Jump to content

1929_07_26 Вѣрниятъ образъ


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Вѣрниятъ образъ

Размишление.

        Какво става, като се срещнатъ две тѣла въ пространството? Ако си хармонизиратъ, тѣ ще се сближатъ и опознаятъ. Ако не си хармонизиратъ, ще се отблъснатъ, и отъ срѣщата имъ ще се създаде източенъ въпросъ, Каквото представятъ срѣщитѣ между сѫщества, които сѫ хармонично или дисхармонично настроени помежду си, такова нѣщо представятъ и думитѣ, които хората си подхвърлятъ. Ако думитѣ сѫ хармонични, сѫществата се сближаватъ и опознаватъ. Ако сѫ обидни, сѫществата се отблъскватъ, както се отблъсква гумената топка, хвърлена върху твърда преграда.

        Коя е причината, че се говори за срѣща и за отношения между две сѫщества? — Все има нѣкаква причина, външна или вѫтрешна. Дали хората се разговарятъ, дали се срѣщатъ, има нѣкакъвъ поводъ за това. Нѣкой говори, съ цель да оправдае себе си или ближния си. Ако успѣе да направи това, той минава за талантливъ човѣкъ. Ако не успѣе, той минава за невежа. Обаче, невежеството не е многократенъ процесъ. Човѣкъ може да бѫде невежа въ единъ моментъ, а въ другъ да прояви голѣмо знание, да мине за ученъ. За невежеството пишатъ двойка, а за знанието — шесторка. Като събератъ дветѣ бележки и ги раздѣлятъ на две, получаватъ тройка, срѣденъ успѣхъ. Талантливиятъ човѣкъ е запалена свѣщь. Невежиятъ е загаснала свѣщь. Невежиятъ и учениятъ сѫ полюси на живота. Невежиятъ започва съ нула и свършва съ двойка; учениятъ започва съ тройка и свършва съ шесть. Който започва съ шесть, свършва съ нула. Това значи превръщане на енергията отъ нисша въ висша и отъ висша въ нисша. Който знае да превръща енергията отъ нисша въ висша и отъ висша въ нисша, той може да тълкува и изправя погрѣшкитѣ си.

        Често ученицитѣ грѣшатъ, защото се мѣсятъ въ работата на своитѣ учители. И тогава, вмѣсто добри бележки, тѣ получаватъ слаби. Учителитѣ представятъ природата. Следователно, хората, като ученици на живота, се мѣсятъ въ работитѣ на природата и, вмѣсто добри бележки, получаватъ слаби. — Нѣмамъ ли право да говоря, да кажа мнението си? — Имашъ право да говоришъ, но разумно, правилно. Добриятъ, разумниятъ говоръ е вѫтрешенъ и невидимъ. Този говоръ е истински, реаленъ. Оттукъ вадимъ следното заключение: реални нѣща сѫ тѣзи, които предизвикватъ вѫтрешенъ говоръ въ човѣка. Между тѣхъ всѣкога се образува духовна връзка.

 

 

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

41. Лекция отъ Учителя, държана на

25 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...