахъ най-послѣ 3-та глава отъ Иоана, 1-ви и 2-ри стихъ:

„Имаше нѣкой си человѣкъ отъ фарисеитѣ, на име Никодимъ, началникъ юдейски. Той дойде прѣзъ нощь при Исуса и рече Му: „Равви, знаемъ, че отъ Бога си дошълъ Учитель, защого никой не може да прави тѣзи знамения, които Ти правишъ, ако не е Богъ съ него.“

Вторичтъ стихъ, това е встѫпление въ рѣчьта Му. Той започва внимателно, похвалява Го, понамазва малко колата, много отдалечъ пипа. На туй привѣтствие, на тази рѣчь на Никодима, Христосъ отговаря: „Истина. истина ти казвамъ, ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие“. „Че азъ сьмъ дошъль отъ Бога,  то е тъй“, казва му Христосъ, „и че съмъ Учитель, и то е право, но важното за тебе е, ти да влѣзешъ въ Царството Божие.“

Казва Му Никодимъ: „Какъ може старъ човѣкъ да се роди?“ Това е важниятъ въпросъ. Вие казвате: грѣшенъ човѣкъ може ли да се изправи? И си отговаряте: не може. То значи: старъ човѣхъ може ги да се роди? И пакъ си отговаряте: не може. Не е така. — Може. Ами кога те вкаратъ въ нѣкой затворъ и те облѣкатъ съ халата на нѣкой прѣстѫпникъ, ти прѣстѫпникъ ли си? Правото е, че не си прѣстѫпникъ, но носишъ халатъ № 35. Значи, мязашъ на прѣстѫпникъ. Дойда азъ, хвърля ти халата, хвърля №35 и на мѣстото му напиша: този е царски синъ, пратете го при баща му. Питамъ: като видятъ хората това, какъ ще те посрещнатъ тогава? Значи, всичкото ти нещастие е било въ халата. До тогава, докато ти носишъ въ себе си една отрицателна мисъль, че не можешъ да бѫдешъ човѣкъ, ти носишъ дяволски халатъ. Казвашъ: номеръть ми е 35, отъ менъ човѣчъ не може да стане. Слѣдъ като огворятъ вратата на затвора и ти кажатъ да излѣзешъ навънъ, ти казвашъ: не, азъ не излизамь, може да ме убие нѣкой. Излѣзъ навънъ, плюй на петитѣ си, и да те нѣма: Ама честно ли е да напоавя това? Питамъ: честно ли бѣше да влѣзешъ въ затвора? Ти си направилъ вече едно безчестие, направи тогава второ безчестие и излѣзъ отъ затвора навънъ! Като се извършатъ двѣ безчестия въ противоположна посока, ражда се една правда. Ако влѣзешъ да крадешъ въ една кѫща, или да направишъ едно прѣстѫпление, но усѣтишь, че хазяинътъ иде, какво правишъ? — Плюешъ на петитѣ си, и бѣгашъ навънъ. Какво става тогава? — Себе си избавяшь отъ страдания, а тѣхъ отъ прѣстѫпления. Слѣдъ каго си влѣзълъ въ чуждата кѫща, ти не си мислилъ нищо, но послѣ се питашЪ: Господи, право ли е да бѣгамъ сега? Ами защо ти е далъ Господъ крака? — Да бѣгашь — нищо повече. Бѣгането всѣкога подразбира интелигентность. Само разумниятъ човѣкъ бѣга. Заякътъ е много уменъ, когато бѣга. Когато пасе, той е много будала. Нѣкой пѫть, като те види, той се слегне и те гледа. Ти вървишъ къмъ него, той мисли, че не си го видѣлъ. Туй е тактъ отъ негова страна. Но, като прострешъ рѫката си да го хванешъ, той изведнъжъ се извива и избѣгва. Питамъ: защо не бѣга по-рано, ами тъй се е слегналъ само? Защо не плюе на краката си по-рано и да бѣга? — Понеже и той подържа вашия моралъ, мисли си: дали ще мога да бѣгамъ, или не. Подгони ли го, обаче, нѣкой хрътъ, или нѣкой копой, той веднага се слѣга и притайва, послѣ подскача въ обратната страна и изведнъжъ избѣгва. Значи, той мисли. Най-напрѣдъ прави стратегия, по геометрически начинъ си прави измѣрванията. Той още като върви, крои си планъ, размишлява, какъ да избѣга. Заякътъ бѣга всѣкога точно въ обратната посока. Така и човѣкъ, когато се уплаши, мисли много хубаво. Азъ трѣбва да ви уплаша, за да мислите.

„Може ли втори пѫть да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди?“

Отговори Исусъ: „Истина, истина ти казвамъ, ако се не роди нѣкой отъ вода и Духъ, не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Тукъ Христосъ опрѣдѣля елементитѣ, необходими за новораждане — „вода и Духъ.“ Христосъ иска да каже, че да се ражда човѣкъ при обикновенитѣ условия, не струва вече, но да се роди отъ вода и Духъ. Той не подразбира обикновеното раждане.

„Роденото отъ плъть, плъть е, а роденото отъ Духъ, Духъ е.“

„Вѣтърътъ вѣе, дѣто ще“ — както и днесъ вѣе.

„Гласътъ му чуешъ, но не знаешъ отъ дѣ иде, и кѫдѣ отива.“

Тия въпроси за „раждане и новораждане“ сѫ още земни работи. Тѣ се отнасятъ до земята, до този животъ. За да се прѣнесе животътъ отъ едно състояние въ друго, ти трѣбва да се родишъ отъ вода и Духъ, да туришъ водата въ себе си, да станешъ толкова пластиченъ, че на колкото парчета да те рѣжатъ, да не могатъ да те прѣрѣжатъ, отново да се съберешъ на еднс мѣсто, както се събиратъ воднитѣ капки. Водата можешъ да я биешъ, да я рѣжешъ, да я цапашъ, но оставишъ ли я да мине прѣзъ почвата, тя пакъ се прѣчиства. Врѣменно можешъ да и направишъ всѣкаква пакость, но тя не се цапа, отново се възстановява въ първия си видъ. Така и вие като вода ще бъдете. Вие ще кажете: какъвъ животъ може да има въ водата? — Въ водата именно е животътъ. Ако ти нѣмаше плюнчица да си сдъвчешъ хлѣбеца, какво щѣше да стане съ него? Водата, като влѣзе въ стомаха, тя прави всичко. И храната, ако не се прѣвърне въ жидкость, нищо не може да стане. Слѣдователно, твърдата материя трѣбва да стане пластична, да мине въ жидка, да стане по-ефирна, по-нѣжна.

„И никой не е възлѣзълъ на небето, тъкмо Този, Който е слѣзълъ отъ небето, Синъ человѣчески, Който е на небето“.

Думата „Синъ Человѣчески“ ще замѣстите съ думата „най-възвишеното, най-разумного, Божественото“, което трѣбва да бѫде въздигнато у човѣка, а не разннато. То трѣбва да управлява човѣка.

„Защото Богъ толкозъ възлюби свѣта, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ“.

— Значи, Богъ голкова възлюби свѣта, че имь даде разумность, внесе разумъ въ тѣхъ, за да ги спаси отъ всичкитѣ имъ страдания.

„Понеже Богъ не е проводилъ Сина си въ свѣта да сѫди свѣта, но да бѫде спасенъ свѣтътъ чрѣзь Него.“

— Нашиятъ разумъ не е даденъ да сѫдимь хората, а да ги спасимъ, да ги упѫтимъ, да ги научимь, да имъ покажемъ пѫтя кьмъ спасението.

„Който вѣрва въ Него, не ще бѫде осѫдень, а който не вѣрва, той е вече осъденъ, защото не е повѣрвалъ въ Имею на Единороднаго Сина Божия“. Тия думи ще изтълкувамъ така: всѣки, който не възприеме законитѣ на разумния животъ и не го използува за доброто на неговия разумъ, той е осѫденъ вече. Той е единь първокласенъ будала, и всѣки ще му се смѣе. Този будала казва: Господъ не можа ли да направи земята така, че единъ день да се върти отъ лѣво къмъ дѣсно, а вториятъ день — отъ дѣсно къмъ лѣво? Господъ не можа ли да устрои човѣка така, че храната да влиза въ стомаха, безъ да я дъвчимъ? Или, Господъ не можа ли да тури очитѣ на човѣка на гърба? Или, Господъ не можа ли да ни тури по 100 очи, а ни е турилъ само по двѣ? Господъ не можа ли да постави по едно око на всѣки пръстъ, та човѣкъ, като ходи, да не си удря краката? Будала! Око на пръстъ туря ли се? И този човѣкъ мисли, че е нѣкакъвъ великъ философъ! Защо Господь допусна грѣха въ свѣта? — За будалитѣ. „Буд—аллахъ“, значи събуди Господа въ себе си! Будала е този, който не е събудилъ Божественото въ себе си. Понеже будалата не събужда Господа въ себе си, ще му дойдатъ мѫчнотиитѣ. Щомъ го събуди, той става „ил-аллахъ“.

И вие сега седите и казвате: тази моя съсѣдка, или тази моя сестра е будала. Защо я прати Господъ при менъ, да ме пече всѣки день на шишъ? Ами ти, която си разумна, обърни тази будала. Будалата самъ не може да се обърне. Законътъ е такъвъ. Вие отидете въ нѣкоя кѫща, при нѣкоя ваша сестра, която има много вълна, но не знае да преде и е съвсѣм оголѣла Вие и се смѣете. Не се смѣйте, но покажете й какъ се преде, научете я. Знаете ли, на какво мяза тя? Единъ младъ човѣкъ се оженилъ за една мома, която била много хубава, но много мързелива, не знаяла да преда. Той й казалъ: „Жена, съ хубость само не става, ти трѣбва да знаешъ да предешъ, защото ще оголѣемъ“. Тя взела отъ майка си двѣ вретена съ прежда, турила ги въ една каца и от врѣме на врѣме показвала на мѫжа си ту бѣлото, ту черното вретено, като му казвала ето, и азъ преда. Обаче, само съ показване на вретената въпросътъ не се разрѣшавалъ, тѣ си оставали на сѫщия редъ. Дошло врѣме да се жени братъ й. Повикали я на сватба. Какъ ще отиде, нѣма дрехи! Окѫсала се, нѣма съ какво да се облѣче. Тя казва на мѫжа сй: „Какво да правя?“ — Нали ти казахъ, че трѣбва да работишъ! Менъ ме е срамъ да те водя таказа окѫсана. Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме единъ голѣмъ кюпъ, ти ще ме туришь въ кюпа и ще ме заведешъ съ колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облѣка за сватбата." Впрѣга колата повежда я, но и той хитъръ, намислило друго нѣщо. Оставя колата вънь отъ селото и отива самъ при майка й. Тя го пита „Защо идеш самъ, дѣ е дъщяер| ми?“ — А, твоята дъщеря, като нѣкоя царица, иска да излѣзат всички девери, сватове, цѣлото село, да я посрешнатъ съ музика и гайди, не иска да дойде тукъ сама. „Тъй ли?“ Тръгватъ тѣ, но дъщерята, като усѣтила, че идватъ всички сватове да я посрещчатъ, изкочила отъ кюпа и се върнала въ кѫщи. Тѣ дошли, намѣрили кюпа празенъ.

„Кѫдѣ е дъщерята?“ — А, тя е особена, върнала се е въ кѫщи, види се иска отъ село да я вземете. Свършили тѣ свадбата и безъ нея. Връща се той въ кѫщи, и какво намира? Тя взела хурката и вретеното, преде ли, преде. Той направилъ качамакъ, вика я да ядатъ, но тя казва: „Не искамъ да дойда, тури качамака на рамото ми, та и да преда, и да ямъ“. Пробудила се тя вече, преде. Казва си: „Втори пѫть сватба нѣма да пропущамъ“. На рамото каша и преде! Та сега и вие, ще държите хурката въ рѫка, а кашата на рамо. Това не се отнася до всички, но само до нѣкои отъ вась, на които работата не е изправна. Тия, на които работата е изправна, този примѣръ не се отнася за тѣхъ. На всички трѣбва една свещена работа, но да не ви е срамъ отъ нищо. Дойде ли до работата, трѣбва да бѫдемь готови за всичко! Човѣкъ, който не се срамува отъ работа, той е на правия пѫть.

„Понеже всѣки, който прави зло, мрази видѣлината, да не би да се, докажатъ неговитѣ дѣла, че сѫ зли.“

— Значи, всѣки, който не възприема разумния животъ, живѣе по старому. И всѣки, който не живѣе въ видѣлината, мрази разумния животъ.

„Но който прави Истината, иде къмъ видѣлината, за да се явятъ дѣлата му, че сѫ по Бога направени.“ (До 22 стихъ ви е достатъчно.)

„Има трудни въпроси въ свѣта, които трѣбва да се разрѣшатъ, и трудни задачи, които трѣбва да се изпълнятъ. Ще започна съ единъ примѣръ, но прѣди това ще ви кажа нѣколко обяснителни думи. Прѣдставете си слѣдното положение. Ако спасението на човѣчеството зависѣше отъ нѣкое външно условие, напримѣръ, ако трѣбваше да имате 100 милиона лева злато, колцина отъ васъ биха се спасили по този начинъ? Добрѣ, прѣдставета си, че въпросътъ бѣша туренъ другояче. Ако вие, за да се спасите, трѣбваше да бѫдете най-умния, най-учения, най-мѫдрия човѣкь, колцина отъ васъ биха се спасили при това условие? Или, ако спасението зависѣше отъ това, че трѣбваше да бѫдете единъ отъ най-силнитѣ хора, да можете да се борите едноврѣменно съ 100 души, колцина отъ васъ биха се спасили по този начинъ? Значи, има още по-трудни задачи за спасениего. Но азъ ви казвамъ: спасението се дава даромъ, а отъ васъ се изисква само вѣра.

Знаменитиятъ адептъ Саваатъ-Бенъ-Абу трѣбвало да прѣкара своето послѣдно посвещение, за да бѫде приетъ като членъ на Бѣлото Братство. Нѣкога, въ миналото си, той направилъ една малка погрѣшка, която трѣбвало да изкупи съ едно голѣмо изпитание. За това изпитание го пратили въ царството на Елмуръ. Царь Елмуръ билъ много знаменитъ човѣкъ, много уменъ, но и много строгъ: най-строгиять царь, който нѣгога сѫществуваль на земята. Той ималь само една дъщеря, Елмира-Мелбуръ, най-красивата мома, която, обаче, била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашили отъ нея. Дѣто минавала, ако намѣри нѣкоя погрѣшка нѣкѫдѣ, да си мисли този, който я направилъ. На този адептъ дали задачата да изкупи своето прѣгрѣшение на миналото, но само въ такъвъ случай, ако може да накара царската дъщеря да се влюби въ него. Обаче, изпращатъ го на земята като най-послѣденъ бѣднякъ, дрипавъ, окѫсанъ, и той трѣбвало въ този си видъ да накара царската дъщеря да се влюби въ него. Само по този начинъ ще може да изкупи своята погрѣшка. Той се намѣрилъ въ чудо. Употрѣбилъ всичкото си знание, което придобилъ оть миналото, но не хваща, по никой начинъ не може да й обърне вниманието. Дошълъ до отчаяние, казалъ си: изглежда, че тази моя погрѣшка ще си остане и занапрѣдъ, и азъ не ще мога да влѣза като членъ на Бѣлото Братство. Питамъ ви: какъ бихте разрѣшили този въпросъ? Отчаялъ се той. И наистина, може ли послѣденъ бѣднякъ да се ожени за царската дъщеря? И вие по нѣкой пѫть искате нѣкой възвишенъ ангелъ, нѣкой възвишенъ духъ, който има такава история, такива познания въ себе си, такава красота, да ви обърне внимание.

Питамъ: не искате ли невъзможното? И нѣкой пѫть казвзте: Господи, защо не изпратишъ Духа си? За да изпрати Господъ Духа си, знаете ли какво се иска отъ васъ? Отчаялъ се този адептъ, но знаялъ, че по какъвто и да е начинъ, ще трѣбва да разрѣши тази задача и почналъ да се моли на Бога, да му помогне, да му даде единъ методъ за изправление, защото той съвсѣмъ объркалъ работитѣ. Всичкитѣ методи, които той знаялъ, приложилъ, но задачата не се разрѣшила. Сърцего на тази царска дъщеря не се отваря. Моли се той, цѣли 20 години се молилъ, да му се помогне да разрѣши задачата си и да влѣзе като членъ въ Бѣлото Братство. Той не искалъ да се ожени за царската дъщерй, но само да я накара да го обикне. Обикне ли го тя, любовьта й ще го спаси. Ако тя не го обикне, той не може по никой другъ начинъ да се спаси. Добрѣ, можешь ли да заставишъ любовьта съ законъ да те обикне? — Не можешъ. Двадесеть години се молилъ той! И знаете ли, какъвъ билъ резултатътъ отъ тази молитва? Ще ви кажа резултата. Царската дъщеря заболѣла отъ проказа. Лицето й, тѣлото й тъй се обезобразили, че изгубила всичката красота. Сърцето на бащата се стѣгало отъ мѫка, и затова изпратилъ хора по цѣлото царство, да доведатъ всички най-умни и знатни лѣкари, да помогнатъ, да спасятъ дъщеря му. Бащата обичалъ дъщеря си много, всичко жертвувалъ заради нея, само да се спаси, обаче никой не могълъ да й помогне. Най-послѣ тя казала на баща си: „Татко, ако дойде нѣкой, който ще може да ми възвърне красотата, азь съмъ готова да го обикна“. Тогава изпращатъ този адепть при нея. Той дохожда, полага си двѣтѣ рѫце отгорѣ й, и проказата изчезва; прѣдишната й красота се възвръща, и тя го обиква. Тогава го направили членъ на Бялото Братство. Но знаете ли, колко е костувало на Саваатъ-Бенъ-Абу туй лѣкуване на царската цьщеря? Той трѣбвало да вложи цѣлата си душа вѫтрѣ въ нея — да се пожертвува.

Слѣдователно, ако ние, въ даденъ случай, не сме готови да пожертвуваме за Бога всичко, Богъ не може да влѣзе въ насъ. Не казвамъ, че ние не правимъ жертви, всички правимъ жертви, но когато искаме да придобиемъ онова благо — да станемъ свободни - царската дъщеря непрѣменно трѣбва да заболѣе отъ проказа, и ние трѣбва да бѫдемъ готови да я излѣкуваме, като вложимъ всичката си душа. Само по този начинъ ще дойде Божествената Любовь въ насъ, като единъ ключъ. Само така ще се прояви Богъ въ насъ! Въ Любовьта има единъ великъ законъ. Той е слѣдниятъ: ако ти си позволишъ само да споменешъ на нѣкоя жива душа, че я обичашъ и съ това я ограничишъ, ти си изгубилъ вече всичката любовь. Богъ, Който е направиль свѣта, напълно спазва този законъ. Кой е чулъ до сега Господъ да каже нѣкому: „Азъ те обичамъ“? Другитѣ говорятъ за Него, че Той е Любовь, но Богъ никога не споменава това. Защо? — Той спазва този великъ, свещенъ законъ, за да на се ограничи Любовьта. Затуй Богъ е неизмѣнень, святъ, чистъ. Любовьта трѣбва да бѫде чиста въ всички свои проявления. И само така тя е въ сила да подигне човѣка. Туй ни най-малко не трѣбва да ви обезсърчава, но да ви насърчава. И сега да знаете, ще дойде день, когато и да е, когато на единъ отъ вашитѣ изпити вие ще трѣбва да положите цѣлата си душа, за да излѣкувате царската дъщеря. Ще дойде този изпитъ, а може би да е сега. Вие и сега имате изпити, но тия изпити не могатъ да се сравнятъ съ този, който ни прѣдстои за въ бѫдеще. Когато вложите цѣлата си душа, само тогава ще разберете, какво нѣщо е Любовьта. Христось казва: „Имамъ власть да положа душата си, да я дамь; имамъ власть и да я взема". Казахъ ви онзи день въ бесѣдата си, че човѣшката душа никой не може да зароби. Ако азъ влагамъ нѣкѫдѣ моята душа, за да бѫде тя проводникъ на Божията Любовь, това е именно, което тя изисква. Душата всѣкога иска да бѫде проводникъ на Божията Любовь.

Този примѣрь е толкова великъ по своето схващане, че вие въ обикновения си животъ може да се обезсърчите, да кажете: е, каква е нашата работа! Дѣ да сме и ние въ своето послѣдно посвещение! Обаче, това не трѣбва да ви обезсърчава. Ако при единъ 200-годишенъ дѫбъ, или при единъ 200-годишенъ орѣхъ посадите единъ малъкъ орѣхъ, който едва сега се показва надъ почвата, питамъ: каква разлика има между голѣмия и малкия орѣхь? Този малъкъ орѣхъ слѣдъ 200 години ще бѫде като голѣмия. Вие ще се радвате на възможностьта, която е скрита въ душата ви, да растете. Вие ще се радвате на възможностьта да разбирате, което разбиране е вложено въ васъ, и което можете още повече да придобиете за въ бѫдеще. Трѣбва да се радвате! Не трѣбва да отпадате духомъ, не трѣбва да се смущавате, че нѣкой е израсналъ голѣмъ. Вие ще се радвате, че той се е проявилъ, но ще знаете, че и въ вашата душа има сѫщитѣ възможности да израстете като него. Този голѣмъ орѣхъ нека ви бѫде единъ потикъ, че и въ васъ има такава възможность да израстете. Когато видите единъ добъръ, единъ уменъ или единъ красивъ човѣка, нека туй бѫде въ васъ единъ импулсъ, че Богъ е вѣренъ и истиненъ. Всички тия хора ще бѫдать свидѣтели, че и ние можемъ да бѫдемъ добри, умни, красиви, учени и т. н. Когато говоримъ за ангелигѣ, туй да ви причинява радость, да знаете, че и вие единъ день ще бѫдете ангели. Да станете ангели, то не подразбира само да ви израснатъ крила, тогва ще бѫдете птици, но ако станете ангели, трѣбва да имате една възвишена интелигентность въ себе си, една свѣтла ангелска мисъль, съ която ще може свободно да посѣщавате слънчевитѣ системи и да ги изучавате. Тогава нѣма да питате, трѣбза ли да дойда отъ София на събора, или не. Съ своята крилата мисъль, вие ще бѫдете навсѣкѫдѣ. Въпросътъ е, че вие сега сте на земята, а азъ ви говоря за ангелитѣ. Независимо отъ това, тукъ ме разбирате добрѣ, но когато се върнете въ София и другитѣ градове изъ България, вие ще влѣзете пакъ въ вашитѣ кухни, а ангелитѣ ще останатъ на небето. Вие ще останете около тенджеритѣ, а всички тия възвишени работи ще останатъ горѣ. Вие ще търкате въ коритото кирливитѣ си дрехи, а всички възвишени работи ще ви се видятъ отдалечени И ще кажете: тази работа нѣма да я бѫде! — ще се обезсърчите. Питамъ: кой ви тури на коритото да перете? Защо перете, я ми кажете? Кой е виновенъ за това положение? Не сте ли вие самитѣ? Прѣди да перете на вашия възлюбенъ дрехтѣ, колко сте му мърморили, че го обичате, че ако не го вземете, не ще можете да живѣете безъ него и т. н. А сега, като сте на коритото, казвате: защо да му пера дрехитѣ! Като дойдете при тенджерата, пакъ казвате: защо да му готвя?

Прѣди да се съчетаете, и той ви е казвалъ, азъ те обичамъ, безъ тебъ не мога да живѣя, безъ тебе ще умра. А сега, като седне въ канцеларията прл масата, цѣлия день дращи съ перото, или пъкъ цѣлия день оре земята съ ралото и казва: не може ли да се намѣри нѣкой по-лесенъ пѫть? Добрѣ, кой го накара да оре земята? Питамъ тогава: какво е вашето разбиране за живота? Когато изпѫдиха Адама изъ рая, Богъ му каза: „Ще отидешъ да орешъ земята“! И когато жената съгрѣши, Богъ й каза: „Цѣлъ день ще бъркашъ въ тенджерата и ще перешъ.“ Има обаче, единъ лесенъ начинъ за пране. Знаете ли кой е той? — Ще вземешъ дрехата на своя възлюбенъ и само като я изтърсишъ, тя ще стане чиста и бѣла. И азъ имамъ единъ методъ, чрѣзъ който изпитвамъ хората, дали ме обичатъ, или не. Ще имъ дамъ ризата си, и ако тя светне само като я тръснатъ, ще зная, че ме обичатъ. Като дойде нѣкой при менъ, ще му дамъ кърпичката си, ще кажа: изтърси я само, да видя какъвъ си. Нали ще учите сега новото?

Ние прѣнасяме нѣщата отъ обикновеното къмъ необикновеното, отъ врѣменното къмъ вѣчното. Щомъ влѣзете въ небето, вие и тамъ ще живѣете. Животътъ на земята е само едно приготовление за единъ по-възвишенъ животъ. Птицитѣ ператъ ли дрехитѣ си?

Казвамъ: важниятъ въпросъ за вась е, че при всѣко едно посвещение, вие трѢбва да имате по едно ново проявление на Любовьта. Трѣбва да знаете това! Животътъ седи въ всестранното проявление на Любовьта. За сега вие имаге само първото проявление на Любовьта, т. е. вие знаете само една отъ формитѣ на Любовьта. Колко форми, колко проявления има Христовата Любовь!  Нали всички проповѣдватъ, нали всички търсятъ Любовьта на Христа? Какъ ще я придобиете? — Ще изучавате Писанието основно, ще изучавате опитностьта на всички ваши братя, които сѫ  живѣли прѣди васъ. Въ обикновения си животъ, между обикновенитѣ си работи, ще изучавате и сѫщественитѣ. Нѣкой пѫть вие сте недоволни отъ сегашния си животъ, но тъй както сте поставени въ живота си, той е едно училище заради вась, въ което постепенно трѣбва да разрѣшите всичкитѣ задачи. Всички вие имате различно мнѣние и разположение къмь хората. Нѣкои хора ви сѫ антипатични, други — симпатични, за нѣкоя сестра казвате: тази сестра ни е антипатична. Хубаво, но вие трѣбва да разрѣшите правилно този въпросъ. Ами че единъ день, когато заминешъ за другия свѣтъ и видишъ въ рая тази сестра при тебе, тогава? Единъ американски професоръ казалъ, че не иска да види нѣкои хора за 10,000 години. Не е така. Всички ще се измѣните, и трѣбва да знаете, че когато не обичате нѣкого, той ще дойде въ рая при васъ. Тогава какво ще правите? Той ще наруши мира ви и тамъ. Не е въпросътъ да измѣнимъ естеството на другитѣ хора, но ние трѣбва да измѣнимъ себе си. Азъ трѣбва да измѣня себе си, да зная, че обичамъ хората, а не да ги карамъ да вѣрвать, че ги обичамъ. Азъ трѣбва да зная, че туй, което проявявамъ въ даденъ случай къмъ хората, е отъ любовь къмъ тѣхъ и да се радвамъ на най-малкото проявление на любовьта. За менъ е важно това, че проявявамъ Божията Любовь. И нека това да е свършенъ фактъ за мене, а не да се спирамъ върху туй, какво мислятъ другитѣ хора. Само така могатъ да се спасятъ хората.

Питамъ: когато Христосъ дойде и пострада за човѣчеството, колко души повѣрваха въ Неговата Любовь? — Само 12 души повѣрваха и то до нѣкѫдѣ, не напълно. Най-послѣ и тѣ се разбѣгаха. Единъ се отрече, другъ си остави дрехата и избѣга, за да не се съблазни, но слѣдъ възкресението почнаха единъ по единъ да се събиратъ. Питаха: какъ стана тази работа? Христосъ знаеше въ себе си, че е извършилъ волята Божия, че е изпълниль закона нз Любовьта, и тоза му причиняваше голѣма радость. Христосъ дойде въ свѣта не само да спаси човѣчеството но и Той самь да добие една велика опитность. Нѣкои казватъ: Учителю, ти знаешъ. Не ми казвайте, че азъ зная. Какво зная азъ, извѣстно ми е; не е въпросътъ въ това, какво азъ зная, но какво вие знаете. Какво знаете вие, и това не е важно, но какви отношения имате — ето въпросътъ, който трѣбва да ви занимава. Отношения трѣбва да имате! Кажи ми ти, какви отношения имашъ къмъ хората, какви отношения имашъ къмъ Бога; кажи ми, какво знаешъ по този или онзи въпросъ, това ме интересува — нищо повече. Нѣкѫдѣ се били двама души, казватъ ми: знаешъ ли какво стана? Какво? — Биха се двама Когато се биятъ хората, азъ не се интересувамъ. Тогава азъ съмъ слѣпъ, нищо не виждамъ. Ама той ми открадна паритѣ! —  Азъ и това даже не зная. Когато нѣкой краде, азъ се занимавамь съ нѣщо друго. Ще бѫда много простъ, ако наблюдавамъ, кой краде, кой лъже и т. н. Даже когато нѣкой бие жена си, азъ нищо не зная. Нѣкоя жена ми казва: ти знаешъ ли, че мѫжътъ ми ме би! Казвамъ: така ли? Азъ не мисля, че той може да направи това нѣщо, да бие, да не е нѣкой другъ? Азъ се чудя, дали е той! Тя казва: а, моятъ възлюбенъ бѣше! Казвамъ: до колкото го познавамъ, не ще да е той.

И тъй, вие ще прилагате Любовьта, като сила, която ще трансформира вашия характеръ, за да можете да се справяте съ голѣмитѣ мѫчнотии, които имате въ живота си. Запримѣръ, една съврѣменна жена, християнка, трѣбва да се справи съ слѣднитѣ мѫчнотии. Нека си прѣдстави, че единъ день мѫжътъ й можз да замине, дѣцата й сѫщо могатъ да заминатъ, и тогава да си каже: какво мога да направя сега сама? Положзнието й, че мѫжътъ й е здравъ и принася всичко въ кѫщи, е по благодатъ дадечо, хубаво е, но тя трѣбва да разрѣши въпроса сама! Този въпросъ трѣбва да изпѫкне и у васъ. Ако мѫжътъ замине, или ако жената замине, ако дѣцата заминатъ, ако изгубя всичко, какво ще правя самъ, какво ще правя сама? Нѣкой пѫть е по-добрѣ мѫжътъ да замине; нѣкой пѫть е по-добрѣ жената да замине. За кѫдѣ? — За другия свѣтъ. И азъ ще ви кажа, защо е по-добрѣ да замине жената, или нѣкой пѫть мѫжътъ въ невидимия свѣтъ. Слѣдъ като замине за онзи свѣтъ, у мѫжа се събужда силното желание да помогне на жена си. Какъ? Тя има много богатъ съсѣдъ. Мѫжътъ влиза въ кесията на съсѣда си и го праща при жена си. Казва му: вземи кормилото! И гледашъ, този богатиятъ се смилилъ за вдовицата, започва да й изпраща брашно, това-онова, и тя казва: какъвъ благодѣтель! Много добъръ човѣкъ е нашиятъ съсѣдъ. Но това не е съсѣдътъ й, това е мѫжътъ й. Той станалъ слуга на съсѣда си. Съсѣдътъ му повѣрилъ всичкото си богатство и току само изпраща помощи на бѣдната си съсѣдка. Казватъ: този богатъ човѣкъ е отличенъ, много добъръ, какъ щедро помага на еди-коя си вдовица. Да, но за да се създаде този законъ, християнството трѣбваше да роди много мѫченици, които, като умрѣха, влѣзоха въ лошитѣ хора на земята, и по такъвъ начинъ ги направнха съмишленици на християнството. Тѣзи възвишени души обърнаха по такъзъ начинъ много езичници къмъ християнството. Тѣ използуваха въ духовния свѣтъ всичко за добро. И въ всѣка една постѫпка вие трѣбва да виждате проявлението на Божествената Мѫдрость. Затуй казвамъ, че на всинца ви трѣбва търпѣние. Казахъ ви, ако вие имате тьрпѣние, ние ще ви дадемъ вѣра. Търпѣнието отъ вась, вѣрата отъ насъ; или, вѣрата отъ насъ, търпѣнието отъ васъ, защото ние сме отъ нетърпеливитѣ хора. Ние имаме вѣра, но сме много нетърпеливи, а вие нѣмате вѣра, но сте много търпеливи. И знаете ли, защо ние сме нетърпепиви? — Нѣма защо да носимъ търпѣнието! Прѣдставете си, че азъ нѣмамъ да давамъ никому нищо, нѣма кой да ме безпокои, живѣя въ единъ свѣть на Божествена хармония, кому и какво търпѣние ще показвамъ? Тамъ никакво търпѣние не е необходимо. Значи, като казвамъ, че азъ съмъ отъ нетърпеливитѣ хора и нѣмамъ нужда отъ търпѣние, подразбирамъ, че живѣя въ единъ свѣтъ на Божествена хармония, а вие живѣете въ единь свѣть, дѣто нѣма вѣра, а търпѣнието се създава сега.

Въ нашия свѣтъ има вѣра, нѣма търпѣние; въ вашия свѣтъ има търпѣние, нѣма вѣра. Затова сега искаме да съединимъ тия два свѣта. Отъ васъ търпѣнието, отъ насъ вѣрата. Така ще започне една правилна обмѣна на нѣщата. Ние взимаме отъ вашето търпѣние, а ви даваме отъ нашата вѣра, която вие трѣбва да обърнете въ разумно търпѣние. Това значи обмѣна на Божествената енергия отъ единъ свѣтъ въ другъ. Това е само едно външно обяснение на въпроса, но на земята всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има тия два процеса: да бѫде търпеливъ и да има вѣра, за да може да черпи едноврѣменно и отъ двата свѣта. Щомъ си търпеливъ, ти имашъ коренитѣ си въ земята, на физическото поле си, можешъ да черпишъ отъ соковетѣ на земята. Пъкъ колкото по-силна вѣра имашъ, толкова повече сѫ израснали твоитѣ клонища и можешъ да черпишъ отъ топлината и свѣтлината на слънцето. Като съберемъ енергиитѣ на земята прѣзъ тия корени, и тѣзи отъ слънцето прѣзъ клонищата и ги съединимъ въ едно, самото растение придобива цѣнностъ за господаря си, защото се образуватъ въ него сладкитѣ плодове.

Азъ ви желая прѣзъ този съборъ да придобиете двѣ практически нѣща: търпѣние и вѣра. Азъ нѣма да казвамъ нѣкому, че трѣбва да ме търпи, азъ не употрѣбявамъ въ такъвъ смисълъ думата търпѣние но разбирамъ търпѣнието като законъ; да спуснешъ дълбоко въ земята коренитѣ си и да работишъ. Да ми бръкне нѣкой въ очитѣ, и азъ да търпя да не казвамъ нищо. Това не е търпѣние. Защото азъ мога и да си затворя очитѣ. Търпѣнието, това е проникване дълбоко въ живота. Изкусгвото е, като дойдатъ мѫчнотиитѣ за менъ, да мога да ги разграничавамъ, дали сѫ външни, или вѫтрѣшни. Има външни мѫчногии, има и вѫтрѣшни мѫчнотии. Че Петко, или Драганъ казали нѣщо за мене, тозае външно нѣщо; има вѫтрѣшни и сѫществени мѫчнотии. Тамъ трѣбва да се спуснатъ коренитѣ, дълбоко въ моя разуменъ животъ. И слѣдъ това, съ помощьта на вѣрата да се подигнатъ клонищата нагорѣ, надъ земята. Често вие се спъвате, казвате: азъ бѣхъ успѣла малко, но една сестра постоянно ме спъва, постоянно ми прѣчи. Тъкмо що придобия нѣщо, тя ми бутне чашата, и млѣкото се разлѣе. И ти буташъ нейната чаша. Послѣ и двѣтѣ оставате гладни. Казвамъ: този въпросъ и за двѣтѣ  ви има едно разрѣшение. Какво е то? — Не стойте наблизо, стойте далечъ една отъ друга, да не си бутате чашитѣ. Стойте 2-3 метра една оть друга, и нѣма да се бутате вече. Ето разрѣшението!

Азъ искамъ да изхвърлите всичкитѣ стари образи, всички стари идоли отъ васъ и да ги замѣните съ нови! Защото неджзитѣ на хората, това сѫ старитѣ идоли. Нѣкои хора отъ цѣли 20 години носятъ единъ свой недѫгъ, и не могатъ да се освободятъ отъ него. Напримѣръ, не могатъ лесно да прощаватъ. Тѣ казватъ: знаешъ ли, какъ ме обиди този човѣкъ? Какъ? — Прѣди 20 години ме изпѫди отъ кѫщата си. Азъ нѣма да забравя това никога! И наистина, цѣли 20 години той носи тази обида въ ума си. Не, извади този старъ образъ, този идолъ отъ себе си, той не ти трѣбва — нищо повече. А той, извади образа, погледне го, скрие го, пакъ го извади, пакъ го скрие, като светия го носи въ себе си. Извади този светия! — не ти трѣбва. Азъ виждамъ много такива образи, много такива идоли въ васъ. Слушайте какво ще ви кажа: азъ ще купя тия образи отъ васъ, продайте ми ги! Хемъ скѫпо ще ви заплатя за тѣхъ. Колко години трѣбва да се молите на тия образи? — Двадесеть години. Добрѣ, но като съкратимъ нулата, оставатъ двѣ години. Виждамъ, вие казвате: не си даваме златнитѣ идолчета, ще си изгубимъ вѣрата. Пъкъ тия идоли за насъ иматъ и магическа сила, ще си загубимъ и силата. Щомъ си загубимъ вѣрата, щомъ си загубимъ силата, нѣма какво да ни стимулира. Прави сте, азъ съмъ искренъ да ви призная правото; разбирамъ, че единъ такъвъ идолъ има сила. Защо? Нѣкой нѣма пари. Отиде въ кѫщи, извади стария си тевтеръ и вижда, че еди-кой си има да му дава пари — насърчава се. Отива при този човѣкъ и му казва: дай ми паритѣ! — Ще почакашъ малко. Върне се въ кѫщи, пакъ огвори тевтера, намѣри другъ, който има да му дължи 2000 лева — пакъ се насърчава. Отива при него, казва му: дай ми паритѣ! — Нѣмамъ сега, почакай малко, спѣдь три мѣсеца. Връща се въ кѫщи при своя тевтеръ, отвори го, намѣри трети, четвърти, които имать да му даватъ, заобиколи ги, но тѣ все казватъ: почакай малко! Знаете ли, азъ какво ще направя? Тъкмо отворите тевтера и намѣрите, че нѣкой ви дължи, азъ ще се приближа при васъ и ще ви кажа: колко има да ви дава този човѣкъ? — Толкова.  Продайте ми полицата му! Азъ ще я купя безъ лихвитѣ. Вие се колебаете, не искате да я дадете. Казвамъ ви: половината отъ тази полица е достатъчна за васъ, вземете паритѣ. Защото иначе, другиятъ нѣма да ви даде нищо. Вие пакъ се колебаете. На нѣкого ще дамъ само четвъртъ отъ стойностьта на полицата, но все ще дамъ нѣщо. Продадете ли ми я, вие все пакъ ще спечелите нѣщо, иначе 20 пѫти ще вадите тевтера и нищо нѣма да получите. Азъ зная, какво ще кажете за мене тогава. Ще кажете: той ни плати само на половина полицитѣ. Да, но все пакъ спечелихте, иначе щѣхте да задържите полицитѣ въ себе си, и никакви пари нѣмаше да получите. Знаете ли, какво ще направя азъ отъ тия полици? — Ще направя цѣрь.

Азъ имамъ единъ голѣмъ казанъ и, слѣдъ като ги събера, турямъ ги вѫтрѣ и ги варя. Като ги варя дълго врѣме, изцѣждамъ хубаво сока имъ, турямъ го въ едно шишенце и съ него лѣкувамъ болнитѣ даромъ. Тъй е, този е единъ великъ законъ. Може да ви се види смѣшно, но и Богъ взима така грѣховетѣ ви и ги заличава, употрѣбява ги за едно велико благо на свѣта.

Та казвамъ: всички онѣзи стари традиции, които спъватъ растенето въ живота ви, ще се постараете прѣзъ този съборъ да ги прѣмахнете.

Сега, тъй както ви гледамъ, виждамъ, че има единъ малъкъ прогресъ у васъ, качили сте се прѣзъ този съборъ 4-5 стѫпала нагорѣ. Туй е фактъ вече.

Днесъ е дошъль и вѣтърътъ. Знаете ли, защо е дошълъ вѣтърътъ? Понеже той се е научилъ, че ще ви говоря нѣкои нѣща, та да ги разнесе, да ги телеграфира навсѣкѫдѣ, затова духа той сега. Той взима думитѣ ми и ги разнася. Вие сега недочувате малко, а той взима думитѣ и ги разнася изъ въздуха, да ги съобщи и на другитѣ.

Вчера казахъ, че този день ще употрѣбимъ за молитва. Ще се молимъ за всички братя, да се отворятъ сърцата имъ, та кой каквато тяжесть има, и кой каквото му не достига, да му се даде. Нѣкой има рана на сърцето, да я излѣкуваме. Нѣкой има материални циреи, да му помогнемъ. Има материални рани, има и рани на сърцето. Послѣднитѣ не се виждатъ. Слѣдъ като имъ излѣкуваме тия рани, да помогнемъ на тѣхния животъ, та всѣки, като си отиде дома, да бѫде радостенъ, да каже: азъ съмъ благодаренъ, че получихъ нѣщо много хубаво и цѣнно. Тъй че, всѣки като се върне въ кѫщи, да носи поне единъ скѫпоцѣненъ камъкь съ себе си. Азъ не искамъ да бѫда този бижутеръ, само да ви покажа камънитѣ и послѣ да ги скрия; нито искамъ да бѫда този гостилничарь, който да ви нахрани само единъ пѫть. Азъ искамъ вие да сте въ гостилницата, да шътате и всѣкога, да имате прѣизобилно да ядете. Азъ искамъ вие да сте при бижутера и всѣки да има по единъ скѫпоцѣненъ камъкъ въ себе си.

Азъ желая всички да сте бодри и весели, а тази бодрость и веселость ще се добиятъ само, когато работимъ заедно. Да направимъ единъ договоръ между васъ и мене, отъ васъ търпѣнието, отъ менъ вѣрата. Тъй ще бѫде много добрѣ, ще впрегнемъ на работа вѣрата и търпѣнието. Слѣдъ туй знаете ли, кой ще дойде? — Господъ ще дойде. Като дойде Господъ, съ Него заедно ще дойдатъ всичкитѣ ангели. А тѣ сѫ толкова богати, че всѣки отъ тѣхъ ще остави много подаръци — редъ години ще ядемъ и пиемъ. Нѣма само да ядемъ и пиемъ, но и ще работимъ. Казвамъ: всички онѣзи отъ васъ, които сѫ въ напрѣднала възрасть, и всички, които сѫ млади, ще погледнете на свѣта съ очитѣ на търпѣнието и съ очитѣ на вѣрата.

Азъ бихъ желалъ сега да се поопознаете малко. Всички сестри и братя отъ селата и отъ градоветѣ, посъберете се малко, нека има една по-интимна обмѣна между васъ. Може да направите тъй, че когато се храните на маситѣ, да сѣдатъ братя и сестри отъ всички градове и села, да бѫдете размѣсечи, но да сте наредени хармонично. Този въпросъ, обаче, е най-лесниятъ. Туй се отнася още до външната страна. Човѣшката душа желае нѣщо по-дълбоко, но когато човѣкъ не може да добие сѫщественото въ дълбочината на душата си, той търси и се забавлява съ малкитѣ работи. Душитѣ трѣбва да бѫдатъ отворени. За какво? — Всѣка душа трѣбва да се отвори за Божествената свѣтлина. Това е потрѣбно за васъ, и азъ искамъ вие да се разтворите по правилностьта на този Божественъ законъ —  точно на врѣме да се разтворите, а не прѣждеврѣменно. Тогава всѣки ще приеме толкова, че сърцето му ще бѫде доволно. Нѣкои оставатъ недоволни. Защо? Защото не сѫ се отворили на врѣме — нищо повече.

Сега ние говоримъ върху закона на искреностьта. Туй, което желаемь за себе си, ще пожелаемъ и за другитѣ. Днесъ ще се молите въ себе си, като дѣцата, ще пожелаете, щото всички да приематъ по едно Божествено благо, че като се върнатъ въ кѫщи, този день да съставлява една епоха въ тѣхния животь, не само тукъ на земята, но и въ другия свѣтъ. Днешниятъ день все трѣбва да има нѣщо, съ което да го помните. И дѣйствително, има нѣща, които, като приемете, помните ги за вѣчни врѣмена, не можете да ги забравите. Има нѣщо, което всѣки отъ васъ желае. Вие желаете много силно нѣкои нѣща и като ги приемете, помните ги, но си казвате: азъ ще задържа това нѣщо само за себе си. Не, има нѣща, които не можете да задържите само за себе си. Прѣдставете си, че ви дамъ 10 милиона злато. Можете ли да го носите съ себе си? — Не можете да го носите. Ако имате само единъ милионъ, можете ли да го носите? — И него не можете да носите. Злато е това, звонково злато, тежи! Единственото нѣщо, което можете да носите, то е чекътъ за тѣзи пари, който ще турите въ себе си, една книжка, на която можете да вѣрвате, и като идете на банката, отъ тамъ ще можете да извадите стойностьта й. Има нѣща, които не можете да имате дефактумъ. За тѣхъ ще имате само една малка книжка, и като отидете на банката, туй нѣщо ще го имате въ дѣйствителность. Въ банката само ще го реализирате. Тази банка прѣдставя невидимия свѣтъ, дѣто можете да получите стойностьта на тази книжка. Но за хубавитѣ работи въ свѣта се изисква врѣме! За всичкитѣ блага, които може да приемете, за развиването на всички ваши способности, сили има точно опрѣдѣлено врѣме. Не можете всѣкога да добиете тия нѣща, но на тѣхното опрѣдѣлено врѣме. Туй трѣбва да знаете! И за спасението на човѣка има точно опрѣдѣлено врѣме. Човѣкъ не може всѣкога да се спасява — има опрѣдѣлено врѣме за това. Слѣдователно, ние всички трѣбва да бѫдемъ толкова разумни, че да търсимъ нѣщата точно на врѣмето, въ което Богъ ги е поставилъ. Всичко е постижимо, но на врѣмето си. Защото, въ Божествения планъ, туй, за което душата ни копнѣе, туй, за което всѣко сърце, всѣки умъ копнѣятъ, още не е реализирано. И туй, което ти реализирашъ, важи само за тебе. Всѣки си има свой планъ.

Сега, като ме слушате, вие като че се губите, като че се обезличавате, тъй се усѣщате по нѣкой пѫть. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, когото давятъ въ водата. Не се ли обезличавате тогава? Да, но като ви извадятъ изъ водата, вие пакъ изпѫквате. Та нѣкой пѫть така ви натиснатъ чуждитѣ мисли, мислитѣ на окрѫжаващитѣ ви хора, че вие съвсѣмъ се загубвате. То е, защото окрѫжаващитѣ ви хора сѫ толкова егоисти, че вие въ гѫстотата на тѣхнитѣ мисли се загубвате. Послѣ, вие трѣбва да намѣрите по-добри хора, за да излѣзете отъ това положение. Вие трѣбва да живѣете между благородни хора. Единъ егоистъ човѣкъ е като октоподъ. Той само тегли, тегли, изсмуква другитѣ. Окултната наука въ такъвъ случай прѣпорѫчва да се пазите отъ този, отъ онзи, да се ограждате. Какво става въ края на краищата? Ти почвашъ да се пазишъ отъ всѣкиго. Това не е животъ! Ще се доближишъ до брата си, ще му дадешъ отъ себе си каквото можешъ, но и ще вземешъ нѣщо отъ него. Трѣбва да си между хора, дѣто всѣки дава. Ако Божественото е събудено въ всѣки едного отъ васъ, тогава може да има правилна обмѣна помежду ви. Всѣка душа се отличава съ нѣщо специално, нѣщо особено за нея, а общото за всички души е това, че прѣдставляватъ срѣда на Божествената Любовь, на Божествената свѣтлина. Особеното пъкъ за всѣка душа се състои въ това, че като минава прѣзъ нея Божествената свѣтлина, тя я прѣчупва по свой специаленъ начинъ. Ще знаете, че всѣки отъ васъ прѣчупва Божествената свѣтлина по особенъ начинъ. Затова всички хора носятъ нѣщо хубаво и красиво въ себе си. Ето защо, като се приближавате при нѣкого, трѣбва да очаквате да възприемете Божествечото отъ него. Всѣки човѣкъ носи Божественото въ себе си. Събудете Божествечото въ него и ще видите красотата на този човѣкъ. Какь ще го събудите? Ако не можете да събудите Божественото въ него, извадете една поука за себе си. Използувайте всичко за поука!

Като се върнете по домоветѣ си, вие ще мислите, какъ да уредите работитѣ си. Толкова врѣме сте ги уреждали, и не сте ги уредили. Защо? — По стария начинъ не се уреждатъ работитѣ. Тѣ се уреждатъ по съвсѣмъ другъ иачинъ — чрѣзъ вѣра и търпѣние Опасностьта за хората на новото учение при сегашния прѣходенъ периодъ е, че тѣ могатъ да станатъ немарливи. Кога човѣкъ става немарливъ? — Когато започне да забогатѣва. Богатството се придружава всѣкога съ немарливость, съ небрѣжность. Запримѣръ, една сестра казва: като дойдохъ първата година, сърцето ми трептѣше да чуя нѣщо, но сега почнахъ да разбирамъ работитѣ. — Нищо не е разбрала тя. Ако тя разбираше работитѣ, тъкмо сега сърцето й трѣбваше да трепти повече. Какво е разбрала тя? — Ама азъ видѣхъ толкова нѣща! Нищо не е видѣла. Ако тя е влѣзла въ стаята и видѣла нарисувани коне, кокошки, тя нищо не е разбрала. Ако е да види нѣщо, азъ ще я заведа въ курника си, въ дама си, да види тамъ какво има — поне живи образи. Но и тамъ не е смисълътъ. Слѣдъ това ще я заведа въ училището, да види, кѫдѣ се занимаватъ дѣцата. Послѣ ще я заведа при онѣзи богомолци, да види, какъ се молятъ, и какъ пѣвцитѣ пѣятъ. Като види и чуе всичко това, тя ще бѫде по-близо до самата Истина. Та когато се занимавате съ дребнави работи, това сѫ курници, това сѫ дамове — нищо повече. При това положение вие нищо не сте разрѣшили. Хора, които се занимаватъ съ такива дребнави работи, не сѫ лоши, но смисълъть на живота, който търсимъ, е въ училището и въ църквата, при онѣзи, които се учатъ, и при онѣзи пѣвци, които пѣятъ. Тамъ има смисълъ!

Ние трѣбва да се стремимъ къмъ това Божествено училище, да научимъ великия урокъ на живота. Запримѣръ, нѣкоя стара сестра срещне единъ младъ, красивъ братъ — знаете ли какво ще й дойде на ума? Азъ ще бѫда много искренъ ще прѣведа вашия езикъ. Тя ще го погледне и ще си каже: ехь, да бѣхъ и азъ млада! Тази мисъль минава бързо прѣзъ ума й. Азъ казвамъ: това е само една вѣроятность въ мисъльта й. Ако бѣше млада, този момъкъ можеше да я погледне, можеше и да не я погледне. И този младъ момъкъ, като погледне старата сестра, и той ще си помисли нѣщо. Ще я погледне и ще си каже: колко е набръчкано лицето на таза стара сестра! Дали и моето лице ще се набръчка тъй на старини? Не, не трѣбва да мислятъ така. Старата сестра трѣбва да каже: Господи, колко красивъ е този братъ! Работи чрѣзъ него! Нека тази сестра му се зарадва, нека Богъ работи чрѣзъ него! Нека и тя да му изпрати най-хубавото отъ своята любовь! Пъкъ и този младиятъ братъ нека каже: Господи, благодаря Ти, че ми даде възможность да срещна тази сестра и да се поразговоря съ нея. Лицето й е сбръчкано, но сърцето й е красиво. Въ тази срѣща нѣма изкушение, нѣма и съблазънь. Красивитѣ хора не сѫ лоши. Красивиятъ братъ, и красивата сестра сѫ добри, тѣ не сѫ виновни, че нѣкой се влюбилъ въ тѣхъ. Красотата винаги служи за съблазънь. Случва се, нѣкой се влюбва въ една красива сестра; послѣ и другъ се влюбва въ нея. А пъкъ за тази сестра казватъ: тя върти двама. Не, тя никого не върти. Въ нея се влюбва и трети, и четвърти, но тя никого не върти. Тя си върви по пѫтя, мисли си за съвсѣмъ други нѣща, а тѣ й прѣдаватъ качества, които нѣма. Казватъ й: какво си завъртѣла тия хора? Тя подига рамѣнѣ казва: никого не въртя! Ахъ, колко си умница, правишъ се, че нищо не разбирашъ! Не е тъй, не сѫ прави хората. И за брата казвать сѫщото. Не, ще бѫдемъ искрени. Ние ще приемаме нѣщата по Бога, по Божествено, тъй както Богъ ги е създалъ. Когото и да видимъ, трѣбва да обърнемъ мисъльта си къмъ Бога, като че Бога срѣщаме и да му изпратимъ една добра мисъль. Тия отрицателни мисли ще дойдатъ въ васъ, но не считайте, че сѫ лоши. Турете ги настрана! Срещнете нѣкой братъ, падналъ духомъ, съ наранено сърце, какво ще правите? — Седнете при него, поговорете му малко, дайте му нѣщо отъ себе си. Направете му едно най-малко добро, което рѫката ви дава. Азъ ще ви дамъ една формулка за този случай. Като минете покрай нѣкой братъ, който е много наскърбенъ, а не знаете какво му е, кажете: Братко, твоята скръбь скоро ще се махне! Като чуе това, той ще се зарадва. Щомъ му кажете това, заминете си! Произнесете тази формула съ вѣра! Като минете втори пѫть покрай него, пакъ му кажете: твоята скръбь ще се махне. Той пакъ ще се зарадва. Срещнете нѣкоя сестра, която е нѣщо тѫжна, кажете и на нея сѫщото. Говорете си всѣкога положително. Като видите нѣкой тѫженъ, вие гадаете, какво става въ неговото сърце. Не разгадавайте, но кажете: твоята скръбь скоро ще се махне, азъ виждамъ това. Ето лѣкътъ на скръбьта! Всѣки човѣкъ желае да му се каже нѣщо хубаво. Всѣки човѣкъ иска нѣщо хубаво. Ще му кажешъ: Братко, това, коею мислишъ, ще се сбѫдне. Нѣкой иска да слѣдва въ училище, но нѣма нито петь пари, четири години чакалъ, отчаялъ се вече. Като го срещнешъ, ти му кажи: Братко, не се отчайвай, ти си младъ. Туй, което мислишъ, ще се сбѫдне още тази година! Той ще се зарадва. Може би той обмисля нѣкакъ да изправи живота си. Кажи му: туй, което мислишъ, ще се сбѫдне! Не го питай, какво му е. Това гадателитѣ нека говорятъ, а ние ще казваме: ще се сбѫдне, ще стане, защото въ Бога всичко хубаво и красиво, се сбѫдва. Различнитѣ състояния у хората, това сѫ възможности, които сѫществуватъ. Като изживѣваме различни състояния, ние постоянно се свръзваме съ тѣхъ. Изживѣваме едно отрицателно състояние, свързваме се съ една отрицателна мисъль; изживѣваме положително състояние, свързваме се съ една положителна мисъль. При всички състояния, обаче, когато сме свързани съ Бога, ние се свързваме съ силага Му, възприемаме Неговитѣ свѣтли мисли. Въ една Божествена работа, трѣбва всички да взиматъ участие, кой съ каквото може и каквото знае. Послѣ, спазвайте закона: даромъ сте взели, даромъ ще давате. Но вие не давате даромъ.

Сега ще се молите, Господъ да изпрати на всички едно благословение. Ще се молите да благослови Богъ дѣлото си, да може да успѣва. Ще се молите да се възстанови Царството Божие на земята. Царството Божие е дошло, но трѣбва ца се усили още повече. Та сега ще отворимъ пѫть за работа. Този день всички ще се молите! Ще имате прѣдъ видъ всички ония братя и сестри, които сѫ останали, както въ София, така и въ всички градове и села. Ще се молите още и за всички хора по цѣлия свѣтъ. Нека Богъ свърже, нека Богъ благослови всички добри хора, у които съзнанието е пробудено. Тогава, онѣзи, които носятъ отгорѣ вѣрата, и вие, които носите отдолу търпѣнието, нека всички възприемагь отъ Бога великото благо, което ги очаква. Ще се молите по свобода, сами или по групи. Нека животътъ ви бѫде прѣзъ цѣлия день като едно излияние, като едно цвѣте, което мирише и разлива своето благоухание, като слънцето, което постоянно разлива своята свѣтлина! Нека тъй излива човѣкъ душата си кьмъ Бога! Да се радваме ние, да се радватъ и всички хора!

И тъй, ще отворите душата си, ще се молите, и лицата ви ще станатъ малко по-красиви, ще светнете, ще се запалите, а сега сте малко стѣснени. Широко си отворете душата! Който нѣма знания, ще прицобие. Всѣки ще успѣе. Смирение ви трѣбва! Дойде ли смирението, и знанието ще се добие. Ще учите, ще дращите, погрѣшки ще правите, ще се молите, и най-послѣ ще научите нѣщата. Когато се научите, тогава ще учите и другитѣ да ходятъ по нашия пѫть.

Сега ще се отдѣлите на размишление при маситѣ, подъ сѣнкитѣ, на слънце изъ двора, изъ шатритѣ — навсѣкѫдѣ.

Петъкъ, 7 ч. с.                   28 августъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...