Jump to content

1931_03_27 Знание и прилагане


Ани

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Знание и прилагане

Размишление.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, но като ги придобиятъ, пакъ не сѫ доволни. — Защо? — Не могатъ да приложатъ придобититѣ знания. Истинско знание е това, при което човѣкъ се ползува разумно съ силитѣ на природата. Повечето математици работятъ съ числата, безъ да се ползуватъ отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Това показва, че хората говорятъ за сили и тѣхното действие, безъ да знаятъ, кѫде сѫ центроветѣ на тия сили. Запримѣръ, нѣкой казва, че главата му се надула отъ страдания. Ако измѣрите главата на този човѣкъ, ще видите, че тя ни най-малко не се е увеличила по обемъ. Въпрѣки това, той усѣща известна тежесть. Истински учениятъ знае, въ кой центъръ е станало натрупване на енергия. Колкото и да се увеличи енергията, все пакъ има известенъ предѣлъ, до който тя може да стигне. Вънъ отъ този предѣлъ, тя трѣбва или да се трансформира, или да излѣзе навънъ. Това се отнася и до числата. Запримѣръ, числата 1, 2, 3, 4, 5 съдържатъ опредѣлено и неизмѣнно количество енергия, която нито се увеличава, нито се намалява. Ако тѣзи числа се съединятъ въ едно число, ще получите числото 12,345; ако го увеличите десеть пѫти, ще получите числото 123,450. Ако го увеличите сто и хиляда пѫти, ще получите числата 1,234,500 и 12,345,000. Кажемъ ли, че тия числа съдържатъ едно и сѫщо количество енергия, това подразбира, че килограмътъ се раздѣлилъ на грамове, на дециграми, на сантиграми и милиграми. Въ този случай единицитѣ ще бѫдатъ по-дребни и многобройни, но ще съдържатъ еднакво количество енергия. Наистина, килограмътъ и хилядата грама иматъ еднаква тежесть, но различно количество бройни единици. Всѣко раздробяване на материята и на енергията подразбира нѣкакъвъ вѫтрешенъ процесъ.

Съвременнитѣ механици изучаватъ действието на природнитѣ сили, тѣхната голѣмина и посока, за да знаятъ, съ какви външни сили да имъ се противопоставятъ, т. е. да ги уравновесяватъ. Думитѣ „съпротива, издържане, търкане“ подразбиратъ известни сили. Въ психическия животъ пъкъ думата „търпение“ изразява сила, която противодействува на дадено напрежение, външно или вѫтрешно. Мѫчнотиитѣ и несгодитѣ сѫ тежести, които произвеждатъ напрежение. Казватъ за нѣкого, че има мораленъ гръбнакъ, т. е. устоява на мѫчнотиитѣ. Моралниятъ гръбнакъ е лостътъ, съ който човѣкъ повдига своитѣ тежести. Колко дебелъ и якъ трѣбва да бѫде човѣшкиятъ лостъ, за да издържа на тежеститѣ въ живота? Тази величина е неизвестна — хиксъ, и всѣки трѣбва да я реши за себе си. Лостътъ е свързанъ съ повдигане на тежести. Ето защо, когато говоримъ за мораленъ гръбнакъ на човѣка, имаме предъ видъ тежестьта, която му е дадена да носи. Всѣки човѣкъ носи, както физическа, така и морална тежесть. Тежеститѣ на различнитѣ хора сѫ различни. Не е добре да бѫде човѣкъ много тежъкъ, но не е добре да бѫде и много лекъ. Сѫщото се отнася и до моралнитѣ тежести. Който е лишенъ отъ морални страдания, той нѣма условия да се развива. Нѣкой се оплаква, че тежки мисли го нападали. Тежкитѣ мисли подразбиратъ гѫста материя, а лекитѣ — лека, рѣдка материя. Злото, както и отрицателнитѣ сили въ природата, понижаватъ душевното състояние на човѣка, вследствие на което той влиза въ гѫстата материя на живота. Доброто, както и положителнитѣ сили на природата, повдигатъ човѣка, въвеждатъ го въ областьта на рѣдката материя. Затова, именно, казваме, че доброто всѣкога си остава добро, а злото — зло. Никой не може да замѣсти доброто съ зло, както не можете да замѣстите стойностьта на златната монета съ медна. По количество можете да ги изравните, но по качество — никога. Златото всѣкога си остава злато, а медьта — медь. Какъ може да се подобри благосъстоянието на единъ народъ? — Чрезъ усилване на производството. На първо мѣсто стои увеличаване производството на зърненитѣ храни.

Какво представя производството на една страна? То не е нищо друго, освенъ съзнателно отношение къмъ числата, като количества на материя и на енергия. Запримѣръ, имате числата 1, 2, 3, 4, 5. Ако поставите двойката предъ единицата, ще получите числото 21, което е по голѣмо отъ числото 12; ако поставите тройката предъ двойката, полученото число 32 ще бѫде по голѣмо отъ 23; на сѫщото основание числото 54 е по-голѣмо отъ 45. Значи, отъ човѣка зависи, да приложи повече или по-малко благоприятни условия къмъ производството. По голѣмитѣ числа, носители на повече материя и енергия, даватъ по добри резултати, както въ материалния, така и въ духовния животъ на човѣка. Обаче, отъ значение е още и качеството на материята и на енергията. Запримѣръ, човѣкъ, като величина въ живота, представя единица, но всички хора се различаватъ по качеството на силитѣ и способноститѣ, вложени въ тѣхъ. Всички хора произлизатъ отъ Адама, но тѣ се различаватъ единъ отъ другъ по качеството на своитѣ сили и способности. Ако раздѣлите 1:1, 2:2, 3:3, въ тритѣ случая ще получите единица. Обаче, тритѣ единици се различаватъ по качество една отъ друга.

Сега, като говоримъ за качеството на нѣщата, ние имаме предъ видъ и тѣхната динамичность. Една идея може да е възвишена и благородна, т. е. доброкачествена, но не искате да я приложите. Щомъ не я прилагате, тази идея умира. Ето защо, стремете се къмъ такива възвишени и благородни идеи, които можете да приложите. Остане ли една отъ тѣхъ въ васъ, тя ще ви пръсне. — Защо? — Тя крие динамични сили въ себе си. Възвишенитѣ идеи сѫ динамични. Който ги възприеме, трѣбва да имъ даде ходъ. Тѣ сѫ подобни на бомбитѣ, съ които си служатъ съвременнитѣ държави въ войнитѣ. Ако една бомба има опредѣлено време, за да експлодира, колко повече това се отнася за възвишенитѣ идеи. Отъ човѣка се изисква само готовность да даде възможность на една Божествена идея да се реализира, а кога и какъ ще се реализира, това не е негова работа. Онзи, който туря запалката, знае времето и мѣстото за реализирането на дадената идея. Противопоставите ли се на тази идея, тя ще експлодира въ васъ и ще причини голѣми пакости. Следователно, неразположението, страданието, противоречието, които човѣкъ изпитва, се дължатъ, именно, на това, че той е подпушилъ Божественото въ себе си. Отпушете Божественото въ васъ, дайте му възможность да излѣзе навънъ, да се прояви. Ако не се отворите за Божественото, дълго време ще се намирате подъ напора на неговитѣ сили, докато единъ день то експлодира въ васъ като бомба, и ви пръсне.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате силитѣ, които действуватъ въ васъ, да знаете, кѫде и какъ да ги прилагате. Ако силитѣ въ васъ иматъ възходеща посока, отворете имъ пѫть, да излѣзатъ навънъ и да се проявятъ. Ако не сѫ възходещи, работете върху себе си, да ги трансформирате. — Какъвъ ще бѫде резултатътъ на моята дейность? — Това не е ваша работа. Ако работите съзнателно и съ любовь, и въ единия, и въ другия случай ще имате добри резултати. Природата е точна и изпълнителна. Тя държи точна смѣтка за своитѣ сили и не позволява да се изразходватъ напраздно. Тя нищо не дава даромъ, но и нищо не взима даромъ. Тя дава кредити на хората, но ги следи, какъ разполагатъ съ нейнитѣ богатства. Единъ день когато напуснешъ земята, природата те спира предъ своитѣ митници и прави балансъ: толкова си взелъ, толкова си далъ и толкова дължишъ. Като види, че не можешъ да платишъ дълговетѣ си, тя те пуща да заминешъ за другия свѣтъ, но условно. Смѣтката ти остава отворена и, при второ слизане на земята, пакъ ще ти я поднесатъ да плащашъ.

Тъй щото, мѫчнотиитѣ и неразположенията на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ бирници, които носятъ червения листъ, съ който ви напомнятъ, че дължите. — Ама ще се пръсна отъ мѫка. — Много естествено. Имашъ да дължишъ, не можешъ да посрещнешъ дълговетѣ си и се страхувашъ, че ще се изложишъ предъ хората. Много причини създаватъ неразположението на човѣка: или отъ нѣмане какво да яде, или като ялъ, не може да плати. И търговецътъ е неразположенъ, когато работитѣ му не вървятъ добре. — Защо не вървятъ работитѣ му добре? — По две причини: или стока нѣма, или има стока, а не може да я пласира. Това е все едно, музикантътъ да нѣма на кого да свири, или учительтъ да нѣма ученици, на които да преподава.

Иска ли да не изпада въ положението на фалиралъ търговецъ, човѣкъ трѣбва да прилага знанието си. Знание безъ прилагане е мъртво. Знание безъ прилагане представя незавършена работа. Спрете ли още въ началото на работата си, и това, което сте постигнали, ще изчезне. Нѣкой туря основи на кѫщата си и казва, че строи кѫща. Той едва е поставилъ основитѣ на кѫщата си — АВ. Следъ известно време кѫщата се издига нагоре, започва се градежътъ на стенитѣ. Кѫщата се намира въ положението САВ — въ положението на единъ ѫгълъ — (фиг. 1).

MOK-10-2-0.JPG

Като се продължава строежътъ, изграждатъ още една стена на кѫщата — стената СД, но кѫщата не е завършена. Кѫщата се намира въ положението АСДВ, но още е разградена (фиг. 2). Най-после завършвате и последната стена, получавате квадрата АСДВ, съ четири прави ѫгла (фиг. 3.

MOK-10-2-1.JPG

Ако квадратътъ, т.е. кѫщата ви не е завършена, това показва, че нѣмате пари, очаквате нѣкой да дойде да ви помогне въ завършване на работата. — Кой може да ви помогне? — Приятельтъ. Наистина, когато вратата на нѣкоя кѫща е отворена, това показва, че членоветѣ на този домъ очакватъ своя приятель. Щомъ дойде приятельтъ, строежътъ на кѫщата се завършва, и вратата се затваря. Всички въ кѫщата се радватъ, че приятельтъ имъ ги посетилъ.

Този законъ се отнася и до човѣшкия умъ. Когато казваме, че умътъ на човѣка работи, имаме предъ видъ, че се туря нѣкакво начало. День следъ день се издигатъ върховетѣ на тази работа, съединяватъ се единъ съ другъ. Ако работата не е свършена, ще видите на постройката поне една отворена врата, презъ която силитѣ на природата влизатъ да помагатъ. Свърши ли се работата, и последната врата се затваря.

Питамъ: Какви трѣбва да бѫдатъ пръститѣ на човѣшката рѫка, за да върши човѣкъ работа? Ако на човѣкъ, съ квадратна форма на пръститѣ, възложите задача да прекопае едно лозе, той ще свърши работата добре. Дадете ли сѫщата работа на човѣкъ съ заострени пръсти, или съ мека, нѣжна рѫка, лозето ще остане непрекопано. Това не значи, че пръститѣ на всички хора трѣбва да бѫдатъ квадратни. Човѣшката рѫка трѣбва да се мѣни, да претърпи поне четири промѣни, да мине презъ всички полета на работа: презъ физическото, презъ духовното, презъ умственото и най-после да влѣзе въ полето на Божествения свѣтъ. Като свърши работата си въ четиритѣ полета, рѫката на човѣка трѣбва да приеме естествената си форма. Човѣшката рѫка трѣбва да се мѣни всѣки день, всѣка минута. Това значи: човѣкъ трѣбва да прилага въ действие всички свои сили, да се развива хармонично. Когато учениятъ работи нѣколко часа въ умственото поле, той трѣбва да вземе мотиката и да отиде на лозето или на нивата, да покопае. Перото на учения трѣбва да се превръща и въ мотика или въ лопата, съ които да обработва земнитѣ пластове. Като работи по този начинъ, човѣкъ се свързва съ всички хора по земята и имъ помага.

Когато изучавате вѫтрешния смисълъ на числата, вие дохождате до прилагането имъ въ живота, по отношение на самия човѣкъ. Всѣки човѣкъ представя едно число, четно или нечетно, дѣлимо и на други числа, или само на себе си и на единица. Ще кажете, че не можете да си представите, какъ така човѣкъ да бѫде число. Дали е вѣрно това, или не, можете да се убедите само чрезъ опитъ, като придобиете вѫтрешно, положително знание. Външно това не се доказва. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ? На лицето му нищо не е написано; той нищо не говори за неразположението си, а, въпрѣки това, вие се произнасяте за неговото състояние. Не само това, но знаете даже, какъ да му помогнете. Давате му цигулка, започвате да го учите да свири и виждате, че следъ нѣколко години той става добъръ цигуларь. Значи, вие знаете, какво число е той и какъ може да му се въздействува.

Пакъ повтарямъ: прилагайте знанието, което имате, за да оживѣе, да стане ваша плъть и кръвь. Какъвъ смисълъ иматъ вашитѣ идеи, ако не се реализиратъ? За да се реализира една идея, преди всичко, тя трѣбва да мине презъ формитѣ на растителното и животинското царства, докато дойде до човѣка. Ако идеята ви остане въ положението на риба, вѣчно ще плава; ако остане въ положението на птица, вѣчно ще хвърчи; ако остане въ положението на млѣкопитаещо, ще ходи по земята на четири крака. Ето защо, тя трѣбва да мине презъ човѣшкото царство, да се възприеме отъ човѣка, той да я реализира.

И тъй, истинско знание е онова, което може да се приложи, да се използува за здравето на човѣка. Забелязано е, че всѣко неразположение на човѣка се дължи на запушване на поритѣ на неговото физическо, сърдечно или астрално и умствено тѣло. Като знае това, човѣкъ трѣбва да намѣри начинъ да се чисти. Нуждна е абсолютна чистота за тѣлото, за сърдцето и за ума. Физическото тѣло на човѣка има около седемь милиона пори, които трѣбва да бѫдатъ отворени. Астралното и умственото тѣло сѫщо иматъ много пори, които трѣбва да бѫдатъ отворени. Ако живѣе въ абсолютна чистота на мисли, чувства и действия, човѣкъ ще бѫде съвършено здравъ. Затова, именно, се препорѫчва на всѣки човѣкъ да се храни съ чисти мисли и чувства.

Направете опитъ, въ продължение на десеть деня да живѣете въ абсолютна чистота, за да схванете разликата между чистия и обикновения животъ. Дръжте тѣлото, ума и сърдцето си въ чистота. Ще кажете, че чистотата се отнася до стария, т. е. човѣкъ трѣбва да подържа чистотата си въ старини. Докато е младъ, и безъ това той е здравъ. Стариятъ трѣбва да подържа чистота, за да бѫде здравъ. Не е така. Споредъ мене, нѣма разлика между старъ и младъ човѣкъ. И младиятъ, и стариятъ трѣбва да живѣятъ въ чистота. Когато мисли право, човѣкъ е старъ. Не може ли и младиятъ да мисли право? И младиятъ, и стариятъ трѣбва да бѫдатъ доволни отъ положението си, да не изискватъ повече богатства и блага отъ тѣзи, които имъ сѫ дадени. Ако иматъ нѣкакви неуспѣхи и мѫчнотии, нека свирятъ. — Какво прави цигуларьтъ, когато се намѣри предъ известно затруднение? — Той взима цигулката и свири. Вземете и вие вашата цигулка — сърдцето си, и започнете да свирите. Впрегнете ума си на работа, т.е. вашия цигуларь, и свирете. Ако не свирите и не учите, ще се обезсърдчите. Всѣко обезсърдчаване води къмъ голѣми противоречия. Съзнателната работа ще ви спаси отъ мѫчнотиитѣ въ живота.

Като слушатъ да се говори за работа, за учене, нѣкои казватъ, че Богъ ще промисли за всички, нѣма защо да се безпокоимъ. И това е вѣрно. Обаче, като мисли за човѣка, Богъ изпраща при него нѣкой ангелъ, който му казва: Стани, започни да работишъ! Който чуе този гласъ, трѣбва да стане и да започне работата си.

Желая ви да чуете гласа на ангела, който ви подтиква къмъ работа и учене. Той ви събужда тихо съ думата: Стани!

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

29. Лекция отъ Учителя, държана на

27. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...