Jump to content

1930_12_19 Езикътъ на природата


Ани
 Share

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Езикътъ на природата

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Чете се темата: „Кога работитѣ на човѣка вървятъ най-добре“?

Тема за следния пѫть: „Кога човѣкъ страда най-много“?

Животътъ на съвременнитѣ хора не е животъ на настоящето, но на миналото. Науката, съ която се занимаватъ днесъ, не е наука на настоящето, но на миналото. Религията, която изповѣдватъ, и тя е религия на миналото. Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пакъ минало. Хората не се занимаватъ още съ настоящето. Могатъ ли работитѣ на човѣка да вървятъ добре, докато се занимава само съ миналото? Могатъ ли работитѣ на търговеца да вървятъ добре, докато се занимава само съ събиране на стари дългове? Докато търговецътъ събира стари дългове, работитѣ му всѣкога ще оставатъ назадъ. Докато човѣкъ се занимава съ стари работи, никога не може да бѫде здравъ. Когато изучаватъ душата на човѣка, психолозитѣ се интересуватъ отъ това, което става въ съзнанието му въ настоящия моментъ, а не отъ това, което е ставало въ миналото. Той постоянно се връща къмъ младинитѣ си и казва: Какво бѣше едно време! — Какво е било едно време, не е важно. Днесъ какъвъ си, какво можешъ да направишъ, това е важно. — Имамъ високи идеали, разрешението на които е въ бѫдещето. — Започни още днесъ да работишъ за реализирането имъ. Да работишъ за реализирането на бѫдещитѣ си идеали, това наричаме ние настояще.

Каква е разликата между младия и стария? Младиятъ е оптимистъ, стариятъ — песимистъ. Младиятъ има ясенъ погледъ върху нѣщата, а стариятъ — не вижда добре, вследствие на което се заблуждава. Младиятъ е лекъ, подвиженъ, лесно минава препятствията; стариятъ е тежъкъ, неподвиженъ, препъва се, пада и грѣши. Следователно, младъ или старъ, щомъ държи въ ума си мисли, които го спъватъ, непремѣнно ще сгрѣши и ще падне. Тъй щото, младостьта и старостьта не сѫ въ годинитѣ на човѣка, но въ съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте въ ума си противоречиви мисли които се пресичатъ, нито въ сърдцето си противоречиви чувства, които се сблъскватъ. За да не се пресичатъ мислитѣ и да не се сблъскватъ чувствата, тѣ трѣбва да следватъ пѫтя на успореднитѣ линии. За успореднитѣ линии се знае, че не се пресичатъ, освенъ въ вѣчностьта, на безкрайно голѣмо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията сѫ измѣнени. Тѣ влизатъ въ нѣкакво ново измѣрение. Ако условията не се измѣнятъ, ако не се яви нѣкакво ново измѣрение, успореднитѣ линии не могатъ да се пресичатъ. Следователно, колкото е вѣрно твърдението, че успореднитѣ линии се пресичатъ въ вѣчностьта, толкова е вѣрно твърдението, че успореднитѣ линии не се пресичатъ даже и въ вѣчностьта, на безкрайно голѣмо разстояние.

Сега, колкото и да се говори за пресичането на успореднитѣ линии, това е отвлѣченъ въпросъ. — Защо? — Защото има отношение къмъ вѣчностьта, къмъ безкрайнитѣ величини. Другъ е въпросътъ, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е нѣкаква мáгия. — Защо е мáгия? — Защото е необяснимо. Споредъ мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нѣщата. Въ магията нѣма никакъвъ произволъ. Магътъ е физикъ, химикъ, естественикъ, математикъ и т. н. Той работи съ природата, взима отъ нея и дава отъ себе си. Като влѣзе въ природата, той се чувствува така близко, като че е въ собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трѣбватъ, и си отива. Въ това отношение, всички хора могатъ да бѫдатъ маги. Ако не успѣватъ, причината за това се крие въ нѣщо, което имъ липсва. Какво липсва на сегашнитѣ хора? Много нѣща можете да намѣрите, но конкретно трѣбва да опредѣлите, какво липсва на съвременния човѣкъ. Ако ви питатъ, какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсватъ. — Какво липсва на невежия? — Знание. — На болния? — Здраве.

Всѣка проява се нуждае отъ нѣщо конкретно. Запримѣръ, какво ще разберете, ако ви кажа, че, като пишете числата отъ 1 — 1000, състоянието ви ще се смѣни? Това не е достатъчно. За да ме разберете, азъ трѣбва да ви кажа следното: когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трѣбва да четете бавно, спокойно отъ 1 — 1000. Какво ще ви ползува това? Другъ е въпросътъ обаче, ако следите, при изговарянето на кое число състоянието ви се смѣня. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различнитѣ състояния действуватъ различни числа. Това упражнение могатъ да направятъ всички хора. Но вѣра имъ е нуждна. Който не вѣрва, нека да не прави опита. Вѣрващиятъ се движи въ широкъ свѣтъ, вследствие на което нѣщата сѫ неясни. Той вѣрва, че нѣщата сѫ разумно направени, макаръ самъ да не ги е провѣрилъ. Нѣкой ви разправя за онзи свѣтъ: за градинитѣ, полетата, върховетѣ, водитѣ; вие вѣрвате въ думитѣ му. Ако отидете на мѣстото и почнете да провѣрявате това, което сѫ ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на опредѣленото мѣсто и не намѣрите нищо? Щомъ е така, описвайте нѣщата така, че да нѣма нужда нито да прибавяте нѣщо къмъ тѣхъ, нито да вадите. Значи, ще описвате нѣщата въ тѣхната действителность. Вие не можете да вѣрвате на онзи, който описва нѣщата приблизително. Свободно можете да му кажете, че не вѣрвате.

Представете си, че нѣкой ви описва една планинска мѣстность презъ пролѣтьта, или презъ зимата, а вие отивате презъ лѣтото и се чудите, защо това, което виждате, не се съгласява съ даденото описание. — Кѫде е грѣшката? И въ двамата: и въ онзи който я описва, и въ онзи, който отива на мѣстото да провѣри. Погрѣшката е въ несъответствието на времето. Който провѣрява нѣщата, трѣбва да отиде въ сѫщото време, когато се прави описанието, или да се движи въ сѫщата посока. Не е лошо, че двама души се движатъ въ противоположни посоки, но трѣбва да знаятъ, че ще иматъ различни резултати.

Идеалистътъ разглежда живота, запримѣръ, презъ пролѣтьта, а материалистътъ — презъ зимата. Идеалистътъ е облѣченъ съ тънки, леки дрехи, съ лека шапка, а материалистътъ — съ дебели обувки, съ плътна, топла шапка. И двамата обичатъ живота, но материалистътъ казва: Студено е вънъ, не мога да се облѣка съ тънки дрехи. Материалистътъ е билъ на мѣстото на идеалиста, но е слѣзълъ да работи въ гѫстата материя. Идеалистътъ още нѣма опитностьта на материалиста. Той се движи въ рѣдка материя, съ по-малко съпротивления, не е слѣзълъ още въ гѫстата материя. Значи, материалистътъ е материализиранъ т. е. оформенъ идеалистъ.

Стариятъ човѣкъ е материалистъ, но е миналъ презъ идеализма. Какви ли картини не си е рисувалъ! Какви илюзии не си е правилъ! Като остарѣлъ, той напусналъ идеализма: направилъ си кѫща съ удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекатъ въ услуга. Той заповѣдва, а други вършатъ работата му. Идеалистътъ нѣма слуги, самъ върши работата си. Той е подобенъ на старитѣ евреи въ Египетъ, които сами правѣха тухлитѣ за строежъ. Материалиститѣ сѫ подобни на египтянитѣ, които очакваха наготово да имъ донасятъ тухлитѣ. Евреитѣ казваха, че не може безъ правене на тухли; египтянитѣ казваха, че други могатъ да правятъ тухли вмѣсто тѣхъ. Сиромахътъ казва, че, поради сиромашията си, не може да направи всичко; богатиятъ казва, че всичко може да направи съ паритѣ си. Това, което невежиятъ не може да направи, учениятъ го прави; това, което грѣшникътъ не може да направи, праведниятъ го прави; това, което болниятъ не може да направи, здравиятъ го прави.

Следователно, за да се домогнете до истината, всѣкога дръжте въ ума си две противоположни мисли. Запримѣръ, ако искате да разберете, какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мѫдростьта, любовьта. Отрицателнитѣ прояви на живота сѫ отклонения. Занимавайте се първо съ положителнитѣ нѣща, а после съ отрицателнитѣ, т. е. съ отклоненията. Постѫпвате ли обратно, скѫпо ще платите. Само силниятъ, свободниятъ, учениятъ може да се занимава съ отрицателнитѣ сили въ живота. Чрезъ положителнитѣ енергии човѣкъ се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателнитѣ.

Като млади, вие искате да бѫдете щастливи. Основателно ли е това желание? Все едно е, богатиятъ да иска да стане богатъ, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда. Той не може да има желанието на слѣпия. Ако има сѫщото желание, това значи, че се страхува да не загуби нѣкога зрението си. Не туряйте въ ума си отрицателни мисли. Може ли здравиятъ да казва, че иска да бѫде здравъ? Нѣма защо, той да желае по голѣмо здраве отъ това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бѫдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастниятъ може да търси щастието, но щастливиятъ?

Кой човѣкъ е щастливъ? Какво разбирате подъ думата щастие? Ако търсите думата „щастие“ въ речницитѣ, ще се доберете до много значения, но нито едно отъ тѣхъ не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртьта. Условията, които опредѣлятъ щастието, трѣбва да вървятъ въ хармония съ човѣка, а не противъ него. При това, щастието трѣбва да търси човѣка, а не човѣкъ — щастието. Човѣкъ трѣбва да бѫде необходимость за щастието. Докато щастието ви търси, вие живѣете въ благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви сѫ неблагоприятни. Колко хора знаете, които, като сѫ търсили щастието, сѫ го намѣрили? Щастието подразбира връзката на човѣшката душа съ Първата Причина на нѣщата. Дето е щастието, тамъ е вѣчниятъ животъ, тамъ е любовьта, тамъ е изобилието, тамъ е и мѫдростьта.

Щастливиятъ човѣкъ е въ връзка съ любещи и разумни сѫщества. Каквото пожелае щастливиятъ, всѣкога се отговаря на желанията му. Неговитѣ желания сѫ разумни, а не като тия на хората, които търсятъ щастието. За последнитѣ можемъ да кажемъ, че тѣ нѣматъ свои собствени желания. Тѣ се стремятъ да реализиратъ чужди желания, остатъци отъ миналото. Запримѣръ, какво ще кажете за желанието на стария, стогодишенъ човѣкъ, да играе на хорото съ младитѣ моми и момци? Това желание е отъ миналото му; днесъ той не може да играе, краката му не го държатъ. Ще му говорите следъ това, че чрезъ магията той може да се подмлади. — Това е другъ въпросъ. Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити нѣма да направи за своето подмладяване.

Следователно, за много нѣща човѣкъ може да говори, но всичко не може да приложи. Всички хора казватъ, че човѣкъ може да се подмлади, но малцина могатъ да направятъ този опитъ успѣшно. Подмладяване става и въ природата, но въ дълъгъ периодъ отъ време. Когато иска да подмлади човѣка, тя го приспива и презъ това време заличава отъ паметьта му всѣкакъвъ споменъ за старость. Човѣкъ става младъ, когато забрави, че нѣкога е билъ старъ. Човѣкъ се освобождава отъ известно състояние, само когато го забрави. Нѣкой боледува отъ тежка болесть и казва: Нѣма да забравя тая болесть. Обаче, щомъ оздравѣе, следъ време всичко се заличава отъ паметьта му. Другъ пъкъ падне нѣкѫде, счупи крака си и мисли, че ще помни болкитѣ отъ счупения кракъ. Следъ време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човѣшката душа, които непремѣнно трѣбва да се заличатъ отъ съзнанието му и никога вече да не се повтарятъ. Какъвъ смисълъ има за човѣка да помни своитѣ страдания и мѫчнотии? Трѣбва ли студентътъ да помни презъ цѣлия си животъ, че професоритѣ сѫ го кѫсали на изпитъ? Опитностьта отъ скѫсването на изпитъ трѣбва да остане, но тягостнитѣ състояния трѣбва да се заличатъ отъ съзнанието му. Въ повечето случаи причината за пропадането на студента на изпитъ е външна. Тя се дължи на нѣкакво опияняване: или е надценилъ способноститѣ си, вследствие на което не е училъ достатъчно, или се подалъ на влиянието на своитѣ другари, съ които ялъ и пилъ и пропусналъ времето за учене.

Единъ американски проповѣдникъ се качилъ на амвона да държи проповѣдьта си, която научилъ добре наизустъ. Той всѣкога носѣлъ бележкитѣ си и отъ време на време поглеждалъ въ тѣхъ, да не забрави нѣщо. Обаче, този день той забравилъ бележкитѣ си у дома, но въпрѣки това се чувствувалъ увѣренъ въ себе си, затова не изгубилъ присѫтствие на духа. Той започналъ добре проповѣдьта си, помнѣлъ всичко. По едно време вратата се отворила, и въ стаята влѣзла една дама съ черни очила. Като погледналъ къмъ нея, проповѣдникътъ забравилъ всичко, не могълъ да си спомни, какво трѣбва да говори на слушателитѣ си. Спрѣлъ се за моментъ и решилъ да се извини, че не е разположенъ и не може да продължи проповѣдьта си. Въ това време, обаче, въ стаята влѣзълъ младъ, красивъ момъкъ. Проповѣдникътъ погледналъ къмъ него и, за чудо, проповѣдьта му изпъкнала въ съзнанието така ясно. като че била написана на книга. Зарадванъ отъ това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължилъ проповѣдьта си. — Коя е причината за прекѫсването и за възстановяването на проповѣдьта му? — Отъ научна гледна точка, това се обяснява съ хармоничното и дисхармонично влияние на силитѣ върху човѣка. Дамата съ чернитѣ очила указала дисхармонично влияние върху силитѣ въ организма на проповѣдника, и той се объркалъ, забравилъ всичко, което знаелъ. Младиятъ момъкъ му подействувалъ хармонично.

Като ученици, за васъ е важно да се научите да смѣнявате състоянията си и по този начинъ да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Представете си, че сте попаднали въ една чужда страна, безъ петь пари въ джоба си. Три деня не сте турили хлѣбъ въ устата си, ходите натукъ-натамъ, нѣмате работа, нѣмате познати. Какъ ще си помогнете? — Съ мисъльта. — Приложете мисъльта и вѣрата си въ действие, за да си доставите по нѣкакъвъ начинъ хлѣбъ, да влѣзете въ връзка съ добри и учени хора, да използувате условията на страната, въ която сте попаднали. Вие живѣете всрѣдъ природата, но не можете да се ползувате отъ нея. — Защо? — Не познавате нейнитѣ закони. Вие изучавате законитѣ на физиката, химията, на различнитѣ граматики, но щомъ дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влѣзете въ хармония съ нея, да се ползувате отъ нейнитѣ блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трѣбва да изучавате формитѣ на тѣлата, съдържанието и смисъла имъ. Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щомъ научите буквитѣ, постепенно ще ги съчетавате въ срички, въ думи, докато най-после образувате цѣли изречения. Ако знаете само една дума отъ езика на природата, вие ще бѫдете единъ отъ ученитѣ, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума отъ езика на природата може да направи човѣка богатъ. Колко злато трѣбва да има човѣкъ, за да бѫде милионеръ? Достатъчно е да му дадете единъ диамантъ, голѣмъ като кокоше яйце, за да стане милионеръ. Такова нѣщо е знанието на езика на природата. То крие въ себе си мощна сила, чрезъ която човѣкъ става ученъ, добъръ, силенъ, богатъ.

Ние не говоримъ за обикновенитѣ учени, които преповтарятъ онова, което истинскитѣ учени сѫ създали; ние говоримъ за онѣзи учени, които носятъ въ себе си силата на знанието. Всѣки човѣкъ може да черпи тази сила отъ природата, както и отъ цѣлокупния животъ. Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи въ себе си, и което никой не може да му го отнеме. На всички хора е дадено по малко отъ това богатство, но не го използуватъ еднакво; единъ го използува повече, другъ — по-малко. Всѣки човѣкъ се ползува отъ благата на природата споредъ степеньта на своето развитие. Нѣкой е способенъ, даровитъ, безъ да подозира това. Трѣбва да дойде човѣкъ отвънъ, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силитѣ, които сѫ вложени въ него, човѣкъ не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щомъ ги съзнае, той се проявява като ученъ и добъръ човѣкъ. Често чувате нѣкой да казва: За нищо не ме бива — езици не мога да уча, музика — сѫщо, наука — сѫщо, и добъръ човѣкъ не съмъ — не зная, какво ще излѣзе отъ мене. Този човѣкъ не мисли право. Той трѣбва да знае и да вѣрва, че носи въ себе си сили, които, както пѫпката, чакатъ да изгрѣе слънцето, да цъвнатъ и да се проявятъ.

По какво се отличава човѣкъ отъ животнитѣ? — По своята мисъль. — Като мисли и чувствува, човѣкъ се свързва съ всички сѫщества надъ и подъ него и възприема тѣхнитѣ състояния. Така той се обогатява съ знания. Забелязано е, че колкото по чувствителенъ е човѣкъ, толкова по лесно възприема трептенията на околната срѣда, на окрѫжаващитѣ и, споредъ това, може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дѣсната си рѫка подъ лѣвата на нѣкой човѣкъ, за да възприеме състоянието му, мисъльта му, дали е възходеща или низходеща; сѫщевременно той може да опредѣли и възрастьта му. Причината за това се дължи на факта, че всѣки човѣкъ, споредъ състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителниятъ веднага възприема. Ако трептенията на известенъ човѣкъ сѫ низходещи, хората постепенно започватъ да го избѣгватъ. Щомъ повдигне състоянието си, трептенията му сѫщо се повдигатъ, и хората отново го обикалятъ. Песимиститѣ, мрачнитѣ и отчаяни хора обикновено сѫ самотни. Когато нѣкой студентъ пропадне на изпититѣ си състоянието му се понижава толкова много, че и близкитѣ му започватъ да го избѣгватъ. По сѫщата причина хората избѣгватъ болнитѣ; страхуватъ се да не се заразятъ, да не изпаднатъ въ тѣхното състояние. Всѣки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нѣщо отъ тѣхъ. Всѣки търси планинския изворъ защото може да черпи отъ неговата чиста, кристална вода.

Първото нѣщо, къмъ което трѣбва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто. Това значи, да забогатѣе човѣкъ. Много начини има чрезъ които човѣкъ може да се отвори. Запримѣръ, той може да се отвори чрезъ науката, чрезъ религията, чрезъ изкуствата. За да не изпадне въ еднообразие, той трѣбва да смѣсва тия методи, да развива едновременно и умственитѣ, и сърдечнитѣ, и приложнитѣ си сили. Ще кажете: Какво допринасятъ математиката, геометрията за отварянето на човѣка? Тѣ го разширяватъ, неговитѣ способности взиматъ голѣмъ просторъ. Запримѣръ, отъ геометрията знаете, че най-кѫсото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпросъ. Като се вдълбочава въ тази истина, човѣкъ я разглежда и въ друго отношение: по съдържание и по смисълъ. Следователно една истина е вѣчна, когато има разрешение едновременно на физическия, въ сърдечния и въ умствения свѣтъ, т. е. когато е решена по форма, по съдържание и по смисълъ.

И тъй, казваме, че по-кѫсъ пѫть отъ правата линия нѣма. Това е вѣрно по отношение на пространствения свѣтъ. Въ безпространствения свѣтъ, обаче, по-дълъгъ пѫть отъ правата линия нѣма. — Кога едно тѣло се намира въ безпространствения свѣтъ? — Когато е въ абсолютенъ покой. — Кога тѣлото е въ абсолютенъ покой? — Когато е господарь на положението, въ което се намира. Въ абсолютенъ покой, както и въ движение, могатъ да попадатъ само разумни сѫщества, които иматъ съзнание. Една машина може да бѫде въ абсолютенъ покой, може да бѫде и въ движение, но това не става по нейна воля — нѣкое разумно сѫщество, вънъ отъ нея, направлява нейното движение или я туря въ покой.

Сега се явява въпросъ: коя е причината да бѫде разумното сѫщество въ покой, или въ движение? — Този въпросъ не ни интересува. Той нѣма отношение къмъ настоящия моментъ. За всѣки човѣкъ е важенъ настоящиятъ моментъ, какво може той да разреши сега, днесъ. Каква задача ще разрешава въ бѫдеще, това е въпросъ на бѫдещето. Днесъ азъ трѣбва да се движа — нищо повече. Какво ще правя на другия день, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси — и на настоящето, и на бѫдещето, но малцина сѫ дошли до нея. Повечето хора се занимаватъ съ личната философия. Тя, обаче, не разрешава въпроситѣ. Ние говоримъ за философията на настоящия моментъ. Разрешавайте ония задачи, които сегашниятъ моментъ ви носи. Това е достатъчно за васъ. — Ама Кантъ казалъ това, Спенсеръ казалъ онова.— Каквото и да сѫ казали философитѣ, на всички липсва нѣщо. Когато намѣрятъ това, което имъ липсва, тѣ ще оправятъ свѣта. Ще кажете, че нѣщата сѫ непостижими. Колкото е вѣрно това твърдение, толкова е вѣрно и обратното, а именно, че нѣщата сѫ постижими. Това зависи отъ условията. При известни условия нѣщата сѫ непостижими, но при други — тѣ сѫ постижими. Запримѣръ, невъзможно е човѣкъ да умре. — Кога? — Когато е абсолютно праведенъ. Възможно е човѣкъ да умре. — Кога? — Когато е абсолютно грѣшенъ. Животътъ и смъртьта сѫ въ зависимость отъ спазването на великитѣ закони на природата. Ако спазва тия закони въ абсолютенъ смисълъ на думата, човѣкъ е дошълъ до безсмъртието. Не ги ли спазва, той живѣе въ областьта на смъртьта.

Ние говоримъ за изучаването езика на природата въ връзка съ безсмъртието, но колко хора желаятъ да изучаватъ този езикъ? Нѣма по-красивъ езикъ отъ този на природата. Който се занимава съ изучаване езика на природата, трѣбва да спазва нейнитѣ правила и закони. Запримѣръ, забранено е на човѣка самъ да отключва и заключва вратитѣ на природата. Ако иска да влѣзе въ една отъ стаитѣ ѝ, ще се спре предъ вратата и тихо, внимателно ще похлопа три пѫти. Ако му отворятъ, ще влѣзе; ако не му отворятъ, ще се върне назадъ — не е готовъ още. Когато се приготви, ще влѣзе и ще види богато наредена трапеза. Той нѣма да седне предъ трапезата, докато не почувствува, че всички присѫтствуващи сѫ съгласни да вземе участие въ общия обѣдъ. Ако се намѣри само единъ, който не е съгласенъ да присѫтствува на общата трапеза, той се връща назадъ. Въ обительта на природата сѫществува пълна хармония и единство. Тамъ се допуща само онзи, който е въ състояние да подържа тази велика хармония и единство.

Какъ ще познаете, че нѣкой човѣкъ владѣе езика на природата? Той ще бѫде забравенъ отъ всички. Не е ли добре да ви забравятъ вашитѣ кредитори? Това значи, да ви забравятъ като човѣкъ на старото, съ старитѣ дългове и недоразумения и да ви познаватъ като новъ човѣкъ, носитель на любовь и свѣтлина, на знание и свобода. Да изучавашъ езика на природата, това подразбира готовность да се изпразнишъ отъ всички стари теории и знания и да възприемешъ новото знание, което никой не е въ състояние да изопачи. Това значи, да възприемешъ правата мисъль, която не търпи никакво отклоняване.

Идеалътъ на новия човѣкъ — човѣкътъ на шестата раса — е изучаване езика на природата. Това е идеалътъ на бѫдещето човѣчество — носительтъ на новата любовь, на новата свѣтлина и свобода, на новия миръ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

15. Лекция отъ Учителя, държана на

19. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани changed the title to 1930_12_19 Езикътъ на природата
  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...