Ани Posted March 11, 2017 Report Share Posted March 11, 2017 От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Движение на силитѣ — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление. Тема за следния пѫть: „Основнитѣ принципи на съвременната математика“. Какво се разбира подъ думата „зависимость“? Може ли двама души да се намиратъ въ известна зависимость и при какви условия сѫществува тази зависимость? Казватъ, че човѣкъ зависи отъ своя умъ, отъ своето сърдце и отъ своята воля. По какво познаваме, че даденъ човѣкъ зависи отъ ума, отъ сърдцето или отъ волята си? — Какъ можете да изразите ума, сърдцето и волята на човѣка геометрически? — Съ помощьта на триѫгълникъ, за основа на който приемаме волята. Представете си, че имате три полета — А, В, С, въ които действуватъ различни сили — (фиг. 1). Полетата — А, В, С представятъ тритѣ свѣта — Божественъ, духовенъ и физически. Въ полето А действуватъ сили отъ Божествения, т. е. отъ разумния свѣтъ, въ В — сили отъ духовния свѣтъ, а въ С — сили отъ физическия свѣтъ. Силитѣ на тритѣ свѣта се намиратъ въ зависимость едни отъ други. Запримѣръ, ако се измѣни посоката на силата С1Д, ще се измѣни посоката и на силата ДЕ1, като зависима отъ първата. Ако се измѣни посоката на силата ДЕ1, ще се измѣни и посоката на силата Е1Е2. И обратно: ако тръгнете отъ физическия свѣтъ нагоре, ще забележите, че всѣка промѣна въ посоката на силитѣ отъ този свѣтъ се отразява и въ посоката на силитѣ отъ другитѣ два свѣта, понеже тѣ се намиратъ въ зависимость единъ отъ другъ. Колкото по нагоре се качвате, толкова по-голѣмъ е броятъ на измѣренията. Ако се движите по права линия само, вие сте въ свѣта на първото измѣрение. Ако се движите по плоскость, влизате въ свѣта на дветѣ измѣрения — дължина и широчина. Щомъ влѣзете въ свѣта на третото измѣрение, имате три посоки — дължина, широчина и дълбочина. Въ четвъртото измѣрение тѣлата започватъ да растатъ. Когато линията се продължава, плоскостьта се разширява; когато плоскостьта се разширява, тѣлото увеличава дълбочината си. Когато дължината, широчината и дълбочината се увеличаватъ, тѣлото започва да расте, т. е. влиза въ областьта на четвъртото измѣрение. Първото измѣрение се представя съ права линия, второто — съ плоскость, третото — съ тѣло. Като знаете това, вие можете да си представите човѣшкия носъ въ четири измѣрения последователно. Запримѣръ, като права линия — въ първото измѣрение; като плоскость — въ второто измѣрение; като тѣло — въ третото измѣрение и като тѣло, което е подложено на постоянно растене, носътъ представя величина отъ четвъртото измѣрение. Колкото повече сили сѫ работили върху човѣшкия носъ, толкова повече измѣрения обхваща той. За да разберете, коя линия на носа отговаря на четвъртото измѣрение, трѣбва да наблюдавате нервната система на човѣка подъ силно увеличение. Така ще видите, какъ работи природата. Ако изучавате човѣка геометрически, можете да си го представите въ видъ на два конуса, които иматъ обща основа — (фиг. 2). Върхътъ А представя възвишения, т. е. разумния свѣтъ въ човѣка. Точката В е центъръ, въ който се събиратъ силитѣ отъ духовния свѣтъ. Върхътъ С пъкъ представя поле, въ което действуватъ силитѣ на физическия свѣтъ. Когато ставатъ промѣни въ полето А, едновременно ставатъ промѣни и въ полето В и С. Това показва, че между всички свѣтове сѫществува известна зависимость. Зависимость сѫществува и между скаченитѣ сѫдове, а именно: на каквато височина се намира водата въ единъ отъ скаченитѣ сѫдове, на такава височина се намира въ всички останали сѫдове, независимо тѣхната форма. Всички хора помежду си се намиратъ въ положението на скачени сѫдове, вследствие на което, колкото повече се издига или понижава водата въ единъ отъ сѫдоветѣ, съ които тѣ сѫ свързани, толкова повече се повдига или понижава водата и въ тѣхъ. Ако изучавате човѣка споредъ неговия съставъ, ще видите, че нѣкои хора съдържатъ повече кислородъ, други — повече водородъ, трети — повече азотъ, а четвърти — повече вѫглеродъ. Който съдържа повече кислородъ, той се отличава съ голѣма активность. Който съдържа повече водородъ, чувствата му взиматъ надмощие. Дето има повече вода, тамъ растителностьта е богата. Дето растителностьта е богата, тамъ има повече животъ. Ако растителностьта с слаба, животнитѣ не могатъ да се развиватъ. Ако въ нѣкой човѣкъ преобладава азотътъ, това показва, че въ него се проявява разумното начало. Като ученици, вие трѣбва да прониквате въ дълбочината на нѣщата, за да имате по-голѣми постижения. Мнозина изучаватъ геометрия, но малцина проникватъ въ дълбочината на формитѣ. Старитѣ египтяни изучаваха геометрията, но спрѣха вниманието си върху линиитѣ, плоскоститѣ и тѣлата, безъ да проникнатъ въ дълбочината на тѣлата. Едва индуситѣ започнаха да проникватъ въ дълбочината на тѣлата, но и тѣ не сѫ постигнали много въ тази область. И на индуситѣ липсва още дълбочина въ схващанията. Има области, дето тѣ сѫ силни, но не навсѣкѫде. Като дойдатъ до философията на нѣщата, тѣ се натъкватъ на голѣми празднини. Запримѣръ, нѣкои индуси твърдятъ, че никакво движение въ свѣта не сѫществува. Въ сѫщность не е така. Всички тѣла се движатъ, но съ такава бързина, че движението имъ не се забелязва. Това не значи, че движение не сѫществува. Ако тѣлата, както и частицитѣ имъ, не се движатъ, свѣтътъ би изчезналъ, т. е. би се превърналъ на нула. Какво означаватъ нулата и единицата? Нулата подразбира процесъ, при който нѣщата се намаляватъ. Единицата подразбира процесъ, при който нѣщата се увеличаватъ. При нулата човѣкъ се запознава съ закона на намаляването, на израждане на нѣщата. При единицата той се запознава съ закона на растенето. При нулата човѣкъ губи, а при единицата печели. Болниятъ губи, а здравиятъ печели. — Защо боледува човѣкъ? — Защото се е натоварилъ много. Когато природата види. че нѣкой човѣкъ се е натоварилъ много, тя му изпраща нѣкаква болесть, да отнеме часть отъ материята му. Като отслабне, човѣкъ е доволенъ и намира, че е станалъ по-здравъ отъ по-рано. Какво трѣбва да прави болниятъ въ болницата? — Да проповѣдва на хората, да ги обърне къмъ Бога. Здравиятъ лесно проповѣдва, но болниятъ — мѫчно. За да проповѣдва, преди всичко, болниятъ трѣбва да знае причината на заболяването си и да е готовъ да се изповѣда. Всѣка болесть се дължи на нѣкаква духовна причина. Неправилнитѣ отношения между близкитѣ хора — майка и деца, братя и сестри, мѫжъ и жена причиняватъ различни болести. Щомъ се изправятъ отношенията, болестьта изчезва. Болеститѣ иматъ различенъ произходъ: физически сърдеченъ и умственъ. Когато студентъ или ученикъ пропадне на изпититѣ си, той пада духомъ и се намира въ положението на боленъ. — Защо е пропадналъ? — Много причини има за пропадането на ученика. Той може да не е училъ достатъчно, но може да е училъ и да пропадне; може да е неспособенъ, но може да е способенъ и пакъ да пропадне. Човѣкъ може да вади вода отъ кладенеца съ тънко вѫже, безъ да се скѫса вѫжето; вѫжето може да е дебело и пакъ да се скѫса. Вѫжето представя разумностьта на човѣка. Значи, ученикътъ може да е способенъ, но да не е разуменъ. Тогава, ако разумностьта отсѫтствува, ученикътъ може да пропадне. Обаче, случва се, че способенъ ученикъ пропада на изпититѣ си. — Защо? — Времето, както и действуващитѣ сили въ природата сѫ указали влияние върху професора, или върху ученика, и последниятъ пропада. Нѣкой ученикъ е много самонадеянъ и казва, че никой учитель не може да го скѫса. Той се самозаблуждава. Силното всѣкога може да спре движението на слабото. Професорътъ е силниятъ, а ученикътъ — слабиятъ. Следователно, професорътъ всѣкога може да скѫса студента или ученика. Като ученици, вие трѣбва да изучавате срѣдата и условията, при които живѣете. Безъ това знание не можете да се хармонизирате. Въ този смисълъ, професорътъ е срѣда, съ която студентътъ трѣбва да се хармонизира. Не може ли да се хармонизира, колкото и да е училъ, ще стане нѣщо неочаквано, и той ще пропадне на изпита. — Какво може да стане? — Или паметьта му ще изневѣри, или съзнанието му ще потъмнѣе. Ученикътъ трѣбва да бѫде разуменъ. Ако единъ камъкъ се търкаля отъ планината, трѣбва ли да вървите срещу него? Вие ще се отбиете отъ пѫтя си, за да не падне камъкътъ върху васъ. Въ дадения случай професорътъ е камъкътъ, който слиза отвисоко, а студентътъ е пѫтникътъ, който се качва на планината. За да не падне камъкътъ върху него и го удари, той трѣбва да бѫде разуменъ, да се отбие отъ пѫтя си. Ако студентътъ или ученикътъ не прояви своята разумность, професорътъ ще го смачка. — Кой ще носи отговорностьта за това злополучие? — Студентътъ. Той трѣбваше да бѫде разуменъ, да отстѫпи на професора си. Когато професорътъ мине по своя пѫть, студентътъ ще продължи движението си нагоре. Когато изучавате природата, вие се натъквате на два вида процеси: механически и съзнателни. Тѣ се различаватъ по мѣстото на разумностьта. Въ механическитѣ процеси разумностьта е отвънъ, а въ съзнателнитѣ — вѫтре. Следователно, ако се натъкнете на единъ механически процесъ, не се борете съ него, нито го корегирайте. Запримѣръ, гнѣвътъ е механически процесъ. Колкото и да се борите съ него, нѣма да го победите. Ще кажете, че искате да намѣрите причината на гнѣва, да се освободите отъ него. Каквито усилия да правите, не можете да намѣрите причината на гнѣва. Тя не е нито вънъ отъ васъ, нито вѫтре въ васъ. Причината на гнѣва се крие въ козмоса. Гнѣвътъ е козмическа сила, срещу която човѣкъ не може да се бори. Той не се подава на нашата воля. Обектътъ на гнѣва е вънъ отъ човѣка Следователно, човѣкъ трѣбва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни отъ него. Наистина, докато гледа на нѣщата широко, човѣкъ никога нѣма да се гнѣви. Когато знае нѣщата, той не се гнѣви, не се и смущава. Запримѣръ, дойде нѣкой при васъ и ви казва, че апашъ влѣзълъ въ дома ви. Вие оставате тихъ и спокоенъ — Защо? — Знаете, че кѫщата ви е праздна апашътъ нѣма какво да вземе. Ако пъкъ има нѣщо за крадене, ще знаете, че сте направили нѣкакво опущение, заради което ще понесете последствията си. За да не се гнѣви, човѣкъ трѣбва да гледа философски на живота. Срѣщате единъ вашъ приятель, който бърза нѣкѫде, но вие го спирате. Той веднага кипва. — Защо се гнѣви? — Гладенъ е, отива на фурната да си купи хлѣбъ, страхува се, че хлѣбътъ ще се свърши. Напраздно се гнѣви. Вие изваждате отъ торбата си единъ топълъ хлѣбъ и му го предлагате. Щомъ вземе хлѣба, състоянието му се измѣня. Това, което става съ приятеля ви, става съ всички хора. Всички бързатъ, часъ по-скоро да стигнатъ до фурната, да си купятъ хлѣбъ. Ако се осмѣлите да спрете нѣкого на пѫтя му, той непремѣнно ще се разгнѣви. Обаче, дадете ли му топълъ, хубавъ хлѣбъ, той го взима, благодари за него, и неразположението му изчезва. За да се справяте съ енергиитѣ, които рушатъ, вие трѣбва да се ползувате отъ всичко, което учите. Много нѣща учи човѣкъ на земята, но повечето отъ тѣхъ забравя. Въ края на краищата той ще остане съ малъкъ капиталъ въ себе си, и то съ този, който е приложилъ при самовъзпитанието си. Щомъ е така, работете съзнателно върху себе си и прилагайте всичко, което сте придобили. Въ много полета се движи човѣкъ, но отъ тѣхъ три сѫ най-важни: физическото, сърдечното и умственото. Каквото придобие и приложи въ тия полета, това ще занесе съ себе си. Какво се разбира подъ думата „поле“? Полето е область, въ която живѣятъ и работятъ хиляди сѫщества едновременно. Съзнателно или несъзнателно, тѣ се намиратъ въ известно отношение помежду си. Запримѣръ, всички хора, които работятъ на физическия свѣтъ, сѫ свързани помежду си. Сѫщо така сѫ свързани и тия, които живѣятъ въ сърдечния и въ умствения свѣтъ. Колкото по-съзнателна е връзката между хората, толкова по-голѣми придобивки иматъ. Нѣкой казва, че живѣе за себе си. Това е неразбиране на живота. Никой не може да живѣе за себе си. Да живѣешъ за себе си, това значи, да живѣешъ въ затворъ. Да излѣзешъ отъ себе си и да живѣешъ за другитѣ, това значи свобода. Когато се разочарова отъ живота, човѣкъ иска да се уедини, да остане самъ. Много калугери се уединяватъ но скоро напущатъ уединение то. — Защо? — Защото разрешаватъ само единъ въпросъ. Ученикътъ се уединява да учи. Той взима петь-шесть книги съ себе си и мисли, че е самъ. И въ този случай не е самъ. Чрезъ книгитѣ той е свързанъ съ умоветѣ на ученитѣ. Нѣма мѣсто, дето човѣкъ може да бѫде самъ. Радвайте се, че е така, защото самотията е най-голѣмото нещастие, въ което човѣкъ може да изпадне. Докато е свързанъ съ хората по умъ, по сърдце и по воля, човѣкъ никога не може да бѫде самъ. Колкото и да се уединява, той не може да остане самъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови възгледи за живота и за природата. Тѣ се радватъ и страдатъ, безъ да знаятъ защо; забогатяватъ и осиромашаватъ, безъ да знаятъ защо; грѣшатъ и правятъ добрини, безъ да знаятъ защо. Нѣкой е сиромахъ, нѣма петь пари въ джоба си, но мисли за автомобили, за голѣми кѫщи, за богати трапези. Този човѣкъ не може да се освободи лесно отъ сиромашията. Другъ е въпросътъ, ако сиромахътъ мисли за възвишени работи. Ако и богатиятъ иска да прави добрини, за да се спаси, и той е на кривъ пѫть. Какво ще придобие богатиятъ, ако задоволи желанията на сиромаха, който мечтае за автомобилъ, за кѫщи, за ядене и пиене? Вмѣсто да му помогне, той ще опорочи душата му. Богатиятъ трѣбва да знае, какъ и на кого да прави добро. И сиромахътъ трѣбва да знае, какво да желае. Единъ светия минавалъ често покрай единъ беденъ каменарь, който цѣлъ день чукалъ камъни. Каменарьтъ се отнасялъ добре съ светията. Щомъ го виждалъ, ставалъ на крака и му давалъ чаша студена вода, да се разхлади. Възхитенъ отъ този благочестивъ каменарь, светията често се молѣлъ за него, да го освободи Богъ отъ сиромашията. Най-после молитвата му била приета. Каменарьтъ забогатѣлъ и започналъ да живѣе нашироко. Така той загубилъ своето благочестие, изопачилъ характера си. Единъ день ангелътъ рѫководитель на каменаря срещналъ светията и му казалъ: Знаешъ ли, какво направи съ каменаря? Съ желанието си да го освободишъ отъ сиромашията, ти погуби душата му. Сега ще ти дамъ единъ урокъ, да знаешъ втори пѫть, какъ да постѫпвашъ. Той го набилъ добре и продължилъ пѫтя си. Следъ това ангелътъ поставилъ забогатѣлия каменарь на голѣми изпитания, за да загуби богатството си. Като осиромашалъ, каменарьтъ се заелъ отново съ стария си занаятъ. Като виждалъ светията да минава по сѫщия пѫть, той му казвалъ: Моля ти се, помогни ми по нѣкакъвъ начинъ, отново да забогатѣя. — Не се наемамъ втори пѫть да правя такова добро. Научихъ вече урока си, не искамъ да повторя сѫщата грѣшка. Като млади, ползувайте се отъ този примѣръ, да не правите погрѣшки като тази на светията. Когато правите добро, бѫдете внимателни. Доброто, което правите, трѣбва да ползува първо душата на човѣка. Нѣкой иска да напише една книга, за да се прослави. Може да се прослави, но може и да го биятъ за тази книга. Другъ нѣкой иска да реформира свѣта. Нѣма по голѣмо добро отъ това, да обърнешъ една душа къмъ Бога. Това добро стои надъ всѣкаква човѣшка слава. Хората нѣма да ви славятъ, но Богъ ще ви слави. Турете въ ума си мисъльта, каквото придобивате — знание, добродетели, изкуства, всичко да е за благото на вашата душа, както и за благото на вашия ближенъ. Който се стреми къмъ това благо, той знае, какъ да го придобие. Който не мисли по този начинъ, той търси благото по външенъ, механиченъ пѫть. Не, отворете прозореца на своя умъ, и свѣтлината ще влѣзе въ него. — Кога трѣбва да отваряте този прозорецъ? — Когато слънцето грѣе. Отворете прозореца на своето сърдце, и топлината ще влѣзе. Отворете прозорцитѣ на своето тѣло, и силата ще влѣзе. И тъй, вие трѣбва да учите, да превръщате соковетѣ на знанието въ свѣтлина, топлина и сила да се ползувате отъ тѣхъ. Така постѫпватъ съвременнитѣ хора съ водата, да използуватъ енергията ѝ като свѣтлинна и топлинна. Така постѫпватъ растенията съ въздуха отъ който отнематъ необходимитѣ елементи за хранене. Да се върнемъ къмъ основната мисъль — за движението на силитѣ въ различнитѣ свѣтове. Ако въ Божествения свѣтъ силитѣ се движатъ отдѣсно къмъ лѣво, въ духовния свѣтъ се движатъ от лѣво къмъ дѣсно. Въ физическия свѣтъ пъкъ силитѣ се движатъ въ обратна посока на духовния свѣтъ, но въ една и сѫща посока съ Божествения. Това показва, че човѣкъ се намира въ правилни отношения къмъ тритѣ свѣта. Значи, посоката на силитѣ отъ физическия свѣтъ съответствуватъ на тия отъ разумния свѣтъ. Когато линията на челото се изправя, т. е. челото излиза навънъ, и брадата трѣбва да излѣзе навънъ. Линията на носа пъкъ трѣбва да се оттегля навѫтре, но въ никой случай да не мине задъ своя перпендикуляръ. Колкото по-наклонна е линията на носа, толкова по-слаба е интелигентностьта на човѣка. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 24. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now