1929_10_18 Съпоставяне на нѣщата

[Ани]

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Съпоставяне на нѣщата

Т. м.

Кой ученикъ повтаря класа: способниятъ или неспособниятъ? Неспособниятъ и мързеливъ ученикъ повтаря класа, а способниятъ и прилеженъ ученикъ минава редовно отъ единъ класъ въ другъ. Въпрѣки това, сѫществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“. Въ сѫщность никакво повторение не сѫществува. Защо? Защото никога човѣкъ не може да повтори нѣщо по единъ и сѫщъ начинъ. Колкото и да повтаря нѣщата, въ всѣко повторение има нѣкаква разлика. Значи, може да става въпросъ за заучаване на нѣщата, но не и за тѣхното повтаряне. Това, което човѣкъ не е заучилъ, трѣбва да го научи. Но това, което добре е заучилъ, нѣма защо да го повтаря. Може ли художникътъ да нарисува два пѫти една и сѫща картина на едно и сѫщо платно? Това е невъзможно. На едно платно се рисува само една картина.

Нѣкой задава въпроса: Защо трѣбва художникътъ да рисува? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се запитвате, защо трѣбва човѣкъ да яде, да говори, да мисли, да диша, да живѣе и т.н. Другъ ще пита, защо трѣбва човѣкъ да учи, да страда и т.н. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трѣбва да живѣете, вие се намирате предъ неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трѣбва да учите, вие се намирате предъ неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трѣбва да страдате, вие се намирате предъ неизвестното Z. Колкото да се ровите въ неизвестнитѣ х, y, z, нищо не можете да разберете. Тѣ криятъ тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човѣкъ трѣбва да живѣе, защо трѣбва да учи и защо трѣбва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човѣкъ не трѣбва да живѣе, защо не трѣбва да се учи и защо не трѣбва да страда? Щомъ живѣе, човѣкъ и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вършенето. Човѣкъ трѣбва да вършее житото, за да се ползува отъ него. Ако се ползува разумно отъ житото, заедно съ него се ползуватъ и други сѫщества.

И тъй, човѣкъ не може да си отговори на въпроса „защо трѣбва да живѣе“ по другъ начинъ, освенъ съ отговора: Само Богъ живѣе. Щомъ си зададе въпроса, защо трѣбва да живѣя, човѣкъ съзнава, че той самъ не е факторъ на нѣщата, но има нѣщо по-високо отъ него, което управлява всичко. Който е факторъ на нѣщо, той не пита, защо това нѣщо става, или защо сѫществува. Изворътъ пита ли, защо трѣбва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човѣкъ си задава въпроситѣ „защо трѣбва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е факторъ на тия процеси. Добре е човѣкъ да се вглъби въ себе си, да види, има ли въпросъ, който да му е напълно ясенъ, че да не става нужда да иска отговоръ на него. Ако намѣри такъвъ въпросъ, това показва, че той е факторъ на това нѣщо. Човѣкъ е свободенъ само тогава, когато е факторъ. Щомъ не е факторъ на нѣщо, той не е свободенъ.

Кой човѣкъ наричаме свободенъ? Свободенъ човѣкъ е онзи, който разбира, оценява и използува нѣщата. Запримѣръ, пчелата прави медъ, но не е свободна. Човѣкъ, макаръ да не прави медъ, съ мисъльта си и съ волята си заставя пчелата да работи за него. И въ края на краищата той разбира, оценява и използува меда по-добре отъ пчелата.

Като ученици, вие трѣбва да съпоставяте нѣщата, да разбирате отношенията между живитѣ сѫщества и да ги оценявате. Какво отношение трѣбва да сѫществува между двама добри, гениални цигулари? Кой отъ двамата ще бѫде пръвъ? И кой отъ двамата ще свири пръвъ? Ако двамата цигулари сѫ сами, тѣ лесно ще решатъ въпроса. Тѣ знаятъ, че единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да заеме положението на публика. Единиятъ ще свири, другиятъ ще бѫде публика. Следъ това тѣ смѣнятъ ролитѣ си: първиятъ става изпълнитель, а вториятъ — публика. Като се изслушатъ взаимно и дадатъ преценка единъ за другъ, и двамата решаватъ да отидатъ при трети музикантъ, сѫщо така гениаленъ, но сега боленъ. Тѣ искатъ да му посвирятъ, да опитатъ силата и въздействието на своята музика. Ако болниятъ цигуларь оздравѣе, тѣ разбиратъ, че сѫ свирили добре и правятъ своитѣ заключения за силата на музиката.

Първиятъ музикантъ представя числото едно — единицата, т.е. човѣшкия умъ; вториятъ музикантъ представя числото две — двойката, или човѣшкото сърдце. Третиятъ музикантъ, на когото и двамата свирятъ, представя, споредъ едни, човѣшката воля, а споредъ други — човѣшката душа, или човѣшкия духъ, който възприема нѣщата безпристрастно. Когато първиятъ свири, въ ума на човѣка влиза свѣтлина, която очъртава формитѣ и границитѣ на нѣщата. Когато вториятъ свири, въ сърдцето на човѣка се влива топлина и мекота. Първиятъ музикантъ внася въ човѣка потикъ да расте и да се повдига нагоре, а вториятъ — стремежъ къмъ разширяване. Когато духътъ или душата на човѣка слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположенъ, веднага се разполага добре и казва: Има смисълъ човѣкъ да живѣе. Животътъ е обширенъ, заслужва да бѫде изучаванъ. Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава отъ третия, когото наричаме духъ или душа на човѣка.

Следователно, за да намѣрите смисъла на живота, вие трѣбва да слушате, какъ свирятъ двамата музиканти. Когато тѣ свирятъ, вие трѣбва да бѫдете въ числото три — главниятъ съветникъ, който крие разрешението на важнитѣ житейски въпроси. Обаче, за да разрешите правилно задачитѣ на своя животъ, вие трѣбва да ги изнесете въ тѣхната първична чистота. Всѣка задача е свързана съ известно число. Значи, за да решите задачата правилно, вие трѣбва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисълъ. Започвате отъ единицата и дохождате до десеттѣ, което е образувано пакъ отъ единица, но съ нула накрая. Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.

Като изучава числата, човѣкъ дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не ѝ дава цена. Защо? Защото не я разбира. Споредъ него нулата е число безъ съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, нѣма съдържание, но дава съдържание на другитѣ числа. Запримѣръ, ако следъ единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десеть пѫти. Въ това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, нѣма никакво измѣрение, но, като се движи въ известна посока, образува права линия, която има вече измѣрение — дължина. Въ такъвъ случай, кое е по-добре: да има човѣкъ нѣщо въ джоба си, или нищо да нѣма? За предпочитане е нищо да нѣма. Ако нѣма стотинка даже въ джоба си, човѣкъ е сиромахъ, въ пълния смисълъ на думата. Въ това положение потикътъ му да придобие нѣщо е по-голѣмъ, отколкото, ако би ималъ нѣщо въ джоба си. За предпочитане е понѣкога човѣкъ да нѣма никакви знания въ главата си, но да се стреми къмъ придобиването имъ, отколкото да има нѣкакви знания и да не се стреми къмъ нови.

И тъй, помнете, че нулата е единственото нѣщо въ свѣта, което разрешава всички въпроси. Нулата не е нищо друго, освенъ любовьта. Който знае, какъ да търкаля нулата и да се справя съ нея, той разрешава всички въпроси. Той може да стане и богатъ, и ученъ, и гениаленъ. Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мѫчнотии и нещастия, които не може да разреши.

Какво ще кажете за числата отъ 1 — 10? Сѫществуватъ ли тѣ вънъ отъ човѣка, или не? Вънъ отъ човѣка числата не сѫществуватъ. Тѣ представятъ дейностьта на човѣшкия духъ. Въ този смисълъ числата криятъ творчески сили въ себе си. Единицата, т.е. числото едно е създало останалитѣ числа — две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостьта, куба и всички останали тѣла. Който изучава числата, трѣбва да познава законитѣ, но които тѣ действуватъ, както и реда, по който се проявяватъ. Както въ музикалнитѣ гами трѣбва да знаете реда и мѣстата на всѣка нота, така и въ психическия, умственъ и сърдеченъ свѣтъ на човѣка трѣбва да знаете мѣстото на всѣка мисъль, на всѣко чувство и на всѣко желание. Не само това, но вие трѣбва да знаете, какъ да ги съпоставяте. Както редътъ и мѣстата на числата е въ зависимость отъ известни закони, така сѫщо особени закони регулиратъ отношението между мислитѣ и чувствата на човѣка. При това всѣка мисъль и всѣко чувство се явяватъ на точно опредѣлено време. Пропусне ли човѣкъ времето за реализирането имъ, той пропуща самото чувство и самата мисъль. Запримѣръ, въ нѣкой човѣкъ се явява желание да свърши гимназия, или университетъ. Ако на време не даде ходъ на това желание въ себе си, той изпуща случая да получи образование.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ преходенъ свѣтъ, дето нѣщата зависятъ отъ временнитѣ срѣдства въ живота. Запримѣръ, едно отъ преходнитѣ срѣдства въ живота е парàта. Вие влизате въ една гостилница, искате да се нахраните добре, но нѣмате пари въ джоба си. Значи, доброто ядене е въ зависимость отъ паритѣ. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нѣмате пари, нѣма да ядете добре. Ако влѣзете въ магазинъ да си купите платъ, това пакъ зависи отъ паритѣ, съ които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубавъ платъ; нѣмате ли пари, никакъвъ платъ не можете да си купите. Търговецътъ предлага единъ, втори, трети топъ платъ за продаване, но съ това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. Търговецътъ казва: Досега вие ме опитвахте, но сега азъ ще ви опитамъ. Извадете кесията си да видимъ, какво има въ нея. Купувачътъ дава пари, взима стока; търговецътъ дава стока, взима пари за нея. Двамата се покланятъ и се раздѣлятъ.

Сегашнитѣ хора сѫ дошли до положение, при което всички трѣбва добре да плащатъ. Много естествено. Щомъ ядатъ и пиятъ, тѣ трѣбва да отворятъ кесиитѣ си, да плащатъ. Като ги заставятъ да плащатъ, тѣ започватъ да се извиняватъ, че нѣматъ пари, че сѫ бедни. Въ това отношение тѣ мязатъ на скѫперникъ, който не иска да дава. Стане ли въпросъ за пари, той се извинява съ сиромашията; стане ли въпросъ за знание, да научи хората на добро, той се извинява съ невежество. Човѣкъ не е нито сиромахъ, нито невежа. Богъ е вложилъ въ всѣки човѣкъ известни дарби и способности, които той трѣбва да развива. Щомъ работи и прилага дарбитѣ си, той не е нито сиромахъ, нито невежа.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

8. Лекция отъ Учителя, държана на

18. октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.