Jump to content

1927_12_18 Естествена срѣда


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Естествена срѣда

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Тема: „Причини за ограниченията“.

Всички хора говорятъ за свобода, но, въпрѣки това, се ограничаватъ едни други, и всѣки самъ се ограничава. Видни хора, професори, учители, проповѣдници, като излѣзатъ да говорятъ, стѣсняватъ се, чувствуватъ се ограничени. Трѣбва да мине известно време, докато се освободятъ. Една отъ причинитѣ за ограниченията и стѣснението на хората е страхътъ. Всѣки се страхува да не изгуби ценното, което носи въ себе си.

Генералъ и полковникъ обикалятъ позициитѣ въ време на сражение. Неприятельтъ ги обстрелва, гранати и куршуми се сипятъ около тѣхъ. — Какъ сте, господинъ генералъ? — запитва полковникътъ. — Много добре. — Ами вие? — И азъ съмъ много добре. И двамата сѫ много добре, но зѫбитѣ имъ тракатъ. Не е лесно да вървишъ подъ дъждъ отъ куршуми и гранати. Всѣки моментъ животътъ ти е изложенъ на опасность. Какво по-ценно има човѣкъ отъ живота? Не е лесно да обикаляшъ позициитѣ въ време на бой и да не мислишъ за живота си.

Представете си, че въ този моментъ накарамъ нѣкой отъ васъ да изпѣе една пѣсень. Той веднага ще почувствува едно стѣснение, едно ограничение. Не е лесно, гранати хвърчатъ изъ въздуха. Отъ нѣкоя позиция ще профучи една граната, ще ви уплаши. Страшни гранати сѫ критицитѣ. Започвашъ да пѣешъ, но взимашъ невѣренъ тонъ — веднага една граната ще профучи къмъ тебе. Какъ ще пѣете при това положение? Другъ е въпросътъ, ако излѣзете да пѣете въ приятелска срѣда, дето нѣма куршуми и гранати.

Нека всѣки отъ васъ прочете първа глава отъ Евангелието на Иоана и да спре вниманието си върху стиховетѣ отъ 6—14, които сѫ наредени музикално. Шестиятъ стихъ е: „Имаше человѣкъ проводенъ отъ Бога, името му Иоанъ.“ Както виждате, Словото е предадено въ музикална форма. Това показва, че всѣка речь може да се изрази музикално. Въ бѫдеще хората ще могатъ да си говорятъ музикално; вмѣсто да говорятъ, ще пѣятъ. Това е новъ начинъ на отношения между хората. Операта не е ли музикално говорене? На каква гама ще се разговарятъ хората, не е важно — може и на мажорна, може и на миньорна гама. Мажорната гама е по-ограничена, а миньорната по-богата на изрази. Като пѣе, човѣкъ прави движения, както въ операта.

Изпѣйте първата фраза „Имаше человѣкъ проводенъ отъ Бога, името му Иоанъ“ съ движения. При това, трѣбва да знаете, коя дума е най-силна, нея да поставите на първо мѣсто или да ѝ дадете нуждното ударение. Думитѣ могатъ да се степенуватъ, както и числата. Степенуванитѣ числа представятъ стѫпалата на човѣшкото развитие. Запримѣръ, числата 2, 22, 23 показватъ фазитѣ, презъ които човѣкъ е минавалъ. Първоначално човѣкъ се е хранилъ съ вода, понеже се е движилъ въ водна срѣда, подобно на рибитѣ. Постепенно той сгѫстявалъ храната си, докато дошълъ до твърдата храна. Каквато храна употрѣбява човѣкъ, такъвъ е и характерътъ му. Както външната срѣда указва влияние върху характера и развитието на организмитѣ, така сѫщо и храната имъ влияе. Рибата, запримѣръ, живѣе въ водата, но нѣма вѫтрешна топлина. Тя е студенокръвна, защото има повече електричество въ организма, отколкото магнетизъмъ. Тя има малко вода въ себе си. Нѣкои хора приличатъ на рибата. Мисъльта имъ е логическа, но студена, малко вода иматъ въ себе си. Когато чувствата преодоляватъ, мисъльта на човѣка е топла, магнетична.

Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ минава отъ областьта на чувствата къмъ мисъльта, т. е. въ умствения свѣтъ. Онзи, за когото мисъльта става необходимость, живѣе въ умствения свѣтъ. За него четенето, ученето е такава храна, както хлѣбътъ. Престане ли да чете и да учи, той усѣща голѣма загуба на енергия, каквато при лишението си отъ хлѣбъ. Да лишишъ единъ човѣкъ отъ умствена храна, това значи, да го подложишъ на гладъ и страдание. Не е такова положението на онзи, който не е дошълъ до умствения животъ. Като се нахрани, като задоволи жаждата си и като подиша чистъ въздухъ, той казва: Нищо повече не ми трѣбва. Достатъчно е да чуя оттукъ-оттамъ, какво става по свѣта — повече не се интересувамъ. Който се интересува отъ развитието на човѣка, на всички живи сѫщества, той чете не само писани книги, но и по камънитѣ, по изворитѣ, по листата, по дърветата. Много книги има въ живата природа, но човѣкъ трѣбва да се отвори за тѣхъ, да ги разбира. Въ бѫдеще, когато хората ще си служатъ съ шестото чувство, ще четатъ книгитѣ на природата, ще ги разбиратъ и ще се ползуватъ отъ тѣхъ.

За да се домогнатъ до живота на нисшитѣ сѫщества, каквито сѫ микробитѣ, ученитѣ си служатъ съ микроскопи, увеличаватъ ги нѣколко хиляди пѫти и така ги изучаватъ. Обаче, това увеличение е временно. Не можете да увеличите нѣщата изкуствено, да измѣните естественитѣ мѣрки, които имъ сѫ дадени. Запримѣръ, ако човѣшкото лице се увеличи, човѣкъ погрознява. Много естествено. Съ увеличаване размѣритѣ на човѣшкото лице трѣбва да се увеличатъ размѣритѣ на всичкитѣ окрѫжаващи тѣла, даже и на земята. Не стане ли това, явява се вече известна дисхармония, която нарушава красотата въ природата. Значи, размѣритѣ на човѣшкото лице отговарятъ на първичния планъ на Битието. Ако ги увеличите или намалите, вие дохождате до илюзиитѣ на живота.

Голѣмината и тежестьта на земята опредѣлятъ голѣмината и тежестьта на всички сѫщества, които живѣятъ на нея. Чрезъ мисъльта си човѣкъ може да увеличи и намали теглото си. Достатъчно е да мисли само за земни работи, за да увеличи теглото си; като мисли за възвишени работи, за небето, теглото му се намалява. Той става лекъ, подвиженъ, едва стѫпва на земята. Като изучавате хода, вървежа на човѣка, ще познаете, дали е материалистъ, или идеалистъ. Материалистътъ стѫпва тежко, грубо, а идеалистътъ — леко, едва се докосва до земята. Обаче, докато е на земята, човѣкъ не трѣбва да се вдига много високо. Ще кажете, че, който лети високо, е безстрашенъ човѣкъ. На земята нѣма абсолютно безстрашни хора. Даже и авиаторитѣ, които минаватъ за безстрашни, като се намѣрятъ на голѣма височина въ пространството, изпитватъ страхъ, чувство на самота, на отдалечаване отъ земята. Щомъ се почувствуватъ сами, тѣ искатъ да се върнатъ назадъ. Това сѫ изпитвали много писатели и поети. Чрезъ мисъльта си тѣ се издигатъ високо въ пространството и дохождатъ до такава височина, която не могатъ да издържатъ повече и веднага слизатъ на земята. Чрезъ мисъльта си тѣ сѫ стигали и до слънцето, но и тамъ не сѫ останали.

Не е лесно да живѣе човѣкъ въ срѣда, за която не е приготвенъ. Мнозина мечтаятъ да влѣзатъ въ общество на благородни, учени, възвишени хора, но, като попаднатъ между тѣхъ, чувствуватъ се самотни, никой не имъ обръща внимание, поради което искатъ да се върнатъ въ домоветѣ си. Тази атмосфера за тѣхъ е непоносима. Ще напуснатъ обществото на ученитѣ, но нѣма да се върнатъ праздни. Ще имъ напълнятъ торбитѣ и ще кажатъ: Идете си съ здраве и кажете на близкитѣ си, какво сте чули и видѣли между насъ. Когато влиза въ известна срѣда, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за нея. Иначе, и между учени и възвишени сѫщества да влѣзе, пакъ ще се почувствува незадоволенъ. За да не се отегчава, човѣкъ трѣбва да намѣри своята естествена срѣда, която помага за развитието му. Голѣмото разнообразие въ природата е причина за сѫществуването на различни срѣди.

Колко време може да живѣе човѣкъ между ученитѣ? Колко време светията може да живѣе въ пустинята? Когато светията прекара известно време въ пустинята, той изпитва голѣмо напрежение и търси начинъ да се освободи отъ събралата се въ него умствена енергия. Той слиза между хората, разговаря се съ тѣхъ, сподѣля придобитото си знание и отново се връща въ пустинята, доволенъ и облегченъ. Никой светия не е останалъ до края на живота си въ пустинята. Той трѣбва да влѣзе между хората, да имъ предаде знанието си, да се обмѣни съ тѣхъ. Какъ получава той своитѣ знания? — Чрезъ съзерцание, размишление и наблюдение. Той наблюдава растенията и камънитѣ, отъ тѣхъ взима примѣръ на търпение и издържливость.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате срѣдата, въ която живѣете, да знаете, естествена ли е тя, или изкуствена, Божествена, или човѣшка. При това, като минавате отъ една срѣда въ друга, трѣбва да правите разумни връзки съ сѫществата, да се обмѣняте правилно: да давате и да взимате. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде доволенъ между своитѣ, да имъ даде съ любовь и разположение отъ богатството, което носи въ себе си. Каква по-голѣма радость търсите отъ тази, да бѫдете между близкитѣ си, да се разговорите съ тѣхъ, да си хапнете заедно и следъ това да си легнете. Следъ работа иде почивка. Затова природата е създала съня, да даде почивка на своитѣ деца. Докато спятъ, като грижлива майка, тя изчиства кѫщитѣ имъ, обновява ги и ги събужда, да продължатъ работата си.

И тъй, който иска да се развива правилно, да създава характеръ въ себе си, трѣбва да намѣри своята естествена срѣда, своята естествена посока на движение. Налѣво или надѣсно е тази посока? — На всички страни. Вѣтърътъ духа отъ всички посоки, и ти трѣбва да знаешъ, какъ да се справишъ съ него. Акробатътъ, който ходи по вѫжето, е изложенъ на външни мѫчнотии, но силата е въ самия него. Ако има вѫтрешно равновесие, той може да се справи съ всички външни мѫчнотии. Това сѫ неприятелитѣ, които нападатъ човѣка отъ всички страни. Ако се справи съ мѫчнотиитѣ си, той ще се качи и ще слѣзе отъ вѫжето безпрепятствено; ако не се справи съ тѣхъ, ще падне отъ вѫжето, и всички присѫтствуващи ще го осмѣятъ. Ще дойдатъ противодействуващи сили отлѣво и отдѣсно, ще дойдатъ противоречия въ ума и въ сърдцето ти, но никой нѣма да ти помогне. Ще влѣзешъ въ душата си, ще вземешъ прѫта и съ него ще пазишъ равновесие.

Когато се намѣрите въ голѣми противоречия, които ви атакуватъ отъ всички страни, ще знаете, че се намирате въ естествената срѣда на живота си. Понеже сте силни въ естествената си срѣда, затова, именно, ви атакуватъ. И, ако издържите, ще ви рѫкоплѣскатъ. Кога и да е, всѣки човѣкъ ще мине по вѫжето. Нѣкои се готвятъ да вървятъ по вѫжето, други се качили вече, а трети сѫ на края. Това е неизбѣженъ пѫть. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да го избѣгне. Това е въпросъ само на време, по-рано или по-късно. Следователно, като дойдете до най-голѣмитѣ противоречия, ще знаете, че е дошълъ моментътъ да се върнете при своитѣ. Дошло е време и за светията, да напусне светилището си, да се върне въ свѣта, да покаже на хората, какъ да живѣятъ. Хората сѣкатъ дърветата въ горитѣ, трошатъ камънитѣ, и светията се вижда принуденъ да напусне гората. Той казва: По-добре между хората, отколкото между дърветата.

Хората се оплакватъ отъ страданията и искатъ да ги избѣгнатъ. Това е невъзможно. Каквото и да правите, ще минете по тънкото вѫже. Ще пазите равновесие съ върлината на ума и сърдцето си и ще уповавате на душата си. Може да дойде у васъ съмнението, страхътъ, омразата, завистьта; ще се наклоните налѣво, но пакъ ще се изправите. Ще дойде у васъ гордостьта, ще се наклоните надѣсно, но пакъ ще се изправите. Ще гледате само напредъ, ще вървите само по законитѣ на душата си. Нѣма да се отклонявате налѣво или надѣсно, по законитѣ на сърдцето или на ума. Тъй щото, не питайте, защо идатъ противоречията, но върнете се въ естествената срѣда, въ която Богъ ви е поставилъ, тамъ ще намѣрите себе си, висшето азъ. Намѣри ли себе си, човѣкъ е придобилъ своя вѫтрешенъ миръ, става господарь на себе си.

Помнете: всѣки човѣкъ е акробатъ въ живота си. Дали е безвѣрникъ, или вѣрващъ, това не е важно. Има нѣщо по-високо отъ безвѣрието и вѣрата, това е любовьта, която регулира живота. Надеждата и вѣрата сѫ степени, фази въ живота, които водятъ къмъ любовьта. Подъ думата „любовь“ разбираме Божественото начало въ човѣка. Влѣзешъ ли въ този кѫтъ, ти си вече у дома си. Докато не си дошълъ до любовьта, ти си още между камънитѣ, между изворитѣ, между хората — поети, философи, учени и т. н. Каквато поезия да четешъ, каквато музика да слушашъ, каквато картина да гледашъ, нищо не се ползувашъ. Ти трѣбва да влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, да четешъ живата поезия, да слушашъ живата музика, да гледашъ живитѣ картини. Това сѫ разрешенитѣ задачи на човѣшката душа.

Желая на всички да вървите напредъ, безъ никакво отклонение налѣво или надѣсно; да се върнете у дома си — въ отечеството на вашата душа.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

18 декемврий, 1927 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...