Jump to content

1927_10_30 Съответствие на величинитѣ


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Съотношение на величинитѣ

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Като измѣрвате височината на тѣлото, гръдната обиколка, врата, дължината на рѫката, както и отдѣлнитѣ ѝ части, дължината отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката и самата китка, виждате, че между всички величини сѫществува известно съотношение. По дължината на рѫцетѣ, запримѣръ, по тѣхната форма сѫдите още и за условията, при които се създавали рѫцетѣ преди хиляди години. Като измѣрвате гръдния кошъ на различни хора, виждате, че въ различни времена и епохи сѫществували различни условия, благоприятни или неблагоприятни, за създаването му. Различнитѣ системи въ човѣка — дихателна, стомашна, нервна сѫ били създадени при различни условия и времена, подъ влиянието на различни планети. Сѫщото може да се каже и за различнитѣ удове на тѣлото. Запримѣръ, рѫцетѣ се намиратъ подъ влиянието на Близнаци и Меркури, краката се намиратъ подъ влиянието на Юпитеръ и Риби, дробоветѣ — подъ влиянието на Ракъ, главата — подъ влиянието на Овенъ.

Като ученици, вие трѣбва да правите измѣрвания, да се домогнете до известни практически данни, отъ които да се ползувате въ живота си. Така можете да се освободите отъ нѣкои лоши наследствени чърти, или поне да се предпазвате отъ тѣхъ. Забелязано е, че силитѣ или теченията, подъ влиянието на които човѣкъ се намира днесъ, следъ 22 години се повтарятъ. Това е законъ въ природата. Като знаете, че презъ периодъ отъ 22 години събитията или явленията въ природата, както и въ живота на човѣка, се повтарятъ, вие можете, чрезъ усилена работа върху себе си, да ги избѣгнете. Особено това е отъ значение, когато се говори за лошо наследство. Наистина, има повторения въ природата, но не въ абсолютно сѫщата форма и сила. По сѫщество повторението е еднакво, но по форма и сила има известна разлика. Значи, въ възможноститѣ на човѣка е да усили доброто и да намали слабоститѣ си.

Човѣкъ желае много нѣща, запримѣръ, да стане гений, великъ човѣкъ, но затова сѫ нуждни условия, специално стечение на обстоятелствата. За да се яви единъ музикаленъ гений въ свѣта, нуждно е първо срѣда, която да го създаде; после, трѣбва да дойдатъ двама учители — отвѫтре и отвънъ, да му дадатъ потикъ и методи за работа. Вѫтрешниятъ учитель може да бѫде бащата или майката, които ще го импулсиратъ къмъ музиката; външниятъ учитель ще му даде технически методи и начини, за да приложи музиката. Каквото е нуждно за музикалния гений сѫщото се отнася и до всѣки другъ гений, както и за всѣки талантъ. При това, когато работи върху своитѣ дарби и способности, човѣкъ трѣбва да спазва едно правило: да не внася своята личность, своята амбиция. Ако личностьта на нѣкой писатель или поетъ е силно развита, мислитѣ му се нареждатъ по особенъ начинъ. Това дава поводъ на критицитѣ да го нападатъ яростно. Съ това се обяснява, защо нѣкои критици сѫ безпощадни къмъ известни писатели, а къмъ други — меки, снизходителни. Личниятъ елементъ, внесенъ въ поезията или въ прозата, дразни читателитѣ, особено критицитѣ. Следователно, който пише, трѣбва да си служи съ общъ, принципенъ езикъ. Това се постига чрезъ усилена работа върху себе си.

Следователно, човѣкъ трѣбва да познава себе си, да знае, какви числа, т. е. какви сили действуватъ върху него. Запримѣръ, ако вземете отношението между отдѣлнитѣ части на рѫката 35: 27:19, т. е. дължината отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката и дължината на китката, виждате една несъразмѣрность, която води къмъ разочарования. Който има тѣзи числа на рѫката си, започва добре своитѣ работи, но, като дойде къмъ срѣдата или края, става нѣщо особено, и той не дохожда до никакви резултати. На края работата се разваля. Това се дължи на числото 35, което действува на физическия свѣтъ. Числото 35 дава сборъ 3+5=8; то е пасивно число. Обаче, числото 27, сумата на което е 9, е активно число, поради което уравновесява силитѣ на числото 35. Дължината на китката, 19 см., показва, че и лицето на този човѣкъ е дълго. Дългото лице обикновено изразходва повече енергия, отколкото придобива. Такива хора сѫ припрѣни, самообладанието имъ е слабо. Тѣ трѣбва да правятъ голѣми усилия, за да се владѣятъ. Отъ тѣхъ се иска въздържание, за да уравновесяватъ органическитѣ сили, които работятъ въ тѣлото имъ.

Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ дохожда до познаване на вѫтрешнитѣ сили въ себе си, както и на външнитѣ сили, които правятъ времето добро или лошо, благоприятно или неблагоприятно. Той изучава срѣдата, въ която живѣе, условията, които му съдействуватъ или противодействуватъ и т. н. Само по този начинъ той разбира своитѣ състояния и лесно се справя съ тѣхъ. Иначе, изпада въ различни състояния, тѫжни или весели, безъ да знае причинитѣ имъ, поради което се гнѣви, сърди на окрѫжаващитѣ. И, въ края на краищата, вмѣсто да си помогне, да се освободи отъ тежкото състояние, той го влошава. Човѣкъ трѣбва да бѫде пластиченъ. Това значи, да познава силитѣ, които действуватъ вънъ и вѫтре въ него, че, като започнатъ да го атакуватъ, да се връщатъ назадъ, безъ да го засегнатъ. Колкото пѫти да падне на земята, веднага да се изправи на краката си неповреденъ.

Новитѣ времена изискватъ издържливи, устойчиви, здрави хора. Хората ставатъ по-чувствителни, дарбитѣ и способноститѣ имъ се развиватъ повече, амбицията имъ за проявяване, за постижения расте, но външнитѣ условия сѫ ограничени, не даватъ просторъ на човѣка, да се развива. Какво трѣбва да правите при това положение? Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнанието, че не живѣе само за настоящето, но и за бѫдещето. Днесъ той приготвя условия за бѫдещитѣ поколѣния. Ако мислите, че живѣете само за настоящето, вие се движите въ тѣсенъ крѫгъ на съзнанието си. Значи, това, което искате да постигнете днесъ, ще го постигнете утре; ако днесъ не се проявите, утре ще се проявите. Бѫдещитѣ условия носятъ по-голѣми възможности отъ днешнитѣ. Но затова се иска работа, да се приготвите за новитѣ условия. Като работите днесъ, ще се ползувате отъ благата на бѫдещето.

Мнозина искатъ да знаятъ нормалнитѣ данни за дължината на лицето, за широчината на врата, за дължината на рѫката и т. н. Мѫчно може да се дадатъ нормалнитѣ мѣрки, защото тѣ сѫ въ зависимость отъ ръста. Запримѣръ, дължината на лицето може да бѫде 17, 17,5, 18, 18,5, 19, 19,5, 20 см., но това зависи отъ другитѣ величини. Ако лицето е много дълго, а ръстътъ малъкъ, въ този човѣкъ има нѣкакво несъответствие, благодарение на което се явява известна аномалия. И обратното не е нормално: голѣмъ ръстъ, кѫсо лице. Ако вратътъ е много широкъ, отъ 35 см., нагоре, до 41, 42 см., този човѣкъ е изложенъ на апоплексия. Той трѣбва да направи нѣщо, да намали дебелината на врата си. Ще пости ли, диета ли ще пази, не е важно — вратътъ трѣбва да стане по-тънъкъ. Вратътъ на човѣкъ, който има височина 165 см., трѣбва да бѫде най-много 35 см. широкъ. Ако се намали широчината и стигне до 29—30 см., той е изложенъ на друга опасность. Трѣбва да се храни по-добре, да увеличи дебелината на врата си. Който може да увеличи или намали широчината на врата си, той може да се лѣкува. Ако дебелината на врата и на рѫката на нѣкой човѣкъ постепенно намаляватъ, той е изложенъ на опасность, да заболѣе отъ нѣкаква гръдна болесть. Помнете: преди да сте се разболѣли, вие можете сами да си помогнете, да предотвратите известни състояния, които ви очакватъ. За тази цель, правете си сами измѣрвания, да опредѣлите диагнозата си, докато сте още здрави. Нѣма по-добъръ практически методъ за опредѣляне диагнозата на здравия човѣкъ, отъ измѣрването и наблюдението първо върху себе си, а после и върху близкитѣ си. Следете, какви промѣни ставатъ съ ноктитѣ ви. По състоянието на ноктитѣ може да се опредѣли, какви болести ви очакватъ даже следъ 20 години. И ако тѣ сѫ наследствени, можете да се справите съ тѣхъ по естественъ, разуменъ начинъ. Вземете ли предварително мѣрки, като дойдете до болестьта, която ви дебне, ще минете известни страдания, но лесно ще изплувате надъ тѣхъ. Изобщо, окултнитѣ науки показватъ на човѣка, какво може да го сполети, но сѫщевременно тѣ му посочватъ и методи за справяне съ мѫчнотиитѣ и изпитанията, които го очакватъ.

Като ученици на живота, вие трѣбва сами да си помагате. Каквато болесть, или каквото неразположение да ви нападне, първо трѣбва сами да си помогнете. Ако нѣмате резултатъ, тогава потърсете външна помощь. Нѣкой се простудилъ слабо и търси човѣкъ, на когото да се оплаче. Това е старъ методъ. Направете опитъ сами да си помогнете. Ако постоянно се оплаквате, вие ще станете отегчителни на хората. Боли ви зѫбъ, тичате при лѣкарь. И това е добре, но потърсете причината на заболяването. Тя е духовна. Зѫбоболието се дължи на нарушаване закона на любовьта. Това нарушаване може да е станало въ далечното минало, а днесъ изпитвате последствията му. Първоначално нарушаването на закона се е отразило върху ума, изопачило е мислитѣ; после е слѣзло въ чувствата, а оттамъ въ физическия свѣтъ, дето се е отразило дисхармонично на зѫбитѣ. Значи човѣкъ може да си помогне по духовенъ начинъ, да въздействува на ума и на сърдцето си, да изправи отношенията си къмъ любовьта. Щомъ се развалятъ зѫбитѣ, човѣкъ не яде сладко, храносмилането не става правилно, а оттамъ и здравето му се разстройва. Безъ зѫби нѣма здраве. Безъ любовь нѣма животъ. Значи, между яденето и любовьта има известно съотношение. Ние говоримъ за любовьта, която носи животъ и подтиква човѣка къмъ придобиване на знание. Значи, знанието, науката се дължатъ на любовьта. Докато не обича нѣщо или докато не обича нѣкого, човѣкъ не може да учи. За да се прояви, той трѣбва да обича нѣкого. Въ това отношение, животътъ не е нищо друго, освенъ потикъ, любовь, стремежъ на висшето съзнание да се прояви навънъ.

Има една основна идея въ всички живи сѫщества, която имъ дава тласъкъ да живѣятъ, да се проявяватъ, да се развиватъ. Тази основна идея е центърътъ на живота, който се представя като центъръ на една спирала (фиг. 1). Чувствата се движатъ около основната идея по спиралата къмъ точка М, а мислитѣ — по радиуситѣ. Значи, мислитѣ се движатъ по права линия, а чувствата — по крива. Мислитѣ и чувствата на човѣка се пресичатъ въ известни точки, наречени вѫзли. Като дойде до единъ отъ тѣзи вѫзли, човѣкъ може да спре, да направи изчисления, да види, какво е отношението между неговитѣ мисли и чувства, сѫществува ли между тѣхъ хармония, или не. Ако между мислитѣ и чувствата нѣма хармония, волята постепенно отслабва. Ако умътъ и сърдцето сѫ силни, и волята е силна. Волята е дете на ума и на сърдцето. Тя върви по мѫжка линия; значи, тя е синътъ на ума и на

1927-10-30-19_fig1.png

сърдцето. Когато волята на човѣка е силна, синътъ управлява; щомъ отслабне волята, дъщерята управлява. Ето защо, по закона на прераждането, човѣкъ се ражда ту съ по-силна, ту съ по-слаба воля, докато се уравновесятъ и се създаде срѣденъ типъ човѣкъ, съ уравновесенъ характеръ. Въ нѣкои случаи, силната воля е за предпочитане предъ слабата, а въ нѣкои — обратно. Следователно, човѣкъ не трѣбва да дава предимство на волята си, но на разумностьта. Има опасность, силната воля да се превърне въ упоритость, а слабата — въ мекушавость. Затова, именно, казваме, че човѣкъ трѣбва да прояви разумната си воля, която дава представа за срѣденъ, или нормално проявенъ типъ, въ когото силитѣ на ума, на сърдцето и на волята сѫ напълно уравновесени и хармонизирани.

Като дойдемъ до човѣшката воля, виждаме различни прояви. Запримѣръ, срѣщате единъ генералъ, или началникъ на учреждение, на които всички се подчиняватъ; на генерала се подчинява цѣла армия, а на началника — всички чиновници и служащи въ учреждението. Всички се произнасятъ за тѣхъ, че сѫ строги, волеви хора. Достатъчно е, обаче, да се яви предъ тѣхъ любимата имъ дъщеря, за да отстѫпятъ веднага. Предъ дъщеря си веднага отстѫпватъ, но предъ другитѣ хора не правятъ никакви отстѫпки. Това е естествено положение. Любимата дъщеря е идеалъ на бащата. Въ нея той вижда реализиранъ своя идеалъ. Може ли той да се бори съ идеала си, съ самия себе си? — Не може. Ето защо, дъщерята може да повдигне баща си, но може и да го понижи. Ако е разумна, тя знае, какво може да иска отъ баща си, безъ да го понижи; ако е неразумна, тя ще иска отъ него да задоволи всичкитѣ ѝ желания и, безъ да съзнава, ще го понижи. Той ще отстѫпва предъ всѣко нейно желание, разумно или неразумно, и въ скоро време ще се обезличи като човѣкъ.

Много нѣща могатъ да повдигнатъ или да понижатъ човѣка. Представете си, че въ ума на човѣка влѣзе една мощна, разумна идея, която може да се реализира. Щомъ започне да работи за реализирането ѝ, тя го повдига. Обаче, ако въ ума му влѣзе една неразумна идея, недостѫпна за човѣшкия умъ, която не може да се реализира, тя ще го понижи, ще го съсипе. Започне ли да работи за реализирането ѝ, въ скоро време той ще се съсипе и материално, и духовно. Запримѣръ, такава е идеята „perpetuum mobile“. Не е неразумна тази идея, но днесъ не може да се приложи на физическия свѣтъ. Тя е задача за бѫдещето; тя е задача за великитѣ сѫщества, които сѫ разрешили вече своя животъ. Математически тази идея е разрешима, но не отъ сегашния човѣшки умъ. Днесъ човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце не могатъ да я обхванатъ. Запримѣръ, какъ можете да вложите въ ума си мисъльта, че ще обичате цѣлия свѣтъ? Днесъ това е невъзможно. Човѣшкото сърдце не може да обхване цѣлия свѣтъ. Какъ ще вложите въ сърдцето си желанието да станете виденъ човѣкъ, да ви познаватъ всички хора на земята и на небето? Сърдцето ви не може да издържи на външния напоръ, което това желание предизвиква. Какъ ще реализирате желанието си да пораснете толкова, че да стигнете до слънцето? За земята такъвъ човѣшки ръстъ е невъзможенъ. Това сѫ нѣколко идеи, мисли и желания отъ характера на идеята „perpetuum mobile“

Съвременнитѣ хора вѣрватъ само въ нѣща, които могатъ да се докажатъ. Обаче, има нѣща, които и безъ доказване сѫ вѣрни, и даватъ известни резултати. Запримѣръ, когато нѣкой се оплаква отъ болки въ зѫбитѣ, той търси нѣкакво външно лѣкарство, за да успокои болкитѣ: компресъ, гаргара съ солена вода, йодъ и др. Сѫщо така приема и вѫтрешни лѣкарства. Какъ действуватъ тѣзи лѣкарства, той не се интересува, важно е да му помогнатъ. Има и психически начини за лѣкуване. Тѣ се отнасятъ главно за съзнателния ученикъ, който не критикува, но прилага и се учи отъ придобититѣ резултати. Само за ученика давамъ следния начинъ за лѣкуване на зѫби. Ако зѫбоболътъ съвпадне съ изпразването на луната, нека вземе едно чукче, да тури раницата на гърба си и, ако деньтъ е топълъ, да тръгне къмъ планината. Като види на пѫтя си камъкъ, да спре тамъ и да започне да удря съ чукчето, докато откърти малки парченца. Ще чука съ чукчето и мислено ще си казва: Както камъкътъ се кърти, така да се откърти болката на зѫба ми. Сѫщевременно, нека брои, да види, следъ колко удара болката ще мине. Колкото по-съзнателно се отнася къмъ опита, толкова по-бързо ще мине болката. Така той ще има възможность да направи екскурзия и да се излѣкува. Ще знаете, че този опитъ може да стане само лѣтно време и при изпразване на луната. Ако ви боли зѫбъ презъ друго време, ще прилагате други методи. Какъ ще си обясните лѣкуването на зѫбобола по този начинъ? — Чрезъ скритата, потенциална енергия въ камъка. Чрезъ чукането човѣкъ се свързва съ потенциалната сила на камъка, която лѣкува. Този опитъ се отнася само за ученика. Докато самъ не направи опита и не получи резултатъ, нищо да не говори за него.

Има още много психически методи, чрезъ които човѣкъ може да лѣкува не само зѫбобола, но и други, по-сериозни болести. За това се иска вѣра и съзнателно отнасяне къмъ опититѣ. Съвременната медицина лѣкува съ екстракти, извлѣчени отъ растителното и минералното царство. Обаче, тя е дошла и до новъ начинъ на лѣкуване — чрезъ храната. Той се състои въ следното: чрезъ храната да се доставятъ на организма онѣзи елементи, отъ които той се нуждае въ даденъ случай.

Сега и на васъ ви трѣбватъ два важни елемента за психическия ви животъ, т. е. за правилното ви развитие. Тѣзи елементи наричамъ правила. Значи, за да се развива правилно, ученикътъ трѣбва да има предъ видъ две свещени правила въ живота си. Първото правило: Никога да не отнемашъ на ближния си или на своя приятель времето, което не можешъ да му дадешъ. Въ това време приятельтъ ти е заетъ съ важна работа, която решава сѫдбата му — не му отнимай времето. Щомъ разберешъ, че не е свободенъ, върни се и му помогни мислено, да свърши добре работата си. Като се освободи, той самъ ще те извика да се разговаряте.

Второто правило: Никога не се отказвай да направишъ това, което можешъ. Отъ тебе искатъ да направишъ една малка услуга — не се отказвай, не мисли, че не можешъ да я направишъ. Откажешъ ли се подъ предлогъ, че не искашъ, не можешъ или нѣмашъ време, ти се свързвашъ съ единъ отрицателенъ законъ въ природата. Противъ тебе се опълчва верига отъ отрицателни сили, които следъ време ще развалятъ хубавитѣ ти планове. Тѣ представятъ подпочвена вода, която бавно, но сигурно разрушава основитѣ на твоя животъ. Единъ день ти ще се намѣришъ предъ голѣма катастрофа. Това подразбира българската поговорка: „Малкото камъче събаря колата.“

Като спазвате тѣзи правила, ще се научите да зачитате правата на другитѣ хора. Ще знаете, че идеитѣ, съ които хората се занимаватъ, сѫ свещени. Не питайте, съ какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуватъ. Това е тѣхна работа. Отъ васъ се изисква да минете край тѣхъ, безъ да ги смущавате съ мисъльта си. Ако ученицитѣ пазятъ тѣзи правила въ отношенията си, тѣ ще се повдигнатъ въ морално отношение, ще създадатъ помежду си благоприятна атмосфера. Това е първото условие за създаване на добра обхода.

Първото правило работи въ дѣсното полукълбо, а второто — въ лѣвото. Затова, когато видишъ, че приятельтъ ти е заетъ, тури дѣсния си кракъ напредъ и бавно отстѫпвай. Когато нѣкой иска отъ тебе една малка услуга, тури лѣвия си кракъ напредъ и сигурно пристѫпвай. Въ първия случай ти си готовъ да покажешъ зачитане правото на своя приятель, а въ втория — си готовъ да дадешъ нѣщо отъ себе си, да направишъ малка услуга. Който е разбралъ дветѣ правила и ги прилага, той расте въ духовно отношение отъ никого незабелязанъ, и всѣки день притуря по малко къмъ своитѣ добродетели. Като спазвате правилата къмъ приятелитѣ си, ще се научите да ги спазвате и къмъ себе си. Седишъ, размишлявашъ върху една велика идея. Въ това време нѣкоя странична мисъль влѣзе въ ума ти и започне да те смущава. Казвашъ си: Какво съмъ седналъ да се занимавамъ съ велики идеи. Важно е, да прекарамъ живота си леко. Какъ ще преживѣя съ тѣзи идеи? — Тури дѣсния си кракъ напредъ и започни да отстѫпвашъ. Не отнемай свещеното време на духа си. Отстѫпи назадъ!

Второто правило има отношение, освенъ къмъ душитѣ на вашитѣ ближни, още и къмъ вашата душа. Ако нѣкой хлопа на вратата ви да иска услуга отъ васъ, нали ще станете да му услужите? Не трѣбва ли да направите услуга и на вашия приятель, вѫтре въ васъ, който хлопа и очаква нѣщо отъ васъ? И да спите даже, щомъ чуете хлопането на приятеля си вѫтре въ васъ, веднага станете, измийте се, облѣчете се и дайте ухо, да видите, отъ какво се нуждае. Малка услуга иска той отъ васъ, но не трѣбва да му откажете. Той ще ви зададе единъ въпросъ, и вие ще му отговорите. Ще дойде день, той ще ви благодари за направената услуга. Освенъ на земята, човѣкъ има приятели и въ духовния свѣтъ. Затова е казано въ Писанието, че никой не живѣе за себе си. Цѣлото живѣе за насъ, и ние трѣбва да живѣемъ за Него. Това е велика идея, която трѣбва да движи човѣчеството. Ние ще живѣемъ за тази велика идея, а тя — за насъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

7. Лекция отъ Учителя, държана на

30 октомврий, 1927 г. София.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...