Jump to content

1924_04_06 Добрата страна на страданията. Чистотата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДОБРАТА СТРАНА НА СТРАДАНИЯТА.

ЧИСТОТАТА.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“

Т. м.

Прочете се резюме отъ темитѣ: „Възможноститѣ на човѣшката душа“.

За слѣдния пѫть ще пишете върху тема № 21: „Цѣлитѣ на съврѣменната наука“.

Слѣдъ това ще пишете върху тема № 22: „Приспособление на човѣшката душа“.

Природата има свои методи за нареждане нѣщата. Напримѣръ, по-твърдитѣ вещества падатъ долу, по-лекитѣ оставатъ отгорѣ и по този начинъ се нареждатъ. Когато говоримъ за приспособление, разбираме този естественъ методъ за нареждане. За да се хармонизирате, вие трѣбва да намѣрите нивото на окрѫжаващата ви срѣда и да знаете, какво положение да вземете по отношение нея. Ако искате да бѫдете на повърхностьта, трѣбва да бѫдете едно отъ лекитѣ масла. Тогава, дѣто и да ви турятъ, нищо не ще може да ви задържи долу, вие всѣкога ще изплувате на повърхностьта. И когато ние говоримъ за духовния животъ, всѣкога разбираме именно това състояние на душата, въ което тя може да изплува на повърхностьта на живота. Тъй че вие ще разсѫждавате философски. Какво разбирате подъ думата „приспособление“? Може да философствувате колкото искате, но маслото винаги ще изплува на повърхностьта. Сѫщото нѣщо е и въ духовния животъ: когато човѣкъ се повдига въ една по-висша срѣда, когато човѣшкитѣ мисли и желания напреднатъ, то и душата на човѣка функционира правилно. Всѣки отъ васъ трѣбва да прави такива опити, да слѣди своитѣ състояния. По този начинъ вие може да измѣните едно ваше настроение.

Защо иде лошото настроение? — Три състояния влияятъ върху човѣка. Първото състояние се прѣдизвиква отъ тѣлото, т. е. въ крѫга на тѣлото вие имате едно неприязнено чувство — изпитвате нѣкакво страдание или скръбь. Вие страдате и не може да си дадете смѣтка, защо страдате. Вие сте въ положението на една мишка, която се намира въ капанъ. Тя се чувствува стѣснена, ходи, обикаля, прѣгризва желѣзнитѣ пръчки на капана, но не може да излѣзе. У нея се забѣлѣзва извѣстенъ страхъ, че не може да се освободи. Това е страдание на тѣлото. Всички вие имате такива страдания на тѣлото и ги считате за много важни, но трѣбва да знаете, какви съ качествата на тия страдания. Защо идватъ страданията и радоститѣ? И затова трѣбва да си дадете отчетъ. По този начинъ вие ще дойдете до областьта на разумното сърце, което започва съ тѣзи размишления. И най-послѣ, слѣдъ тѣзи размишления, вие ще дойдете до положение да схващате смисъла на страданията и да ги разграничавате. Това азъ наричамъ положение на Духа — когато вие разбирате вашитѣ страдания и сте тѣхни господари, може да ги измѣняте. Запримѣръ, има атлети, на които, ако турите на рѫката желѣзна халка, достатъчно е само да свиятъ пръститѣ си, и халката се счупва. Лесно се освобождаватъ тѣ отъ такъвъ родъ страдания.

Първото нѣщо за васъ: вие трѣбва да се справяте съ страданията на тѣлото. Запримѣръ, както сте сега въ зданието, ако дойде нѣкой и каже изведнъжъ:  „Пожаръ!“ — какво ще направите? Вие нѣма и да помислите, ще хукнете да бѣгате. Защо трѣбва да бѣгате? Спрете се, помислете малко. Има ли поводъ за бѣгане? Ама еди-кой си казалъ. Та що отъ това? Този поводъ не иде отъ тебъ. Нѣкой ти пошепналъ нѣщо, и ти веднага изкачашъ навънъ, но виждашъ, че нѣма никакъвъ пожаръ. Всѣко дѣйствие, или всѣка мисъль, или всѣко желание въ насъ трѣбва да произлиза отъ дълбочината на нашия духъ, отвѫтрѣ. Ако нѣщо отвѫтрѣ ми каже, че има пожаръ, азъ ще го послушамъ; но ако нѣкой отвънъ ми пошепне, че има пожаръ, азъ нѣма да го послушамъ, докато не провѣря. Това е нашепване отъ обикновения умъ.

Та всички вие виждате, какво несъгласие сѫществува помежду ви. Азъ наблюдавамъ вашитѣ тѣла, виждамъ, че тѣ не си хармониратъ. Това не е по ваша вина, но нѣкои отъ васъ сѫ по-интенсивни, а нѣкои — по-малко. Тия отъ васъ, които сѫ изучвали електричеството, знаятъ, че ако се пусне силенъ електрически токъ прѣзъ слаба жица, тя ще изгори. Значи, жицата трѣбва да съотвѣтствува на напрежението на електрическия токъ, иначе той произвежда разрушение. Затова и вие трѣбва да постѫпвате много внимателно, както къмъ себе си, така и къмъ другитѣ. Запримѣръ, нѣкой пѫть искате да ви се каже нѣкоя Истина. Може да ви се каже тази Истина, но ако се пусне единъ такъвъ силенъ токъ — защото Истинитѣ сѫ свързани съ голѣмо напрежение — тогава мислитѣ ви ще се прѣвърнатъ на сили, които ще минатъ прѣзъ вашата нервна система; вие не ще можете да издържите и ще произведатъ съотвѣтенъ ефектъ.

Азъ съмъ ви привеждалъ нѣколко пѫти примѣра за онзи евангелски проповѣдникъ, който се молилъ на Бога, да му се отдаде случай да изпита, какво нѣщо е посѣщението на Духа. Той самъ разправяше тази своя опитность. Цѣли 10 години се молилъ за това нѣщо, и най-послѣ една вечерь ималъ такова посѣщение. Но когато Духътъ дошълъ, той легналъ по коремъ и викалъ: „Стига, Господи, ще се стопя“! Какво разбралъ той отъ тази своя опитность? Ето защо въ окултната наука казватъ: трѣбва да изучавате силитѣ на природата и да не си играете съ тѣхъ. Тѣ не сѫ играчка. Това сѫ динамически сили, съ които човѣкъ трѣбва да бѫде много внимателенъ. Тѣ сѫ свещени работи, не сѫ область, въ която може да пипате, както искате. И Мойсей, който бѣше посветенъ въ Египетъ въ тайнитѣ на Бѣлото Братство, дълго врѣме трѣбваше да седи въ пустинята, и тогава едва му се разкриха нѣкои тайни при капината. Той чу гласъ, който му каза: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Слѣдователно, когато вие се доближавате до тия свещени области, трѣбва да бѫдете чисти. Чистотата не изключва живота, но го осмисля.

Всички ще знаете слѣдното правило: онова, което дава цѣнность на човѣшката душа, на мѫже и на жени, на млади и стари, е чистотата. Докато човѣкъ е чистъ, всѣки може да го обича; стане ли нечистъ, всѣки го отхвърля. Това може да го провѣрите. Слѣдователно, чистотата е една необходимость, за да може да се прояви въ васъ разумната Любовь. Вънъ отъ чистотата, Любовь и разумность не могатъ да сѫществуватъ. Туй е едно качество, което всички трѣбва да имате. Ако го нѣмате, трѣбва да го придобиете. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете чисти. Не казвайте, че не можете да бѫдете чисти. Можете да бѫдете чисти! Че то е ваше право, гражданско право. Само по философски пѫть на мисъльта вие сте дошли до онова погрѣшно схващане, че не можете да бѫдете чисти. Вие се заблуждавате отъ окрѫжаващата ви срѣда. Вашитѣ погрѣшки не могатъ да ви направятъ нечисти. Докато азъ дѣйствувамъ принципално, докато сърцето ми не е раздѣлено, докато имамъ само една свещена мисъль — да любя Бога и чрѣзъ тази любовь да обичамъ всички, азъ имамъ чистота въ себе си. Но почна ли да се съмнѣвамъ, дали има Богъ, дали хората сѫ искрени, чистотата изчезва.

Та ще знаете: когато страдате — това е тѣлото, което страда. Нѣкой дойде при мене, казва ми: сърцето ми се стѣга. Това е тѣлото, което страда. Почни да разсѫждавашъ върху страданията. Поразчепкай ги малко! Да кажемъ, че нѣкой те хваналъ за рѫката и те стиска силно. Защо прави това? — Опасява се отъ тебе. Ти пъкъ го хвани по-силно. Той стиска, и ти стискай. Азъ съмъ виждалъ нѣкои майки да постѫпватъ така съ дѣцата си. Дѣтето я ухапе, тя го хване за ухото съ ноктитѣ си. То стиска, и майката стиска, докато най-послѣ то заплаче — боли го. Щомъ това тѣло те хапе, и ти стискай. Кажи му: не хапи и нѣма да плачешъ — нищо повече. Тъй трѣбва да говорите на тѣлото си. То е разумно и трѣбва да разбере, че ние сме господари, а не то — нищо повече!  „Ама то страда!“ — Ние ще отмахнемъ тия страдания. „Радва се!“ — И ние ще вземемъ участие въ тази радость. Тъй е. И скръбьта, и радостьта трѣбва да иматъ своя стойность. И скръбьта, и радостьта трѣбва да бѫдатъ разумни.

Сега, като дойдете до страданията, вижте причинитѣ, защо идватъ тия страдания и не ги прѣувеличавайте. Не казвайте: моята работа се свърши! Какъ, че твоята работа едва сега започва. Ама струва ми се, че умътъ ми ще хвръкне. Чудна работа! Това страдание се отнася до тѣлото. Ти ще го отнесешъ сега до разумното сърце и най-послѣ ще считашъ, че това страдание е качество на душата. Ако го издържишъ, ще почнешъ да се радвашъ, че страдашъ; ще станешъ по-чувствителенъ и ще влѣзешъ въ връзка съ разумнитѣ сѫщества. По-рано ти бѣше безчувственъ, чакаше да ти заколятъ една кокошка и казваше: хубава е тази кокошка! Или запитваше: агнето заклахте ли? А сега, като дойде нѣкое страдание, което те засѣга, казвашъ: значи и тази кокошка страдала! Тъй че, чрѣзъ страданията ти се сближавашъ и свързвашъ съ окрѫжаващитѣ хора, които сѫ близо до тебе. Слѣдователно, днесъ страданията сѫ едно благо за насъ, което природата употрѣбява. Безъ страдания вие ще останете чужди единъ на другъ и никога нѣма да се разберете.

И тъй, най-първо имате страдания на тѣлото. Тѣхнитѣ качества се разглеждатъ отъ сърцето, което отпослѣ ги прѣвръща въ добродѣтели. Страданията и радоститѣ на тѣлото образуватъ най-простия материалъ, отъ който сърцето съгражда своитѣ добродѣтели. Тѣ сѫ, значи, материалътъ, върху който сърцето ще работи. Добродѣтелитѣ пъкъ ставатъ градиво за Духа, за да създаде Той своитѣ велики мисли. Всичко това е свързано едно съ друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродѣтели. Нѣмате ли добродѣтели, вашиятъ духъ не може да прояви своята мощна сила. Това е естествениятъ редъ на нѣщата. Вие ще опитате тия нѣща. Почнете да мислите върху нѣкое страдание и ще го прѣвърнете въ радость. За сега вие сте въ тази фаза на живота, когато страданията идватъ върху ви, но тѣ сѫ едно незамѣнимо благо за васъ. Ще бѫдете смѣли и рѣшителни, да изнесете тия страдания по единъ най-естественъ начинъ. Само тогава сегашната наука има смисълъ.

Сега, колко желания и мисли има, които ви смущаватъ! Ако при васъ дойде нѣкоя по-чувствителна душа, тя ще констатира една натегнатость. Вие се събирате заедно, но всичкитѣ ви връзки сѫ още официални. Азъ ги наричамъ неорганически, механически, връзки по необходимость. Това става и въ свѣта. Нѣкой пѫть, по необходимость, се събиратъ хора отъ противоположни лагери и създаватъ помежду си отношения, като че живѣятъ въ съгласие. Но въ школата вашитѣ отношения трѣбва да бѫдатъ разумни, понеже тѣ сѫ условия, при които вашиятъ характеръ може да се прояви. Ако тукъ не можете да научите законитѣ, въ природата ще ги научите, само че тамъ това ще ви отнеме много дълъгъ периодъ отъ врѣме и ще прѣживѣете може би 10, 20, 100 пѫти по-голѣми страдания, и пакъ ще дойдете до сѫщитѣ резултати и заключения. Като четете Стария Завѣтъ, ще видите, каква е била школата на пророцитѣ. Всички пророци, които сѫ били опрѣдѣлени да повдигнатъ нѣкого, всѣкога сѫ бивали поставяни на голѣми страдания и изпитания, тъй наречени „вѫтрѣшни изпитания“, за да се приготвятъ за живота, да разбиратъ законитѣ на природата и да изпълняватъ волята Божия. Положението имъ не е било много розово, но тѣ сѫ били хора съ силна воля.

Трѣбва да знаете, че първото нѣщо, необходимо за васъ, е чистотата. Ако искате да бѫдете обичани, чистота ви е необходима. Ако искате да бѫдете запазени отъ болести, чистота ви е необходима. Тази идея трѣбва тъй да залегне у васъ, да знаете, че другъ пѫть нѣма. И сега, азъ бихъ желалъ, онѣзи отъ васъ, които правятъ опити, да бѫдатъ, като първитѣ пѫпки, които се разцъвтяватъ, та да може по този начинъ единъ на другъ да си помагате. Щомъ имате това истинско разбиране за нѣщата, вие ще бѫдете въ сила да помогнете комуто и да е.

Слѣдователно, ще изучавате приспособленията, т. е. условията на живота. Ще изучавате и свойствата на елементитѣ. Ако ставате твърди и жестоки въ себе си, трѣбва да знаете, че имате много неорганическо желѣзо. Ако въображението, или фантазията ви става анормална, среброто ви се увеличава, т.е. имате повече сребро въ кръвьта си. Ако мислите, че сте нѣкой голѣмъ философъ или гений, много неорганическо злато е влѣзло въ кръвьта ви. Всичкитѣ елементи въ човѣка сѫ точно математически опрѣдѣлени — ни повече, ни по-малко. Природата не търпи излишъкъ. Колко атома злато трѣбва да има човѣкъ въ кръвьта си, колко атома желѣзо, всичко това е точно опрѣдѣлено. Когато човѣкъ достигне своето съвършенство, елементитѣ сѫ съразмѣрно, хармонично разпрѣдѣлени въ кръвьта му. Въ обикновенитѣ хора всички елементи не сѫ тъй хармонично разпрѣдѣлени, вслѣдствие на което се раждатъ разни дефекти въ характера имъ. Когато желѣзото стане органическо и се увеличи, човѣкъ става по-устойчивъ, по-твърдъ — повече издържа. Ако среброто, което влиза въ състава на кръвьта, стане органическо, у човѣка се развива въображението. Влиянието на мѣсечината върху него е силно. Астролозитѣ казватъ, че мѣсечината била майка на въображението.

Та мнозина отъ васъ трѣбва да прѣустроите тѣлата си. Това е доста трудна задача, съ която съмъ ви занимавалъ толкова години, но сѫщеврѣменно тя е задача, която може да се разрѣши разумно. Тя нѣма да се разрѣши въ единъ или въ два деня, нито въ една година, но ще се разрѣшава постепенно.

Ще ви дамъ едно разяснение: имате нѣкакво неразположение. Трѣбва да знаете, какво е това неразположение и какъ се лѣкува. Ако имате неразположение на сърцето, туй неразположение се лѣкува лесно, но има и такива състояния, които траятъ по-дълго врѣме: може би часъ, два, день, седмица, мѣсецъ, а понѣкога и година. Въ такъвъ случай, когато минавате прѣзъ тази криза, ще намѣрите едно лице подобно на васъ, една близка вамъ душа, която може да ви помогне. Все ще намѣрите единъ вашъ приятель, който има отлично състояние и разположение на духа, който ви разбира, влиза въ положението ви, обича ви, и съ него ще дружите. Нѣма да дружите съ нѣкой песимистъ. И като отидете при този вашъ приятель, вие ще изпитате едно разположение на душата си. Ще дружите съ този човѣкъ, и той ще ви служи като ограда, докато вашата рана оздравѣе. Човѣкъ може да се нарани и въ духовно отношение. Тогава се раждатъ състояния на душевна болезненость. Тѣ се раждатъ и у млади, и у стари. Нѣкой пѫть тия заболѣвания се лѣкуватъ мѫчно, но все-пакъ могатъ да се лѣкуватъ. Ще потърсите, значи, само единъ такъвъ приятель, не двама; за васъ е достатъчно единъ приятель. И тогава не разправяйте състоянията си комуто и да е, но бѫдете искрени само къмъ тази душа, сродна на васъ. Разчитайте на нея само заради чистотата и добродѣтелитѣ ѝ. Ако тази душа ви бѫде приятель въ пълния смисълъ на думата, тогава болкитѣ на сърцето ще се лѣкуватъ лесно, а болкитѣ на тѣлото се лѣкуватъ още по-лесно. Но влѣзете ли въ свѣта, ще се пазите, защото най-първо окрѫжаващитѣ ви хора ще искатъ да ви извадятъ отъ това мѣсто, въ което се намирате. Тѣ ще ви поставятъ на изпитъ. Въ свѣтския духъ има едно разположение да разчепкватъ идеитѣ на хората, да видятъ, до колко тѣ сѫ устойчиви въ своитѣ идеи, и оттамъ си правятъ заключенията. Ако си ученикъ или студентъ и се занимавашъ по-сериозно съ окултната наука, другитѣ студенти ще почнатъ да говорятъ за тебъ и да казватъ: оставете този човѣкъ, той е голѣмъ философъ! Ще гледатъ, доколко можешъ да издържашъ. Ако имашъ силна воля или дълбоко схващане на нѣщата, ще издържишъ день, два, седмица и повече, и тогава тѣ ще измѣнятъ своето разположение. Но изгубишъ ли равновѣсието си, тѣ ще кажатъ: разбрахме колко си силенъ. Тѣ ще изпитатъ задоволство, че сѫ намѣрили човѣкъ, съ когото могатъ да си играятъ. Единъ ученикъ отъ окултната школа може да стане обектъ за присмѣхъ на другитѣ хора, но той трѣбва да се пази отъ това. Той трѣбва да се повдигне въ себе си и въ края на краищата всички да познаятъ, че у него има нѣщо повече, отколкото у тѣхъ.

Та ще се привикнете да влизате въ положението на другитѣ. Затова трѣбва да приложите Любовьта, да пуснете този токъ. Ако е въпросъ за пущане на електричество, вие знаете, какъ става това, но какъ се пуща Любовьта, това трѣбва да учите. Най-първо ще се научите да прѣвръщате вашитѣ състояния. Постарайте се да измѣните всѣко ваше неразположение — и най-малкото дори. Това ще правите, когато сте свободни и нѣма съ какво да се занимавате. Когато направите първия опитъ и видите, че сте прѣвърнали едно ваше състояние, ще почувствувате голѣма радость въ себе си, като че сте направили нѣкое ново откритие. Може да направите единъ опитъ, 2 — 10 — 15 опити и всички да бѫдатъ безрезултатни, това да не ви отчайва. Продължавайте опититѣ. И отъ първия опитъ, въ който сполучите, ще добиете твърда вѣра, че отъ васъ може да стане нѣщо.

Сега природата ви е турила извѣстни настроения, тѣ сѫ хубави, но настроенията сѫ чуждъ капиталъ. Вие отивате въ една гостилница, дѣто нѣкой господинъ ви угощава. Вие разчитате на него, доволни сте и казвате: осигурихъ се! Не, този господинъ може да ви угости само единъ пѫть, послѣ ще търсите другъ нѣкой да ви нагости. Ти не разчитай на този господинъ, не си осигуренъ. Утрѣ ще се намѣришъ прѣдъ нова мѫчнотия. Днесъ той ще ти даде, може - би, много блюда съ ядене, но на слѣдния день нѣма да имашъ нито едно, и това ще прѣдизвика по-голѣмо страдание въ тебъ. Затова, човѣкъ трѣбва да се научи самъ да си изкарва прѣхраната. Неговата прѣхрана се намира въ живата природа.

Сега азъ ви прѣпорѫчвамъ най-малкитѣ опити, понеже за голѣми опити се изискватъ голѣми знания. И природата изобщо е много внимателна, тя не позволява да се правятъ голѣми опити. Тя допуща да се правятъ само малки опити. Голѣми опити могатъ да правятъ само напрѣдналитѣ души, тѣ иматъ голѣмъ кредитъ, а обикновенитѣ хора ще правятъ много малки опити. Природата е щедра, всѣкога позволява да се правятъ малки опити.

Слѣдъ като учите извѣстно врѣме окултната наука, най-първо у васъ ще се роди извѣстно съмнѣние, едно недоволство въ душата ви, ще се яви една сила, която ще започне да ви тласка къмъ периферията, ще искате да бѣгате отъ класа и ще казвате: мѣстото ми не е тукъ, азъ трѣбва да напусна този класъ. Тия около менъ не сѫ такива, каквито си мислѣхъ. Но законъ е: човѣкъ не може да бѣга отъ себе си. Това състояние се дължи, споредъ менъ, на набиране на извѣстна енергия, която не може да се асимилира отъ окрѫжаващата ви срѣда. И тия енергии причиняватъ туй болезнено състояние у човѣка. Запримѣръ, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, много отъ васъ иматъ силно развити лични чувства, вслѣдствие на което се заражда голѣмъ индивидуализъмъ — всѣки мисли само за себе си. Вие говорите за духовенъ животъ, но личниятъ елементъ е на първо мѣсто. Дѣто и да ходите, личниятъ елементъ изпѫква несъзнателно въ васъ. Но понеже се проявява и моралътъ, вие казвате: азъ искамъ да бѫда откровенъ, трѣбва да говоря Истината. Въ сѫщность и тукъ личнитѣ чувства може да ви заставятъ да изнесете недостатъцитѣ нѣкому въ форма на  истина. И този човѣкъ, обаче, ти казва сѫщото, докато най-послѣ се скарвате. То е, защото вие не се изказвате чрѣзъ закона на добродѣтельта. Ти изнасяшъ неговитѣ недостатъци като нѣкакъвъ дефектъ. Въпросътъ не седи така, азъ ще ви дамъ по това обяснение. Да допуснемъ, че вие сте единъ работникъ, когото наематъ да работи на лозето. Вие копаете донѣкѫдѣ хубаво, но случва се нѣщо прѣзъ деня, дойде ви нѣкоя мисъль, която ви отклонява отъ работата, и вие оставяте 20-30 чукана неизкопани. Вие, обаче, мислите, че лозето е прѣкопано и си отивате. Азъ минавамъ, разглеждамъ работата ви и виждамъ, че лозето е недоизкопано. Какво трѣбва да направя? — Трѣбва да довърша вашата работа. Ако забѣлѣжа вашата погрѣшка въ книгата си, ще кажа: ти не прѣкопа всички чукани, направилъ си една голѣма погрѣшка. Подобава ли ти да вършишъ такива нѣща? Започна ли да те морализирамъ, това не е разрѣшение на въпроса. Щомъ съмъ видѣлъ твоята погрѣшка, трѣбва да я изправя — нищо повече!

Сега вие готови ли сте да прѣкопаете тия 30 чукана на приятеля си? Нѣма нищо по-лесно отъ това да прѣкопаешъ 30 чукана. Но въ васъ ще се зароди друга мисъль, запитвате: какво ще стане, ако всѣки отъ насъ остави по 30 чукана неизкопани? Нима цѣлиятъ класъ все чукани ще копаете? — Изключение е туй, у едного само ще се случи това нѣщо. Правилото е слѣдното: ще довършишъ работата на приятеля си! Ако постѫпвате тъй, когато видите нѣкакъвъ дефектъ у когото и да е, нѣма да бързате да му го казвате. Не е хубаво да изнасяшъ дефектитѣ на хората. Азъ зная, ти задържашъ тази погрѣшка въ душата си, но проучи най-първо, дѣ седи вината, защо този твой приятель или познатъ има тази погрѣшка, кои сѫ причинитѣ да има той този недостатъкъ и т. н. Проучи я издълбоко! Слѣдъ като проучишъ дълбоко причинитѣ, ще разберешъ законитѣ, защо и за какво този човѣкъ грѣши и какъ можешъ да му помогнешъ. Само така ще постѫпишъ по единъ приятелски начинъ. Да допуснемъ, че днесъ нѣкой между васъ е веселъ, но на втория день той изпадне духомъ, става песимистъ, отчайва се. Минава нѣкой покрай него, казва му: какво си се отчаялъ? Не, това не е лѣкуване. Ти като минешъ покрай своя приятель, даже не забѣлѣзвай, че той е песимистъ, считай, че е веселъ. Послѣ, постепенно проучи причинитѣ и послѣдствията за неговото състояние и слѣдъ това пристѫпи да му разправяшъ, какво да прави. Нека се минатъ 1, 2, 3, 4 и повече дни и тогава, ако искашъ да му направишъ бѣлѣжка, направи я; пъкъ, ако мине безъ бѣлѣжка, още по-добрѣ. Азъ мисля, че този е истинскиятъ пѫть, съ който може да си служите. Това сѫ начини, методи.

Нѣкои казватъ: да направимъ това, да бѫдемъ герои! Добрѣ, подложете, напримѣръ, на опитъ вашия страхъ, дали ще можете да се освободите отъ него. Нека ви изпитатъ! Вие седите въ кѫщи, нѣкой дойде отвънъ и ви казва: стаята ви гори! Ще видите, дали ще спазите хладнокръвие. Вие трѣбва да бѫдете хладнокръвни, да знаете, че и да гори, може да я изгасите. Ще видите дѣ гори, ще проучите положението, нѣма да бѣгате веднага навънъ. Ти можешъ да загасишъ този пожаръ. Знаете ли защо азъ ви говоря за пожара? Ами гнѣвътъ е най-ужасниятъ пожаръ въ човѣка! Слѣдъ едно разгнѣвяване човѣкъ всѣкога боледува, много клѣтки пострадватъ въ организма му, и той се усѣща неразположенъ. Човѣкъ трѣбва да изправи много мисли въ себе си, да се повдигне. За сега у всички ви ставатъ пожари. Тулумбитѣ ви съ вода трѣбва винаги да бѫдатъ готови. Въ Америка всички колегии, всички университети иматъ такива тулумби. Въ случай на пожаръ, всѣки студентъ знае, какъ да употрѣби тулумбитѣ, за да помогне. Послѣ, въ всѣки пансионъ, който има 3—4 етажа, сѫщо така всѣки пансионеръ знае, дѣ се намиратъ тулумбитѣ. Ако пожарътъ е голѣмъ, че не можете да го изгасите и става опасенъ за живота ви, ще ви покажатъ, дѣ сѫ стълбитѣ, прѣзъ които можете да избѣгате на улицата. Прѣдупрѣждаватъ ви, какъ да постѫпите. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да знаете, дѣ сѫ вашитѣ тулумбички. Разумно трѣбва да се дѣйствува срѣщу всѣка гнѣвлива мисъль, която може да ви дойде. Колко е приятно, когато човѣкъ почне да влада себе си, когато съзнанието му е будно! Можешъ ли да се справишъ съ единъ пожаръ, слѣдъ това усѣщашъ въ себе си приятность, че си използувалъ правилно тази енергия, че си я прѣвърналъ въ добро. Така човѣкъ започва да се чувствува силенъ. Това сѫ малки опити, които може да правите въ вашитѣ лаборатории. Масонитѣ иматъ обичай, когато приематъ нѣкого въ ложата си, за да го изпитатъ, дали е смѣлъ, тѣ му прѣвързватъ очитѣ, въвеждатъ го въ едно подземие, дѣто има една лъскава, остра сабя, направена, обаче, отъ книга, и му развързватъ очитѣ. Той вижда прѣдъ себе си човѣкъ съ сабя, който иска да го промуши. Ако е страхливъ и почне да бѣга, всичко е свършено, не го приематъ въ ложата си, но ако е смѣлъ, тѣ го мушватъ съ тази сабя, и той остава неповрѣденъ. Слѣдъ това го приематъ. Нѣкой пѫть нему се струва, че сабята излиза отъ другата страна на тѣлото му и се попипва. Така и природата понѣкога прави такива опити. Ако иска да ви изпита, приготвя такива книжни ножове. Нѣма да бѣгате, ще знаете, че това е книженъ ножъ. Най-първо ще проучавате вашитѣ страдания, къмъ кой родъ спадатъ. Има много страдания, които сѫ само като методъ, начинъ за уякчаване на вашитѣ добродѣтели, за калене на волята ви.

Сега, знаете ли по какво се отличава безстрашливия човѣкъ? Безстрашието е качество на сърцето. Само добродѣтелниятъ човѣкъ на Любовьта е безстрашливъ, а който нѣма любовь, той всѣкога е страхливъ. Хора безъ любовь сѫ най-голѣмитѣ страхливци, а хората на Любовьта сѫ смѣли и рѣшителни. Нѣкои хора минаватъ за голѣми герои, обаче тѣ нѣматъ любовь. Разправяше ми единъ полковникъ една случка отъ послѣдната война. Въ Македония имало сражение. Като падали гранатитѣ, всичкитѣ му членове треперѣли, едва се въздържалъ да не извика, но мълчалъ — честолюбието му недопущало да се покаже страхливъ. Мислилъ си: какво ще кажатъ войницитѣ и другитѣ офицери за мене? Най-послѣ той вижда единъ генералъ, който сѫщо тъй треперѣлъ. Той го запитва: страхъ ли те е? — Не ме е страхъ. Обаче и двамата треперятъ. Това не е безстрашие. Безстрашливиятъ човѣкъ е тихъ и спокоенъ. У него се забѣлѣзва едно вѫтрѣшно спокойствие и присѫтствие на духа. И човѣкъ трѣбва да прави опити веднъжъ, дважъ, три пѫти, сто пѫти, а може и хиляда пѫти, докато най-послѣ добие туй състояние — спокойствие на духа. Тогава ще усѣтите единъ вѫтрѣшенъ миръ, една вѫтрѣшна радость, че сте наддѣлѣли на страха си и Любовьта е станала господарь на вашето сърце.

Днесъ ви говоря върху тия нѣща, понеже вие минавате прѣзъ най-гѫстата материя, прѣзъ която човѣшкиятъ духъ може да мине. По закона на еволюцията часть отъ човѣчеството е минала прѣзъ тази гѫста срѣда, но цѣлото човѣчество трѣбва да мине прѣзъ нея и да излѣзе, както евреитѣ, на другия край на Червеното море. Нѣкои отъ васъ едва сега ще се гурнатъ въ тази вълна. Всички трѣбва да минете прѣзъ Червеното море. Слѣдъ васъ иде Фараонъ съ своята войска, а прѣдъ васъ е неизвѣстностьта, отвореното море. Вие ще минете прѣзъ този пѫть и трѣбва да бѫдете смѣли и рѣшителни. Послѣ ще отидете въ пустинята — това е чистиятъ животъ. Слѣдъ това ще влѣзете въ Ханаанската земя — смисълътъ на истинския животъ. Но трѣбва да минете прѣзъ морето, за да придобиете чистотата въ живота. Защото, животътъ безъ чистота остава всѣкога неразбранъ. И ако вие искате да бѫдете разбрани, да прѣкарате тъй, както вашитѣ убѣждения ви учатъ, трѣбва да имате абсолютна чистота. Чистотата, това е гражданско право за всѣка душа, за всѣки едного отъ васъ.

Т. м.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ.“

III година.

25 лекция на младежкия

окултенъ класъ, държана отъ

Учителя на 6. IV. 1924 г.

въ гр. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...