Jump to content

1927_12_25 Човѣшки и природни енергии


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Човѣшки и природни енергии

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Сега ще ви дамъ следната задача: онѣзи отъ васъ, които сѫ свободни, да извадятъ отъ лекциитѣ на общия и специалния класъ всички практически правила, упражнения и формули. Разпредѣлете се на групи и опредѣлете, коя група коя годишнина отъ лекциитѣ ще вземе. Така ще улесните работата си.

На филолозитѣ пъкъ ще дамъ следната задача: да сравнятъ буквитѣ на българската азбука съ латинската и да потърсятъ причинитѣ, защо българското „р“ е на латински „п“, защо буквата „п“ е на латински „н“ и българското „у“ е латинското „и“? Интересно е да се знае защо известни букви иматъ едно значение въ единъ езикъ, а друго значение въ другъ езикъ. Буквата „а“ означава бременность, сѫщевременно символизира ума. Това показва, че умътъ въ бѣлата раса е бремененъ съ нѣкаква идея.

Онѣзи отъ васъ, които сѫ музикални, ще заучатъ добре пѣсеньта: „Имаше человѣкъ, проводенъ отъ Бога“. Следния пѫть ще я изпѣете.

Изобщо, отъ всѣки човѣкъ, като ученикъ въ живота, се иска работа, както въ областьта на ума, така и въ областьта на сърдцето. Човѣкъ трѣбва да развива творческитѣ си енергии. Какво ще стане съ него, ако не работи? Какво ще стане съ млѣкото, ако не се свари и стои дълго време неизползувано? Какво ще стане съ житото, ако стои съ години въ хамбара? Всѣко нѣщо, създадено отъ природата, има приложение. Ако не се приложи, то се разваля.

Една отъ задачитѣ на съвременното възпитание е да научи човѣка да работи, да влага своитѣ енергии и да ги разработва. Като младъ, човѣкъ се проявява на физическия свѣтъ. Докато е дете, той расте, развива своята мускулна и дихателна система. Като юноша, той работи повече съ сърдцето си и проявява идеализъмъ. Като възрастенъ и старъ, човѣкъ живѣе повече въ умствения свѣтъ. Възъ основа на придобититѣ опитности и знания, той започва да мисли. Често слушате старитѣ да казватъ: Не си струва да бѫде човѣкъ идеалистъ. Нито стариятъ е правъ въ заключенията си, нито младиятъ.

Стариятъ отрича идеализма, защото се е разочаровалъ въ него. Младиятъ приема идеализма, защото не го е опиталъ. Той се възхищава отъ различни идеи, приема ги, но скоро се разочарова въ тѣхъ. Той мечтае да работи за отечеството си, да го защищава и се хвърля въ боя съ голѣмъ ентусиазъмъ. Щомъ влѣзе въ боя и го ранятъ, идеализъмътъ му изчезва, и той казва: Не си струва да бѫде човѣкъ идеалистъ. Подъ думата „бой“ не разбираме буквалното значение, да отидешъ на война. И въ обикновения животъ човѣкъ може да се сражава и, като го ранятъ, да търси начинъ да се скрие. Ако е писатель, поетъ, който излизалъ направо съ името си, сега започва да се крие, излиза съ псевдонимъ, да не го познаватъ хората. Псевдонимътъ показва, че има позиция и опозиция, но неприятельтъ е силенъ. Когато писательтъ, поетътъ, учениятъ излизатъ съ името си, това показва, че сѫ станали силни, не се страхуватъ отъ неприятеля си. Имената на всички хора сѫ псевдоними. Никой досега не е излѣзълъ още съ истинското си име. Въ бѫдеще, когато човѣкъ придобие истината и разбере, какво въ сѫщность представя той, ще излѣзе съ истинското си име. Тогава той ще бѫде готовъ да отговаря за всичко, което е и което знае.

Съвременнитѣ геолози изучаватъ земята, различнитѣ огъвания и пертурбации, презъ които е минала тя, безъ да знаятъ дълбокитѣ причини, които сѫ предизвикали тѣзи промѣни. Ученитѣ казватъ, че нѣкакви естествени, природни причини сѫ предизвикали промѣнитѣ въ земнитѣ пластове, но тѣзи промѣни не сѫ случайни. Задъ всѣка промѣна се крие разумно сѫщество, разумна сила. Геолозитѣ изучаватъ фактитѣ, но дали има нѣкаква разумность въ промѣнитѣ, които ставатъ съ земята, това не ги интересува. Защо едни планински върхове сѫ по-високи, а други — по-низки, това е цѣла философия. Фактътъ, че планинцитѣ се различаватъ отъ полскитѣ хора по характеръ, по интелигентность, това говори за различнитѣ сили, които действуватъ по високитѣ и низки мѣста. Високитѣ върхово сѫ динамични центрове. Тѣ представятъ резервуаръ на сили, които ще се използуватъ въ бѫдеще. Планинскитѣ върхове сѫ свързани съ центъра на земята и на слънцето. Сѫщевременно тѣ сѫ помпи, които изтеглятъ нечистотиитѣ. Запримѣръ, ако сте неразположени и се изкачвате на нѣкой планински връхъ, неразположението ви ще изчезне, и вие ще се върнете освеженъ, обновенъ. Въ долината човѣкъ се чувствува неразположенъ, угнетенъ, напрегнатъ. Щомъ се качи на планината, неразположението изчезва. Ако изкачите лъвъ, тигъръ или друго хищно животно на планина, висока четири — петь хиляди метра, то коренно ще се измѣни, ще се укроти, ще стане безопасно.

Както въ природата сѫществуватъ планински върхове и долини, така има хора съ характери на планински върхове и на долини. Запримѣръ, когато е неразположенъ, гнѣвенъ и напрегнатъ, човѣкъ трѣбва да търси приятель, който представя планински връхъ, да му отнеме неразположението, да смѣни енергиитѣ му. Когато сте пасивенъ, нѣмате енергия за работа, потърсете приятель, който живѣе въ долината и обработва чернозема. Свържете ли се съ него, той ще ви импулсира, ще ви предаде часть отъ енергията си, и вие ще станете активенъ. Ето защо, трѣбва да дружите съ хора, които сѫ противоположни по характеръ на васъ: активни съ пасивни, идеалисти съ материалисти. Изобщо, животътъ се проявява между полюси. Както две окрѫжности съ различни радиуси могатъ да иматъ общъ центъръ, така и хора, съ различни идеи и убеждения, могатъ да иматъ общъ центъръ. Нѣкои мислятъ, че материализъмътъ е зло. Това е криво разбиране. Материализъмъ и идеализъмъ сѫ полюси на живота.

Какво, въ сѫщность, представя злото? — Произволния животъ. Значи, злото се крие въ произволитѣ на живота, въ еднообразието, въ повтарянето на нѣщата. Представете си единъ човѣкъ, който заема положението на царь, и създава строги закони. Всѣки, който не изпълнява законитѣ, строго се наказва. Случва се, че въ следното прераждане този царь се явява като простъ войникъ и се намира подъ ударитѣ на тѣзи закони, които самъ е създалъ. Щомъ го засегнатъ сѫщитѣ закони, той ги счита за зло. Много естествено. Тѣзи закони се повтарятъ, тѣ сѫ зло за онзи, на когото се налагатъ. Адътъ е създаденъ отъ нѣща, които се повтарятъ, а раятъ отъ нови нѣща. Ако искате да повторите миналия си животъ, да се върнете къмъ старитѣ си разбирания, това значи, да си създадете най-голѣмото зло. Следователно, за да избѣгнете злото, не се борете съ него, но всѣки день внасяйте нѣщо ново въ разбиранията си. Не оставайте дълго време въ старитѣ си разбирания. Новото прави човѣка силенъ, младъ, жизнерадостенъ.

Въ какво се заключава силата на човѣка? — Въ неговата разумна воля. Колкото посилна и разумна е волята на човѣка, толкова по-силенъ е той. За да не отслабва волята ви, винаги дръжте палеца си отвънъ, а не свитъ подъ пръститѣ. Когато искатъ да накажатъ човѣка, да го обезсилятъ, отрѣзватъ му палеца. Палецътъ трѣбва да се движи. Забележите ли, че волята ви отслабва, започнете да движите палеца си нагоре — надолу, налѣво — надѣсно, да правите упражнения. Правете упражнения и съ другитѣ пръсти. Като отдѣлите палеца настрана, приближете останалитѣ пръсти, два по два, и правете различни упражнения съ тѣхъ. Колкото по-подвижни сѫ пръститѣ ви, толкова по-здрави ще бѫдете. Горната часть на рѫката е положителна — волева, а долната — отрицателна. Добре е, отъ време на време да търкате дланитѣ си една въ друга, да махнете неразположението си.

За да се справи съ своитѣ състояния, човѣкъ трѣбва да наблюдава вървежа си, да изучава стѫпката си. Ако удря силно съ токоветѣ си, това показва твърдъ характеръ. Силното удряне на токоветѣ въ земята разтърсва нервната система. Ако токоветѣ се изяждатъ навънъ, това показва, че човѣкъ е несправедливъ къмъ външния свѣтъ; ако се изтриватъ отвѫтре, той е несправедливъ къмъ себе си. Здравословно е, когато ходите, да стѫпвате на пръститѣ си тихо, спокойно, да не внасяте разстройство въ нервната система. Гледайте на човѣшкитѣ прояви, като на задачи за разрешаване. Важно е да ги разрешите правилно и да научите нѣщо отъ тѣхъ. Като изучавате различнитѣ науки, вие развивате специални центрове, чрезъ които решавате задачитѣ си. За да възприема и да предава правилно своитѣ енергии и тия на природата, човѣкъ трѣбва да държи всички свои удове въ изправность. Даже и космитѣ, които мнозина считатъ за маловажно нѣщо, трѣбва да се държатъ въ изправность, да не капятъ. Ако главата на човѣка е гола, той прилича на голи планински чукари, които нищо не произвеждатъ. Обаче, и крайното обрасване съ косми не е за препорѫчване. Много косматъ човѣкъ е повече животно, отколкото човѣкъ. Това показва, че животинското естество въ него е силно развито. Исакъ имаше двама синове: Исавъ, който бѣше много косматъ, и Яковъ. Кой отъ двамата спечели повече въ живота си? — Яковъ. Той не бѣше косматъ. Сѫщевременно той бѣше любимецъ на майка си.

Като ученици на великия животъ, стремете се къмъ разнообразие. Това се постига чрезъ изучаване на различни науки — астрология, физиогномия, хиромантия, френология и т. н. Отъ друга страна, изучавайте математика, естественитѣ науки, философия и др. Каквото научите, прилагайте. Запримѣръ, какъвъ смисълъ има да познавате хиромантията теоретически, а не знаете, съ какви хора да се свързвате и кои да избѣгвате. Казватъ, че е нещастенъ човѣкъ този, на когото тритѣ основни линии — на ума, на сърдцето и на живота сѫ слѣти въ едно. Страшно е положението на човѣка, ако това сливане на линиитѣ е и въ дветѣ рѫце. Ако е само въ едната рѫка, другата може да спаси положението. Обаче, и за това се иска силна воля. Ако този човѣкъ е нещастенъ за себе си, какво може да даде на другитѣ? Трѣбва ли да правите връзка или съдружие съ него? Срещнете ли такъвъ човѣкъ, бѣгайте съ километри отъ него. Изобщо, гледайте на рѫцетѣ си като на проводници и възприематели на енергии. Колкото по-добре е развита рѫката, колкото по-добре сѫ развити пръститѣ и фалангитѣ имъ, толкова по-богати условия има човѣкъ за развитието си. Да бѫдатъ добре развити пръститѣ, не значи да бѫдатъ чрезмѣрно развити, но да отговарятъ на онѣзи нормални мѣрки, които природата е поставила. Това значи да има равновесие между силитѣ на човѣшкия организъмъ. Казано е: „Познай себе си!“ За да се познае, човѣкъ трѣбва да се изучава. Само при това положение той уважава и почита себе си, т. е. Божественото, което е вложено въ него. Като почита себе си, ще почита и своитѣ ближни. Божественото въ човѣка, проявено като дарба, способность или чувство, е планинско изворче, което непрестанно тече, увеличава се и напоява околностьта. Кой жаденъ пѫтникъ не се радва на това изворче? Кой пѫтникъ, объркалъ пѫтя си въ гората, не се радва на малкото овчарче, което знае пѫтя и му го посочва? Радвайте се и на най-малкото знание, което ви посочва правия пѫть въ живота. Радвайте се на малкитѣ дарби, които ви избавятъ отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Въ малкото е скрито Божественото, което расте и се развива.

Т. м.

*

15. Лекция отъ Учителя, държана на

25 декемврий, 1927 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...