1930_09_19 Силата на доброто

[Ани]

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Силата на доброто

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Тема за следния пѫть: „Отличителнитѣ чърти на физическия и на духовния свѣтъ.“

Често се говори за права мисъль, но за да се прояви тя, нуждни сѫ известни условия. Първото условие за проява на правата линия е пѫть безъ препятствия. Щомъ срещне нѣкакво препятствие на пѫтя си, тя веднага се изкривява. Сѫщото твърдение се отнася и до правата линия. Щомъ срещне най-малкото препятствие, правата линия става крива. Какъ се доказва твърдението, че правата мисъль, както и правата линия се движатъ по гладъкъ пѫть, безъ препятствия? Казано е за точката, че не заема никакво пространство, че нѣма никакво измѣрение. Въпрѣки това тя образува правата линия, която има едно измѣрение и заема пространство. Какъ може безпространственото да образува нѣщо пространствено? Ние наричаме безпространствено всѣко нѣщо, което не срѣща никакво съпротивление на пѫтя си. Въ този смисълъ, точката не срѣща никакво съпротивление на пѫтя си. Всѣко нѣщо, което срѣща съпротивление на пѫтя си, е пространствено. Каквото и да се говори за правата линия, тя е интересна въ живота дотолкова, доколкото може да свърши известна работа. Когато работникътъ тури мотиката си на рамо и отиде на лозето да копае, ние се интересуваме отъ работата, която той ще свърши, а не отъ мотиката. Свѣтътъ е пъленъ съ мотики, т. е. съ прави линии. Ние се интересуваме отъ работата, която правитѣ линии могатъ да свършатъ.

Математицитѣ преди да изчислятъ работата, която правата линия върши, първо даватъ опредѣление за нея. Покрай другитѣ опредѣления за правата линия, тѣ казватъ: Права линия е тази, която се движи само въ една посока. Една права линия може да се движи само въ една посока. Когато безброй прави линии излизатъ отъ единъ центъръ и се движатъ въ много посоки, тѣ образуватъ крива линия. Въ този случай, правитѣ линии сѫ радиуси на кривата, която наричаме окрѫжность. Значи, само кривата линия има радиуси, а правата — нѣма. Ако можемъ да кажемъ, че и правата линия има радиусъ, приемаме, че нейниятъ радиусъ е безкрайно голѣмъ. Тази права линия се движи до безконечность. Чували сте да казватъ за нѣкого, че е правъ човѣкъ, т. е. добъръ, а за другъ — че е кривъ човѣкъ, т. е. лошъ. Какво показва това уподобяване? Правата линия се взема като символъ на доброто и правото въ свѣта, а кривата като символъ на злото.

Може ли правата линия да бѫде безкрайно дълга? — Може. — А кривата? — Сѫщо. — Значи, въ това отношение правата и кривата линия си приличатъ. Обаче, дветѣ линии се различаватъ по резултатитѣ, които произвеждатъ. Приятно е, когато човѣкъ върви въ правия пѫть, а неприятно, когато върви въ кривия пѫть. Правата линия може да се уподоби на сладкитѣ нѣща въ живота, а кривата — на горчивитѣ. Защо е така, не може да се отговори. И вие не можете да си отговорите, но можете да мислите по този въпросъ. И най-голѣмитѣ математици не могатъ да отговорятъ на този въпросъ.

Ние разглеждаме математицитѣ като хора, които сѫ най-близо до Божествения езикъ. Езикътъ на математиката е първиятъ и най-близъкъ преводъ на Божествения езикъ. — Защо? — Защото и природата работи съ числа, както математиката. Всѣки органъ въ човѣшкото тѣло се изразява чрезъ числа. Измѣни ли се числото на даденъ органъ, въ смисълъ, да се намали или увеличи, измѣня се и правилното отношение между останалитѣ органи. Увеличаването или намаляването на органитѣ не е произволно, но не е нормално. Запримѣръ, чрезмѣрно голѣмитѣ очи на човѣка показватъ, че отъ далечното минало до днесъ въ него сѫществуватъ голѣми желания, които той се стреми да постигне. Ако устата или рѫцетѣ на човѣка сѫ чрезмѣрно голѣми, и това е нѣкаква аномалия. Който има голѣма уста, много говори. Който има дълги рѫце, обича да взима чуждото. Той си проточва рѫцетѣ тамъ, дето не трѣбва. Като знаете това, вие трѣбва да работите върху себе си, да станете господари на своитѣ сили и способности, да не развивате чрезмѣрно органитѣ си. Опасно е да се развиватъ едни способности за смѣтка на други. Ако придобие преждевременно много знания, човѣкъ става гордъ.

Не е добре да бѫде човѣкъ крайно горделивъ, или крайно щеславенъ. Гордостьта върви по прави линии, а щеславието — по криви. Горделивиятъ има отношение главно къмъ себе си. Той мисли много за своето достоинство. Щеславниятъ има отношение повече къмъ окрѫжаващитѣ. Той е подобенъ на камбана. Достатъчно е малко да го докоснешъ, за да се чуе гласътъ му. Още отдалечъ ще чуете, че край васъ минава щеславенъ човѣкъ. Горделивиятъ е котелъ, пъленъ съ енергия. Отвънъ е мълчаливъ, но вѫтре постоянно буботи.

Гордостьта и щеславието сѫ две прояви на човѣка, които трѣбва да се изучаватъ. Като изучава себе си, човѣкъ дохожда до положение да различава нѣщата. Само по този начинъ той ще разбере, кои процеси сѫ естествени и кои — неестествени; кои се извършватъ доброволно и кои — не. Запримѣръ, доброволно ли влиза гвоздеятъ въ дъската? Доброволно ли пада камъкътъ въ кладенеца? Доброволно ли се качва на планината? Той нито се качва доброволно, нито слиза доброволно. Значи, нѣкой го е качилъ на планината, или свалилъ въ долината. Въ кой случай човѣкъ изразходва повече енергия: когато сваля камъка въ долината, или когато го качва на планината? Отъ морално гледище ние казваме: Доброто е процесъ, при който човѣкъ разумно изразходва повече енергия. Злото е процесъ, при който човѣкъ изразходва по-малко енергия.

Ще приведа примѣри изъ живота, да видите, че, наистина, при доброто се изразходва повече енергия, а при злото — по-малко. Представете си, че работите десетина години неуморно въ областьта на изкуството, науката или на нѣкой занаятъ. Вие изразходвате енергия, мисъль, време и едва следъ много години можете да спечелите стотина хиляди лева. Обаче, ако нѣкой апашъ намисли да вземе спечеленитѣ ви пари, въ една нощь може да реализира желанието си. Той става богатъ въ нѣколко часа, безъ много трудъ и работа, безъ изразходване на много енергия. Въ богатство, спечелено по бръзъ начинъ, действуватъ силитѣ на злото. Въ богатство, придобито по честенъ и бавенъ начинъ, действуватъ силитѣ на доброто. За предпочитане е човѣкъ да работи съ силитѣ на доброто, отколкото съ силитѣ на злото. Ще кажете, че искате да бѫдете силни, учени, богати хора. И това е добре, но преди да бѫде силенъ, човѣкъ е билъ слабъ; преди да бѫде ученъ, той е билъ невежа; преди да бѫде богатъ, той е билъ сиромахъ. Като се упражнява, като учи и работи, като прилага силитѣ си, слабиятъ става силенъ, невежиятъ — ученъ, сиромахътъ — богатъ.

Като ученици, вие трѣбва да превеждате сегашния езикъ, съ който си служите, по отношение езика на живата математика и геометрия. Запримѣръ, какво означаватъ думитѣ „добро и зло“ отъ гледището на живата математика и геометрия? За да ги разберете, да проникнете въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, трѣбва да ги произнасяте така, че да станете господари на силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Запримѣръ, ако сте неразположени, вие можете съ думата „добро“ да смѣните състоянието си. Направете опитъ, да произнесете думата „добро“ сто пѫти, по единъ пѫть въ секунда. За този опитъ ще ви трѣбватъ една минута и 40 секунди; после произнесете думата „добро“ сто пѫти, по единъ пѫть въ минутата; и най-после, произнесете я пакъ сто пѫти, по единъ пѫть въ часъ. Като направите опита, ще видите, че въ тритѣ случая ще имате различни резултати. Добре е при даденъ случай да произнасяте думата „добро“ всѣка секунда, после — всѣка минута и най-после — всѣки часъ. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да произнесатъ думата „добро“ по единъ пѫть на секундата, се намиратъ на физическия свѣтъ; вторитѣ, които ще произнасятъ думата по единъ пѫть въ минута, влизатъ въ духовния свѣтъ. И най-после, онѣзи, които ще произнасятъ думата по единъ пѫть на часъ, влизатъ въ Божествения свѣтъ. Като произнасятъ думата добро, първитѣ ще мислятъ за физическия свѣтъ, вторитѣ — за духовния, а третитѣ — за Божествения свѣтъ. Първитѣ ще свършатъ работата си най-бързо, за една минута и 40 секунди, вторитѣ — за единъ часъ и 40 минути, а третитѣ — за четири дни и четири часа.

Направете опита съ произнасянето на думата „добро“ и следете за резултата, който ще получите. Когато започнете опита, забележете, какво е било времето. Когато свършите опита, пакъ обърнете внимание на времето. Това сѫ данни, които иматъ влияние върху опита. Сѫщевременно, запишете точно часа, минутата и секундата, когато започвате и свършвате опита. Онѣзи, които ще произнасятъ думата „добро“ всѣки часъ, ще държатъ съзнанието си будно, защото и вечерь, и презъ деня, въ сънь или въ будно състояние, пакъ трѣбва да произнасятъ думата. Когато съзнанието на човѣка е будно, и като спи, той пакъ може да прави опита. Стремете се да бѫдете будни, да не прекѫсвате съзнанието си. Дали ще имате резултатъ, или нѣма да имате, не се смущавайте. Най-малко въ 25% отъ опититѣ ще имате резултатъ, а 75% ще бѫдатъ изключения. Като свършите опита, сполучливо или несполучливо, пакъ ще продължавате да работите върху доброто и да го прилагате въ живота си.

Като ученици на живота, поставете си задачата да прилагате доброто въ тритѣ свѣта, въ които се движите: въ умствения, въ сърдечния и въ волевия. Този е начинътъ, по който доброто може да се реализира.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

3. Лекция отъ Учителя, държана на

19. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.