1925_08_23 На отворено и на затворено

[Ани]

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя,
дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство,
при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

На отворено и на затворено.

Азъ взимамъ като прѣдметъ на тази си бесѣда думитѣ: „на затворено и на отворено“. Казватъ за нѣкого: той е отворенъ човѣкъ. За другиго казватъ: той е затворенъ човѣкъ. На отворено живѣятъ свободнитѣ хора, а на затворено живѣятъ затворницитѣ. Обаче, думата „затворено“ има и другъ смисълъ. Ако думата „затворено“ подразбира редъ и порядъкъ. тогава ние живѣемъ въ Бога, ние сме на затворено. Слѣдователно, като живѣемъ въ Божията Любовь, въ Божията Мѫдрость, въ Божията Истина, въ Божията Правда и въ Божията Добродѣтель, ние сме затворени, ограничени сме. Отъ това гледище, думата „отворено“ означава, че живѣемъ извънъ Любовьта.

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да разбира живота дълбоко, трѣбва да разбира вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Той не се е явилъ тукъ като случайно сѫщество; той има смисълъ, цѣль въ живота. Човѣкъ може да се е родилъ българинъ, може да се е родилъ французинъ, може да се е родилъ англичанинъ, американецъ, или какъвто и да е, това не е смисълътъ на живота, защото първитѣ хора не бѣха нито българи, нито англичани, нито американци. Ами какви бѣха тогаза? — Богъ създаде двама души и нищо повече. Тъй че отдѣлнитѣ индивиди, общества и народи играятъ съвсѣмъ друга роль въ икономията на природата, а не както хората разбиратъ. И всѣки индивидъ на земята, отъ това гледище, играе извѣстна роль вѫтрѣ въ приоодата. Всѣки човѣкъ е на своето мѣсто. Всѣки индивидъ, който е дошълъ на земята, и у когото има съзнание, трѣбва да схване своето прѣцназначение въ живота и да го изпълни. Най-първо той трѣбва да знае отношенията си къмъ Бога. Да опрѣдѣлимъ отношанията си къмъ Бога, този е важниятъ въпросъ, който ни прѣдстои. Нашата земя най първо е разрѣшила отношенията си къмъ слънцето, и чрѣзъ това се е самоопрѣдѣлила. Тя е опрѣдѣлила своята орбита, и съ това ни е дала възможность да се явимъ. Ако земята промѣни отношенията си къмъ спънцето, цѣлиятъ органически свѣтъ въ нея ще се измѣни. Слѣдователно, отъ нейното самоопрѣдѣление зависи какво ще бѫде и нашето опрѣдѣление. Нѣкой ще каже, че може да живѣе и безъ да се самоопрѣдѣля. Не, докато не се самоопрѣдѣлишъ, не можешъ да живѣешъ. Съзнателно или несъзнателно ние ще се самоопрѣдѣлимъ. Рибитѣ живѣятъ въ водата, но рибата се е самоопрѣдѣлила безсъзнателно. Сѫщеврѣменно окултната наука гласи, че душата на рибата не живѣе въ водата, а живѣе извънъ водата. Значи, горѣ колективно рибата се е опрѣдѣлила, въ каква срѣда да се движи. Дърветата по сѫщия законъ сѫ се самоопрѣдѣлили. Половината отъ тѣхния животъ е въ почвата, половината въ въздуха. Хората се самоопрѣдѣлили да живѣятъ по Бога, и всички трѣбва да живѣемъ по Бога. Насъ не ни трѣбва само едно голо вѣрую за Бога, насъ не ни трѣбва само едно формално спазване Божия законъ отъ страхъ, но всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде законъ за себе си! Този законъ въ него трѣбва да бѫде свещенъ, както когато е самъ, така и когато е вънъ. Не трѣбва човѣкъ въ дома си да има единъ законъ, а вънъ въ свѣта — другъ законъ. Единъ законъ трѣбва да има навсѣкѫдѣ! Този законъ трѣбва да бѫде свещенъ, той трѣбва да бѫде законъ на Любовьта. Любовьта, това е най-великиятъ законъ въ свѣта, отъ който произтичатъ всички закони. Защо? — Понеже Любовьта опрѣдѣля живота. Пъкъ самиятъ животъ опрѣдѣля условията. Искашъ да се хранишъ: животътъ те заставя да работишъ; животътъ те заставя да дишашъ; животътъ те заставя да мислишъ — животътъ те заставя да вършишъ всичко това. Животьтъ не е едно просто движение. Движението е резултатъ на самия животъ, а животътъ произтича отъ Любовьта. Тя е нѣщо разумно, велико!

Ето защо, въ живота ние трѣбза да виждаме онова свещено проявление на Бога. Кое се проявява въ всѣко живо сѫщество? — Разумното. Всѣко сѫщество, колкото малко и да е, когато го настѫпишъ, чувствува извѣстна болка. Запримѣръ, настѫпишь една малка мравя, една малка пеперудка тя те погледне и казва: недѣй, и азъ искамъ да живѣя, колкото и да съмъ малка!

И тъй, отъ вашето самоопрѣдѣление зависи бѫдещето на цѣлото човѣчество. Човѣчеството, това сѫ разумни души, въплотени на земята. За въ бѫдеще, вашитѣ тѣла ще се измѣнятъ. Нѣкои отъ васъ сте сега жени, други сте мѫже. Това е само една форма на живота. Цѣлокупностьта на живота още не се е проявила. Каква форма може да имате слѣдъ хиляда години? — Не знаете. Нѣкои казватъ: то се свърши вече съ живота! Това свършване, което вие подразбирате, е много повърхностно. Въпросътъ съ това не се разрѣшава. Нѣкой ученикъ отъ първо отдѣление казва: свърши се вече! Какво се е свършило? — Свърши се първо отдѣление. Послѣ ще започне второ. Като свърши второ отдѣление, казва: свърши се! Какво се свърши? — Второ отдѣление. Но слѣдъ това ще свърши трето, четвърто отдѣление и т. н. Слѣдъ като свърши всичкитѣ отдѣления, всичкитѣ класове, свършва ли се въпросътъ? Не, това, което вие считате свършване, прѣдставлява единъ непрѣкжснатъ процесъ. Учението е единъ вѣченъ процесъ на онази Божествена Мѫдрость, която душата очаква, за което се радва и въ която постоянно се разкрива. Въ човѣка има нѣщо, което постоянно трепти. Въ човѣка има много желания, които не могатъ да се реализиратъ на земята. Много отъ тия желания, въ продължение на хиляди години не могатъ да се осѫществятъ. Човѣкъ има желание да стане царь на цѣлата земя и да заповѣдва на всичко: като каже на плодоветѣ да зрѣятъ, да зрѣятъ; като каже на вѣтроветѣ да спратъ, да спратъ; като имъ каже да духатъ, да духатъ; като каже на небето да има дъждъ, да има; да стане буря, или да се роди жито и т. н. — изобщо, каквото каже, да стане. Всѣки отъ васъ има скрито въ себе си това желание. Борбата днесъ въ свѣта е за осѫществяване на това желание. Хората днесъ искатъ да бѫдатъ голѣми. Добрѣ, да допуснемъ, че ви дадатъ цѣлата земя. Тогава пъкъ въ васъ ще се яви друго желание — да заповѣдвате на слънцето да грѣе. Ако и цѣлото слънце ви дадатъ, ще се роди друго желание — да владате и цѣлата вселена. Питамъ: вие можете ли да се задоволите съ тия нѣща? Ако човѣкъ има днесъ 1,000 лева, послѣ 2,000 лева, 3,010, 10,000 лева, милионъ, пакъ не ще е доволенъ. Въ Америка имало единъ богаташъ, който ималъ хиляда милиарди. Можете ли да си прѣдставите, колко злато сѫ хиляда милиарди? Този човѣкъ усѣща ли благото на това богатство? — Не. Единъ отъ американскитѣ милиардери казва така: „Тритѣ лева, които спечелихъ първия пѫть съ своя трудъ, ми причиниха много по-голѣма радость въ душата, отколкото милионитѣ, които се втичатъ въ моята каса, безъ да ги усѣтя, безъ да вземе моето съзнание участие въ припечелването имъ“. Слѣдователно, този день, въ който сме се събрали да подишаме чистъ въздухъ, тѣзи малкитѣ блага, които имаме, струвагъ повече, отколкото хилядитѣ блага на цѣлата земя. Прѣдставете си, че вие сте господарь на цѣлата земя, и тия единъ милиардъ и половина хора ви гракатъ всѣки день, искатъ това-онова отъ васъ. Какво ще бѫде положението ви? Вие не ще може да спите, ще станете неврастеникъ. Наистина, да бѫде човѣкъ царь, това е нѣщо велико! Знаете ли какво нѣщо е да бѫде човѣкъ царь? Да бѫде човѣкъ царь, трѣбва да бѫде най-разумень, трѣбва да бѫде изпълненъ съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость и съ Божията Истина. Царьтъ трѣбва да бѫде като единъ океанъ, като единъ изворъ, който постоянно да излива, да изпраща своето благословение тъй, както слънцето изпраща своята топлина и свѣтлина. Слънцето, като мине отъ изтокъ къмъ западъ и ни оставя хилядитѣ си блага, какво иска отъ насъ?

— Нищо. Прѣдставете си, обаче, че слѣдъ като залѣзва слънцето всѣка вечерь, дойдатъ ония негови агенти, както има такива въ обществената безопасность, и ви кажатъ: ще платите толкова хиляди лева за изразходванитѣ отъ васъ калории свѣтлина и топлина! Какъвъ ще бѫде вашиятъ халъ. Но слънцето си минава и заминава, и неговитѣ агенти не идватъ. Ако пъкъ дойдатъ агентитѣ му, казватъ: имахте ли достатъчно свѣтлина? — Нѣмахме. Е, нищо, утрѣ ще ви дадемъ повече. Вие ги запитвате: ами колко да ви заплатимъ? — Даромъ даваме. Какво искате отъ насъ тогава? — Да служите на Бога и да Го обичате.

И тъй, Богъ иска отъ насъ да Му служимъ доброволно и съзнателно. Туй съзнателно служене на Бога подразбира, че всички по-дребни сѫщества отъ насъ да познаятъ, че ние дѣйствително служимъ на Бога. И мравкитѣ, и птичкитѣ, и дърветата, и изворитѣ — всички да знаятъ, че служимъ на Бога. Дѣто и да минемъ, да оправимъ пѫтя, да служимъ съзнателно на Бога. Да служимъ тъй, както Богъ служи, както слънцето служи, както звѣздитѣ служатъ, както земята служи. Ние сме призовани на земята само за това — да служимъ. Единъ день, когато съзнанието на хората се пробуди, когато умоветѣ имъ се просвѣтятъ, тѣ и сега сѫ просвѣтени, но не сѫ проявени, така ще служатъ на Бога — отъ любовь и съзнателно. Има нѣкои хора богати, но скѫперници. Трѣбва да ги натиснешъ, за да излѣзе нѣщо отъ тѣхъ. Има голѣми извори съ вода, нѣкѫдѣ дълбоко скрити въ земята и нѣкой пѫть трѣбва да стане катаклизъмъ, землетресение, да се пукне канарата надъ тѣхъ, за да взематъ да бликатъ. Съ хиляди години се е събирала тази вода. Казватъ хората: какъвъ хубавъ изворъ' Казвамъ: да, отъ колко хиляди години тази вода се е събирала тамь! Тия скѫперници на земята сѫ сѫщо такива голѣми извори които трѣбва да разпукнешъ, за да излъзе нѣщо отъ тѣхъ. Ще ги пропука Господъ ще видите, че и въ тѣхнитѣ сърца се крие нѣщо хубаво. Единъ день, отъ сърцата на хората, споредъ Божието благоволение, ще се разкрие нѣщо хубаво. Таи се нѣщо хубаво и въ тѣхъ, но хубавото още не се проявява. Дълбоко въ душата на всѣки човѣкь има скрито нѣщо цѣнно, но непроявено. Когато се прояви, тогава ще дойде Царствою Божие на земята между насъ, и ние ще се разберемъ. Вь това отношение именно, знанието, което имаме, опитностьта, която носимъ съ себе си, ще ни помагатъ.

Сега между хората има споръ, дали за първи пѫть се явяватъ на зсмята. Човѣкъ е излѣзълъ нѣкога оть Бога. Кога? — Въ далечното минало той е излѣзъль отъ Бога, и въ далечното бѫдеще пакъ ще се върнепри Бога. Знаете ли какъ ще се върне при Бога? Когато се върне, велико посрѣщане ще бѫде! Ще го посрещнатъ тамъ съ пѣсни и свирни. Такова посрѣщане ще бѫде, каквото въ свѣта никога не може да стане! Въ сърцата на всички, които посрѣщатъ, ще блика Бзжествената Любовь. Богъ ще се прояви като свѣтлина. Тогава ще се оправдаятъ сегашнитѣ ни страдания. Ще разберемъ, че днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава, която ще се открие за нашитѣ души. Слѣдователно, ние живѣемъ за Бога. Като живѣемъ за Бога, то и Богъ като живѣе въ всички хора, всичко, което Той създава е красиво. Като служимъ на Бога, ние косвено изпълняваме волята Му. Всички растения и животни и всички народи изпълняватъ Божията воля, споредъ великия Божественъ планъ. Казвамъ: първото нѣщо за всинца ви е да се яви въ васъ онова велико съзнание за онази вѫтрѣшна благодарность, да се радвате, че сте дошли на земята. Този моментъ е най-важенъ. Слушамъ нѣкой казва: защо ли съмъ се родилъ на земята? По-добрѣ да не бѣхъ се раждалъ! Хубаво, да допуснемъ, че е така, но родилъ си се веднъжъ. Какво трѣбва да правишъ? Казва нѣкой: сиромахъ съмъ се родилъ. — Не е вѣрно, ти мислишъ само, че си сиромахъ. Нито петь пари нѣмамъ! — Не, имашъ двѣ очи, които струватъ най-малко 10 милиона лева, Ако ти дадатъ 10 милиона лева за очитѣ, ще ги дадешъ ли? Хемъ 10 милиона златни, звонкови монети. Пъкъ самиятъ животъ, то е нѣщо неоцѣнимо! Онова, което трепти въ насъ, тази радость, която усѣщаме, съ пари не може да се купи. Тя е избликъ на Божествената Любовь. Това е Богъ, Който живѣе въ насъ и се проявява. Слѣдователно, ние не можемъ да спремъ този великъ избликъ на Бога. Ако ние не искаме да проявимъ Бога доброволно, Той най-послѣ самъ ще се прояви. Такъвъ е законътъ. Когато единъ клюнъ се откаже отъ дървото и не иска да работи, какво става съ него? — Изсъхва. Когато цѣлото дърво се откаже да работи, и то изсъхва. На мѣстото на това дърво ще дойде друго, и тогава, въ края на краищата, Богъ ще се прояви. Тъй че, ако нѣкой каже, че не иска да живѣе, ще изсъхне като това дърво. Ако пъкь каже, че иска да живѣе, туй дърво ще расте, ще придобие интелигентность, сила. Всичко онова, което искате, ще ви се даде. Това е Божественото учение за всички. Така трѣбва да схващатъ всички хора положението. Вземете, напримѣръ, войницитѣ. Отъ тѣхъ може да научите единъ добъръ урокъ. Кой човѣкъ, като стане войникъ, иска да забогатѣва? У насъ, бьлгаритѣ, даватъ на войницитѣ по 6 лева мѣсечно — даромъ служатъ. И наистина, тѣ искатъ само да служатъ. Богатството, което ние търсимъ, се придобива отвѫтрѣ. Богатството на човѣка е неговото сърце, неговата душа, неговиятъ духъ. Богатството на човѣка седи въ знанието, което той може да придобие и съ което може да си служи. Всичко, каквото искате на земята, принадлежи на Бога. Щомъ ние обичаме Бога. можемъ да разполагаме съ всичко Негово. Ако ние имахме Божията Любовь въ себе си, оскѫдность въ този свѣтъ нѣмаше да има. Съврѣменнитѣ хора могатъ да провѣрятъ този законъ. Ако тѣ биха живѣли по Бога, любовно, гладни години за тѣхъ нѣмаше да има, болести нѣмаше да има, землетресения, катаклизми нѣмаше да има. Забѣлѣжете, гладнитѣ години, морътъ, всичко това сѫ резултати отъ нарушението на онзи великъ Божественъ законъ на Любовьта, която ражда хармонията. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ, че ние не сме умни хора. Погрѣшката е ваша. Уменъ може да бѫде всѣки, който живѣе по Бога. И всѣки, който наруши Божия законъ, може да оглупѣе.

И тьй, първото нѣщо, което трѣбва да почувствува всѣки отъ васъ, като си лѣга вечерь, е да бѫде въ съгласие съ общия пулсъ на живата природа. Има едно ритмическо движение на живота — вдигане и слагане, приливъ и отливъ, съ което движение човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие. Сутринь като станешъ, туй движение ще те подеме нагорѣ-надолу така, както майката люлѣе дѣтето си. Ето защо, всѣка вечерь, всѣки отъ васъ трѣбва да знае, въ съгласие ли е неговиятъ животъ съ това общо разумно движение, което Богъ е вложилъ въ него. И сутринь като стане, трѣбва да почне пакъ сѫщия животъ. Направете опитъ и ще видите, каква голѣма разлика ще има тогава въ живота ви, въ сравнение съ днешния. Мѫчнотиитѣ нѣма да изчезнатъ, но тогава лесно ще разрѣшавате въпроситѣ. Всичкитѣ ви спънки ще бѫдатъ благословение. Тѣ ще ви донесатъ радость и веселие. Тия нѣща сѫ се проповѣдвали отъ хиляди години насамъ, и днесъ пакъ се проповѣдватъ.

Единъ великъ проповѣдникъ въ Америка запитва единъ артистъ отъ театъра: „Защо вие, които прѣдставлявате всѣкакви небивалици, карате хората да плачатъ въ театъра, а ние, които проповѣдваме велики Истини, никой не плаче?“ Казва му артистътъ: „Вие проповѣдвате Истината като лъжа, а ние проповѣдваме лъжата като истина“. Така и вие сега проповѣдвате Господа. Казвате: я има Господъ, я нѣма. Ти ще проповѣдвашъ тази Истина смѣло, безъ колебание, ще бѫдешъ вѣренъ на себе си. Ще проповѣдвашъ туй, което си опиталъ; ще проповѣдвашъ туй, което е открито въ душата ти като Истина. Ще проповѣдвашъ като този артистъ. Този артистъ прѣдставлява, запримѣръ, че нѣкой умира. Той прѣживѣза това като истина, и така го прѣдставлява. Този артистъ, който прѣдставлява сцени на умиране, по-скоро умира. Да прѣдставлявашъ, че нѣкой умира, все ще прѣживѣешъ нѣщо отъ неговото състояние. Не е лесна работа това!

Нѣкои хора търсятъ лесния пѫть. Въ свѣта лесенъ пѫть нѣма. Казвалъ съмъ и другъ пѫть: ако изберете най-мѫчния пѫть, той е най-лесниятъ пѫть, а най-лесниятъ пѫть е най-мѫчниятъ пѫть. Да кажешъ, че лесниятъ пѫть е най-мѫчниятъ пѫть, това е едно противорѣчие повидимому. Всички съврѣменни хора страдатъ все отъ лесния пѫть. Азъ ще ви приведа едно малко сравнение. Допуснете, че въ съврѣменнитѣ училища, тъй както сѫ наредени у насъ и на западъ, нѣкой българинъ отива въ странство и безъ да е слѣдвалъ, купува си единъ дипломъ за инжинеръ, или за архитектъ. Не, знания съ пари не се купувать. Човѣкъ трѣбва да работи, за да придобие знания. Не работи ли, получава ли знанието безъ усилие, ще го познаятъ. Ще му дадатъ да построи нѣкоя линия. Първиятъ пѫть, прѣди да се е проявилъ, ще му повѣрватъ, че знае, но слѣдъ като построи една-двѣ линии — никой нѣма да му вѣрва. Ще му кажатъ: ти нищо не знаешъ! Дипломъ имашъ, но дипломътъ не съотвѣтствува на знанието, което имашъ. Другъ нѣкой може да е слѣдвалъ медицина, но слѣдъ като измори нѣколко хиляди души, знаете ли на какво ще замяза неговата медицина? Тя ще мяза на медицината на онзи срѣдновѣковенъ лѣкарь, който лѣкувалъ болнитѣ си по особенъ методъ. Той ги лѣкувалъ, като имъ пущалъ кръвь и отгорѣ имъ давалъ да пиятъ топла вода. Всѣки день, за да изтече лошата имъ кръвь, пущалъ по малко кръвь. Цѣли 20 години наредъ лѣкувалъ само по този начинъ, но нито единъ отъ пациентитѣ си не могълъ да излѣкува. Запитва се най-послѣ самъ: какъ така моето лѣкарство не спаси нито единъ боленъ? Отговаря си: е, нима другитѣ лѣкари ги спасяватъ. Не, туй е залъгване, туй е заблуждение. Ние не лѣкуваме хората съ пущане кръвь. Въ човѣка трѣбва да се внесе нѣщо ново. Храната е, която лѣкува. Храната, свѣтлината, въздухътъ, обмѣната съ добритѣ хора — това ще бѫде лѣкарството ви за въ бѫдеще. Срещнешъ единъ добъръ човѣкъ — той е цѣрь. Добриятъ човѣкъ, святиятъ човѣкъ ще те лѣкува безъ да знаешъ, че се лѣкувашъ при него. Лѣкаритѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Свещеницитѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ най добритѣ хора. Офицеритѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Войницитѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Навсѣкѫдѣ, въ всички съсловия се изискватъ най-добритѣ, най умнитѣ хора. Казвамъ: като туримъ всички тия хора на своето мѣсто, ще имаме редъ и порядъкъ, какъвто свѣтътъ изисква. Най-добри, най-умни, най-благородни хора се искатъ! Добрѣ, но отдѣ ще дойдатъ тия добри хора? — Отъ небето. Та и вие отъ небето дойдохте. И вие ще бѫдете отъ най-добритѣ. Трѣбва да дойдатъ сега други нѣкои и да ви напомнятъ, че сте дошли отъ небето. Вие сте забравили това. На какво мяза вашата работа? Една много красива слугиня, отъ нѣкое село, се пазарила въ града, при една много взискателна господарка. Тя била много угледно момиче. Накичила се единъ день, излиза на пазаря, намира своя възлюбенъ и забравя, че я чакатъ за хлѣбъ, че гювечъ има на фурната. Господарката я чака, но нѣма я още. Иде господарьтъ, чака и той, нѣма я още. Лѣгатъ си вече, но слугинята все я нѣма. Едва слѣдъ полунощь се връща тя. И хората мязатъ на тази слугиня. Нѣкой стане търговецъ, казва: искамъ да се осигуря! Господъ го пратилъ на земята, чака го, а той тьрговецъ сганалъ, за осигуряване мисли. Търговияга не е твоя работа. Тебъ Господъ не те е пратилъ търговецъ да ставашъ. Ти си пратенъ тукъ на земята да служишъ на Бога, волята Му да извършишъ. Търговията е нѣщо послѣдно, нѣщо вмѣтнато въ живота ти. Най-първото нѣщо, като съзнателенъ човѣкъ, трѣбва да служишъ на една велика идея. Тогава Господъ ще живѣе въ тебъ. Ще Му служишъ, ще се вдъхновявашъ и всѣки день ще слушашъ гласа Му. Този гласъ е толкова хубавъ, толкова красивъ толкова благъ, толкова тихъ, че като го възприемешъ и разберешъ, умътъ ти се разширява, просвѣтлява, сърцето ти се облагородява и отъ тебе изчезва оня духъ на униние. Ти се повдигнешъ, казвашъ си: има за какво да се живѣе! Не е ли този Господъ въ тебе, ще дойде смъртьта и ще кажатъ хората: младъ и зеленъ умрѣ! Да, безъ Бога зеленъ умира, а съ Бога вѣчно живѣе.

Та сега искамъ всички да сте на закрито. Азъ вѣрвамъ, че тази вечерь ние сме на закрито. Отгорѣ ни има поставена една завѣса. Казватъ: вие сте били на открито. Не, нашиятъ покривъ бѣше отъ стъкло, а отдолу сме на зелената трѣва. Много хубавъ салонъ имаме тука. Ние трѣбва да благодаримъ на Бога, че Той ни е далъ освѣтление безъ пари. За такова освѣтление въ София, за една вечерь, само за два часа, взиматъ 4-5 хиляди лева. И при това, даже и не е такова освѣтление. Ние тукъ, ще благодаримъ на служителитѣ на този салонъ, които сѫ били толкозъ добри, че ни го прѣдлагатъ даромъ. Както виждате, днесъ салонътъ е много добрѣ отопленъ и освѣтленъ, прѣчистенъ е добрѣ. Азъ вѣрвамъ, че вие ще благодарите на тѣзи, които сѫ помислили за васъ. Тъй сѫщо ние трѣбва да благодаримъ на Бога за живота, който ни е далъ. Трѣбва да благодаримъ на Бога за ума, който ни е далъ. Трѣбва да благрдаримъ на Бога за доброто сърце, което ни е далъ. Трѣбва да благодаримъ на Бога и за това, че ни е събралъ тука. Трѣбва да благодаримъ на Бога, че е изпратилъ своитѣ свѣтли духове да ни рѫководятъ въ пѫтя на живота ни. Да благодаримъ, че Той ни окриля съ Своята Любовь, да живѣемъ въ Него, да Го познаваме и да Му служимъ.

Сега, коя е основьата мисъль, която трѣбва да носите съ себе си ? — На закрито и на открито. Когато правишъ добро — крий го, а когато правишъ зло —  открий го, нека знаятъ всички! Това е законъ. Сегашнитѣ хора, когато правятъ добро, откриватъ го. Обратното трѣбва да бѫде! Когато правишъ добро, скрий го, никой да не го знае — туй е великъ законъ въ свѣта. Нека само Богъ те знае. Когато правишъ зло, нека те знаятъ всички хора, за да се изправишъ. Слѣдователно, лошото въ живота да бѫде открито за хората, а добриятъ животъ да бѫде откритъ за Бога.

И тъй, ние седимъ на открито прѣдъ хората. Хората могатъ да кажатъ много лоши работи заради насъ — прави сѫ. На открито да ни ги кажатъ! На закрито пъкъ Богъ ще ни каже много хубави нѣща. Хората ще кажатъ едно, Господъ ще каже друго. Когато хората говорятъ нѣщо лошо за васъ, вие ще кажете: това е на открито! Когато Богъ вѫтрѣ въ васъ ви каже хубавото, великото, ще кажете: това е на закрито! Тази е мисъльта, която искамъ тази вечерь да остане въ ума ви.

Понедѣлникъ, 9 ч. с.            21 Августъ.