1922_08_22_3 Изпитвайте Писанията

[Ани]

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

4½ ч. сл. обед.

Изпитвайте писанията!

„Изпитвайте писанията; защото
вие мислите, че в тях имате живот
вечен; и те сѫ, които свидетелствуват
за мене“.

 Йоан 5:39.

Ще взема 39 стих от 5-та глава от Евангелието на Иоана: „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен и те сѫ, които свидетелствуват за мене“.

Този стих може да се вземе и в тесен и в широк смисѫл. В тесен смисѫл може да се вземе, каквото сѫ писали еврейските пророци, апостолите, и каквото е казал Христос. Но когато Христос е цитирвал този стих, в Неговия ум е имало широка идея. „Изпитвайте писанията“ — всичко онова, което Бог е написал в разумния свят, свидетелствува за мене. Изпитвайте това, което е написано. Вѫв света има едно изпитване, което се налага. Запример: готвачката трябва да изпита храната, дали е сготвена добре. Жената, която е месила хляб, и го е турила вѫв фурната, трябва да опита дали се е опекѫл. Когато една работа се свѫрши, опитва се дали е свѫршена. И когато казваме, че ние трябва да изпитваме, трябва да изпитваме дали нещата сѫ верни, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва. Ако вие имате тѫнки чувства, сензитивност, може да се пренесете вѫв времето на Христа, вѫв времето на пророците, и, понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях, и да се научите, какво сѫ искали да кажат. Сега те сѫ по-напреднали, тяхното сѫзнание се е разширило и ще ви осветлят. А ние се спираме и казваме: „Преди 2000 години тѫй рекѫл пророка“. Но от тогава досега колко води сѫ изтекли! Ако дойде Христос ще каже: „Изпитвайте писанията, какво е писано не само тогава, но и от 2000 години насам, защото се пише не само тук на земята, но и горе на небето, и ангелите, и светиите, всички пишат. Затуй се препорѫчва на всинца ви да имате един буден ум, да изпитвате писанията. Запример, ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта, да я проучавате, като сила вѫв всичките нейни форми, в каквито се проявява, в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мѫдроста в нейните проявления, както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, сѫщо велики резултати щяхте да добиете. Това сѫ велики области, от които може да се почерпят грамадни знания.

Христос казва: „Изпитвайте писанията, те сѫ които свидетелствуват заради мене“.

За кого свидетелствуват? Всичко туй свидетелствува за тази необятна и безгранична Любов, която иска да ни привлече и да ни изпита, да ни подложи на всички изпитания, за да станем здрави. Само тогава можем да станем ученици. Представете си един болен ученик, боли го крак, зѫб, стомах, как ще учи той? Следователно, ученика трябва да бѫде здрав, у него умѫт и сѫрцето трябва да работят добре, без да има някакви болки, без да го смущава нещо. Като пренеса тази аналогия вѫтре в школата, следва, че всички трябва да бѫдете здрави. Всеки ученик трябва да бѫде здрав!

Сега, запример, нашите противници, или по-право, вашите противници, без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре, и те сѫ като нас, карат се“. Насочват мисѫлта си и гледаш... един ден вие се скарвате. Казват: „И те се спорят помежду си, и те не знаят истината“. И вие започвате да спорите, кой от вае знае истината? Най-пѫрво, ние трябва да се освободим от хорските мисли отвѫнка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от качествата на ученика. Затова, всеки един ученик трябва да се постарае да го добие. Това е само едно твѫрдение. И ние в школата ще ви дадем методи. Тия методи сѫ тѫй прости, че като ви се дадат, вие се усѫмнявате и казвате: „Дали ще може да се постигне нещо, или само си губим времето?“ Казвам: ще опитате методите, и ако нямате резултати, тогава ще говорите.

Сега, понеже утре ще бѫде ден за школата, аз бих желал, всички онези от вас, които имат някакви сѫмнения, да си изповядат сѫмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото, знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега е гѫста, и те се дѫржат с нас заедно, но утре ще разредим средата, и понеже сѫ тежки, ще паднат на дѫното. Ние ще им кажем начин, как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоритически. Знаете ли каква среда представлява Бѫлгария? Знаете ли каква среда представлява бѫлгарското духовенство? Сега, например, вие мислите, че ние ще ги набрулим вѫв вестниците, ще си измѫкнем ножа. То е лесно да измѫкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега например, аз ще ви вѫорѫжа. Ние имаме мечове, изковани в огѫня на Любовта, после полировани в огнището на Мѫдроста, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, ще се пукне, като мехур. Този меч има туй свойство, че само като го посочиш, той почва да цѫрка. Казва се в Словото Божие: „Турете меча на Духа!“ Той е ужасен. Знаете ли какѫв мач е той? Той е такѫв силен меч, че не само укротява, но който веднаж е прободен с него, не чака, или се предава, или, както казват турците: „Табанà кувет“ — бяга. Но тази е вѫтрешната страна.

Мене ще ми бѫде приятно да установим вѫтре в школата един ред, да представлявате един образец, та, който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на природата, и можем да турим вѫв света ред и порядѫк. Аз ще позная моите честни ученици, ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Пѫрво ще видя дали сте честни — с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба сѫс злато, и ще му кажа: Ще занесеш тази торба в еди-кой си град. Ако той офейка с торбата, вѫпросѫт е решен вече. Другиму ще дадем някоя кѫща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество, и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какѫв е този ученик. И ако на някой от учениците поверим един дял да го рѫководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори пѫт, ще ги питаме: Ти не си ли този, който взе торбата? — Да. — Сѫс здраве си вѫрви! На другия: Ти ли беше този, който усвои кѫщата? Имайте пред вид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че си честен, почтен. Вярвам вѫв всичко това, но торбата кѫде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но кѫде е любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези сѫ на физическото поле. На торбата, на кѫщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за добро, добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“, ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците. После, ще изпитваме някои от учениците на специалния клас. Запример, ще му дадем някаква работа, някакѫв труд за цял месец, и ще му кажем: Ще знаеш, ако работиш добре, ще ядеш, ако не работиш, нищо няма да ядеш. После, ще му кажем да направи сѫщото за една година. Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден, и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик, и ще ти турим шест. Ако за ½ година си намерил работа, ще ти турим четири, ако ¼ от годината си работил, ще ти турим три, ако си работил само 1 — 2 дни, ще ти турим единица. Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим прѫв министѫр в Бѫлгария, после ще го смѫкнем отгоре, и ще накараме целия бѫлгарски народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави, и ако си издѫржи изпита, шест ще му турим; ако не го издѫржи, ще накараме бѫлгарския народ да го оплюе. Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продѫлжение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издѫржат добре изпита си, тогава ще им се повери... Знаете ли какво ще ви се повери? — Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той вѫв вас, че каквото ви каже, няма да развалите славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мѫдроста, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпѫлните всичко тѫй, и то абсолютно тѫй, че всичко да бѫде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в школата.

Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, вѫв волята ви, и тогава всичко ще дойде, всичко е вѫзможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички — млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена, и пред никакви мѫчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем“. Младото като не се помрѫдне, старото няма да стане, и старото, като не се помрѫдне, младото няма да стане.

Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал“. Ами че, това сѫ най-великите истини, които сѫм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата любов, каква е вашата мѫдрост, истина, правда, добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи, ще гледате дали вѫв вашия дух, вѫв вашата душа, вѫв вашия ум, вѫв вашето сѫрце, царуват тия велики Божествени добродетели. То е силата; а знания, растене, сѫвѫршенство, то е вѫпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е вѫзможно.

Та сега, за през цялата година ще турим една формула, да си помагате. Които сѫ слаби, ще ги направим герои. Казвате: „Слаб човек герой може ли да стане?“ — Много лесно може да стане. Вземете един сѫвременен неврастеник, страх го е от студено. Хвѫрлете го в студена вода, след като се окваси, няма да има страх вече. След като се окваси, не само че не му е страшно, но почва да му става и приятно. На всеки един от вас, когато се страхува — един котел студена вода отгоре му! Нищо повече. След като се окваси хубаво, няма да го е страх. Аз ще ви кажа запример, някои от вас много тачите общественото мнение. Някой като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво, и тогава, като минете тѫй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение“. След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблеста да се не плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високо-благородните, у интелигентните хора, а там, дето няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бѫдем всички високо интелигентни и да се стремим кѫм сѫвѫршенство. Всеки ученик от класа, който се стреми кѫм сѫвѫршенство, и е интелигентен, който е способен, ще му дадем всичкото наше сѫдействие. В школата вие ще се научите на различни методи. Не само ще се учите, но едновременно ще бѫде и теория и опит, всичко ще вѫрви паралелно. Запример, искате да премахнете някой ваш недѫг, нали? Да допуснем, че си страхлив. Е, кои сѫ причините на страха? Може би, когато вие сте били заченати, майка ви да се е оплашила от някоя котка, и тя да е станала причина да се яви у вас страх. Следователно, вие постоянно ще се плашите от котка. Ще се плашите не само от котка, но и от всички други животни, които се плашат от котка. Запример, има хора, които много се плашат от мишки. Някои пѫк се плашат от паяк, пиявица и др. От тия малки работи се плашат. Ние трябва да знаем закона, да се повѫрнем назад, да изправим погрешките си, да не се плашим от котка. И действително, уплашването от котка има значение: котката упражнява лошо влияние. Сега, с това не казвам, че като се вѫрнете в кѫщи да изпѫдите всички котки. При известни случаи котките сѫ ужасни. В даден момент, когато тя изплаши една бременна жена, влиянията ѝ сѫ лоши. И всякога, когато една бременна жена се оплаши или от котка, или от змия, или от паяк, пиявица, или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила. И тѫй, гледайте как да изкорените този страх, който се увеличава у човека. Ще се стараете тогава, да се приближавате до котка, или до всичко онова, от което се боите. Ще се доближите да го пипнете. Ако е змия, например, най-пѫрво ще се стараете да я гладите отдалеч, после ще я пипнете по-спокойно. Ако е умряла, ще я вземете, ще прекарате рѫцете си през цялото ѝ тело, и ще се ободрите. След туй, зимно време, като намерите някоя змия, ще я прекарате през рѫцете си, и после, като вземе да мѫрда, ще я хвѫрлите, тѫй ще правите, до като страха изчезне. Щом излезе страха от вас, вие на половина сте решили тази задача.

Та, казвам сега методите. Туй е само един метод, а не че всинца ще ходите да гоните змии, да ги хващате. Това ще бѫде задача, може би, за едни от учениците — да ловят змии. На други може да се падне случай да имат работа с мечки, с малки мечки и т. н.

Христос казва: „Изпитвайте писанията“. Тази велика книга в природата трябва да се изпита. Написаните формули, както растенията, камѫните, животните, това е една написана книга, и ние трябва да проучаваме великите сили, които сѫ скрити, заложени в природата, и за какво можем да употребим в даден случай тия сили. Ще разберете един велик закон, че всякога, щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не можеш да работиш. Например, имаш неразположение кѫм свой приятел, ти вече си на половина парализиран. И щом се скарат тия двама души, не им вѫрви, никому не вѫрви. Ако двама ученици се скарат, трябва да знаят, че в школата не се позволява абсолютно никакво скарване. Щом влезете в школата, никакви недоразумения! Излезете ли вѫнка, можете, позволявам това, колкото искате можете да се налагате. И ако някой иска да се бие, казвам: Можем да ви освободим за няколко месеца се да биете, и като се вѫрнете сѫс счупени глави, носове ще ви кажем, че всичко това абсолютно го забраняваме. Ще забравите абсолютно всичко, без никакви караници. Сега, туй ще го знаете. Туй значи да имате характер, да имате воля.

Като влезете в тази окултна школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания, и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити. Те често казват: „Учителю, я ни изведи от телата, че ни заведи в тия вѫзвишени светове, и ни покажи какво има скрито там.“ Може. Е, после за страхливите има и друг начин за лекуване. Ще турим страхливия в един аероплан, ще го издигнем горе на височина 3 — 4 клм. Ти може да изпитваш удоволствие, но на страхливия ще треперят и гащите. След като слезе и ни опише какво е преживял, ще го питаме иска ли втори пѫт да се качи. Ако иска, значи станал е много срѫчен, смел. То е достатѫчно изпитание, на аероплан отгоре. Но да не мислите, че това е за старите; не, това е за специалната школа, то е за младите юнаци, то е за най-младите ученици, които сѫ силни и крепки. За по-напредналите други изпити ще има. Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бѫдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бѫдем срѫчни и способни за всичко. В нашата школа ще застѫпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застѫпим, и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дѫрводелци ще имаме, тѫй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвѫн да ни работи. Някой брат няма кѫща, хайде няколко други братя ще се заемат, в 2 — 3 недели ще му направят кѫща с 2 — 3 стаи. Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камѫни, тухли, пясѫк, всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз прѫв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи кѫща, как се работи, дѫрводелство, всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да вѫрши работата си. Запример, следя учениците, като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: дали ще мога да изклинча или не? Всеки трябва като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тѫкмо той трябва да работи, да слугува на другите, и да си каже: днес ще слугувам. Защо? — Защото не ми се искаше да работя. И по такѫв начин ние ще сѫкратим труда на 3 — 4 часа дневно. Ако всички работим по 3 — 4 часа физически труд на ден, нашия труд много нещо ще ни даде. При такѫв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега запример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара-Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякѫде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се сѫздава една комуна, трябва да се комунизира труда, а не капитала. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран — готовото лесна се изяда. Тук, миналата година, аз заедно с още трима души свѫршихме един канал — копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2 — 3 часа на ден. Той едва след 3 — 4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той, като вземе мотиката, изведнаж забѫрза, забѫрза, и не се минава половин час гледаш го, оставил мотиката настрана, почива. После пак я вземе, бѫрза, бѫрза. Не бѫрзай, най-накрая бѫрзай! Ще изпрахосаш енергията си. В нашето училище не се позволява бѫрзане, полека ще започнеш. Затуй казвам: С микроскопически опити започнете! Най-пѫрво образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене, и аз ще видя, дали „торбата“ ще може да остане. Сега те не могат да се докачват, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пѫк ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тѫй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат. Тѫй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова, в което се влага човешки труд. Сега, туй е само един опит, не да сѫбираме пари, но да се научим на един честен труд, труд с любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от любов, и от пѫрвия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази, радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини, това е една велика сила. И тѫй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за любов говорим. Ако искаме да направим опит, трябва да работим от любов и за любов. Разбирате ли всички?

Аз искам всички братя и сестри да оправят своите недоразумения по закона на любовта. Ако някой не иска да оправи работите си, ние ще платим неговия дѫлг. Ще го питаме: Ти заплати ли дѫлга си? Не. Нищо, ние знаем, че ти си задигнал торбата и нищо повече. Ако някоя ученичка се ангажира с някоя работа а не я свѫрши, ние ще свѫршим работата ѝ, и ще напишем в книгата, че дала обещание, и не го е издѫржала. За през цялата година ще направим един списѫк, и ще бележим кой не си плаща дѫлга, не си свѫршва работата. Обещал някѫде, а не свѫршил работата. Аз ще я свѫрша заради него, но ще пишем в книгата. И този ученик или ученичка, като дойде още един пѫт, ще му кажем да чака. Ще му кажа: Аз не разполагам с време, за да ти свѫрша работата.

Сега, вѫв всинца ви ще има туй добро желание да работите. Ще турим като идея в ума си да работим, и ще работим разумно. В тази школа всекиму е определена работата от невидимия свят. И тѫй, ясно е: за всинца ви, които сте тук, е определено какво има да работите. Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. Онази птичка, която храни децата си, кой я учи да ги храни? — Този вѫтрешен закон. Онази кокошка, която и от сянката си бяга, след като има пиленца, става смела и решителна. Кой я прави смела? — Този вѫтрешен закон, който, като се пробуди, прави я смела и решителна. Тя има една идея вѫтре в себе си, че има пилци. Следователно, какво ни дава идеята на човек, който се страхува? Той е кокошка без пилци. Имаш ли идея, ти си без страх. Следователно, законѫт е верен. За да изчезне страха, трябва да туриш в ума си една идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божия Дух, идеята за Любовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни, и ще намерим, че туй благо, което тѫрсим, то е вѫтре вѫв нас.

Сега, аз трябва да ви убедя вече, макар че от толкова години говоря все за едно и сѫщо нещо, трябва да ви убедя, че няма по-велика сила от Любовта. И едва сега вие казвате, че тѫй, както казва Учителя, тѫй е. Казвате: „Ние още от Любовта не сме видели нищо.“ Но най-великата сила в света, това е сѫзнателната любов, и когато тя влезе в човека, в него се развиват потайни сили, за които човешката душа копнее. Не любов, която смущава, но любов, която разширява. Когато тази любов влезе в сѫрцето на поета, как гладко вѫрви перото му; когато тази любов влезе в списателя, как лесно, в един час, си развива темите; когато тази любов влезе в свещеника, в учителя, в майката, всичко вѫрви тѫй експедитивно. Но когато тази любов изчезне, всичко вѫрви тѫй хлабаво. Любовта има своя идея. Трябва да сме експедитивни. Когато любовта влезе у някого, искаш нещо веднага става. Бѫрзо, кажеш и става. Вземеш пари на заем, виж, веднага ги врѫщаш. Нямаш любов, казваш: туй стана, онуй стана, децата, майката виновни — няма я любовта. Взел пари на заем, за една минута ги намира, а за врѫщане го няма. Не, не, любов нямаш. И който взема и който дава, изгубили любовта си.

Та, пѫрвото нещо, което искам от вас учениците на тази окултна школа, е всички да се сдобиете с тази любов. Тя е вѫв вас, но да я добиете с тази интензивност, че да я почувствувате тѫй идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само ума ви, но и сѫрцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този вѫншен свят, който чака. Ние ще проповядваме на тия хора. Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. Я ми кажете, ако аз пратя свещениците, те ще изопачат всичко. Какво ще кажат? Аз ги зная. Понеже мисля да ви пратя, аз казвам: Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам зная, добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. Безлично, значи без ограничение.

В нашето Бяло Братство принципѫт е: Само за Бога можем да работим, и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип, и той трябва да легне вѫтре в нас. Само Бог е сѫвѫршен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сѫрце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук на земята. И само Него можем да намерим тук на земята и горе на небето. Следователно, само Нему можем да вѫздадем чест и поклонение и хваление и никому другиму. Само този принцип — Бог на Любовта — трябва да легне като основа, правило в душата ви. Него ще намерите и на земята и на небето, и Той като ви проговори, ада веднага става рай. Ако не ви проговори, рая става ад. Такѫв е дѫлбокия закон. Вие, като имате най-добро разположение, като се махне любовта, изпитвали сте какѫв ад настава, каква тяжест, какво безсмислие. Дойде ли любовта, светне лицето ти, казваш: „Колко сѫм радостен!“ — Готов си да служиш. Махне ли се любовта, всичко изчезва. Като имаме тази опитност, пѫрво ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, който живее в нас, да не нарушаваме този мир, който Бог носи в нас, или, както казва Писанието, да не се нарушава този печат, с който е запечатана тази книга.

После, ще се стараете, вие учениците, да имате взаимно уважение и почитание. Като се срещнете сега, как ще се поздравлявате? — Няма Любов, като Божията Любов. Като ти каже брат ти: Няма Любов, като Божията Любов, ти ще му кажеш: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Тогава брат ти ще ти каже: Само Божията Любов е Любов. Ти ще му кажеш: Само в моята любов ти ще ме познаш.

Понеже виждам, че туй е малко дисхармонично за вас, ще изменя, ще направя друг превод. Казва ти: Няма Любов като Божията Любов. Отговарят: Само в проявената Божия Любов ти ще ме познаеш.

Туй ще бѫде за една година. Учениците тѫй ще се поздравляват. Пѫрвата формула може да употребите, като влезете в дома на приятеля си, а втората — като си излизате от дома.

Аз бих желал да зная по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпѫлняват. Да кажем, пратим пѫрвата лекция, трябва да знаем колко екземпляра ще ви сѫ нуждни. Ако могат да се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато сѫ напечатани всички беседи изведнаж, това е опасно, защото се явява една сѫблазѫн, искат да ги прочетат всички изведнаж, и после не искат да ги учат.

Запитват: На улицата като се срещнем, как да се поздравляваме? — Единия ще каже: Без страх! Другия ще отговори: Без тѫмнина! Или може да му каже тихичко на ухото: Няма Любов, като Божията Любов. Той ще ти отговори: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов.

Щом има между тебе и приятеля ти чужд, не поздравлявайте. Поздравления ще си давате само когато няма никой помежду ви. Иначе, това е буквата на нещата, не е духа. Може да си дадете един сигнал, един символ за поздравление. Аз бих ви дал един символ, но вие може да злоупотребите с него. Поздравлението ще бѫде тѫй естествено, че в туй движение, което ще направите, да не се забелязва нещо извѫнредно, естествено да става. Тогава ще си носите една специална бяла кѫрпа, и като срещнете някого, ще я извадите, уж си триете носа, мустаците. Чиста кѫрпа ще носите, кѫрпа само за поздравления. Трябва да пазите това в абсолютна тайна. И другият ще извади своята кѫрпа. Но, ще извадите кѫрпата си от далеч, и няма да я туряте на устата си, ще я хванете и леко ще я прекарате покрай носа и устата си. Другият ще види, че имаш бяла кѫрпа, и той ще те поздрави.

Всички от Бялото Братство трябва да носите бели врѫзки. В бѫдеще няма да носите яки, а една бяла кѫрпичка, хубаво забодена с златна игла с пентограм. Селяните ще имат бели ризи, яки от ризата чисто бели, нищо шарано по тях. Яките ще се заместят с нещо по-хубаво, по-приветливо. Яките могат да бѫдат меки, обѫрнати. Но това, — пентограмите, поздравленията, това сѫ най-простите неща.

Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов.

Няма Любов като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов.