Jump to content

1926_05_30 Окултни познания


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ОКУЛТНИ ПОЗНАНИЯ.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“!

Размишление.

   Числата отъ едно до десеть, съ които математиката си служи, представятъ нейни важни елементи. Между тия числа има известно съотношение. Отъ групирането имъ се образуватъ всички останали числа въ математиката. Отъ окултно гледище, тия числа представятъ висши, разумни сѫщества, съ идеи, съ знания. Тѣ слизатъ на земята съ строго опредѣлена задача. Всѣко число представя отдѣлна иерархия. Единицата представя сѫщество отъ най-горна еволюция, но споредъ законитѣ, колкото по-възвишено е сѫществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява. Затова, именно, единицата, която въ Божествения свѣтъ е отъ най-висока иерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята, единицата постепенно губи своята интелигентность, своята сила и своя обемъ, смалява се до точка. Като точка, единицата се превръща въ центъръ на крѫга. Тъй щото, когато нѣкой се съзнава като човѣкъ, той трѣбва да се смалява, да стане центъръ на крѫга, т. е. центъръ на единъ специаленъ животъ. Съ други думи казано: веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да трансформира енергията си отъ по-високо въ по-низко състояние. Той трѣбва да пренесе знанията си отъ по-широкъ въ по-тѣсенъ крѫгъ на деятелность.

   Втората иерархия сѫщества, които се изявяватъ на земята въ числото две, идатъ въ помощь на единицата. Тя сама не е въ състояние да си помогне, понеже се е превърнала въ центъръ. Втората иерархия има за цель да посочи на единицата пѫтя, по който тя може да се развива. Значи, числото две е пѫть, който помага за развиване на сѫществата. Който иска да знае пѫтя на своето развитие, той трѣбва да разбира числото две. Като влѣзе въ числото две, той веднага се поляризира. Щомъ се поляризира, въ ума му се произвежда свѣтлина. Обаче, свърже ли се съ числото едно, съ единицата, въ ума му нѣма да блесне никаква свѣтлина. Въ единицата има вѫтрешна свѣтлина, но не и външна. При числото две се явяватъ два центъра, вследствие на което между сѫществата се явява борба. Числото две, взето въ тритѣ си измѣрения, дава осемь: 23=8. При числото осемь имаме разумни сѫщества, съ различна енергия по качества отъ тази на сѫществата при числото две.

   На какво се дължи силата на числата? Силата на всѣка единица зависи отъ свързването ѝ съ известна срѣда. Въ природата сѫществува една абсолютна разумна срѣда, съ която единицата, като разумно сѫщество, трѣбва да бѫде свързана по кой и да е начинъ — съзнателенъ, самосъзнателенъ, подсъзнателенъ и свърхсъзнателенъ. Като разумни сѫщества, като живи единици, сѫщиятъ законъ се отнася и до васъ. Този законъ обхваща всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Ако наблюдавате живота на бръмбаритѣ, ще видите, че бръмбарътъ не се движи само когато търси храна, но и извънъ този процесъ. Той слиза, качва се, върти се, прави особени движения, въ които има известна последователность, известна разумность. Дето има последователность, тамъ сѫществува известна разумность, независимо отъ това, дали е въ самото сѫщество, или вънъ отъ него. Това се дължи, именно, на скачването на живитѣ сѫщества съ разумната срѣда. Каква е вашата опитность, запримѣръ, отъ скачването ви съ тази срѣда? Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. — Какъ вѣрвате: отъ своя собствена опитность, или отъ това, какво другитѣ хора сѫ ви казали? Истинската вѣра почива на опитноститѣ на самия човѣкъ. Следователно, за човѣка е сѫществено онова, което иде отвѫтре, а не отвънъ. Има идеи, които човѣкъ трѣбва да възприеме отвънъ, но има идеи, които той непременно трѣбва да възприеме отвѫтре.

   И тъй, единицата е първиятъ центъръ въ човѣшкия животъ. Тя представя неговитѣ вѫтрешни идеи. Извънъ себе си пъкъ човѣкъ има осемь възможности. Каквото и да прави, обаче, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ своята разумна срѣда. Ако иска, напримѣръ, да развива тѣлото си, той трѣбва да се свърже съ дихателната система. Тя е най-мощното нѣщо въ човѣка. Спре ли се живота на тази система, съ нея заедно спира и физическиятъ животъ. Оттукъ вадимъ следното заключение: Каквото е дишането на човѣка, такива сѫ и неговитѣ мисли и чувства. Значи, мисъль, чувство и дишане сѫ синоними. — Защо трѣбва да чувствувамъ? — За да дишашъ. — Защо трѣбва да мисля? — За да дишашъ. Нормалното, правилното дишане подразбира нормално чувствуване и права мисъль. Човѣкъ трѣбва да диша тихо, спокойно, равномѣрно, безъ никакво хъркане и шумъ. Човѣкъ може да развива въ себе си правилно дишане. По дишането на човѣка познаватъ, здравъ ли е той, или не. Дишането опредѣля характера на човѣка. Който има нормални чувствувания и прави мисли, той е характеренъ човѣкъ. Правилното дишане подразбира прави мисли, чувства и действия. Правилното дишане на човѣка е резултатъ на правиленъ, разуменъ животъ, който той е водилъ отъ редъ поколѣния насамъ. За развиване на правилно дишане въ човѣка има много методи, които даватъ добри резултати, но трѣбва да се приложатъ съ вѣра.

   Като ученици, вие трѣбва да знаете следното: когато се говорятъ окултни истини, вие не трѣбва да разсѫждавате, вѣрни ли сѫ, или не. Започнете ли да разсѫждавате, вие сте на кривъ пѫть. Окултнитѣ истини моментално се провѣряватъ, както плодоветѣ. Даватъ ви една ябълка или круша. Тя съдържа въ себе си цѣлата истина. Достатъчно е да я вкусите, за да разберете веднага още доброкачествена ли е, или не. Даже по външния ѝ видъ вие можете да се произнесете за нея. Истината носи своитѣ качества въ себе си. Следователно, не е нужно тя да ви се доказва по външенъ начинъ, чрезъ външни опити или доказателства. И силата на човѣка е въ самия него, а не вънъ отъ него. Достатъчно е да поставятъ човѣка на изпитания, за да се видятъ неговата сила и възможноститѣ, съ които той разполага. Силата и възможноститѣ на човѣка се провѣряватъ, когато той се превърне на точка, на центъръ. Това е изказалъ Христосъ чрезъ стиха: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Съ други думи казано: Ако не се превърнете на точка, на центъръ, нѣма да влѣзете въ Царството Божие, т. е. нѣма да имате условия за развиване. За да дойдете до това положение, вие трѣбва да се съсрѣдоточите въ себе си и да се свържете съ вашата разумна срѣда. Каквото положение и да вземете въ живота, каквата форма и да сте приели, вие ще вземете посока, или на северъ — къмъ положителнитѣ енергии, или на югъ — къмъ отрицателнитѣ енергии. Северъ и югъ, това сѫ двата полюса на живота — мѫжътъ и жената, които се съдържатъ въ самия човѣкъ. Дѣсната страна на човѣка е мѫжка, а лѣвата — женска. Говори ли човѣкъ лошо за мѫжа или за жената, той опорочава себе си. Той трѣбва да зачита цѣлокупния си животъ — и мѫжътъ, и жената. Щомъ ги зачита въ себе си, той ще ги зачита и вънъ отъ себе си.

   И тъй, за да върви напредъ, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ абсолютната, съ разумната срѣда. За тази цель той трѣбва да се държи за своята основна идея. За да достигне до своята основна идея, човѣкъ трѣбва да върви въ пѫтя естествено, да минава отъ стѫпало на стѫпало. Прескочи ли едно стѫпало, предъ него се отваря пропасть. Щомъ се намѣри предъ пропасть, човѣкъ непременно трѣбва да се върне назадъ. Природата не позволява никакви прескачания. Всѣко прескачане представя празно пространство. Разумната природа не търпи празни пространства. Да се върне човѣкъ назадъ, това значи да се заеме съ преустройване на своя животъ. Въ каквото положение и да се намира, каквато работа и да върши, човѣкъ трѣбва да спазва закона на последователностьта. При това положение само човѣкъ може правилно да се развива. Много ученици не успѣватъ въ уроцитѣ си, защото бързатъ, искатъ да прескочатъ нѣколка стѫпала, бързо да еволюиратъ. Нѣкой изучава музика, но очаква въ малко време голѣми успѣхи. Това е невъзможно. Едно е важно за ученика: да се пробуди неговото музикално чувство. Щомъ музикалното чувство въ човѣка се пробуди, по-нататъкъ той трѣбва съзнателно да работи, всѣки день да прибавя къмъ него по нѣщо ново.

   Сега ще ви дамъ една задача, да изучавате външнитѣ прояви на състоянията си. Представете си, че нѣкой отъ васъ е гнѣвенъ, неразположенъ или обиденъ. Веднага вземете едно огледало и се огледайте, какво изражение има лицето ви. Като изучавате външния изразъ на състоянията си, вие ще разбирате състоянията и на другитѣ хора и ще ги спечелите на своя страна. Сѫщевременно изучавайте и движенията на рѫцетѣ, на пръститѣ си, да разберете, защо въ единъ случай изнасяте единъ отъ пръститѣ си, а въ другъ случай — другъ пръстъ. Палецътъ е свързанъ съ Божествения свѣтъ, показалецътъ — съ ангелския свѣтъ, срѣдниятъ пръстъ — съ правдата, безименниятъ — съ науката и малкиятъ — съ практичностьта въ живота. Цѣлата рѫка пъкъ представя мѫдростьта. Когато иска да направи нѣщо, човѣкъ свива рѫката си, съ което извиква на помощь всички сили, които се криятъ въ нея. Дѣсната рѫка и дѣсниятъ кракъ въ човѣка представятъ капелмайстори въ живота му. Когато изнесе дѣсния кракъ и дѣсната си рѫка напредъ, човѣкъ предизвиква единъ родъ сили въ природата. Когато изнесе лѣвата рѫка и лѣвия си кракъ напредъ, човѣкъ предизвиква другъ родъ сили въ природата.

   Съвременнитѣ хора мислятъ, че знаятъ много нѣща, но не подозиратъ, че часть отъ страданията имъ се дължатъ, именно, на тѣхнитѣ знания. Въ това отношение тѣ мязатъ на деца, които обичатъ да дрънкатъ по вратитѣ на хората и бѣгатъ. Тукъ дръннатъ, тамъ дръннатъ, докато вратарьтъ ги улови и ги набие добре. Природата не обича да дрънкате по вратитѣ ѝ безъ работа. Когото улови, че дрънка на звънцитѣ ѝ безъ работа, тя го хваща здраво за ушитѣ и му дава добъръ урокъ. За да избегнете ударитѣ на природата, вие трѣбва да се освободите отъ излишното знание и да задържите само онова, което можете да приложите. Ако не сте готови за приложение на знанието, което имате, какъ ще напредвате въ окултната наука? Окултната наука е наука на опитъ. Запримѣръ, ако сериозно правите упражнението съ огледалото, вие ще се домогнете до положителни резултати. Като наблюдавате и най-малкитѣ промѣни на лицето си, вие ще придобиете ценни знания, ще разбирате себе си, ще разбирате и другитѣ хора.

   И тъй, първо ще изучавате закона за превръщане на единицата въ точка. На другъ езикъ казано: ще изучавате промѣнитѣ въ положението на точката. Точката не е нищо друго, освенъ промѣна въ положението на единицата. Крѫгътъ пъкъ представя безброй видоизмѣнения на единицата. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате закона за смаляването. Въ древнитѣ окултни школи, първата задача, която се е давала на ученика, се състояла въ изучаване и прилагане закона за смаляването. Ученикътъ трѣбва да се смали, да дойде до точка, до най-малкото сѫщество въ свѣта. Този пѫть не е лесенъ, но безъ мѫчнотии нищо не може да се постигне. Ученикътъ не трѣбва да търси лесенъ пѫть. За да се справя лесно, той трѣбва да прибѣгва къмъ музиката, като методъ за трансформиране на състоянията си. Разумниятъ пѫть е пѫть на най-малкитѣ разходи. Ето защо, щомъ се намѣрите предъ нѣкое силно желание, за да го постигнете, ще изберете единъ отъ най-разумнитѣ методи. Тѣ сѫ методи на най-малкото съпротивление и иждивяване на енергия. Ако не можете да намѣрите такъвъ методъ, въздържайте се отъ това свое желание, временно поне. Не се ли въздържате, то ще ви създаде такова нещастие, отъ което съ години не можете да се освободите. Докато не е намѣрилъ разумния пѫть, човѣкъ трѣбва да се въздържа. Щомъ го намѣри, той трѣбва да даде ходъ на всички свои възвишени потици и стремежи. Докато дойде до въздържането, до владане на органитѣ и удоветѣ на своето тѣло, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, както и другитѣ хора. Той трѣбва да дойде до положение на пълно владане на своитѣ удове, тѣ сами да разбератъ, че иматъ разуменъ господарь. Като ставате сутринь, казвайте си: Господи, благослови всички ония, които сѫ въ мене и извънъ мене, да работимъ за Твоята слава и величие. Дай ни свѣтлина да разбираме волята Ти и да я изпълняваме. Клеткитѣ, които живѣятъ въ човѣка, сѫ разумни, интелигентни сѫщества. Тѣ иматъ много знания, но господарьтъ имъ трѣбва да бѫде уменъ, да знае, какъ да ги управлява. За да влѣзатъ въ човѣшкия организъмъ, тѣ съзнателно сѫ се обезличили. Цельта имъ е да се пожертвуватъ за своя господарь, и по този начинъ да го повдигнатъ. Човѣкъ се радва на живота, докато тия интелигентни сѫщества сѫ въ съгласие съ него и работятъ за неговото благо. Откажатъ ли се отъ него, животътъ му се превръща въ пустиня.

   Сега, като на ученици, отъ васъ се иска първо да бѫдете капелмайстори на себе си — да управлявате своитѣ физически сили. Правете редъ упражнения, докато придобиете воля, сами да се управлявате. Който постигне това, той е изпълнилъ волята Божия, поне въ едно отношение. Ама хората щѣли да ви се смѣятъ, когато правите упражненията. — Дойде ли моментъ за изпълняване на волята Божия, вие предъ нищо не трѣбва да се спирате. Като види нѣкой, че правите упражнения и ви пита, какво правите, кажете му, че търсите богатство. Въ това отношение вие сте прави. Въ преносенъ смисълъ на думитѣ, вие, наистина, търсите богатство, скрито въ самитѣ васъ.

   Упражнение: дѣсната рѫка напредъ, като се движи бавно настрана, съ широкъ замахъ, следъ което се поставя на лѣвата страна на гърдитѣ.

   Това упражнение се прави нѣколко пѫти съ дѣсната рѫка и нѣколко пѫти съ лѣвата.

   Презъ време на упражнението трѣбва да си представите нѣкакъвъ красивъ, идеенъ образъ за нѣщо, което нѣкога сте виждали въ живота си, като се стараете да предадете на лицето си такъвъ изразъ, който да отговаря на представения отъ васъ образъ.

   Като правите упражнението, изговорете формулата: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

29. Лекция отъ Учителя, държана

на 30 май, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...