Jump to content

1928_03_25 По пѫтя на природата


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

По пѫтя на природата

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Тема за следния пѫть: „Отношението на сложно тройно правило къмъ живота.“

Сегашнитѣ хора гледатъ повече мрачно на живота. Малко хора сѫ жизнерадостни. За да бѫде жизнерадостенъ, човѣкъ трѣбва да е развилъ три основни центрове. Единиятъ центъръ се намира задъ ушитѣ — издадената кость. Колкото по-издадена е тази кость, толкова по-голѣма жизненость има човѣкъ, толкова по-издържливъ е той. Има голѣмъ запасъ отъ енергия, поради което не пада духомъ. Второто условие, да бѫде човѣкъ жизнерадостенъ, е силно въображение. Когато горната часть на челото е широка, човѣкъ има силно въображение. Съзнанието действува въ предната часть на мозъка. Третото условие, за да бѫде човѣкъ жизнерадостенъ, е духовниятъ елементъ въ него. Духовниятъ човѣкъ е жизнерадостенъ. Който естествено не е жизнерадостенъ, трѣбва да работи върху себе си, изкуствено да си създава образи, които да будятъ нужднитѣ центрове. Всички знаете поговорката: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Значи, човѣкъ е изложенъ на постоянно влияние, както отъ хората, така и отъ мислитѣ на окрѫжаващитѣ. Той се влияе сѫщо и отъ своитѣ мисли. Законъ е: човѣкъ не може да се освободи отъ влиянието на масата.

Какво се разбира подъ думата маса? — Сборъ отъ интелигентни сѫщества. Маса сѫществува само въ разумния животъ. Запримѣръ, въ океанитѣ има острови, образувани отъ малки животинки — кораловитѣ острови. Тѣ се дължатъ на тѣхния колективенъ животъ. Тѣзи животни могатъ да образуватъ не само острови, но и цѣли континенти. Единъ день, когато тѣ престанатъ да работятъ, земята ще бѫде мъртва. Сѫщо така и човѣкъ расте и се развива благодарение на малкитѣ разумни сѫщества въ себе си. Престанатъ ли тѣ да работятъ, и неговиятъ животъ престава. Докато живѣе, човѣкъ трѣбва да работи върху своя мозъкъ, да го развива. Когато мозъкътъ се развива правилно, животътъ на всички малки сѫщества въ човѣка върви добре. Наруши ли се равновесието въ мозъка, нарушава се и въ цѣлия организъмъ.

Човѣшкиятъ мозъкъ има две страни: материална или физическа и духовна или силова. Когато човѣкъ напусне земята, материалниятъ мозъкъ изгнива и се разлага, а духовниятъ, т. е. силовиятъ, въ който е написанъ цѣлиятъ животъ, той взима съ себе си. Значи човѣкъ взима сѫщественото съ себе си, а не сѫщественото оставя на земята. Материалниятъ мозъкъ е организиранъ споредъ силовия. Докато материалниятъ и силовиятъ мозъкъ сѫ свързани помежду си, докато сѫ въ хармония, човѣкъ учи, възприема знания и помни. Щомъ се наруши връзката между тѣхъ, той забравя всичко: чете, учи, но нищо не запомня.

Изследванията на нѣкои учени сѫ потвърдили това. Обаче, има учени, крайни материалисти, които не вѣрватъ въ духовната страна на мозъка и отдаватъ всички способности на голѣмината и теглото на мозъка. Тѣ приематъ, че човѣкъ работи съ цѣлия си мозъкъ. Въ сѫщность, съвременнитѣ хора работятъ само съ известни мозъчни центрове— съ тия, които иматъ отношение къмъ тѣхната работа. Запримѣръ, математикътъ, който има отношение повече къмъ числата, работи главно съ центъра на числата; когато разглежда математическитѣ истини отъ гледището на философията, той работи повече съ центъра на разсѫждението; поетътъ работи повече съ въображението. Изобщо, човѣкъ работи най-много съ десетина мозъчни центрове. Той не е дошълъ още до положението да работи съ цѣлия си мозъкъ, съ всички мозъчни центрове. Даже да развие всичкитѣ си центрове, той не може да работи едновременно съ тѣхъ.

Умственитѣ способности, както и интелигентностьта на човѣка не се опредѣлятъ отъ тежестьта на мозъка, както нѣкои погрѣшно мислятъ, но отъ развитието на предния мозъкъ, отъ челото. Всѣки мозъченъ центъръ има специфична служба. Запримѣръ, горната часть на мозъка опредѣля моралностьта и религиозностьта на човѣка. Слѣпоочната область опредѣля полуинтелектуалнитѣ или творческитѣ способности на човѣка. Количеството на мозъка се опредѣля отъ броя на мозъчнитѣ клетки, отъ броя и дължината на мозъчнитѣ нишки. Единъ день ще се достигне и до тѣзи измѣрвания. Сѫщо така, отъ кожата на човѣка може да се опредѣли, коя часть на мозъка е развита: предната, слѣпоочната, горната или задната часть.

Днесъ не може да се говори на хората за тѣзи работи, защото още не сѫ готови. Ако имъ се откриятъ нѣкои признаци въ връзка съ френологията или друга окултна наука, тѣ ще се уплашатъ. Ето защо, начинаещитѣ въ тѣзи науки трѣбва да изучаватъ първо положителнитѣ страни на живота, както и на човѣшкото естество, а следъ това отрицателнитѣ. Отрицателнитѣ страни на живота и на човѣка сѫ предметъ на паталогията. Обаче, ученикътъ изучава първо здравословнитѣ, нормални прояви на човѣка, а после — ненормалнитѣ и болезненитѣ. Задача на човѣка е да работи върху себе си, да развива правилно своитѣ мозъчни центрове. Особено трѣбва да се работи върху центъра на веселието, за да понася човѣкъ лесно мѫчнотиитѣ въ живота. По естество човѣкъ е веселъ, но трѣбва да прилага веселието си при мѫчнотиитѣ, а не дето не трѣбва. Животнитѣ, въ сравнение съ човѣка, не сѫ весели, тѣ сѫ повече тѫжни, сериозни. Обаче, въ присѫтствие на човѣка и тѣ ставатъ весели, възприематъ неговата веселость. Като се изучава, човѣкъ по естественъ пѫть се запознава съ влиянието на планетитѣ върху себе си. Той забелязва, че влиянието на Марсъ се проявява при всички случаи, когато става състезание за права. Той се проявява въ твърдитѣ и упорити хора. Влиянието на Меркури се проявява силно, когато човѣкъ се стреми къмъ придобивки, материални или духовни. Добре е да изучавате влиянието на планетитѣ въ различнитѣ възрасти на човѣка, отъ 1—7 години, отъ 7—14, отъ 14—21, отъ 21—28 и т. н.

Въ стремежа си да се домогне до положителното знание, човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ, да не се тревожи. Колкото повече се вълнува, умътъ му не е свободенъ да възприема нѣщата правилно. При това положение, той изпада въ обезсърдчение, което прекѫсва хода на правилното развитие на процеситѣ. При изучаване на човѣка, добре е да правите мислено опити. Представете си напримѣръ, че ви се пада голѣмо наследство, отъ нѣколко милиона лева, и започнете да мечтаете, какъ да ги използувате. Въ този процесъ, именно, въ разпредѣляне на паритѣ, ще познаете, какви желания и стремежи иматъ надмощие въ васъ. Ако започнете да мечтаете за книги, за списания, за пѫтуване въ чужбина, за учене на езици, вие имате умствени стремежи; ако започнете да раздавате паритѣ на бедни, страдащи хора, да помагате за издържката на бедни и способни ученици, сърдцето е силно развито у васъ. Вие туряте своитѣ лични интереси на заденъ планъ. Ако пъкъ започнете да мислите за строежъ на кѫщи, за купуване на имоти, вие живѣете повече на физическия свѣтъ, съ желание да се осигурите на земята. Освенъ това, можете да си представите, че заемате високо обществено положение и отъ висотата на своя постъ да се наблюдавате, какъ постѫпвате съ хората. Човѣкъ трѣбва да се изпитва при всички положения, да знае, какво носи въ себе си, какви центрове трѣбва да развива. Има естествени положения въ живота на човѣка, на които самата природа го поставя, но има и изкуствени, които той самъ си създава. Има даровити хора, които естествено заематъ положението си като актьори, музиканти, учители, професори, проповѣдници и т. н. Има и такива, които само заематъ тѣзи мѣста. Първитѣ сѫ естествени, чисти диаманти или скѫпоценни камъни, а вторитѣ сѫ изкуствени. На каквото мѣсто да турите първитѣ, свойствата имъ веднага ще блеснатъ; изкуственитѣ камъни, обаче, въ първо време блѣсватъ, но на края показватъ естеството си. Природата признава само онова, което тя е създала. Всичко изкуствено остава на последенъ планъ. Едно нѣщо е да бѫдешъ гениаленъ, признатъ отъ природата; друго нѣщо е ти самъ да станешъ гениаленъ, съ неестествени усилия и трудъ. Въ края на краищата, ти самъ ще си кажешъ, че не заслужва по изкуственъ начинъ човѣкъ да става гениаленъ. Изразходваната за тази цель енергия струва повече, отколкото придобивкитѣ, получени чрезъ нея. За предпочитане е, човѣкъ да бѫде признатъ отъ природата за гениаленъ, отколкото отъ хората.

Помнете: работитѣ на природата се различаватъ отъ човѣшкитѣ работи. Когато човѣкъ работи едновременно съ природата, инициативата излиза отъ природата, а човѣкъ е изпълнитель на нейната инициатива. Тогава природата върви напредъ, а човѣкъ следъ нея. Има случаи, когато инициативата взима човѣкъ, а природата му помага. Въ този случай, човѣкъ върви напредъ, а природата следъ него. Дали човѣкъ ще работи по първия, или по втория начинъ, не е важно; важно е само, да бѫде въ съгласие съ природата. Който е въ съгласие съ природата и работи по нейнитѣ методи, всѣкога дохожда до ценни резултати. При това, природата прилага за всѣки човѣкъ различни методи. Следвате ли методи, които не сѫ за васъ, вие може да пострадате. Въ такъвъ случай, нѣма да имате добри резултати. Това е забелязано въ западноевропейскитѣ окултни школи. При дишането, напримѣръ, тѣ си служатъ съ методитѣ на индускитѣ йоги, но не получаватъ добри резултати. Много естествено, тѣ не сѫ нагодени за тѣхнитѣ условия. Вървете по естествения пѫть на природата и не се страхувайте. Ако се отклоните отъ нейния пѫть, вие ще си създадете изкуствени мѫчнотии, съ които не можете да се справите. Ще кажете, че сами не можете да свършите известна работа. „Може“ и „не може“ сѫ относителни понятия. Това, което днесъ, при дадени условия не можешъ да свършишъ, при други условия ще можешъ да свършишъ.

Представете си, че искате да отидете за дърва въ гората. Впрѣгате колата си и тръгвате на пѫть. Колкото и да сте силни, ако пѫтьтъ е много каленъ, колата ще стигне до едно мѣсто и ще се върне назадъ — невъзможно е да прегази голѣмата каль. Следъ нѣколко деня, времето се поправя, кальта изсъхва, и вие можете да донесете една две коли дърва отъ гората. Значи, това, което вчера не можахте да направите, сега го направихте. Защо? — Условията се подобриха. Ако направите единъ опитъ и не успѣете, ще направите още два опита. За да има успѣхъ въ работата си, човѣкъ прави поне три опита. Ако още при първия опитъ има успѣхъ, нѣма защо да прави други опити. Изобщо, разумниятъ прави по три опита, обикновениятъ човѣкъ — десеть опита, а глупавиятъ — 99.

Допуснете си, че сте свършили университетъ съ отличенъ успѣхъ въ странство, и искате да се настаните за учитель въ една отъ софийскитѣ гимназии, но не успѣвате. Ще направите втори опитъ, да се назначите въ нѣкой голѣмъ градъ въ България. Ако не успѣете и този пѫть, ще оставите на министъра, той да ви назначи, кѫдето намѣри за добре. Този пѫть успѣвате. Ще кажете, че искате да живѣете въ София. Това е вашето желание, но не е желание на природата. Ще се подчините на желанието на природата, която е предвидила вашето бѫдеще. Тя иска да ви изпрати на работа тамъ, дето ще бѫдете най-полезенъ. Ако речете да изнасилите природата, тя ще ви даде, каквото искате, но, въ края на краищата, виждате, че това, което сте желали, не дава никакви придобивки. Ще разберете, че сте сгрѣшили. Ако се остави на плана на природата, човѣкъ се радва на голѣми придобивки. Съ малко енергия той постига голѣми резултати. Отъ Божествено гледище, човѣкъ трѣбва да запази силата и трезвостьта на мисъльта си, за да има какво да предаде на бѫдещето поколѣние. Когато нѣкой поеме длъжностьта библиотекарь, той трѣбва да пази книгитѣ, да ги държи въ изправность, за да има какво да предаде на следния библиотекарь. Следователно, като напуща земята, човѣкъ трѣбва да остави добро наследство следъ себе си. Не остави ли такова наследство, природата отваря книгата си и пише: Ето единъ човѣкъ, който не е изпълнилъ задълженията си, както трѣбва. Тя пише името му и се подписва, като туря печата си. Дойде ли втори пѫть на земята, този човѣкъ носи вече печата, който природата му е сложила — печатъ на лошъ, изопаченъ животъ. — Докажи това. — Всѣко ново поколѣние носи печата на предидущото. Приближете се до него и четете. Ще се убедите сами, че нѣма нищо скрито-покрито въ природата.

Отворете книгата на Стария Заветъ, и тамъ ще провѣрите сѫщия законъ. Аврамъ бѣше на 90 години, а Сарра на 80, когато имъ се роди синъ — Исакъ. Тѣ трѣбваше да се приготвятъ, да се очистятъ отъ отрицателнитѣ мисли и желания, за да има какво да оставятъ въ наследство на своето поколѣние. Аврамъ не бѣше простъ човѣкъ, той бѣше адептъ. Отличаваше се съ голѣмо послушание: каквото Богъ му кажеше, всичко изпълняваше, безъ никакво разсѫждение. Аврамъ ходи и въ Египетъ, да се запознае съ законитѣ на Бѣлото Братство и следъ това се върна въ Ханаанъ, дето го приеха съ почести. Каквото знаеше отъ учението на Бѣлитѣ Братя, всичко прилагаше, затова се ползуваше съ почитъ и уважение между своитѣ.

Сега и на васъ казвамъ: Идете въ природата да се учите и се върнете обратно при своитѣ, да видите, какъ ще ви посрещнатъ. Ако прилагате наученото добре, ще ви посрещнатъ съ почести и уважение; ако нищо не прилагате, не сте научили нищо отъ природата. Ще се върнете отново въ природата, да учите. Докато между теорията и практиката не настане пълна хармония, вие ще отивате въ природата и пакъ ще се връщате. Щомъ тя ви даде дипломъ за свършенъ курсъ на учението, вие ще влѣзете и въ външния свѣтъ, да помагате на цѣлото, като часть отъ него.

Ще кажете, че животътъ е тежъкъ, че имате голѣми мѫчнотии. На кого животътъ е тежъкъ? — На когото бащата и майката сѫ умрѣли, и той е принуденъ да работи на чужди хора, само да има възможность да учи. Много студенти въ странство сѫ минали презъ тази опитность. За да изкаратъ прехраната си, тѣ работятъ по нѣколко часа на день чужда работа, а презъ останалото време учатъ. И при тѣзи условия тѣ свършватъ университета съ успѣхъ. Англосаксонецътъ казва, че времето е пари и го използува добре. Славянинътъ пилѣе времето си и, за да учи, той търси удобства. Англосаксонцитѣ сѫ весели, жизнерадостни. Следъ като работили цѣла седмица, въ праздникъ тѣ се обличатъ добре, почиватъ си и се радватъ на придобивкитѣ си. Кой е беденъ, кой — слуга и кой — господарь, не познавате, всички живѣятъ като аристократи. Славянитѣ сѫ повече песимисти, отколкото оптимисти. Тѣ сѫ възприели тази чърта отъ гръцката култура. Песимизъмътъ и недоволството на българитѣ сѫщо носи началото си отъ византийцитѣ, съ които българитѣ сѫ били дълго време въ контактъ. Младото поколѣние трѣбва да работи, за да се освободи отъ старото и чуждо византийско влияние.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

20. Лекция отъ Учителя, държана на

25 мартъ, 1928 г. София.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...