Jump to content

1926_04_04 Групиране на сили


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ГРУПИРАНЕ НА СИЛИ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Чете се резюме на темата „жабата като символъ“.

Чете се темата: „Произходъ на десетичната система“.

Сега ще ви задамъ нѣколко въпроси, върху които да размишлявате. Като ученици, вие сте изучавали естественитѣ науки, учили сте за стоногитѣ, за паяцитѣ и т. н. Запитвали ли сте се, защо природата е турила сто крака на стоногата? Защо е турила четири чифта крака на паяцитѣ? Както виждате, природата си служи съ редъ числа, съ десеть, съ сто, съ хиляда и т. н. Оттамъ произлизатъ подраздѣленията на нѣщата на десеть, на сто, на хиляда и др. Отъ друга страна, тя работи съ числата седемь, четиринадесеть, двадесеть и едно и т. н. Ние наричаме тѣзи групи отъ числа гами: една гама, две гами, три гами и т. н. Изобщо, природата си служи съ различни числа. Въ химията, запримѣръ, виждаме, какъ по единъ, по два, по три и повече атома отъ различни елементи се съединяватъ помежду си и образуватъ сложни тѣла или съединения. Това се обуславя отъ валентностьта на елементитѣ. Коя отъ дветѣ системи е по-права: седмичната или десетичната? — Десетичната. Кабалиститѣ си служатъ повече съ десетичната система. Числата, съ които си служимъ въ живота, не сѫ абсолютно точни, заради което тѣ сѫ раздѣлени на по-малки отъ тѣхъ. Запримѣръ, единицата може да се дѣли на десеть. Получената десета часть сѫщо се дѣли на десеть и т. н. И при това положение, обаче, пакъ се указва известна непълнота. Тъй щото числата, както и фигуритѣ, съ които геометрията си служи, сѫ непълни мѣрки. Квадратътъ, правоѫгълникътъ, петоѫгълникътъ, шестоѫгълникътъ, крѫгътъ представятъ ограничени свѣтове. Тѣ сѫ мѣрки, съ които можемъ да си служимъ само при известни условия. Колкото и ограничени да сѫ тѣзи мѣрки, все пакъ човѣкъ трѣбва да има знания, да си служи съ тѣхъ.

Въ какво се заключава истинското знание? — Въ познаване и разбиране на първичнитѣ образи, съ които природата си служи. Геометрията, съ която природата си служи, наричаме първична, идейна. Тя е извънъ времето и пространството. Геометрията и математиката, съ които съвременнитѣ учени си служатъ, сѫ преводи отъ образитѣ на природата, нагодени споредъ условията на сегашния животъ, споредъ състоянията.

На какво се дължи остаряването? — На образуването на сложни съединения, които се натрупватъ въ тъканитѣ, безъ да може организъмътъ да ги усвои. Ако се приеме, че клеткитѣ сѫ безсмъртни, единъ день тѣ ще се разпаднатъ, ще прекѫснатъ своята деятелность, вследствие на което човѣкъ умира. Въ всѣки организъмъ сѫществува една централна клетка — монада, около която всички останали клетки се групиратъ и образуватъ даденъ организъмъ. Докато организъмътъ е живъ, между централната клетка и всички останали клетки сѫществува известна връзка. Щомъ тази връзка започне да се кѫса, клеткитѣ се разединяватъ една отъ друга, отдѣлятъ се отъ централната клетка, и организъмътъ умира. Това наричатъ хората смърть, разваляне на съдружието. Както човѣкъ губи силата си и отново я придобива, както може да прогресира и регресира, сѫщото става и съ вѫглерода. Като минава отъ минералното въ растителното и отъ растителното въ животинското царство, дори до човѣка, вѫглеродниятъ атомъ постепенно се развива, придобива нѣщо повече отъ това, което по-рано е ималъ. Както печели нѣщо, така той може и да изгуби. Като изгуби силата си, той става инертенъ, недеятеленъ, мѫчно влиза въ съединения съ други елементи. Следователно, всички елементи, които сѫ изгубили своята първична сила, изгубватъ своята активность, вследствие на което тѣ могатъ само да се наслояватъ, да образуватъ утайки, които говорятъ за единъ завършенъ процесъ. И следъ това трѣбва да минатъ години, за да може даденъ елементъ отново да придобие силата си. За да влѣзатъ тѣзи елементи въ съединения, нужни имъ сѫ специални условия. На сѫщото основание, когато казваме, че известенъ органъ е атрофиранъ, това показва, че клеткитѣ на този органъ сѫ изгубили своята деятелность, своята първична сила. Ако не сѫ изгубили силата си, изгубили сѫ стремежа си едни къмъ други, вследствие на което между тѣхъ не може да става никакво взаимодействие. За да не изпада въ такова състояние, човѣкъ не трѣбва да държи дълго време въ ума си мрачни, отрицателни мисли. Ако въ това състояние става поляризиране въ човѣка, т. е. явяватъ се две противоположни идеи, той може да излѣзе отъ своята скръбь и да смѣни състоянието си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ заболява сериозно, но едновременно съ това въ него се явява надежда, че ще оздравѣе. При това положение, той наистина оздравява. Обаче, има случаи, когато въ болния не се явява никаква надежда за оздравяване. Той казва: Съ мене всичко е свършено. Не се минава много време, и той свършва. Когато въ желанията на човѣка се яви нѣкакво раздвояване, той се бори, но поне се движи. Обаче, яви ли се въ него едно отрицателно желание, безъ нѣкакво раздвояване, работитѣ му не вървятъ добре. Съ този човѣкъ всичко е свършено.

Човѣкъ се натъква на голѣми опасности въ живота си, когато въ ума му се родятъ непостижими идеи. Има идеи, постигането на които е толкова възможно, колкото е възможно човѣкъ да прекара водата на Великия океанъ презъ отвърстие, голѣмо като тънка игла за шевъ. За колко милиона години може да изтече водата презъ такова малко отвърстие? Можете ли да прехвърлите водата на Великия океанъ на друго мѣсто? Или, можете ли да измѣните посоката на движението на водата въ Великия океанъ? Когато единъ континентъ потъва, другъ се явява. Когато единъ човѣкъ умира, другъ се ражда. Изобщо, има идеи, които при сегашнитѣ условия човѣкъ по никой начинъ не може да постигне.

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за десетичната система. Кой е научилъ човѣка да си служи съ тази система? — Тя е останала завещание отъ неговитѣ предци. Тѣ сѫ били първитѣ учители на човѣчеството. Това, което хората днесъ учатъ, е написано отъ първитѣ имъ учители. Всичко, каквото днешната наука познава, е предадено отъ първитѣ учители на човѣчеството. Съвременнитѣ учени правятъ преводи отъ оригиналнитѣ произведения на своитѣ предци. Нѣкой съвремененъ ученъ работи върху даденъ въпросъ отъ науката цѣли 20 години, и най-после открива нѣщо. Много естествено, че ще открие. Като мисли усилено върху даденъ въпросъ, той нагажда мозъка си така, че го довежда до положение да възприема мисли, чрезъ внушение, отъ разумни сѫщества, които се намиратъ въ висшитѣ свѣтове. Този ученъ е трѣбвало да напрѣга мозъка си 20 години наредъ, докато направи връзка съ сѫщества отъ разумния свѣтъ. Следователно, чрезъ мисъльта си човѣкъ се свързва съ интелигентни центрове въ вселената, и по този начинъ предава тѣхната мисъль. Ако цѣлото човѣчество може да направи съзнателна връзка съ възвишения свѣтъ, това ще се ознаменува като нова епоха въ културата. При това положение човѣкъ ще може да добива знанията си направо отъ този свѣтъ. Нѣкои отъ посветенитѣ египтяни сѫ придобивали знанията си, именно, по този начинъ. Тѣ сѫ били поставяни въ магнетиченъ сънь, презъ което време излизали отъ тѣлото си и се издигали високо въ пространството, отдето наблюдавали земята и разположението ѝ около другитѣ планети. Така тѣ сѫ провѣрявали такива нѣща, които по никакъвъ теоретически начинъ не биха могли да научатъ. Предъ сегашнитѣ хора се открива още по-велико бѫдеще. За тѣхъ иде нѣщо по-велико, по-красиво. За да дойде до новата култура, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ своя обикновенъ, дребнавъ животъ. Дребнавиятъ животъ на човѣка не е нищо друго, освенъ животъ на бръмбара, който ту излиза отъ дупката си, ту се скрива. Като падне нѣкоя сламка въ дупката му, той започва да се качва и слиза отъ нея, да я изследва, да разсѫждава, какъ се е създала. Бръмбарътъ не може да си отговори, кой е създалъ сламката и какъ е станало това, но човѣкъ може да му обясни всичко, защото той вижда нѣщата. Когато въ ума на човѣка влѣзе нѣкоя нова идея, и той се намира въ сѫщото положение, въ каквото бръмбарътъ — по отношение на сламката. Всѣка нова идея за него е подобна на сламка, която пада въ скривалището на бръмбара. Ако въ ума на човѣка прониква съмнението, той веднага изкача отъ дупката си. — Защо? — Съмнението не е присѫщо на неговата душа и внася смутъ въ него. Той иска да се освободи отъ съмнението. Щомъ види желанието на човѣка за освобождаване, разумното начало въ него му казва: Време е вече да излѣзешъ отъ дупката си. — Какво трѣбва да правя? — Птица трѣбва да станешъ.

Това сѫ правитѣ мисли, правитѣ разсѫждения въ живота. Хората се подсмиватъ на бръмбаритѣ, безъ да си даватъ отчетъ, че въ ежедневния си животъ тѣ постѫпватъ като бръмбари. Понѣкога тѣ сѫ нерешителни, двоеумни като бръмбари. Като хора, тѣ трѣбва да бѫдатъ смѣли и решителни, безъ страхъ, съ строго опредѣлени идеи за нѣщата. Страхътъ може да бѫде вънъ отъ тѣхъ, а не вѫтре въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на своя страхъ, да го управлява, както мечкарьтъ управлява мечката. Човѣкъ трѣбва да тури юларъ на страха си и да започне да му удря на тѫпанъ, да го разиграе малко. Разгнѣви ли се човѣкъ, нека тури юларъ на гнѣва си и да го разиграе малко. Какво виждаме днесъ? Намѣсто човѣкъ да разиграва страха, страхътъ го разиграва. Намѣсто човѣкъ да разиграва гнѣва, гнѣвътъ го разиграва. Това, което човѣкъ днесъ преживява, ще послужи като материалъ за бѫдещата наука. Това, съ което сегашната наука се занимава, науката на миналото ни най-малко не се е интересувала отъ него. Запримѣръ, съвременнитѣ учени изучаватъ, какъ расте ябълката, какъ става разклоняването ѝ, колко клончета растатъ отдолу и т. н. Тѣ знаятъ, че първо се явяватъ два семедѣла, после още два, на кръстъ, симетрично, и постепенно се разклоняватъ. Двата семедѣла представятъ две възможности при развиване на ябълката.

1926-04-04-19_fig1.png

И тъй, като дойдемъ до растенията, ясно виждаме двата живота: материалистиченъ и духовенъ. Първиятъ е изразенъ въ коренитѣ, а вториятъ — въ клонетѣ. Геометрически тѣзи два вида животъ могатъ да се представятъ въ видъ на триѫгълници (фиг. 1). Триѫгълникътъ АВС представя материалистическия животъ — животъ на коренитѣ. Триѫгълникътъ СА1В1 — духовниятъ животъ — животъ на клонетѣ. При правилно развиване на растенията, енергиитѣ, соковетѣ на коренитѣ вървятъ къмъ клонетѣ, а енергиитѣ и соковетѣ на клонетѣ слизатъ къмъ коренитѣ. Тази обмѣна помага за растене и развиване на растенията. Такава обмѣна става и въ човѣка: енергиитѣ отъ физическия му животъ отиватъ въ духовния, а енергиитѣ отъ духовния му животъ слизатъ въ физическия. Това значи правилна обмѣна, правилно превръщане на енергиитѣ. Енергиитѣ отъ низшия животъ трѣбва да отидатъ въ висшия, тамъ да се преработятъ. Така преработени, тѣ слизатъ отново въ низшия животъ, да го повдигнатъ на по-високо стѫпало. Тъй щото, когато се говори за духовенъ животъ, това не подразбира само живота на клонетѣ, но и живота на коренитѣ — пълниятъ животъ. Духовниятъ животъ включва въ себе си и физическия. Подъ „духовенъ животъ“ съвременнитѣ религиозни хора разбиратъ само живота на клонетѣ, вследствие на което въ тѣхъ настава израждане. Израждането подразбира анормално състояние на човѣшкия организъмъ, въ което енергиитѣ му не се трансформиратъ правилно. При слизане на енергиитѣ отъ духовния свѣтъ въ физическия, и при качването имъ отъ физическия въ духовния, е нужна наука, съ която човѣкъ трѣбва да се справя. Въ тѣзи два процеса се крие смисъла на истинския животъ.

Следователно, ако не знае да трансформира правилно енергиитѣ на своитѣ низши желания, човѣкъ може да заболѣе. Това заболяване ще се отрази върху чувствата му, върху неговия духовенъ животъ. Ето защо, едновременно съ анатомията и физиологията на физическото тѣло, човѣкъ трѣбва да изучава анатомията и физиологията на астралното си тѣло. По този начинъ само той ще може правилно да трансформира енергиитѣ на своя организъмъ. Болеститѣ въ съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на неразбиране закона за превръщане на енергиитѣ. За да дойде до естествено приложение на този законъ, човѣкъ трѣбва да живѣе високъ мораленъ, идеенъ животъ. Дали се занимава съ музика, съ художество, съ изкуство, за всичко се изисква идея. Нѣкой художникъ рисува портретъ на великъ човѣкъ. Той първо трѣбва да спре вниманието си върху челото, носа, брадата му, да изчисли тѣхнитѣ съотношения и тогава да пристѫпи къмъ работата си. За да нарисувате единъ човѣкъ, както трѣбва, необходимо е да го познавате, да знаете, каква е била мисъльта му, какви сѫ били неговитѣ чувства и постѫпки.

Като пишете темитѣ си, не да вадете общи заключения отъ единъ фактъ само. Нѣкой отъ васъ писалъ, че десетичната система е произлѣзла отъ това, че човѣкъ ималъ по десеть пръста на рѫцетѣ и на краката си. Ако е така, какво ще кажете тогава за стоногата, за осмокракия паякъ и т. н.? Въ пѫтя на своето творчество, природата си е служила не само съ една, но съ много системи, които не сѫ въ противоречие. Между всички системи на природата има пълно съотношение. Едно дете знае да брои до три. Като се върне отъ училище, то започва да брои предъ майка си: 1, 2, 3. Неговата система се състои само отъ три члена. Друго дете брои до шесть — системата му се състои отъ шесть члена. Вие броите до милиарди, но колцина отъ васъ сѫ броили отъ едно до милионъ, безъ да се отегчатъ? Като дойдатъ до нѣкое мѣсто, спиратъ. Вземете житни зърна и пребройте отъ тѣхъ милионъ зрънца. Само по този практически начинъ ще разберете, какво нѣщо представя милионътъ.

Често се запитвате, защо човѣкъ не издържа въ живота. Защо не издържа на изкушенията? — Това се дължи на силно развита стомашна система въ човѣка. Стомахътъ представя физическия животъ на човѣка, изразенъ въ триѫгълника АВС, фиг. 1. Ако стомашната система на нѣкой човѣкъ е силно развита, той не може да издържа предъ голѣми изкушения и се проявява като немораленъ — много яде, много пие. Той не е въ сила да превърне своитѣ физически енергии въ духовни. Вториятъ триѫгълникъ, СА1В1 представя умствения животъ на човѣка. Когато умственитѣ енергии взиматъ надмощие въ живота на човѣка, въ него се явява желание да стане виденъ човѣкъ на земята. За да не изпадне въ щеславие, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да трансформира енергиитѣ на своя мозъкъ. Изобщо, енергиитѣ въ всички свѣтове трѣбва правилно да се трансформиратъ, да не създаватъ наслоявания въ човѣка. Този законъ трѣбва да се спазва при възпитанието на младото поколѣние. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да слиза и да се качва правилно. Той представя съчетание на материалното съ духовното, вследствие на което ще се грижи еднакво и за дветѣ свои естества. Материалниятъ животъ безъ духовния нѣма смисълъ. И духовниятъ безъ материалния нѣма смисълъ. Нито духъ безъ материя може да сѫществува, нито материя безъ духъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде духовенъ, но сѫщевременно трѣбва да бѫде и материаленъ. Обаче, между дветѣ му естества трѣбва да има пълна хармония. Материалното и духовното естество въ човѣка сѫ условия за постигане на възвишения животъ, къмъ който той се стреми. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да отрича нито материалния, нито духовния животъ. Тѣ трѣбва взаимно да се допълватъ, всѣкога да сѫ въ правилна обмѣна помежду си.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

21. Лекция отъ Учителя, държана

на 4 априлъ, 1926 г. София.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...