Ани Posted March 7, 2017 Report Share Posted March 7, 2017 От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прѣдаване на мислитѣ. Музикалность. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“. Размишление. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Цѣльта на съврѣменната наука“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Приспособление на човѣшката душа“. Какъ опрѣдѣляте вие думата, „диференциране“? Или, какъ разбирате видоизмѣнението на материята, минаването ѝ отъ едно по-просто състояние къмъ по-сложно? Ако знанието не се прилага, то е опасно за душата. Всѣка материя, която се влага въ човѣшкия организъмъ, а именно въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърце и не се използува, слѣдъ врѣме и тя става опасна. Ако имате едно желание, което не можете да реализирате, това желание започва да ви измѫчва. Сега въ какво седи видоизмѣнението на материята? Често ние казваме, че човѣкъ се видоизмѣня. Какъ се видоизмѣня? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ е мислилъ, че трѣбва да бѫде добъръ, учтивъ спрѣмо всички. Слѣдъ врѣме, обаче, той измѣня този си възгледъ и казва: човѣкъ трѣбва да бѫде и малко грубъ. Тогава, каква е разликата между учтивостьта и грубостьта? Да допуснемъ, че учтивостьта прѣдставлява точката А, а грубостьта точката В. Тѣ изразяватъ два метода въ живота. Нѣкой казва, че работата не върви само съ учтивость. Мислите ли, че ако употрѣбите грубостьта, резултатътъ отъ нея ще бѫде по-добъръ отъ този на учтивостьта? Ако прѣкарате една година живота си въ учтиви обноски, а слѣдната година въ груби, резултатитѣ ще се анулиратъ, и вие ще дойдете пакъ въ първоначалното си състояние — ще образувате единъ крѫгъ въ живота си, т. е. нищо нѣма да придобиете, или по-право, това което сте придобили, ще го загубите. Това, което ще придобиете въ А, въ В ще го изхарчите. Грубиятъ човѣкъ всѣкога харчи. Напримѣръ, той ще удари нѣкого, но съ всѣки ударъ прѣдава своята енергия и по този начинъ я изгубва. Наблюдавайте това нѣщо въ живота. Прослѣдете единъ много силенъ човѣкъ, който бие 10-20 души. Ще видите, че слѣдъ това той отслабва, изгубва силата си. Нѣжнитѣ, учтивитѣ хора, на видъ, сѫ слаби, но слѣдъ врѣме тѣ заякватъ. Слѣдователно, когато ние казваме, че нѣжностьта или учтивостьта сѫ за прѣдпочитане, разбираме, че това сѫ методи за уякчаване на човѣшкия характеръ. Когато човѣкъ има излишна енергия, той трѣбва да знае, по какъвъ начинъ да я прѣдаде. Защото човѣшката енергия има обратни движения: ако ударишъ нѣкого въ носа, и той ще ви удари въ носа. Ударете нѣкого въ лицето, и той ще ви удари въ лицето. Нѣкой пѫть има изключение, но почти всѣкога въ свѣта се прилага законътъ „око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Ето защо, вие трѣбва да намѣрите разумно приложение на всичко това, което е заложено въ васъ. Запримѣръ, отъ 3 години насамъ ви сѫ прѣдадени толкова лекции. Азъ бихъ желалъ да извадите отъ лекциитѣ на първата година единъ методъ за приложение. Допуснете сега, че извадя едного отъ васъ на таблата да изясни, какво нѣщо е живата точка. По какво се отличаватъ живитѣ точки отъ мъртвитѣ? Азъ разбирамъ, че всѣка точка има форма. Всѣка енергия въ своето първо проявление образува една малка точка. Така и всѣка малка свѣтлинка, която се образува въ пространството, се проявява като една малка точка. Какво направление взима тази точка? Допуснете, че отъ планинския върхъ А тече вода надолу и прониква въ почвата С, отдѣто при В се явява въ видъ на капка, слѣдъ нея втора, трета и т. н. Всички тия капки образуватъ една права линия, която не прѣдставлява друго, освѣнъ единъ ручей, или една рѣка, т. е. една жива струя. Да кажемъ, че имате единъ приятель, който живѣе въ Варна. Вие проектирате мисъльта си къмъ него. Какъ ще се прояви тази мисъль въ пространството? Какво направление ще вземе тя, по права линия ли ще се движи, или ще вземе друго нѣкакво направление? Какъ ще я види този, у когото е развито шестото чувство? (—Мисъльта ще се движи по крива линия, дѫгообразно). Допуснете, че поставямъ едного отъ васъ на единия край на салона, а другиго на другия край, и вие мислите нѣщо единъ за другъ. Какви ще бѫдатъ линиитѣ, които излизатъ отъ васъ, прави или криви? Прѣдставете си, че въ сѫщото врѣме и азъ мисля за васъ, като сѫщеврѣменно отправямъ мисъльта си и къмъ друго сѫщество нагорѣ. Каква посока ще има мисъльта ми тогава? Кажете ми, какъ си прѣдставяте мисъльта? Най-първо, за да мога да мисля за кого и да е отъ васъ, трѣбва да имамъ прѣдстава за лицето и за фигурата ви. Трѣбва да ви прѣдставя въ ума си въ миниатюръ, да ви държа тамъ малко врѣме като едно микроскопическо човѣче, съотношението на което да е напълно сѫщото съ вашия образъ, докато напълно оживѣете въ ума ми. Колкото вашиятъ образъ става по-живъ, толкова и мисъльта ми за васъ е по-силна. Значи, докато не оживѣете въ ума ми, не мога да мисля за васъ. Слѣдъ това ще проектирамъ своята мисъль къмъ васъ. И обратно: ако пъкъ вие мислите за мене, по сѫщия начинъ ще си прѣдставите моя образъ въ една микроскопическа форма въ ума си, за да се образува връзка между менъ и васъ. Веднъжъ тази връзка създадена, мисъльта вече може да се прѣдава. Какъ си прѣставлявате мисъльта, материална ли е, или не? (— Материална). Мисъльта, която съмъ проектиралъ къмъ едного отъ васъ, могатъ да схванатъ и всички останали. Да кажемъ, че 100-200 души се намиратъ въ разни пунктове. Ако азъ проектирамъ мисъльта си само къмъ едного отъ тия 200 души, а другитѣ сѫ чувствителни, тѣ ще схванатъ моята мисъль. Какво показва това? — Че мисъльта върви вълнообразно. Тя върви по права линия къмъ васъ, като сѫщеврѣменно се и разширява, поради което мнозина могатъ да я схванатъ. (— Има ли разлика между този, който я приема направо и тѣзи, които я долавятъ косвено?) — Има разлика. Първиятъ я долавя по-интенсивно. Въ дадения случай това може да се прѣдстави по слѣдния начинъ: да допуснемъ, че на линията АД сѫ наредени около стотина души. Мисъльта, обаче, се изпраща по направление отъ С къмъ В. Мисъль къмъ В ще бѫде много силна, понеже е централна, а другата, която ще отиде до точкитѣ АД, ще бѫде по-слаба. Тѣзи точки ще прѣдставляватъ брѣгове, дѣто мисъльта ще се поляризира. Вие можете да правите малки опити за възприемане мисли по телепатически начинъ. Трѣбва да имате поне една малка опитность въ това отношение. Нѣкои отъ васъ, които си хармониратъ по темпераментъ, по сърце и по умъ, може да си изпращатъ мисли и да си отбѣлѣзватъ резултатитѣ. Да кажемъ, че искате да изпратите една мисъль на нѣкой вашъ приятель въ 9 ч. в. Вие трѣбва да му кажете, че между 8 и 10 ч. в. ще му изпратите една мисъль, за да се концентрира и той малко, но нѣма да му кажете точно часа. Така ще видите, дали той е схваналъ точно врѣмето и дали е възприелъ мисъльта. Нали сте имали такива опитности? Седите нѣкой пѫть дома си и веднага ви дойде на ума нѣкаква мисъль. Напримѣръ, дали сте обѣщание нѣкому да го посѣтите въ 5 ч. слѣдъ обѣдъ, но ви дойдатъ гости, и вие пропуснете врѣмето. Веднага ви дойде мисъльта, че въ 5 часа трѣбваше да бѫдете при единъ вашъ познатъ. Изваждате часовника си и виждате, че сте закъснѣли. Това подсѣщане за вашето обѣщание, е неговата мисъль, проектирана къмъ васъ. Взимате шапката си и излизате навънъ. Вие сте имали такива случаи, нали? Сѫщото нѣщо се случва и въ друго отношение. Нѣкой пѫть вие водите добъръ, религиозенъ животъ, но послѣ почвате да се съмнѣвате въ него и казвате: този пѫть не е хубавъ, трѣбва да се живѣе по-нашироко. И тръгвате по широкия пѫть. Послѣ пакъ проблѣсва въ ума ви мисъльта за първия животъ и казвате: не, не може да се живѣе така. Питамъ ви: отдѣ е дошла тази мисъль у васъ? — Отъ нѣкой вашъ приятель, който живѣе заедно съ васъ, но седи по-високо отъ васъ и вижда вашето положение. Той ви казва: пѫтьтъ ти не е правъ! Може да е нѣкой вашъ приятель извънземния ви животъ, който именно проектира тази мисъль къмъ васъ, внушава ви я. Законътъ е сѫщиятъ. Сега, при тия наблюдения, може да забѣлѣжите и слѣднитѣ явления: като мислите често, ще забѣлѣжите свѣтли, ярки точки, които се явяватъ налѣво, и послѣ отиватъ къмъ дѣсно и се изгубватъ. Когато точкитѣ вървятъ отлѣво къмъ дѣсно, мисъльта, която се проектира къмъ васъ, е отъ възходяща степень. Тази мисъль е полезна. А когато тази свѣтла точка върви отдѣсно къмъ лѣво, тя е въ низходяща степень. Тази мисъль е опасна и безполезна за васъ, затова трѣбва да мислите. Човѣшката мисъль е свързана съ жизненото електричество въ живота. Когато мислитѣ сѫ положителни, тѣ привличатъ жизненитѣ сили къмъ себе си, а когато мислитѣ сѫ отрицателни, тия жизнени сили се разпръсватъ, отдалечаватъ отъ човѣка, вслѣдствие на което се появява заболѣване. Запримѣръ, ако имате нѣкой противникъ, който ви мрази, неговата мисъль спрѣмо васъ е много силна. Той може да ви направи негативенъ, и вие ще заболѣете. Законътъ е слѣдниятъ: ако вие заболѣете, туй заболѣване ще се върне върху него, ще има обратно движение. Вие можете, обаче, да изпращате вашитѣ положителни мисли, вашитѣ топли чувства и пожелания къмъ нѣкой боленъ, съ абсолютна вѣра, безъ никакво колебание и съмнѣние, и той ще оздравѣе. Значи, за да бѫде здравъ нѣкой човѣкъ, трѣбва да изпратите отъ себе си единъ жизненъ токъ къмъ него. Той ще възприеме вашата мисъль и пожелание и ще се почувствува по-добрѣ. Въ туй отношение, добритѣ приятели сѫ добра ограда за здравето, а лошитѣ приятели всѣкога носятъ болести и страдания. Допуснете, че линията АВ прѣдставлява извѣстна плоскость. Прѣзъ това мѣсто може да сѫ минавали хиляди хора. Ние насаждаме на тази плоскость нѣколко хиляди малки зрънца отъ глогъ. Слѣдъ нѣколко години ще можете ли да минете тъй лесно прѣзъ това мѣсто? — Не. То ще бѫде единъ здравъ плетъ. По сѫщия законъ, всѣка добра мисъль може да укрѣпи слабитѣ мѣста въ човѣка. Добритѣ мисли могатъ да се насаждатъ тъй, както се садятъ сѣменцата. Както ябълката или крушата може да се насади и израсте тамъ, дѣто я посадимъ, така сѫщо и добрата мисъль може да се насади и израсте и да бѫде като една здрава крѣпость. Послѣ, не е достатъчно да помислите само веднъжъ върху нѣщо, но мисъльта ви трѣбва да бѫде постоянна и силна върху това, което искате да реализирате. Ще мислите дълго врѣме, докато мисъльта ви почне да расте. Тогава въ васъ ще се роди желание да посадите втора, трета, четвърта, пета мисъль и т. н. Затова именно, всички трѣбва да насаждате въ себе си всѣки день по една добра мисъль. Като говоримъ сега за добритѣ мисли, кажете ми една реална добра мисъль отъ ваше гледище, която може да се реализира въ сегашното ви съзнание. (— Да добиемъ воля, търпѣние, точность). Да, но волята е сила, тя прѣдставлява единъ сложенъ процесъ. Волята е сглобена отъ редъ сили. Търпѣнието сѫщо тъй е сглобено отъ редъ сили. Търпеливъ ли се ражда човѣкъ? Не, той не се ражда търпеливъ, но послѣ добива търпѣнието. И тъй, започнете съ малкитѣ опити! Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ, като ученици, да започнете съ музикалнитѣ тонове. Вземете основния тонъ „do“. Пѣйте го, докато останете доволни отъ себе си. Всѣки день се упражнявайте върху тоноветѣ do, mi, sol, do. Отъ чисто музикално гледище, отъ колко качества зависи правотата на единъ тонъ? Колко качества има всѣки тонъ? (— Височина, сила и тембъръ). Да, всѣки тонъ трѣбва да бѫде ясенъ и чистъ. Задача. Сега отъ всички, безъ разлика, искамъ да изучите гамата много правилно, не като музиканти, но да се научите да взимате тоноветѣ правилно. Това ще бѫде за васъ едно упражнение. Да кажемъ, че ви накарамъ да вземете тона sol или la. Искамъ да го вземете изведнъжъ. Може да направите погрѣшка, това нищо не значи. Ние сега не обръщаме внимание на погрѣшкитѣ. Въ туй отношение, вие не можете да се възпитавате безъ музика, не можете да изработвате характеръ. Музиката е мощно срѣдство за възпитание на човѣшкия характеръ. Безъ музика е невъзможно да се възпитава човѣкъ. Туй трѣбва да знаете! Тя указва смекчително влияние върху характера. Както човѣкъ не може да прѣчисти своята кръвь безъ дишане, така и безъ музика той не може да прѣчисти своитѣ чувства. Правилно дишане е необходимо, а музиката прѣдизвиква правилното дишане. Да кажемъ, че нѣкой пѣвецъ иска да пѣе, но въ него има амбиция, той мисли, че като излѣзе на сцената, трѣбва да го обсипятъ съ букети. Мисли ли така, това разваля работата. Той трѣбва да пѣе за себе си. Всѣки отъ васъ трѣбва да обича музиката за себе си, за самата музика. Азъ съмъ за това, да пѣя за себе си и самъ да се слушамъ. Едноврѣменно ще бѫда и пѣвецъ, и публика. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това! И като говоришъ, пакъ едноврѣменно трѣбва да бѫдешъ и говоритель, и публика. Ако този, който говори, маха съ рѫцѣтѣ си, той вече има прѣдъ видъ публиката. Той не говори на себе си. Като говоря на себе си, нѣма какво да махамъ съ рѫцѣ. На себе си ще говоря много тихо. Този, който се напъва да говори много силно, той говори на окрѫжаващата срѣда, а тази срѣда нѣма да го разбере, колкото да ѝ говори. Не мислете, че като говорите високо, хората отвънъ ще ви разбератъ. Може да ви разбере само този човѣкъ, който разбира себе си. Това е законъ. Нѣкой говори високо. Защо? — Иска да накара еди-кого си да го разбере. — Празна работа! Тъй не се приказва. Най-първо ще видишъ, ако този човѣкъ разбира себе си, ако може да говори на себе си, той и васъ ще разбере. Тогава ще кажешъ: ето единъ човѣкъ, съ когото можемъ да се разберемъ. Двама души, които могатъ да говорятъ на себе си, могатъ да се разбератъ помежду си. Този е правилниятъ начинъ, по който могатъ да се създадатъ правилни отношения за разбиране между хората. Ако вие не можете да говорите на себе си, всички усилия сѫ напразни, всѣкога ще има вѫтрѣшни недоразбирания. Тогава ще се извинявате, ще казвате: ама азъ не искахъ да кажа това. Какво искаше да кажешъ? Ако изпѣя единъ тонъ криво, ще взема цигулката, тя ще ме поправи. Цигулката, разбира се, е единъ голѣмъ майсторъ, учитель е тя, ще те поправи. Добритѣ учители по музика не се измѫчватъ да говорятъ много на ученицитѣ, но имъ казватъ само: слушайте цигулката! Най-първо цигулката говори, а послѣ учительтъ пѣе.И въ природата е сѫщото: най-първо природата ни говори чрѣзъ физическитѣ явления. Нейниятъ говоръ е грубиятъ елементъ. Всички явления, които ставатъ въ природата, това сѫ инструменти, чрѣзъ които тя иска да ни поправи. И наистина, природата всѣкога ни поправя. Слѣдователно, страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ поправки на извѣстни наши мисли и чувства. Всѣка мисъль или чувство въ природата е една хармонична сила, която дѣйствува. Не вземешъ ли една мисъль правилно, тя ти казва: не е така! Тогава Божествениятъ лѫкъ започва да свири по цигулката единъ, два, три и повече пѫти, докато най-послѣ се поправите. Втория пѫть ще ви изпитамъ всички да пѣете. Нѣкои отъ васъ ще се срамуватъ, ще кажатъ: ама какъ ще пѣемъ? Азъ искамъ да пѣете за себе си; ако е за други, менъ това не ме интересува. Ако вие пѣете за себе си, а не за менъ, ще ми бѫде приятно. Ще ви извадя да пѣете за себе си, единъ по единъ, послѣ по двама, по трима, по четирма и т. н. Тукъ имате сега и органъ, и пияно, и цигулки: ще пѣете, ще се упражнявате, докато всѣки отъ васъ добие самоувѣреность, да взима тоноветѣ, колкото е възможно по-правилно. Ние не искаме невъзможното; ние ще свържемъ тия упражнения по музиката съ редъ други упражнения. Сега вие ще кажете: това е проста работа, азъ не зная ли, какво нѣщо е do, re, mi..? Вие още не знаете да пѣете. Азъ мога да пѣя една пѣсень по различни начини. Най-хубавото пѣние е когато човѣкъ, като пѣе, съвършено се забравя и мисли, че е самъ, нищо го не смущава. Щомъ фигурира въ ума му нѣкое лице, което и да е то, тази музика се нарушава. Тогава ще имате тъй нареченитѣ трели. Най-първо тонътъ трѣбва да бѫде ясенъ. И трелитѣ спадатъ къмъ окултната музика, само че тѣ се взиматъ съвсѣмъ другояче. А сега, пѣвцитѣ, като не могатъ да взиматъ ясни тонове, правятъ трели. За да се взиматъ хубави трели, изисква се голѣмо изкуство. „Трели“ — значи нѣщо, което трепти, звучи. Нѣкой пѫть може да се спремъ върху окултното значение на разнитѣ тонове, за цвѣтоветѣ, които тѣ произвеждатъ, за влиянието, което тѣ упражняватъ и т. н. Всѣки тонъ си има своето влияние. И нашата рѣчь всѣки день се видоизмѣня. Вие всѣкога не почвате съ единъ и сѫщъ тонъ. Рѣчьта ви трѣбва да бѫде музикална. Това, дѣто не говорите музикално, то е, защото има едно отклонение отъ правилния пѫть на живота ви. Музикално говорене не разбирамъ говорене въ този специаленъ смисълъ, както сега се подразбира. Подъ музикалность разбирамъ вѫтрѣшенъ стремежъ на душата къмъ възвишеното. Музикалностьта отъ френологическо гледище има свой центъръ при слѣпитѣ очи. У нѣкои хора този центъръ е по-развитъ, у други по-слабъ и въ тѣхъ се вижда слѣпоочната кухина. У добритѣ музиканти челото при слѣпитѣ очи е запълнено. Въ душата на всѣки човѣкъ, обаче, този музикаленъ стремежъ сѫществува потенциално, а само музикалнитѣ органи сѫ различно развити. Когато музикалностьта е свързана съ двигателния центъръ, такива хора могатъ да свирятъ по-добрѣ, отколкото да пѣятъ. У нѣкои хора музикалностьта е свързана съ тѣхния ларинксъ, тѣ ставатъ добри пѣвци; у други музикалностьта е свързана съ тѣхния умъ, тѣ ставатъ композитори — у тѣхъ е развитъ и центъра на построяването. Тъй щото, отъ това, съ какво е свързанъ центърътъ на музикалностьта, зависи, въ какво направление ще се прояви човѣкъ. Сега, ще изучавате влиянието на мислитѣ, като правите за цѣльта редъ опити. Всѣка проектирана мисъль излиза като струя и се движи изъ пространството вълнообразно. Когато човѣшката мисъль е интенсивна, тя образува много красиви форми. По формата на тия вълни може да сѫдите, за какво мисли вашиятъ приятель. Защото формитѣ на тия вълни се проектиратъ и прѣдаватъ едноврѣменно и на другитѣ хора. Затова именно трѣбва да си изпращате добри мисли. Не е достатъчно само да пожелаешъ добро нѣкому, но мисъльта ти трѣбва да бѫде активна. Опитъ. Тѣзи отъ васъ, които иматъ врѣме, нека направятъ слѣдния опитъ. Посадете си отъ сѣме едно цвѣте отъ луковичнитѣ, зюмбюлче или нѣкое лале, и го наблюдавайте. Всѣка сутринь отивайте при това цвѣте и проектираите мисъльта си къмъ него, да израсте добрѣ. Туряйте си рѫцѣтѣ отгорѣ надъ него и проектирайте своята мисъль. Още по-добрѣ ще бѫде, ако посадите сѣменца въ двѣ саксии. Всѣка сутринь слагайте рѫцѣтѣ си и проектирайте мисъльта си само върху едното цвѣте, а другото само полѣйте и го оставете да се развива по естественъ пѫть. Послѣ, вижте, кое отъ тия цвѣтя ще върви по-добрѣ. Нека нѣколко души отъ класа направятъ този опитъ. Ще употрѣбявате за опита всѣка сутринь по 2-3 минути. Този опитъ нѣма да ангажира напълно ума ви, да мислите само за цвѣтето. Ще му изпратите една добра мисъль и ще го забравите. Отъ този малъкъ опитъ ще видите, какво влияние указва мисъльта ви. Вие трѣбва да приложите въ живота си окултната наука. Ще срещнете редъ мѫчнотии, но това да не ви спира. Тъй, както сте събрани въ класа, съ различни темпераменти, като не знаете, какъ да се отнасяте единъ къмъ други, какъ да се хармонизирате, у васъ се събира много излишна енергия, която не знаете, дѣ да пласирате. Американскитѣ студенти, както и тия изъ Европа, това е общъ законъ въ живота имъ, като не знаятъ, какво да правятъ въ свободното си врѣме, изнамиратъ нѣкакви забавления. Напримѣръ, студентитѣ отъ първитѣ два курса опрѣдѣлятъ да се боксиратъ помежду си, да видятъ, кой курсъ ще придобие правото да носятъ бастуни. Понѣкога II курсъ взима надмощие. Тѣ биятъ I курсъ и казватъ: никой отъ I курсъ нѣма право да носи бастунъ! Нѣкой пѫть се случва обратното: I курсъ надвива II, и тогава тѣ прилагатъ правилото за бастуна надъ тѣхъ. Ако хванатъ нѣкого, че носи бастунъ, налагатъ го на общо основание. Нѣкой пѫть учителитѣ ги гледатъ като се боксиратъ и нищо не имъ казватъ, оставятъ ги — трѣбва да се изхарчи излишната енергия. Като побѣди единиятъ курсъ, тази енергия се асимилира за прѣзъ цѣлата година. Като мине първата година, другиятъ курсъ, който дойде, ще опита бокса. Тѣ могатъ да се боксиратъ или за единъ бастунъ, или за нѣкой каскетъ, за нѣкоя връзка, за нѣкоя значка, или за какво и да е друго. Туй не вършатъ госпожицитѣ, а господата. Нѣкой пѫтъ виждамъ, че и вие се боксирате. Туй ви изнасямъ като фактъ, защото у васъ често се заражда излишна енергия, но тя трѣбва да се пласира разумно. Ако човѣкъ не може да я пласира разумно, природата сама ще си вземе излишното. Природата не търпи нищо излишно. Тогава ще се яви нѣкоя болесть. Напримѣръ, нѣкой яде по цѣлъ день. Природата въ този случай казва: вземете му тази енергия, не трѣбва да яде толкова много. И какво става? — Разболѣва се. Нѣкой пъкъ прахосва излишната си енергия въ харчене, пръскане пари надѣсно-налѣво. Природата казва: не трѣбватъ толкова пари на този човѣкъ, вземете му ги. Природата обича точность: туй, което тя дава днесъ, трѣбва да го употрѣбишъ веднага, още сѫщия день. Тя не търпи нито излишъкъ, нито недоимъкъ. Въ нея всичко е хармонично. Като свършишъ работата си, тя казва: почини си сега малко, нѣма какво да мислишъ за утрѣшния день. Той ще се погрижи за тебъ. Та сега ще се справяте съ излишната енергия, която се заражда въ васъ. Нѣкои иматъ излишна енергия въ едно отношение, а недоимъкъ въ друго. Напримѣръ, нѣкои иматъ излишна енергия, която се натрупва въ центъра на страха. Дѣто върви, все се страхува. Набралата се въ него енергия постоянно го безпокои. Тогава направете слѣдния опитъ. Нека единъ отъ васъ, който не е страхливъ, да си тури рѫката на това мѣсто, дѣто е центърътъ на страха, и той ще изчезне. Този опитъ може да се направи или отъ много смѣлия, безстрашния, или отъ много страхливия. Гнѣвътъ сѫщо тъй е набиране на излишна енергия. Центърътъ му е задъ ушитѣ. По сѫщия начинъ, нека онзи, който е много разположенъ, да си тури рѫцѣтѣ на това мѣсто, и гнѣвътъ веднага ще изчезне. Ако тази енергия не се отнеме отъ човѣка, веднага започва едно свиване на мускулитѣ. И слѣдъ 5-10 минути, като мине гнѣвното състояние, човѣкъ казва: извини, азъ не бѣхъ въ духа си, нервенъ съмъ. Това е много проста работа: набрала се въ тебе излишна енергия, която трѣбва да дадешъ. Щомъ гнѣвътъ дойде, ще вземешъ мотичката, или ще седнешъ да пишешъ. Трѣбва да имаме една работилница съ чукове и други пособия, та оня, който има излишна енергия, да отива тамъ да работи. Единъ ще вземе чука, другъ — рендето, трети — перото, и по този начинъ всички тия хора ще се хармониратъ. А сега, като нѣма какво да работите, излишната енергия все трѣбва да излѣзе навънъ по нѣкакъвъ начинъ, и затова по нѣкой пѫть ставатъ тия малки експлозии. Ще направимъ една работилница за трансформиране на излишнитѣ енергии въ васъ. Азъ мисля, че тогава колелото ще се движи прѣкрасно: всѣки, който има излишна енергия, ще работи по единъ часъ на день. Колко души има въ класа? (— 80 ). Значи, 80 часа работа, всѣки часъ по 10 лева, 800 лева на день. Това не е малко. Сега, азъ ще приложа този методъ, но най-първо у васъ трѣбва да се образува едно стабилно състояние, защото нѣкой пѫть, при трансформиране на силитѣ, ставатъ голѣми взривове. Всѣки, който не спазва правилата, може да прѣдизвика експлозия. Ако не внимавате, нѣкой пѫть само съ единъ погледъ може да запалите тази набрала се енергия у другия, и той да кипне. Понѣкога единъ погледъ е една запалка. Другиятъ казва: защо ме гледашъ така? То значи, че запалката е турена. Не мислете, че онѣзи хора, които не разбиратъ окултната наука, не ви наблюдаватъ. Тѣ, като намѣрятъ една ваша слаба страна, отиватъ да си донесатъ кибрита. Вие веднага се запалвате, и тогава тѣ казватъ: въ училището му мръднала малко дъската. Отъ ученика се изисква да бѫде като Сократа: при всички запалки да не избухва, като че нищо не се отнася до него. Да се усмихне малко и да си каже: нѣма го майсторътъ! — нищо повече. „Ама дъската ти мръднала“. — Нѣма го майсторътъ! Така ти неутрализирашъ неговата мисъль. „Ама ти си вагабонтъ.“ — Нѣма го майсторътъ! Щомъ си чистъ, тъй ще кажешъ. Сегашниятъ свѣтъ, вѣстникаритѣ разбиратъ този законъ и турятъ различни фитили: и химически, и физически — все фитили сѫ това. Казвамъ: умни, учени хора сѫ тѣ, но отдавна сѫ учили. Въ положителната наука всѣки трѣбва да трансформира излишната си енергия правилно. Има естественъ начинъ, какъ да трансформирате енергията си. Послѣ и на столоветѣ ще се нареждате съобразно този законъ. Та ще правимъ опити, 1-2-3 и повече, да видимъ, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Кои сѫ основнитѣ мисли отъ тази лекция? Понеже тя е отъ практическо приложение, за слѣдния пѫть изнесете основнитѣ мисли отъ нея. Защото не можемъ да вървимъ напрѣдъ, докато нѣмаме първитѣ опити. Тѣ сѫ микроскопически опити, които можете да правите между другата си работа. Тѣзи опити ще бѫдатъ за васъ даже едно приятно занимание. Въ друга лекция ще говоримъ за числата. Имате, напримѣръ, числата 2+1=3 и 3+1=4 и т. н. Като се прибавя единица при числата 2 и 3, единъ и сѫщъ резултатъ ли ще се получи? (— Не, различни резултати). Така е и въ живата природа. Тази жива единица, като дѣйствува при условията 2 и при условията 3, резултатитѣ биватъ различни. Какъ ще обясните, напримѣръ, че 2+1=3? Единицата, това е почвата. Двѣтѣ, това е сѣмката, която расте. Тритѣ, това е плодътъ на тази сѣмка. Слѣдователно, въ живата математика, единицата показва условията или силитѣ въ почвата. При това, математически може да се изчисли, какъвъ резултатъ могатъ да дадатъ тия сили. Числото 3 означава енергията, която е извадена отъ почвата. Това е само едно обяснение, но има и друго. Напримѣръ, единицата, това е киселина, двѣтѣ — основа, а тритѣ — сольта. Сольта е завършениятъ плодъ. Тъй щото, когато боравимъ съ живата математика, трѣбва да знаемъ, какво означаватъ символитѣ на числата, които тѣ подразбиратъ, и тогава вече можемъ да работимъ въ тази область. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“. III година. 27 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 20. IV. 1924 г. въ гр. София. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now